Дава ли християнството по-грешна представа за човека от науката?

Част 4 от серията
"СМИСЪЛЪТ НА ПРИЛИКИТЕ И РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ ЧОВЕКА И ЖИВОТНИТЕ"

СЕРИЯ "СМИСЪЛЪТ НА ПРИЛИКИТЕ И РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ ЧОВЕКА И ЖИВОТНИТЕ"

Част 1: Прилики и разлики между човека и животните

Част 2: Смисълът на човешкия живот

Част 3: Превъзходство на християнския възглед за човека над платонизма и материализма

Част 4: Християнският възглед за човека и научният метод

Част 5: Превъзходство на християнския възглед за човека над тези на другите религии

Част 6: Предназначението на човека

Една от основните цели на тази серия от публикации е да сравни християнския възглед за човека с останалите възгледи за него. Затова тук ще бъде отделено внимание на възможността да имаме чисто научен възглед за човека и ако това би се случило, дали той би превъзхождал християнския.

Що се отнася до сравнение между наука и религия, ученият социолог Макс Вебер смята следното:

...Какъв е смисълът на науката като призвание, след като са пропаднали всички тези по-раншни илюзии: „път към истинското битие“, „път към истинското изкуство“, „път към истинската природа“, „път към истинския бог“, „път към истинското щастие“? Най-простият отговор е дал Толстой с думите: „Тя няма смисъл, понеже не дава отговор на единствено важния за нас въпрос: „Какво да правим? Как трябва да живеем?“ Фактът, че тя не дава отговор на този въпрос, е просто неоспорим.[1]

Вебер никак няма за цел да омаловажава науката в цитираната статия, но опирайки се на Толстой, изтъква важна област, в която тя е безсилна. Подобно изявление прави и гениалният учен Айнщайн, когато сравнява научния метод и религията:

"... Научният метод не може да ни научи на нищо повече от това, как фактите са свързани помежду си и повлияни един от друг. Стремежът към такова обективно знание е една от най-висшите способности на човека и сигурно не бихте ме обвинили в желанието да омаловажавам постиженията и героичните усилия на човечеството в тази сфера. Но все пак, също толкова е ясно, че знанието за действителността не отваря пряка врата към това, което тя би трябвало да бъде. Някой може да има най-чистото и цялостно познание за нещата, каквито са и въпреки това, да не може да направи извода каква трябва да е целта на човешките стремежи… Крайната цел и копнежът да я постигнем, е необходимо да дойдат от друг източник... Най-висшите принципи за нашите стремежи и преценки са ни дадени в еврейско-християнската религиозна традиция. "[2]

Независимо от това дали един възглед за човека се определя като чисто научен, или под научен възглед може да се възприема някакъв философски, ако има за цел да даде цялостен поглед над човека[3], има две възможности – в него да има или да няма религиозни елементи. Както стана ясно от случая с платонизма (в предната статия), философските възгледи могат да съдържат религиозни компоненти. Друг добър подобен пример е конфуцианството. То е философско учение, което е изцяло съсредоточено върху човека, но няма за цел да бъде цялостна антропология. То „нито отрича, нито пренебрегва Небето [т.е. божествената реалност и задгробния живот на човека].“ Щом не може да се избегне вярата (като например в това, че съществува свят на идеите, че душата е вечна и т.н.), който и да е възглед не би могъл да се класифицира като чисто научен. Когато в определен възглед по-скоро липсват аспектите на каквато и да е религия, той естествено би се доближил до материализма и би се сблъскал със същите проблеми, които бяха посочени за него.

Материалистическият възглед за човека не без основания претендира, че е научен. Именно поради това, както подчертава и Айнщайн, можем да заключим, че науката не би могла да даде цялостно познание за човека, ако се опира само на материалната му същност. Според Маркс, обаче - основателят на „научния комунизъм, диалектическия и историческия материализъм”[4], „задачата на науката се състои в това - видимото, изпъкващото на повърхността на явленията движение да се сведе до действително вътрешно движение“[5]. По този начин тази наука не би могла никак да докаже неща от духовната същност на човека, като например вечния живот на душата му. Въпреки това, привърженици на материализма смеят да твърдят:

„Истински научно обяснение на човешката психика се дава във философията на диалектическия материализъм, която въз основа на данните на съвременното природознание опровергава ненаучните, идеалистически представи за душата“[6].

Нищо не пречи на науката, колкото и ограничена да е тя в тези случаи, да се труди за получаване на верните познания, а може би и да ги постигне. Но претенцията на която и да е наука за единствено правилно разбиране на света (и в частност човека), е нейно опошляване. Стремежът да се припише на науката цялостен поглед не я възвисява повече. Тя е висше благо сама по себе си. Както казват някои народи:

„Науката очи отваря.“ (Беларуска поговорка)[7]
„Науката е светилник на ума“ (Азербайджанска поговорка)[8].

Ограниченията й обаче остават. Винаги ще съществува недостижимост за изследванията й, какъвто е случаят с вечното съществуване на душата. Така малко или много, човекът е разглеждан като едно от животните, макар и най-висшето, понеже онова, което най-силно го отличава от всички тях, се корени в духовното му естество. Тук науката ще трябва да признае неспособността си. За да смяташ, че душата е вечна и вдъхната от Бога, се изисква вяра, а тя е обект не на науката, а на религията. Ето защо Айнщайн заявява:

„Науката без религията е сляпа. Религията без науката е саката.“[9]

От страна и на двете е необходимо да се допълват, а не отричат.

„Науката е непогрешима, но учените се заблуждават винаги.“ (Анатол Франс)[10]

Това потвържава и Айнщайн:

"...Когато са твърде много факторите, с които се борави във феноменологична система, научният метод в повечето случаи ни проваля."[11]

Затова, в християнството източникът на познанието е преди всичко откровението от Онзи, чийто разум не греши. И не друго, а това е именно причината за най-цялостния поглед на християнството над човека. Но за да стане по-ясно, че това е така, в следващата статия ще бъде разгледано с какво християнството превъзхожда останалите религии относно смисъла, който придава на приликите и разликите между човека и животните. И други религии претендират за божествено откровение, но християнският възглед за човека е едно от доказателствата за абсолютната му истинност.

–––––

СЛЕДВА:

Част 5: "ПРЕВЪЗХОДСТВО НА ХРИСТИЯНСКИЯ ВЪЗГЛЕД ЗА ЧОВЕКА НАД ТЕЗИ НА ДРУГИТЕ РЕЛИГИИ"

Ако намирате статията за полезна, споделете я с приятели!

Ако нещо конкретно ви е впечатлило, моля, коментирайте.

–––––

За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата част:

АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

[1] M. Вебер, ст. „Науката като призвание,“, с. 94.

[2] Science, Philosophy and Religion, A Symposium, published by the Conference on Science, Philosophy and Religion in Their Relation to the Democratic Way of Life.

ИЗТОЧНИЦИ:
1. В Е Б Е Р, Макс. „Науката като призвание“, сп. “Философска мисъл”. С., 1990, № 7.

2. Мъдростта на вековете. Мислим афоризми крилати изречения и народни мъдрости от тридесет столетия, III изд. С., Наука и изкуство, 1979.

3. Р о з е н т а л, М.М., Ю д и н, П.Ф., ред. Философски речник, II изд. С., БКП, 1968.

4. Encyclopaedia Britannica 2004. Ultimate reference Suite (CD ROM). S.l, Encyclopaedia Britannica Inc., 2004.

5. Science, Philosophy and Religion, A Symposium, published by the Conference on Science, Philosophy and Religion in Their Relation to the Democratic Way of Life, Inc., New York, 1941.; Публикувано в: http://www.einsteinandreligion.com/scienceandreligion2.html

Картинка: University of London