05 август 2022

Николаити – кои са и защо са важни за нас

Време за четене:

николаити

– Защо Христос  мрази делата на николаитите?

– Какво поучават?

– Защо писаното  за тях е важно за нас?



Статията е от раздела БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК


Къде се срещат николаитите в Библията и какво се разбира от текста за тях


Николаитите са група, следваща лъжеучение, пряко спомената в книгата Откровение – в писмата до църквата в Ефес (2:6) и в Пергам (2:15).

1. В Ефес


седемте църкви от Откровение
7-те църкви от Откровение
Единственото изказано по отношение на николаитите в Ефес е:
„Но имаш това добро, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя.“ (2:6)
Самият възкръснал Христос мрази делата, т.е. поведението им[1] (а не самите николаити)[2] и църквата в Ефес е похвалена за същото. Преди това Христос ги хвали за още нещо:
„И си изпитал онези, които наричат себе си апостоли (а не са), и си ги разкрил като лъжливи“. (2:2)
Според някои, тук отново става дума за николаитите,[3] но това не е очевидно в текста.[4] Възгледите на лъжливите учители е трябвало да бъдат изпитани, а тези на николаитите явно са били познати. Така или иначе, тази църква умее да преценява лъжеученията и опитът на николаитите да я заразят с учението си е неуспешен.[5]
Храмът на Артемида в Ефес
Храмът на Артемида в Ефес
(Деяния 19:23-48)


2. В Пергам


За разлика от общността на християните в Ефес, в Пергам николаитите са част от самата църква.[6] Тук информацията е малко по-детайлна. Христос казва на вярващите в Пергам:
Но имам малко нещо против тебе, защото имаш там някои, които държат учението на Валаам, който учеше Валак да постави съблазън пред израилтяните, за да ядат идоложертвено и да блудстват. Така също имаш и ти някои, които държат, подобно на тях, учението на николаитите. И така, покай се; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях с меча, който излиза от устата Ми. (2:14-16)
Пергам (до днешна Бергама, Турция)
Пергам (до днешна Бергама, Турция)

 

  • Две учения?

На пръв поглед тук са описани две учения, но почти сигурно е, че не става дума за отделна група, чието учение да е наречено „учението на Валаам“[7]. Името на този старозаветен пророк, неизраелтянин, има да покаже вида грях, с който са свързани николаитите. Посочването на пророка напомня на читателите за историята в книгата Числа 22-25. Хитрост от страна на пророка, поддал се на подкупване от моавския цар Валак, довежда израелтяните до блудство с моавките и поклонение пред боговете им (Числа 25:1-3; 31:16). Това води до „Господния яростен гняв“ (25:3,4) и наказание. В обръщението си до църквата в Ефес е изразено по подобен начин отношението на Христос, а църквата в Пергам е предупредена за наказание, ако не се покаят.

  • Името „николаити“ и името „Валаам“

Съпоставянето с Валаам води някои изследователи до становището, че „николаити“ дори не е действителното име на последователите на учението, а игра на думи: гръцката дума Νικολαΐτης (николаитес[8]) може да се преведе като „владетел на народа“, а еврейското име на старозаветния пророк – בַּעַל עַם (Балаам) – „той е унищожил народа“ или בַּעַל עַם (Баалам) – „господар на народа“.[9] Въпреки сходните значения на двете думи, тази теория е доста спекулативна и едва ли действително пояснява казаното от Христос.[10] В други случаи в текста авторът Йоан намеква, че използва еврейска дума по символичен начин (9:11, 11:8, 16:16), а тук не го прави.[11]


3. В Тиатир?


Макар и да не са споменати по име, изглежда николаитите са част и от църквата в Тиатир.[12] Ето как започва описаното за проблемната група там:
Но имам против тебе това, че търпиш жената Йезавел, която нарича себе си пророчица и която учи и подмамва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено. (2:20)
„Да ядат идоложертвено и да блудстват“ е единствената практика, посочена за николаитите в Пергам и същите грехове са посочени при църквата в Тиатир, на които ги учи „жената Йезавел, която нарича себе си пророчица“. От една страна сравнението със старозаветната царица Йезавел (също неизраелтянка), има да посочи подтика й към идолопоклонство. От друга, това, че е пророчица (макар и самозвана), отново показва връзката с Валаам и съответно с николаитите в Пергам. Отношението на Христос тук е изразено още по-сурово: пророчицата отказва да се покае и ще я накаже с тежка болест, а последователите й – според степента, в която са заразени от нея – ще ги постигне от скръб до смърт.[13]
Тиатир (днешен Акхисар, Турция) – руини от базилика
Тиатир (днешен Акхисар, Турция)
– руини от базилика


Вярвания и практики на николаитите


Николаитите не са просто подгрупа в църквата, която е по-снизходителна към езическата религия и общество. Техните разсъждения са наречени учение и изглежда са настоявали за божествено откровение относно това учение (2:20). Водачите им вероятно са наричани пророци (2:20), а може би дори и апостоли (2:2), които дейно са търсели последователи.[14]

Най-общо казано, николаитите изработват компромис с езическото общество, в което живеят.[15] Те поучават, че някаква степен на участие в идолопоклонството е допустима.[16] Двата описани елемента от лъжеучението на николаитите са: „да ядат идоложертвено и да блудстват“.

Практики

  • Ядене на идоложертвено

Не е ясно дали тук яденето на идоложерствено е свързано с ритуално хранене в езически храмове като част от религиозно поклонение или с купуване на месо от пазари към храмовете. Библейските изследователи не са единодушни и дали „да блудстват“ би следвало да се разбира буквално или като форма на идолопоклонство – като ядене на месо, което преди това е принесено в жертва на езически божества.[17] Участието в търговските гилдии е изисквало жертвоприношения на божества.[18] Особено силно изразен е този проблем за вярващите в Тиатир, за който е известно, че целият обществен живот е свързан с тези търговски гилдии и отказ от участието в религиозните им празници води до загуба на бизнеса и отхвърляне от обществото.[19] Вероятно е николаитите да са настоявали за компромис с римските ценности и религия, за да получат християните обществено приемане, както и за да избегнат икономическа гибел в градовете на Мала Азия.[20] По времето на римския император Домициан (81-96 г.),[21] натискът за поклонение пред императора силно нараства. Възможно е някои от християните, както и последователите на това учение, да са капитулирали поради този натиск.[22]

  • Блудство

Глаголът πορνεύω (порнеуо – блудствам, прелюбодействам, водя развратен живот)[23] е използван в Писанието както буквално, така и като идолопоклонство, т.е. невярност спрямо Бога (например в Откровение 18:3).[24] Относно жената в Тиатир, наречена Йезавел, Христос казва: „и ще потопя в голяма скръб онези, които прелюбодействат с нея, ако не се покаят за делата си с нея“ (2:22). Тук не е използван същият глагол, а негов синоним[25], който също показва, че последователите й, водени от нея, извършват невярност спрямо Бога, като ядат храна, принесена на идоли (2:20).[26] Въпреки тази употреба на глагола, все пак напълно е възможно словосъчетанието  „да блудстват“  да отразява и сексуалната свобода, например по време на езически религиозни празници.[27]

Като разбира добре изкушенията в езическия свят, съборът на вярващите, описан в Деяния 15, вече е постановил за езичниците, че не е нужно да се обрязват, както юдеите, но да се въздържат от оскверняване чрез идоли, чрез блудство и чрез яденето на удушени животни и кръв.“ (Деяния 15:12)

Вярвания


Повлияни от Апостол Павел?


Предишни учени твърдят, че николаитите са повлияни от Апостол Павел, понеже, и те като него, пренебрегват постановлението на съвета на апостолите, описан в Деяния 15.[28]

В 1 Коринтяни Павел се бори с проблема за сексуалната неморалност (глави 5-7) и с яденето на храна, принесена на идоли (глави 8-10). Действително Павел разграничава участието в езически празници, свързани с идолопоклонство и самата храна, която е била принасяна в жертва на идолите (1 Коринтяни 8:1-6; 10:25-30). Заключението на Павел е, че няма проблем с яденето на самото месо, закупено от месарницата, дори и ако е било принесено в жертва на идоли (1 Коринтяни 10:25). Причината е, че божествата, на които се покланят езичниците, са несъществуващи (1 Коринтяни 8:4). Но понеже не всеки има правилното познание, това ядене може да се окаже спънка за вярващия, който възприема идолите според обичаите на езичниците (8:7-13; 10:32), а също и за невярващия, когато вижда християнин да яде принесена на идоли храна (1 Коринтяни 10:28-29). Те биха отчели това като идолопоклонство и в този случай Павел изяснява, че е по-добре да не се яде поне пред тях (или изобщо) жертвано на идоли месо (8:13; Римляни 14:1-3).

Разграничението, което прави Павел, не се среща нито в постановлението на събора в Йерусалим, в който Павел има дейно участие (Деяния 15:12), нито в седемте послания до църквите в книгата Откровение.[29] Въпреки това, ако по някакъв начин николаитите са повлияни от разгледаните разсъждения на Павел, става ясно, че се случва изопачаване на думите му, за каквито случаи Апостол Петър посочва (2 Петър 3:15-16).

Предположенията за влияние на Павловите схващания върху николаитите няма как да бъдат доказани, понеже в Откровение техните аргументи не са описани.[30]

Гностици?

Християните в Коринт ядат месо, жертвано на идоли, като твърдят, че имат по-висше познание (на гръцки – „гносис“ – 1 Коринтяни 8:1-4) и някои считат, че николаитите са правели същото.[31]

Раннохристиянски писатели твърдят, че николаитите са гностици (еретични групи от първите векове; повече информация за тях – при натискане върху тази хипервръзка, но такава ще бъде дадена и след статията).

Ириней Лионски (131-201)[32] пише, че николаитите разпространяват ерес, подобна на прокламираната от ранния гностик Керинт.[33] Ако това е вярно, учението им би могло да е основано на гностичното схващане, че това, което се прави в тялото, няма отношение към душата. Познаването на „сатанинските дълбини“ (Откровение 2:24), би могло да е иронично описание за скритото познание, което гностиците считат, че имат – знание, което не позволява да бъдеш победен от греха, дори когато водиш разпуснат живот.[34]

В оцелелите писания на гностиците, обаче, името николаити не съществува, нито сексуалната свобода има някаква значителна роля. Още повече, в текстовете от Наг Хамади, които представят широк спектър от гностични секти и тенденции, въпросът за ядене на месо, принесен на езически идоли, не е споменат.[35] Раннохристиянските писатели от втори и трети век свързват николаитите с гностиците от тяхното време, но изглежда основават становищата си върху описаното в книгата Откровение, а не върху друга, достъпна за тях информация.[36] А в този текст сведенията са твърде недостатъчни, за да се отчетат със сигурност гностични тенденции при николаитите.[37]

Сведения от ранни църковни отци


Ранни християнски писатели (църковни отци) пишат за николаитите. Най-стари са сведенията при вече споменатия Ириней Лионски (131-201). Той твърди, че Евангелието от Йоан е написано в отговор на ученията на гностика Керинт и на николаитите.[38] Не става ясно дали Ириней счита николаитите за еретично учение от втори век или просто съставя каталог на еретичните групи и знае за николаитите в Откровение 2:6,15.[39] В „Апостолски постановления“ (6:8) са определени „тези, които погрешно са наричани николаити“, като „нагли в нечистотата“.[40] Тертулиан нарича някои гностици от неговото време с името николаити, но ги разграничава от николаитите в Откровение и ги определя като „гайската ерес“.[41]

Произход на николаитите според ранните християнски писания


Ириней Лионски в основни линии повтаря библейския материал, но добавя твърдението, че николаитите са последователи на Николай,[42] който става един от седемте дякони в Деяния 6:5. Но в действителност връзката му с николаитите е примес от легенди и въображение.[43] Според книгата Деяния, Николай е от Антиохия, прозелит (т.е. бил е първо езичник, обърнат в юдейска вяра). Иполит Римски се придържа към писаното от Ириней, като добавя, че Николай се е отдалечил от правилните вярвания.[44] Климент Александрийски настоява в противоположна посока. Оспорва легенда, че понеже е обвинен в ревност, дякон Николай завежда жена си пред апостолите и казва, че който желае, може да се ожени за нея. Вместо това, Климент защитава неговия аскетичен начин на живот и твърди, че николаитите напълно са изопачили учението му, че е важно да се противопоставяме на плътските страсти.[45]

Оценка на писаното за николаитите през първите векове


Списъкът с извадки за николаитите от писания от първите векове може да се увеличи още доста, но дори когато всичко, описано за тях бъде включено, все още не се става ясна нито връзката им с Николай от Антиохия, нито между николаитите от Откровение и по-късната еретична група със същото име.[46] Най-достоверното заключение би било, че основателят на учението на николаитите е неизвестен.[47] Оценката на писаното за николаитите в тези ранни писания не зависи от това дали изследователят е представител на християнски клон, който счита този род писания за повече или за по-малко боговдъхновени. Например, според католическата енциклопедия „Ню адвент“, вероятно единственото твърдение в тези писания, заслужаващо внимание, е изказаното от Евсевий Кесарийски, че групата на николаитите „се появи и продължи за много кратко време.[48] Ако това твърдение на Евсевий е вярно, то е още една причина да се смята, че тези ранни писатели разполагат с единствен източник за николаитите текстовете в книгата Откровение.[49] В крайна сметка, сигурна информация за николаитите можем да търсим само там.[50]


Заключение


Николаитите са последователи на лъжеучение, чийто основател се счита за неизвестен. Учението е изхвърлено от църквата в Ефес, но присъства в църквата в Пергам и почти сигурно – в Тиатир. Изглежда, че е идентично учение с това на Валаам. За самото учение на николаитите нямаме конкретна информация, но знаем нещо за техните практики – ядене на храна, принесена на идоли и вероятно сексуална разпуснатост.


Приложение


Описаното за николаитите може да е малко, но е достатъчно приложимо и за днешния християнин. Ето няколко приложения:
  • И днес много от християните са склонни на компромиси с вярванията си, за да бъдат добре приети в обществото. Културата на обществата се променя, но не и Божиите стандарти за свят живот.
  • Учението на Христос не може да бъде „съчетавано“ с други религии. Дори и косвени форми, като участие в религиозни церемонии на други богове, в крайна сметка се свеждат до идолопоклонство, до невярност спрямо Бога.
  • Сексуалната неморалност отдавна вече почти не съществува като разбиране сред индустриализирания свят, но отново това не може да е оправдание за живота на вярващия. Той следва да се ръководи от учението на Христос.
  • Нужно е църквата да се пази от лъжеучения. Неправилното учение води до греховно поведение.[51] Напълно обратно на съвременните тенденции, Христос прави разлика между човека и поведението му„Бог показва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.“ (Римляни 5:8). Бог обича грешника, но мрази греха. Именно поради това, вярващите в Ефес са похвалени от Христос, че както Самия Него, и те мразят делата на николаитите. Днешните християни също не са призвани от Христос на толерантно отношение към греховния начин на живот, но по същия начин – на любов към грешника, която е свързана с мразене на греховното поведение. За да не бъде разбрано това погрешно, Самият Христос през земния си живот общува с грешниците. Би простил на всеки, който искрено се покае за греховете си и е готов да Го следва. Писаното относно николаитите не се отнася до невярващи хора, но до такива, които поне претендират, че следват Христос. Той заявява в последното си послание до църквите в Откровение – до тази в града Лаодикия: „Онези, които обичам, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш.(Откровение 3:19). По подобен начин, изобличението (без надменно, грубо и заядливо отношение) е израз на любов между вярващите (1 Тимотей 5:20; 2 Тимотей 4:2; Тит 1:13; Тит 2:15), а не толерирането на греховното поведение!


СПОДЕЛЕТЕ С ПРИЯТЕЛИ!

Обяснение на понятия от статията:

Свързана статия:

За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата статия в блога:


[e-mail%255B2%255D.gif]

АБОНИРАЙТЕ СЕ

ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

(Можете да се отписвате!)

Системата не изпраща спам,
единствено новите статии.



Обратно към БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК


Бележки

[1] David E. Aune, Revelation 1-5, Word Biblical Commentary 52 (Dallas, TX: Word Books, 1997), 385-387/979, pdf.
[2] Simon J. Kistemaker, Revelation, New Tesament Commentary (Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2001), 272-273 / 1362, epub.
[3] Stephen S. Smalley, The Revelation to John: A Commentary on the Greek Text of the Apocalypse (London, GB: Society for Promoting Christian Knowledge, 2005), 204-211/2150 , epub. и др.
[4] Gregory K. Beale, The book of Revelation, New international Greek Testament commentary (Grand Rapids, MI: Wm. B. Eerdmans, 1999), 592/3242, epub.
[5] Craig R. Koester, Revelation, The Anchor Yale Bible 38a (London, GB: Yale University, 2014), 305-307, PDF.
[6] Smalley, The Revelation, 204-211/2150.
[7] Smalley, The Revelation, 204-211/2150; J. Ramsey Michaels, Revelation, The IVP New Testament Commentary (Downers Grove, IL: Intervarsity Press, 1997), 159-160/627, epub; Kistemaker, Revelation, 272-273 / 1362 и др.
[8] Десислава Тодорова. Старогръцко-български речник на Новия Завет (София: Госпъл, 2010), „3531 Νικολαΐτης.“
[9] Grant R. Osborne, Revelation, Baker Exegetical Commentary on the New Testament (Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2002), 295-298/2167, epub.
[10] Osborne, Revelation, 295-298/2167; Koester, Revelation, 305-307.
[11] Koester, Revelation, 305-307.
[12] The Anchor Yale Bible Dictionary, ed. David N. Freedman (London, GB: Yale University Press, 1992), s.v. “Nicolaitans,” by Duane F. Watson; Aune, Revelation 1-5, 385-387/979, Mounce, 170/1514 (epub) и др.
[13] The Anchor, s.v. “Nicolaitans.”
[14] The Anchor, s.v. “Nicolaitans.”
[15] Robert H. Mounce, The Book of Revelation, rev. ed., The New International Commentary on the New Testament (Grand Rapids, MI: Wm. B. Eerdmans Publishing Co., 1998), 170/1514, epub.
[16] Beale, The book, 592/3242.
[17] Aune, Revelation 1-5, 385-387/979.
[18] Osborne, Revelation, 295-298/2167.
[19] Пак там.
[20] Michaels, Revelation, 159-160/627.
[21] Guy Edward Farquhar Chilver. "Domitian." Encyclopedia Britannica, October 20, 2021. https://www.britannica.com/biography/Domitian.
[22] Osborne, Revelation, 295-298/2167.
[23] Десислава Тодорова. Старогръцко-български речник на Новия Завет (София: Госпъл, 2010), „4203 πορνεύω.“
[24] Smalley, The Revelation, 204-211/2150.
[25] Десислава Тодорова. Старогръцко-български речник на Новия Завет (София: Госпъл, 2010), „3429 μοιχάω“
[26] Smalley, The Revelation, 204-211/2150.
[27] The Anchor, s.v. “Nicolaitans.”
[28] Посочени са в Aune, Revelation 1-5, 385-387/979.
[29] Michaels, Revelation, 159-160/627.
[30] Koester, Revelation, 305-307.
[31] Пак там.
[32] „Против ересите“, книга III.11.1 - Alexander Roberts, James Donaldson, and Cleveland Coxe, eds., Ante-Nicene Fathers, trans. Alexander Roberts and William Rambaut (Buffalo, NY: Christian Literature Publishing, 1885), vol. 1
[33] The Anchor, s.v. “Nicolaitans.”; Osborne, Revelation, 295-298/2167.
[34] Aune, Revelation 1-5, 385-387/979.
[35] Smalley, The Revelation, 204-211/2150; Koester, Revelation, 305-307.
[36] Osborne, Revelation, 295-298/2167.
[37] Albert Poncelet, "St. Irenaeus: Bishop of Lyons," Christian Classics Etherial Library, accessed July 31, 2022, https://www.ccel.org/ccel/irenaeus.
[38] Aune, Revelation 1-5, 385-387/979; „Против ересите“, книга III.11.1 - Roberts, Donaldson, and Coxe, Ante-Nicene Fathers, vol. 1.
[39] Aune, Revelation 1-5, 385-387/979.
[40] Roberts, Alexander, James Donaldson, and Cleveland Coxe, eds. Ante-Nicene Fathers. Translated by James Donaldson. Vol. 7. Buffalo, NY: Christian Literature Publishing, 1886; Aune, Revelation 1-5, 385-387/979.
[41] The Anchor, s.v. “Nicolaitans.”
[42] Пак там.
[43] Aune, Revelation 1-5, 385-387/979.
[44] The Anchor, s.v. “Nicolaitans.”
[45] Стромати. 2.20; 3.4 - 1. Alexander Roberts, James Donaldson, and Cleveland Coxe, eds., Ante-Nicene Fathers, trans. William Wilson (Buffalo, NY: Christian Literature Publishing, 1885), vol. 2; Aune, Revelation 1-5, 385-387/979; The Anchor, s.v. “Nicolaitans.”
[46] The Anchor, s.v. “Nicolaitans.”
[47] The Anchor, s.v. “Nicolaitans.”; The Baker Illustrated Bible Dictionary (Grand Rapids, MI: Baker Books, 2013), s.v. "Nicolaitans," by Tremper Longman III; Mounce, The Book, 170/1514 и други.
[48] Patrick Healy, “Nicolaites,” The Catholic Encyclopedia, accessed July 31, 2022, http://www.newadvent.org/cathen/11067a.htm ; Aikaterini Laskaridis Foundation, "Eusebius, Ecclesiastical History," Topos Text, last modified 2017, accessed July 31, 2022, https://topostext.org/work/732.
[49] Mounce, The Book, 170/1514.
[50] Smalley, The Revelation, 204-211/2150; Aune, Revelation 1-5, 385-387/979; Mounce, The Book, 170/1514; Osborne, Revelation, 295-298/2167 и други.
[51] Smalley, 204-211/2150


Библиография

1. Тодорова, Десислава. „3531 Νικολαΐτης.“ Старогръцко-български речник на Новия Завет. София: Госпъл, 2010.

2. Aikaterini Laskaridis Foundation. "Eusebius, Ecclesiastical History." Topos Text. Last modified 2017. Accessed July 31, 2022. https://topostext.org/work/732.

3. Aune, David E. Revelation 1-5. Word Biblical Commentary 52. Dallas, TX: Word Books, 1997. pdf.

4. Beale, Gregory K. The book of Revelation. New international Greek Testament commentary. Grand Rapids, MI: Wm. B. Eerdmans, 1999. epub.

5. Chilver, G. Edward Farquhar. "Domitian." Encyclopedia Britannica, October 20, 2021. https://www.britannica.com/biography/Domitian.

6. Healy, Patrick. "Nicolaites." The Catholic Encyclopedia. Accessed July 31, 2022. http://www.newadvent.org/cathen/11067a.htm.

7. Kistemaker, Simon J. Revelation. New Tesament Commentary. Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2001. epub.

8. Koester, Craig R. Revelation. The Anchor Yale Bible 38a. London, GB: Yale University, 2014. PDF.

9. Longman III, Tremper. "Nicolaitans." In The Baker Illustrated Bible Dictionary. Grand Rapids, MI: Baker Books, 2013.

10. Michaels, J. Ramsey. Revelation. The IVP New Testament Commentary. Downers Grove, IL: Intervarsity Press, 1997. epub.

11. Mounce, Robert H. The Book of Revelation. Rev. ed. The New International Commentary on the New Testament. Grand Rapids, MI: Wm. B. Eerdmans Publishing Co., 1998.

12. Smalley, Stephen S. The Revelation to John: A Commentary on the Greek Text of the Apocalypse. London, GB: Society for Promoting Christian Knowledge, 2005. epub.

13. Osborne, Grant R. Revelation. Baker Exegetical Commentary on the New Testament. Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2002. epub.

14. Poncelet, Albert. "St. Irenaeus: Bishop of Lyons." Christian Classics Etherial Library. Accessed July 31, 2022. https://www.ccel.org/ccel/irenaeus.

15. Roberts, Alexander, James Donaldson, and Cleveland Coxe, eds. Ante-Nicene Fathers. Translated by Alexander Roberts and William Rambaut. Vol. 1. Buffalo, NY: Christian Literature Publishing, 1885.

16. Roberts, Alexander, James Donaldson, and Cleveland Coxe, eds. Ante-Nicene Fathers. Translated by William Wilson. Vol. 2. Buffalo, NY: Christian Literature Publishing, 1885.

17. Roberts, Alexander, James Donaldson, and Cleveland Coxe, eds. Ante-Nicene Fathers. Translated by James Donaldson. Vol. 7. Buffalo, NY: Christian Literature Publishing, 1886.

18. Watson, Duane F. “Nicolaitans.” In The Anchor Yale Bible Dictionary, edited by David N. Freedman. London, GB: Yale University Press, 1992.

Изображения
Заглавна картинка – Tourradar
Седмете църкви – Даули, Тим. Учебен библейски атлас. Българско Библейско Дружество, 1997, София;
Храмът на Артемида в Ефес  – Kuzminykh;
Пергам – Pinterest;
Тиатир – Terrasantaviagens.

0 коментара :

Публикуване на коментар