„…Убих всички хора в града като жертва на Хамос…“
Меса,
цар на Моав,
цар на Моав,
след победата му над
град на израелтяните
Такова божество издига цар Соломон до Ерусалим.
БОГОВЕТЕ НА СОЛОМОН
ЧАСТ 1: Астарта - богинята на Соломон
ЧАСТ 2: Молох – богът на Соломон, оставил следи до края на Новия Завет
ЧАСТ 3: Хамос – богът на Моав, издигнат от Соломон
ЧАСТ 4: Какво довежда Соломон (и теб) до идолопоклонство
Тогава Соломон построи високо място за Хамос, гнусотията на Моав, на хълма пред Ерусалим... (3 Царе 11:7 „Верен“)
Предните две статии са относно две божества – Астарта и Молох, за които е ясно записано в Библията, че цар Соломон е започнал да им се покланя поради многото си жени. Такова уточнение не е дадено за Хамос. Но тъй като е третото божество, издигнато от Соломон в Йерусалим, струва си да бъде разгледано и то. Съвременният вярващ читател няма причина да счита издигнатите от Соломон божества за действителни богове. Но вярващите израелтяни не са възприемали Хамос като безобидна статуя. Той се противопоставя на заветния Бог на израелтяните - Яхве. Съперничи си с Него за сърцата им. Дори двете божества са въведени във военни конфликти.
 |
| Пещера Вади Далия, до Ерихон, където са открити самарянските папируси от IV в. пр. Хр. |
...Така казва Господ, Израилевият Бог: Ще откъсна царството от Соломоновата ръка... защото изоставиха Мен и послужиха на Астарта, богинята на сидонците, на Хамос, бога на моавците, и на Мелхом, бога на амонците... (3 Царе 11:31-33)
Високите места, които Соломон издига, биха могли да бъдат на други места в Израел. Но изричното споменаване на това, че са в Йерусалим, спрямо сюжета на 3 и 4 Царе, говори за нещо повече. Тези божества влизат в съревнование с Яхве, чийто дом е в Йерусалим.[2] Самият Бог на Израел заявява, че е бил оставен от някои израелтяни заради Хамос, божеството на Моав.
Кои са моавците
Моавците са народ, който според Библията произлиза от Лот, племенник на Авраам. Двете дъщери на Лот решават, че повече няма как да имат мъж. Напиват баща си и забременяват от него. По-голямата дъщеря ражда син и му дава името Моав, което означава „от бащата“[3] (Битие 11:31-37).
Когато израелтяните наближават обещаната земя, Бог нарежда на Мойсей да не безпокоят моавците, като минат през земите им, именно защото са наследници на Лот. Въпреки това, моавският цар Валак счита, че няма как да спечели евентуална война с израелтяните и подкупва пророк Валаам да ги прокълне. Бог не позволява това да се случи (Числа 22-24). Затова, Валаам убеждава царя да прати моавски жени в лагера на Израел, за да ги съблазнят – сексуално и към идолопоклонство към Ваал-Фегор (който се предполага, че е Хамос, наричан с друго име)[4]. Този план се оказва успешен. Бог се разгневява и с мор убива 24 000 души (Числа 25:1-9). Следват още много случаи, в които моавците са споменати в Библията. Някои ще бъдат разгледани по-надолу. Най-известният моавец в Писанието е жена – Рут. От нея произлиза цар Давид (и от там – Исус).
Моавците са напълно завладени от цар Давид. След разделянето на царството (поради греха на Соломон, включително към Хамос), Моав е подчинен от Северното царство Израел.[5] Моавците са завладени около 700 г пр. Хр от Асирия и от тогава вече самостоятелната им държава не съществува.[6] Като народ изчезват около 200 г. сл. Хр., когато йеменските племена Галиб и Гасара навлизат в земите на изток от р. Йордан.[7]
Бог и на амонците?
В Съдии 11:12-28 е описано послание на Ефтай до царя на амонците, които вече няколко години воюват срещу израелтяните. Споменат е и Хамос:
„Не притежаваш ли онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме земите на всички, които Йехова, нашият Бог, е изгонил пред нас.“ (Съдии 11:24)
Не е известно защо Ефтай определя Хамос като негов бог. Точно преди това му разказва как израелтяните владеят градове, населени с моавци, които първо са били отнети от аморейския цар. Когато ги завладяват от него, не са били притежание на Моав. Буквално, вероятно би трябвало да назове Мелхом (Молох) като бог на амонците, но е възможно в този текст Хамос да е адресиран поради връзката с Моав.[8]
Що за божество е Хамос
Значение на името
Името на божеството на иврит се произнася „Кемош“.[9] От начина, по който се изписва на моавски, може да се предположи, че се произнасяло по същия начин.[10] Счита се, че произлиза от глагола „кабаш“ – подчинявам[11] и значението на името на божеството може да се преведе като „подчинител, подчиняващ“[12] или „завоевател“.[13]
Изображения и символи
Върху монети Хамос е изобразяван с меч, копие и щит, както и с две факли до себе си. Арабският му символ е бил черен камък. Откритият черен камък с надписи в Дибон (древна столица на Моав), поставен от моавския цар Меса, също показва това.[14]
Хамос би могъл да бъде идентифициран с някои други божества: Ваал-Фегор (Числа 23:28, 23:3,5,18, 31:16, Второзаконие 4:3, Исус Навиев 22:7, Псалм 106:28, Осия 9:10), Ваал-Зевув (4 Царе 1:2-16), Марс и Сатурн.[15]
Най-ранни сведения
Божественото име Хамос (Кемош) е засвидетелствано най-рано в древните градове-държави Ебла и Угарит[16], както и в името на града Кархемиш, което означава „Вълнолом (или крепост) на Кемиш (Хамос)“[17] Това е познатият в Библията Кархамис, където през 605 г. пр. Хр. се води битката между египетския фараон Нехо и вавилонския цар Навуходоносор[18] – 2 Летописи 35:20; 46:2.
Хамос изглежда е бил важен в религията на Ебла. Открит е в много лични имена, както и от множество жертви на овце, принесени на него. Намерен е негов храм. Дори името на последния месец от годината е означавало „месец за фестивал на Хамос.“[19]
Хамос изглежда е бил важен в религията на Ебла. Открит е в много лични имена, както и от множество жертви на овце, принесени на него. Намерен е негов храм. Дори името на последния месец от годината е означавало „месец за фестивал на Хамос.“[19]
Моавският камък
 |
| Моавски камък (стела на Меса), музей Лувър, Франция |
Моавския камък е открит през 1868 г. в Дивон (виж картата отдолу).[20] От Стария Завет знаем, че Моав е сведен до подчинение при цар Давид по подчертано жесток начин (2 Царе 8:2). Моавците са плащали голям данък на Ахав, цар на Северното царство Израел (4 Царе 3:4). След смъртта на Ахав, подчиненият моавски цар Меса въстава срещу Северното царство Израел (4 Царе 3:5). До времето на цар Йорам, Меса не е правил опити да възвърне загубената си суверенна власт над Моав. Вероятно в този момент[21] се случват събитията, описани от цар Меса на Моавския камък.
Това е основният текст извън Библията, който дава информация за Хамос като божество на народа на Моав. Представя успешната битка през 860 или 850 г. пр. Хр., в която Меса (Меша), цар на Моав, отхвърля игото на Северното царство Израел.
Отдолу е първата част от надписа, до ред 19 (от общо 34), като е включен и краят й - редове 32-33. Направени са някои дребни съкращения. На камъка са повредени някои думи и на места почти цели редове от текста. Повечето от споменатите градове се виждат лесно в дясната част на картата. За улеснение са отбелязани със син цвят в превода. Изписани са по традиционния начин - както в повечето български библейски преводи и затова се различават на места от изписването им на картата.
 |
| Текст от Моавския камък |
Отдолу е първата част от надписа, до ред 19 (от общо 34), като е включен и краят й - редове 32-33. Направени са някои дребни съкращения. На камъка са повредени някои думи и на места почти цели редове от текста. Повечето от споменатите градове се виждат лесно в дясната част на картата. За улеснение са отбелязани със син цвят в превода. Изписани са по традиционния начин - както в повечето български библейски преводи и затова се различават на места от изписването им на картата.
Амрий [бащата на Ахав] беше цар на Израел и той угнетяваше Моав за много дни, понеже Хамос беше гневен на своята земя. И неговият син [Ахав] го наследи и той също каза: „Аз ще угнетявам Моав“. Много дни той казваше това. Но аз погледнах към него и неговия дом[23]. И Израел беше победен. Беше победен завинаги. И Амрий владееше земята в Медева. И [Израел] обитаваше там в неговите дни и през половината на дните на неговия син – четиридесет години. И Хамос възстанови [земята] в моите дни. И аз построих Ваал-меон и построих резервоар [за вода] в него. Построих и Кириатаим. Мъжете от Гад живяха в земята Атарот от древни времена и царят на Израел построи Атарот за себе си. И аз се бих срещу града и го превзех. И убих всички хора в града като жертва на Хамос и за Моав… И Хамос ми каза: „Иди, превземи Нево от Израел.“ И аз отидох през нощта и се бих срещу него от зазоряване до обяд, превзех го и убих всички в него: 7000 мъже и мъже - пришълци, и жени, и жени – пришълки и девойки слугини – за Ащар Хамос ги пратих в изгнание. И от там взех съдове на Яхве и ги занесох пред Хамос. И царят на Израел беше построил Яхаз, и той стоеше там докато се биеше срещу мен. И Хамос го прогони пред мен…
[Редове 32-33] … Хамос ми каза: „Слез, бий се срещу Оронаим. И аз слязох… И Хамос го възстанови в моите дни. [24]
Можем да предположим от текста на Моавския камък, че е направен веднага след победите на Меса, като празнуване на могъщо действие на Хамос. Самото име на Меса означава „Спасителят“.[25] Описанията на Меса от една страна потвърждават библейски герои и събития, но от друга представят различна картина за войната между Меса и Израел. Вероятно са два различни етапа от военните действия. Целта на разглеждането тук е божеството Хамос и поради това няма да бъде отделяно внимание на синхронизирането на двата разказа. Ето защо, тук е използвана предимно първата част от камъка, която дава ценна информация за божеството.
Хамос според надписа на Моавския камък
- Името на Хамос е изписано в пълния текст на паметника дванадесет пъти.[26]
- Меса се описва като „син на Хамос“.
- За Хамос е направено високото място, на което е поставен камъкът, издигнат в негова прослава.
- Според Меса: Хамос „ме спаси от всички потисници и … ми даде да гледам отгоре всичките си врагове.“
- Царят на Израел „угнетяваше Моав за много дни, понеже Хамос беше гневен на своята земя“.
- Като жертва за Хамос са убити всички в градовете Атарот и Нево.
- Според Меса: Хамос ми каза: „Иди, превземи Нево от Израел“ и „Слез, бий се срещу Оронаим“.
- Съдове, посветени на Яхве, са занесени „пред Хамос“.
- Хамос прогонва царя на Израел от града Яхаз.
- Хамос е описан, че възстановява земята на Моав (и определени градове).
Хамос според Моавския камък и според Стария Завет
Вероятно Библейският разказ описва събития след победите на Меса. За да успее да се противопостави на Моав, царят на Северното царство Израел се съюзява с царя на Юда - Йосафат и с царя на Едом. Царете се натъкват на недостиг на вода за войските и предвиждат гибелта си. Затова се обръщат към пророк Елисей. След като Елисей им дава увереност, че Бог ще им помогне да победят, тримата царе нанасят голямо поражение на Меса. Притиснат в една от последните си крепости, Моавският цар намира само един начин да спечели благоразположението на своя бог (Хамос) [27]:
Тогава той [Меса] взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, и го принесе в жертва всеизгаряне на стената. Затова настана голямо възмущение сред израилтяните; и те се оттеглиха от него и се върнаха в земята си. (4 Царе 3:27)
Жертвоприношението изглежда е извършено върху крепостна стена, така че да бъде видяно от обсаждащите войски. То поражда толкова силен смут, че израелтяните и техните съюзници се връщат в земите си.[28] Вероятно поради подчертания сблъсък в разказа между Бога на израелтяните и този на моавците, авторът на библейския разказ не споменава името на моавския бог. В противен случай, възможно е историята да бъде разтълкувана и като прославяне на Хамос. Поради Моавския камък изглежда несъмнено, че Меса и в този случай се е обърнал към Хамос за военна подкрепа.
Двата разказа за войната между Меса и царя на Израел представят идентичен и допълващ се образ за Хамос. Той приема човешки жертви. Описани са различни по вид жертвоприношения на хора. Според Моавския камък са избити всички хора в два града и поне при първия е подчертано, че е било като жертва на Хамос. Вероятно като жертва на него са били избити хората и във втория споменат град. Разказът в 4 Царе 3 описва жертвоприношение в екстремен случай – на първороден син на владетеля.
Хамос и Яхве
Някои от описанията за Хамос напомнят на старозаветни описания на Яхве. Представен е като спасител на народа си. В европейската култура не разбираме добре някои от тези описания за божеството като спасител, точно както най-често не ги разбираме добре и когато са споменати в Стария Завет за Яхве. Близкоизточната култура, в която са живели израелтяните и моавците, и до днес е култура на честта и срама. Такава е културата и днес в по-голямата част на света – от Мароко до Корея, както и сред доста малцинствени групи, които живеят в Западния свят. Основните категории, от които се ръководят хората в тази култура не са „правилно“ и неправилно“, а „чест“ и „срам“. Според Моавския камък Хамос възстановява честта на Моав и именно в това се изразява неговото спасение. Точно по същия начин е описано и избавлението на израелтяните от Египет:
Аз съм Господ твоят Бог, който ви изведох от Египет, за да не бъдете вече роби на египтяните; разчупих оковите на вашето робство и ви направих да ходите с високо вдигнати глави (Левит 26:13, „Верен“).
Като европейци с демократични ценности ценим най-вече свободата и равенството. Ето защо, за нас това е просто описание за придобитата свобода, а останалата част от стиха може да възприемаме само като емоционална художествена украса. В културата на честта и срама връхната точка на спасението се вижда именно в думите: „и ви направих да ходите с високо вдигнати глави“. Възвърната е не само свободата, но и най-важното – честта на народа. По подобен начин би следвало да се разбира и описаното на Моавския камък. Хамос не просто възстановява свободата на моавците. Той прави най-значимото – възвръща честта им. Затова е съществено описаното на два пъти от Меса: „[Хамос] ме спаси от всички потисници и … ми даде да гледам отгоре всичките си врагове.“, както и „Но аз погледнах [отвисоко] към него [царя на Израел] и неговия дом. И Израел беше победен.“ Хамос е възвърнал честта на Меса, който дълги години е живял в подчинение (т.е. в срам). От този момент вече може да гледа с чест към доскорошния си господар. Също на два пъти е описано, че Хамос възстановява: земята и отделни градове. Подразбира се, че по този начин той възстановява най-важното – честта на моавците.
Когато е гневен, Хамос предава народа си да бъде завладян от друг народ. Подобни неща са описани и за Яхве, но причината е винаги една и съща – идолопоклонството на Израел. То е престъпление срещу първата от десетте заповеди:
Да нямаш други богове освен Мене! (Изход 20:3, Второзаконие 5:7)За Хамос също са издигнати високи места. Той има свои свещени предмети. Биха могли да се опишат и още прилики. Изследователите, които се опитват да покажат, че религията на Израел не е била много по-различна от тази на околните народи, биха се съсредоточили върху тези прилики. Но разликите между описанията за двете божества са съществени.
Напълно в разрез с описания характер на Хамос, Яхве не само не изисква, но дори забранява човешки жертвоприношения (Левит 18:21, 20:2-5 и други. Виж повече по темата в статията за Молох.)
Действително, Яхве в няколко случая заповядва на израелтяните да превземат ханаански градове и изисква да бъдат убити всички хора и животни там. Но това не е жертвоприношение! Изтъкнато е в библейския текст, че греховността на тези хора е стигнала твърде далеч. В повечето случаи няма подобни наредби за изтребление и не зависи от това доколко голям враг на израелтяните е един народ. Например, срещу филистимците Яхве не дава такава наредба. Що се отнася до самия Моав, Яхве показва дори положително пристрастие към него, като наследници на Лот, племенник на Авраам. Затова, при завладяването на Обещаната земя, на израелтяните не им е позволено да превземат тези земи, както е отбелязано по-горе. Давид си позволява жестокости спрямо моавците, след като ги завладява, но библейският автор никак не посочва това да е било Божия наредба. Нещо повече, дори пророчествата на Исая и Йеремия за Моав, които са за наказание, показват отношение на обич от стана на Яхве:
Сърцето ми ридае за Моав (Исая 15:5)
Пророчеството на Йеремия накрая завършва с обещание за възстановяване, подобно на Божия народ:
Защото, поради това, че се уповаваше на делата си и на съкровищата си, и ти ще бъдеш хванат. И Хамос ще отиде в плен, свещениците и първенците му заедно с него… Горко ти Моаве! Погина народът на Хамос, защото синовете ти бяха взети в плен и дъщерите ти са пленници. Но Аз ще върна Моав от плен в последните дни, заявява ГОСПОД. Дотук присъдата на Моав. (Йеремия 48:7, 46-47, „Верен“)
От информацията, дадена за Хамос, изобщо не откриваме тази любяща страна на Бога, която Яхве проявява и която е още по-силно изтъкната в Новия Завет. Там дори един от основните начини, по който разбираме Бога е, че „Бог е любов“ (Матей 22:35-39, Марк 12:28-30, Йоан 3:16, 1 Йоан 4:8,16, Ефесяни 2:4 и много други).
Следващи библейски текстове за Хамос
От двата разказа за войната между Меса и царя на Израел се разбира сякаш едно и също нещо – макар и в различна степен, Хамос успешно се е противопоставил на Яхве. Но това не е краят на историята.
Високото място на Хамос, издигнато от Соломон, е било използвано за поклонение поне три века.[29] Едва цар Йосия променя това:
Царят оскверни и високите места, които бяха пред Ерусалим, отдясно на хълма на покварата, които израилевият цар Соломон беше построил за Астарта, гнусотията на сидонците, и за Хамос, гнусотията на Моав, и за Мелхом, гнусотията на синовете на Амон. (4 Царе 23:13, „Верен“)
Пророчеството на Йеремия за Моав започва с града Нево:
За Моав. Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог:
Горко на Нево! Защото бе опустошен;
(Йеремия 48:1)
Градът Нево е свързан в старозаветните текстове с планината до него, която има същото име. На нея Бог отвежда първо Авраам, а после Мойсей, за да им покаже земята, която ще даде на израелтяните. Не е известно дали израелтяните са знаели за камъка, издигнат от Меса. Показателно е обаче, че пророчеството започва именно с предричане за разорение срещу града, който според Моавския камък, е бил превзет от Меса по нареждане на Хамос и чиито жители са избити като жертвоприношение към него.
Пророчеството за Моав продължава. Ето части от него:
Защото, понеже си уповавал на делата си и на съкровищата си,
Сам ти също ще бъдеш хванат;
И Хамос ще отиде в плен
Заедно със свещениците си и първенците си… (Йеремия 48:7, „Верен“)
И Моав ще се посрами за Хамос… (Йеремия 48:13)
Яхве не може да има равностойни съперници. В крайна сметка светилищата на Хамос в Израел са унищожени от Йосия. По волята на Яхве е опустошен не само Моав, но в плен отива и богът им Хамос. Богът, който сякаш е възвърнал честта на моавците, накрая сам е посрамен и довежда народа си до срам.
Заключение
Цар Соломoн поставя до святото място на Яхве божество, което да си съперничи с Него за сърцата на израелтяните. Това, че царството на Соломон е разделено заради издигнатите светилища на други божества е само едно от последствията. Разделеното царство после дори с общи усилия не успява да се справи напълно срещу Хамос. Но битката между Яхве и Хамос е предрешена от Яхве. Светилищата на Хамос сред израелтяните са унищожени, но народът е отведен в плен заради поклонението пред други богове, измежду които е и Хамос. Богът на Моав е отведен в плен и донася срам за народа си. В крайна сметка, Божият народ се завръща от пленничеството си, а Хамос отдавна е забравен. Но извършеното от Соломон предизвикателство срещу Яхве е с тежки последствия и е нанесло трайни следи.
Ако намирате статията за полезна, споделете я с приятели!
Ако нещо конкретно ви е впечатлило, моля, коментирайте.
За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата статия:
![[e-mail%255B2%255D.gif]](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh4gFk9PJPbWWJeBtGL-C9pbgkYbRN61WV628-IWBzVT9Z0EmZoqjYi_OIQcUCarU9QCmxJxfIEKMIXt-eZqlU_JOZvBbgdPLKGw86wNOeZPDd0m0dztB9rqHoX6QveoyVfgvSJaAYNxFOb/s1600/e-mail%25255B2%25255D.gif){kind=small} |
АБОНИРАЙТЕ СЕЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ |
БИБЛИОГРАФИЯ
1. Дж. Мей, Хърбърт; Хамилтън Р.У. Оксфордски библейски атлас. Нов Човек 1998, София
2. Arnold, Bill T (Ed.). Williamson, H. G. M. (Ed.). Dictionary of the Old Testament, Historical Books. 1995, InterVarsity Press, Downers Grove, IL
3. Bible.org. "Chemosh." NET Bible ™ Learning Environment. Accessed August 25, 2018. http://classic.net.bible.org/dictionary.php?word=CHEMOSH.
4. Compston, Herbert Fuller Bright. The Inscription on the Stele of Méša' Commonly Called the Moabite Stone: The Text in Moabite and Hebrew, With Translation. London: Society for Promoting Christian Knowledge, New York: The Macmillan Company 1919.
5. Christian Bible Dictionary and Encyclopedia (Illustrated). Bible Dictionaries, 2012. azw3.
6. Fausset, Andrew Robert M.A., D.D., "Definition for 'Chemosh' Fausset's Bible Dictionary". Bible-history.com - Fausset's; 1878. https://www.bible-history.com/faussets/. Accessed August 25, 2018.
7. Forvo Media SL. Forvo. Accessed August 25, 2018. https://bg.forvo.com/word/chemosh/
8. Gaebelein, Frank E. (ed.). The Expositor's Bible Commentary - 12 Volume Set (NIV). 1984 Zondervan Publishing House (e-book)
9. Hens-Piazza, Gina. 1–2 Kings. Abingdon Old Testament commentaries. Nashvile, TN: Abingdon Press, 2006.
10. "Mesha Stele," New World Encyclopedia, last modified October 17, 2014, accessed August 18, 2018, http://www.newworldencyclopedia.org/p/index.php?title=Mesha_Stele&oldid=984918.
11. Miller, Maxwell, and Ray E. Clendenen. "Moab and the Moabite Stone." In Bible Dictionary, edited by Charles W. Draper, Chad Brand, and Archie England. Revised ed. Holman Illustrated. N.p.: Holman Reference, 2003.
12. New World Encyclopedia contributors, "Mesha Stele," New World Encyclopedia, ,http://www.newworldencyclopedia.org/p/index.php?title=Mesha_Stele&oldid=984918 (accessed August 18, 2018).
13. Nicol, T. "Chemosh." In International Standard Bible Encyclopedia Online, edited by James Orr. Wm. B. Eerdmans Publishing Co., 1939. Accessed August 25, 2018. http://www.internationalstandardbible.com/C/chemosh.html.
14. van der Toom, Karel; Becking, Bob, van der Horst, Pieter W. Dictionary of Deities and Demons in the Bible, 2nd ed. William B. Eerdmans Publishing Company, Grand Rapids, Michigan / Cambridge, U.K. 1999
15. Parker, Simon B. "Syrian and Palestinian Religion: Ancient Religion." In Encyclopædia Britannica. Encyclopædia Britannica, inc., n.d. Accessed August 25, 2018. https://www.britannica.com/topic/Syrian-and-Palestinian-religion#ref559492.
БИБЛЕЙСКИ ПРЕВОДИ:
Библия. Ревизирано издание. Българско библейско дружество, София, 2015
Библия. Издателство Верен, 2001, София
Библия. Издателство Верен, 2001, София
ИЗОБРАЖЕНИЯ:
Заглавна картинка - Меса принася сина си в жертва
Пещера Вади Далия
Карта на Палестина - Оксфордски библейски атлас
Моавски камък - Pinterest
Карта на Моав - Оксфордски библейски атлас