10 прости начина да станеш невярващ

Смяташ, че не може да заживееш като невярващ? Или вече се е случило? Ето десет неща, които е разумно да имаш предвид.

Случвало ли ви се е да се поучавате от грешките си? А от грешките на други хора?

Познавате ли хора, които са били част от църквата, но днес живеят като невярващи? Това не означава, че те повече не вярват в съществуването на Бог, но че вече не живеят като християни. Грешният извод, до който нерядко достигаме, наблюдавайки такива хора е, че те са изключение, понеже просто са били склонни да отпаднат от вярата. И може да решим, че подобно нещо няма как да ни се случи. Това обикновено го възприемаме като чужда грешка, от която не си вземаме поука. Заблудата е и в това, че да се превърнеш от вярващ в невярващ е явление, което обикновено се случва само на нови, неутвърдени  християни.  А някой може и да допусне, че такова нещо би могло да му се случи изключително трудно.

Тази статия има за цел да покаже обратното:

1) Има много начини да станеш невярващ. Ще бъдат изброени десет най-основни групи начини.

2) Всички те са прости. Няма нищо сложно в това да станеш невярващ.

Добре е да внимавате дали не проявявате някои от симптомите, които ще бъдат разгледани, понеже от проявата на симптома, до това да станеш невярващ, пътят не е толкова дълъг. Понякога само едно от тези неща прави човека невярващ, понякога е комбинация от няколко неща. За да знаем как със сигурност ще се опазим, мъдро е да разгледаме какви неща правят хората невярващи.

1. Разочарование

„От днес вече не съм християнка.“

- Това изрича публично през 2010 г. някогашната "Дъщеря на тъмнината" Ан Райс.

Ан Райс е известна американска писателка, автор на романа „Интервю с вампир“, по който е създаден и филмът с Том Круз. След поредица бестселъри романи за вампири, през 1994 г., на 52 години, писателката преживява обръщение от атеизъм към християнство.

Обръщението променя напълно и романите й. След няколко години мълчание, изненадва читателите си с историческия  роман „Христос – годините след Египет“. Продължава с още няколко книги на християнска тематика. През 2010 г., обаче, разочарованието я застига с пълна сила. В сайта си заявява:

„От днес вече не съм християнка. Напускам. Оставам посветена на Христос, както винаги, но без да съм християнка и без да съм част от християнството. Просто е невъзможно за мен да принадлежа на тази свадлива, враждебна, препираща се и с право безизвестна група. Опитвах с години. Провалих се. Ставам аутсайдер. Съвестта ми не би ми позволила нищо различно от това.“ (M. Moring. Anne Rice: 'Today I Quit Being a Christian')

За съжаление, това не е частен случай. Американската компания за статистически проучвания в областта на християнството - Barna Group, заявява:

„Ан Райс не е сама. Тя има духовен профил като на 60 милиона възрастни от цялата страна.“ (Barna Group. Do Americans Change Faiths? )

Случва се хора, които някога са преживели обръщение към Бога да стават невярващи, но рядко успяват да го постигнат толкова публично, колкото Ан Райс. Доста от нещата в живота й, довели до това нейно решение, сравнително лесно могат да бъдат анализирани. При това, напускането на вярата при нея се случва за втори път в живота й. Ето защо, без настоящата статия да е съсредоточена върху романистката, тя ще успее да се впише като нагледен пример при няколко от изброените начини, по които човек може да стане невярващ.

Разочарованието може да се дължи на една или повече причини. Ето няколко възможности.

1.1. Разочарование от вярващи

Според проучване на LifeWay Research* през 2006 г. сред възрастни хора, които са спрели да ходят на църква, 37% са посочили като причина разочарование от църквата или пастора. Посочили са и по-конкретни причини: 

17% - църковните членове изглеждат лицемерни;
17% -  държат се твърде осъдително;
12% - църквата се ръководи от клика, която обезсърчава включването. (LifeWay. LifeWay Research surveys formerly churched - Part 1 of 2)

*Цитираните проучвания в статията са за САЩ. Aко се направят такива в България, процентите със сигурност биха били различни. Данните са поместени тук, за да се покажe, че посочените причини не са само предположения, а действително водят до това хора да стават невярващи.

Много вярващи обичат да казват, че не ходят на църква заради хората, а заради Бога. Това не само, че не е лесно за постигане, то и не би трябвало да е съвсем вярно. В евангелието Исус ни казва какво значи богослужение:

„…Където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.” (Матей 18:20).

С други думи, не отиваме просто някъде, където е Христос. Отиваме на място, където ще се съберем и с други хора. Въпреки, че Бог би трябвало да е основният мотивиращ фактор в църковния живот, църквата е изградена от хора и неминуемо за нея са приложими някои закономерности, които съществуват в общностите по принцип. Най-успешно се задържат хора в църквата, когато там имат приятели. Най-бързо пък напускат църквата, когато нямат приятели там. Брад Уагонър, Вицепрезидент  на LifeWay Research заключава:

„В нашите три проучвания относно посещаемостта на църквата: Хора, които вече не ходят на църква, Хора, които  сменят църквата и Отпадането на тинейджъри от църквата, едно нещо е кристално ясно: взаимоотношенията често са лепилото, което опазва хората в църквата или служи като привличане за тези, които започват отново да посещават след период на дълго отсъствие. Много хора силно се влияят от приятелите и близките си.“ (S. McConnell. LifeWay Research finds reasons 18- to 22-year-olds drop out of church)

Ето защо, не можем да си позволим да не се сприятеляваме с новите хора, които идват в църквата. Ако пък видят, че ние, вярващите, никак не живеем като християни, също може дълго да не се задържат.

1.2. Разочарование от църковния водач

Тук ситуацията е подобна. Църковният водач винаги определя облика на църквата. Ако той започне да живее в грях, много хора в църквата може да се изкушат към същото или да я напуснат. За някои вярващи това е твърде тежък удар и вярата им е съборена. В други случаи, основателно или не, хората могат да бъдат отблъснати от църквата заради отношение на църковния водач, което са преценили като грубо, нехристиянско и т.н.

Църковният водач е с основно влияние и върху структурата на църквата. Щом 12% от анкетираните според посоченото проучване считат, че църквата се ръководи от клика, която обезсърчава включването, тук пряка е отговорността на пастора.

1.3.  Разочарование от липса на истина в църквите

Възможно е да стигнеш да заключението, че по църквите не се проповядва истината, защото си попадал само на такива църковни общности. Възможно е, обаче и да си решил погрешно, че истината е нещо друго. Такъв изглежда е случаят с разглежданата романистка Ан Райс. Във времето, когато тя се заявява като християнка, християнските медии в САЩ я обграждат с молби за интервюта. Тогава тя заявява и някои свои разбирания за учението на Исус:

„Той не казва нищо относно аборта. Не казва нищо за хомосексуалистите. Аз също се отвращавам от аборта. Но  да създаваме за християнството възходи и падения на основа на тези въпроси е велико изопачение на Христовото послание.“ (A. O'Connor. Twists of faith )

На пръв поглед, това нейно становище не звучи дотолкова страшно, че да заплаши вярата й, но ето какво ще напише в деня на публичното си отказване от християнството:

„Както казах по-долу, отказвам се от това да съм християнка. Напускам. В името на Христос, отказвам да съм анти-гей. Отказвам да съм анти-феминист. Отказвам да съм срещу изкуствения контрол на раждаемостта. Отказвам да съм анти-демократ. Отказвам да съм срещу светския хуманизъм. Отказвам да съм срещу науката. Отказвам да съм срещу живота. В името на Христос, отказвам се от християнството и от това да съм християнка. Амин.“ (M. Moring. Anne Rice: 'Today I Quit Being a Christian')

Ясно се вижда, че личното й становище за това каква е истината, я кара да приключи с християнството, което според нея неоснователно се е противопоставило на много неща и така явно е застанало дори срещу живота.

Липсата на истина в църквите (действителна или само според твоите представи), може да те направи невярващ.

1.4.  Разочарование от Бога

Помислете върху случая на разочарование в следните библейски пасажи:

„Авел пасеше стадо, а Каин беше земеделец. И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа. Така също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно към Авел и приноса му, а към Каин и приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи. И Господ каза на Каин: Защо си се разсърдил? И защо е помрачено лицето ти? Ако правиш добро, няма ли да бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи пред вратата и се стреми към тебе; но ти трябва да го покориш. Каин каза това на брат си Авел. И когато бяха на полето, Каин застана против брат си Авел и го уби.“(Битие 4:1-8)

„Господното слово дойде към Йона, Аматиевия син, и каза: Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му излезе пред Мене. Но Йона стана да побегне в Тарсис от Господнето присъствие; и като слезе в Йопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и се качи на него, за да отиде с тях в Тарсис, бягайки от Господното присъствие.“ (Йона 1:1-3).

„И Сатана излезе от присъствието на Господа и порази Йов с лоши язви от стъпалото на крака му до темето му. И той си взе парче от глинен съд, за да се чеше с него, и седеше в пепелта. Тогава жена му му каза: Още ли държиш здраво непорочността си? Похули Бога и умри!“ (Йов 2:7-9)

Може както Каин да сметнеш, че Господ постъпва несправедливо с тебе. Може да се разочароваш от това, което желае да извършиш за Него, както Йона. Може да се разочароваш от това, че Бог е допуснал много злини в живота ти, както реагира жената на Йов. В друг случай, може да се разочароваш от това, че не отговаря на молитвите ти, че не изцелява теб или твой близък и т.н.

Patheos провеждат едно нестандартно проучване сред бивши християни. Предоставена им е възможност в уеб сайт да напишат своето "свидетелство" за това защо вече не са християни. Получени са много отклици. Ръководителят на изследването – Брадли Райт - споделя:

„Почти половината от описващите споделят болката си, че Бог ги е предал с това, че не е направил нещо, което са очаквали Той да направи. Усещането за предателство от страна на Бога заема различни форми, повечето от които могат да бъдат сведени до общото явление Неотговорени молитви.“ (B. Wright. Why Do Christians Leave the Faith? Breaking-up with a God Who Failed Them)

Да се разочароваш от Бога е напълно реална възможност! Не защото Бог може да разочарова някого, а заради нашата склонност да се разочароваме дори и от Него.

2. Да се оставиш на греха

Грехът естествено ни отдалечава от Бога. Не се ли справим с него, рано или късно ще заживеем като невярващи. Ето няколко възможности относно греха.

                        2.1. Да не се пребориш с изкушението

Отново случаят с Каин, но този път само Божият съвет към него:

„Ако правиш добро, няма ли да бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи пред вратата и се стреми към тебе; но ти трябва да го покориш.“ (Битие 4:7)

Още в тази ранна библейска история след грехопадението, Бог казва, че грехът сам ще ни потърси, но трябва да се борим с него. Каин първо се разочарова от Бога, а после решава да не се пребори с изкушението да убие брат си. Нямаме и намек в Библията за разкаяние при Каин и опит да се поправи. Нещо повече, едва след раждането на третия син на Адам и Ева - Сит, е записано:

„Също и на Сит се роди син, когото наименува Енос. Тогава хората започнаха да призовават Господнето име.“

Често напускане на вярата поради грях не е свързано само с факта, че човекът не може (или не иска) да се пребори с греха, но и с неодобрителната оценка на другите вярващи. Според проучване на Barna Group за причините, поради които тинейджъри напускат църквата в САЩ, една от тях е отношението на църквата към сексуално съгрешилите:

„Проучването установява, че повечето млади християни са толкова сексуално активни, колкото техните връстници нехристияни, въпреки че са по-консервативни в отношението си към сексуалността. Една шеста от младите християни (17%) са заявили, че са правили грешки и се чувстват осъждани в църквата поради тези грешки“. (Barna Group. Six Reasons Young Christians Leave Church)

От Barna Group дават ясно да се разбере, че не става дума за изключителни случаи, в които по един тинейджър в църква е съгрешил еднократно, а за напълно масова и повтаряща се тенденция, за неспособност за справяне със сексуални грехове. Вероятно в някои (или в много) от случаите обвинението на анкетираните младежи към реакцията на църквата е основателно. Но първопричината за тяхното напускане е, че те са допуснали греха да ги направи гузни. Естествено следствие, още от времето на Адам и Ева е когато съгрешим, да обвиним някой друг. В случая младежът решава да напусне църквата и вместо просто да отчете, че е поради срам от извършения грях, прехвърля обвинението към църквата, която се е отнесла осъдително.

                        2.2. Да позволиш на греха да смени убежденията ти.

Малко или много, с греховете се борим цял живот. Доста вярващи, обаче, в някой момент оставят греха да смени убежденията им – започват да вярват, че самото нещо не е грях. 

Да се върнем на Ан Райс. За нея разказва християнският журналист Дейвид Кюо, съветник на президента Буш и заместник директор по верските и общностни инициативи към Белия дом:

„Това е история за обръщение на нивото на Августин. Ан Райс беше дъщеря на тъмнината... Райс продаде милиони книги, които разкриваха най-мрачните сфери на духовния свят. Тя беше цялата облечена в черно. Прославяше нощта и своя атеизъм. Но вижте сега нейна снимка... Вижте най-вече блясъка в очите. Това не е Библията, но пак е вдъхновено от Бога... Свети Августин, обаче, се отказа от своите грехове, които е извършвал в света. Райс, на 64, не се отказва от нищо. Горда е със сина си - писателят и гей активист Кристофър Райс...“ (A. O'Connor. Twists of faith )

Райс се завръща към Христос, но изглежда не оставя вярата да преобрази всички нейни погрешни убеждения. Далеч по-склонна е на обратното - да се бори за това нейните убеждения да променят християнската вяра, включително и нещата, които изрично биват определени като грях (гей активизма на сина й). Ето един библейски пример:

„Нима не знаете, че хората, които вършат зло, няма да наследят Божието царство? Не се заблуждавайте! Няма да го наследят нито онези, които вършат сексуални грехове, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито мъжете, които позволяват да бъдат използвани за хомосексуални връзки, нито мъжете, които практикуват хомосексуализъм...“ (1 Коринтяни 6:9, Съвременен превод на Новия Завет).*

*Целта на тази статия не е да дава изчерпателни аргументи срещу хомосексуализма. Темата се засяга тук единствено поради конкретния случай с Ан Райс.

Показателно е, че въпреки, че се завръща към християнството в католическата традиция, в която няма изгледи за одобрение на хомосексуализма под каквато и да е форма, нейният уеб сайт е платформа, от която тя е "застъпник за християнските и еврейските хомосексуалисти и техните права да приемат църковните тайнства." (C. Crosby. Interview with a Penitent)

Какъвто и да е случаят, този вид отношение към греха или се получава в началото на вярата, или след множество откази от наша страна да се борим с греха. Обикновено започваме да вярваме, че нещо налага нашата ситуация да се възприема по различен начин. Нещо налага да извършваме конкретните грехове. Ситуацията оправдава извършването им и те няма как да се възприемат като грях. Както Ан Райс, дори може да считаме, че поведение, което Библията многократно заявява като грях, не би следвало да е грях. Във всички тези случаи, в една или друга степен, когато грехът промени убежденията ни, на практика не живеем вече като вярващи.

3. Да пожертваш вярата заради взаимоотношения

Това е грях срещу Първата заповед: „Да нямаш други богове освен мен“, т.е. да нямаш друг Господар на живота си. В случая поставяш взаимоотношението с човек над това с Бога.

3.1. Заради взаимоотношения с близки хора

„Който обича баща си или майка си повече от мен, не е достоен за мен. Който обича сина си или дъщеря си повече от мен, не е достоен за мен.“ (Матей 10:37)

Не е никак трудно да повярваш, че не трябва да разваляш взаимоотношенията си с роднини и поради това да си склонен на много компромиси в християнския си живот, за да угодиш на тези роднини. Но така и животът ти твърде бързо вече може да не е християнски. Показваш, че не си достоен за Христос.

При Ан Райс, както беше посочено, син хомосексуалист - активист е конкреният повод да започне да одобрява и защитава хомосексуализма, макар и Библията да е недвусмислена по въпроса за хомосексуалните взаимоотношения. Начинът, по който синът на Ан Райс й повлиява на убежденията е добър пример как можеш да се отдалечиш трайно от Христос, понеже си обикнал някой роднина повече от Него.

3.2. Да се обградиш от „лоши приятели”

"Не се заблуждавайте: „Лошите приятели развалят добрия характер.“" (1 Кор.15:33)

Най лесно това се случва, когато се обградиш от невярващи приятели. Не става дума за това да нямаш невярващи приятели, но по някаква причина да считаш, че в света получаваш повече разбиране и приемане, поради което имаш слаби приятелства с вярващи хора, а основните ти са с невярващи. Ако успяват да влияят на убежденията ти, за тебе те са „лошите приятели”. 

• В проучването на Live Way Research за това защо младежите на възраст 18-22 г. напускат църквата, 17% са посочили: „Избрах да прекарвам повече време с приятели извън църквата“  (S. McConnell. LifeWay Research finds reasons 18- to 22-year-olds drop out of church)

Подобно положение може да се получи и ако се обградиш с недоизградени християни, които ти дават лош пример, от който се повлияваш. Така можеш да започнеш да живееш като невярващ и в самата църква.

3.3. Заради взаимоотношения с невярващ любим

Това се отнася най-вече за случай, в който след като си вече вярващ, си решил да имаш невярващ любим, а не обратното. Апостол Павел съветва:

„Не ставайте неподходящи партньори с невярващи, защото каква връзка могат да имат праведността и беззаконието? Или какво общение да съществува между светлината и мрака?“ (2 Кор. 6:14)

Невярващ любим много трудно би приел, че го поставяш след Бога! За него такова положение е неразбираемо. Как ще му го обясниш?

В тази насока има една сериозна библейска история:

 „Така Соломоновата мъдрост надмина мъдростта на всичките източни жители и цялата египетска мъдрост.“ (3Цар. 4:30)

Историята, обаче не свърша тук.

 „И когато Соломон остаря, жените му отклониха сърцето му след други богове; и сърцето му не бе напълно предадено на неговия Господ Бог, както сърцето на баща му Давид… И Господ каза на Соломон: Понеже това се намери у теб и ти не опази завета Ми и наредбите Ми, които ти заповядах, непременно ще откъсна царството от теб и ще го дам на слугата ти.“ (3 Царе 11:4-11)

Щом и твърде мъдрият Соломон не запазва вярата си, в стремежа да угоди на невярващ любим, какво може да те кара да смяташ, че ти непременно ще успееш? (Повече за това – в статията Какво довежда Соломон (и теб) до идолопоклонство. Връзка към нея е дадена и след края на тази статия.)

4. Да повярваш в бъдещето си

Доста вярващи правят голямо разграничение между своето бъдеще и живота си с Бога. Никога не се вълнуват особено дали Бог няма за тях нещо различно от това, към което са се устремили. Винаги възприемат Бог и църквата като помощно средство.

Всички случаи и от тази група са отново грехове срещу първата заповед: „Да нямаш други богове освен мен“, т.е. да нямаш друг господар на живота си.

4.1. Да повярваш в кариерата

Понякога в ранна възраст избираме да служим на други неща и никога повече не пожелаваме да поправим това. Може да молим Бог за успехи и да изразяваме пред другите хора благодарности на Бога, че успяваме. Но възприемаме Бога само като средство за постигане на целите, не и като господар на живота ни. Отново малко данни за напусналите църквата на възраст 18-22 г. Една от причините, която заявяват е:

• 25% – „Преместих се в колеж и спрях да посещавам църква“. (S. McConnell. LifeWay Research finds reasons 18- to 22-year-olds drop out of church)

4.2. Да повярваш в бизнеса

Не става дума за това да не се занимаваш с бизнес, а в какво вярваш – на каква основа градиш живота си, кое показваш, че е най-важно за теб, кое действително господарува в живота ти. Затова Христос казва:

„Където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“ (Матей 6:21).

Бизнесът като че ли най-силно изкушава да приемеш Бог и църквата в най-добрия случай като нещо помощно в живота си. Може би възприемаш Бога като свой снабдител, източник на благословения, този, до когото прибягваш в случай на финансови проблеми и този, на когото изразяваш благодарности в църквата за печалбата си. Но Исус е категоричен:

„Не можете да служите и на Бога, и на Парите.“ (Лука 16:13).

Дори ако смяташ, че отделяш по равно внимание и за двете неща, първата Божия заповед ясно говори, че това Бог никак не одобрява, защото имаш поне още един бог, освен Него.

Ако служиш на парите, няма как да живееш като вярващ!

5. Да повярваш, че работата (прехраната) е по-важна

Тук не става дума за работата като стремеж за забогатяване, а като източник на прехрана. Христос ни уверява:

„И така, не се тревожете и не казвайте «Какво ще ядем?» или «Какво ще пием?», или «Какво ще облечем?» Езичниците търсят всичко това. Но вашият небесен Баща знае, че имате нужда от всички тези неща. Затова преди всичко друго търсете Божието царство и това, което Бог изисква от вас, и всички тези неща ще ви бъдат дадени в добавка.“ (Матей 6:31-33)

Отново става дума за грях срещу Първата заповед и този грях лесно може да те отдалечи от Бога, като например си намериш работа, която не ти позволява по-редовно да посещаваш църква.

• 23% от напусналите църквата младежи на възраст 18-22 г. са изтъкнали като причина: „Отговорностите в работата не ми позволиха да посещавам църква“ (S. McConnell. LifeWay Research finds reasons 18- to 22-year-olds drop out of church)

Това оправдание става още по-валидно в случаи като предния – да повярваш в бизнеса.

6. Да повярваш, че нямаш време за Бога

Може да повярваме в това поради различни причини – работа, семейство, по-интересни неща или дори лошо организирано време. Евангелист Лука разказва:

„И като вървяха по пътя, Той [Исус] влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си. Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му. А Марта, понеже се улисваше в голямо шетане, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи й да ми помогне. Но Господ й отговори: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща; но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея.“ (Лука 10:38-42)

Тази история показва, че и неща като шетане, не би трябвало да са по-важни за нас от това да отделяме време на Бога в ежедневието си. Разбираме, че дори Самият Христос да е в дома ни и да желае да прекара време с нас, може да не му обърнем внимание заради ежедневните си задължения.

Независимо дали важни или маловажни неща запълват времето ти така, че да нямаш време за Бога, това е отново грях срещу първата Божия Заповед и отново може да те отдалечи от вярата.

• 22 % от напусналите църква младежи на възраст 18-22 г. са посочили причината: „Станах твърде зает, въпреки че исках да ходя на църква.“ (S. McConnell. LifeWay Research finds reasons 18- to 22-year-olds drop out of church)

7. Да повярваш в друга „велика“ кауза

Означава да повярваш, че има друг начин да бъде спасен светът (или общността, в която си), освен посочения от Христос и да хвърлиш цялото си време и усилия именно там. Отново, това е грях срещу първата заповед, защото явно служиш на друг бог.

7.1. Политика

Само по себе си, това да се занимаваш с политика не е нито добро, нито лошо. Повярваш ли, обаче, че твоята общност, село, град или държава нямат толкова нужда от църква и благовестие, колкото от правилно политическо управление, повярвал си в друго евангелие. Не става дума само за това в какво смяташ, че вярваш, но и какво показваш чрез живота си като своя вяра. Повярваш ли, че има по-голяма нужда от друго спасение за хората, повярвал си в друг Христос. 

При Ан Райс силно демократичните й политически убеждения, а именно борбата за равноправие, довеждат у нея до сблъсък с християнството. Явно отчита борбата за равноправие на хомосексуалистите, дори в църковно отношение, за естествен демократичен завършек на равноправието. Но понеже не среща достатъчно одобрение за тази кауза сред вярващите, при отказването си от християнството, определя християните като „антидемократични“.

7.2. Да повярваш в „доброто“

Всякакво добро, което вярваш, че правиш, може да е като горния случай, ако повярваш, че именно то служи за спасение на хората и е по-важно, по-спасително за тях от това да заживеят с Христос.

Ето как Ан Райс доразвива някои свои каузи, които я  отблъскват от християнството. Към момента на писане на статията, това e една от последните й реплики в сайта й, които имат връзка с християнството:

„Аз съм за изучаване на Библията като част от литературата и като част от историята в обществените училища. Влиянието на Библията върху нашата литература, поезия, филми и т.н. е неизмеримо. Библията, също така, бива активно употребявана в политическия дебат. Истинското познание за „библейската литература“ би трябвало да е част от доброто образование. Това не е нищо от рода на проповядване на Библията или предлагането й като откровение. Става дума за това да се изучава какво казва самият текст. (Аз не поддържам християнските вярвания по никакъв начин. Изучавах усилено Библията в продължение на 12 години или повече и това ме накара да отхвърля цялата организирана религия, по-специално християнството. Честно казано, считам, че истинското четене на Библията би довело много хора до това да отхвърлят християнството.)“ (facebook.com/annericefanpage)

Можем да забележим, че има известна приемственост между живота на Ан Райс докато се определя като част от християнството и след това. Още преди да се е отрекла от християнството, в съзнанието й изглежда заемат твърде маловажна роля неща като поръчението на Христос към апостолите му да бъде достигнат света за благовестието (Матей 28:18-20; Марко 16:15-20; Деяния 1:8). Тя възприема като основна задача на християнството (или поне своята лична мисия) това да влияе на обществото в културен и политически аспект. Ето защо, преди и след отричането й от християнството, за нейната вяра в каузи са приложими думите на Христос:

„Който не е с мен, е против мен и който не събира заедно с мен, разпилява.“ (Лука 11:23).

Внимавай! Доброто, което смяташ, че правиш, може да е просто разпиляване, което те отдалечава от Бога!

8. Да загубиш интерес към църквата

Живеем във време, в което много от нещата, които правим доброволно, ги избираме според това колко са ни интересни. На църква също ходим доброволно. Голяма глупост е да очакваме, че там непременно във всеки момент трябва и да ни е интересно (в смисъл на забавно, приятно и т.н.). Доста хора точно от липса на интерес спират да ходят на църква. Особено рисково е това в юношеството.

От проучване на Life Way Research за две възрастови групи млади хора, напуснали църквата, се вижда лесно липсата на интерес към църквата.

• 10 % от анкетираните тинейджъри са заявили, че посещават църква, за да удовлетворят някой друг. (M. Kelly. LifeWay Research finds parents churches can help teens stay in church)

И ето го следствието след време:

• 17% от младежите, напуснали църквата на възраст 18-20 г. изтъкват като причина за това, че не ходят вече на църква: „Ходех на църква единствено за да са доволни другите“. (S. McConnell. LifeWay Research finds reasons 18- to 22-year-olds drop out of church)

Още по-показателно е проучването на Barna Group за причините, поради които тинейджъри са напуснали църквата. Втората посочена причина е, че християнството е повърхностно. Това може да значи много неща, но 31% от далите този отговор, са уточнили това като: „Църквата е скучна“.  (Barna Group. Six Reasons Young Christians Leave Church)

Като вярващи минаваме през различни периоди. Не винаги нещата в християнския живот можем да извършваме с еднакъв ентусиазъм и интерес. Както редовната молитва, църквата е от нещата, които изискват посвещение и се налага понякога дори да насилим волята си, за да сме верни в това.

Да си на църква е като да се храниш. Не винаги е  забавно занимание, но не можеш без това!

9. Да не ходиш на църква

Няма значение какво ще е довело до този момент. Може да е разочарование, липса на време, загуба на интерес и всяка една от горните причини. Може да си стигнал до убеждението, че можеш и без църква, а може и да го преценяваш просто като стечение на обстоятелства, които не ти позволяват да си на църква. От този момент нататък, това да заживееш като невярващ обикновено е въпрос на време.

Вярно е, че има хора, които са спрели да ходят на църква по някаква причина, но продължават да живеят сравнително морално, да се молят и да четат Библията. Ако познавате такива хора, може да сте си казали, че явно има начин човек да е вярващ, без да ходи на църква. Но опитайте се малко повече да разберете за вярванията им и в този момент ще се убедите, че поддържат не особено библейско християнство. Ако ти си измежду тези хора, ето за какво става дума:

Самата вяра, че може да си вярващ без църква, вече е изопачено християнство!

Въпреки вярването ни, че човек трябва да има лична вяра в Бога, в цялата Библия няма нито един момент, в който вярата представлява само „аз и Бог”. В Стария Завет всичко е около взаимоотношенията между Бог и Неговия народ. В Новия Завет е Бог и Църквата. Разбиране като „само аз и Бог“ в Библията не съществува! Не вярваш ли в това, че трябва да си част от църква, една от най-важните части на Христовото учение е изопачена. Така освен, че няма да има хора, които да ти помагат в трудности (а Бог често решава да прати хора), на практика вече не си и християнин.

Струва си тук да се спомене, обаче, книгата на Андрю Стрьом: „Християните извън църквата“, която се разпространява и на български език в Интернет от няколко години. До създаването на книгата  си авторът достига след статия, в която описва, че Бог сам го е извел извън църквата за около седем години, за да промени много неща у него. След това, той отново става част от църква, но именно поради това, че вече доста неща у него, като „гордост, бунт, отхвърляне“, са били изкоренени. След като публикува тази статия, получава имейли от хиляди хора от цял свят, които споделят за подобен род преживяване. Основната част от книгата му са именно тези истории на други хора, които той по-скоро категоризира и им дава известно разяснение.

Това, което е важно да улови читателят е, че както Андрю Стрьом, така и почти всички от цитираните автори на имейли са засегнати от конкретен вид проблеми, който нито е всеобщ за църквите, нито е показателен за целия свят, както го заявява авторът. Голяма част от описващите назовават директно проблема – твърдят, че Бог ги извежда от църкви, в които основният акцент са програмите и те дори не успяват да преживяват Бога в църквата. Но в останалите църкви около тях нещата не са по-различни, така че намеренията им да сменят църквата не се оказват разрешение. Прави впечатление, че макар и да са дадени примери на хора от различни държави, разказващите показват, че църквата им, и дори повечето от църквите в държавата им са културно заразени именно от този тип програмно християнство. Тук не става дума за това в църквата да няма никакви програми, но темата е обширна и няма да може да бъде разгледана подробно в тази статия. Ще бъде спомената още веднъж и в следващата точка. Въпреки че описваният културен модел на християнство е привлекателен и за не една българска църква, поне за сега това далеч не е преобладаващият модел и никак не би следвало да служи като оправдание за цялостно напускане на живота сред църковна общност у нас!

В действителност, понякога се случва, че силно нездрави църкви, които при опита си да са адекватни на заобикалящата ги съвременна култура, обратно на Христовия призив, губят солеността си и престават да светят. Но даже в този случай, авторът на книгата посочва как това излизане от църквата, дори да е ръководено от правилни мотиви, твърде често води до плачевни резултати, като синдрома „хронични неприсъединяващи се“. Авторът заявява:

Всъщност, аз видях, че може да има толкова много гордост, елитарност и „сектантство“ измежду напусналите, колкото и в най-религиозните църкви! ...„Извън църквата“ може да стане също толкова „секта“, колкото всичко останало. (А. Стром. Християните „Извън църквата")

Поради това и ясно се вижда, че основният акцент на автора в цялата му книга е призив към завръщане в църквата. Не непременно в църковната общност, от която е излязъл човекът, но че той задължително трябва отново да се приобщи към Тялото Христово, защото, както казва авторът, „Новият Завет познава само един вид християнство – Тялото“ (пак там.)

Точно обратно на целта на автора, тази книга би могла да се чете през изкривени представи и само да засилва антицърковността у определени християни, които са склонни да се поддават на това. Могат да намерят в книгата библейска обосновка за това, че не са в църква, наричайки състоянието си „пустиня“, както авторът нарича това, през което е преминал. Могат просто да се възприемат като част от движението „извън църквата“, за което авторът твърди, че съществува по цял свят. Но в основата си, книгата представя слабостите на автора, от които той твърди, че Господ го освобождава в продължение на седем години, за да може да се върне в Тялото Христово. Дори да споделяш подобен род слабости, това не значи, че трябва да преминеш и през същото лутане извън църквата! А и нашият пръв пътеводител в духовния ни живот винаги трябва да е Божието слово, а не преживяванията на който и да е вярващ. А както беше споменато, Библията е недвусмислена относно църквата.

10. Да не изградиш устойчива лична вяра

Всеки, който смята, че вярва в Бога, вероятно би казал, че има лична вяра. Важно е, обаче, доколко тази вяра е стабилна. Нестабилна може да е поне в три случая, които ще бъдат разгледани.

10.1. Да нямаш достатъчно опитности с Бога

„Вкусете и вижте, че Господ е благ; Блажен оня човек, който уповава на Него.“ (Пс.34:8)

Уповаваш, т.е. вярваш и разчиташ на Бога, когато си преживял неговите благости.

Както беше отбелязано, някои от анкетираните някогашни християни са отбелязали като причина за отказването си разочарование от Бога за неща като неотговорени молитви. Псалмистът ни уверява, че Господ е благ и ако считаш, че е безразличен към теб, явно е, че не си го вкусил. Опитът ти с Бога е твърде слаб.

Начинът, по който Бог е достигнал до нас е различен. Едни от нас Бог е довел при себе си и едва тогава те са станали християни. Други са отгледани в църковна атмосфера. Но нека е ясно едно:

Без да си преживявал Бога, не го познаваш! Иначе имаш само познанията на пастора и преживяванията на хора от църквата.

Беше отбелязано, че според проучването на Barna Group за причините тинейджъри да напускат църквата, една от тях е, че считат църквата за скучна. Може би първата мисъл е, че трябва да направим църквата по-забавна. Джордж Барна, основателят на проучващата компания, на друго място уточнява, че е погрешна идея да се опитва да се поправи това с организиране на повече църковни програми и събития:

„Църковните събития не могат ефективно да конкурират това, което светът може да предложи. Единственото нещо, което само църквата е в състояние да даде, е животопроменяща, действителна среща и взаимоотношение с любящия Бог, както и с хора, променени от такива срещи. Докато тази връзка не бъде направена, съсредоточаването върху допълнителни мерки, програми и полезни неща, различни от животоформиращата среща, е по-вероятно да ни направи да загубим основата си, отколкото да я изградим.“ (Barna Group. Number of Unchurched Adults Has Nearly Doubled Since 1991)

Без да си преживял Бога, християнският ти живот е непълноценен и вярата ти е хилава. Много християни завинаги остават в това положение. Нямат достатъчно лични опитности с Бога и поставени в малко по-различна обстановка – живот в ново населено място, нова работа или по-сериозни житейски проблеми, вярата им не оцелява.

Доста вярващи живеят със заблудата, че опитностите с Бога са предназначени за други хора и те не биха могли да направят нищо, за да имат такива, защото това е изцяло Божие решение.

Имаме влияние върху това да имаме опитности с Бога!

Случват се най-вече, когато имаме редовно лично време за молитва и за размишление върху Библията. С тези неща заявяваме желанието си да сме по-близо до Бога и да го опознаем повече. Исус ни уверява:

„…Искайте и ще ви се даде. Търсете и ще намерите. Хлопайте и ще ви се отвори. Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; на който хлопа, му отварят. Има ли сред вас баща, който да даде на детето си змия, когато то му поиска риба? Или пък скорпион, когато поиска яйце? Щом вие, колкото и да сте зли, знаете как да давате добри дарове на децата си, то колко повече небесният Баща ще даде Святия Дух на онези, които поискат от него!“ (Лука 11:9-13)

Когато се стремим да се приближаваме към Бога и го търсим, без съмнение ще намираме тази близост с него. Няма причина да считаме, че тук става дума само за еднократно получаване на Святия дух. Отнася се и за живот с Духа, за духовни опитности, които изграждат вярата ни.

Не зависи от нас какви опитности ще ни дава Бог, нито точно кога. От нас зависи, обаче, това да искаме, да търсим и да хлопаме.

 

10.2. Да не изградиш християнски мироглед

Християнски мироглед означава да изградиш възгледи за света и живота въз основа на Божието Слово. То да определя в съзнанието ти какво е правилно и какво е погрешно, кое е добро и кое е лошо. Звучи лесно и естествено, но не е. Малка справка с църковната история и особено с историята на християнската мисъл, лесно показва, че християните като цяло винаги са пречупвали Библейското учение през собствената си култура, през водещия светоглед в тяхната епоха. Сред най-известните примери за това са възприетото от църквата схващане, че земята е плоска, богословските основания за кръстоносните походи, съзнанието за мисията на инквизицията. Когато се появява еволюционната теория, се създава от християни възгледът, че Бог е творил чрез еволюция. Щом се появява комунизмът, доста християни го разглеждат като богоугодна система, макар и не задълго, поради твърде демоничния му характер.

Всички (или повечето от) тези изброени неща днес християните масово считаме за нехристиянски, небиблейски, но не винаги осъзнаваме, че културата, в която живеем, ни поставя пред нови схващания, точно толкова небиблейски.

Вероятно най-голямата причина за оттеглянето на Ан Райс от християнството е недоизграденият й християнски мироглед. Тя не възприема християнството в неговите библейски измерения. Изглежда и не се опитва. Пречупва го през своите политически и културни разбирания. В крайна сметка се оказва, че те не могат да се вместят в християнството и затова се отказва от него, вместо от тях. С времето проумява, че да си християнин, значи да си „анти-гей“, „анти-феминист“, „срещу светския хуманизъм“ и т.н..., та дори и „анти-демократ“. Макар и някои от обвиненията да са пресилени, правилно е отчела, че опитът да се съвместят християнството и множество съвременни схващания е невъзможна задача.

Ан Райс казва още две интересни неща, които отчита като несъвместими с християнството. Счита, че то е:

• „срещу изкуствения контрол на раждаемостта“;
• „срещу науката“.

В проучването на Barna Group, някои от изтъкнатите причини, поради които тинейджърите напускат църквата, са идентични с тези, поради които Ан Райс напуска християнството:

• „Църквата не е в крак с научния свят, в който живеем“;
• „Християнството е срещу науката“;
• „Ученията за сексуалността и контрола на раждаемостта са остарели“. (Barna Group. Six Reasons Young Christians Leave Church)

Доста съвременни вярващи считат, че начинът да се впишем в новото време, е като възприемем новите културни схващания (или поне част от тях) и като се опитаме да ги защитим библейски, колкото и това да е трудно, особено в случаите като хомосексуалните взаимоотношения, които не са ново явление и Библията от хилядолетия се е произнасяла по въпроса. Вероятно е добре да се поучат от заключението на Ан Райс, че това съчетание е обречена кауза. И е точно обратното на Христовите желания към нас:

„Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли?“ (Матей 5:13)

Възприемем ли ценностите на света, обезсоляваме!

Важно е църквата да е адекватна на съвременната култура, но това не значи, че трябва да е за сметка на библейските й ценности, защото това единствено ще я обезсоли. За да намалим това да се отказват хора от църквата (и дори от християнството) поради сблъсък между културния и библейски мироглед, има и още един начин, разгледан в следващия случай за нестабилна лична вяра.

10.3. Да не можеш да защитиш вярата си

„В сърцата си почитайте Христос като Господ. Бъдете винаги готови да дадете отговор на всеки, който ви разпитва за основанията за вашата надежда.“ (1 Петър 3:15)

При „свидетелствата“ на бивши християни в изследването на Patheos, най-голяма част от авторите (две трети) посочват определени интелектуални и богословски опасения като причина за отказването си от християнството. Ръководителят на проучването Брадли Райт заключава:

„Докато чета из тези свидетелства и докато разбирам колко много от бившите християни свързват своето напускане на вярата с някакви интелектуални и богословски опасения, започнах да се питам дали Църквата няма непълна преценка за ролята на апологетиката. По принцип, защитата на християнството, която е обхваната от апологетиката, е насочена към нехристияните. Тя цели да им помогне да разберат вярата, като отхвърли възраженията срещу нея. Приемам това, но вероятно дори по-голяма роля би изиграла сред тези, които вече са християни, като им помага да премислят внимателно тези въпроси от християнската перспектива.“
(B. Wright. Why Do Christians Leave the Faith? Breaking-up with a God Who Failed Them)

Първото оттегляне на Ан Райс от християнството може да послужи като пример. В нейния случай, тя израства в католическа традиция, преди да стигне до атеизъм:

„Преживях детство в старомоден католически стил... Посещавахме ежедневната литургия... Напуснах църква, когато бях на 18. Исках да разбера какво се случва, защо толкова на пръв поглед добри хора напускат организираната религия, но въпреки това оставаха силно загрижени за своето поведение и житейски ценности... Напуснах църквата решително и напълно... Написах много романи, които, без да го осъзнавам, повлияха на търсенето ми на смисъл в света без Бог.“ (A. Rice. Christ the Lord: Out of Egypt, pp. 323-325, цитиран в Wikipedia)

Още веднъж изразява това и тук:

„Не можех да вярвам в принципите, с които бях възпитавана, след като срещах хиляди хора, които, въпреки че не са католици, са много добри хора. Те четяха каквото искаха да четат, изучаваха каквото искаха да учат... Исках да открия какво е екзистенциализмът, но това беше забранено за мен като католичка. Загубих вярата си в Бога.“ (C. Crosby. Interview with a Penitent)

Това са все въпроси, с които вярващи хора се сблъскват, особено в младежка възраст, и ако не им бъде помогнато, има голяма вероятност да възприемат изводите, които в света им се предлагат – че християнството греши.

В момента, в който невярващ или човек от друга религия спори с тебе и се окаже, че не можеш да защитиш вярата си, проявяваш слаба лична вяра. Ти самият не си наясно защо точно вярваш в Христос! В такива моменти доста вярващи се оказват объркани и схващат, че не могат да обяснят защо са християни, а не са нещо друго. Понякога се стига до това, че вярата на вярващия е разклатена и той се обезверява. В по-добрия случай, той разбира, че вярата му е хилава и започва да пита някой по-компетентен служител или да чете повече за това как може да отговори на този, който се опитва да му покаже, че това, в което вярва, не струва. В немалко случаи, обаче, не се намира кой да даде адекватен отговор и това се оказва фатално.

„Винаги готови да дадете отговор на всеки“ – това определя доколко имаш изградена лична вяра. Ако се появи църковен водач или твой вярващ приятел с лъжеучения, така няма да паднеш. Ако се сблъскаш с човек с други вярвания, ще бъдат съборени неговите вярвания, а не твоите!

Изграждането на силна лична вяра е мисия на всеки християнин. Затова, придобивай опитности с Бога, изграждай християнски мироглед и подобрявай способностите си да защитиш вярата си. 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Няма нищо трудно в това да станеш невярващ! Ако някои от изброените неща си отчел като своя слабост, това е сериозен проблем! Възможността да заживееш като невярващ е съвсем реална и може да е само въпрос на време. В различните моменти от живота ти, различно нещо може да е опасност за теб да те направи невярващ.

От изброените десет начина, лесно можем да извадим някои поуки за това как да се опазим вярващи, колкото и много начини да съществуват за това да станеш невярващ.

Как да избегнем това да станем невярващи:

1) „Да нямаш други богове освен Мене“ – Нищо в живота не допускай да е твой господар;

2) Не се оставяй на греха;

3) Бъди винаги част от църква;

4) Изграждай силна лична вяра.

Ако намирате статията за полезна, споделете я с приятели! 

Ако нещо конкретно ви е впечатлило, моля, коментирайте.

ДРУГИ СТАТИИ НА СХОДНА ТЕМАТИКА:

7 пречки пред вярата

10 неща, които ръководят живота ни

Какво довежда Соломон (и теб) до идолопоклонство

Добре дошли в пустинята

За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата статия:

АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

(Можете да се отписвате!)

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Стром, Андрю. Християните „Извън църквата", 2005. http://topmount.hit.bg/materials/Out-of-church-christians.htm, достигнато: 3.09.2012

2. Barna Group. Do Americans Change Faiths? August 16,.2010,  http://www.barna.org/faith-spirituality/412-do-americans-change-faith, достигнато: 3.09.2012

3. Barna Group. Number of Unchurched Adults Has Nearly Doubled Since 1991, May 4, 2004, http://www.barna.org/barna-update/article/5-barna-update/140-number-of-unchurched-adults-has-nearly-doubled-since-199?q=unchurched, достигнато: 3.09.2012

4. Barna Group. Six Reasons Young Christians Leave Church, September 28, 2011, http://www.barna.org/teens-next-gen-articles/528-six-reasons-young-christians-leave-church, достигнато: 3.09.2012

5. Crosby, Cindy. Interview with a Penitent, December 01.2005, http://www.christianitytoday.com/ct/2005/december/11.50.html?start=3, Christianity Today, достигнато: 3.09.2012

6. Kelly, Mark. LifeWay Research finds parents churches can help teens stay in church, August 07, 2007, http://www.lifeway.com/Article/LifeWay-Research-finds-parents-churches-can-help-teens-stay-in-church, достигнато: 3.09.2012

7. Life Way. LifeWay Research surveys formerly churched (Part 1 of 2), October 26.10. 2006, http://www.lifeway.com/Article/LifeWay-Research-surveys-formerly-churched-part-1-of-2, достигнато: 3.09.2012

8. McConnell, Scott. LifeWay Research finds reasons 18- to 22-year-olds drop out of church, August 07, 2007

http://www.lifeway.com/Article/LifeWay-Research-finds-reasons-18-to-22-year-olds-drop-out-of-church, Life Way, достигнато: 3.09.2012

9. Moring, Mark. Anne Rice: 'Today I Quit Being a Christian', August 02.2010. Christianity Today, http://blog.christianitytoday.com/ctliveblog/archives/2010/08/anne_rice_today.html, достигнато: 3.09.2012

10. O'Connor, Anne-Marie. Twists of faith, December 26, 2005

http://articles.latimes.com/2005/dec/26/entertainment/et-rice26, Los Angeles Times, достигнато: 3.09.2012

11. Wright, Bradley. Why Do Christians Leave the Faith? Breaking-up with a God Who Failed Them, November 22, 2011

http://www.patheos.com/blogs/blackwhiteandgray/2011/11/why-do-christians-leave-the-faith-breaking-up-with-a-god-who-failed-them/, Patheos, достигнато: 3.09.2012

12. Rice, Anne. Christ the Lord: Out of Egypt.  Ballantine Books, New York, 2008. 

13. Anne Rice. Facebook page. http://www.facebook.com/annericefanpage, публикация от 3 септември 2012

Библейски преводи:

Библия. Ревизирано издание. Българско библейско дружество, 2005

Новият Завет. Съвременен превод. New World Bible Translation Center. 2001

Картинки: 
Filibe.com; Helikon.bg, Dir.bg