ХРИСТИЯНСТВО И ОБЩЕСТВО: ЦърквоРазбивачът: КЛЮКИ

„Да възлюбиш ближния както себе си!” - Клюките между вярващите ни държат далеч от изпълнението на тази заповед и са силно разрушителни за църквата. „Опак човек сее раздори и клюкарят разделя най-близки приятели.” (Притчи 16:28)

ЗАЩО ЦЪРКВОРАЗБИВАЧ?

Древна легенда описва добре един начин, по който Сатана успява лесно да намери слабо място в църквите ни.
Чували ли сте за едно от седемте чудеса на света – Висящите градини на Семирамида? Според легендата градините са били в древния град Вавилон, а Семирамида – владетелка на Асирия. Един подвиг от времето й преди да се възкачи на трона е много показателен.

Все още Семирамида била съпруга на военачалника Оанс. Царят на Асирия - Нин (който построил познатият ни от Библията град Ниневия /Български библейски речник, Вавилония./), решил да превземе могъщото царство Бактрия. Дълго събирал огромна армия, докато накрая се отправил на поход. По пътя му паднали доста крепости, но столицата била силно укрепена, подсигурена с провизии и можела да издържи продължителна обсада. При обсади военачалниците на Нин можели да повикат семействата си при себе си. Така Семирамида се озовала до столицата на Бактрия. Осъзнала, че асирийските армии никога нямало да могат да превземат града, ако не променят тактиката си. Градът бил построен на равно място. Само в единия му край имало стръмна скала, където се издигала яка крепост. Асирийската армия нападала града в ниските части и не обръщала внимание на цитаделата. Затова тя нямала нужда от защита и всички бранители били струпани в ниското. С позволение на мъжа си, Семирамида събрала тайна група от воини, които се катерели добре. При едно от поредните нападения на армията, тайната група се промъкнала до скалистата част, покатерила се по скалата, влязла в столицата и без да срещне никаква съпротива, превзела цитаделата. Когато защитниците осъзнали, че вече са атакувани от две страни и най-сигурната им крепост е в ръцете на врага, се обезкуражили и не след дълго се предали. (Пиер гримал. Приказки и легенди от Вавилон и Персия, стр. 120-122).

Добра тактика, нали? За най-добре доказана считам тезата на съвременните български историци, които изтъкват, че държавата Бактрия, наричана от съседите си Балхара, е всъщност прародината на българите (Петър Добрев. Балхара край Памир. Поглед към българската прародина). С други думи, потърпевшите в случая сме били ние. Но само според легендата (Асирия не се разпростира до територията на Бактрия). Въпреки това, все пак сме потърпевшите. Същата тактика успешно прилага и Сатана спрямо голяма част от църквите, поне в България.

Сигурен съм, че във всяка от църквите ни се отделя достатъчно внимание на различните видове грехове. Малко или много, ние се пазим от тях. Един грях, обаче, рядко е забелязван. Докато ние продължаваме да се браним усилено срещу греховете, една вражеска атака – клюките, съвсем неусетно се е промъкнала, завладяла е цитаделите ни и триумфира тържествено.

По време на своите 20 години християнство съм живял в няколко града и съм участвал активно в духовния живот на няколко църкви, но почти никога не съм чувал да се проповядва срещу клюките. Искрено се надявам, че все някъде това се случва и срещу тях е поведена сериозна битка. Струва ми се безспорно, обаче, че общата картина показва друго – клюките успешно атакуват църквите ни отвътре. Владеят цитаделите ни и явно демонстрират триумфа си. При нас те са успешният и вероятно повсеместен църкворазбивач. Затова ще разгледам тяхната същност, що за грях са според Библията, за да знаем в крайна сметка как да започнем и да се избавяме от тях.

КАКВО СА КЛЮКИТЕ?

Според тълковния речник:

Клюка - “недоброжелателен, злонамерен слух за някого, който се разпространява въз основа на неверни, неточни и измислени сведения.” (Български тълковен речник. Наука и изкуство, С., 2002, “Клюка”) От определението се вижда още едно понятие, което е близко до клюката - “слух”.

Слух – “Нещо, което се говори и чува сред хората, предавани от уста на уста новини, твърдения, измислици; мълва.” (пак там, “слух”).

Клюките и слуховете обикновено са примесени и е трудно да се разграничат. Често са примес от вярна информация с изкривена, както и неутрална с недоброжелателна. Затова не винаги клюките са изцяло резултат от недоброжелателно отношение, а се случват и неволно в желанието ни да обсъждаме другите. Всъщност, клюките не са просто конкретен вид късчета информация, която е дадена за неучастващи в разговора хора. Най-често са начин на общуване. Могат да съдържат и други видове отрицателно говорене като подигравки, обиди, клевети, и т.н. За много хора е немислимо клюките да бъдат избегнати, понеже разбират това почти като прекъсване на общуването си с другите.

За улеснение, тук думата “клюки” ще означава най общо: вредно говорене за неприсъстващи хора, без значение дали мотивите на говорещия са злонамерени, неутрални или даже добри.

ЗАЩО КЛЮКАРСТВАМЕ

На две места в книгата Притчи ни е посочено най-общо защо обичаме клюките:

"Думите на клюкаря са като сладки залъци
и слизат вътре в корема." (18:8; 26:22)

Равинът Леви Авцон посочва четири основни причини за клюките:

Медиите ни учат, че е наш патриотичен дълг, залегнал в клаузите на конституцията за "свобода на словото" да “хвърляме светлина” върху нечестивите дела на съседа. Не съществува личен живот – твоят живот е мой живот и твоите грешки са мое наслаждение.
Ти си Божият воин. Затова не можеш да толерираш фалша. Като Негов воин имаш моралното задължение да търсиш, намираш и изобличаваш публично приятеля си.
Традицията в някои семейства и общества повелява в много случаи, особено на вечеря да принасят хора в жертва, като ги разсичат на олтара (масата) със словесни ножове.
Принизяваш другите, за да изглеждаш по-висок.

КЛЮКИТЕ СПОРЕД БИБЛИЯТА

По неизвестни причини, в повечето църкви се говори малко или нищо за клюки, но за сметка на това могат да се чуят твърде много клюки. Ето защо ще разгледам малко по-подробно някои библейски пасажи, които се отнасят до клюките. Има много такива!!! Не навсякъде в преводите ни на български е използвана думата “клюка”, а често е дума със същото значение, като например “одумване”, което според Тълковния речник е синоним на “клюка” (Български тълковен речник. Наука и изкуство, С., 2002, “Одумки”). Вместо “клюкар” пък, се използва например думата “шепотник”. Затова за улеснение в тази статия използвам цитати от различни преводи, за да може възможно най-точно да бъде назована думата “клюка” в конкретните текстове. По подразбиране ще използвам превода на Българско библейско дружество, Ревизирано издание 2005 г., и той няма да бъде специално означаван.

В Стария Завет

"Да не обикаляш сред народа си да клюкарстваш, нито да застрашаваш живота на ближния си. Аз съм Господ." (Левит 19:16, Библейска лига).

Това не е съвет, а Божия заповед! Въз основа на нея, юдеите са определили безусловно клюката като грях. Нарекли са я “лашон хара”, което буквално се превежда “зъл език” (Rabbi Aryeh Citron. Laws of Lashon Hara).

Ето защо, четейки Стария Завет, юдеите лесно виждат клюките чрез идеята за “зъл език” на повече места:

"Желае ли човек живот,

Обича ли дългоденствие, за да види добрини? -

Да пази езика си от зло

И устните си от коварни думи." (Псалм 34:12-13, Библейска лига)

Подобна е идеята и тук:

"Който въздържа устата си и езика си

Опазва душата си от смущения." (Притчи 21:23)

С други думи, ако се въздържаме от това да клюкарстваме, това би ни дало живот, дългоденствие, добрини и би опазило душата ни от смущения. Всичко това не е звучало на юдеите никак общо, а съвсем конкретно. Те дори до днес приемат, че първата и основна причина за проказа са клюките. Прокаженият (на еврейски: “мецора”), бива наричан и “клюкар” (Rochel Holzkenner, The Gossiper and the Priest).

Още за клюките под наименованието им “зъл език”:

"Злотворецът слуша беззаконните устни: Лъжецът дава ухо на злия език." (Притчи 17:4, Цариградски превод)

Тук виждаме, че като злотворци и лъжци сме определени дори само ако се заслушваме в клюки!!!

За тези, които не само се заслушват в клюки, но ги произвеждат, определенията са още по-силни:

"Покрий ме от тайния съвет на злодейците,

от сганта на беззаконниците,

Които острят езика си като меч,

И прицелват горчиви думи като стрели,

За да стрелят тайно върху непорочния;

Внезапно стрелят, и не се боят." (Псалм 64:2-4, Библейска лига)

Тук “злият език” е определен като остър и от него излизат горчиви думи. Щом съветът е таен и стрелянето по непорочния чрез горчиви думи е тайно, напълно сигурно е, че написаното се отнася за клюки. В псалма Давид нарича хората на клюките злодейци и беззаконници. Лошото е, че чрез клюки именно ние, макар и вярващи, се причисляваме към типа хора, от които Давид се моли да бъде опазен. Макар и да мислим, че само говорим, според псалма сме злодеи (т.е. зли са делата ни) и сме беззаконници – спрямо Божията заповед да не клюкарстваме. (Повече относно този псалм и клюките - в "Думи като стрели".)

Ще бъдат цитирани и още места от Стария Завет, отнасящи се до клюките, но първо да надникнем какво е положението в Новия Завет.

В Новия Завет. Нищо в Новия завет не ни дава основание да считаме, че старозаветната заповед да не клюкарстваме вече не съществува и съответно клюката е премахната като грях. Напротив, всички споменати старозаветни текстове относно клюките важат с пълна сила. Апостол Петър ни напомня именно един от тези старозаветни текстове, който беше споменат в началото:

Защото: "Който желае да обича живота и да види добри дни, нека пази езика си от зло и устните си от лъжливо говорене.” (1 Петър 3:10)

По-надолу ще бъдат споменати още доста пасажи и от Новия, и от Стария Завет, които са пряко свързани с клюките. Но първо да отбележим сърцевината на новозаветното учение – любовта. В главата за любовта – 1 Коринтяни 13, са изброени някои от основните причини за клюките, които са в разрез с любовта:

"Любовта не завижда,... не държи сметка за зло, не се радва на неправдата,… , всичко премълчава…" (1 Коринтяни 13:4-7)

Именно това, че завиждаме, държим сметка за зло, радваме се на неправдата и естествено това, че не премълчаваме, са все причини за клюки, но ясно показват отсъствие на любов.

Както беше споменато в увода, клюките са грях, съобразно едната от двете най-големи заповеди според Христос: “Да възлюбиш ближния както себе си” (Матей 22:39), защото:

"Опак човек сее раздори и клюкарят разделя най-близки приятели." (Притчи 16:28)

И също:

"Където няма дърва огънят изгасва;

И където няма клюкар, раздорът престава." (Притчи 26:20, Библейска лига)

Поради разрушителния си ефект върху любовта в църквата, клюките имат две нива на духовни последствия: 1) сриват личния ни духовен растеж и духовния растеж на църквата и 2) могат да ни доведат до тежки наказания.

Клюките сриват духовния ни растеж

Яков казва за благочестието:

"Ако някой смята себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно." (Яков 1:26)

Без съмнение това важи в пълна сила относно “злия език” – клюките. Апостол Павел казва нещата и по-конкретно:

"И така, като отхвърлите всяка злоба, всяко лукавство, лицемерие, завист и всяко одумване,

пожелавайте като новородени младенци чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение,

ако сте опитали, "че Господ е благ"." (1 Петър 2:3)

Клюките ни пречат да пораснем „към спасение”. Исус каза на апостолите си: “По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.” (Йоан 13:35). След като клюките говорят за отсъствие на любов, ясно е, че докато ги има между нас, не се държим като Христови ученици и духовният ни растеж е силно спънат.

Ако аз участвам в клюки – възпрепятстван е личният ми духовен растеж. Ако лично аз не участвам, но все пак в църковната ми общност клюките са налични, дори и моят растеж да не бъде повлиян, израстването на общността е осакатено и отново съм потърпевш. Повечето други грехове, които бих извършил, влияят предимно на мен. При клюките резултатът е винаги масов. Може те да не ни се струват толкова тежък грях, сравнени с кражбата или убийството, но неповторимата им вреда е именно в това, че унищожават бавно и постепенно, но сигурно. И възможно най-масово. Също така, фактът, че някой мирянин в църквата разпространява клюки, може да не ни се струва толкова проблематичен на фона на другия събрат, който например прелюбодейства и с това грабва вниманието ни. Съсредоточаваме всичките си сили да се преборим с по-тежкия грях (както бактрийците срещу армиията на Нин). Поради това често сме склонни да подминаваме клюкарстващия. Така клюките ни завладяват отвътре и постепенно разбиват църквите ни, без да им противостоим.

Неслучайно юдеите са счели, че причина за проказата са били клюките.

Проказата е заразна болест, която се причинява от бацил. Днес е напълно излечима, но в миналото се е считала за нелечима. Уврежда кожата, особено сетивата, но също и сетивността на носа, гърлото и очите. Води до бавно и постепенно обезобразяване на човека, което трае цял живот. Времето от заразяването до развитието на болестта е от три до пет години. Поради загубата на сетивност, някои рани на прокажения могат да останат незабелязани. (Encyclopædia Britannica 2009 Student and Home Edition, "Leprosy")

Както проказата не е смъртоносна болест, така и клюките не ни се струват измежду тежките грехове, които биха ни завели до ада. Водят ни обаче до загуба на духовните ни сетива – неспособни сме да преценяваме правилно духовната реалност, особено що се отнася до любовта. Наличието на клюкар в църквата дълго време може да остане дори незабелязано, но в определен момент да нанесе значителни поражения на общността, като я обезобрази. Рядко клюките водят до пълното унищожение на една църква, но множество “органи на тялото” – особено служители, чрез клюките биват осакатени. Обикновено са постепенно лишени от авторитет, макар и неофициално, поради клюките, които се носят за тях. Това силно уврежда редица църковни служения. Водачите са в много отношения неспособни да влияят на останалите, понеже повлияните от клюките просто отказват да следват.

Едва ли има по-сигурно средство от клюките за обезобразяването на една църква. Бавно и незабележимо, духовният растеж на много от хората бива спънат чрез въвличането им в клюки, а много от служенията в църквата – трайно увредени. Всъщност, нито един друг грях не се оказва способен да нанесе такъв масов погром. Поради това, дори да не сме забелязали, Писанието е отредило тежко наказание за клюкарите.

Наказание, предназначено за клюкарите

Писанието заръчва на Божия народ само един начин за справяне с проказата – като бъде прокуден прокаженият на специално място за прокажени извън града, за да се спре заразата. Не се наемам да предлагам как отделните църкви трябва да постъпят с клюкарите, понеже понякога и е трудно да се определи кой точно е такъв и кой не е. Сигурно е едно – Бог е определил, че не желае да обитава с клюкари, особено във вечността:

"Господи, кой ще обитава в Твоя шатър?

Кой ще живее на Твоя свят хълм?

Онзи, който ходи незлобливо, който върши правда

и който говори истина от сърцето си;

който не одумва с езика си,

нито струва зло на приятеля си,

нито приема да хвърли укор против ближния си." (Псалм 15:1-3)

Давид започва този псалм категорично с това, че ще обитава в Божия шатър онзи, който не е клюкар. “Не одумва” изглежда не просто вметнато измежду други грехове, а се засяга няколко пъти. Ако се вгледаме внимателно, ще забележим, че чрез поетичния си стил, този текст описва по три различни начина, че клюкарят няма да обитава заедно с Господа:

Положителен (общи условия): ходи незлобливо, върши правда и говори истина от сърцето си. Нито едно от тях може да се каже за клюкаря.
Пряко назован: Не одумва с езика си (т.е. не клюкари).
Отрицателен (описание какво не прави клюкарят): нито струва зло на приятеля си, нито приема да хвърли укор против ближния си. Всичко това прави клюкарят. Не просто върши злини, но ги върши срещу “приятеля си” и “ближния си”.

Именно в това е уникалната вреда от този грях и причината, поради която е толкова омразен на Господа. Правим тъкмо обратното на заповедта “Да възлюбиш ближния си както себе си”. Едно е да се изкушиш да съгрешиш срещу неприятелите си, но при клюките честа мишена са именно приятелите ни и ближните ни, за които знаем много повече (и поради това можем да споделим повече). Като че ли и още от степента на вредата е спомената в псалма. В следващия стих се уточняват детайли за този, който ще обитава в Божия шатър: “но той почита онези, които се боят от Господа”. Клюкарят в църквата отново прави тъкмо обратното - “онези, които се боят от Господа” са постоянният обект на клюките му. Как да опазим църквата от духовна разруха, щом е непрестанно нападана отвътре по най-неочаквания и нелогичен начин – от “вярващия”, срещу близките му приятели, които се боят от Господа? Как последните да предположат, че ще бъдат нападнати именно от там? Това е неочаквано и несправедливо, но понеже Бог е справедлив съдник, за това тежко злодеяние е определил тежко наказание: вън от Божието присъствие! За цяла вечност. Може това да ни се струва прекалено жестоко и старозаветно, но Бог не променя желанията си с какви хора да обитава във вечността. Определеното наказание за клюкарите е потвърдено и в Новия Завет:

"И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично, изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, алчност, омраза; пълни със завист, убийство, свада, измама и злоба; клюкари, клеветници, богомразци, нахални, горделиви, самохвалци, изобретатели на злини, непокорни на родителите си, безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви; които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тези, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват онези, които ги вършат." (Римляни 1:28-32, Издателство “Верен”)

Колкото и безобидни да изглеждат клюките, ние, които ги разпространяваме, сме изложени на най-лошото – да бъдем напълно отделени от Бога, при това завинаги, ако не се покаем. А да се покаем значи не просто да се извиняваме на Бог всеки път за греховете, които повтаряме отново и отново, но да прекратим употребата им.

Никога не съм чувал някой да се покайва гласно за клюки, нито да е споделял, че го е правил. Искрено се надявам все пак да се е случвало.

КАК ДА СЕ ИЗБАВИМ

Нека е ясно едно:

Никой, никога не се самоопределя като клюкар! Поне не и в църквата.

Почти сигурен съм, че ти, който прочете всичко дотук, не отнесе нито веднъж думата “клюкар” към себе си, дори и да знаеш, че се е случвало да разпространяваш клюки. Според автора на Притчи, дори само удоволстването от слушане на клюки те прави злодей и лъжец.

Няма клюки, ако няма слушатели!

Ето първия начин да избавиш църквата си от клюки:

Признай своето участие!

Спомни си скорошните си разговори с хората, особено с приятелите си. Направи си изводи как протичат: обсъждат ли се неприсъстващи хора и ако да - какво казвате за тях. Ако често в разговорите ви са отсъстващи страни, клюките са неизбежни. Няма много значение точно кой разказва клюките – вината е обща! Едно е да дочуеш клюка в случаен разговор и съвсем друго е, когато съзнателно и често участваш в такива. Най-вероятно е да си бил както доволният слушател, така и клюкарстващият. Кое в каква степен – това зависи и от темперамента ти, но не влияе на вината ти.

Признай греха си!

С всичките цитати от Библията исках да покажа, че при клюките не става дума само за порочна практика, неспоменавана в Библията (както е например тютюнопушенето, без да го омаловажавам), а за тежък грях, който Писанието многократно разобличава. Грях, който силно разрушава църквата. Ако приемеш, че просто не си съвършен, както всички в църквата, оставаш с греха си. И както беше посочено, този грях те държи далеч от Бога. Съветвам те: върни се и прочети това отначало, поне Библейските текстове, но този път ги отнеси единствено към себе си! Искрено и силно да съжаляваш за греха си - това е първата крачка към преодоляването му. И най-вече – към това Бог да ти го прости:

Жертви на Бога са дух съкрушен; сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш. (Псалм 51:7)

Първата стъпка е да осъзнаем греха си, да съжаляваме и да помолим искрено Бога за прошка. Втората стъпка е да вземем конкретни мерки, за да го избягваме. Следващата статия ще бъде посветена изцяло на това как да се избавим от клюките. Тук далеч не бяха споменати всички места в Библията, които говорят за клюки. В другата статия ще изложа някои насоки, които Словото ни дава за справяне с клюките, както и други практични съвети в тази връзка.

Ако намирате статията за полезна, споделете я с приятели!

ПРОДЪЛЖЕНИЕ:
"ЦърквоРазбивачът "КЛЮКИ". Част 2: "Как да се избавим"

Ако желаете да бъдете известявани за статиите, може да ги получавате по e-mail веднага след публикуването им, като въведете адреса си тук. Няма да получавате спам и може да се отпишете по всяко време.

ИЗТОЧНИЦИ:

Използвана литература:

1. Андрейчин, Л., Георгиев, Л. и др. Български тълковен речник. Наука и изкуство. С., 2002

2. Български библейски речник. Американ - Хан, Цариград, 1884 г.

http://bible.netbg.com/bible/dic/w.php?310

3. Гримал, П. Приказки и легенди от Вавилон и Персия. Абанос, С., 1998

4. Добрев, П. Балхара край Памир. Поглед към българската прародина. Тангра, С., 2004

5. Encyclopædia Britannica 2009 Student and Home Edition. Chicago: Encyclopædia Britannica, 2009 (DVD ROM)

6. Avtzon. L. Rabbi, Four Reasons Why You Should Gossip. Chabad-Lubavitch Media Center, Достигната на 03.03.2011

7. Citron, A., Rabbi. Laws of Lashon Hara. Chabad-Lubavitch Media Center, Достигната на 03.03.2011

8. Holzkenner, Rochel. The Gossiper and the Priest. Chabad-Lubavitch Media Center, http://www.chabad.org/parshah/article_cdo/aid/1176443/jewish/The-Gossiper-and-the-Priest.htm Достигната на 03.03.2011