Фарисеите са важна част от новозаветното поучение. Това, че се противопоставят на Исус, съвсем не е единствената причина за споменаването им. Дори и съвременните християни в различни области биваме изкушени да мислим и действаме като тях. За да се осъзнае това по-добре, необходимо е да бъдат разгледани фарисеите по-детайлно.
I. Произход на името
Думата, използвана в старогръцкия текст на Новия Завет за „фарисеи“ е „фарисайой“. Повечето изследователи я свързват с еврейската дума „перушим“, която се използва в равинската литература.[1] Спори се дали тази еврейска дума, обозначаваща религиозна група, е наречена така поради отцепническия характер на общността („параш“ на еврейски означава „отделям се“). Друг термин, който обозначава отцепническата им природа е „хаберим“ (членове на сдружение), който описва онези, които се събират в общности, изключващи другите, наричани „хабурот“.[2]
II. Поява
Произходът на фарисеите може да се проследи до II в. пр. Хр.[3] По това време земите на Израел са във владение на Селевкидската империя – най-голямата от наследниците на империята на Александър Македонски. |
Антиох IV Епифан (бюст) |
Един от владетелите й – Антиох IV Епифан, решава да забрани практикуваната от юдеите вяра и насилствено да им наложи елинската древногръцка култура. Дори Соломоновият храм е превърнат в храм на Зевс. |
Зевс (статуя), музей Лувър, Париж |
Избухва въстание на юдеите, ръководено от семейството на хасмонеите, наричани още макавеи, на които са посветени три от неканоничните книги (т.е. небоговдъхновени[4], но налични в православната Библия). Там е спомената религиозна група, наречени хасидеи (т.е. „свети“).[5] Колко дълго съществуват преди бунтa на макавеите, описан в тези книги, е трудно да се каже. Основна черта на групата е реакцията срещу елинизацията[6], която мнозина юдеи възприемат доброволно, изоставяйки юдейските вярвания и обичаи.[7] Хасидеите се разрастват и разделят на подгрупи, които включват фарисеите, садукеите и есеите[8] (последните са неспомената в Библията група, която живее в общности, отделно от останалите израелтяни).
III. Вярвания
Нужно е да се има предвид, че не е на разположение нито един текст, писан от посветен фарисей. За вярванията и практиките им знаем от трети страни, които нямат за цел да ги изложат.[9] Затова тук ще бъдат посочени само някои, за които има запазени сведения.
1. Бъдещ живот
- Месиянска надежда. Вярват, че ще дойде Месията, който ще въведе ера на световен мир. Това е свързано и с края на царуването на земните сили, свързани с идолопоклонство и неправда.[10]
- Безсмъртие на душата. За нас, християните, изглежда естествено да се вярва в това, но за разлика от фарисеите, садукеите са вярвали, че душата умира заедно с тялото.[11]
- Съд. Вярват, че след смъртта, „под земята“[12]
, за човека следват награди или наказания в зависимост от начина му на живот на земята – добродетелен или зъл).[13] Душата на наказаните остава във „вечен затвор“. Що се отнася до праведните, към тях се прилага следващата важна за фарисеите доктрина.
- Възкресение на тялото. Праведните ще получат силата да бъдат съживени за нов живот.[14] В Евангелията Исус показва несъстоятелността на твърденията на садукеите, че няма да има възкресение и с това на практика показва, че в това отношение фарисеите са достигнали до по-правилните вярвания (Лука 20:27–40).
2. Духовни същества
Фарисеите са ясно посочени в Новия Завет, че вярват в демони и сред тях съществува практиката гонене на демони (Матей 22:24,27). Вярват също в ангели и други духовни същества, които са в служба на Бога (Деяния 23:7-9).
До тук вярванията на фарисеите са много близки до новозаветните разбирания. Ето защо, по тези точки няма описан конфликт между тях и Исус или учениците му.
3. Съдба
Фарисеите свързват всичко с Бог и съдбата[15] (божественото провидение)[16] Имат различни вярвания за съдбата от тези на другите две религиозни групи. Садукеите и есеите заемат противоположни становища. Садукеите отричат всякакво предопределение – всичко е в нашите ръце, сами носим отговорността за нашето благополучие или за нещастието си поради наша нерешителност. Според есеите пък, всичко, случващо се на хората, е предопределено. Фарисеите заемат междинно становище – смятат, че някои неща, макар и не всички, са предопределени, а някои стават от само себе си.[17] Дали се върши зло или добро, зависи от хората, но във всичко има пръст съдбата.[18]
4. Устно предание
Това е моментът, който довежда до конфликт между фарисеите и Исус. Фарисеите вярват в устно предаден на Мойсей закон на Синай, заедно с описания в Стария Завет. Това ги отличава от садукеите и есеите.[19] Затова те, разказва древният юдейски историк Йосиф Флавий, „оставили на народа като древно предание и много закони, които не влизат в Мойсеевото законодателство“.[20] И те „са тези, които се считат за най-изкусни в точното обяснение на своите закони“[21] Устната традиция започва да се записва около триста години по-късно и в крайна сметка се стига до така наречения Талмуд.[22]
IV. Някои практики
Религиозна демокрация
Обратно на садукеите, фарисеите издигат принципа за религиозна демокрация. Основание за това намират в неканоничната книга 2 Макавеи: „Защото Бог съхрани целия Свой народ и възвърна на всички наследството, царството, свещенството и светилището“[23]. Не бива понятието демокрация да се разбира в съвременния му смисъл. Според Мойсеевия закон свещениците са изключителна класа. На никой мъж не е позволено да служи в храма, ако не може да посочи произхода си до свещеническо семейство. Затова фарисеите намират основната си функция в преподаване и проповядване (в Марк 2:18 и Лука 5:33 са споменати „фарисейските ученици“). Обучават деца и полагат мисионерски усилия за обръщане на езичници към юдейския закон (така наречените „прозелити“ – Матей 23:15).[24]
Отношение към другия
Йосиф Флавий описва: „...фарисеите са привързани едни към други и се борят за единомислие в обществото“. С това те се отличават от садукеите, които се отнасят сурово едни към други[25]. Според юдейския равин д-р Кауфман Колер, фарисеите издигат като основен свой закон „да обичаш ближния си, както себе си“ (Левит 19:18) и считат, че това се прилага универсално, защото всеки човек е създаден според Божия образ (Битие 1:26-27; 5:3). Езичеството е мразено поради моралната поквара, до която води, но идолопоклонникът, който става човек, спазващ Закона, се нарежда до първосвещеника[26] (Тук отново се вижда възгледът им за религиозна демокрация).
Въпреки това, поведението на фарисеите се ръководи по-скоро от друг библейски принцип: „Бъдете святи, защото Аз, Господ, вашият Бог, съм свят“ (Левит 19:2). Фарисеите разбират това като физическо и социално отделяне. Забраняват на хората да пият вино или да ядат с езичниците, за да предотвратят връзки, които биха могли да доведат или до смесени бракове, или до идолопоклонство. Езичниците не са единствената избягвана категория. Фарисеите не желаят да имат близост и с юдеи, които са бирници (събирачи на данъци за римската империя), както и с определяните от тях като грешници.[27] Има и още една категория, която може да включва дори вярващи юдеи: „'Am ha-Areẓ“ („ам хаàрец“[28]
– простолюдитето). Това е термин, използван в обикновения език в смисъла на „невеж“. Прилаган е особено за човек, който не е запознат с еврейските въпроси: „Но това простолюдие, което не знае закона, е проклето.“ (Йоан 7:49).[29]
През съботата и другите празнични дни се счита за необходимо фарисеите да избягват контакт дори с това простолюдие.[30]
Отношение към закона
Отношението на фарисеите към Закона на Мойсей е специфично, както се подразбира и от думите на апостол Павел:
„Обрязан съм на осмия ден след раждането си, по произход израелтянин, от племето на Вениамин, чистокръвен евреин, а според отношението си към закона – фарисей.“ (Филипяни 3:5, Нов Завет: Съвременен превод, 2000).
Фарисеите са доста стриктни в спазването на юдейския закон, особено на правилата му за храна, десятък и измиване на ръцете.[31] Както беше споменато, поради устната им традиция, която считат за еднакво валидна с Мойсеевия закон, те въвеждат множество допълнителни разпоредби. Такива са, например: забрани срещу клеветничество, лихварство, нечестни сделки, хазарт, отглеждане на животни, които се хранят със собственост на съседите и много други.[32]
Стриктността им в спазването на законите, обаче, не се отнася до прилагане на наказания. След дълга и продължителна борба със садукеите, фарисеите се налагат в това да тълкуват как да се изпълнява законът[33] и строгият садукейски кодекс бива премахнат. Садукеите се придържат към буквата на закона: „око за око, зъб за зъб…“ (Изход 21:4). Фарисеите са по-малко твърди в изпълнението на присъдите и вместо това смекчават наказанието до парична компенсация. Поради опасността някой да стане жертва на лъжесвидетелства, за изпълнение на смъртно наказание, фарисеите са поставяли толкова много условия, че тази крайна мярка рядко е била изпълнявана.[34]
Отношение към празниците
Садукеите гледат на съботата и на другите свети дни като на храмови празници, изискващи налагане на тон на строгост върху обикновените хора и дома. За разлика от тях, фарисеите придават на тези дни нотка на веселие и домашна радост. Относно Деня на умилостивлението (Левит 18:34), фарисеите изтръгват властта на изкупление за греховете на хората от първосвещеника и я прехвърлят върху самия ден. С други думи, считат, че умилостивлението се извършва дори без жертва и свещеник, при условие че има истинско покаяние. Фарисеите, обаче, обграждат съботата с допълнителни закони. Чрез тях определят видовете дейности, които са забранени за извършване в този ден.[35]
Филактерии
Споменато в Новия Завет е носенето на филактерии от книжниците и фарисеите (Матей 23:5). |
филактерия (тефилин) на челото |
Филактерията, наричана още тефилин, е малка кутия, която съдържа ленти пергамент, върху които са написани онези пасажи от Писанието, които заповядват на израилтяните да поставят Божиите думи на ръката и челото си (Изход 13:1 – 10; 13:11 – 16; Второзаконие 6:4 – 9; 11:13 – 21). Тълкувайки тази заповед буквално, еврейските мъже често носели такива кутии на челото. Исус осъжда книжниците и фарисеите, че използват особено големи кутии за да ги виждат хората (Матей 23:5).[36]
Пестеливост
Лука описва:
„Не можете да служите и на Бога, и на Парите. Фарисеите, които обичаха парите, чуха всичко това и се присмяха на Исус.“ (Лука 16:13б-14)
На пръв поглед, това може да се изтълкува, като че за фарисеите по принцип парите са ценност. Но напълно възможно е Лука да има предвид, че присмехът е от страна на конкретни фарисеи, които обичат парите. Йосиф Флавий описва, че фарисеите „живеят скромно и презират деликатесите в храната си“, т.е. избягват лукса и предпочитат да водят живот в лишение.[37]
V. Влияние на фарисеите
Влиянието на фарисеите по времето на Исус е спорно. В по-ранния период им се е приписвало значително влияние, но по-новата тенденция сред изследователите е то да се минимализира.[38] Все пак, по отношение на населението като цяло, фарисеите имат по-добри взаимоотношения с народа от садукеите. [39] Според Йосиф Флавий, репутацията им е на най-благочестивата общност.[40] Затова, дори садукеите, които са членове на управническото съсловие, се налага да управляват според вярванията на фарисеите. В противен случай хората не биха ги слушали.[41]
VI. Политическо участие
Йосиф Флавий споменава фарисеите като разрушителна сила, поради необичайната власт, която притежават веднъж по време на династията на хасмонеите и по-късно по времето на Ирод.[42]
1. По време на хасмонеите (142-63 г. пр Хр.)[43]
Фарисеите са споменати за пръв път от Йосиф Флавий по време на юдейската династия хасмонеи (макавеи). Тази династия, поради светските си амбиции, не среща особена подкрепа от фарисеите, чиято цел е поддържането на религиозния дух спрямо тяхното тълкуване на закона. При Александър Янай (104-78) конфликтът между народа, застанал на страната на фарисеите, и царя, се ожесточава и завършва с жестока касапница. |
Хасмонейското царство при царица Александра (най-голямо разшерение) |
По време на царуване на вдовицата му – царица Александра, фарисеите получават голяма власт. Сдобиват се с места в Синедриона (върховният еврейски религиозен, политически и правен съвет в Йерусалим по време на Новия Завет) – това се наблюдава дори по времето на Исус и апостолите (Йоан 11:47,57; Деяния 5:34; 23:6). Но кървавото отмъщение, което предприемат спрямо садукеите, води до сурова реакция от страна на садукеите и по времето на царуването на Аристобул (69-63 г. пр. Хр.), те си възвръщат властта.[44]
След ожесточената борба, която последва, фарисеите се явяват пред римския генерал Помпей с молба да се намеси и да възстанови старото свещеничество, като същевременно премахне напълно царската власт на хасмонеите. Оскверняването на храма от Помпей се разглежда от фарисеите като божествено наказание за садукейското лошо управление.[45]
2. По време на династията на Ирод (37 (40) г. пр. Хр.[46]
– 76 г. сл. Хр[47])
След като независимостта на израелтяните е загубена (подчинени са на Римската империя), фарисеите отново спечелват влияние за сметка на садукеите. Цар Ирод I (Матей 2; да не се бърка с четвъртовластника Ирод и цар Ирод от Деяния 12) намира главните си противници сред садукеите и затова убива водачите на синедриона. Същевременно се опитва да спечели благоразположението на водачите на фарисеите. Те, въпреки че отказват да положат клетва за вярност пред него и римския император, иначе са приятелски настроени към него. Но той предизвика възмущението им поради някои свои езически наклонности. Тогава фарисеите стават негови врагове и жертва на кръвожадността му (през 4 г. пр. Хр.). Издигнатото от Ирод първосвещеническо семейство съживява духа на садукеите. Но те вече не притежават предишната си сила, тъй като народът винаги застава на страната на фарисеите. По времето на юдейския цар Ирод Агрипа I (37-44 сл. Хр.) – цар Ирод от Деяния 12 – фарисеите имат в негово лице поддръжник и приятел.[48]
Когато юдейското въстание избухва (66 г.), най-видните сред фарисеите се присъединяват към юдейските власти, които се опитват да разубедят въстаниците, но без успех.[49] С разрушаването на храма от римския генерал Тит (70 г.), садукеите изчезват напълно, като оставят регулирането на всички еврейски дела в ръцете на фарисеите.[50]
VII. Фарисеите и Исус
1. С други групи срещу Исус
Фарисеите в евангелията често се противопоставят на Исус, учениците му и дори преди това на Йоан Кръстител. Правят го заедно с други групи, които са свързани с религиозното или политическото водачество на народа:
- със садукеите (Матей 3:7; 16:1);
- с книжниците (Матей 5:20; 12:38; 15:1; Марк 7:1,5; Лука 5:17,21,30; 6:7,10,30; 11:53; 14:3; 15:2; Йоан 8:3)
- с главните свещеници (Матей 21:45; Йоан 11:47, 11:3);
- с иродианите (Матей 22:16; Марк 3:6; 12:13).
Ето защо би било невярно фарисеите да се считат едва ли не като главните противници на Исус. Такива са в обобщен смисъл юдейските религиозни водачи.[51]
2. Добронамерени спрямо Исус фарисеи
Въпреки че общата картина на фарисеите е враждебност спрямо Исус, важно е да се има предвид, че не винаги такъв е случаят. Исус, според Евангелието от Лука, неколкократно бива канен в дома на някой фарисей (Лука 7:36; 11:37-38; 14:1,12), макар и това да довежда до конфликти с фарисеи. В един случай в същото евангелие Исус бива предупреден от фарисеи да бяга от четвъртовластника Ирод, който иска да го убие (Лука 13:31). Йоан разказва историята за юдейския водач – фарисеят Никодим, който подкрепя Исус, макар и тайно от другите фарисеи (Йоан 3:2; 7:50; 19:39). Йоан също дава да се разбере, че възниква спор сред самите фарисеи относно праведността на Исус (9:13-16).
3. Нападки на Фарисеите срещу Исус
Обвинения в нарушение на Закона (и устната традиция на фарисеите)
- Според фарисеите, Исус богохулства, като твърди, че може да прощава грехове: „Кой е този, който така богохулства? Кой освен Бог може да прощава грехове?“ (Лука 5:21). Обвинението остава само в мислите им в описания от Лука случай. По принцип обвинението би било основателно, освен ако Исус действително е Бог, какъвто е (Йоан 1:1; 10:30 и много други.)
- Яде и общува с бирници и грешници (Матей 9:11; Марк 2:16; Лука 5:30; 6:36-39; 15:2);
- Нарушава традицията на предците (т.е. тяхната устна традиция), като не си мие ръцете преди ядене (Лука 11:38) и като по същия начин постъпват учениците му (Матей 15:2; Марк 7:2-5);
- Нарушава съботата:
- Изцелява болни в събота (Матей:12:13-14; Лука 6:7-11, 14:3-4; Йоан 19:13-16);
- Учениците му, огладнели в един съботен ден, късат житни класове, за да ги ядат (Матей 12:1-2; Марк 2:24; Лука 6:1-2).
И двете неща устната традиция на фарисеите определя като извършване на работа в събота. Исус и учениците му не нарушават писания Закон на Мойсей, който четем в първите пет книги на Стария Завет, а фарисейските допълнителни разпоредби. За тях, обаче, двете неща са идентични и Исус така нарушава една от десетте Божии заповеди.
Други словесни нападки
- Учениците му не постят (Лука 5:30-33);
- Свидетелства сам за себе си (че е Месията), значи свидетелството му е невалидно (Йоан 8:13);
- Изгонва демони със силата на Сатана (Матей 9:34; 12:24);
- Изискват от Исус да извърши знамение, като доказателство, че е дошъл от Бога (Матей 12:34; 16:1; Марк 8:11);
- Опитват да го подведат да се изкаже против закона на Мойсей (Матей 19:3-8; 22:15-17 22:35; Марк 10:2-5; 12:13-14; Лука 11:54; Йоан 8:3-6) или срещу императора на Римската империя (Матей 22:15-17; Марк 12:13-14);
- Негодуват, че учениците на Исус го посрещат в Ерусалим като Месията (Лука 19:35-40).
Наказателни мерки, които предприемат срещу Исус
- Заплашват да отлъчат от синагогата всеки, който повярва в Исус (Йоан 12:42);
- Заговорничат как да го убият (Марк 3:6);
- Опитват се да го арестуват (Матей 21:46; Йоан 7:32, 11:57) и в крайна сметка успяват (Йоан 18:3);
- Издействат заедно с главните свещеници заповед от римската управа да бъде пазено със стража тялото на Исус в гроба (Матей 27:62-66).
4. Изобличения на Исус срещу фарисеите
Фарисеите са противници на Исус и по още една причина, непосочена сред горните – Исус нерядко ги изобличава. Изобличенията му спрямо тях обхващат няколко области.
Вътрешно състояние
Исус поучава, че истинската святост не се състои във формата на извършване на религиозните задължения, а във вътрешната им същност. Цялата система на фарисейската святост води до тъкмо обратните заключения.[52]
Затова Исус изобличава фарисеите многократно: - Те са лукави и без вяра (Матей 12:39; 16:4; Лука 11:39);
- Пълни са с алчност (Лука 11:39); обичат парите (Лука 16:13);
- Лицемери са (показват праведност пред хората, а живеят в греховете си) (Матей 5:17-11; 23:5-6; Марк 7:6; Лука 11:1; 16:15).
Дела
Вътрешното духовно състояние неизбежно се отразява и на делата, т.е. на начина на живот. Още Йоан Кръстител изобличава фарисеите, че делата им не говорят за желание да се покайват пред Бога (Матей 3:7-9). След това и Исус говори срещу делата на фарисеите (Матей 5:20; 23:2-7).
Учение
Вътрешното състояние и делата на фарисеите са резултат от самото им погрешно учение:
- Нарушават Божии заповеди с традицията си от правила (Матей 15:3-6; Марк 7:5-13; Лука 11:1);
- Налагат множество правила на хората, без да им помагат при изпълнението (Матей 23:4)[53];
- С многобройните си постановления и отношението си, всъщност затварят за себе си и за другите вратите на Небесното царство (Матей 23:15);
- В стремежа си да са стриктни в изпълнение на някои детайли от Писанието, пренебрегват по-важните неща, като правда и милост (Матей 12:7, 23:23, Лука 11:40-44, 11:18-14);
- Учението им е заразно и трябва другите да се пазят от него (Матей 16:6; Марк 8:15).
Заслепяване
Колкото и добро да изглежда в много аспекти учението на фарисеите, в крайна сметка то води до духовно заслепяване:
- Те са „слепи водачи“ на Божия народ (Матей 15:14; Йоан 9:40-41);
- Не успяват да разпознаят, че Исус е Месията, чието идване и самите те очакват, за да установи Божието царство (Матей 16:2-3; 21:43-44; 22:41-46; Лука 7:30; Лука 17:20-21).
VIII. Фарисеите и учениците на Исус
Съпростивата срещу Исус продължава с пълна сила и по времето на учениците му, след като Христос се възнася:
„И така, те ги повикаха и им заръчаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Исусовото име.“ (Деяния 4:18)
Как авторът на Деяния описва фарисеите
За учениците на Исус и фарисеите научаваме най-вече от книгата Деяния, писана от Лука. Както вече беше посочено, Лука в евангелието си неколкократно описва добронамерено отношение на отделни фарисеи към Исус. Също така, в други случаи смекчава противопоставянето им на Исус. Например, ако сравним историите в Матей и Лука, на няколко места Матей посочва враждебното отношение на фарисеите (Матей 3:7-12; 9:32-34; 12:22-24), докато Лука на тези места не ги разграничава от другите противници на Исус и ги описва като „множествата“ (Лука 3:7-9), „някои от тях“ – Лука 11:14-15), „други“ (Лука 11:16).[54] Фарисеите в това евангелие са споменати извън Ерусалим и така се отличават рязко от храмовите власти, свързани със садукеите, които плануват как да убият Исус още с пристигането му в Ерусалим (Лука 19:47).[55]
Първа съпротива срещу учениците
Въпреки че в евангелието си Лука смекчава, но все пак описва съпротива на фарисеите спрямо Исус, в книгата Деяния същият автор не посочва пряко те да са срещу учениците на Исус. Юдейският съд – синедрионът – на няколко пъти се противопоставя на апостолите, но във всички случаи, когато са изрично посочени фарисеите, то е в положителна светлина. Гамалиил – влиятелен член на синедриона и фарисей, учител на Савел (апостол Павел – Деяния 22:3) се изказва в защита на последователите на Исус и дава да се разбере, че чрез гонението им е възможно юдейските водачи да се противопоставят на Самия Бог (Деяния 5:34-39).
Фарисеи християни?
Възможна причина за смекчаването на съпротивата на фарисеите в двете книги на Лука е, че измежду повярвалите юдеи има и такива „изсред фарисейката секта“ (Деяния 15:5)[56]. В този момент, все пак, за тях е внесена отрицателна нотка. Вече като християни, те настоятелно поддържат становището, че на езичниците е нужно да се заръча да се обрязват и да спазват останалата част от Мойсеевия закон (Деяния 5:5). Вероятно е повярвали в Исус фарисеи да са онези „някои“, които преди това поучават повярвалите езичници в Антиохия, че ако не бъдат обрязани според Мойсеевия обряд, няма да могат да се спасят (Деяния 15:1). С други думи, намекнато е все пак от Лука, че съчетаването на старите фарисейски разбирания с новото учение за Христос не води само до допълнително изпълняване на старозаветни ритуали. Омаловажена е спасителната сила, която се получава чрез вяра в Христос.
Фарисеите и Стефан
При защитната реч на Стефан пред синедриона, фарисеи не са споменати поименно, но Лука описва за членовете на синедриона: „Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и като един се нахвърлиха върху него.“ (Деяния 7:57). Те в пълно единство убиват Стефан с камъни (Деяния 7:57). Това единно изпълнение на присъдата, явно включва участниците фарисеи. При това убийство е споменат поне един човек, за когото по-късно се уточнява, че е фарисей – Савел. Той одобрява убиването на Стефан и „опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща и извличаше мъже и жени, и ги пращаше в тъмница.“ (Деяния 7:1-3). И също: „като дишаше още заплахи и убийство срещу Господните ученици, отиде при първосвещеника и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, така че ако намери някого да следва това учение, мъже или жени, да ги докара вързани в Йерусалим.“ (Деяния 9:1-2) С други думи, в последвалото гонение има директно фарисейско участие, но то по-скоро е загатнато от автора.
Гонение от царя
|
Ирод Агрипа I - изображение на монета |
Както беше споменато, по времето на юдейския цар Ирод Агрипа I (37-44), фарисеите имат в негово лице поддръжник и приятел. Този цар повдига гонение над християните на държавно ниво (Деяния 12). По негова заповед е убит апостол Яков – братът на Йоан, като същата присъда очаква и Петър, но е спасен чрез Божие чудо. Използваният израз от Лука „и като видя, че това се понрави на юдеите“ (Деяния 12:3) поражда отново неясно доколко гонението се е случило по инициатива или с подкрепа на фарисеи. Предвид това, че при гонението на християни след смъртта на Стефан е загатнато фарисейското участие, няма причина тук то да бъде изключено, а дори напротив.
Апостол Павел и фарисеите в синедриона
В следващата част от историята фарисеите отново не са споменати пряко като противници на учениците. Когато Павел е изправен пред синедриона, представя себе си с думите: „аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.“ (Деяния 23:6) Това незабавно поражда спор между фарисеите и садукеите в синедриона, като фарисеите застават в защита на Павел с думите: „Никакво зло не намерихме у този човек; и какво да направим, ако му е говорил дух или ангел?“ (Деяния 23:9).
В обобщение, според книгата Деяния, фарисеите не са посочени като преки противници на ранната църква, но косвено се разбира, че има съпротива и от тяхна страна. В някои случаи действат в защита на последователите на Христос. Сред самите последователи има и някогашни фарисеи, които продължават да поддържат старозаветни разбирания – поне до времето на събора в Ерусалим (Деяния 15).
IX. „Краят“ на фарисеите
Разрушаването на храма в Ерусалим от римляните през 70 г. сл. Хр. бележи края на садукеите, които са тясно свързани с храма. Но дали същото се случва с фарисеите? По този въпрос изследователите са разделени на две становища. Според едното, действително от този момент изчезва и фарисейската школа, а равинският юдаизъм, който се развива впоследствие, възниква от сливането на различни еврейски групи. Според другото становище, което изглежда по-правдоподобно, случва се тъкмо обратното. След разрушаването на храма, фарисейското учение се налага изцяло и на практика последвалия юдаизъм е негов наследник. Ето защо в Мишна (най-старата колекция от юдейски следбиблейски закони) садукейското правно мнение е противопоставено на фарисейското, а фарисейското неизменно се счита за правилно.[57] Фарисейското наследство придава на еврейската религия легалистична тенденция (обяснена е по-долу) и прави „сепаратизма“ (отделянето от останалите в обществото) нейна основна характеристика.[58]
X. Значение на фарисеите в Библията за съвременния християнин
Множество приложения могат да бъдат извлечени относно фарисеите в Библията. Тук са дадени някои от важните.
1. Святостта като отделяне
Святостта според Библията действително е свързана с отделяне (Ездра 10:11; Исая 52:11; 2 Коринтяни 6:17). Но не с физическо и обществено отделяне, както го разбират фарисеите. Свързана е с отделèн (различен) начин на живот, дори когато си сред хора, които все още не познават Бога.
Действително съществува сериозна духовна опасност, ако прекарваш значително време сред грешници. Понякога има вероятност християнинът да се повлияе от грешника, вместо обратното. Затова множество вярващи, доколкото могат, се изолират от невярващите си познати и се обграждат само с вярващи.
Както ще стане дума малко-по-долу, не можем със собствени сили да се опазим от греховете (дори да сме само сред вярващи). Христос не ни призовава само към лична святост, но и към достигане на грешния свят (Матей 28:19; Марк 16:15; Деяния 1:8 и други). Божието сърце е изявено от личния пример на Исус. Вижда се и от негови поучения към фарисеите, като притчата за блудния син, за загубената овца или драхма (Лука 15), както и от по-директни послания, като:
„Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, а грешниците към покаяние.“ (Марк 2:17, Лука 5:31-32, Матей 9:12-13)
2. Лицемерие
Лицемерието изглежда оправдано за доста вярващи. Всеки искрено вярващ се бори в една или в друга степен с греха. Не ни изглежда никак естествено другите хора (вярващи или невярващи) да разбират, че в някои отношения се проваляме в тази борба.
Особено трудно е за духовните водачи да признават греховете си пред тези, на които служат. Нерядко за тях би се приложил с пълна сила един от упреците на Исус към фарисеите:
„...Всичко, което ви заръчат, правете и пазете, но според делата им не постъпвайте; понеже говорят, а не вършат.“ (Матей 23:3)
Действително, не всеки вярващ е достатъчно зрял, за да реагира адекватно щом узнае за греховете ни. Но прикриването на греха е опасно. То създава илюзията, че духовното ни състояние е сравнително наред. Това ни кара да не търсим от Бога истинско покаяние, което да води до свят живот.
3. Пренебрегване на по-важните неща
„Но горко на вас, фарисеи! Защото давате десятък от джоджена, от седефчето и от всякакъв зеленчук, а пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тези неща трябваше да правите, а онези да не пренебрегвате.“ (Лука 11:42)
Не всяка Божия наредба е еднакво важна с другата. Затова и Исус говори за две най-големи заповеди (Матей 22:36-40; Марк 13:28-34). Исус предупреждава, че е лесно да се изкушим да сме стриктни в по-незначителните постановления. Те лесно се отчитат, както е при дадените в стиха примери. Но изкушението е в това да пренебрегваме именно съществените неща, при които по-трудно се измерва резултатът – любов, милост... (Матей 12:7; Лука 10:36-37). Именно те трябва да са във фокуса на вниманието ни, без да пренебрегваме останалите поръчения и препоръки, които се отнасят до новозаветния вярващ.
4. Предание
Друг проблем, който християните масово заемаме от фарисеите, е „човешкото предание“ (Марк 7:8). Фарисеите никога не биха се съгласили с това определение на Исус. Както беше споменато, те вярват в устно предаден от Бога закон на Мойсей (на планината Синай), заедно с описания в Стария Завет. През цялата църковна история вярващите са създавали свои правила и учения, някои от които нямат много общо с библейските. В най-голяма степен този факт служи като повод за критика на вярващи от протестантския клон на християнството към другите два (православни и католици). Но всъщност, всеки от трите клона, макар и в различна степен, е създал и продължава да създава правила и учения, които счита, че доизясняват библейските. Вярва се, че те са създавани под водителството на Святия Дух, точно както и фарисеите са считали за своята устна традиция, че е предадена от Бога на Мойсей. Нека не се учудваме, ако един ден Христос и нас обвини в следване на „човешкото предание“.
5. Омаловажаване на спасителната сила на Христос
Както беше разгледано относно повярвалите в Христос фарисеи (Деяния 15), съчетаването на старите фарисейски разбирания с новото учение за Христос не води само до допълнително изпълняване на старите ритуали, но до омаловажаване на спасителната сила чрез вяра в Христос. С какви други вярвания е обградена вярата ни в Бога, не е никак маловажно. От това може да зависи целия ни духовен живот, дори нашето спасение. Поради своите разбирания фарисеите се противопоставят на Христос. Отхвърляне на Христос може да стане и в нашия духовен живот, макар и да считаме, че вярваме в Него като спасител.
6. Погрешно учение
Според много християни, точните вярвания не са толкова важни, колкото желанието да се служи на Бога. Както беше изяснено, фарисеите изпъкват сред израелтяните в пламенното си желание на служат на Бога. Но погрешното им учение (според тях, основано на Библията), уврежда вътрешното им духовно състояние и съответно техните дела (начина на живот). Затова Исус предупреждава: „…ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в небесното царство.“ (Матей 5:20). Не винаги Сатана се стреми да отнеме копнежа на човека за Бога. Дори при най-големия плам за служение, поддаването на изкривено тълкуване на Библията може да е не по-малко разрушително. Дори напротив – така се появяват лъжеучители, които подлъгват множество искрено търсещи Бога хора. Подобно на фарисеите, те затварят за себе си и за другите вратите на Небесното царство (Матей 23:13).
7. Легализъм
Легализъм (наричан още „законничество“) – това е да бъдеш мотивиран към свят живот предимно от страх от Божия гняв, а не защото си привлечен от Божията любов.[59] Това е коварна част от лъжеучението на фарисеите, понеже на пръв поглед изглежда именно като старание за изпълнение на библейското учение.
Подобно на фарисеите, мнозина вярващи считат, че святият живот означава стриктно изпълняване на редица правила (някои дори неприсъстващи в Библията), като: не пий алкохол, не пуши, не танцувай и т.н. Апостол Павел предупреждава срещу това: „Ако сте умрели с Христос относно първоначалните учения на света, то защо, като че ли живеете в света, се подчинявате на постановления, като: „Не се докосвай“, „Не вкусвай“, „Не пипай“… Тези неща наистина имат вид на мъдрост… но не струват нищо в борбата против угаждането на тялото. (Колосяни 2:20-23).
Както уточнява Павел, стремежът да бъдат изпълнявани подобни списъци, няма да те направи по-свят. Но такава духовна нагласа, както при фарисеите, със сигурност ще те направи критичен (съдещ) към всички, които считаш, че не изпълняват списък с правила, близък до твоя (1 Коринтяни 14:1-6).[60] И понеже мотивацията за свят живот е страх от Божие наказание (временно или вечно), животът с Бога не носи наслада. На практика това не е и добра новина (блага вест) за невярващите.
Вярно е, че Библията говори за спазване на не малко наредби, както в Стария Завет, така и на моменти в Новия Завет. Много от тях са приложими за новозаветния вярващ, понеже имат отношение към избягване на греха. Но трябва да се има предвид, че не спазването им спасява човека, а вярата в изкупителното дело на Христос на кръста (Йоан 1:17; 1 Петър 1:3-5; Римляни 5:1; Галатяни 2:20, 3:11,14, 5:5; Ефесяни 3:12; 2 Тимотей 3:15; Евреи 9:14).
Най-добрият начин за справяне с греха не е следването на огромен списък с правила, а лични, ежедневни взаимоотношения с Христос!
(2 Петър 1:1-3; Ефесяни 3:16-17)
Това става в молитва, чрез изучаване на Божието слово, чрез общуване с други вярващи, които търсят близки взаимоотношения с Христос. Така разполагаш с много по-големи сили за борба с греха – дадени от Самия Христос (1 Петър 1:5; 5:10; 2 Петър 1:1-3; 2 Коринтяни 4:7; Ефесяни 3:16-20; Филипяни 2:13; 4:13; 2 Солунци 2:17; 3:3; 1 Тимотей 1:17). Когато човек обича някого, се стреми да не си уврежда отношенията с него. Когато имаш близки взаимоотношения с Христос, много по-голямо е желанието ти да не се поддаваш на греха, за да запазваш тази близост. Така си праведен не поради страх, но от любов (2 Тимотей 1:7).
СПОДЕЛЕТЕ С ПРИЯТЕЛИ!
Обяснение на понятия от статията:
За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата статия в блога:
|
АБОНИРАЙТЕ СЕ
ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ
|
(Можете да се отписвате!)
Системата не изпраща спам,
единствено новите статии.
Бележки
[1] Dictionary of New Testament Background: A Compedium of Contemporary Biblical Scholarship, kindle edition, ed. Craig A. Evans and Stanley E. Porter, The IVP Bible Dictionary (Downers Grove, Il: Intervarsity Press, 2020), s.v. “Pharisees,” by S. Mason. [2] Cohick. “Pharisees.” In Dictionary of Jesus and the Gospels: A Compendium of Contemporary Biblical Scholarship, 2nd ed., edited by Joel B. Green, Scot McKnight, and Howard Marshall. Downers Grove, IL: IVP Academic, 1992. Други възможни значения на еврейската дума „перушим“, които са предлагани, са „разделяне“, „посвещаване“, „отцепване“, „тълкуване“, „спецификация“. Dictionary of New Testament, s.v. “Pharisees.” [3] Dictionary of Jesus, s.v. “Pharisees.” [4] Така са определени книгите според православната църква. Католическата ги определя като „второканонични“. Тук са споменати поради историческата информация в тях, а богословската им стойност не е предмет на разглеждане на статията. [6] Dictionary of Jesus, s.v. “Pharisees.” [7] 1 Макавеи 1:11; 2 Макавеи 4:14 и сл.; Йосиф Флавий, Юдейски древности, XII, 5:1. [8] Dictionary of Jesus, s.v. “Pharisees.” [9] Dictionary of New Testament, s.v. “Pharisees.” [11] Йосиф Флавий, Юдейски древности, XVIII.1.3-4 [12] Така описва вярването им Йосиф Флавий. Както може да се види от множество старозаветни пасажи, библейските автори говорят за „шеол“ – място, на което душата отива след смъртта. В случая българският преводач превежда описателно: „под земята“, а Йосиф използва понятието „хадес“ от старогръцката митология. [13] Флавий, Юдейски древности, XVIII.1.3 [14] Флавий, Юдейски древности, XVIII.1.3 [15] Йосиф Флавий. Юдейската война. София: Изток-Запад, 2020, книга II.8:14 Вероятно Йосиф Флавий използва понятието „съдба“, понеже с това обяснява юдейски вярвания на езичници. [16] “Pharisees.” In Christian Bible Dictionary and Encyclopedia (Illustrated). Bible Dictionaries, 2012. azw3 [17] Флавий, Юдейски древности, XIII, 5:9 [18] Йосиф Флавий, Юдейската война, II.8:14 [19] AICE, “The Pharisees,” Jewish Virtual Library. [20] Флавий, Юдейски древности, XVIII.1.3 [21] Флавий, Юдейската война, II, 8:14 [22] AICE, “The Pharisees,” Jewish Virtual Library. [25] Флавий, Юдейската война, II.8:14 [27] Kohler, “Pharisees,” Jewish Encyclopedia. [28] “How to pronounce Am haaretz,” video, 1:05, Learn it with Radhika - English Pronunciations, posted July 25, 2019, accessed April 6, 2023, https://youtu.be/4WHjUUiNwdc. [30] Kohler, “Pharisees,” Jewish Encyclopedia. [31] Dictionary of Jesus, s.v. “Pharisees.” [32] Kohler, “Pharisees,” Jewish Encyclopedia. [33] Флавий, Юдейски древности, XIII.10:6; Kohler, “Pharisees,” Jewish Encyclopedia. [34] Kohler, “Pharisees,” Jewish Encyclopedia. [35] Kohler, “Pharisees,” Jewish Encyclopedia. Виж Лука 6:1-2 [36] Essential Bible Dictionary, epub ed., ed. Moisés Silva, Essential Bible Companion (Grand Rapids, MI: Zondervan, 2017), s.v. “Phylactery,” e-pub. [37] Флавий, Юдейски древности, XVIII.1.3 [38] Dictionary of New Testament, s.v. “Pharisees.” [39] The Baker, s.v. “Pharisees.” [40] Флавий, Юдейската война, I, 5:2 [41] The Baker, s.v. “Pharisees.” [42] Флавий, Юдейската война, I.5:2; I:29:2 [44] Kohler, “Pharisees,” Jewish Encyclopedia; Йосиф Флавий, Юдейски древности, XIII. 13:5, 16:2-XIV. 1:2). [45] Kohler, “Pharisees,” Jewish Encyclopedia; Йосиф Флавий, Юдейски древности, XIV. 3:2; Псалми на Соломон, i., ii., viii. 12-19. [47] The Baker Illustrated Bible Dictionary, ed. Tremper Longman III (Grand Rapids, MI: Baker Books, 2013), s.v. “Herod,” epub. [48] Kohler, “Pharisees,” Jewish Encyclopedia; Флавий, Юдейски древности, XVII. 2:4; 6, 2-4; XVIII. 1:4; XIV. 9: 4; XV. 1:1; 10:4; 11:5-6). [49] Флавий, Юдейската война II.17.3. [50] Kohler, “Pharisees,” Jewish Encyclopedia. [51] Dictionary of Jesus, s.v. “Pharisees.” [52] Christian Bible Dictionary and Encyclopedia, s.v. “Pharisees.” [53] Donald A. Carson, Matthew, Expositor's Bible Commentary (Grand Rapids, MI: Zondervan, 2017), 452/572 , PDF e-book. [54] Dictionary of Jesus, s.v. “Pharisees.” [55] Dictionary of New Testament, s.v. “Pharisees.” [56] Dictionary of Jesus, s.v. “Pharisees.” [57] The Baker, s.v. “Pharisees.” [58] Kohler, “Pharisees,” Jewish Encyclopedia. [59] John Colquhoun, A Treatise on the Law and Gospel, D. Kistler, ed. (Edinburgh, 1859; Soli Deo Gloria, 1999), 204/453, e-pub.
Библиография
"Какво казва Библията за легализма?" Got Questions. Достъпно на 6 април 2023. https://www.gotquestions.org/Bulgarian/Bulgarian-legalism.html.
Флавий, Йосиф. Юдейската война. София: Изток-Запад, 2020.
Флавий, Йосиф. Юдейски древности. Vol. 2. София: Изток-запад, 2023.
AICE. “The Pharisees.” Jewish Virtual Library. Last modified 2008. Достъпно на 6 април 2023. https://www.jewishvirtuallibrary.org/pharisees-sadducees-and-essenes.
AICE. “Ancient Jewish History: The Hasmonean Dynasty.” Jewish Virtual Library. Last modified 2008. Достъпно на 6 април 2023. https://www.jewishvirtuallibrary.org/the-hasmonean-dynasty
Carson, Donald A. Matthew. Expositor's Bible Commentary. Grand Rapids, MI: Zondervan, 2017. PDF e-book.
Colquhoun, John. A Treatise on the Law and Gospel. D. Kistler, ed. (Edinburgh, 1859; Soli Deo Gloria, 1999), 204/453. e-pub.
Driscoll, James F. “Pharisees.” The Catholic Encyclopedia. Vol. 11. New York: Robert Appleton Company, 1911. 6 Apr. 2023 http://www.newadvent.org/cathen/11067a.htm.
Flavius, Josephus. The Antiquities of the Jews. Translated by William Whiston. Project Gutenberg, 2009. epub e-book.
“How to pronounce Am haaretz.” Video, 1:05. Learn it with Radhika - English Pronunciations. Posted July 25, 2019. Accessed April 6, 2023. https://youtu.be/4WHjUUiNwdc.
Jacobs, Joseph; Broydé Isaac. “Pharisees.” Jewish Encyclopedia. Достъпно на 6 април 2023. https://www.jewishencyclopedia.com/articles/7598-herod-i.
Kohler, Kaufmann. “'Am ha-areẓ:.” Jewish Encyclopedia. Достъпно на 6 април 2023. https://www.jewishencyclopedia.com/articles/1356-am-ha-arez.
Kohler, Kaufmann. “Pharisees.” Jewish Encyclopedia. Достъпно на 6 април 2023. https://www.jewishencyclopedia.com/articles/12087-pharisees.
L. Cohick. “Pharisees.” In Dictionary of Jesus and the Gospels: A Compendium of Contemporary Biblical Scholarship, 2nd ed., edited by Joel B. Green, Scot McKnight, and Howard Marshall. Downers Grove, IL: IVP Academic, 1992.
“Pharisees.” In Christian Bible Dictionary and Encyclopedia (Illustrated). Bible Dictionaries, 2012. azw3.
“Pharisees.” In The Baker Illustrated Bible Dictionary, edited by Tremper Longman III. Grand Rapids, MI: Baker Books, 2013. epub.
“Phylactery.” In Essential Bible Dictionary, EPub ed., edited by Moisés Silva. Essential Bible Companion. Grand Rapids, MI: Zondervan, 2017. e-pub.
S. Mason. “Pharisees.” In Dictionary of New Testament Background: A Compedium of Contemporary Biblical Scholarship, Kindle edition, edited by Craig A. Evans and Stanley E. Porter. The IVP Bible Dictionary. Downers Grove, Il: Intervarsity Press, 2020.
Изображения
Заглавна картинка – First Lutheran Church
Чудесна статия! Браво за труда! Статията е много добре структурирана, увлекателна, описва в детайли своята тематика или поне по-важните такива! Най-важното е, че е в пълен синхрон с автентичното Божие Слово! Надявам се, че ще достигне до доста хора! Определено много добра статия!
ОтговорИзтриванеБлагодаря много за отзива и за положителната оценка! Радва ме, че така преценяваш нещата. Благодаря на Бога за Неговото водителство.
Изтриване