1 август 2019 г.

Стремежът към удоволствия

Стремежът към удоволствияКак стремежът към удоволствия ни отдалечава от Бога и ближния.

Това е пренебрегвана тема в църквите, но с огромни последствия.




/С видео/




Това е проповед по темата. Текстът е сходен, но не е идентичен.
Моля, продължете надолу към самата статия!



Точно преди да бъде осъден на смърт, Исус е в молитва пред Бога. Най-подробно е описана тази молитва в Йоан 17. В нея Исус неколкократно заявява към Бога последните си и най-големи желания. Пет пъти Той моли Отец апостолите и тези, които ще повярват след тях, да бъдат едно. Нещо повече, това единство между вярващите е необходимо, за да повярва и познае светът, че Отец е Пратил Исус (стихове 21,23).

С проблема за единството между вярващите се занимава и Посланието на Яков в 4:1-12. Там Яков бърка в корените на проблема. Те са много по-дълбоки в наши дни.


КАКЪВ Е ПРОБЛЕМЪТ? 


Липсата на единство между вярващите
Откъде произлизат боеве и откъде – препирни, между вас? Не е ли оттам – от вашите сладострастия, които воюват в телесните ви части? Пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете; но нямате, защото не просите.“ (Яков 4:1-2)
В стихове 1-2 има няколко думи, които описват доста лоши взаимоотношения между вярващите, получатели на писмото: 
  • боеве 
  • препирни 
  • воюват 
  • ревнувате 
  • завиждате 
  • карате 
  • биете 
Яков използва в писмото си изобилен образен език и поради това библейските преводачи се колебаят за точния смисъл на изброените думи, една от които буквално значи „убивате“. Дори при най-смекчен превод, раздорите между вярващи в църквите, до които пише Яков, звучат твърде сериозно. Но не на това набляга пасажът. 

Вражда срещу Бога 
Просите и не получавате, защото зле просите, за да пилеете във вашите сладострастия.  Прелюбодейци! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога. Или мислите, че без нужда казва Писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е вселил в нас? (Яков 4:3-5)
В тези стихове Яков обвинява вярващите дори във вражда срещу Бога със следните думи и изрази: 
  • „прелюбодейци“ (в други преводи: „неверни мъже и жени“; „вие, неверни на Бога хора“); 
  • „вражда против Бога“; 
  • „враг на Бога“. 
В Стария Завет служенето на други богове многократно е сравнено с прелюбодейство или блудство. Разбираме, че тук става дума за невярност спрямо Бога, а не спрямо брачен партньор. Обвинението към вярващия получател във „вражда против Бога“ и че е „враг на Бога“, изглежда още по-страшно. Но колкото и да е стряскащо, дори на това не набляга пасажът. 

Откъде? 

„Откъде произлизат…?“ – С това започва пасажът и това се стреми да изясни. Яков представя две тежки последствия – раздори между вярващите и вражда срещу Бога. И за двете посочва една и съща причина. Отговорът на Яков е: „от вашите сладострастия“ (в други преводи: „страсти“; „желания за наслада“). 

Отговорът е твърде неочакван за съвременния читател и изисква разяснение. 

Сладострастия? 

Думата, с която Яков отговаря на въпроса си, в оригиналния старогръцки текст е специфична. Среща се само пет пъти в Новия Завет, два от които са в Яков 4, стихове 1 и 3: 
  • Стих 1: „Откъде произлизат боеве и откъде – препирни, между вас? Не е ли оттам – от вашите сладострастия, които воюват в телесните ви части?
  • Стих 3: „Просите и не получавате, защото зле просите, за да пилеете във вашите сладострастия.
насладаОсновната форма на старогръцката дума е „хедоне“. В Новия Завет тя има само две значения, които са по-скоро нюанси: 

1) желание за физическо удоволствие, страст, похот (в Яков 4:1); 

2) наслада, удоволствие (в Яков 4:3 и останалите три места в Новия Завет)[1]

Рядката употреба на думата не означава, че Библията почти не засяга този проблем. В Новия Завет са употребени още 11 синонима (думи със същото значение) на „хедоне“.[2] Казано по друг начин, отделено е достатъчно внимание, като са използвани и други думи. Тук ще бъде разгледана само тази, за да бъде най-добре обяснено описаното от Яков в този пасаж. 

Стремежът към удоволствия в древността и днес 

„Хедоне“ не изглежда случайно използвана дума. Яков пише до еврейски християни, но не до тези в Ерусалим, а до пръснатите сред гръко-римската култура (Яков 1:1). В тази култура с тази дума е свързано учението „хедонизъм.“ 

Преди двете световни войни задълго е бил възприет възгледът, че разумът води света към непрестанен прогрес. Такова нещо се е считало и в един период в Древна Гърция. Подобно на това, което се случва днес, хедонистите сметнали, че политическите идеи на философите Платон и Аристотел са утопия (неосъществими) и започнали да се отделят от обществения живот. Хедонизмът добива особена известност по времето на Епикур (342–270 пр. Хр.).[3] Три века по-късно, Апостол Павел в Атина се натъква на последователите му и те започват спор с него (Деяния 17:18).

Епикур
Епикур
Хедонистите не търсят хармония с обществото, а по-скоро на отделния човек със себе си и с природата. Според Епикур, „удоволствието е целта, която природата ни задава; то е също и стандартът, според който определяме всяко добро нещо“. Според този възглед, нещата не са правилни и погрешни сами по себе си, а според последствията си – дали носят удоволствие или страдание. Теорията на Епикур е съсредоточена върху личното преживяване на удоволствие и страдание и в основата си е егоистична.[4] Въпреки това, хедонизмът на Епикур е доста различен от днешния масово разпространен начин на живот за момента. Епикур защитава идеята за дългосрочно удоволствие. Според него, предотвратяването е по-добра мярка от лекуването. Затова епикурейците не търсели краткотрайните физически удоволствия, които водят до повече страдания. Водели почти аскетичен начин на живот. Епикур насърчавал хората да спазват проста диета на хляб и вода. Това според него би подсигурило здравето им и така би им помогнало да не пропуснат удоволствието по-късно в живота си. Полученото по този начин спокойствие на ума е нещото, което епикурейците искали да постигнат. [5]

Хедонизмът е силно разпространен днес, но в по-различни форми. Спокойствието на ума и днес е все по-търсено. Затова източните учения, религии и култове са все по-привлекателни за хората от традиционно-християнските държави. 

превключване на канали
Основният вид хедонизъм днес в индустриализирания свят е твърде далеч от този на Епикур. Търсещите дългосрочно удоволствие са малцинство. А търсенето на удоволствие многократно надминава това в древността. Ето само няколко примера:



  • непрестанно сменяме телевизионни канали или си изтегляме филми от Интернет;
  • стоим на „умните“ си телефони по цял ден; 
  • имаме компютърни игри на всякакви устройства и много от тези игри са безкрайни; 
  • предбрачният секс е масова практика;
  • еротиката и порнографията са навсякъде;
  • имаме много вещества за удоволствие – хранителни и наркотични. 
алкохол за удоволствие
Сами може да продължите списъка (например в коментари под статията). 

Хедонистът зависи от обстоятелствата, за да може да си създаде удоволствия и за да избегне болката. Разочарованието никога не е далеч, когато в нашата водена от медии култура ежедневно биваме стимулирани с нови продукти и нови начини за преживяване на удоволствие. Рано или късно, неблагоприятни обстоятелства ще ни причинят емоционална загуба и болка. Ето защо, удоволствието не трябва да бъде преследвано като цел. На него е най-разумно да се гледа като на продукт на благодат. Например, ако използваш семейството като източник за повишаване на личното щастие, това ще бъде катастрофално. Ако обаче гледаш на него като на възможност да изразиш любовта си към другите, най-вероятно ще преживееш достатъчно удоволствие покрай това. Най-трайното удоволствие често следва упорития труд на постоянството.[6]


НОВИЯТ ЗАВЕТ ЗА СТРЕМЕЖA КЪМ УДОВОЛСТВИЯ 

„Воюват в телесните ви части“

Според разбирането на евреите в онзи период, които са извън земите на Израел, страстите бушуват в телесните части на човека. Писатели като гръцките Платон и Плутарх, както и евреинът Филон, твърдят, че причина за войните в буквалния смисъл са телесните желания. По подобен начин, юдеите говорели за зли импулси. Според някои по-късни равини такива зли импулси господстват във всичките 248 части на тялото.[7]

Днес знаем, че желанията се пораждат в мозъка ни. Но дори Исус обяснява появата на греховните желания според тогавашните представи: ако окото или дясната ръка те съблазнят (Матей 5:28-30); ако те съблазнят ръката ти, кракът ти, окото ти… (Матей 18:8-9). 

От удоволствие към вражда
Откъде произлизат боеве и откъде – препирни, между вас? …Ревнувате и завиждате… карате се и се биете…“ (Яков 4:1-2)
Както вече беше разгледано, това воюване на желанията ни за удоволствие в нас поражда толкова силен егоизъм и хаос, че сме враждебно настроени към другите вярващи. 

Докато бях младежки ръководител в църква, се натъкнах на поучителна случка от съвременната действителност. Група вярващи тийнейджъри се бяха събрали да отпразнуват заедно новогодишната нощ. Бяха заедно до сутринта – в продължение на около 12 часа. Понеже ми бяха близки, после ги разпитах как е минало празненството. Няколко от тях споделиха един и същ отговор – „Много тъпо беше“. Основното, което са правели, е било всеки от тях да общува със смартфона си. Знаели са, че не за това са се събрали, а за да се веселят заедно. Но не са можели да го постигнат. 

Това тийнейджърско парти е малка извадка на случващото се между много вярващи днес. Живеем в свой свят на удоволствия. Не ни се иска да го признаем, но това удоволствие често ни е по-важно от хората около нас, дори и от най-близките ни. Не е чудно после ако си в лоши отношения с хора от църквата. Когато си съсредоточен върху своето удоволствие и удобство, всеки вярващ, който ти се струва, че ги нарушава, най-малкото бива избягван. На това тийнейджърско парти са избягвали всеки друг, който е можел да развали установения начин на преживяване на удоволствие. В църковните събрания – формални или не, постъпваме по подобен начин. Много вярващи се опитват да нарушат установения ти комфорт. Застават срещу твоите разбирания за вярата, представи за ред, точност, начин на говорене, поведение или взаимоотношения с другите. Обикновено смяташ, че на твоя страна са правдата и истината, че даже и Бог. Уверен си, че те именно те подтикват да се опълчиш срещу конкретния вярващ. Най-често, обаче, не такъв е случаят. Другият е смутил по някакъв начин твоя комфорт. Така е нарушено твоето удоволствие от атмосферата в събранието или от нещо друго. С това този вярващ е станал причина за раздор между вас. Твоят стремеж към удоволствие е бил най-важният и никак не си се постарал да обичаш ближния както себе си. 

Просите и не получавате
„Просите и не получавате, защото зле просите, за да пилеете във вашите сладострастия.“ (Яков 4:3)
Този стремеж към удоволствия блокира молитвите ни. Не получаваме това, което искаме в молитва, защото сме настроени да угаждаме на себе си, не на Бога. Съвестен родител не би дал голяма сума пари на детето си, просто за да ги пропилее. Също така, не би подарил на малко дете стойностна книга, която то да къса за удоволствие. По подобен начин постъпва и Бог – не дава на децата си неща, които ще пропилеят в удоволствията си. 

Прелюбодейци
Прелюбодейци! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога. Или мислите, че без нужда казва Писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е вселил в нас? (Яков 4:4-5)
„Приятелство със света“ тук по никакъв начин не значи приятелство с невярващи хора. Стремежът към удоволствия е наречен „приятелство със света“ и „вражда против Бога“. Той е толкова силен, че служим на удоволствията. Те са всъщност наш бог. Прелюбодейци сме, понеже не сме верни на Бога, а имаме за свой бог удоволствията. 

Притчата за сеяча в Лука

Исус разказва притча за земеделец, който сее семена – Божието слово. Те попадат на три вида неподходяща почва – край пътя, върху камениста почва, сред тръни и накрая на добра почва. Ето как е описана от Лука третата неподходяща почва: 
Падналото сред тръните са онези, които са слушали и като си отиват, задушават се от грижи, богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод“ (Лука 8:14).
Лука използва същата дума – „хедоне“, а Матей и Марко – друга дума със същото значение.

Може да слушаме много от Словото, например в църквата. Но после се прибираме и ако се връщаме към удоволствията, библейското поучение в нас е задушено. То не дава плод, т.е. не се поправяме по никакъв начин! Колкото и Божие слово да чуем, нашият стремеж към удоволствия го блокира напълно. Затова, колкото и да ходим на църква, според Яков живеем като врагове на Бога! 

Поробени
зависимост към смартфониЗащото и ние някога бяхме неразумни, непокорни, измамвани и поробени от най-различни страсти и удоволствия и като живеехме в злоба и завист, бяхме отвратителни и се мразехме един друг.“ (Тит 3:3)
За съвременния читател може да е необяснимо твърдението на Яков, че желанието за удоволствие води до раздори, но изглежда подобно нещо твърди и Павел в посланието си до Тит. Тук думата, преведена като „удоволствия“ е отново „хедоне“, а за „страсти“ – най-често използваната в Новия Завет дума със същото значение. Следствията от нашите удоволствия и страсти са: 
  • злоба;
  • завист;
  • това, че сме отвратителни спрямо другите;
  • омраза.
Ясно е, че списъкът няма за цел да е изчерпателен, но да опише същото следствие от стремежа към удоволствия – вражда между хората. 

Другата опасност, на която Павел обръща внимание в този стих е, че желанието за удоволствия ни поробва. Това робство днес наричаме просто „пристрастяване“ или „зависимост“. Сякаш е нещо, от което всеки момент или с професионална помощ можеш да се отстрастиш, да станеш независим. Библията го нарича робство!!! Робът не става свободен когато си поиска! В гръко-римската култура, където живеят читателите на писмото, обикновено робът е бил роб до живот. 


КАК ДА СЕ ОСВОБОДИМ? 

Апостол Павел споделя разглеждания проблем с други думи, като дава и разрешението: 
„Дълбоко в себе си аз с радост приемам Божия закон. Но виждам друг закон да действа в тялото ми. Той е във вражда със закона, който ръководи ума ми. Този друг закон, който действа в тялото ми, е законът на греха и той ме превръща в свой пленник. Аз съм един окаян човек! Кой ще ме спаси от това тяло, подвластно на смъртта? Бог го прави чрез нашия Господ Исус Христос и аз съм благодарен!“ (Римляни 7:22-25а, СП[8])
психологическа помощ за зависимостНапълно възможно е със свои усилия (понякога огромни) или с добра психологическа помощ да се освободиш от робство към конкретен вид удоволствие. Но това няма да те направи по-малко роб. Самото желание за удоволствия ще остане в теб и ще те владее. Със свои усилия може да замениш стремежа към едно удоволствие със стремеж към друго (например по-безвредно). Възможно е дори да намалиш до голяма степен отдаването на удоволствия. Но да сметнеш, че можеш да се освободиш сам от този робски стремеж, не е много по-различно от това да се самоуспокояваш, че можеш със свои усилия да се освободиш от греховната си природа. 
„…Ако правилното взаимоотношение с Бога се постига чрез закона, Христос умря напразно!“ (Галатяни 2:21б, СП)
Нашите усилия в правилната посока са нужни, но няма спасение без Христос. Не можем да се освободим от робството на греха без Христос. Нужна ни е благодат (незаслужен милостив дар от Бога). На нея набляга Апостол Яков в разглеждания пасаж: 
Но Той дава една по-голяма благодат; затова казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“ И така, покорявайте се на Бога, но се противете на дявола и той ще бяга от вас. Приближавайте се към Бога и Той ще се приближава към вас. Измивайте ръцете си, вие, грешни, и очиствайте сърцата си, вие, колебливи. Тъжете, ридайте и плачете; смехът ви нека се обърне на плач и радостта ви в тъга. Смирявайте се пред Господа и Той ще ви въздига.“ (Яков 4:6-10)
Както уверява Яков тук, тази благодат можем да получим когато се смирим пред Бога. Постигаме го, когато осъзнаем, че не можем сами да се освободим и вместо това потърсим Божията помощ. Това не значи да отправим само една молба към Бога са освобождението си. Яков показва, че смирението включва някои неща. 
  • „Покорявайте се на Бога“ (Яков 4:7а) 
Самият Яков нарича себе си „слуга на Бога и на Господ Исус Христос“ (1:1). Думата за „слуга“ буквално значи „роб“. Но това не е като да си роб на греха. Бог има план за твоя живот и той е най-добрият за теб. Стремежът към земни наслади е бягство от този план. Покорството на Христос е всъщност да Му се довериш, че това, което Той има за теб е най-доброто и да Му позволиш да те води към него. 
  • „Противете се на дявола“ (Яков 4:7б) 
Дори да си взел решение да не робуваш на удоволствията и Бог да ти е дал сили да се отскубнеш от робството към конкретно удоволствие, изкушенията няма да престанат. Не си въобразявай, че вече си непобедим, а стой далеч от тези изкушения! Следствието: 
„…И той ще бяга от вас“ (4:7б)
Можем да прогоним дявола от себе си само тогава, когато му се съпротивляваме успешно. 

Не съм роден в християнско семейство. Когато бях десетгодишен, Бог ни се откри (после може да прочетете как ето тук; връзка ще бъде дадена и след статията). Преди това бях сред съученици, които често крадяха. И аз бързо усвоих това поведение, за което родителите ми почти не разбираха. В момента, в който приех Христос в живота си, бях напълно освободен от това. Още на първите изкушения да открадна се съпротивих без проблем. Вече 27 години съм мъртъв за този грях и ми е ясно, че дяволът не се и пробва да ме изкушава да открадна каквото и да било. Поне в това отношение изглежда съм го прогонил от живота си. Бих могъл да посоча и други примери, но не е нужно. Това значи дяволът да побегне от теб. 
  • „Приближавайте се към Бога“ (Яков 4:8) 
Как се приближаваме до Бога е вероятно добре известно за всеки новороден християнин. Но тук е една от най-големите клопки на дявола. Опитва се да ни съсредоточи върху това, че не извършваме някои (или повечето) грехове. Така ни кара да смятаме, че взаимоотношенията ни с Бога са изрядни. Но тази заблуда е като да считаш, че някой ти е приятел само защото не му правиш нищо лошо. Всяко приятелство изисква търсене на по-близки взаимоотношения с другия. Така е и при отношенията ни с Бога. Поддържаме близостта си с Него по три основни начина. 
  1. Молитва. Заставаме пред Бога в молитва по различни причини: защото в момента в църквата се молят, защото имаме нужда от нещо или заради традицията (например преди хранене). Всичките тези причини за молитва са правилни и могат да бъдат забелязани като положителен пример в Библията. Това, което най-много ни доближава до Бога, обаче, е когато застанем в молитва заради Самия Него. – Точно защото желаем близост с Него. Когато истински търсим Бога, ще имаме многобройни случаи, в които спонтанно ще Го търсим. Но близостта с Бога се изгражда и с добра дисциплина. Нужно е да сме старателни и подредени във времето, което си отделяме за молитва, дори да го превърнем в навик. От такава молитва дяволът най-силно би желал да ни отдалечи и всячески ще се постарае да ни разсее. Именно нещата, които ни носят удоволствие, най-лесно ще постигат това разсейване.
  2. Слово. Ако молитвата е основният начин, по който говорим на Бога, то Божието слово – Библията – е основният начин, по който Той говори на нас. От нея разбираме най-добре как Той желае да живеем. Когато подхождаме към Библията с молитвата Бог да ни се разкрива, Той го прави. Това не значи, че Бог ще ти разкрие тайни в Библията, които не е показвал още на никого. Неговата цел не е да ни разкрие всичко, а най-вече – как да живеем в близки отношения с Него и по между си (1 Коринтяни 13:8-13).
  3. Други вярващи. 
„Защото където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.“ (Матей 18:20) 
Днес расте броят на християните, на които им се ще да вярват, че могат да имат близки взаимоотношения с Бога, макар и да избягват църковните събрания. Обаче това е сигурен начин за отдалечаване, както от общуване с вярващи, така и с Бога. (За повече информация, после може да прочетете „10 прости начина да станеш невярващ“, връзка ще има и в края на статията.) В съзвучие с казаното от Исус в Матей 18:20, близката връзка с Бога се постига и с близка връзка с други християни. 
„…И Той ще се приближава към вас.“ (Яков 4:8) 
Тук е второто обещание, което дава Яков. Божието желание да е близко до нас стои винаги преди нашето. Затова, не само ние се приближаваме до Него, но и Той до нас. 
  • „Измивайте ръцете си, вие, грешни, и очиствайте сърцата си, вие, колебливи.“ (Яков 4:8б) 
Очистете сърцето си от нещата, които са преди Бога, както удоволствията. Основният начин за това е приближаването до Бога. 
  • „Тъжете, ридайте и плачете; смехът ви нека се обърне на плач и радостта ви в тъга.“ (Яков 4:9) 
С това Яков изразява истинското покаяние. Досега си служил на удоволствията. Сега е нужно да съжаляваш за това, че на тях си служил, вместо на Бога. 

С тези неща Яков обяснява какво значи да се смирим. Следва трето обещание за тези, които са смирили себе си. 
„…И Бог ще ви издига.“ (Яков 4:10б) 
Изразено с притчата на сеяча в Лука 8:14, така ще даваш узрял плод). 
  • Борба срещу вредни навици и практики 
Пасажът завършва със следните думи: 
Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брат или съди брат си, злослови закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, а съдия. Само Един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си, та съдиш ближния си?“ (Яков 4:11-12)
Яков започва това поучение с корените на раздор между вярващите. Приключва го с конкретен вид поведение, който поражда раздори – зло говорене за други вярващи. Колкото и да изглежда парадоксално, една от основните причини за това отново е желанието за удоволствие. В това ни уверява на две места книгата притчи: 
клюки
Думите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема.“ (Притчи 18:8; 26:22; „Верен“)
Повече за клюките можете да прочетете после в „Църкворазбивачът – клюки“. Вместо това, желая да обърна внимание на принципа, който прилага Яков в поучението си за стремежа към удоволствие. След призива за истинско покаяние, той насочва внимание върху конкретен вид вредна практика, каквато е злословенето между вярващи. С други думи, дори при истинско покаяние, нашето освобождение от робството на удоволствията е незавършено, докато не насочим вниманието си към вредните навици и практики, с които живеем. Те трябва да бъдат прекъснати и заменени с полезни. Иначе, най-вероятно ще се върнеш или към същото удоволствие, на което си робувал, или ще се отдадеш на друго. Стана ясно, че така служим на стремежа към удоволствия вместо на истинския Бог. Ето защо времето, което сме прекарвали в служене на удоволствия е най-добре да бъде заменено с време за сближаване с истинския Бог – в молитва, изучаване на Божието слово и общуване с други вярващи. 


Заключение 

Желанията за удоволствия:
  – причиняват раздори между вярващите (Яков 4:1-2) и сред хората като цяло (Тит 3:3)
  – водят те до бунт против Бога;
  – правят неефективни молитвите ти;
  – блокират Божието Слово към теб;
  – поробват те.

НЕ МОЖЕШ да ги победиш сам! Нужна ти е Божията благодат от Христос.

МОЖЕШ да направиш някои неща, както за да поискаш, така и за да задържаш тази благодат:
  – Подчини се на Бога и на Неговия план за теб, вместо на удоволствията.
  – Стой далеч от изкушенията
  • и дяволът ще бяга от теб.
  – Приближавай се към Бога (в молитва, Слово, други вярващи)
  • и Бог ще се приближава към теб.
  – Очиствай сърцето си от неща, които са преди Бога (както удоволствията).
  – Истински да съжаляваш за това, че служиш на удоволствията
  • и Бог ще те издигне 
 – Бори се срещу конкретните навици и вредни практики, които те карат да служиш на удоволствията! Вместо тях гради полезни навици, които те приближават към Бога!




Ако намирате статията за полезна, споделете я с приятели! 
Ако нещо конкретно ви е впечатлило, моля, коментирайте.

За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата статия:

[e-mail%255B2%255D.gif]

АБОНИРАЙТЕ СЕ

ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

(Можете да се отписвате!)



БЕЛЕЖКИ

[1] Десислава Тодорова. Старогръцко-български речник на Новия Завет (София: Госпъл, 2010), „2237 ἡδονὴ, ἡ.“
[2] Пак там.
[3] Louis P. Pojman and James Fieser, Ethics - Discovering Right and Wrong, 6th ed. (Belmont, CA: Wadsworth, 2008), 103
[4] Пак там.
[5] Patrick Nullens and Ronald T. Michener, The Matrix of Christian Ethics: Integrating Philosophy and Moral Theology in a Postmodern Context (Downers Grove, IL: InterVarsity Press, 2010), 72
[6] Пак там, стр. 74
[7] Craig S. Keener, New Testament, The IVP Bible Background Commentary (Downers Grove, IL: InterVarsity Press, 1993), 2137,0 / 2538, epub.
[8] СП = Новият Завет: съвременен превод, 2000


БИБЛЕЙСКИ ПРЕВОДИ:
Библия. Ревизирано издание. Българско библейско дружество, София, 2015
Библия. Издателство Верен, София, 2001
Новият Завет: съвременен превод. New World Bible Translation Center. 2001

ИЗОБРАЖЕНИЯ: