Какви са основните цели в живота ти? Какво смяташ, че те прави успешен в този живот? В Деяния 12 е разгледана историята на един изключително успешен човек. В нея са показани множество представи за успех, които следваме. Описано е и какво според Бог те прави успешен.

/с видео/

Това е проповед по темата. Съдържанието е сходно, но не е идентично.
Моля, продължете надолу към самата статия!

Деяния 12:1-7; 18-24

1Около това време цар Ирод сложи ръка на някои от църквата, за да им стори зло.
2 Уби с меч Йоановия брат Яков;
3 и като видя, че това се понрави на юдеите, той освен това хвана и Петър. Това беше през дните на безквасните хлябове.
4И като го задържа, хвърли го в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, с намерение да го изведе пред народа след Пасхата.

5И така, те пазеха Петър в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.

6През същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован с две вериги; и стражари пред вратата охраняваха тъмницата.
7 И ето, един ангел от Господа застана до него и светлина осия килията; и като побутна Петър по ребрата, разбуди го и му каза: Ставай бързо! И веригите паднаха от ръцете му.

Петър е освободен от ангела, отива при другите апостоли, които са събрани заедно и се молят, след което отива на друго място, а историята продължава:

18А като се съмна, сред войниците настана немалък смут – какво ли се е случило с Петър.
19А Ирод, като го потърси и не го намери, разпита стражарите и заповяда да бъдат предадени на смърт. И слезе от Юдея в Цезарея и там живееше.

20 А Ирод беше много разгневен от тирците и сидонците; и те дойдоха заедно при него и като спечелиха на своя страна Власт, който се грижеше за царските покои, молеха за помирение, защото тяхната област се изхранваше от царската.
21И в един определен ден Ирод, облечен в царски одежди, седна на престола и държа реч пред тях.
22А народът извика: Глас Божий, а не човешки!
23 И понеже не въздаде слава на Бога, в същия миг един ангел от Господа го порази и беше изяден от червеи, и умря.

24 А Божието слово нарастваше и се разпространяваше.

Кой е успешният човек ли? – Цар Ирод. Докато четем библейските истории, рядко оприличаваме себе си на лошите герои в тях. Но както ще стане ясно, дори и християните най-често в живота си гоним доста цели, които е гонил този цар Ирод.

Нашите естествени стремежи към успех

Подредени са според споменаването им в посочения библейски текст.

1. Кариера

Историята започва с това, че вече цар Ирод управлява Юдея, където се развива действието (стих 1).

За да не става объркване, това:

НЕ Е цар Ирод I, който опитва да убие бебето Исус (Матей 2;1-22).
НЕ Е и четвъртовластникът Ирод, който убива Йоан Кръстител (Матей 14:9, Марк 6:14,23; Йоан 4:46,49).

Разглежданият цар е познат на историците с името Ирод Агрипа I. Но за да не стане допълнително объркване:

НЕ Е „цар Агрипа“, пред когото Павел се защитава от обвиненията на юдеите (Деяния 25:13-14,22-26, 26:1-3,7,13,19,26-32). Павел се защитава пред Ирод Агрипа II, който е синът на описания в Деяния 12 Ирод Агрипа I.

(За по-ясна представа, може да прочетете за Ирод Агрипа I, като връзка ще бъде дадена и под тази статия)

Ирод Агрипа I
(Гийом Руйе, 1553 г.)

Ирод Агрипа I не се ражда като цар. Понеже дядо му Ирод I (от Матей 2) има 10 жени, внуците са доста и Агрипа (такова е рожденото му име) не е сред предвидените да управляват каквото и да било. Въпреки това, той е изпратен в Рим от шестгодишна възраст, за да бъде образован заедно с Друз – синът на Тиберий – тогавашния римски император, както и с Клавдий, който е по-следващ император. В императорския двор създава важни връзки, които по-късно ще доведат до това да му бъде дадена титлата цар (в римския контекст това е местен владетел с голяма власт, но подчинен на императора). Първоначално му е дадена неголяма област в северната част на Палестина – земите на починалия му чичо – четвъртовластникът Филип (Лука 3:1). Намира начини, обаче, да спечели благоразположението на двама поредни императори, които постепенно увеличават земите му до размера на владенията на дядо му Ирод I. Звучи похвално, но както може да се очаква при стремежа към кариеризъм, това се случва и за сметка на негови близки хора. Набеждава в заговор чичо си Ирод четвъртовластника и той е заточен от императора заедно с жена си Иродиада – сестрата на Ирод Агрипа I (Матей 14:3-11, Марк 6:17-28, Лука 3:17). Така Ирод Агрипа I получава земите и на този свой чичо.

Копнежът за издигане в кариерата е един от стремежите, който оприличава поведението на множество християни с това на този цар Ирод.

2. Власт

Голямата власт на цар Ирод Агрипа е предадена по различни начини в този кратък текст.

Политическа

„Седна на престола“ (стих 21).

Конкретен начин, по които е изразена властта на Агрипа в библейския текст, е правото му да убива. Тази власт той прилага както към апостол Яков (възнамерява да убие и Петър), така и към стражата, която не успява да задържи Петър в затвора. За сравнение, до този момент в Юдея религиозните водачи на Израел нямат законовата власт да издават смъртна присъда и затова не могат сами да убият Исус (Йоан 18:31). Но цар Агрипа разполага с такава власт.

Икономическа.

Друг начин, по който е предадена властта на Агрипа е това, че след като се разгневява на жителите на Тир и Сидон, им спира доставките на зърно. От 11:28 се разбира, че това е във времето, когато е настанал голям глад „по цялата земя“^[1], така че действията спрямо тях са действително с тежки последствия.

3. Да те харесват

След като е убил Яков, цар Ирод осъзнава, че това се харесва на юдеите и смята да им поднесе и Петър, но публично, така че народът да изрече присъдата (стихове 3-4).

Вижда се ясно стремежът да се хареса на народа. От цялата Иродова династия това е най-харесваният от юдеите цар. Една част от Талмуда (юдейска книга за тълкуване на старозаветните Писания) разказва за момент, в който цар Ирод Агрипа чете публично от книгата Второзаконие. В един момент стига до пасажа:

…Тогава да си поставиш за цар онзи, когото избере Господ, твоят Бог; от братята си да си поставиш цар; не бива да поставяш над себе си чужденец, който не ти е брат. (Второзаконие 17:15)

В този момент очите му се изпълват със сълзи, понеже не е от чисто юдейско потекло. Тогава юдейските мъдреци започват да викат: „Агрипа, ти си наш брат! Ти си наш брат!“ (Сота 7:8).^[2]

По-рано, обаче, стремежът му да бъде харесван, едва не му струва живота. Веднъж, в пияно състояние, Агрипа изявява желанието си Гай Цезар да бъде император вместо Тиберий.^[3] След време това достига до императора. Той го оковава и го хвърля в затвора.^[4] Влиянието на Антония – майката на Гай, му осигурява там някои привилегии, но го дебне непрекъснатата заплаха от екзекуция.^[5]

„Да те харесват“ е основен тип поведение в социалните мрежи. Желанието да бъдем харесвани е една от най-големите причини вярващите хора да не споделят благата вест за Христос. Последствията са изказани от Христос:

Ако някой се срамува от мен и моите думи, то и аз ще се срамувам от него, когато дойда в своята слава и тази на Отца и на святите ангели. (Лука 9:26)

Текстът в Деяния 12 показва нещо и по отношение на срама.

4. Да живееш с чест

Царят организира след пасха извеждането на Петър пред народа, но апостола го няма и владетелят се излага. В онази култура това значи, че си навлича голям срам! Като убива войниците (може би публично), прехвърля срама върху тях и си възвръща поне част от загубената чест. Въпреки това, срамът е достатъчно голям и царят си тръгва от Ерусалим, та дано позабравят юдеите това.

В западната култура срамът е сякаш без значение, но за културите от Мароко до Япония (включително), основното важно в живота е човек да запази честта си и да избегне срама. В България също това е основното възприятие сред по-големите малцинствени групи. Преди време култура на честта и срама е била изцяло не само българската, но и западноевропейската.^[6]

Лука описва и смъртта на този цар Ирод. С нея показва, че в крайна сметка той не постига този свой стремеж да живее с чест. „Изяден от червеи“ е израз, използван от няколко древни автори относно смъртта на хора, за които считат, че заслужават толкова неприятен край.^[7]

Стремежът да се живее с чест и да се избегне срамът може да изглежда естествен за грешната човешка природа, но нека се има предвид, че Исус също умира със смърт, която от хората е считана за изключително позорна.^[8] Но за разлика от този цар Ирод, Исус не счита себе си за успешен, ако успее да избегне срама:

Нека винаги пред погледа ни бъде Исус, който ни води в нашата вяра и я прави съвършена. Заради радостта, която го очакваше, той изтърпя смъртта на кръста и презря срама й, и сега е седнал отдясно на Божия престол. (Евреи 12:2)

5. Охолен живот

Страстта на цар Ирод към богатство не е предадена само чрез икономическата му власт над тирците и сидонците, но също вероятно е намекната чрез стремежа му към охолен живот:

„И слезе от Юдея в Цезарея и там живееше.“ (стих 19).

В Цезарея е дворецът на дядо му Ирод I. Според описанията за двореца, там може да се живее по-охолно, отколкото в Ерусалим.^[9] А това е особено важно за този владетел. В младините си Ирод Агрипа I натрупва огромни дългове, все по-нарастващи, покрай стремежа си да живее охолно.^[10]

Доста пъти съм разговарял с вярващи хора, предимно млади, чиято амбиция е била да живеят с много финанси – разточително и охолно. Някои от тях са на път да постигнат това, а други – не. Но никой от тях към момента не живее като вярващ.

6. Да имаш връзки с „точните“ хора

Тирците и сидонците си намират човек, който е много близък до царя (ст. 20) – отговаря за спалнята му!^[11] Самият цар Ирод Агрипа I цял живот се е стремил да е близък с императора и с възможно най-близките до него. Това е сред основните причини за успешното му издигане. Но в Библията този стремеж за връзки е отразен не чрез царя, а чрез жителите на Тир и Сидон.

7. Да изглеждаш добре

През 38 г. Ирод Агрипа се завръща в земите на Юдея, като по пътя минава през Александрия (провинция Египет). Там засенчва римския префект (управител) на Египет в своя блясък.^[12]

Лука дава важен детайл за стремежа на царя да изглежда добре – той е „облечен в царски одежди“ (ст. 21). Същото събитие е описано и от Йосиф Флавий, съвременик и познат на наследника на този владетел. Йосиф Флавий дава повече детайли относно облеклото: „…Той облече дреха, изработена изцяло от сребро … озарена от свежото отражение на слънчевото отражение върху нея…“^[13]

Удивително е, че Лука успява чрез мъжки персонаж да намекне за стремеж към успех, който е много по-характерен за жените. Но именно този подход показва обхвата на проблема. Освен, че е мъж, по това време Ирод Агрипа I не е и в младежката си възраст, а на 54 години.^[14]

Съвременните технологии допринасят многократно за задоволяване на стремежа да изглеждаме добре. Сред тях са пластичните операции и всички други видове телесни корекции. Също и възможността да представим себе си в социалните мрежи с най-добрите възможни снимки и клипове, които показват по-скоро как бихме желали да изглеждаме.

8. Да имаш влияние

„Държа реч пред тях“ (стих 21).

Да имаш власт над народа е едно, но да те слушат с удоволствие и да те следват е съвсем друго.

През 41 г. в Рим, след като император Гай Цезар (Калигула) е убит, има обтегнати преговори за избора на новия император и империята е на ръба на гражданска война. Реч на Агрипа успява да предотврати това – убеждава сената да се изберат Клавдий. Това показва удивително умение на Агрипа. В Сената той няма власт, чрез която да се наложи над останалите, но успява да го постигне чрез влияние.

Много християнски семинари се правят, които обучават вярващите как да бъдат лидери (хора с влияние)^[15]. Влиянието само по себе си не е нещо лошо, но може да води до стремежи в погрешната посока. Например, да се стремим да сме по-добри християнски водачи, като подобряваме умението си да влияем на другите. Така без съмнение ще постигнем някои успехи по човешки, но ако желаем и да сме водени от Бога водачи (т.е. да влияем, да водим в правилната посока), Библията предлага съвсем противоположен подход.

В този текст се вижда контраста между Ирод и истинските Божии хора, като Петър, който е затворен от Ирод. Петър започва второто си послание с думите:

„Симон Петър, слуга и апостол на Исус Христос“. (2 Петър 1:1)

Друг споменат християнски водач в Деяния 12 е Яков, братът на Исус (ст. 17). Той става водачът на църквата в Ерусалим. Ето как започва и той посланието си:

„Яков, слуга на Бога и на Господ Исус Христос“. (Яков 1:1)

Не човека с влияние, а слугата на Бога е истинският водач, когото Бог търси.

9. Да се стараеш да съчетаеш изброените неща с вярата в Бога

В едно отношение цар Ирод Агрипа I силно се различава от всичките си предшественици от Иродовата династия. Като цяло, той почита Мойсеевия закон (явно с изключения – монетите му от Кесария са с неговото изображение).^[16] Поради тази причина е харесван дори от фарисеите, които традиционно са противници на владетелите, наследници на цар Ирод I.^[17]

Изображение на Ирод Агрипа I
и езическото божество Тихе
– монета от Кесария

Основно изкушение в християнския живот е именно да се стремиш да съчетаваш стремежи, продиктувани от грешната природа, каквито са всички изброени до момента, с това, което Бог желае. Това е най-заблуждаващото, понеже така действително може да смяташ, че живееш праведно.

Лука предава думите на Исус:

„Никой не може да бъде едновременно слуга на двама господари, защото или ще мрази единия и ще обича другия, или ще е предан на единия и ще презира другия. Не можете да служите и на Бога, и на Парите. “ Фарисеите, които обичаха парите, чуха всичко това и се присмяха на Исус. Той им каза: „Вие се правите на праведни пред хората, но Бог познава сърцата ви. Онова, което хората ценят, Бог презира. (Лука 16:13-15, Нов Завет: Съвременен превод)

Конкретният пример е с фарисеите, които обичат парите, но единият от двамата господари може да е всеки от посочените стремежи към успех. От тях се впечатляват невярващите хора и вярващите, които си мислят, че могат да съчетаят нещата. Не може!

Бог презира точно тези неща, които грешната човешка природа ни кара да ценим.

Исус – неуспешен?

Като се имат предвид посочените критерии за успех, които най-често имаме, лесно може да се заключи, че Исус е доста неуспешен:

Не търси кариера и според човешките стандарти не постига такава.
Няма власт – нито политическа, нито икономическа.
Не се и опитва да се хареса на хората, поради което в крайна сметка е разпънат на кръст.
Не постига чест, а срамна смърт.
Не живее охолно – „няма къде глава да подслони“ (Матей 8:20; Лука 9:58).
Не търси връзки с влиятелни хора.
Няма и намек в описаното за Него, че е впечатлил когото и да било с това, че изглежда добре.
Макар и да има някакво влияние над народа (Йоан 6:15), няма такова над водачите му (Йоан 7:48).
Както и се подразбира, не съчетава вярата в Бога с човешките представи за успех.

Исус не е успешен според човешките стандарти. Не се стреми и ти към това!

Последствията от това съчетание

Ирод Агрипа I има добро отношение към юдейската вяра, но подобно на повечето юдейски водачи, не успява да разпознае Месията, когото юдеите очакват. Подобно нещо се случва и при християните. Ако Божият дух придвижва църковната ти общност в определена посока, няма да я последваш, защото твоите стремежи ще са насочени на другаде.

Когато се стремиш да съчетаеш вярата в Бога с човешките представи за успех, си напълно неспособен да разпознаеш Божието дело!

Ето някои последствия и при теб, ако се стремиш да съчетаеш човешките представи за успех с вярата в Бог:

Този цар Ирод не само не разпознава Божието дело, но му се възпротивява. Един от юдейските водачи – Гамалиил – предупреждава останалите:

„Пазете се да не би да се окажете и противници на Бога.“ (Деяния 5:39)

Подобно нещо се случва и с теб, когато се стремиш да съчетаваш вярата си с греховните представи за успех: освен, че няма да последваш, действаш срещу Божието царство и неговите истински служители.

Безсилен си. Чудодейното освобождение на Петър и безрезултатните опити на Ирод да го намери после, показват царската безпомощност. Владетелят единствено може да си тръгне, за да не се излага, че му е избягал затворникът.

Въпреки, че действаш срещу Божието дело (като може да смяташ, че е за Божето дело), ти си напълно неспособен да го промениш.

Малко от нас биха имали възможността да се отнасят към тях като към богове, както тирците и сидонците към цар Ирод. Но ако имаме някои от неговите стремежи в живота си, без да разбираме, възприемаме себе си като богове, на които трябва да служим – и ние, и други. Отново, според Лука 16:13-14, не можеш да служиш на двама господари. Ако се опитваш да служиш на Бога, но имаш стремежи като гореспоменатите, най-малкото се опитваш да служиш и на себе си. И доколкото би имал възможност, въвличаш и другите в това да служат на теб. Звучи донякъде приемливо, но понеже го пречупваме през грешната си природа, Исус предупреждава:

„…Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва.“ (Марк 8:34; Матей 16:24; Лука 9:23)

Когато не можеш да се отречеш от себе си, подобно на цар Ирод от Деяния 12:

Не можеш да отдадеш славата на Бога, а я приемаш за себе си.

Смъртта на Ирод Агрипа I
– картина от XVIII в.

Ирод Агрипа умира внезапно от смърт, достойна за злодеянията му. Оставя наследник (цар Агрипа от Деяния 25-26), който е едва шестнадесетгодишен. Поради тази причина, император Клавдий счита, че е прекалено млад, за да управлява толкова голямо царство и дори след четири години го поставя над много по-малки области. Но дори с тях, той е последният цар от Иродовата династия. След неговата смърт, владенията му окончателно са поставени под пряко римско управление.^[18]

Исус пояснява защо е нужно човек да се отрече от себе си, за да го последва:

…Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби...“ (Марк 8:35; Матей 16:25; Лука 9:24)

Всичко, което смяташ, че постигаш в живота си, рано или късно ще бъде унищожено!

Как ще си успешен

Дотук излиза, че ако християнинът живее подобно на Христос, ще е неуспешен. Но това е само според критериите на грешната човешка природа. Ето как продължават тъкмо цитираните думи на Исус:

Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен и за благовестието, ще го спаси.“ (Марк 8:35; Матей 16:25; Лука 9:24)

Историята за цар Ирод от Деяния 12 ясно показва не само какво значи неуспешен живот, но и какъв е успешният. Веднага след смъртта на Ирод, следват думите:

„А Божието слово нарастваше и се разпространяваше.“ (стих 24).

Основното нещо, за което е важно да се вълнуваме в живота, е дали допринасяме някак за това царството на Христос да нараства и да се разпространява.

Начините да го постигнем

1. Като сеем словото

Лука вече е използвал този израз за растеж на словото в притчата за сеяча (Лука 8:11). Затова тук не се повтаря да го изяснява. Свързано е с това да насочваме хората към Христос и Неговото царство.

2. Близост с Бога

Един от посочените в текста критерии за успех беше сближаването с хора, като Власт, който отговаря за спалнята на царя. В противовес на това, описано е на два пъти в този кратък текст, че църквата се моли (Деяния 12:5; 12). Тя поддържа близки отношенията си с Бога.

3. Единство в Христос

Не става дума просто за молитва, а за това, че „бяха събрани мнозина да се молят“ (стих 12). Западната култура, която в голяма степен усвоихме, ни учи на индивидуализъм. В църквата това го разбираме, като: само аз и Бог. В Йоан 17 Исус се моли „да бъдат всички едно“, „за да повярва светът“ в Христос (Йоан 17:21) и „за да познае светът“ Христос (Йоан 17:23).

Единството между вярващите и това да се събират заедно за да се доближават до Христос, е необходимо условие за растежа на Божието Царство!

Заключение

В живота се стремим към много неща: кариера, власт, да бъдем харесвани, да живеем с чест, охолен живот, връзки с високопоставени хора, да изглеждаме добре, да имаме влияние. Като вярващи, искаме и всичкото това да го съчетаем с вярата в Бога. Деяния 12 ни учи, че единственият истински успех е разрастването на Царството на Христос. За да го постигнем, нужно е да помагаме на другите да открият Христос и да се доближат до Него. Ще можеш да го направиш успешно само, ако ти самият си близък с Христос, най-вече чрез молитва. Но също и ако се стремиш към живот в единство с другите последователи на Христос.

Споделете с приятели!

Други статии от същия вид:

Свързани статии:

За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата статия:

АБОНИРАЙТЕ СЕ

ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

Бележки

^{[1] Изразът тук не се отнася до цялата планета, както днес бихме го разбрали, а до цялата Римска империя, както в Лука 2:1 или само в част от империята, както е също в Деяния 11:28 (този случай), 17:6, 19:27 и 24:5. Gregory K. Beale, The book of Revelation, New international Greek Testament commentary (Grand Rapids, MI: Wm. B. Eerdmans, 1999), 592/3242, epub.}

^{[2] Edna Elazary, „Agrippa I,” Jewish Virtual Library, accessed January 3, 2021, https://www.jewishvirtuallibrary.org/agrippa-i.}

^{[3] Пак там.}

^{[4] M. Brann, “Agrippa I,” Jewish Encyclopedia, accessed January 15, 2021, http://www.jewishencyclopedia.com/articles/912-agrippa-i.}

^{[5] The Anchor Yale Bible Dictionary, ed. David Freedman (Yale: Yale University Press, 1992), s.v. “Agrippa,” by David C. Braund.}

^{[6] За повече подробности – Kenneth E. Bailey, Jesus Through Middle Eastern Eyes: Cultural Studies in the Gospels (Downers Grove, IL: IVP Academic, 2008).}

^{[7] F. F. Bruce, The Book of the Acts. Rev. ed. The New International Commentary on the New Testament. Grand Rapids, MI: William B. Eerdmans Publishing Company, 1988, 1244 /2616, epub.}

^{[8] Римските граждани не биват разпъвани на кръст, освен в случай на сериозна измяна. Цицерон счита разпъването на кръст за „най-жестокото и отвратително наказание“, като дори самото му споменаване „е недостойно за римски гражданин или за свободен човек.“ (Цицерон, Срещу Верес II, 64:165 и Цицерон, В защита на Равирий V.16). Юдеите имат подобно отношение по различна причина. Те не правели разлика между „дърво“ и „кръст“, т.е. между обесване и разпъване на кръст. Следователно, към разпънатите на кръст автоматично прилагали изявлението на Закона: „обесеният е проклет от Бога“ (Второзаконие 21:23). Джон Стот, Кръстът на Христос (Пловдив: Логос и Рема, 2000), 20.}

^{[9] Йосиф Флавий. Юдейски древности, книга XXV, 9:6.}

^{[10] The Anchor, s.v. “Agrippa.”}

^{[11] Този детайл, че Власт отговаря за спалнята на царя е изключен от някои съвременни преводи. Но това не променя факта в историята, че тирците и сидонците са намерили точния човек – Власт.}

^{[12] In Flaccum, 25-30, Bill Thayer, ed., “Philo Judaeus: A Treatise Against Flaccus,” Bill Thayer's Web Site, last modified May 17, 2012, accessed August 24, 2022, https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Philo/in_Flaccum*.html.}

^{[13] Йосиф Флавий. Юдейски древности, книга XIX, 8:2.}

^{[14] Zondervan Illustrated Bible Dictionary, 2nd ed., ed. James Dixon Douglas, Merrill Chapin Tenney, and Moisés Silva (Grand Rapids, Mi: Zondervan, 2011), s.v. “Herod.”}

^{[15] Известен сред християните в България автор по темата е Джон Максуел, който уточнява ясно: „истинското мерило за лидерството е влиянието“. Джон Максуел, 21 неоспорими закона за лидерството (София: Нов Човек, 2006), 25.}

^{[16] Brann, “Agrippa I,” Jewish Encyclopedia.}

^{[17] Zondervan Illustrated, s.v. “Herod.”}

^{[18] Zondervan Illustrated, s.v. “Herod.”}

Библиография

Максуел, Джон. 21 неоспорими закона за лидерството. София: Нов Човек, 2006.

Стот, Джон. Кръстът на Христос. Пловдив: Логос и Рема, 2000.

Bailey, Kenneth E. Jesus Through Middle Eastern Eyes: Cultural Studies in the Gospels. Downers Grove, IL: IVP Academic, 2008.

Beale, Gregory K. The book of Revelation. New international Greek Testament commentary. Grand Rapids, MI: Wm. B. Eerdmans, 1999. epub.

Bran, М. “Agrippa I.” Jewish Encyclopedia. Accessed January 15, 2021. http://www.jewishencyclopedia.com/articles/912-agrippa-i.

Bruce, F. F. The Book of the Acts. Rev. ed. The New International Commentary on the New Testament. Grand Rapids, MI: William B. Eerdmans Publishing Company, 1988. epub.

Elazary, Edna. "Agrippa I." Jewish Virtual Library. Accessed January 3, 2021. https://www.jewishvirtuallibrary.org/agrippa-i.

Josephus, Flavius. The Antiquities of the Jews. Translated by William Whiston. Project Gutenberg, 2009. epub e-book.

Longman III, Tremper. "Nicolaitans." In The Baker Illustrated Bible Dictionary. Grand Rapids, MI: Baker Books, 2013.

Thayer, Bill, ed. "Philo Judaeus: A Treatise Against Flaccus." Bill Thayer's Web Site. Last modified May 17, 2012. Accessed August 24, 2022. https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Philo/in_Flaccum*.html.

Yonge, Charles D., trans. The Works of Philo: Complete and Unabridged. Updated ed. N.p.: Hendrickson Publishers, 1991.

ИЗОБРАЖЕНИЯ

Основна картинка; монета от Кесария; Смъртта на Ирод.