12 април 2013 г.

Прилики и разлики между човека и животните


Прилики и разлики между човека и животните
Кое е животинското в нас и какво всъщност ни прави хора?


Част 1 от серията
"СМИСЪЛЪТ НА ПРИЛИКИТЕ И РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ ЧОВЕКА И ЖИВОТНИТЕ"



Скъпи читатели на "Християнство и общество",
Предстои серия от публикации с различна насоченост от досегашните. Ако до момента статиите са предимно в проповеднически стил, в тази серия той ще е доста различен. Ще се постарая да покажа уникалността на християнския възглед за човека, но ще сторя това чрез цялата серия, а не чрез тази първа публикация. Подходите ще са философски и богословски. Нека тези две думи не стряскат никого от вас. Дори на моменти някои от нещата да изглеждат по-трудни за разбиране, насърчавам ви просто да продължите нататък, общата идея се разбира сравнително лесно. Термините ще бъдат обяснявани. В някои редки случаи обяснението ще е под текста, като за това ще има означение с цифра. Пример: термин[5]. В повечето случаи, обаче, това ще посочва източника на информация, който е бил използван.

Това е изследване, което съм написал преди 9 години. Осъзнавам, че днес бих могъл да променя някои неща, но ще го публикувам само с леки изменения.


СЕРИЯ "СМИСЪЛЪТ НА ПРИЛИКИТЕ И РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ ЧОВЕКА И ЖИВОТНИТЕ"
Част 1: Прилики и разлики между човека и животните
Част 2: Смисълът на човешкия живот
Част 3: Превъзходство на християнския възглед за човека над платонизма и материализма
Част 4: Християнският възглед за човека и научният метод
Част 5: Превъзходство на християнския възглед за човека над тези на другите религии
Част 6: Предназначението на човека



Приликите и разликите между човека и животните са твърде съществена тема. Те определят човешката същност, дори самото понятие „човек“. Осъзнаването им съдейства дори за правилното възприемане смисъла на човешкия живот. От начина, по който ги разбираме, зависи и хуманността в отношението ни, както към другите, така и към самите нас. Осмислянето на тези прилики и разлики води до по-обхватна преценка на цялостната реалност, заобикаляща човека, както и начина, по който той трябва да се отнесе към нея.

Почти всички от широко възприетите схващания за човека не биха успели да си обяснят приликите и разликите между човека и животните. Това ги прави в голяма степен неадекватни да отговорят на съществени въпроси и проблеми относно човешкото естество. Съществува обаче и възглед, който с открояваща се точност се справя с тази задача. Той, вследствие на това, много по-добре представя смисъла на човешкия живот, както и ценностите, които го определят. Такъв е християнският възглед за човека. Християнството е единственият мироглед, който напълно осмисля приликите и разликите между човека и животните.


I. Прилики между човека и животните



За пръв път приликите между човека и животните са описани подробно от Чарлз Дарвин в книгата му „Произход на човека и половият подбор“. Въпреки че някои от споменатите прилики са оспорвани, като цяло си струва да бъдат посочени.

1. Тялото на човека е устроено по един общ тип или образец с другите бозайници: Мускули, нерви, кръвоносни съдове, вътрешни органи; анатомично устройство на мозъка; устройство и състав на тъканите и кръвта; много общи болести и пристрастявания (към чай, кафе, спиртни напитки); продължителност на някои болести в значимост от лунните фази; целият процес на размножаване (като започнем от ухажването, до отхранването на децата); мъжът и жената се различават по ръст, телесна сила, косми, умствени способности и др.[1]

Още при първите посочени сравнения се вижда, че някои изглеждат неубедителни или преувеличени (като пристрастяването и ухажването), но Дарвин към почти всяка прилика посочва като примери някои видове животни или конкретни животински екземпляри, които проявяват характерни поведения, близки до човешките. Същото важи и при следващите сравнения.

2. Зародишно развитие

2.1. Човекът се развива от яйце, което по нищо не се отличава от яйцата на другите животни[2] (разбира се, това е хиперболично изказано, защото знаем, че ДНК в двата случая е напълно различна[3]);

2.2. Почти еднакъв зародиш в ранния стадий на развитие[4] Дарвин пише за такова сходство. Други, обаче, наблягат на това, че и в ранния стадий на развитие, различията са значителни, а приликите са по-скоро привидни[5];

2.3. Човешкият зародиш е в много отношения сходен по своето устройство с някои „нисши”, но възрастни животни.[6]

Ето защо Дарвин тук използва като заключение цитат от Хъксли: “Безспорно е, че начинът на произхода и ранните степени на развитие на човека са тъждествени с тези на животните, които стоят непосредствено пред него в редицата на творенията.”[7]

3. Някои общи инстинкти: чувството за самозапазване, полово сношение, обичта на майката към новороденото дете и способността на последното да бозае.[8]

4. Сходства в емоциите. Тук Дарвин привежда като примери животни, чиито действия и състояния са били наблюдаване от него или от други изследователи. Поведенията на тези животни той отнася към израз на дадено емоционално състояние.

4.1. Общи чувства: Удоволствие и страдание, щастие и нещастие; страх; подозрителност, породена от страха; смелост; плашливост; ярост; обмислено и изкусно отмъщение; тъга; нежност; привързаност.[9]

Повечето от нашите най-сложни чувства според Дарвин са свойствени също така и на „най-висшите” животни.[10] Такива са например: ревност, срам, обиденост, чувството съревнование, чувството за хумор, скука, любопитство.[11]

4.2. Общи принципи при изразяването на някои чувства.
  • Прякото действие на възбудената нервна система върху тялото, независимо от волята: промяна на цвета на косъма – при човека е побеляване при много силна възбуда, треперене на мускули, изменение на секрециите на някои жлези – например изпотяване и др.[12];
  • Плачене със сълзи и свиване на орбикуларните мускули[13], което прави например индийският слон при животните[14] и т.н.

5. Някои качества от мисловната дейност: подражателност, памет, внимание, сън, разум (разсъждаваща способност), реч, абстракция, чувство за красота[15]. Последните четири Дарвин аргументира съвсем слабо или почти никак. Добавя още: общественост[16], вярване в Бога, религия.[17] Последното авторът посочва по-скоро като разлика, но се опитва да намери смътни прилики между религиозното отношение на човека към божеството и отношението на някои животни (използва като пример куче) към своя господар.[18]

Някои от приликите могат да бъдат силно оспорени. Въпреки това, естествоизпитателят Дарвин ясно показва достатъчен брой прилики между човека и животните, които могат да бъдат приети безусловно или с известни условия (с много от които Дарвин се е съобразил, но това не беше описано в изброяването).

Както показва Дарвин, наличието на прилики между човека и животните е явно, доказуемо и неоспоримо. 

Колкото и много прилики да изброим между човека и животните, има обаче някои основни различия, които не можем да подминем.



II. Разлики между човека и животните



Под влиянието на източни религии, както и на някои видове природозащитни организации, съвременният човек е склонен до голяма степен да приравнява човека с животните. Дава на животните права и за посегателство над тях започва да се носи наказателна отговорност. Дори на моменти бива изтъквано, че животните с нищо не са по-недостойни от хората, понеже не вършат зло. Ето защо, важно е да се изяснят някои съществени разлики между човека и животните.


1. Свободна воля



Свободната воля е съществена разлика между човека и животните. В някои религии се счита, че тя е силно ограничена от божеството и че то до голяма степен предопределя действията ни. Но никой от по-разпространените възгледи не отрича напълно свободната воля на човека, щом го сравни с животните.

При животните основна движеща сила е инстинктът. Естествено, инстинкти има и при хората. Чарлз Дарвин дотолкова се съсредоточава върху приликите между хора и животни, че сякаш пропуска да обърне внимание на същинските разлики като свободната воля. Затова и последната книга на този естествоизпитател е „Инстинктът”. Но действията на хората се определят както от инстинкти, така и от свободната им воля. Дарвин усилено търси прилики между човешкия и животинския вид и в доста отношения сравненията му са пресилени. Въпреки това е показателно, че той не прави дори опит да сравни свободната човешка воля с някакво качество, при което и да е от животните.


2. Различия между личност и индивид


Основна разлика между човека и животните е човешката личност. За да направим тази разлика по-ясна, необходимо е първо да разграничим две често смесвани понятия: „личност“ и „индивид“. Човекът е едновременно и индивид, и личност.

  • Индивид – отделно взет човек или животно, отделен екземпляр[19]; в биологията – всеки самостоятелно съществуващ организъм, отделен екземпляр[20].

  • Личност – „субект, който е в състояние сам да избира своите цели и сам да насочва своето поведение, като по този начин управлява своя живот и влияе върху света около него.“[21]

Човекът е индивид, сходен с животинските индивиди, но също така е и личност, която съществено се отличава от животното.

Добре обяснява разликата между личност и индивид руският философ Николай Бердяев. Индивидът е категория натуралистична, биологична, социологична. Пряко е свързан с материалния свят. Създаден е от родовия процес. Ражда се от баща и майка. Има биологичен произход. Определен е от родовата и социалната наследственост. Няма индивид без род и род без индивид. Личността не е натуралистична, а духовна категория.[22]

В отделния човек може да преобладава личността или индивидът. Случва се дори природно, биологично и психологически ярък индивид да не е изявен като личност. Личността се извисява над природния живот.[23] Личността е свобода и независимост на човека по отношение на природата, обществото, държавата. Тя не само, че не е егоистично самоутвърждаване, а тъкмо обратното.[24] Няма личност без любов и жертва, без път към другия, приятеля, любимия. Личността съществува като отношение на любовта и саможертвата. Абсолютна, затворена в себе си и самозадоволяваща се личност не съществува. Индивидът се съотнася към рода, а личността се съотнася към обществото. Тя предполага други личности и съвкупност от личности. Индивидът предполага съществуване на род.[25]

Човекът-индивид живее в изолация, егоцентрично е погълнат от себе си и е призван да води мъчителна борба за живот, защитавайки се от дебнещи опасности. Той се измъква от затруднения чрез конформизъм, чрез приспособяване. Човекът-личност преодолява своята егоцентрична затвореност, но отстоява независимостта и достойнството си пред окръжаващия го свят.[26]

За по-ясно разграничение на човешката личност от животинските индивиди, ще разгледаме още по-детайлно някои характеристики на личността.

3. Трансцендиране


В най-общ смисъл, трансцендирането е умението на човека да гледа над обстоятелствата и да действа въпреки ограниченията им.

Човекът, както и животните, е зависим от заобикалящия го свят, с който той е свързан по множество начини. Човешкият индивид, както и животинският, се влияе силно от несъвършенствата и катаклизмите в света около него, които са малко или много свързани с конкретния човек. Индивидуалното в човека реагира моментално, преживява болка и малко или много се изменя. Всичко в индивида се насочва към това да се пребори, да оцелее. Но в човешката личност се крие и една способност, непозната за животинския, неличностен свят – способността да трансцендира. Това е способността на човешката личност да се издигне над действителността (в мислите си) и да получи по-обективна представа за нея, да прояви стремеж към трансцендентност (излизане извън границите на възможния опит и познание)[27]

Личността може да е трансцендентна на външната действителност. Такава е например способността на личността да се издигне над социален, икономически, политически или друг, външен за човека проблем, който неминуемо засяга индивида му. Същото важи и за проблеми, които са вътрешни за човешкия индивид. Личността е в състояние да се издигне духом над телесните болки и болести, на които индивидът може да отговори единствено страдайки. Това не е способност, чиято цел е бягство от проблемите. Тя не води до пасивното им и безразлично посрещане. Това би я превърнало по-скоро в неспособност и безпомощност. Напротив, целите на трансцендирането са точно обратни. То е способността на човешкия разум да се извиси над проблема, но не като откъсне връзките с него, а като се извиси над самите тях, над самия човек. Това е виждане на цялостния проблем, заедно с начина, по който той е уловил човека. Това издигане над проблемите е виждане на много по-действителната реалност. От този изглед се вижда не само проблемът, застанал пред човешките очи и обземащ целия му кръгозор, но и цялата останала реалност около него, от която може да се търси и намери разрешението. Това не е извисяване във физическото пространство над човека, но в пространството на личността, което е духовно. С помощта на трансцендирането, човешкото познание се разширява. Освен сетивното познание за проблема и познанието от натрупания опит, човекът се сдобива и с трансцендентното познание, което е много по-обективно, постигнато в резултат на отдалечаването. На базата на всички тези познания, личността вече би могла да определи многостранно реалността на проблема. Всичко това се отнася и за случая, когато човекът реши да изследва който и да е обект или субект от действителността. Трансцендирането дава познание, с което животните не могат да се сдобият, за тях то е напълно недостижимо.

4. Творчество


Дори Фридрих Енгелс, съосновател на комунистическата идеология, заявява: „Всички действия на всички животни не са съумели да положат върху природата печата на своята воля. Това е успял да направи само човекът.“[28]

Както явно признава и Енгелс, свободната воля е фактор, осигуряващ на човека поне още една способност, която животните не притежават – творчеството. То може да се определи като „оригинален акт на личните субстанции на света“[29]. С това човекът силно се различава от животните. „Оригинален акт“ е нещо немислимо за тях, а ако такова явление все пак се случи, то би било продукт на необходимост и може да се класифицира като изключение. Животните са неспособни да извършат съзнателен творчески акт, характеризиращ се с оригиналност. Те, както отбелязва Енгелс, не успяват с никое свое съзнателно действие да оставят отпечатъка си върху природата, защото именно тя е, която определя техните действия и ги свежда до необходимости.

Човешкото творчество не е продукт на необходимостта или природната зададеност. То е акт, произтичащ от дълбините на личността, не отвън. Човекът сам решава кога, какво и как да твори, а единствено при тези обстоятелства може да се стигне до оригиналност. В животните няма нищо, което може да ги подтикне към целенасочено творчество, понеже то е следствие от свободата на личността. Животните действат като сложен механизъм, макар и одушевен, но въпреки това определян от природата. Човекът, за разлика от тях, има способността да се самоопределя. Той твори своето битие такова, каквото го желае, винаги може да намери сили да промени нещо от него, колкото и да е зависим от обстоятелствата си. Единственото необходимо за целта е той да е съзнателна личност.

5. Любов


Ще бъдат изброени няколко общоприети характеристики на любовта, които са изразени чрез мисли на известни автори. Понеже без съмнение любовта в своята цялост е присъща само на личности, тук няма да се цели задълбочена аргументация на характеристиките й. Дори и някои от тях да са оспорвани, това не може да промени основната идея, а именно, че любовта е разлика, а не прилика между човека и животните.

Макар и неприсъща на животните, любовта определя целия живот на човека. С нея е свързан един от най-големите ни копнежи - щастието.
„Да обичаш значи да намериш в щастието на друг своето собствено щастие.“ (Лайбниц)[30]
Това означава, че любовта винаги изисква своя друг, към чието щастие да се стреми, но тя може да е пълноценна единствено ако другият е личност.
„На истински човек любимият трябва да бъде също истински човек.“ (Алишер Навои)[31]
И това е така, защото истинската любов изисква и се стреми към равенство между обичащия и обичания.
„Равенството е най-здравата основа за любовта.“ (Лесинг)[32]
Между природата на животни и хора равенство не би могло да се търси. Любовта изисква равнопоставеност, за да я има; но появи ли се, тя води до издигане на обичания от любещия.
„За влюбения са невидими недостатъците на любимата.“ (Фарухи)[33]
Та дори и нещо повече, за него...
"Красива е не красавицата, красива е любимата.“ (Каропалакска поговорка)[34]
И отново, това е неприложимо за същества, по-прости от човешките. 
„Животните не се възхищават едно на друго. Конят не вижда достойнствата на другаря си.“ (Блез Паскал)[35]
Дори и при свойството общественост, животните пак не проявяват любов, и това е разбираемо. Любов се намира не просто в човешките общности, а само в тези, в които има поне приятелство. Но дори и там...
„От любовта до приятелството има само една стъпка – и то назад.“ (А. Балабанов)[36]
И това е обяснимо. Любовта е и повече. Възвисиш ли другия, принизяваш се.
„Да обичаш дълбоко значи да забравиш за себе си.“ (Ж. Ж. Русо)[37]
Това те измъчва, но...
„В голямата любов са големи и мъките.“ (Виетнамска поговорка)[38]
Тежи ти. Да...
„Когато любиш, влачиш хомот.“ (Шумерска поговорка)[39]
Но поради това да не любиш ли?
„Що за любов е тази, която се бои от жертви?“ (Б. Н. Полевой)[40]
Такава все още не би могла да се нарече истинска любов, понеже тя е страдаща. Даже дотолкова, че…
„Истински може да страда само онзи, който истински обича.“ (М. Унамуно)[41]
А да обичаш решаваш единствено ти.
„Любовта е рожба на свободата, и никога – на господството.“ (Ерих Фром)[42]
Не е само страдание.
„Любовта е съкровище от щастие. Колкото повече даваш, толкова повече ти остава.“ (В. Мюлер)[43]
И не е просто щастие.
„Да любиш и да бъдеш любим е най-великото щастие на земята.“ (Хайне)[44]
Но личност, равенство, издигане, приятелство, жертви, страдание, свобода може да има само у хората. Човекът единствено излиза, че може да бъде щастлив от това. Да. И това едва ли е странно. Любовта дава смисъл на живота ни.
„Живот без любов не е живот, а съществуване.“ (Максим Горки)[45]
„Тя е животът; да бъдеш лишен от любов значи да бъдеш лишен от живот.(О. Вайнигер)[46]


Близки сме до животните с физиката си и с части от психиката си. Имаме и качества, които ни правят принципно различни у тях. За да развиваме човешкото в нас, необходимо е да усъвършенстваме именно тези свои качества. Постигаме това, когато се стремим да мислим и действаме като свободни хора, като личности. Възвисяваме се, когато се учим да гледаме над обстоятелствата. Показваме превъзходството си над животинския свят, действайки като творци, а не като рушители. Най-човечни и съвършени ставаме обаче, когато живеем в любов. Единствено тя придава най-висш смисъл на живота ни.



СЛЕДВА:
Част 2: "СМИСЪЛЪТ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ"


Ако намирате статията за полезна, споделете я с приятели! 
Ако нещо конкретно ви е впечатлило, моля, коментирайте.



За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата част:

e-mail
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

[1] Ч. Дарвин, Произход на човека и половият подбор, С., 1942, с. 12-15.
[2] Пак там, с. 15.
[3] Хенри Морис, Научен Креационизъм, С., 1995, с. 91.
[4] Произход, с.15.
[5] Х. Морис, Научен Креационизъм, с. 91.
[6] Произход, с. 17.
[7] Пак там.
[8] Пак там, с. 78.
[9] Пак там, с. 79-83.
[10] Пак там, с. 83.
[11] Пак там, с. 83-84.
[12] Ч. Дарвин, За изразяването на емоциите при човека и животните, С., 2003, с. 31-50.
[13] Орбикуларнен мускул - пръстеновиден мускул, който обгражда окото. Разположен е в тъкънта на клепача и кара окото да се затваря или мига. Същевременно свива съседната слъзна жлеза, подпомагайки падането на сълзите над повърхността на окото [“Orbicularis Oculi Muscle,” in Human Anatomy Online (database on-line) (Phoenix, AZ: Intellimed international, 1999, accessed 13 June, 2004) http://www.innerbody.com/text/musc39.html].
[14] Пак там, с. 151-153.
[15] Произход, с. 85-108.
[16] Пак там, с. 115.
[17] Пак там, с. 108.
[18] Пак там.
[19] С. Буров и др., Съвременен тълковен речник на българския език, С., 1995, с. 432.
[20] И. Габеров, Речник на чуждите думи в български, III изд., С., 1992 с. 288.
[21] А. Джелети, В. Василев, Р. Стаматов, Психология, учебник за СОУ, С., 1992, с.137 (удебеляването на шрифта в цитата е мое).
[22] Н. Бердяев, За робството и свободата на човека, С., 1992
с. 60-61.
[23] Н. Бердяев, Предназначението на човека, С., 1994, с. 94-95.
[24] Бердяев, За робството, с. 61.
[25] Бердяев, Предназначението, с. 97.
[26] Бердяев, За робството, с. 61.
[27] Х. Шмит, Г. Шишков. Философски речник, С., 1997, 
с. 631, "Трансцендентност"
[28] Мъдростта на вековете, С., 1979, с. 65.
[29] Н. Бердяев, Смисълът на творчеството, С., 1994, с. 146.
[30] (Мъдростта на вековете, с. 330).
[31] (Пак там, с. 329).
[32] (Пак там, с. 330).
[33] (Пак там, с. 335).
[34] (Пак там).
[35] Блез Паскал, Мисли, С., 1987, с.181.
[36] (Мъдростта на вековете, с. 335).
[37] (Пак там, с. 330).
[38] (Пак там, с. 336).
[39] (Пак там, с. 337).
[40] (Пак там, с. 335; удебеляването на шрифта е мое).
[41] (M. de Unamuno, The Tragic Sense of Life in Men and Nations, USA, 1972, p. 229).
[42] Е. Фром, Изкуството да обичаш, С., 2000, с. 39 (удебеляването на шрифта е мое).
[43] (Мъдростта на вековете, с. 335).
[44] (Пак там, с. 332).
[45] (Пак там, с. 334).
[46] (Пак там, с. 335)

Картинка: Hilobrow