Какво подсказва началото на човешкия живот за неговия смисъл?
Част 2 от серията
"СМИСЪЛЪТ НА ПРИЛИКИТЕ И РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ ЧОВЕКА И ЖИВОТНИТЕ"
| СЕРИЯ "СМИСЪЛЪТ НА ПРИЛИКИТЕ И РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ ЧОВЕКА И ЖИВОТНИТЕ" |
| Част 1: Прилики и разлики между човека и животните |
| Част 2: Смисълът на човешкия живот |
| Част 3: Превъзходство на християнския възглед за човека над платонизма и материализма |
| Част 4: Християнският възглед за човека и научният метод |
| Част 5: Превъзходство на християнския възглед за човека над тези на другите религии |
| Част 6: Предназначението на човека |
Като отличителни характеристики на човека от животните, дотук бяха посочени няколко основни: свободна воля, личност, трансцендиране, творчество и любов. Всички те участват във формирането на различен житейски смисъл на човека.
За да говорим за смисъл на човешкия живот, необходимо е да се обърнем назад към началото на човечеството.
Ако, както твърди еволюционизмът, човешкият живот е създаден случайно, човекът не е длъжен, а свободно решава дали да търси смисъл на своя живот или не, защото и самото му търсене може да е излишно. Не е известно дали би имало по-добър избор от този. Но нека вземем за отправна система космоса, в който човекът е поставен. Космосът е материален и дори всеки атом има точно предназначение. Ако не беше така, тогава материята не би се организирала, а от там и космосът, който включва и хората. Всяка част от природата около нас е неразривно свързана. Слънцето огрява Земята в точния температурен диапазон, който не просто позволява, но и поддържа живота. Протичат процеси като кръговрат на водата[1], кръговрат на веществата[2] и множество други, без които животът ни би бил невъзможен. Следвайки тази логика, ще установим, че някакъв зададен смисъл има за целия космос, а като че ли изключение прави само човекът. Той не просто изживява живота си като биологическа единица. Човекът е творец! В една или в друга степен, той твори през целия си съзнателен живот. Сътворява дори и от живота си това, което сам пожелае.
Не можем да пренебрегнем свободата на човека като личност, но ако човешкият живот е свързан със заобикалящия го космос, намирането на своеволен смисъл в този свят може да се окаже, че е в несъответствие с цялостното хармонично функциониране на вселената. От тук можем да достигнем до извода, че според еволюционизма случайността е успяла да зададе смисъл на всичко съществуващо (тъй като то притежава необходимите ред и хармония, за да може да се поддържа животът), но не е могла да преопредели човешкия житейски смисъл.
Не можем да пренебрегнем свободата на човека като личност, но ако човешкият живот е свързан със заобикалящия го космос, намирането на своеволен смисъл в този свят може да се окаже, че е в несъответствие с цялостното хармонично функциониране на вселената. От тук можем да достигнем до извода, че според еволюционизма случайността е успяла да зададе смисъл на всичко съществуващо (тъй като то притежава необходимите ред и хармония, за да може да се поддържа животът), но не е могла да преопредели човешкия житейски смисъл.
Трудно бихме могли да повярваме, че едничката случайност може да задава цел на всяко нещо в космоса, но все пак не е успяла да го стори с човека. Много по-вероятно е да съществува вече зададен смисъл, който човекът или не е осъзнал, или поради свободата си е отказал да приеме за своя живот.
Сътворените без смисъл неща са хаотични, ако не в своята същност, то поне помежду си. В космоса откриваме много повече ред, отколкото хаос. От казаното досега следва, че е изключено да считаме, че космосът, който познаваме, е създаден от едно нещо, а е осмислен от друго, защото хаосът щеше да преобладава. Много по-правилно би било ако заключим, че едно и също нещо е замислило познатия ни космос и го е създало.
Да се върнем конкретно на въпроса за смисъла на човешкия живот. Ако този живот се дължи на живота в космоса, който познаваме, то тогава смисълът му ще е пряко засегнат не само от значението на заобикалящия го космос, но и от това, което го е задало. Случайността не може да задава смисъл! На това е способно само разумно същество.
Човекът търси смисъла на живота си. Съществуването на религиите показва, че хората са най-склонни да го намират в същество, което ги е създало. Те търсят и взаимоотношения с него. От друга страна обаче, наличието на огромния брой религии говори за хаотичност в това търсене. От тук изхождат две най-вероятни възможности – човешкият създател или е безразличен към човека и не му помага да намери смисъла си, или човекът, свободен да избира, е отказал да го приеме и се е обрекъл на хаотично търсене на смисъла на този живот (а хаосът е противоположен на живота).
Живеем във време, когато хората са способни да унищожат планетата си. Нима е възможно създателят да се отнесе безразлично към това?
„При всяка творческа дейност творящият и неговия обект се съединяват.“ (Ерих Фром)[3]
Той не би могъл да е толкова безгрижен към творбата си, включително и към човека, който е способен да погуби Земята.
Остава ни алтернативната възможност, че творецът е определил вече предназначението на човешкия живот, но човекът, свободен да избира, е решил да го отхвърли. Той със сигурност не би могъл да избере по-съвършено предназначение от това, което може да му бъде предложено от създателя на живота. Би ли му дал творецът втори шанс? Ако не, той не би му създал първоначално свободата да избира или пък би го унищожил в случай на отхвърляне на зададения смисъл. Човекът вече търси своята роля без да е унищожен, следователно втората възможност отпада. Не можем да допуснем и предположението, че създателят е разполагал със способността да направи, но не и да унищожи част от творението си, в случай, че то престане да функционира според зададения му смисъл. Ако би било така, той отново би избегнал свободната воля. Ала правейки човека свободен, създателят (замислил така мъдро функционирането на творението си) ще трябва да е предвидил и възможността за отказ, и ако тя се реализира – да му предостави втори шанс.
Това е голяма проява на любов от страна на създателя, но от всички възможни становища за това кой е той (включително атеистичното), единственият случай, в който ни се описва именно любов, изявена по този начин, откриваме в християнството. Там самият Бог – творецът на всичко съществуващо, в любовта си към създаденото, е способен да се унижи до такава степен, че да стане и той човек, и умирайки[4], и възкръсвайки като такъв, да даде втори шанс на човечеството да изпълни човешкия живот със смисъла, който е единственият - лишаващ го от хаос и способен да определи човешкия живот като живеене в хармония с цялото останало творение на Бога.
„Защото Бог толкова обикна света, че даде своя единствен Син, за да може всеки, който повярва в него, да не умре, а да има вечен живот.“ (Йоан 3:16)
Или казано с други думи:
„Ето как Бог показа любовта си към нас: той изпрати в света своя единствен Син, за да ни даде живот чрез него.“ (1 Йоан 4:9)[5]
Любовта на Бога към нас се е изразила в това, че ни е дала втора възможност да живеем според понятията на Твореца за живот. Той не би сторил това, ако животът, който ни предлага, не е по-съвършен от този, който ние иначе бихме изживели.
Смисълът на човешкия живот е вече в това - да изберем втория шанс:
„На тези обаче, които го приеха [Сина – Христос] и повярваха в него, той даде правото да станат Божии деца.“ (Йоан 1:12)
Предоставяйки ни тази втора възможност, Бог ни дава и пътя, по който да успеем да се възползваме от нея.
„Бог е любов. Който живее в любов, живее в Бога и Бог живее в него.“(1 Йоан 4:1)[6]Да живеем "в Бога" значи:
„Но ако човек се подчинява на словото му, значи любовта му към Бога наистина е достигнала съвършенство в него. Ето как можем да сме сигурни, че сме в Бога.“ (1 Йоан 2:5)
А да се пази словото му, най вече означава:
„Обичай Господа, твоя Бог! Обичай го с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си разум! Това е първата и най-важна заповед. И втората най-важна заповед е като първата: ‘обичай ближния си както себе си.’“ (Матей 22:37-39)
В това се изразява най-вече смисълът на живота, за който човекът е създаден – да живее в любов със Създателя си и с другите.
(По-нататък ще изясним кои са тези „други“ и практическото осъществяване на тази любов.)
–––––
Ако намирате статията за полезна, споделете я с приятели!
Ако нещо конкретно ви е впечатлило, моля, коментирайте.
 |
Бележки:
[1] Кръговрат на водата - кръговрат, който включва непрекъсната циркулация на водата в системата земя - атмосфера. ( Britannica.com, "hydrologic cycle")
[2] Кръговрат на веществата - непрекъснатото преминаване на веществата от неживата природа в организмите и от тях отново в неживата природа. (Аstrobio.eu, "Кръговрат на веществата")
[3] Е. Фром, Изкуството да обичаш, с. 39.
[4] Точният смисъл на смъррта на Божия син ще бъде изяснен по-нататък.
[5] (удебеляването на шрифта е мое).
[6] (удебеляването на шрифта е мое).
Картинка: Аstro.wisc.edu
[2] Кръговрат на веществата - непрекъснатото преминаване на веществата от неживата природа в организмите и от тях отново в неживата природа. (Аstrobio.eu, "Кръговрат на веществата")
[3] Е. Фром, Изкуството да обичаш, с. 39.
[4] Точният смисъл на смъррта на Божия син ще бъде изяснен по-нататък.
[5] (удебеляването на шрифта е мое).
[6] (удебеляването на шрифта е мое).