11 октомври 2018

Какво довежда Соломон (и теб) до идолопоклонство

Време за четене:


Соломон се отдава на идолопоклонство
Какво кара най-мъдрия да се обърне към идоли и какво - теб.

Това са все съвременни, дори модерни изкушения, на които масово се поддаваме.




БОГОВЕТЕ НА СОЛОМОН
ЧАСТ 4: Какво довежда Соломон (и теб) до идолопоклонство



След три статии за боговете на Соломон, естествено идва и един въпрос:

КАКВО КАРА НАЙ-МЪДРИЯ ДА СЕ ОБЪРНЕ КЪМ ИДОЛИ?


Мъдростта на Соломон
Най-мъдър и идоли - двете неща изглеждат сякаш несъвместими в Писанието. От една страна Соломон е обявен от библейските автори за най-мъдрия от всички хора (3 Царе 4:31). От друга страна, изпада до най-големия грях – срещу първата Божия заповед: „Да нямаш други богове освен Мене“ (Изход 20:3, Второзаконие 5:7). Въвлича и народа в него. Дори след като Бог му се явява два пъти, за да го предупреди да се откаже от идолопоклонството, Соломон не се отказва (3 Царе 11:9-10). 


Начало на отклоняването


Отклоняването на Соломон не се случва изведнъж – с първия идол, на който се покланя (напимер на Астарта - 3 Царе 11:5) или с първото светилище на друг бог, което издига заради някоя от жените си (например на Хамос - 3 Царе 11:7). Започва в момент, в който Соломон обича Бога. Царят се жени за дъщерята на фараона (3 царе 3:1). Само по себе си, това не изглежда съществен проблем. В същия момент Соломон обича Бога и живее според наредбите на баща си Давид (3 царе 3:1). Действително, срещу бракове с жени от други народи има постановления (като Исус Навиев 23:7). В едно от тях е отправено предупреждение, че тези жени могат да отклонят сърцето на израелтянина от Бога (Второзаконие 7:1-5). Но понеже в този момент сърцето на Соломон е изрядно и обичащо Бога, Самият Бог не счита постъпката за достатъчно проблемна. Вместо това, се явява на Соломон и го пита как да го награди (3 Царе 3). От отгвора на Соломон проличава, че действително обича Бога. По подобен начин, изглежда Бог никак не осъжда Мойсей за това, че си взема за жена етиопка (Числа 12:1), защото сърцето му е напълно изрядно. Проблем би се появил, ако някой от тези Божии служители, след като вече има жена чужденка (кланяща се на други богове), престане да обича Бога по същия начин. При Мойсей това не се случва. Но става при Соломон.

(Забележка. Нека читателят не възприема написаното тук в погрешни съвременни варианти – че ако обича Бога, все едно е какви ще са вярванията на човека, с когото би сключил брак. В старозаветното патриархално семейство мъжът е с власт, каквато нямат повечето съвременни мъже. Той има и конкретни отговорности за възпитението на синовете си (Изход 10:1-2; 13:8-9; Второзаконие 6:20-25). Не са налични съвременните представи за толерантност – че всички вярвания, начини на живот и т.н. са равностойни. Не се и предполага децата сами да биха си избрали в какво да вярват. Но дори в това общество се налага специална забрана за брак с неевреи, защото случаят на Мойсей не показва правилото, а е изключение поради изключителната му святост.)

Величието на Соломон


Описанието на царуването на Соломон преди неговото идолопоклонство показва някои неща за състоянието на сърцето му. Соломон построява Божия дом – храма. Описан е в детайли и Библията подчертава неговото величие (в 3 Царе 6 и на други места). След като Соломон завършва Божия дом, построява своя собствен. Построяването на дома на Бог отнема седем години (3 Царе 6:38). Домът на Соломон – тринадесет (3 Царе 7:1). Обемът на дома на Соломон може да се сметне като 150 000 лакти (3 Царе 7:2). Домът на Бог се равнява на 36 000 лакти (3 Царе 6:2).[1] Лесно е да се сметне, че Соломон построява своя дом над четири пъти по-голям от Божия.

От археологическите разкопки се заключава, че дворецът на Саул е построен като огромна правоъгълна сграда, но с обикновена структура, предназначена повече за защита, отколкото за изграждане на престиж. Възможно е сдържаността му да се дължи на влиянието на Самуил.[2] Когато Давид построява своя дворец с кедри от Ливан (1 Летописи 14:1), си дава сметка, че живее в лукс, а Божият дом е в палатка. Решава да построи достоен дом и за Бога. Бог поставя под въпрос преценката му - че е възможно да Му се построи достоен дом. Въпреки това, оценява добрите намерения на Давид, но желае Соломон да построи дома Му. Давид оставя в наследство своя луксозен дворец. Но след като Соломон построява Божия дом, решава, че за себе си заслужава нещо още по-величествено. След като завършва дома си, Бог отново му се явява, както в Гаваон. Този път е само с предупреждение: да ходи пред него „с цяло сърце и правота“, и да спазва Божиите наредби и закони, както Давид. Сърцето на Соломон постепенно е започнало да се отмества от грижа за изтъкване на Божието величие към грижа за своето собствено величие. Първият оформил се недостатък на Соломон днес бихме нарекли мания за величие (грандомания). 

Следване на Божия закон 


Мъдростта на Соломон е силно изтъкната:
И Бог даде на Соломон твърде много мъдрост и разум, и душевен простор, като крайморския пясък. Така Соломоновата мъдрост надмина мъдростта на всички източни жители и цялата египетска мъдрост, защото беше по-мъдър от всички хора – от езраеца Етан и от Еман, Халкол и Дарда, синовете на Маол. И името му се прочу между всички околни народи. Той изрече три хиляди поговорки; а песните му бяха хиляда и пет на брой. Той говорѝ за дърветата от ливанския кедър до исопа, който никне по стената, говорѝ също за животните, за птиците, за влечугите и за рибите. И от всички народи, от всички царе на света, които бяха чули за мъдростта на Соломон, идваха да слушат неговата мъдрост. (3 Царе 4:30-34)
Авторът на книгата съзнателно описва Соломон като цар, който спрямо Божия закон не живее мъдро. Обратно на предупреждението на Бог, когато се явява за втори път на Соломон, царят не полага усилия в спазване на някои наредби в закона. Те са именно тези, които са ясно определени в Божия закон за царя. За улеснение тук са групирани в три цвята. 
Но той да не си събира много коне, нито да връща народа в Египет с цел да увеличава конете си; защото Господ ви е казал: Да не се връщате вече по онзи път. Нито той да си взема много жени, за да не се отклони сърцето му, нито да си трупа твърде много сребро и злато (Второзаконие 17:16).[3] 
Ето как Соломон нарушава тези наредби в закона на Мойсей и в трите посочени области: 
  • коне (от Египет)
  • твърде много сребро и злато
  • много жени, които отклоняват сърцето
Соломон събра също така колесници и конници. Той имаше хиляда и четиристотин колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при себе си в Йерусалим. И царят направи среброто да изобилства в Йерусалим като камъни, а кедрите направи като полските черници. Конете, които имаше Соломон, бяха докарани от Египет. Царските търговци ги купуваха на стада с определена цена. А всяка колесница, идваща от Египет и докарана в Йерусалим, струваше шестстотин сребърни сикъла и всеки кон – сто и петдесет. За всички хетейски царе и за сирийските царе те се доставяха чрез тези търговци. 
А цар Соломон залюби освен фараоновата дъщеря много чужденки: моавки, амонки, едомки, сидонки, хетейки, от народите, за които Господ каза на израилтяните: Не влизайте при тях, нито те да влизат при вас, за да не преклонят сърцата ви към боговете си. Към тях Соломон се прилепи страстно. Имаше седемстотин жени и триста наложници. И жените му отвърнаха сърцето му. Когато Соломон остаря, жените му преклониха сърцето му към други богове и то не беше съвършено пред Господа, неговия Бог, както сърцето на баща му Давид. (3 Царе 10:26-11:4)
В сърцето на Соломон постепенно настъпва подмяна на ценностите. Манията му за величие се изразява във все повече области. Разчита на силата на голяма войска от колесници, въпреки наредбата в Божия закон срещу това. За сравнение, Давид съзнателно поддържа конницата си малка и убива повечето коне на пленените колесници (1 Лет.18:4). Още в ранните описания за Соломон е посочен големият брой конюшни и конници за колесници на Соломон (3 Царе 4:26). Той почти не води агресивна политика спрямо околните народи, така че поддържането на толкова скъпа войска от колесници говори основно за две неща. От една страна, отново да подчертава величието му. От друга страна - за свъръхподсигуряване. Преди преклонението пред чужди богове, Соломон се отдава на преклонение пред сигурността.

Богатствата на Соломон са посочени многократно. Стремежът му към разкош явно говори за ненаситност към материалното

Соломон пренася своите мания за величие, свръхподсигуряване и ненаситност и спрямо жените. Те говорят за величието на царството му. Една от целите на седемстотинте съпруги на Соломон е за да подсигури мира със съседите си чрез династични бракове. Това е ненужна мярка, защото величието на царството му е обещано от Бога. Първо - по времето на баща му Давид (2 Царе 7:5), а после - когато Бог му се явява в Гаваон (3 Царе 3:13).[4] Израел не е имал седемстотин съседни държави, нито е било възможно да установи взаимоотношения с толкова. Такъв брой държави няма и днес. Нещо повече, авторът се постарава да покаже, че Соломон е заложил на грешните неща, които дават сигурност. Поради отстъплението на Соломон, още в петата година на царуването на наследника му Ровоам, Йерусалим е нападнат от Египет (3 Царе 14:25-27). Изглежда това, че майката на Ровоам е фараонска дъщеря, не му помага особено. Колесниците, които е събирал Соломон, също не помагат на Ровоам да спре египтяните. Фараонът отнася богатствата от двореца на Соломон, на които той също погрешно е заложил за успеха на царството си.


Жените на Соломон 


Жените на Соломон
Соломон извършва три нарушения на постановленията за царете. Две от тях са коне и богатство. Към третото – многото жени, е посочено пряко последствие – отклоняване на сърцето. Точно това се случва при Соломон. Ето защо, проблемът с жените на Соломон ще бъде разгледан по-детайлно от другите.

В Библията само два пъти е споменато, че Соломон обича. Първо – че обича Бога, а после – че обича своите хиляда жени. Но кой би могъл да обича хиляда жени? Ясно е посланието – любовта му вече не е към Бога. Тя е изместена към нещо друго.

Дори за полигамните общества броят на жените на Соломон е прекален. Ясно е, че гледа на тях, както на останалите си видове притежания. За него те са едно от многото неща, което желае да има в прекомерен излишък. При този брой жени не може и дума да става за действителни взаимоотношения на любов и грижа.[5] Преди Соломон да се отдаде на идолопоклонство към други богове, вече в сърцето си отдавна е започнал да служи предимно на себе си.

Жени чужденки


Единият посочен проблем с жените на Соломон е, че са чужденки, от народи, за които Бог е забранил израелтяните да се женят. Описаното напомня на забраната във Второзаконие, която има подобно предупреждение: 
...Да не се жениш между тях и да не даваш дъщеря си на сина му, нито да вземаш неговата дъщеря за своя син; [6] 
Подобна е забраната и в Исус Навиев: 
...За да не се смесвате с тези народи, които останаха между вас, нито да споменавате имената на боговете им, нито да се кълнете в тях, нито да им служите, нито да им се кланяте; а към Господа, вашия Бог, да сте привързани, както сте били до днес. (Исус Навиев 23:7-8)
Исус Навиев, след забраняващата наредба за чуждите жени, добавя и положителна наредба: „към Господа, вашия Бог да сте привързани“. Авторът на 3 Царе ясно посочва, че Соломон е отместил привързаността си към Бога и се е привързал към жените си. 

Много законни жени


Вторият посочен проблем с жените на Соломон е, че са много. Въпреки, че са хиляда жени, всички те са законни. От тях триста са наложници. Макар и с по-нисък статус и привилегии, те също са му законни жени. За разлика от греха на Давид с Витсавее, тук няма описано прелюбодейство. Не е посочен и случай, при който Соломон да е посегнал на чужда жена или на девойка, която не е негова съпруга. По отношение на наредбите в закона за блудство и прелюбодейство, всичко изглежда наред. По отношение на предписанията към царете за многото жени, Соломон явно не ги е спазил. 

В редица случаи, когато е описано в Стария Завет, че мъж е имал повече от една жена, библейските автори са се постарали да покажат, че това, макар и да не се е считало за незаконно, създава лоши резултати. Описаните случаи са многобройни. Сара дава на Авраам слугинята си за негова жена (наложница). Щом Агар зачева, започва да презира господарката си Сара, която е безплодна (Битие 16:4). Яков не успява да обикне еднакво двете си жени. Между тях следва конкуренция за плодовитост. Поради това съперничество, собствените жени на Яков му предоставят двете си слугини за негови наложници. Проблемът между тези четири жени се пренася и върху децата му. Затова двете наложници са изрично споменати в зараждащия се конфликт: 
…Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му. И Йосиф съобщаваше на баща им за лошите слухове за тях. А Израил обичаше Йосиф повече от всичките си синове… Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, го намразиха и не можеха да му говорят спокойно. (Битие 37:2-4)
Бащата на Самуил е с две жени и обича повече жена си Анна. Другата – Фенина – е описана като нейна съперница, която я дразни много, за да я накара да тъгува, че е безплодна. (1 Царе 1:1-6).

Давид е с няколко жени и това създава раздори между децата му, дори изнасилване и убийство (2 Царе 13). Невъздържаността на Давид спрямо жените като че ли дава и твърде лош пример на Соломон. В 1 Летописи 3 са изброени няколко жени на Давид.[7] Той има и поне десет наложници по времето на бунта на сина му Авесалом (1 Летописи 3:9, 2 Царе 5:13, 15:16, 16:21-22, 19:5). Едно от озадачаващите неща в библейската история за Давид е, че по Божия воля той е наследен именно от син на Витсавее, с която Давид прелюбодейства и урежда убийството на съпруга й. Най-вероятно Соломон е бил запознат с началото на взаимоотношенията между родителите си. Връзката с майка му е доста силна (3 Царе 2:17-20), а и в такова общество клюките е нямало как да бъдат избегнати. Невъздържаността на Давид с жените в този случай е послужила още веднъж като пример за сина му. Може би историята на неговите майка и баща го е научила какви са последствията, когато царят на Израел си позволява чужди жени. Ето защо, Соломон не повтаря грешката на татко си с чужди жени, а има неограничен брой жени, които законно прави свои. 

Харемът при царете е обслужвал както политически, така и сексуални функции.[8] В 3 Царе 11:2 браковете на Соломон с чужденки са изразени на еврейски, като най-вече сексуални отношения.[9] Ясно изпъкват две неща:
  1. Соломон не е можел да обуздава страстите си; 
  2. Соломон е бил напълно неспособен на съпружеска вярност. 
На теория, Соломон е женен за всичките хиляда жени. На практика, Соломон е без любовна вярност и сексуална сдържаност. 

Сексуалната несдържаност в Библията е определена като блудство или прелюбодейство (когато поне единият от двамата е в брак). Сред десетте Божии заповеди е споменато конкретно само прелюбодейството, но често в Библията блудство и прелюбодейство са разгледани в една категория и като взаимозаменяеми (често става дума за прелюбодейство, а грехът е описан като блудство (Йеремия 3:9, 5:7, Езекиил 16:31-32, Осия 4:13-14 и др.). 

Според буквата на закона, както стана ясно, Соломон нито е блудствал, нито е прелюбодействал. Но не е така според духа на закона. Именно него подчертава Исус с думите, че който погледне жена похотливо, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си (Матей 5:28). Подчертава писаното в Битие, че съпрузите вече не са двама, а една плът (Битие 2:24, Матей 19:5-6, Марк 10:7-9). Духът на наредбите в закона относно сексуалната чистота и съпружеската вярност са изразени още в Битие – ДВАМА, които стават една плът. Според духа на закона, сърцето на Соломон, желаещо 999 жени след първата си, е сърце блудно и прелюбодейно. Ето защо, за още по-добро разбиране на отстъплението на Соломон от истинския Бог, ще бъде разгледана връзката между блудство и идолопоклонство. 

Изневяра спрямо Бога


В голяма част от случаите в Библията като блудство не е описан грях между мъж и жена, а между израелтяните и Бога (Съдии 2:7, 8:33, 1 Летописи 5:25-26, Псалм 106:37-39, Притчи 23:26-35, Исая 1:21, 57, Йеремия 2-3, Езекиил 16, 20:30-31, 43:7-9, цялата книга Осия и много други).

Ето само един показателен пример: 

Наистина, както жена изневерява на мъжа си,
така и вие изневерихте на Мене,
доме Израилев, казва Господ. (Йеремия 3:20)

Блудството и идолопоклонството изглежда са толкова свързани според библейските автори, че в доста случаи ги подреждат едно до друго, особено в Новия Завет (Левит 19:28-29, Деяния 15:20,29, 21:25, Римляни 2:22, 1 Коринтяни 6:9-11, 10:6-8, Откровение 22:14-15).


Блуден дух 


На пръв поглед може да изглежда, че идолопоклонството е просто поклонение пред статуя, вместо пред истинския Бог. Тоест, че вместо служене на Него, идолопоклонникът служи на практика на нищото. Дори Стария Завет не изглежда да показва това. 

В някои случаи идолопоклонството е определено като жертва на бесове. 
Да! Синовете си и дъщерите си
принесоха в жертва на бесовете
и проляха невинна кръв –
кръвта на синовете и дъщерите си,
които пожертваха на ханаанските идоли;
и земята се оскверни от кръвопролития.
Така те се оскверниха от делата си
и блудстваха в действията си.
(Псалм 106:37-39)
В други случаи се говори за блуден дух, който е свързан както с идолопоклонството, така и със самото блудство: 
Народът Ми се допитва до дървото си
и жезълът им им отговаря;
защото блуден дух ги е заблудил
и те блудстват и въстанаха против властта на своя Бог.
Жертват по върховете на хълмовете
и кадят по хълмовете,
под дъбовете, тополите и теревинтите,
защото сянката им е добра;
затова дъщерите ви блудстват
и снахите ви прелюбодействат.
Няма особено да накажа дъщерите ви, когато блудстват,
или снахите ви, когато прелюбодействат;
защото самите бащи отиват насаме с блудниците
и жертват с безчестните жени;
затова неразумният народ ще бъде съборен.
(Осия 4:12-14)
В някои случаи думата „дух“ в Библията говори единствено за отношение на човека. Подобно е на български изрази, като „на един дух сме“ (Псалм 34:18, Псалм 51:17, 78:8, Притчи 16:19, 17:22, 18:14, Исая 57:15, 61:3, Матей 5:3, 1 Петър 3:4, 1 Коринтяни 4:31, Галатяни 6:1). Тук случаят не е такъв и това ще стане ясно. Някои коментатори се опитват да придадат символично значение на израза „блуден дух“ в този пасаж – че блудството на Израел е духовно, а не физическо.[10] В случая, който описва Осия, не изглежда да е възможно и това. „Блуднически дух ги е заблудил“ явно говори за наличие на демонична духовна действителност.[11]

В Осия 4:12 се има предвид гадаене: „Народът Ми се допитва до дървото си и жезълът им им отговаря; защото блуден дух ги е заблудил“. Това, че жезълът им отговаря, но са заблудени, най-вероятно означава или че се заблуждават, че получават отговор, или че дух ги заблуждава с отговора си. След това е представено последствието: „затова дъщерите ви блудстват и снахите ви прелюбодействат.“ Според подредбата на пасажа, като посочена причина за тези сексуални грехове би следвало да се разбира или идолопоклонството, или блудният дух. Най-естествено е текстът да бъде прочетен с идеята, че блудният дух е свързан с отговорите, които израелтяните получават при гадаенето си, с разбунтуването срещу властта на Бога (стих 12), с жертвоприношението на други богове и физическото блудство на израелтяните (стих 13). 

Може да се направи връзка със запитване до духове, споменато на други места в Библията, включително в познатата история около Саул и запитвачката на духове. Библията не се опитва да покаже, че щом допитването не е до Бога, то няма духовна сила, която да отговори. Напротив, на много места е подчертано естеството на тези духове. В българските преводи многократно са наречени „зли духове“ (Левит 19:31, 20:6,27, Второзаконие 18:11, 1 Царе 28:3,7-9, 4 Царе 21:6, 23:24, 1 Летописи 10:13, 33:6, Исая 8:19, 19:3, 29:4). В еврейския текст в тези пасажи думата би трябвало буквално да се преведе „знаещи духове“ (запознати с тайните на невидимия свят) или като „познати духове“ (близко познати на гадателя).[12] В Новия Завет на няколко пъти духове са наречени „зли“ (Матей 12:45, Лука 7:21, 8:2, 11:26, Деяния 19:12-16) или нечисти (Матей 12:43, Марк 1:23,26, 3:30, 5:2, 7:25, Лука 11:24, Откровение 18:2), като и в двата случая преводът от старогръцки е буквален. 

4 Царе 23:24 свързва запитвачите на зли (знаещи, познати) духове заедно с идолите и кумирите:
При това Йосия премахна запитвачите на зли духове и врачовете, домашните идоли и кумирите, и всички мерзости, които се намериха в Юдейската земя и в Йерусалим...
Подобно е и в Исая 19:3б:
...И ще се допитат до идолите и магьосниците,
до запитвачите на зли духове и врачовете.
В Левит 19:31 е дадена забрана за допитване до зли (знаещи, познати) духове, а Левит 20:6 прави пряка връзка между тези духове и блудството: 
И човек, който се отнесе към запитвачите на зли духове и към врачовете, за да блудства в поклонение на тях, против онзи човек Аз ще се обърна и ще го изтребя измежду народа му.
Ето, че блудният дух в Осия 4:12 няма причина да се разбира символично. В Осия 5:4 е подчертана и целта на този блуден дух: 
Делата им не ги оставят да се върнат при своя Бог;
защото блуден дух има дълбоко в тях
и те не познават Господа.
Целта на този блуден дух е да предизвика поведение на блудство или идолопоклонство, което да отдалечи човека от Бога.


Идолопоклонство, водещо до сексуално блудство


Апостол Павел прави ясна връзка между идолопоклонството и сексуалното блудство, като пише, че идолопоклонството е довело хората до сексуални извращения: 
…И замениха славата на безсмъртния Бог с идоли, изобразяващи смъртни хора, птици, животни и влечуги. Затова Бог ги предаде на злите желания на сърцата им и на сексуални грехове и ги остави да оскверняват телата си един с друг. Те замениха истината за Бога с лъжа и се покланяха и служеха на създаденото, а не на неговия Създател, който е благословен завинаги. Амин. Затова Бог ги предаде на срамни страсти. Жените замениха естествените сексуални връзки с противоестествени. Също и мъжете изоставиха естествените сексуални връзки с жени и разпалени от страст един към друг, вършеха срамни неща с други мъже. За своята извратеност те получават в телата си заслуженото. И понеже не счетоха, че си струва да имат истинското познание за Бога, той ги предаде на поквареното им мислене, за да вършат непристойни дела. (Римляни 1:23-28)


Сексуално блудство, водещо до идолопоклонство 


В Числа 25 е описана точно обратната зависимост: идолопоклонството като следствие от физическо блудство.
А докато Израил оставаше в Ситим, народът почна да блудства с моавките; защото те канеха народа на жертвите на боговете си и народът ядеше и се кланяше на боговете им. Израил се привърза към Ваалфегор; и Господният гняв пламна против Израил. (Числа 25:1-3)
Ето, че така се е получава и при Соломон. Блуден дух го довежда до това да има хиляда жени и няколко богове, вместо да е верен на една съпруга и един Бог. 


КАК СЕ ОТДАВАМЕ НА ИДОЛОПОКЛОНСТВО ДНЕС 


Според Апостол Йоан не можеш да обичаш Бога, когото не си видял, ако не обичаш брата, когото си видял (1 Йоан 4:20). По същия начин, ако не можеш да си верен на завета си с единия брачен партньор и имаш нужда от още 999 (или дори „само“ още един), явно не можеш да си верен и на завета си с единия Бог и изпитваш нужда и от други. Верността към Бога и брачния партньор са в същата връзка, както тази между любовта към Бога и ближния. Не става дума само за психологическа връзка между верността към Бога и към брачния партньор. В духовния свят се налага да устояваме на сходен вид изкушение и в този смисъл сме податливи на един и същи блуден дух, за който пише пророк Осия. 

Днес доста християни не биха приели твърдения като блуден дух. През времето на Просвещението (XVII-XIX в.) в богословието се появява тенденция всичко в християнството да бъде сведено до неща, които могат да се обяснят научно. Божии действия, като чудесата на Христос, с които изобилстват евангелията, започват да се считат за несъстояли се. По същия начин започва да се отрича и злата духовна действителност. Като наследство от онзи период, доста християни днес дори да вярват, че Бог върши някакви чудеса, се стремят напълно да пренебрегнат намесата на зли духовни сили, сякаш не съществуват (или поне не в цивилизования свят).

Идолопоклонството днес ни се струва, че е отминало. Създава погрешна представа фактът, че по-голямата част от съвременния свят не е поставена в условията на многобожие. Всъщност, такова е налично в държави като Индия, където живее над една седма част от цялото човечество. Ако си представим, че в България религиите са разпространени точно както по света, това би значело около един милион българи да се покланят на идоли на различни божества, както е било сред израелтяните. Така погледнато, идолопоклонството никак не изглежда като част единствено от миналото. Но дори по останалите места на света, където не се вярва в многобожие, идолопоклонството все още е налично. Библията изобщо не говори само за прякото идолопоклонство – буквално покланяне пред идоли. В политеистичния свят хората поне са осъзнавали на какво се покланят, а ние – не. Това може да бъде по-ясно обяснено, като се разгледат греховете на Соломон през някои новозаветни пасажи за идолопоклонството. 

Сърцето на Соломон е завладяно от мания за величие. Той  построява дом,  много по-величествен от този на Бог. Стремежът му към сила и придобиване на сигурност го карат да престъпи Божиите наредби за войската (конете). Всеки човек е податлив на различни групи изкушения в различна степен.
Стремежът към слава, сила и сигурност са идолопоклонство, което отклонява множество искрени християни от истинския Бог.
Страстта на Соломон към богатството неслучайно е посочена от библейския автор като престъпване на Божията наредба. 

Служене на мамона
В Матей 6:20-34 и Лука 16:13-14 Исус прави ясна връзка между сребролюбието и идолопоклонството, като казва, че никой не може да служи на Бога и на мамона. Думата „мамон“ звучи като някакво конкретно божество, за което говори Исус. Дълго се е смятало за сирийско божество.[13] Всъщност, няма никакви данни за божество с такова име.[14] Думата се счита за арамейска, със значение: пари; богатства; владения; имот.[15] 

Павел в 1 Коринтяни 5:9-11, Ефесяни 5:5, Колосяни 3:5, както и Евреи 13:4-5 поставят в една категория блудниците, сребролюбците и идолопоклонниците. Пасажите в Ефесяни и Колосяни говорят за „сребролюбец, който е идолопоклонник“ и „сребролюбие, което е идолопоклонство“. С други думи, Исус и апостол Павел ясно заявяват: 
Когато служим на парите, пряко съгрешаваме срещу първата от 10-те заповеди, точно както е правил Соломон. 
Вече беше пояснено, че блудството и прелюбодейството на практика са представени в Библията като идолопоклонство. Причинени са от един и същ блуден дух. Тези сексуални грехове винаги ги и е имало, но днес са масово издигнати в култ, най-вече сред „цивилизованите“ общества. Винаги е имало блудство и прелюбодейство, но вероятно никога преди не е било с такива размери. Женската девственост преди брака е била ценност винаги и навсякъде. Но не и днес в демократичния свят. Към това нека бъдат прибавени порнографската индустрия, различните изображения и послания със сексуално съдържание, с които съвременният човек е непрестанно медийно бомбардиран от най-ранна възраст. Едва ли може да има и съмнение, че този вид идолопоклонство е доста повече практикуван от когато и да било преди. Може би се чудим как е било толкова изкусително за израелтяните да се обърнат масово към идолопоклонството. Нека имаме предвид, че това е същият дух, който днес подтиква към блудство и прелюбодейство. Съвременните християни в демократичните общества едва ли може да се каже, че устояват успешно на този вид идолопоклонство. 

Изкушенията на Соломон са силни съвременни, дори модерни изкушения. Можем ли да вярваме, че след като се поддаваме на същите изкушения, за разлика от него не ставаме идолопоклонници?

Спасение за блудните (идолопоклонниците) 


Не е нужно всеки от нас да свърши както Соломон – в идолопоклонството си. Библията не само осъжда духовното блудство – идолопоклонство. Тя уверява, че за отдалите се на какъвто и да е вид идолопоклонство, има спасение. В Исая 57, след като е изложено блудството на Израел, Бог уверява:
Видях пътищата му и ще го изцеля;
още ще го водя и пак ще утеша него и наскърбените му.
(Ис.57:18) 
В Матей 21:31 Исус заявява на фарисеите: „Истина ви казвам: бирниците и блудниците ще отидат в Божието царство преди вас.“

Павел пише до църквата в Коринт:
Нима не знаете, че хората, които вършат зло, няма да наследят Божието царство? Не се заблуждавайте! Няма да го наследят нито онези, които вършат сексуални грехове, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито мъжете, които позволяват да бъдат използвани за хомосексуални връзки, нито мъжете, които практикуват хомосексуализъм, нито крадците, нито алчните, нито пияниците, нито клеветниците, нито измамниците. А такива бяха някои от вас, но бяхте очистени, бяхте отделени за служба на Бога и станахте праведни в името на Господ Исус Христос и чрез Духа на нашия Бог. (1 Коринтяни 6:9-11)
Тук са изброени няколко вида сексуални грехове (т.е. блудство) и други видове идолопоклонство – пряко и непряко.

Когато искрено потърсиш Христос и пожелаеш да те освободи от който и да е от видовете идолопоклонство, можеш да бъдеш измит, осветен и оправдан.

Как да се опазваме от идолопоклонството 


Съветът за това е даден още от Исус Навиев: 
...Нито да споменавате имената на боговете им, нито да се кълнете в тях, нито да им служите, нито да им се кланяте; а към Господа, вашия Бог, да сте привързани, както сте били до днес. (Исус Навеиев 23:7б-8)
Най-сигурно се отдалечаваш от идолите, когато се приближаваш към Бога! 

Точно на това учи и Исус. Най-сигурният начин да се пазиш от идолопоклонство е стремежът към двете най-големи Божии заповеди според Новия Завет:
…Обичай Господа, твоя Бог! Обичай го с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си разум"
и
"Обичай ближния си както себе си!" (Второзаконие 6:5, Левит 19:18, Матей 22:36-39, Марко 12:30-31 Лука 10:27).
В ежедневния живот най-сигурните начини за опазване от идолопоклонство са съвсем прости, но масово пренебрегвани от вярващите: 

  • Осъзнай на какво всъщност служиш. Сърцето ти дали не е обзето от похот, стремеж за трупане на финанси (или друг вид имущество), мания за слава, величие, служене на чувството за сигурност, стремеж да се угоди непременно на определен човек? Замисли се към какво си най-привързан! Какво е най-скъпо за теб? Ако изключиш задължения като сън, работа, учене, за какво желаеш да отделяш най-много време или го правиш без да го желаеш? Владее ли те някаква зависимост (пристрастяване)? Възможностите са много. Ако отчиташ, че нещо е преди Бог твоето сърце, помоли Го да ти прости за това и да ти даде сили да Го поставиш на първо място – както в сърцето си, така и в живота си. Ако не считаш, че нещо друго си поставил на първо място, въпреки това, може би е добре да се помолиш на Бога да ти открие дали това все пак не се случва при тебе.
  • Поддържане на близки взаимоотношения с Бога в молитва. Ако обичаш някого, желаеш да си близо до него. От времето, което прекарваш за общуване с Бога, можеш сам да прецениш доколко го обичаш (или доколко поставяш други неща преди Него).
  • Изучаване на Божието Слово – Библията, с нагласата Бог да говори чрез нея по време на изучаването. Чрез нея разбираме и си припомняме как да живеем. Съвременният човек е все по-малко предразположен да чете. Затова, четенето на Библията може да ти струва не малки усилия. Не я ли познаваме, подвластни сме на всичко и на всички около нас, които се опитват да ни поучават как да живеем. Поддадем ли се – ще се отдалечим от Бога. Ето защо, както блуден дух е заблудил израелтяните, така би могъл да заблуди и нас, ако не се приближаваме и задълбочаваме в Истината – Божието Слово.
  • Поддържане на близка връзка с други вярващи (църква). Християнството изобщо не е сведено единствено до самоусъвършенстване. Втората най-голяма заповед е свързана с ближния. В духовния си живот се нуждаеш да се грижиш за други хора, за да не обожествяваш себе си. Имаш нужда и други да ти помагат в това да се приближаваш до Бога. Така много по-успешно ще живееш според Божието повеление:
„Да нямаш други богове освен Мене“.




Ако намирате статията за полезна, споделете я с приятели! 
Ако нещо конкретно ви е впечатлило, моля, коментирайте.

За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата статия:

[e-mail%255B2%255D.gif]

АБОНИРАЙТЕ СЕ

ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

(Можете да се отписвате!)




БЕЛЕЖКИ

[1] При сгради с формата на паралелепипед, каквито изглежда са тези двете, обемът се пресмята като произведение от дължината, ширината и височината (V =a.b.c).
[2] Джойс Балдуин. I и II книга на царете. БХСС, 2006, София, стр. 175-176
[3] Всички пасажи от Стария Завет са от превода Българско библейско дружество 2015, а от Новия Завет са от изданието „Новият Завет. Съвременен превод.“ New World Bible Translation Center. 2001.
[4] Gina Hens-Piazza. 1–2 Kings. Abingdon Old Testament commentaries. Nashvile, TN: Abingdon Press, 2006, стр. 261-264/ 936
[5] Пак там.
[6] Подобна е забраната в Изход 34:15-16.
[7] Доналд Уайзман ги определя като 15, част от които Соломон наследява. Donald J. Wiseman, ред. 1 and 2 Kings: An Introduction and Commentary. Том 9. Tyndale Old Testament Commentaries. Nottingham, England: Inter-Varsity Press, 2008 (e-book), стр. 268,2 / 743
[8] K. S. Keener (1993). The IVP Bible Background Commentary: New Testament. Downers Grove, IL: Intervarsity Press, стр., 365
[9] Подобно на Второзаконие 22:13, Исус Навиев 23:12, Съдии 16:1. За сравнение - Битие 6:14, 16:2, 4, Езекиил. 23:44. Lissa M. Wray Beal. 1 & 2 kings. Том 9. Apollos Old Testament Commentary. Downers Grove, IL: InterVarsity Press, 2014, стр. 170-171
[10] Виж например за Осия 4:12 във Frank E. Gaebelein (ed.). The Expositor's Bible Commentary - 12 Volume Set (NIV). 1984 Zondervan Publishing House
[11] Виж Donald J. Wiseman. 1 and 2 Kings: An Introduction and Commentary. Tyndale Old Testament Commentaries (e-book), стр. 222, 242-243/ 565.
[12] Brown-Driver-Briggs Hebrew and English Lexicon, Unabridged, Electronic Database. „3049. yiddeoni“. Отворен на 06 Октомври 2018. https://biblehub.com/hebrew/3049.htm.
[13] H. Pope (1910). Mammon. In The Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company. Retrieved October 5, 2018 from New Advent: http://www.newadvent.org/cathen/09580b.htm
[14] Russell Benjamin Miller. „Entry for „MAMMON“. „International Standard Bible Encyclopedia“. 1915.“ Bible Study Tools, 1915. http://www.biblestudytools.com/encyclopedias/isbe/mammon.html.
[15] „Strong’s Greek: 3126. μαμμωνᾶς (mamónas) -- riches“. Отворен на 06 Октомври 2018. https://biblehub.com/greek/3126.htm.

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Балдуин, Джойс. I и II книга на царете. БХСС, 2006, София
2. Beal, Lissa M. Wray. 1 & 2 kings. Том 9. Apollos Old Testament Commentary. Downers Grove, IL: InterVarsity Press, 2014.
3. Brown-Driver-Briggs Hebrew and English Lexicon, Unabridged, Electronic Database. „3049. yiddeoni“. Отворен на 06 Октомври 2018. https://biblehub.com/hebrew/3049.htm.
4. Gaebelein, Frank E. (ed.). The Expositor's Bible Commentary - 12 Volume Set (NIV). 1984 Zondervan Publishing House (e-book)
5. Hens-Piazza, Gina. 1–2 Kings. Abingdon Old Testament commentaries. Nashvile, TN: Abingdon Press, 2006.
6. Keener, K. S. (1993). The IVP Bible Background Commentary: New Testament. Downers Grove, IL: Intervarsity Press
7. Miller, Russell Benjamin. „Entry for „MAMMON“. „International Standard Bible Encyclopedia“. 1915.“ Bible Study Tools, 1915. http://www.biblestudytools.com/encyclopedias/isbe/mammon.html.
8. Pope, H. (1910). Mammon. In The Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company. Retrieved October 5, 2018 from New Advent: http://www.newadvent.org/cathen/09580b.htm
9. Reilly, W. (1908). Joseph Caiphas. In The Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company. Retrieved October 05, 2018 from New Advent: http://www.newadvent.org/cathen/09580b.htm
10. „Strong’s Greek: 3126. μαμμωνᾶς (mamónas) -- riches“. Отворен на 06 Октомври 2018. https://biblehub.com/greek/3126.htm.
11. Wiseman, Donald J., ред. 1 and 2 Kings: An Introduction and Commentary. Том 9. Tyndale Old Testament Commentaries. Nottingham, England: Inter-Varsity Press, 2008.

БИБЛЕЙСКИ ПРЕВОДИ:
Библия. Ревизирано издание. Българско библейско дружество, София, 2015
Новият Завет. Съвременен превод. New World Bible Translation Center. 2001

ИЗОБРАЖЕНИЯ:
Царят на Израел се покланя на идоли
Мъдрият Соломон
Жените на Соломон