21 януари 2011 г.

Единство между християните – как да го постигнем?

Единство между християните
За да постигнем единство между християните – православни, католици и протестанти, има само две правила, които ни даде Самият Исус Христос и са най-основната част от неговото учение.





/Проповед от молитвата за единство на всички християни, проведена в Стара Загора. Събитието е ежегодно за католическата църква. Тази година половината участващи бяха протестанти./

Веднъж един законник попита Исус:
Учителю, коя е голямата заповед в закона? А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум". Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си". На тия две заповеди стоят целият закон и пророците. (Мт.22:36-40)
Ще посоча практично приложение на тези две заповеди относно единството между християните.


1. Практично приложение на I заповед за това как да сме единни.

Преди 8 години се запознах с един млад човек от католическата църква. Дотогава не познавах други католици. Веднага усетих нещо, което силно ме впечатли – в този млад човек имаше любов към Бога и това силно ме привлече. Знаех, че имаме някои различни вярвания. Понеже вече бях завършил богословие (протестантско), знаех и какви са повечето разлики във вярванията ни. Любовта към Бога, обаче, ни обединяваше и правеше общуването ни да е много приятно, а дребните различия не оказваха особено влияние.

Любовта към Бога сближава вярващите. Да сме едно не значи да загубим убежденията си или религиозната си идентичност. Напротив! Христовото учение, обаче, е съсредоточено около тези две заповеди, и ако сме верни в това да ги изпълняваме, вярата ни сближава, а не ни раздалечава. Младият човек, за когото говоря, беше от женски пол и е настоящата ми съпруга. 8 години по-късно същият принцип е факт – любовта към Бога ни обединява и дребните различия във вярванията ни не са от съществено значение.

От около три години покрай съпругата си имам по-интензивни взаимоотношения с католическите свещеници в града ни. Поради това, на няколко пъти успях да забележа едно повтарящо се явление. Случвало се е да се окажем в компания аз, някой от тези свещеници и протестант, който не живее вярата си. Моментално се е усещало едно – в единодушие съм бил с със свещениците, а не с този протестант, с когото би трябвало да споделяме едни и същи вярвания (Нека читателят не заключава погрешно, че съм изменил на протестантските си убеждения!). Същото се е случвало и когато съм бил с някои от тези свещеници и католик, който не живее вярата си. Отново на един дух сме били аз и свещениците. Изводът е ясен – единни сме единствено когато живеем вярата си, т.е. когато имаме любов към Бога. Иначе не сме единни дори с хората от нашата общност, които по вярвания би трябвало да са като нас. Ако не можем да сме едно с тях, няма как да отидем по-далеч и да сме едно с останалите християни, които са по-различни от нас.

Излишно е да наблягаме на това, че сме обединени в големи общности – православна, католическа или протестантска. Самият факт, че използваме тези думи, показва ясно, че сме отделени от много други християни. Има един известен прост пример, изхождащ именно от Библейското разбиране за любовта към Бога и към ближния – когато се приближаваме към Христос, приближаваме се и помежду си. Ако не сме се приближили много помежду си, причината се подразбира.


2. Практично приложение на II заповед за това как да сме единни.

Това приложение ни го показва Самият Исус:
И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око? Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око. (Лк.6:41-42)
Ще ми се да смятам, че Исус тук просто казва, че единият от нас има съчица, но другият може да има греда и да внимавам да не би да съм вторият. Исус, обаче се изразява по различен начин – изглежда заявява, че винаги братът е със съчицата, а аз съм, който имам греда. Това е възможно само в един случай. Съчицата може да означава различни видове недостатъци на брата, включително и някои погрешни вярвания, които считам, че той има. Гредата, обаче, значи само едно – желанието ми да търся съчицата в окото на брата. Съчицата в неговото око може би замъглява малко погледа му. Гредата, обаче, напълно ми пречи да виждам. Със съчица в окото пътят към Бога може да е замъглен, но с греда – изобщо не го виждам и няма как да съм в правия път.

Различията във вярванията ни най-често ни подтикват към извода: аз задължително съм прав, а братът греши. Това е непрестанно търсене на съчици.

Защо разликите във вярванията ни да са непременно съчици ли? Апостол Павел ни го показва:
1Кор.13:9-10 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.1Кор.13:12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
Щом Апостол Павел счита, че познанията му не са пълни, и че ще имаме пълни едва когато дойде съвършеното (т.е. в Божието царство), няма как да сме напълно сигурни, че нашият християнски клон е правилният, а другите два непременно грешат. Дори и в крайна сметка да би се оказало така, отново, поради непълните си познания само търсим съчиците на другите,  което поставя греди в очите ни.

Защо тогава Бог не ни е дал пълните познания, че да спрем да спорим кой е прав? – Колкото и подробни познания да ни беше дал Бог, пак щяхме да си намерим детайли, за които да спорим. И не само да спорим, но и да се разделяме. Показателно е първото разделяне на вярващите – на православни и католици, случило се през 1054 г. Това е именно разделение заради детайли във вярванията – подробности, които не са важни за нас. В крайна сметка за християнския живот на никого от нас не е от значение дали Святият Дух произтича от Отца и Сина или само от Сина. По такива въпроси би било по-добре да признаем, че нямаме пълното познание, както ни насочва Апостол Павел. Но това е спор, завършил с разделение на вярващите по целия свят.


Заключение. Можем да бъдем едно с другите християни само ако обичаме Бога и наистина живеем вярата си. Също нужно е и да спрем да гледаме съчиците на другите християни, понеже така в очите ни има греди, поради които не виждаме пътя към Христос. Различните ни вярвания са само съчици.

Ако живеем в любов към Бога и спрем да гледаме съчиците на другите, можем да сме единни!





Други статии в тази насока:




Снимка: Christianity in View

© Моля, не публикувайте копия от статията! Споделената част от нея (или ваше описание) да са с действаща връзка към тази страница. Свободно я използвайте за църковни цели.