19 ноември 2020

Иродиада – нейният живот и важността ѝ в Писанието

Време за четене:

Иродиада
Иродиада е юдейска принцеса – жената на четвъртовластника Ирод Антипа, спомената в три от евангелията. Особено важна е в Евангелието от Марк.

– Как успешен владетел ГУБИ ВСИЧКО заради жена си?
– Докъде злината на Иродиада я довежда НАКРАЯ?
– Защо Иродиада е ВАЖНА за Марк и Матей?


Статията е от раздела БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК


Дядо

цар Ирод (Матей 2)

Баща

Аристобул

– син на цар Ирод I

Майка

Верникия

Брат

Цар Ирод Агрипа I

(Деяния 12)

Първи съпруг

Филип – неин полу-чичо, син на цар Ирод I

(Матей 14:3, Марк 6:17, Лука 3:19)

Втори съпруг

Ирод четвъртовластникът

– също неин полу-чичо, син на цар Ирод I

(Матей 14:1-10, Марк 6:14-22, 8:15, Лука 3:1,19-20, 9:7-9, 13:31-32, 23:7-15, Деяния 4:27)

Дъщеря

Саломе

– от брака с Филип  (ненаименувана в Библията  Матей 14:6-8; Марк 6:22-28)

 

Библейски споменавания 


Матей 14:3-11, Марк 6:17-28, Лука 3:17 

Произход


Бащата на Иродиада е Аристобул (син на цар Ирод I и Мариамне от династията Хасмонеи[1], познати още с името „Макавеи“). Майка й е Верникия[2] (не тази от Деяния 25:13,23; 26:30). Иродиада е също и сестра на цар Ирод Агрипа I (Деяния 12). Името й е женска форма на името Ирод, повтарящо се многократно сред потомците на Ирод I.[3]

Първи брак 


Още докато Иродиада е дете, дядо й – цар Ирод I – й урежда брак[4] със сина си Филип[5], който й е полу-чичо по бащина линия.[6] Този Филип не бива да се бърка с четвъртовластника Филип (Лука 3:1). От този брак се ражда дъщеря й, спомената в Матей 14:6-18 и Марк 6:22-28. Името й не е посочено в евангелията, но от юдейския историк Йосиф Флавий, неин съвременник, е известно, че тя се казва Саломе.[7] 

Брак с четвъртовластника Ирод 


Когато четвъртовластникът Ирод, управител на областите Галилея и Перея, пътува за Рим през 29 г. сл. Хр., той посещава своя брат по бащина линия – Филип, съпругът на Иродиада.[8] От краткото описание на Йосиф Флавий за срещата на четвъртовласника Ирод и Иродиада, не се разбира точното местожителство на Иродиада и мъжа й. Предполага се, че живеят в някой от пристанищните градове на Палестина[9] или в самия Рим[10]. По време на това гостуване Ирод се влюбва в племенницата си Иродиада.[11] Предлага й брак. Тя се съгласява. Уговарят се веднага щом той приключи с посещението си в Рим, тя да избяга да живее при него. Уговорката включва също той да се разведе със съпругата си – дъщерята на Арета IV[12] (2 Коринтяни 11:32[13]), цар на Набатея (арабско царство, името на което идва от Навайот – син на Исмаил и внук на Авраам[14] – Битие 23:15). 

„Заради Иродиада“ 


Същността на прегрешението 


Според евангелския текст в Марк 6:17, както и според Йосиф Флавий, Ирод Антипа и Иродиада сключват законен брак. Не е ясно дали тя само напуска мъжа си или се „развежда“ с него по своя инициатива. И в двата случая, това действие е в противоречие с юдейския закон. Жена не може да се разведе без да получи писмено съгласие от мъжа си (т.е. само той може да се разведе с нея). Отново, според евангелските разкази и този на Йосиф Флавий, Филип не е инициатор на развода и явно не дава съгласието си.[15] Ето защо, Ирод и Иродиада, които са юдеи по вяра,[16] попадат под осъждението на Закона на Мойсей:
Голотата на жената на брат си да не откриеш; тя е голотата на брат ти. (Левит 18:16) 
Ако някой вземе жената на брат си, това е нечистота; голотата на брат си е открил; бездетни ще останат. (Левит 20:21)
Както се вижда от втория цитат, той съдържа наказание и за двамата участници в прегрешението. Вероятно поради тази причина, Йосиф Флавий, който описва себе си като ерусалимски свещеник[17], не споменава за потомци от тази връзка и дори оставя читателя с впечатлението, че четвъртовластникът Ирод умира бездетен.

Изобличението от Йоан Кръстител


Вероятно Ирод и Иродиада не очакват някой да се осмели да изтъква греха им, макар и да e очевиден. Но в характерен за старозаветните пророци стил, Йоан Кръстител не се бои и не пропуска да изобличи публично владетеля си, че не му е позволено да има жената на брат си (Матей 14:4, Марк 6:18). Матей, Марк и Лука описват последствията от това с различни детайли, но изтъкват една основна причина:
Защото Ирод беше хванал Йоан и го беше вързал и хвърлил в тъмница заради Иродиада, жената на брат си Филип. (Матей 14:3) 

Защото този Ирод беше пратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже я беше взел за жена. (Марк 6:17) 

А четвъртовластникът Ирод, който беше изобличаван от него заради Иродиада, жената на брат си, и поради всички други злини, които беше сторил Ирод, прибави към всичко друго и това, че затвори Йоан в тъмница. (Лука 3:19-20) 
От това кратко сравнение се вижда, че Лука единствено показва Иродиада като причината за изобличението от Йоан Кръстител. Матей и Марк изтъкват нещо повече – предвестникът на Исус е хвърлен в тъмница заради нея (т.е. явно по нейно настояване Ирод издава заповедта).

Въпреки че евангелистите не описват директна критика на Йоан срещу Иродиада, нейното отношение е най-силно подчертано от Марк:
А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше; защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше. (Марк 6:19-20)
Иродиада с главата на Йоан Кръстител - Пол Деларош, 1843 г.
Иродиада с главата на Йоан
Кръстител – Пол Деларош, 1843 г.
По никакъв начин Марк не се опитва да намали вината на Ирод за извършения грях. Все пак, евангелистът показва, че не поради желанието на Ирод се случват последвалите страдания и смърт за Йоан Кръстител, а поради това на Иродиада. Тя иска да го убие, а владетелят – дори го пази. Ясно става, че се налага да го пази здраво – но не, за да не избяга, а именно поради нейното желание да го убие. Въпреки това, Иродиада е твърдо решена да премахне изобличителя си и залага капан на Ирод (Матей 14:6-10; Марк 6:21-28). По време на рождения му ден (вероятно в крепостта Махера, област Перея[18]), дъщерята на Иродиада танцува пред Ирод и големците, които е поканил и с това им угажда. Доволен, Ирод й се заклева, че ще й даде всичко, което поиска, даже до половината от владенията си. Това е отличен случай за момичето да се възползва и да поиска нещо голямо за себе си. Но и тя, както Ирод, е жертва на унищожителното влияние на Иродиада. Допитва се до майка си какво да поиска и подучена от нея, иска главата на Йоан Кръстител. Отново, Марк най-силно описва нежеланието на Ирод да бъде убит Йоан:
„И царят се наскърби много; но пак заради клетвите си и заради седящите с него не поиска да ѝ откаже.“ (Марк 6:26)
В Евангелието от Матей първо е изразено, че Ирод желае да убие Йоан Кръстител, но се бои от народа (Матей 14:5). От това, че после се наскърбява при пожеланата от дъщерята на Иродиада смърт на Йоан (Матей 14:9), отново проличава чие по-точно е било желанието пророкът да бъде убит – на Иродиада. 

Цялата власт на Ирод се оказва недостатъчна – изпълнява се не неговата воля, а тази на Иродиада. 

Войната „заради Иродиада“ 


Бедствията, наречени „заради Иродиада“ са отразени и извън евангелския текст – в историческото описание на Йосиф Флавий. След като е уговорен бракът на Ирод Антипа и Иродиада, включващ развод с първата му жена, тя научава за това. Преди още Ирод да се завърне от Рим в Палестина, тя бяга при баща си цар Арета IV в столицата му Петра.[19] Той възприема това като лична обида и предприема отмъщение с война срещу Ирод.[20] При последвалите бойни действия, цялата му войска е унищожена. Йосиф Флавий заявява на два пъти, че според юдеите, това бедствие постига Ирод заради това, че е убил Йоан Кръстител.[21]

Край на властването на Ирод – „заради Иродиада“ 


През 34 г. сл. Хр. умира Филип четвъртовластникът – братът на Ирод Антипа.[22] През 37 г. е провъзгласен новият римски император – Калигула.[23] Той дава владенията, принадлежали на Филип, на Агрипа – племенник на Ирод Антипа. Освен това му дава и титлата цар (Деяния 12:1).[24]

Иродиада е сестра на новия цар Агрипа. Но вместо да е щастлива за неочакваното издигане на брат си, тя се изпълва със завист. Настоява мъжът й Ирод да се яви пред новия император и да моли също за титлата цар. Ирод й отказва, предвиждайки, че може така да си навлече проблеми с Рим. Но след продължително настояване от страна на Иродиада, Ирод отново отстъпва. [25] През 39 г. сл. Хр. двамата заминават при императора.[26] Междувременно, Ирод Антипа е обвинен от новия цар Агрипа в заговор за бунт, съвместно с Персия. Като доказателство е посочено, че Ирод Антипа разполага с арсенал от оръжия, достатъчни за 70 000 мъже. Калигула решава да повярва на обвиненията. Отнема всичките владения и богатства на Ирод Антипа и дава и тях на племенника му цар Агрипа. Освен това, решава да заточи Ирод Антипа в Лугдунум, провинция Галия[27] (днешният град Лион, Франция[28]). Щом Калигула узнава, че Иродиада е сестра на Агрипа, й заявява, че ще й даде частта от богатството на Ирод, която се полага на нея. Тя горделиво отказва. Ядосан, Калигула я отпраща на заточение заедно с Антипа, като дава също и целия неин имот на брат й Агрипа.[29] Йосиф Флавий също обобщава злината, наречена „заради Иродиада“:
И така, Бог наказа Иродиада за нейната завист към брат й, но също и Ирод, за това, че се е поддал на суетните съвети на жена.[30]
Иродида и Ирод Антипа умират в изгнаничеството си в Галия,[31] където са прокудени през 39 г. сл. Хр.[32]


Значението на Иродиада в Библията 


В Евангелието от Матей и особено в това на Марк, Иродиада има важна функция и тя съвсем не е да представи повече детайли от житието на Йоан Кръстител. Всъщност, Марк рядко се задълбава в детайли, но в историята за Иродиада го прави повече от другите евангелисти. Целта е да подчертае функцията на Йоан Кръстител, като го сравни с добре познат пророк от старозаветните Писания – Илия. 

Езавел и Ахав – Фредерик Лейтън, 1863 г.
Езавел и Ахав
Фредерик Лейтън, 1863 г.
Пророк Илия се противопоставя на цар Ахав без страх. Въпреки това, Ахав има подчертано властна и зла съпруга – сидонската принцеса Езавел. Именно бракът с нея е описан като причина за нечистотата му – отдаване на идолопоклонство (3 Царе 16:31, както личи и от Откровение 2:20). Сключването на брак с друговерката Езавел е престъпване на Мойсеевия закон (Второзаконие 7:1-4). Подобно на Ахав, описаната нечистота на Ирод Антипа, за която го изобличава Йоан, също се корени в самото сключване на брака с Иродиада. Относно Ахав също са описани моменти, в които Езавел действа сякаш с по-голяма власт от царя (3 Царе 21:16). Езавел, подобно на Иродиада, избива господните пророци (3 Царе 18:4,13) и заплашва Илия също със смърт (3 Царе 19:2). 

Лука обяснява ясно връзката между Илия и Йоан Кръстител още в началото на своя разказ. Ангелът предрича на Захарий за Йоан: 
Той ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ. (Лука 1:17)
След това разяснение, Лука повече не се нуждае да сравнява двамата пророци, за разлика от Матей и Марк. В този случай, подробности около Иродиада не са му потребни и за смъртта на Йоан е обвинен единствено владетелят. (Лука 9:9). В Евангелието от Матей липсва обяснението защо Йоан Кръстител е като Илия, но все пак връзката между двамата е ясно заявена. Исус казва на учениците си:
…Този е Илия, който имаше да дойде (Матей 11:14)
Още веднъж Исус им говори за очаквания Илия и те разбират, че става дума за Йоан Кръстител (Матей 17:10-13). Все пак, Матей решава да подчертае това и чрез Иродиада, напомняща на Езавел.

В Евангелието от Марк, Исус единствено уверява учениците си:
Наистина Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко… Но ви казвам, че Илия вече е дошъл и те постъпиха с него както си искаха и според писаното за него. (Марк 9:12-13)
На читателя остава сам да се досети кой е очакваният Илия. На помощ идва описанието за Иродиада. То е така представено, че възможно най-силно да напомня на Езавел. Така образът на ужасяващата владетелка служи за да изяви най-великия „между родените от жени“ (Матей 11:11).

Споделете с приятели!


Свързани страници:

За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата статия в блога:


[e-mail%255B2%255D.gif]

АБОНИРАЙТЕ СЕ

ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

(Можете да се отписвате!)

Системата не изпраща спам,
единствено новите статии.



Обратно към БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК



   БЕЛЕЖКИ

[1] AICE, “Herodias,” Jewish Virtual Library, last modified 2008, accessed November 15, 2020, https://www.jewishvirtuallibrary.org/herodias.
[2] William Milwitzky, “Herodias,” Jewish Encyclopedia, accessed October 25, 2020, http://www.jewishencyclopedia.com/articles/7606-herodias; Harpercollins Bible Dictionary, 3rd rev. ed., ed. Mark Allan Powell (n.p.: Harpercollins, 2011), s.v. “Herodias,” by Francisco O. Garcia-Treto
[3] Zondervan, “Herodias,” Bible Gateway, accessed November 15, 2020, https://www.biblegateway.com/resources/all-women-bible/Herodias.
[4] G. J. Goldberg. The Flavius Josephus Home Page. http://www.josephus.org/JohnTBaptist.htm#Salome. Достъпно: 15 ноември 2020.
[5] Първият съпруг на Иродиада е наречен е от юдейския историк Йосиф Флавий, съвременник на Иродиада, също с името Ирод. Подробно пояснение за това защо става дума за една и съща личност може да бъде прочетено в Dictionary of New Testament Background: A Compedium of Contemporary Biblical Scholarship, ed. Craig A. Evans and Stanley E. Porter, The IVP Bible Dictionary (Downers Grove, Il: Intervarsity Press), s.v. “Herodian Dynasty,” Kindle edition.
[6] Harpercollins Bible Dictionary, 3rd rev. ed., ed. Mark Allan Powell (n.p.: Harpercollins, 2011), s.v. “Herodias,” by Francisco O. Garcia-Treto
[7] Йосиф Флавий. Юдейски древности, книга XVIII, 5:3 (136).
[8] Zondervan, “Herodias,” Bible Gateway.
[9] Пак там.
[10] Zondervan Illustrated Bible Dictionary, 2nd ed., ed. James Dixon Douglas, Merrill Chapin Tenney, and Moisés Silva (Grand Rapids, Mi: Zondervan, 2011), s.v. “Herod.”
[11] Zondervan, “Herodias,” Bible Gateway.
[12] Йосиф Флавий. Юдейски древности, книга XVIII, 5:5.1 (109-10)
[13] Harpercollins Bible Dictionary, 3rd rev. ed., ed. Mark Allan Powell (n.p.: Harpercollins, 2011), s.v. “Nabatea,” by Mary K. Milne
[14] Според Йосиф Флавий, Набатея е област, простираща се от река Ефрат до Червено море, в която живеят потомците и на дванадесетте сина на Исмаил (Йосиф Флавий. Юдейски древности, книга I, 12:4).
[15] G. J. Goldberg. The Flavius Josephus Home Page. http://www.josephus.org/JohnTBaptist.htm#Salome. Достъпно: 15 ноември 2020.
[16] Milwitzky, “Herodias,” Jewish Encyclopedia.
[17] Йосиф Флавий. Юдейската война. Книга I, 1:1.
[18] Dictionary of New Testament Background: A Compedium of Contemporary Biblical Scholarship, ed. Craig A. Evans and Stanley E. Porter, The IVP Bible Dictionary (Downers Grove, Il: Intervarsity Press), s.v. “Herodian Dynasty,” Kindle edition.
[19] Zondervan Illustrated, s.v. “Herod.”
[20] Dictionary of New Testament Background, s.v. “Herodian Dynasty,” Kindle edition.
[21] Йосиф Флавий. Юдейски древности, книга XVII, 5:2
[22] Encyclopaedia Britannica. “Philip”. https://www.britannica.com/biography/Philip-king-of-Judaea, достигнатo на 15 ноември 2020.
[23] Zondervan Illustrated, s.v. “Herod.”
[24] Йосиф Флавий. Юдейски древности. Книга XVIII, 6:10; Юдейската война. Книга II, 9:6.
[25] Йосиф Флавий. Юдейски древности. Книга XVIII, глава 7; Юдейската война. Книга II, 9:6.
[26] J. P. M. Walsh, „Herodias .“ New Catholic Encyclopedia. Encyclopedia.com. (October 16, 2020). https://www.encyclopedia.com/religion/encyclopedias-almanacs-transcripts-and-maps/herodias
[27] Йосиф Флавий. Юдейски древности. Книга XVIII, глава 7; Юдейската война. Книга II, 9:6.
[28] „The origins of Lyon: Lyon from prehistory to early Christian times,” Lugdunum - museum and roman theaters, accessed November 15, 2020, https://lugdunum.grandlyon.com/en/Discover/The-origins-of-Lyon.
[29] Йосиф Флавий. Юдейски древности. Книга XVIII, глава 7; Юдейската война. Книга II, 9:6.
[30] Юдейската война. Книга II, 9:6.
[31] Йосиф Флавий. Юдейската война. Книга II, 9:6.
[32] Dictionary of Jesus and the Gospels: A Compendium of Contemporary Biblical Scholarship, 2nd ed., ed. Joel B. Green, Scot McKnight, and Howard Marshall (Downers Grove, IL: IVP Academic, 1992), s.v. “Herodian Dynasty,” by Helen K. Bond.

БИБЛИОГРАФИЯ

Йосиф Флавий. Юдейската война. София: Изток-Запад, 2020. 

AICE. “Herodias.” Jewish Virtual Library. Last modified 2008. Accessed November 15, 2020. https://www.jewishvirtuallibrary.org/herodias. 

Bond, Helen K. "Herodian Dynasty." In Dictionary of Jesus and the Gospels: A Compendium of Contemporary Biblical Scholarship, 2nd ed., edited by Joel B. Green, Scot McKnight, and Howard Marshall. Downers Grove, IL: IVP Academic, 1992. 

Encyclopaedia Britannica. Encyclopaedia Britannica, Inc. Chicago, IL, http://www.britannica.com/, Accessed November 15, 2020. 

Goldberg, G. The Flavius Josephus Home Page. http://www.josephus.org/. Accessed November 15, 2020. “Herod.” In Zondervan Illustrated Bible Dictionary, 2nd ed., edited by James Dixon Douglas, Merrill Chapin Tenney, and Moisés Silva. Grand Rapids, Mi: Zondervan, 2011.

“Herodian Dynasty.” In Dictionary of New Testament Background: A Compedium of Contemporary Biblical Scholarship, edited by Craig A. Evans and Stanley E. Porter. The IVP Bible Dictionary. Downers Grove, Il: Intervarsity Press. Kindle edition. 

Josephus, Flavius. The Antiquities of the Jews. Translated by William Whiston. Project Gutenberg, 2009. epub e-book. 

Milwitzky, William. “Herodias.” Jewish Encyclopedia. Accessed October 25, 2020. http://www.jewishencyclopedia.com/articles/7606-herodias. 

Powell, Mark Allan, ed. Harpercollins Bible Dictionary. 3rd rev. ed ed. New York, NY: Harpercollins, 2011. 

“The origins of Lyon: Lyon from prehistory to early Christian times.” Lugdunum - museum and roman theaters. Accessed November 15, 2020. https://lugdunum.grandlyon.com/en/Discover/The-origins-of-Lyon.

Walsh, J. P. M. "Herodias ." New Catholic Encyclopedia. Encyclopedia.com. (October 16, 2020). https://www.encyclopedia.com/religion/encyclopedias-almanacs-transcripts-and-maps/herodias

Zondervan. “Herodias.” Bible Gateway. Accessed November 15, 2020. https://www.biblegateway.com/resources/all-women-bible/Herodias.

0 коментара :

Публикуване на коментар