25 май 2023

Садукеи – кои са, защо са срещу Исус и кога сме като тях

Време за четене:

Садукеите са група от юдейския религиозен елит, свързана със свещенството. Противопоставят се на Исус и още повече – на апостолите в Ерусалим. Някои техни вярвания и практики са налични и сред съвременните християни.


Статията е от раздела БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК


Преки библейски споменавания


Матей 3:7; 16:1,6,11,12; 22:23,34; Марк 12:18; Лука 20:27; Деяния 4:1; 5:17; 23:6,7,8

Източници на информация


Информацията, която е достигнала до нас за садукеите, не е голяма. Не е запазен нито един текст, който да е писан от садукей и да представя тяхна гледна точка. Всичко, което днес се знае за тях, е от евангелията, книгата Деяния, книгите на юдейския историк Йосиф Флавий (съвременник на апостол Павел) и по-късна равинска литература.[1] Във всички тях садукеите са представени в противоречията им с фарисеите и рядко се появяват сами.

Най-спорна е информацията относно тях в равинската литература.[2] Там садукейски становища са противопоставени на фарисейски, но винаги за правилни се считат последните.[3] Мишна (около 200 г. сл. Хр.) споменава няколко случая на спорове между фарисеи и садукеи относно правила за ритуална чистота, които не биха могли да имат отношение към живота на новозаветните вярващи и няма да бъдат разглеждани тук. По-късните равински материали във Вавилонския Талмуд съдържат редица препратки към садукеите. Средновековната цензура, обаче, често заменя думите „езичници“ и „еретици“ със „садукеи“.[4] Равинската литература е или твърде късна, за да се счита за надеждно представяне на садукеите, или дава оскъдна нова информация за тях.[5]

Произход


Садукеите са група юдеи, която възниква по време на юдейската владетелска династия Хасмонеи, наричани още Макавеи, през II в. пр. Хр.[6] Никой от наличните източници не дава надеждна информация за произхода им.[7] Поради името си, традиционно биват свързани със Садок, първосвещеник по времето на цар Давид (2 Царе 8:7; 15-20 гл. и др.)[8], т.е. били са част от юдейската първосвещеническа аристокрация.[9] Някои членове от неспоменатата в Библията религиозна общност на есеите в Кумран (до Мъртво море) определят себе си като „синове на Садок“. Това може да предполага някакъв общ произход на двете групи, ако не и пълно самоопределяне на някои от членовете на общността в Кумран като садукеи.[10]

Вярвания


Йосиф Флавий определя садукеите като една от трите главни „философски“ школи, заедно с фарисеите и есеите.[11] Почти всичко, което той пише за садукеите, е противоположно на описаното за фарисеите.

1. Писан закон

За разлика от фарисеите, садукеите поддържат становището, че само „писания закон“ на Мойсей има божествен авторитет и е задължителен за израелтяните. Същото не се отнася за устното предание („традицията на бащите“), което според фарисеите е също предадено от Бог на Мойсей и със същата значимост.[12] Ранни християнски автори твърдят, че садукеите отхвърлят цялото писание, освен първите му пет (Мойсееви) книги. Някои изследователи считат, че това е погрешно заключение и че вероятно се е появило от объркване на вярванията на садукеите и самаряните.[13]

2. Живот само на тази земя

  • Според садукеите душата умира заедно с тялото.[14]
  • Освен, че и двете природи на човека умират (телесната и духовната), садукеите считат също, че няма да има възкресение. Това ясно подчертават Матей, Марк и Лука, (Матей 22:23; Марк 12:18; Лука 20:27; Деяния 4:2, 23:6-7).
  • Не само, че човешката душа не живее вечно, но не съществуват и други духовни същества, освен Бога – добри или зли (Деяния 23:8).[15]
  • Тъй като душата завинаги умира с тялото, няма нито бъдещ съд за хората (мъки в ада), нито бъдещи почести в отвъдното.[16]
Ако е вярно, че садукеите възприемат като боговдъхновени само петте Мойсееви книги в Библията, това би обяснило някои от доктрините им, примерно за смъртността на душата и че няма да има възкресение. Тези неща са описани в следващи юдейски писания, като книгата Данаил:
„Тогава мнозина от спящите в пръстта на земята ще се събудят – едни за вечен живот, а други – за срам и вечно презрение. Разумните ще сияят със светлината на простора, както и онези, които обръщат мнозина в правда – като звездите до вечни векове.“ (Данаил 12:2-3)
Други пасажи, които говорят за възкресението са в Исая 26:19 и Езекиил 37. Идеята може да бъде видяна и в някои поетични текстове, като Псалм 16:9–11; 49:15; 73:23–26; Йов 19:25–26. Възможно е садукеите да считат тези книги за боговдъхновени, но понеже не виждат в книгите на Мойсей основа за вярване във възкресението, смътното споменаване[17] на живот след смъртта в останалата част на Стария Завет може да им се струва недостатъчна причина да възприемат това вярване.[18]

3. Свободна воля

Садукеите отричат всякакво предопределение. Според тях всичко е в ръцете ни; сами носим отговорността за личното благополучие или за нещастието си поради собствената нерешителност. Доброто и злото са резултат от човешката дейност и всеки според разума си отива към едното от двете. По този начин Бог е почти изключен от човешката дейност. Той е извън всяко наше вършене на зло или пазене от зло.[19]

Някои практики


Взаимоотношения между садукеите

Садукеите не считат за задължително да следват религиозни правила, освен поставените в закона.[20] Ето защо, вместо да се доверяват напълно на учителите си, считат за „проява на добродетел“ да оспорват чрез аргументи казаното от тях.[21]

Йосиф Флавий описва още: „фарисеите са привързани едни към други и се борят за единомислие в обществото, нравите на садукеите са сурови и в отношенията помежду им, и общуването им със сънародниците им е грубо, като че ли са им чужди“.[22] Картината изглежда е на отчуждена аристократична група, която обикновено е извън контакт с обикновените хора. Трудно е да се каже доколко описанието на Йосиф Флавий може да е предизвикано от лична враждебност към отделни садукеи, и доколко е характерна за общността като цяло.[23]

Отношение към закононарушителите

Йосиф Флавий определя садукеите като „много твърди в съденето на нарушителите, повече от всички останали евреи“[24] Без съмнение, това е свързано с факта, че не вярват във вечен съд, който ще се извърши от Самия Бог. Според равинската литература (която, както стана дума, е написана доста след времето на садукеите), те тълкуват закона буквално: „око за око, зъб за зъб…“ (Изход 21:24; Матей 5:38). За разлика от тях, фарисеите настояват за парична компенсация. От друга страна, садукеите не биха наложили смъртно наказание на лъжесвидетели в случай, когато такова умъртвяване е било неправомерно изпълнено, освен ако обвиняемият не е бил екзекутиран единствено в резултат на показанията на такива свидетели.[25]

Начин на живот

Фокусът на духовния живот на садукеите е свързан с храма.[26] Те искат да запазят свещеническата каста, но и са либерални в желанието си да включат елинизма (старогръцката култура) в живота си – нещо, на което фарисеите се противопоставят.

Тъй като садукеите не вярват в отвъден живот и за разлика от фарисеите нямат надежда за бъдещо царуване на Месията (Христос), поемат нещата в свои ръце, като воюват или се договарят с езическите народи по начина, който им се струва най-подходящ. Същевременно се стремят към своето временно благополучие и светски успехи. [27]

Място в еврейското общество

Садукеите често биват наричани „секта“ в юдаизма. Сектата традиционно се определя като малцинствена група, която се противопоставя на религиозното, трайно установено положение, разглеждайки себе си като автентичния Божи народ. За разлика от това, садукеите изглежда са били важни посредници в центъра на юдейската политика, част от религиозния елит, който утвърждава трайно установените положения. Най-добре е да бъдат наречени религиозно-политическа „партия“, каквато са и фарисеите,[28] защото и двете съществуват в обстановка в юдаизма, при която религията и политиката са неразделни.[29]

Според Йосиф Флавий „на страната на садукеите е съсловието на знатните, а на страната на фарисеите е простолюдието“.[30] Садукейските доктрини са поддържани от малцина, които обаче са хора на власт. Въпреки това, садукеите почти не могат да действат самостоятелно. Когато станат съдии, „както понякога неволно и насила са принудени да бъдат“, те се придържат към представите на фарисеите, иначе народът не би ги търпял.[31]

Садукеите и държавната власт


По време на юдейската династия Хасмонеи (Макавеи)

Хасмонейско царство, I в. пр. Хр.Като видна политическа партия садукеите се появяват за първи път при управлението на юдейския владетел Йоан Хиркан (135-105 г. пр. Хр.). При Аристобул I и Александър Янай – непосредственият наследник на Йоан Хиркан, властта на садукеите е най-голяма.[32] 
Хасмонейското царство
при царица Александра
(най-голямо разшерение)
Царица Александра Саломе (78-69 г. пр. Хр.), за да получи по-голяма обществена подкрепа, изземва властта, дадена на садукеите и я дава на фарисеите.[33] Садукеите възвръщат своето могъщество при Аристобул II (69-63 г. пр.Хр.), когото те подкрепят в конфликтите му с Хиркан II, Антипатър (бащата на цар Ирод I) и римляните.[34]

По време на римската власт

Когато римският генерал Помпей превзема Йерусалим (63 г. пр. Хр.), той екзекутира много от садукейските водачи. Същото прави и подчиненият на Римската империя цар Ирод I при идването му на власт (37 г. пр. Хр.). Все пак, садукеите запазват традиционните си свещенически функции, както и превеса в определените 71 места в Синедриона, макар и този превес да не е бил винаги еднакъв. Въпреки това, влиянието им е значително намалено чрез политиката на Ирод и по-късно на римски управители на провинция Юдея, които произволно и главно по политически причини, назначават и отстраняват първосвещениците по свое желание.[35] Йосиф Флавий споменава изрично като садукей само един първосвещеник – Ананий (Анна), който е назначен през 61 г. сл. Хр. Но той е от първосвещеническия род на баща си със същото име Анна – 6-15 г. сл Хр. (Лука 3:2; Йоан 18:13). От този род няколко първосвещеника служат през голяма част от описаните в Новия Завет събития – всичките му пет сина, както и зет му Каяфа (Йоан 18:13) – 18-36 г. сл. Хр[36], който осъжда Исус. Бащата Анна е описаният в Деяния 4:6 и след като вече е представен в тази част на историята, изглежда той е и първосвещеникът, определен от Лука като садукей в 5:17.[37] След като бащата и един от петте сина са определени от Лука и Йосиф Флавий като садукеи, най-вероятно това се отнася за останалите му синове, както и за Каяфа, но се счита, че е имало и други първосвещеници садукеи.[38] Садукеите запазват превеса си в синедриона до времето на юдейското въстание (66-70 г. сл. Хр), когато там преобладават членове с радикални (антиримски) убеждения.[39]

Садукеите в Новия Завет


Новият Завет счита садукейското отхвърляне на възкресението за тяхна основна отличителна черта. Това вярване ги противопоставя както на фарисеите, така и на Исус и последователите Му. [40]

Садукеите и Йоан Кръстител

Само Матей описва, че при Йоан Кръстител идват да се кръщават фарисеи и садукеи – Матей 3:7-10. Упреците му явно се отнасят и за двете групи. Макар че те считат себе си за деца на Авраам, Йоан ги определя като деца на отровни змии. Предупреждава ги за „идещия гняв“ и че ще бъдат като отсечени дървета и хвърлени в огъня, ако не дават плодове, които да показват действително покаяние.

Садукеите и Исус

Особености в Евангелието от Матей

Както само Матей описва фарисеите и садукеите заедно при Йоан Кръстител, така само той ги описва и едни до други срещу Исус. Исус предупреждава учениците си да се пазят от „кваса на фарисеите и садукеите“ (Матей 16:6,11,12). Вероятно това е препратка към проникващото влияние на техните горделивост и лицемерие.[41]

Особености в Евангелието от Марк

В Евангелието от Марк садукеите не са представени като противопоставящи се на фарисеите.[42]

Спорът между Исус и садукеите

Жената със седемте съпрузи
Матей, Марко и Лука предават в евангелията си опит на садукеите да хванат натясно Исус с хипотетична история, най-вероятно взета от неканоничната книга Товит (Матей 22:23-34; Марк 12:18-28; Лука 20:27-38). Тя е за жена, която се омъжва последователно за седем братя, защото умират без да успеят да изпълнят деверския си дълг (според Второзаконие 25:5) и тя ги надживява. Въпросът – уловка е чия жена ще е тя при възкресението. Отговорът на Исус към садукеите съдържа няколко неща (като в Лука е записан по-обстоен отговор):
  • Заблуждават се (много! – Марк 12:27) като не познават нито Писанията, нито Божията сила (Матей 22:29; Марк 12:24,27)
  • Женят се и се омъжват само хората на този свят (Лука 20:34).
  • Мъртвите биват възкресени. Тогава хората не се женят и омъжват, но са като ангелите на небето (т.е. Исус им казва, че съществуват и ангели) – Матей 22:30, Марк 12:25; Лука 20:34-36.
  • Бог е Бог не на мъртвите, а на живите (Матей 22:32; Марк 12:27, Лука 20:38), защото за Него всички са живи (Лука 20:38). Като справка им дава думите на Бог към Мойсей при бодливия храст (Матей 22:32; Марк 12:26; Лука 20:37).
  • Достигат „онзи свят и възкресението от мъртвите“ онези, които са достойни. Те не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и като участници във възкресението са синове на Бога. (Лука 20:35-36)
Това е единственият описан отговор на Исус към садукеите. Въпреки че думите му са достатъчно категорични, Исус никога не напада садукеите със същите горчиви изобличения, които изрича срещу фарисеите.[43]

В Евангелието от Йоан

В Евангелието от Йоан садукеите не са директно споменати по име. Но конфликтът между тях и Исус е предаден по различен начин.

След изцелението при къпалнята Витесда

Къплнята Витесда, открита през 19-ти век
Къплнята Витесда,
открита през XIX век
.
Непряк сблъсък със садукеите може да се отчете, след като Исус при къпалнята Витесда изцелява болния от тридесет и осем години. Това се случва в Ерусалим (Йоан 5:1-2), където именно властват садукеите. Изцелението става в събота и това подразва религиозни водачи, които са описани само като „юдеите“ (стихове 9-18). Както е подчертано в разглеждането на фарисеите, те обграждат съботата със свои допълнителни разпоредби, които считат за равни на Мойсеевия закон, но не така мисли Исус. Също, Исус казва за противниците си след това изцеление, че изследват Писанията и считат, че в тях имат вечен живот (стих 39). Това изключва да са садукеи – поне не тези, към които се обръща. Но в спора с тези юдеи, Исус настойчиво говори за вечен живот – чрез Самия Него – и за това, че мъртвите ще възкръснат – „онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.“ (стихове 24-29) С други думи, в този момент Исус в самия Ерусалим, публично, пред юдейски религиозни водачи отхвърля вярванията на садукеите, макар че името на общността им не е споменато.

След възкресявянето на Лазар

Поради описаното възкресяване на Лазар, много юдеи повярват в Исус, но и враговете му се озлобяват. Главните свещеници (които изглежда са садукеи[44]) и фарисеите свикват синедриона. Опасенията им са: ако всички юдеи повярват в това, че Исус е Месията (очакваният цар), римляните ще дойдат и „ще ограбят и храма ни, и народа ни.“ (Йоан 11:48). Официалният първосвещеник към момента – Каяфа, за когото беше уточнено, че явно е садукей, убеждава останалите членове на синедриона, че е „по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ.“ (Йоан 11:50). Вижда се, че поводът за това становище е възкресението, в което садукеите не вярват. Те предпочитат Исус да бъде убит, вместо да променят убежденията си или да допуснат възможността да загубят привилегированите си позиции.[45] Отново, настояването за смъртна присъда говори за надделяване на садукейското становище относно това какво да правят с Исус.

При първосвещениците

Йоан описва два съда пред първосвещеници. Първо Исус е заведен при Анна, за когото по-горе беше изяснено, че е садукей. След това Анна го препраща при зет си Каяфа (Йоан 18:13-24). Въпреки многобройните спречквания на Исус с фарисеите, в крайна сметка не те, а садукеите, водени от Каяфа, предават Исус на Пилат, за да бъде убит[46] (Йоан 18:35; 19:6).

Садукеите и учениците на Исус

Първа съпротива

След като Исус се възнася, Святият Дух слиза над около сто и двадесет ученика на Исус в деня на Петдесятница. След проповедта на Петър хиляди хора приемат Христос (2:41,47; 4:4). Чрез Петър и Йоан Бог изцелява куц по рождение човек пред храма в Ерусалим. Следва проповед на Петър, която довежда до първата описана съпротива срещу учениците на Исус след възнесението Му. В основата й се вижда, че са садукеите:
„И когато те още говореха на хората, свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите надойдоха при тях, възмутени, че те поучаваха народа и проповядваха, в името на Исус, възкресението на мъртвите. (Деяния 4:1-2)
Тук Лука представя садукеите като тясно свързани със свещениците в храма.[47] Описани са дори и имена на първосвещеници от рода на Анна, за които стана ясно, че са садукеи:
„И на другия ден се събраха в Йерусалим началниците им, старейшините и книжниците; и първосвещеникът Анна, и Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род. И като поставиха Петър и Йоан на средата, ги питаха: С каква сила или в кое име извършихте това? (Деяния 4:5-7)
Лука посочва две причини за съпротивата. Първата е, че проповядват в името на Исус, което би било проблем и за религиозните водачи извън кръга на садукеите. Втората, обаче е, че проповядват възкресението на мъртвите, с което единствено садукеите имат проблем. Петър и Йоан са заплашени с наказание ако проповядват в името на Исус и са освободени.

Втора съпротива

Много чудеса и знамения продължават да се случват чрез апостолите и още хора последват Христос. Реакцията отново е първо от садукеите:
Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, които съставляват садукейската секта, и, изпълнени със завист, сложиха ръце на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. (Деяния 5:17-18)
В този момент дори не е описана съпротива от юдейски водачи, които не са садукеи. Отново с това Лука подчертава, че противопоставянето срещу апостолите произхожда от средите на садукеите. Те са, които нареждат да бъдат арестувани апостолите и хвърлени в тъмница, за да бъдат осъдени на следващия ден.[48] Свързано е с това, че за разлика от Исус, който служи предимно извън Ерусалим, разрастването на учението чрез апостолите към този момент се случва най-вече в Ерусалим. Нещо повече, става сред много хора, при храма, който садукеите възприемат като своя област на влияние.[49] Посланието на апостолите е, че смъртта и възкресението на Исус са поставили началото на жадуваното възстановяване на Израел (3:12-26). Това бива възприето като заплаха за садукеите, чиято власт в Израел е зависима от римските власти и политическото установено положение.[50] Садукеите контролират съвета (синедриона) и са постигнали компромис с римляните за споделяне на властта. Всеки дестабилизиращ елемент в културата може да провокира римската власт да им отнеме контрола. Апостолите и тяхното послание представляват основен дразнител и са възприемани като нападение срещу авторитета на садукеите. Усещат загуба на власт, която се стремят да възстановят.[51] Ето защо, причината за реакцията им е предадена като завист. Думата, използвана за завист, обаче, евентуално би могла да означава и „религиозна ревност“[52], вдъхновена от старозаветни пасажи, като Числа 25:11.

Посочено е, че намерението на садукеите е апостолите да бъдат наказани със смърт (5:33). Но уважавания от всички фарисей Гамалиил се произнася в защита на апостолите. Решението на синедриона е да смекчи присъдата: „бичуваха ги и им заръчаха да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха.“ (5:40).

Павел пред синедриона

Следващ случай, при който са описани садукеите, е в Деяния 23, когато Павел е изправен на съд пред Синедриона. Павел разбира, че в събранието една част са фарисеи, друга – садукеи. Заявява, че е фарисей, син на фарисеи, и го съдят „поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите“ (Деяния 23:6). Това довежда до спор между фарисеите и садукеите, като някои от фарисеите застават в защита на Павел. Поради разгорещения спор, римските власти извеждат Павел от съда.

Садукейско гонение след събитията в книгата Деяния

Ирод Агрипа II (Гийом Руйе, 1553 г.)
цар Ирод Агрипа II
(Гийом Руйе, 1553 г.)
Последните събития в Ерусалим, описани в книгата Деяния, са по времето на римския управител Порций Фест (Деяния 24:27, 25, 26:24-25,32). Историкът Йосиф Флавий споменава и за още един случай на гонение на християните в Ерусалим от апостолското време. Той е в годините на управление на Ирод Агрипа II (цар Агрипа, пред когото се защитава Павел в Деяния 25-26), но при следващия римски управител на провинция Юдея – Албин, назначен след смъртта на Фест.[53] По времето на Албин за първосвещеник бива поставен Ананий, син на първосвещеника родоначалник Ананий (Анна от Лука 3:2, Йоан 18:13). Този (синът) е единственият първосвещеник, за когото Йосиф Флавий пише, че е садукей. Не защото други такива не е имало, а за да подчертае нещо, характерно за садукеите:
„Той също беше от сектата на садукеите, които са много твърди в съденето на нарушителите, повече от всички останали евреи… И така, той събра синедриона от съдии и доведе пред тях брата на Исус, който се наричаше Христос, чието име беше Яков; и някои други [или някои от другарите му.] И когато ги обвини като нарушители на закона, той ги предаде да бъдат убити с камъни. Но що се отнася до онези, които изглеждаха най-справедливи от гражданите и такива, които бяха най-смутени при нарушаването на законите, те не харесваха това, което беше направено. Те също така изпратиха известие до царя [Агрипа], като пожелаха той да нареди на Ананий да не действа повече така: защото това, което вече беше направил, не трябваше да бъде оправдано. Нещо повече, някои от тях отидоха също да посрещнат Албин [управителя на провинция Юдея], тъй като той беше на път от Александрия; и го информираха, че не е законно Ананий да събира синедрион без неговото съгласие. При което Албин се съобрази с казаното от тях; и писа в гняв на Ананий; и го заплаши, че ще го накаже за стореното. Поради това цар Агрипа му отне първосвещеничеството и той управляваше само три месеца. Направи първосвещеник Исус, сина на Дамней.“[54]
От Йосиф Флавий научаваме за Яков – брата на Исус и ръководител на църквата в Ерусалим (Матей 13:55, Марк 6:3; Деяния 12:17, 15:13, 21:18; 1 Коринтяни 15:7; Галатяни 1:19, 2:9,12). Той е убит по нареждане на първосвещеника. Посочената причината е именно, че този първосвещеник е със садукейски разбирания и предприема крайни действия спрямо тези, за които счита, че нарушават юдейския закон.

Християни със садукейски убеждения в Новия Завет?

Макар и садукеите да са общност в Ерусалим и вярванията им не би трябвало да се срещат в езическия свят, апостол Павел има възможността да се убеди в обратното. На църквата в Коринт той пише:
„Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?“ (1 Коринтяни 15:12)
Ясно е, че не става дума за пропътували садукеи от Ерусалим до Коринт, а за „някои между вас“, т.е. християни от църквата в Коринт. Ако до този момент в статията е изглеждало, че писаното в Библията за садукеите няма приложение за християните, такова дава самият апостол Павел, като продължава мисълта си:
„Ако няма възкресение на мъртвите, то и Христос не е бил възкресен; и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра. При това ние се оказваме и лъжесвидетели на Бога, защото свидетелствахме за Бога, че е възкресил Христос, Когото Той не е възкресил, ако мъртвите не се възкресяват. Защото ако мъртвите не се възкресяват, тогава и Христос не е бил възкресен; и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра; вие сте още в греховете си. Тогава и тези, които са починали в Христос, са погинали. Ако само в този живот се надяваме на Христос, то от всички човеци ние сме най-много за съжаление. Но сега Христос е бил възкресен, първият плод от починалите. Понеже както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите. Защото както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще живеят. Но всеки на своя ред: Христос – първият плод, после, при пришествието на Христос, тези, които са Негови.“ (1 Коринтяни 15:13-23)
Накратко казано, възкресението не е нещо, което се е случило по изключение на Христос. То предстои и за „тези, които са Негови“ (стих 23). В противен случай, напразна е вярата ни. Също и проповедта ни (благовестието ни), като дори ни прави лъжесвидетели. Греховете ни не са простени и нямаме поводи за надежда след смъртта.

Краят на садукеите


След като през 70 г. сл. Хр. храмът в Ерусалим е разрушен от римляните, това води и до край на садукеите.[55]

Можем да предположим, че с разрушаването на храма и разпадането на еврейската държава, свещеническото ръководство и техните поддръжници са загубили влияние. Центърът на юдаизма се измества от поклонението в храма към изучаването на закона и традициите на фарисеите. Затова, за разлика от фарисеите, садукеите не оказват пряко влияние върху последвалия равински юдаизъм.[56]

Разрушението на Ерусалим и храма без съмнение е голям шок за искрено вярващите юдеи. Нужно е било да имат надежда в по-доброто бъдеще. Но цялото садукейско учение и начин на живот са съсредоточени върху настоящето. Нищо в това учение не е можело да им даде надеждата, от която се нуждаят. Ето защо, значително по-добри алтернативи са били християнството и дори фарисейското учение, които вярват в светлото бъдеще, което ще дойде с установяване на царството на Месията (на гръцки: Христос).[57]

Важността на садукеите от Новия Завет за днешните християни


Нито от Новия Завет, нито от другаде имаме достигнала информация за садукей, който да е станал християнин. Но, както предстои да бъде изяснено, мнозина християни и до днес се обръщат към някои вярвания или начин на живот, които са характерни за садукеите.

„Заблуждавате се, като не познавате Писанията, нито Божията сила.“

Това е основният упрек на Исус към садукеите. Той е приложим за множество съвременни християни. Не става дума за това, че садукеите не познават Писанията, понеже не ги четат (което е изключително характерно за вярващите от интернет поколението). Дори да е вярно, че садукеите не признават някои от книгите на Стария Завет като боговдъхновени, те най-малкото са информирани за съдържанието им покрай споровете с фарисеите. Упрекът на Исус свързва познаването на Писанията с познаването на Божията сила.[58] По подобен начин, много вярващи днес дори и да вярват, че описаното в Библията наистина се е случило, не очакват, че Божията сила би се приложила по същия начин и в техния живот. Не очакват Бог да ги изцели или да ги избави от бедите им. Така на Библията се гледа като на книга, която дава представа как да живеем, без Бог да се намесва в живота ни.

Липса на вяра във възкресението

Случаят, за който пише Павел в I Коринтяни 15:12-23 е характерен за не малко християни в съвременния свят. Случва се поне по два начина.

За историческия период Просвещение (XVII-XVIII в.) е характерно да се счита, че вярно може да бъде само научно доказуемото. В отговор на това, редица богослови търсят начини да представят християнството по подходящия за времето си начин. Отхвърлят като действително случили се чудесата в Библията, както и възкресението на Христос. Това е така нареченото либерално богословие – в най-крайния му вид, но в по-леки форми продължава да се среща и до днес сред множество вярващи, предимно от индустриализирания свят, включително в България.

Съществува и друга форма на липса на вяра във възкресението – твърде масова. Подобно на споменатите „някои“ от църквата в Коринт, много вярващи четат Библията през старогръцките представи, че душата е божественото в човека, но е в затвора на тялото и копнее да се освободи от него. Дори да нямат точно такава представа, като старогръцката, сред вярващите е масово схващането, че след смъртта душата на праведните отива при Бога (в рая) и никога не се случва нещо повече от това. Според Библията, обаче, не раят е последната действителност за праведния, а Божието царство. За вярващите това означава и възкръсване в тяло! Както при Христос след възкресението, то е материално (Исая 26:19, Данаил 12:2, Езекиил 37:12-14, Йоан 5:25,28-29, 6:39-40, Йоан 11:24-25), но и одухотворено, т.е. не е смъртно (Римляни 8:11, Филипяни 3:20-21, 1 Кор.15:34).

Буквализъм

Фарисеите са отчели, че не всичко дори в Мойсеевия закон би следвало да се тълкува буквално. Например: „изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.“ (Изход 21:25) Ако провинението е било удар, рана или изгаряне, които не са нанесли сериозни поражение на пострадалия, няма как да се гарантира, че точно същото наказание няма да доведе до сериозни телесни поражения или дори смърт.

Стремежът на съвременния вярващ да изпълнява буквално всичко описано в Библията е допълнително затруднен от поне двадесет века езикова и културна разлика, поради която може да разбира напълно погрешно множество библейски текстове. Ето защо, нужно е първо да бъде разбран духът на Писанията и възможно най-добре значението им, преди да се премине към буквално изпълнение на сериозна част от библейските наредби.

Буквализмът, освен възможността за погрешно разбиране, създава и по-голям проблем. Както беше споменато в статията за фарисеите, стремежът да се поддържа свят живот чрез спазване на множество правила се нарича легализъм (законничество). Според новозаветните автори той е погрешен стремеж. Среща се масово сред християните, които се стараят да живеят свято. Не ни приближава до Бога, но прави духовния ни живот да не носи наслада и да не е добра (блага) вест за невярващите. Затова, горещо препоръчвам да бъде прочетено описаното за легализма (законничеството).

Ревност „за Бога“

Както беше споменато, садукеите са готови на крайни наказания срещу Исус и апостолите, защото считат това като ревност за Бога. Когато ревността за Бога не е основана на цялата истина за Бога или е смесена с човешка гордост или мнение, тя лесно може да се превърне в лична ревност, маскирана като благочестие. Такава погрешна ревност може да навреди много на онези, които са истинските пратеници на Божията истина.[59]

Земно ориентирана вяра

Начинът на живот на садукеите е често срещан сред мнозина вярващи, чиято вяра е също земно ориентирана. Подобно на садукеите, те може да са редовно част от религиозното събрание (църквата), но живеят, съсредоточени изцяло в изпълняване на цели в този свят. В това число са някои, характерни и за садукеите:

· Богатства (или поне основен стремеж към материални придобивки). Добър пример за това е така нареченото евангелие на просперитета – вярата, че Бог желае вярващият да бъде богат. В други случаи християнинът не преследва непременно богатвство, но все пак основната му ценност е осигуряване на по-високи доходи и материални прибивки. 

· Власт в света. По принцип не е погрешно да има християни в политиката. Важно е вярващият да не бъде воден от погрешни амбиции. Една такава е чисто плътското желание за власт над хората. Друга може да изглежда доста духовна, но е близка до тази на садукеите – желанието да наложим Божия закон, Божиите стандарти над света (или поне над държавата, или населеното място, над което бихме имали политическа власт). Невярващият свят не може да стане християнски по начин, различен от това да повярва на благата вест за Христос! Невярващият човек нито иска, нито може да изпълнява Божиите закони:
Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може. (Римляни 8:7)
· Издигане в духовната йерархия (в църквата). Да, дори стремежът към издигане в църковната йерархия е земен, плътски стремеж. Той не само няма нищо общо с Божието царство, но и подобно на садукеите, кара вярващия да действа срещу истински служещите на Царството на Христос.

Няма значение в какво счита, че вярва християнинът – ако животът му е насочен към някое от тези неща, на практика е като садукеите. Затова Павел съветва вярващите:
…Съблякохте плътското тяло, погребани с Него [Христос] в кръщението, в което бяхте и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога (Колосяни 2:11-12) …И така, ако сте били възкресени заедно с Христос, търсете това, което е горе, където седи Христос отдясно на Бога. Мислете за горното, а не за земното (Колосяни 3:1-2).

Търсете горното! Мислете за горното – царството на Христос, а не за земното!


СПОДЕЛЕТЕ С ПРИЯТЕЛИ!


Обяснение на понятия от статията:

За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата статия в блога:


[e-mail%255B2%255D.gif]

АБОНИРАЙТЕ СЕ

ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

(Можете да се отписвате!)

Системата не изпраща спам,
единствено новите статии.



Обратно към БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК


Бележки
[1] Dictionary of Jesus and the Gospels: A Compendium of Contemporary Biblical Scholarship, 2nd ed., ed. Joel B. Green, Scot McKnight, and Howard Marshall (Downers Grove, IL: IVP Academic, 1992), s.v. “Sadducees,” by M. L. Strauss.
[2] Пак там.
[3] The Anchor Yale Bible Dictionary, ed. David N. Freedman (London, GB: Yale University Press, 1992), s.v. “Judaism,” by Overman, J. Andrew; Green, William Scott.
[4] Dictionary of New Testament Background: A Compedium of Contemporary Biblical Scholarship, kindle edition ed., ed. Craig A. Evans and Stanley E. Porter, The IVP Bible Dictionary (Downers Grove, Il: Intervarsity Press, 2020), s.v. “Saducees,” by G. G. Porton.
[5] Dictionary of Jesus, s.v. “Sadducees.”
[6] Dictionary of New Testament, s.v. “Saducees.”
[7] Dictionary of Jesus, s.v. “Sadducees.”
[8] Dictionary of New Testament, s.v. “Saducees.”
[9] Dictionary of Jesus, s.v. “Sadducees.”
[10] The Baker Illustrated Bible Dictionary, ed. Tremper Longman III (Grand Rapids, MI: Baker Books, 2013), s.v. “Jewish Parties,” epub.
[11] Йосиф Флавий. Юдейската война. София: Изток-Запад, 2020, II.8:2
[12] Йосиф Флавий, Юдейски древности (София: Изток-запад, 2023), 2: XIII.10:6
[13] “Sadducees.” In Christian Bible Dictionary and Encyclopedia (Illustrated). Bible Dictionaries, 2012. azw3
[14] Флавий, Юдейски древности, XVIII.1.3-4
[15] Christian Bible Dictionary, s.v. “Sadducees.”
[16] Флавий, Юдейската война, II.8:14
[17] D. A. Carson, The Gospel According to John, The Pillar New Testament Commentary (Grand Rapids, MI: Wm. B. Eerdmans, 1991), 984/1768.
[18] R. T. France, The Gospel of Mark: A Commentary on the Greek Text, The New international Greek Testament Commentary (Grand Rapids, MI: Wm. B. Eerdmans, 2002), 1124 / 1955.
[19] Флавий, Юдейската война, II.8:14; Юдейски древности, XIII.5:9
[20] Dictionary of New Testament, s.v. “Saducees.”
[21] Флавий, Юдейски древности, XVIII.10.6; Kaufmann Kohler, “Sadducees,” Jewish Encyclopedia, accessed May 20, 2023, https://jewishencyclopedia.com/articles/12989-sadducees.
[22] Флавий, Юдейската война, II.8:14
[23] Dictionary of Jesus, s.v. “Sadducees.”
[24] Флавий, Юдейски древности, XX.9.1
[25] Kohler, “Sadducees,” Jewish Encyclopedia.
[26] AICE, “Ancient Jewish History: Pharisees, Sadducees & Essenes,” Jewish Virtual Library, Достъпно на 20 май 2023, https://www.jewishvirtuallibrary.org/pharisees-sadducees-and-essenes.
[27] Kohler, “Sadducees,” Jewish Encyclopedia.
[28] Baker Illustrated, “Jewish Parties”
[29] Dictionary of Jesus, s.v. “Sadducees.”
[30] Флавий, Юдейски древности, XIII.5:9
[31] Флавий, Юдейски древности, XVIII.1:4
[32] Driscoll, James F. “Sadducees.” In The Catholic Encyclopedia. Vol. 13. New York: Robert Appleton Company, 1912. Accessed May 20, 2023. http://www.newadvent.org/cathen/13323a.htm.
[33] Флавий, Юдейски древности, XIII.16:1-2
[34] The Catholic, s.v. “Sadducees.”
[35] Пак там.
[36] Флавий, Юдейски древности, XX.9.1; “List of New Testament High Priests.” Bible Study. Accessed May 20, 2023. https://www.biblestudy.org/maturart/new-testament-high-priests.html.
[37] Craig S. Keener, Acts: An Exegetical Commentary (Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2013), 2:1205. Същото счита и : Simon J. Kistemaker, Exposition of the Acts of the Apostles (Grand Rapids, MI: Baker Books, 1990), 413-414 / 2091.
[38] Dictionary of Jesus, s.v. “Sadducees.”
[39] Encountering the New Testament, 107/1208; Флавий, Юдейската война, IV.3.7-9.
[40] Dictionary of New Testament, s.v. “Saducees.”; Dictionary of Jesus, s.v. “Sadducees.”
[41] Dictionary of Jesus, s.v. “Sadducees.”
[42] Dictionary of New Testament, s.v. “Saducees.”
[43] Christian Bible Dictionary, s.v. “Sadducees.”
[44] Carson, The Pillar, 984/1768, не допуска друга възможност; Baker Illustrated, “Jewish Parties”.
[45] Martin G. Collins, “What the Bible Says about Caiaphas the Sadducee,” Bible Tools, accessed May 20, 2023, https://www.bibletools.org/index.cfm/fuseaction/Topical.show/RTD/cgg/ID/19805/Caiaphas-Sadducee.htm.; Carson, The Pillar, 984/1768; Walter A. Elwell and Robert W. Yarbrough, Encountering the New Testament, 3rd ed. (Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2013), 107/1208. epub
[46] C. Brown. “Quest of the Historical Jesus.” In Dictionary of Jesus and the Gospels: A Compendium of Contemporary Biblical Scholarship, 2nd ed., edited by Joel B. Green, Scot McKnight, and Howard Marshall. Downers Grove, IL: IVP Academic, 1992.
[47] The Baker, s.v. “Jewish Parties.”
[48] Tremper Longman, Luke-Acts, The Expositor's Bible Commentary 10 (Grand Rapids, MI: Zondervan, 2007), 3150/4590, epub.
[49] Kistemaker, Exposition of the Acts, 413-414 / 2091
[50] Dictionary of Jesus, s.v. “Sadducees.”
[51] Darrell L. Bock, Acts, Exegetical Commentary on the New Testament (Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2007), 559 / 2039, epub.
[52] Howard Marshall, Acts, Tyndale New Testament Commentaries (Nottingham, EN: Inter-Varsity Press), 198 / 837, epub.
[53] Флавий, Юдейски древности, XX.9.1
[54] Флавий, Юдейски древности, XX.9.1
[55] AICE, “Ancient Jewish History: Pharisees, Sadducees & Essenes,” Jewish Virtual Library.
[56] Dictionary of Jesus, s.v. “Sadducees.”
[57] Christian Bible Dictionary, s.v. “Sadducees.”
[58] Craig A. Evans, Mark 8:27–16:20, Word Biblical Commentary (Nashville, TN: Thomas Nelson, 2001), 386/743, Pdf.; James A. Brooks, Mark, The New American Commentary (Nashville, TN: Broadman & Holman), 152/218, Pdf.; Leon Morris, The Gospel According to Matthew, The Pillar New Testament Commentary (Grand Rapids, MI: Wm. B. Eerdmans, 1992), 398/797. Pdf
[59] William J. Larkin Jr., Acts, The IVP New Testament Commentary (Downers Grove, IL: Intervarsity Press, 1995), 137-140 / 814.

Библиография

Флавий, Йосиф. Юдейски древности. Vol. 2. София: Изток-запад, 2023.

Флавий, Йосиф. Юдейската война. София: Изток-Запад, 2020.

AICE. “Ancient Jewish History: Pharisees, Sadducees & Essenes.” Jewish Virtual Library. Достъпно на 20 май 2023. https://www.jewishvirtuallibrary.org/pharisees-sadducees-and-essenes.

Bock, Darrell L. Acts. Exegetical Commentary on the New Testament. Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2007. epub.

Brooks, James A. Mark. The New American Commentary. Nashville, TN: Broadman & Holman. Pdf.

Brown, C. “Quest of the Historical Jesus.” In Dictionary of Jesus and the Gospels: A Compendium of Contemporary Biblical Scholarship, 2nd ed., edited by Joel B. Green, Scot McKnight, and Howard Marshall. Downers Grove, IL: IVP Academic, 1992.

Carson, D. A. The Gospel According to John. The Pillar New Testament Commentary. Grand Rapids, MI: Wm. B. Eerdmans, 1991. epub.

Collins, Martin G. “What the Bible Says about Caiaphas the Sadducee.” Bible Tools. Accessed May 20, 2023. https://www.bibletools.org/index.cfm/fuseaction/Topical.show/RTD/cgg/ID/19805/Caiaphas-Sadducee.htm.

Driscoll, James F. “Sadducees.” In The Catholic Encyclopedia. Vol. 13. New York: Robert Appleton Company, 1912. Accessed May 20, 2023. http://www.newadvent.org/cathen/13323a.htm.

Edwards, James R. The Gospel According to MARK. Grand Rapids, MI: William B. Eerdmans, 2002. epub.

Elwell, Walter A., and Robert W. Yarbrough. Encountering the New Testament. 3rd ed. Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2013. Epub

Evans, Craig A. Mark 8:27–16:20. Word Biblical Commentary. Nashville, TN: Thomas Nelson, 2001. Pdf.

Flavius, Josephus. The Antiquities of the Jews. Translated by William Whiston. Project Gutenberg, 2009. epub e-book.

France, R. T. The Gospel of Mark: A Commentary on the Greek Text. The New international Greek Testament Commentary. Grand Rapids, MI: Wm. B. Eerdmans, 2002.

G. G. Porton. “Saducees.” In Dictionary of New Testament Background: A Compedium of Contemporary Biblical Scholarship, Kindle edition ed., edited by Craig A. Evans and Stanley E. Porter. The IVP Bible Dictionary. Downers Grove, Il: Intervarsity Press, 2020.

“Jewish Parties.” In The Baker Illustrated Bible Dictionary, edited by Tremper Longman III. Grand Rapids, MI: Baker Books, 2013. epub.

Keener, Craig S. Acts: An Exegetical Commentary. Vol. 2. Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2013.

Kistemaker, Simon J. Exposition of the Acts of the Apostles. Grand Rapids, MI: Baker Books, 1990.

Kohler, Kaufmann. “Sadducees.” Jewish Encyclopedia. Accessed May 20, 2023. https://jewishencyclopedia.com/articles/12989-sadducees.

Larkin Jr., William J. Acts. The IVP New Testament Commentary. Downers Grove, IL: Intervarsity Press, 1995.

“List of New Testament High Priests.” Bible Study. Accessed May 20, 2023. https://www.biblestudy.org/maturart/new-testament-high-priests.html.

Longman, Tremper. Luke-Acts. The Expositor's Bible Commentary 10. Grand Rapids, MI: Zondervan, 2007. epub.

Marshall, Howard. Acts. Tyndale New Testament Commentaries. Nottingham, EN: Inter-Varsity Press. epub.

Morris, Leon. The Gospel According to Matthew. The Pillar New Testament Commentary. Grand Rapids, MI: Wm. B. Eerdmans, 1992. Pdf

Overman, J. Andrew; Green, William Scott. “Judaism.” In The Anchor Yale Bible Dictionary, edited by David N. Freedman. London, GB: Yale University Press, 1992.

“Sadducees.” In Christian Bible Dictionary and Encyclopedia (Illustrated). Bible Dictionaries, 2012. azw3.

Strauss, M. L. “Sadducees.” In Dictionary of Jesus and the Gospels: A Compendium of Contemporary Biblical Scholarship, 2nd ed., edited by Joel B. Green, Scot McKnight, and Howard Marshall. Downers Grove, IL: IVP Academic, 1992.

Изображения
Заглавна картинка  Padre Joao Carlos
Седем съпрузи  – Annedited
Хасмонейско царство  – Jewish Virtual Library
Хасмонейско царство  – Redd.it
Къпалнята Витесда  – Coin Archives

0 коментара :

Публикуване на коментар