20 февруари 2015 г.

НА СЕМЕЙНИ НАЧАЛА - какви са рисковете

На семейни начала какви са рисковете
Проучванията са категорични: не бракът, а съжителството на семейни начала е взаимоотношението с повече рискове.


Част 3 от серията
"ЦЕНАТА НА МОДЕРНАТА ЛЮБОВ"




Серия ЦЕНАТА НА МОДЕРНАТА ЛЮБОВ

Част 1: Ранната сексуална активност
Част 2: НА СЕМЕЙНИ НАЧАЛА - взаимоотношение с по-ниско качество
Част 3: НА СЕМЕЙНИ НАЧАЛА - какви са рисковете
Част 4: НА СЕМЕЙНИ НАЧАЛА - последствия и след брака
Част 5,6... / Ще разберете по-нататък. /



В предходната статия беше изяснено, че съжителството без брак е взаимоотношение с по-ниско качество. Мозъкът отчита по-голяма несигурност и докато в случай на стрес има доста силен възстановителен ефект при брачните двойки, няма абсолютно никакъв при имащите само съжителство. Други недостатъци при съжителството без брак са различните очаквания, които партньорите имат по отношение на връзката си, по-ниската степен на посвещение, по-трудното разрешаване на конфликти, повече изневери и в крайна сметка – по-слабо усещане за щастие. 

Всичките тези недостатъци дадоха ясно да се разбере, че далеч не става дума за равностойно на брака взаимоотношение. Тази статия ще покаже, че то крие още значителни рискове. 

Намален шанс за достигане до брак


…Най-новите проучвания показват, че преминалите през няколко съжителства без брак, двойките с различни нива на посвещение и тези, които използват съжителството без брак като изпробване, са в най-голям риск да имат лошо качество на връзката си и евентуално да се наложи да я прекратят.
Мег Джей,
Клиничен психолог в университета във Вирджиния
и автор на книгата
“Определящото десетилетие:
Защо двадесетте години са от значение
и как да се възползвате от тях сега“[1]

Да се разбира ли, че има и начини на съжителство без брак, които не крият особен риск? – Съвсем не.

В проучване от 2014 г. социологът Карън Гуцо анализира какви са шансовете съжителството на семейни начала да доведе до брак или да се разпадне. Тя сравнява днешните възможности с тези от предишните години. Заключението й е категорично:

Всички видове съжителстващи без брак двойки днес е по-вероятно да се разделят, отколкото да доведат до брак.

Дори сгодените преди съвместното съжителство не биват подминати от тази тенденция:

Част от упадъка на стабилността и преходите към брак зависят и от промените в начина, по който съжителстващите на семейни начала гледат на бъдещето си през призмата на брака. Въпреки че има силна положителна връзка между това двойката да е сгодена при започване на съжителството и последващото му сключване (Гуцо, 2009), има доказателства, че тези първоначални намерения за сключване на брак намаляват с времето, особено при хората, които са имали и други такива съжителства в миналото си (Веспа, 2014).[2]
Съжителство без брак в Скандинавия
Нека погледнем за момент и към Скандинавските страни, имащи най-висок процент съжителстващи без брак.[3] Там бракът рядко започва без предварително съжителство и около половината от първите раждания на двойките се случват при безбрачно съжителство. Дори и там, обаче, повечето хора считат брака като позитивна възможност в живота си.[4]

Според изследване за Скандинавските страни,[5] 20% от съжителстващите на семейни начала възнамеряват да сключат брак в рамките на две години, 29% смятат да го сторят в по-късен период от този и 51% към датата на изследването нямат намерение да сключат брак.

Двойки на семейни начала в Скандинавия
Що се отнася до първата група - 22,5% от възнамеряващите да сключат брак до две години, се разделят. Проучващите заявяват и още нещо важно:
Не открихме особено влияние на продължителността на съжителството… Нито пък наличието на деца по време на интервюто е имало особено влияние върху това дали ще се стигне до брак през последващия период.[6]

Обобщение:

Дори когато бракът е крайна цел на съжителството на семейни начала, това съжителство намалява възможността да се достигне до брак. Изключения от това правило не са дори случаите на ясно заявено намерение, годеж, както и наличие на деца, родени по време на съжителството.


Намиране на по-неподходящ партньор за брак


В предната статия стана дума за различните очаквания при партньорите. Ето още малко в посоката, показваща, че съжителството без брак често довежда до по-неподходящ брачен партньор.

  • Потребителско самозаключване


След време при съжителстващите партньори се случва нещо, което в бихейвиористичната икономика се нарича потребителско самозаключване. Това е пониженото желание да се търси друга възможност, след като инвестицията е била вече направена. Колкото по-голяма е била тя, толкова по-малко вероятно е да преминем към друга ситуация, дори и да е по-добра, особено когато бихме се сблъскали с това – да си платим отново с време, пари и усилия, за да извършим промяната. Съвместното съжителство може да е забавно и финансово изгодно, но колкото повече инвестиции са вложени в това съжителство (настаняване в квартира, купуване на общи мебели…), толкова по-малко вероятно е да се стигне до раздяла.[7]

  • Инерция


Д-р Скот Стейнли, ръководител на изследвания и съосновател на Център за брачни и семейни проучвания към университета в Денвър, говори за създаване на „инерция” при преминаването през видовете взаимоотношения: срещи – съжителство – брак. В много случаи има просто „плъзване” от едната фаза към другата, а не действителни решения. Днес е много модерно нещата просто „да се случват”, но според Стейнли инерцията често води до проблемни резултати:
Хората, съжителстващи на семейни начала, може да се окаже, че са сключили брак с някого, с когото иначе не биха стигнали до брак.[8]
Ето и още малко разяснение от същия изследовател за съжителството без брак:
Това, което тази двойка не съобразява, са ограниченията, които ще се увеличат многократно, когато започнат да живеят заедно. Неща като споделяне на финансови отговорности правят много по-трудно приключването на връзката със съжителство. Скъсването може да е тежко при взаимоотношения на ниво срещи, но обикновено е много по-лесно, в сравнение с това изнасяне и търсенето на ново място за живот. Това може би са ключовите причини, поради които проучванията показват, че живеенето заедно не осигурява ползите, които повечето хора му приписват.[9]

  • Различни критерии за партньор


Проучване от 1993 г. показва, че двойките, които съжителстват без брак, имат значително по-слаби взаимоотношения от тези на семейните двойки. Установява, че търсещите някого, с когото да съжителстват, гледат за характеристики като образование, които в краткосрочен план могат да са им полезни със взаимоотношението. Проучващите откриват:
Докато съжителстващите очакват да прекарват време заедно, сключилите брак очакват да са заедно до края на живота си.[10]

Потребителско самозаключване, инерция, критерии за партньор в краткосрочен план... Това са все условия за погрешен избор на брачен партньор. Ето защо, съжителството на семейни начала има своите последствия и след брака, но те ще бъдат разгледани в следващата статия. Тази ще продължи още с рисковете, които крият подобни взаимоотношения.

По-големи рискове за здравето и живота на партньорите


  • Депресия


Нива на депресия при хората на семейни начала и с брак
Едно проучване показва, че нивата на депресия на съжителстващите без брак са 2,8 пъти по-високи от тези на брачните двойки, дори след като проучващите са контролирали някои важни обществено-икономически фактори.[11]

Следродилна депресия при майките на семейни начала, самотни, с брак
Скорошно проучване сред повече от 6000 жени изследва рисковете и ползите от брака. Установени са няколко ползи на сключилите брак жени спрямо съжителстващите без брак и тези без партньор. Поредното доказателство, че бракът не е просто подпис и пръстен е, че съпругите е наполовина по-малко вероятно да страдат от следродилна депресия спрямо жените, които само живеят с партньорите си.

От такава депресия страдат 35% от самотните майки, 20 процента от съжителстващите без брак и едва 10,6% от съпругите.

Това още веднъж явно показва, че мозъкът прави разлика – бракът осигурява значително повече психологически ползи.

  • Други психологически проблеми


Жените, участващи в съжителство без брак, е също много по-вероятно да страдат от злоупотреба с наркотици и домашно насилие. Колкото по-кратко е било съжителството, толкова по-голям е рискът.

Ръководещият това проучване (включващо и горните резултати за следродилната депресия), д-р Марсело Уркиа от университета в Торонто, коментира:
Не видяхме такива зависимости сред омъжените жени. Те преживяват по-малко психологически проблеми, независимо от колко време живеят със съпрузите си.
А ето и заключението му:
Никой не може да препоръчва на хората да се женят, това си е техен избор. Но това (проучване) показва, че сключилите брак притежават някои характеристики, които ги правят различни от останалите. Тези характеристики играят предпазваща роля за психо-социалното благосъстояние.[12]

  • Домашно насилие


Домашно насилие над майки с деца омъжени и неомъжени
Феминистките от десетилетия твърдят, че бракът е обстановка, предразполагаща към домашно насилие над жените и затова трябва да бъде избягван. Като че ли сме ги послушали, но дали е наистина вярно твърдението им? Националното проучване за жертвите на престъпност (САЩ), показва ясно, че подобно убеждение е твърде далеч от истината.

Майките, които никога не са били омъжени, над два пъти по-често са жертва на тежко престъпление от страна на партньора си (настоящ или бивш приятел), отколкото жените, които са омъжени или някога са били, от своя настоящ или бивш съпруг.[13]

Предвид рисковете за домашно насилие, бракът се оказва най-безопасното място за жената!

По отношение на живота и здравето на партньорите, бракът е по-добрата среда и за мъжете. Според Скот Стейнли, мъжете изглежда вярват, че съпругата има право да им казва какво да правят, но не и партньорката, с която съжителстват. С известна шеговита нотка той отбелязва, че една от причините за това, че женените мъже живеят средно с около седем години повече от останалите е, че вършат някои от нещата, които съпругите им казват да направят (като да отидат на лекар).[14]


Неблагоприятни последствия за децата


Ръководителят на проучване, Стейси Коупън, твърди:
Съжителстващите без брак двойки може би чакат подобряване на финансовата си стабилност преди да вземат решение да сключат брак. По време на този процес забременяват и имат бебе. Колкото по-дълго съжителствате без брак, толкова е по-голяма вероятността за забременяване.
Според проучването на Коупън, по време на първата година от съжителството без брак почти 20% от жените забременяват и имат дете. [15] Днес това звучи все по-приемливо за родителите, но дали е добре за децата?

Добра информация за рисковете при децата осигурява кампанията „Защо бракът има значение”. Нейни автори са 18 учени в областта на семейството, с различни политически и религиозни вярвания, както и произхождащи от различни научни дисциплини. Следващата информация споделя един от водещите учени в кампанията – социологът Уилям Уилкокс.

Деца до 12 години с разделени родители при двойки на семейни начала и с брак
Скорошно изследване на Шийла Кенеди и Лари Бъмпас открива, че 65% от децата, родени от съжителстващи без брак родители, са видели раздялата им до дванадесетгодишната си възраст, сравнени с 24% от рожбите на брачните двойки. Друго изследване на Кенеди показва, че дори в Швеция, където съжителството без брак е много по-често срещано и културно възприето, децата на двойките с такова съжителство е 75% по-вероятно да видят родителите си разведени до дванадесетгодишната си възраст, в сравнение с децата, родени в брак.

Най-добрите проучвания за съжителството без брак и децата контролират факторите като доходи, образование и етнос. Но дори тогава, отново ще забележите, че децата на съжителстващите без брак семейства е значително по-вероятно да страдат от депресия, престъпност, употреба на наркотици... 

При проучванията за децата относно техните образователни, психологически и обществени резултати (включително сексуални злоупотреби), се установява, че децата, живеещи със своите биологични родители, съжителстващи без брак, се справят почти толкова зле, колкото тези, живеещи с биологичен и небиологичен родител, както и тези, живеещи само с един родител.

Едно проучване[16] установява, че тийнейджърите, живеещи в семейство с биологичен и небиологичен родител е над два пъти по-вероятно да употребяват наркотици, сравнени с тийнейджърите в семейства с брак, дори когато се контролират факторите като: различните приходи, образование, раса и семейна стабилност.

Данните предполагат, че най-опасното положение е, когато майка съжителства с приятел, който не е баща на детето. Скорошно федерално проучване[17] за САЩ открива, че децата, живеещи с родител и небрачния му партньор е 10 пъти по-вероятно да бъдат физически, сексуално или емоционално малтретирани, в сравнение с децата, живеещи със собствените си родители, които имат брак.

Деца, страдащи от тежки злоупотреби при майка на семейни начала и с брак
В проучване за Великобритания е установено, че децата, чиято биологична майка има съжителство без брак, е 33 пъти по-вероятно да страдат от тежки злоупотреби, отколкото децата с женени родители, както и 73 пъти по-вероятно да пострадат от насилие с фатален край.

Уилкокс заключава:
Изглежда има нещо в самото съжителство без брак, което увеличава рисковете, с които се сблъсква детето… Предполагам, че е защото за взаимоотношенията при съжителстващите без брак са характерни по-малко посвещение, по-малка сексуална вярност, по-голямо домашно насилие, по-голяма нестабилност и несигурност, отколкото при брачните взаимоотношения. Излишно е да се каже, че факторите при тези отношения не допринасят идеална семейна среда за детето.
Деца, жертви на насилие с фатален край при майка, съжителстваща без брак и в брак
Авторът добавя също:
Ето защо, като се има предвид, че съжителството без брак e толкова рисково за децата, колкото развода, и че това съжителство е сега по-често срещано от развода, заключаваме, че протичащата революция на съжителствата без брак сега създава по-големи опасности за благосъстоянието на децата в Америка, отколкото революцията на разводите, която започна през 70-те.[18]

Рисковете при съжителството на семейни начала изглежда са значителни. То води до по-малък шанс за достигане до брак, дори и когато това се цели. Ако все пак се стигне до него, голяма е възможността да се постигне с по-неподходящ партньор. За това допринасят фактори като потребителско самозаключване, създаване на инерция и тенденцията да се търси партньор според критерии за краткосрочно взаимоотношение. Съжителството без брак създава рискове и за здравето на партньорите. Такива са по-голямата предразположеност към депресия, (включително следродилна депресия), по-вероятна злоупотреба с наркотични вещества и много по-голяма възможност за домашно насилие. Накрая, от съжителството без брак страдат и тези, които не са го избирали - децата, родени по време на съжителството. Много по-вероятно е те да израстат с разведени родители, а и да страдат от депресия, престъпност, употреба на наркотици. Твърде много пъти по-голям е рискът да бъдат обект на сексуално или емоционално малтретиране, тежки злоупотреби и насилие с фатален край.

Твърденията, че бракът е твърде рискован и е добре да се замени от съжителство на семейни начала или поне да се предшества от него, са основани единствено на погрешни вярвания. Съжителството без брак е именно взаимоотношението с много по-големите рискове, за които би трябвало сериозно да се замислим!



Ако намирате статията за полезна, споделете я с приятели! 
Ако нещо конкретно ви е впечатлило, моля, коментирайте.



ОЧАКВАЙТЕ:

"НА СЕМЕЙНИ НАЧАЛА - последствия и след брака"
(вече е налична - тук)

За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата част:

[e-mail%255B2%255D.gif]

АБОНИРАЙТЕ СЕ

ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

(Можете да се отписвате!)


БЕЛЕЖКИ:

[1] Meg Jay. The New York Times. “The Downside of Cohabiting Before Marriage”, April 14, 2012 http://www.nytimes.com/2012/04/15/opinion/sunday/the-downside-of-cohabiting-before-marriage.html, достъпно на 18.02.2015
[2] Guzzo, K. B. (2014), Trends in Cohabitation Outcomes: Compositional Changes and Engagement Among Never-Married Young Adults. Journal of Marriage and Family, 76: 826–842. doi: 10.1111/jomf.12123
[3] Heuveline & Timberlake, 2008; Noack, 2010, цитирани в Noack T, Bernhardt E, Wiik KA, Lyngstad TH. Population association of America annual meetings. Washington, DC: Population Association of America; 2011. The realization of marriage plans among cohabiting couples in Scandinavia. http://paa2011.princeton.edu/abstracts/110852
[4] Bernhardt 2002, Noack 2010, цитирани в Noack T, Bernhardt E, Wiik KA, Lyngstad TH. Population association of America annual meetings. Washington, DC: Population Association of America; 2011. The realization of marriage plans among cohabiting couples in Scandinavia. http://paa2011.princeton.edu/abstracts/110852
[5] Noack T, Bernhardt E, Wiik KA, Lyngstad TH. Population association of America annual meetings. Washington, DC: Population Association of America; 2011. The realization of marriage plans among cohabiting couples in Scandinavia. http://paa2011.princeton.edu/abstracts/110852
[6] Пак там, удебеляването е мое.
[7] Meg Jay. The New York Times. “The Downside of Cohabiting Before Marriage”, April 14, 2012 http://www.nytimes.com/2012/04/15/opinion/sunday/the-downside-of-cohabiting-before-marriage.html, достъпно на 18.02.2015
[8] USA Today. “Cohabitation is Replacing Dating”, 7/17/2005 http://usatoday30.usatoday.com/life/lifestyle/2005-07-17-cohabitation_x.htm, достъпно на 18.02.2015
[9] Julie Baumgardner. First Things First. “Living Together” , http://firstthings.org/first-comes-living-together-then-comes-marriage, удебеляванията са мои.
[10] Robert Schoen and Robin M. Weinick, “Partner Choice in Marriages and Cohabitations”, Journal of Marriage and Family 55 (Maj 1993), p. 413 цитирано в Adrian Thatcher. Living Together and Christian Ethics. 2002, Cambridge University Press. Удебеляването е мое.
[11] Brown SL. The effect of union type on psychological well-being: Depression among cohabitors versus marrieds. Journal of Health and Social Behavior.2000;41:241–255 http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11011503
[12] Anna Hodgekiss. Mail Online. “Married women are less likely to suffer depression than cohabiters or singletons” 14 December 2012. http://www.dailymail.co.uk/health/article-2248212/Married-women-likely-suffer-depression-cohabiters-singletons.html, достъпно на 19.03.2015
[13] National Crime Victimization Resource Guide, at http://www.icpse.unich.edu/NACJD/SDA/ncvsd.html., цитирано в Robert E. Rector, Patrick F. Fagan, and Kirk A. Johnson. Backgrounder March 9, 2014. “Marriage: Still the Safest Place For Women and Children”. The Heritage Foundation http://www.heritage.org/research/reports/2004/03/marriage-still-the-safest-place-for-women-and-children, достъпно на 19.03.2015
[14] Julie Baumgardner. First Things First. “Living Together – Part Two”. http://firstthings.org/living-together-part-two, достъпно на 19.03.2015, удебеляванията са мои.
[15] Amanda Gardner. “More U.S. Couples Living Together Vs. Marrying and more women getting pregnant while cohabiting” WebMD Medical Team. http://www.webmd.com/parenting/news/20130404/more-us-couples-living-together-instead-of-marrying-cdc-finds, достъпно на 01.02.2015
[16] Cavanagh SE. Family structure history and adolescent adjustment. Journal of Family Issues. 2008;29:944–980. http://jfi.sagepub.com/content/29/7/944.short
[17] Fourth National Incidence Study of Child Abuse and Neglect (NIS-4): Report to Congress. Published January 15, 2010 http://www.acf.hhs.gov/sites/default/files/opre/nis4_report_exec_summ_pdf_jan2010.pdf
[18] Robert E. Rector, Patrick F. Fagan, and Kirk A. Johnson. Backgrounder March 9, 2014. “Marriage: Still the Safest Place For Women and Children”. The Heritage Foundation http://www.heritage.org/research/reports/2004/03/marriage-still-the-safest-place-for-women-and-children
Картинка: womanaroundtown