Що за божество може да се срещне от Петте Мойсееви книги до Откровение на Йоан.
В тази и предишната статия са разгледани двете божества, за които е ясно записано, че Соломон е започнал да им се покланя – Астарта и Молох. За по-добро разбиране на значителна част от Писанието, струва си да се узнае с какво много израелтяни заменят служенето на истинския Бог. И докато Астарта има отношение само към старозаветните текстове, не така е с Молох.
БОГОВЕТЕ НА СОЛОМОН
ЧАСТ 1: Астарта - богинята на Соломон
ЧАСТ 2: Молох – богът на Соломон, оставил следи до края на Новия Завет
ЧАСТ 3: Хамос – богът на Моав, издигнат от Соломон
ЧАСТ 4: Какво довежда Соломон (и теб) до идолопоклонство
Защото Соломон отиде след Астарта, богинята на сидонците, и след Мелхом, мерзостта на амонците. Така Соломон извърши зло пред Господа и не Го следваше съвършено, както беше постъпвал баща му Давид. В това време Соломон издигна високо място на Хамос, мерзостта на Моав, и на Молох, мерзостта на амонците, на хълма, който е срещу Йерусалим. (3 царе 11:5-7)
Що за божество е
Изображение
 |
| Художествено изображение на Молох |
Жертвоприношенията на деца ще бъдат допълнително разгледани по-надолу.
Име
В масоретския еврейски текст на Библията името е записано като „Молекх“, а в старогръцкия превод на Стария Завет, наречен Септуагинта, то е „Молох“[4]. От тук идва името на божеството в българските библейски преводи. Обикновено се приема, че е ханаанско божествено име. В древния град-държава Угарит божеството е познато под името „млк“[5]. Липсват гласни букви в „млк“, защото в угаритския, както и в древния еврейски език, гласните звуци в думите не са изписвани. На еврейски думата „мелекх“ означава „цар“. (За улеснение по-нататък ще бъде изписвана просто като "мелек", понеже последният звук е един, но е между българските „к“ и „х“ и понякога се изписва като „кх“. Не може да се предаде точно.) Това всъщност е оригиналното име на божеството - Мелек, т.е. Цар. В еврейския масоретски текст на Библията, в който гласните са означени, името е изписвано като „Молекх“, а не „Мелекх“. Съвсем целенасочено гласните букви са изписвани погрешно. Според еврейския равин и учен от XIX в. Авраам Гейгер, това изменение на гласните е направено според тези в думата „бошет“, означаваща „срам“. Тя често се е използвала като заместител на името Ваал.
„Бошет“ е термин, използван вместо името на Ваал в текстове като Осия 9:10, Йеремия 11:13. Такова заменяне се среща и в някои лични имена, например, „Иш-Баал“ („Ес-Ваал“ в българските преводи) от 1 Летописи 8:33, 9:39 е наречен Иш-бошет (Исвостей) във 2 Царе 2:10.12 и др.[6]
От Исая 30:33 се вижда добре, че оригиналното изписване на името на божеството е като думата „цар“. Текстът е намек за огнената церемония на Молох.[7] Мястото за поклонение на Молох, наричано „Тофет“, е приготвено за царя („мелек“).[8]
Защото Тофет отдавна е приготвен.Да! За царя [на еврейски: „Мелек“] приготвен;
той го направи дълбок и широк;
клада има в него и много дърва;
диханието Господне, като поток от сяра, ще го запали.
(Исая 30:33)
 |
| Изображение на Дагон с опашка на риба |
Тъй като името на божеството значи просто „цар“, допуска се дори, че е възможно Молох да не е име на отделно божество, а да описва царствена функция на друг бог, вероятно Дагон. Това е главното божество на древния град-държава Ебла и на северно-семитските народи.[9] В Библията Дагон е посочен като божество на филистимците: Съдии 16:23, 1 Царе 2-7, 1 Летописи 10:10). В Ебла думата за цар е била „малик“. Срещала се е изключително често в личните имена. Това кара някои изследователи да стигнат до заключението, че Дагон е наричан „цар“ и че става дума за същото божество Молох.[10]
Молох = късмет?
Ново! Много след написване на тази статия, из българското интернет пространство започна да се разпространява твърдението, че божеството Молох има също и името „късмет.“ От там следва, че пожеланието за късмет е свързано с човешки жертвоприношения на Молох. Няма позоваване на източници. Информацията е погрешна! Думата „късмет“ е понятие от исляма, което достига в българския език през арабски и турски език. Справка: тук (на английски).
Гнусотията на амонците
 |
| Карта на Израел по времето на Соломон, която показва разположението на народа амонци (Амон) в източната част |
 |
| Статуя на Ваал от Угарит. Музей Лувър, Франция |
Сякаш първата от десетте заповеди: „Да нямаш други богове освен Мене“ (Изход 20:3, Второзаконие 5:7), е недостатъчна. Удивително е, но Молох е единственото божество, посочено по име в законовите текстове (Левит 18:21, 20:2-5). Изглежда малко вероятно тези предписания в книгата Левит да са спрямо специфично божество на амонците, а да е пренебрегнато много по-откроеното божество Ваал, което не е споменато в Петокнижието нито веднъж. Ето защо, съществуват предположения, че Молох и Ваал са едно и също божество.[14]
Почит и поклонение
Бог на огъня и слънцето
Има основания да се твърди, че Молох е бог на огъня и слънцето. Ето някои от тях:
 |
| Храм на Бел (Ваал) в Палмира – компютърна възстановка |
- В Асирия и Вавилония божеството Малик (както споменатото вече в Ебла) е бог на слънцето;
- В Палмира божеството Бел (Ваал) също е било бог на слънцето;
- Както тъкмо беше уточнено, напълно е възможно Ваал и Молох да са били едно и също божество;
- жертвоприношенията са се извършвали, като се е изгаряла жертвата.[15]
Като че ли още по-убедителни са следващите аргументи за божеството - че е подземно. Напълно възможно е да е било и двете неща едновременно. Новозаветната връзка с божеството, която ще бъде разгледана, съответства еднакво добре и на огнено, и на подземно божество.
Подземен бог
В икономически и административни текстове от древната държава Мари същото име Малик, като в Ебла, Асирия и Вавилония, но този път в множествено число – „Малику“, се среща за божествени образи, които получават зърнени приноси, както и други неща, като олио. В други текстове от Мари пише за „принос за мъртви(те) царе“, който се състои от олио и хранителни продукти заедно, както и малки количества от същото „за Малику“. Подобно на това, в Исая 57:9, Израел е обвинен в блудство с идоли, като едно от блудодеянията й е, че е приготвила за царя (на еврейски: „мелек“, както божеството) благоуханни масла и аромати (или подправки):
Отишла си и при царя с благоуханни масла и си умножила ароматите си, изпратила си посланиците си далеч и си се снижила до Шеол. (Исая 57:9)
Концепцията, свързана с тези поклонения е, че пратеници от събранието на поклонниците трябва да бъдат изпратени далеч в дълбините на подземния свят.
Друг аргумент, свързан с подземното естество на този бог е, че е счетен за един и същ с Нергал в няколко асирийски текста.[16] Нергал е второстепен бог в шумеро-акадския пантеон, който управлява подземния свят.[17] Това божество е споменато в 4 Царе 17:30 във връзка с народите, които асирийският цар довежда в завладяното Северно царство Израел, на място на разселените по другите части на империята израелтяни:
 |
| Нергал Релеф от Хатра, Ирак, датиран към II в. сл. Хр. |
Обаче хората от всеки народ поставиха свои богове – хората от всеки народ в градовете, където живееха, и ги сложиха в капищата по високите места, които самаряните бяха построили. Вавилонските мъже поставиха Сокхот-венот, хутайските мъже – Нергал (4 Царе 17:30-31)
Още по-близо до ханаанската религиозна действителност, според текстове от Угарит, Молох, наречен там „Млк“ е сравнен, ако не и съвпадащ с подземното божество „Рпу“ (Рапаиу). Изглежда жертвите към Молох играят роля в култа към мъртвите предци, който се вижда изрично в Псалм 106:37-38:
И синовете си и дъщерите си принесоха в жертва на демоните, и проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, които пожертваха на ханаанските идоли, и земята се оскверни от кръвопролитие. (Псалм 106:37-38)
Старозаветните исторически споменавания предполагат, че този култ е усвоен от ханаанците.[18]
Превеждане на деца през огън
 |
| Картагенски Тофет (Тунис). Включва голям брой гробове на деца, принeсени в жертва на финикийските божества Ваал-Амон и Танит |
 |
| Останки от кремирани човешки кости от финикийски тофет в Тир (днешен Ливан) |
И построиха високите места на Ваал, които са в долината на Еномовия син, за да превеждат синовете си и дъщерите си през огън за Молох – което не съм заповядал и не Ми е идвало на ум, да извършат тази мерзост, и да въведат Юда в грях. (Йеремия 32:35, „Верен“)
Цар Йосия потиска култа, като осквернява Тофет:
Царят оскверни и Тофет, който е в долината на Еномовите синове, за да не може никой да превежда за Молох сина си или дъщеря си през огъня... Царят оскверни и високите места, които бяха пред Ерусалим, отдясно на хълма на покварата, които израилевият цар Соломон беше построил за Астарта, гнусотията на сидонците, и за Хамос, гнусотията на Моав, и за Мелхом, гнусотията на синовете на Амон. (4 Царе 23:10,13, „Верен“).
Не е невъзможно култът да е съживен по времето на Йоаким и продължен до Вавилонския плен.[25]
Някои изследователи считат, че фразата „прокарване през огън“ е с друго значение – ритуал, при който децата е трябвало да преминат през две линии от огън, което е вид освещаване. Текстовете в Исая 57:5 и Йеремия 19:5, обаче, показват ясно, че деца са били клани и изгаряни.[26]
...Вие, които се разпалвате в похотта си между дъбовете,
под всяко зелено дърво,
които колите децата в деретата,
под разцепените скали? (Исая 57:5)
…И издигнаха високи места на Ваал, за да горят синовете си в огън за всеизгаряния на Ваал – нещо, което не съм заповядал, нито съм говорил, нито Ми е идвало на ум. Затова, ето, идат дни, казва Господ, когато това място няма да се нарича вече Тофет или долина на Еномовия син, а долина на клане. (Йеремия 19:5)
Молох и Яхве
Разглеждането на Молох е важно и още в една област. Множество опити са правени да се докаже, че като са жертвали децата си на Молох, израелтяните просто са считали, че принасят всеизгаряне на своя заветен Бог Яхве. С други думи, „Мелек“ е бил Явхе, но наричан „цар“. Редица библейски текстове са тълкувани в подкрепа на това, като Йеремия 7:31, 19:5 и Езекиил 20:25-31.[27] Още по-дръзки са опитите във връзка с Молох да се докаже, че Самият Яхве е одобрявал и такива жертви. Например, Михей 6:6-8 съдържа въпроса „Да се явя ли пред Него с всеизгаряния, с едногодишни телци? ...Да дам ли първородния си за престъплението си?“ Според някои изследователи, на този неотговорен въпрос може би отговорът не е бил еднозначен. Изход 22:29 им изглежда, че допуска принасяне в жертва на първороден син, а Изход 34:19-20 като че ли изтъква подобни деяния още по-силно. Привежда се като аргумент и Езекиил 20:25-26: „Затова и Аз им дадох наредби, които не бяха добри… и ги оставих да се осквернят в приносите си, като превеждаха през огън всяко първородно, за да ги запустя, за да познаят, че Аз съм Господ.“ В Битие 22 Самият Бог изисква от Авраам жертва на първородния му син, а в Съдии 11, Ефтай дава обет, чийто текст изглежда предполага човешко жертвоприношение, каквото и в крайна сметка прави. Не е осъден в библейския текст за това, но дори напротив – изглежда, че го прави, когато Божият дух е върху него (Съдии 11:29-30), а в Новия Завет е определен и като герой на вярата (Евреи 11:32-34).[28]
И двата вида опити да се докажат подобни твърдения, не изглеждат правдоподобни. Посочените текстове никак не показват, че израелтяните са жертвали на Молох, считайки, че е жертва към Яхве. Пророците изрично твърдят, че култът към Молох е чужд и е отстъпничество от поклонението на истинския Бог.[29] Едно от обясненията за жертвоприношенията към ханаански богове било култ към плодородието. Първородното дете е принадлежало на божеството. Вярвало се е, че от своя страна божеството дарявало родителите с бъдеща плодовитост.[30] В Мойсеевия закон има наредба, която изглежда доста сходна на това, но с една съществена разлика - първородното дете се посвещава на Бога и се откупва, а не се жертва:
Изтъкваните пасажи в полза на твърдението, че Яхве е одобрявал и човешки жертвоприношения, като на Молох, звучат далеч по-неубедително от ясните и конкретни забрани в Левит 18:21, 20:2-5:
Господ каза още на Моисей: Посвети на Мене всяко първородно същество, което се ражда между израилтяните – и човек, и животно; то е Мое. (Изход 13:1-2)
...Тогава ще отделяш за Господа всичко, което се ражда, и всяко твое първородно от животно; мъжките животни ще бъдат посветени на Господа. А всяко първородно от осел ще откупиш с агне или яре; и ако не искаш да го откупиш, тогава ще му пречупиш врата. Ще откупиш и всеки първороден човек между синовете си. (Изход 13:12-13)
После, като те запита синът ти: Какво е това?, ще му кажеш: Господ ни изведе победоносно от Египет, от дома на робството; понеже, когато фараонът не скланяше да ни пусне, Господ уби всяко първородно същество в Египетската земя, първородно на човек и първородно на животно; по тази причина жертвам на Господа всяко мъжко и първородно, а всеки първороден от синовете си откупувам. (Изход 13:5)Обяснението на посвещението и откупването, свързани със създаване на традиция на устно предание, не допуска особени възможности за сместване на култовите практики към Яхве и жертването на деца на Молох.
Да не принасяш в жертва децата си на Молох (Левит 18:21).
Да кажеш на израилтяните: Който от израилтяните или от заселените в Израил чужденци даде от децата си на Молох, непременно да бъде предаден на смърт; народът на земята да го убие с камъни. (Левит 20:2-5)Категорично е осъждането от Яхве на този вид жертви към Молох и Ваал. Заявено е на три пъти в Йеремия с думите:
„...Не съм заповядал, нито Ми е идвало на ум“ (Йеремия 7:31, 19:5, 32:35)
Молох в Новия Завет
Стефан пред синедриона
Единственото споменаване на Молох по име в Новия Завет е в защитната реч на Стефан пред синедриона, в която използва цитат от Амос 5:25:
Затова Бог се отвърна от тях и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците:
„Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви
четиридесет години в пустинята?“
Напротив, носехте скинията на Молох и звездата на бога Рефан,
изображенията, които си направихте, за да им се кланяте;
затова ще ви преселя оттатък Вавилон. (Деяния 7:42-43)
Много по-важна за Новия Завет е следващата връзка с Молох.
Геена
 |
| Долината Еном до съвременния Ерусалим |
гее хинном -> геенна
(В следващите библейски текстове с жълто са отбелязани Тофет, произлязлата от него идея за огнено езеро и местата, в които оригиналният текст използва думата „геена“.)
Пророк Исая иронично твърди, че Тофет е подготвен „за царя“, т.е. за самия Молох и Яхве ще го запали:
В други пророчества, като Исая 66:24 и Малахия 4:1, съдът над нечестивите е представен като вечен огън. По време на елинистичния период сред юдеите се развива представата за огнен съд, който е по-конкретно в огнено езеро или огнена пропаст.Защото Тофет отдавна е приготвен.
Да! За царя приготвен;
той го направи дълбок и широк;
клада има в него и много дърва;
диханието Господне, като поток от сяра, ще го запали.
(Исая 30:33)
След като излязат, те ще видят труповете на хората,
които са престъпили против Мене;
защото техният червей няма да умре,
нито ще угасне огънят им.
(Исая 66:24)
Защото, ето, иде денят, който ще гори като пещ;
и всички горделиви, и всички, които вършат нечестие,
ще бъдат плява.
(Малахия 4:1)
Тази представа за съд като огнено езеро или пропаст е отразена в няколко от апокрифните и неканоничните книги, написани в междузаветния период.[33] В Новия завет думата „γέεννα“ („геена“ – ад, пъкъл) е употребена от самия Исус многократно. Тя се среща общо дванадесет пъти – най-вече в Матей (седем пъти: 5:22,29,30; 10:28, 18:9, 23:15,13), три пъти в Марко (9:43,45,47), по веднъж в Лука (12:5) и в Яков (3:6).[34] Ето един пример от поученията на Исус:
Не се бойте от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а по-скоро се бойте от Онзи, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла. (Матей 10:28)
Според книгата Откровение, в езерото с огън и сяра ще бъдат хвърлени дяволът, звярът и лъжепророкът. Подчертано е, че ще бъдат „хвърлени живи“ (21:8) и там ще бъдат мъчени (20:10). Това напомня за описанието на пеленачетата, бавно изгаряни живи в жертва на Молох. В огненото езеро ще бъдат хвърлени също смъртта и адът, както и незаписаните хора в книгата на живота (20:14-15).
А колкото за страхливите, невярващите, нечистите, убийците, блудниците, чародеите, идолопоклонниците и всичките лъжци, техният дял ще бъде в езерото, което гори с огън и сяра. Това е втората смърт. (Откровение 19:20, „Верен“)
И дяволът, който ги мамеше, бе хвърлен в езерото от огън и сяра, където са и звярът, и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове. (Откровение 20:10)
И смъртта, и адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт.И който не бе записан в Книгата на живота, беше хвърлен в огненото езеро. (Откровение 20:14-15)
И звярът беше хванат и с него и лъжепророкът, който беше вършил пред него знамения, с които измами онези, които бяха приели белега на звяра и които се покланяха на неговия образ. Те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори със сяра. (Откровение 21:8, „Верен“)
Точно преди да бъдат установени „ново небе и нова земя“ (Откровение 21:1), Тофет (огненото езеро), който „отдавна е приготвен“, получава последните си жертви – Молох (Сатана), на когото са жертвали, както и неговите служители. Тогава „диханието Господне, като поток от сяра, ще го запали.“ (Исая 30:33)
Молох е особено важен образ в Библията – с прякото си и преносно значение. Той е един от онези, които Яхве нарича „други богове освен Мене“, но единствено той е споменат по име в законовите текстове с конкретни забрани. С той се явява като олицетворение на най-големия грях – престъпване на първата от десетте заповеди. Представя и една от най-големите религиозни злини – жертвоприношения на деца. Парадоксално, въведен е сред израелтяните от най-мъдрия им цар, построил по-рано Божия храм. Споменаван е многократно от пророците до края на старозаветните текстове, но образът му продължава да витае и много след тях. Божество на подземния свят или (и) огъня, той остава и в Новия Завет чрез представата за ада като огнено езеро. Приготвеният Тофет за царя – Молох, чака края на времето. Тогава в него няма да има деца – жертви, а злите личности и реалности, които Молох изобразява: дяволът, звярът и лъжепророкът, смъртта и адът, както и жертвалите на Молох (Сатана) – незаписаните хора в книгата на живота. Едва след това ще има „ново небе и нова земя“.
Ако намирате статията за полезна, споделете я с приятели!
Ако нещо конкретно ви е впечатлило, моля, коментирайте.
За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата статия:
![[e-mail%255B2%255D.gif]](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh4gFk9PJPbWWJeBtGL-C9pbgkYbRN61WV628-IWBzVT9Z0EmZoqjYi_OIQcUCarU9QCmxJxfIEKMIXt-eZqlU_JOZvBbgdPLKGw86wNOeZPDd0m0dztB9rqHoX6QveoyVfgvSJaAYNxFOb/s1600/e-mail%25255B2%25255D.gif){kind=small} |
АБОНИРАЙТЕ СЕЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ |