1 март 2013 г.

Добре дошли в пустинята

Това е място, където Бог желае да заведе всеки вярващ. Съществена част е и от Стария, и от Новия Завет. Също и от твоя духовен живот.







В Библията думата "пустиня" показва важен момент от живота на вярващия. В почти всички случаи тя е едновременно с буквално и метафорично значение.

Пустинята в Библейския текст е географско понятие. Не е винаги изцяло пясъчен район, както вероятно много читатели си я представят. Тя е пусто (безлюдно) място, където поради много сухия климат растителността е липсваща или оскъдна (в някои от описаните в Библията пустинни райони, обаче, има паша за добитък като овце). Животинските видове по тези места също са в много ограничен брой. Освен в оазисите, вода там трудно се намира и условията за живот са неблагоприятни.

Неслучайно на Божия народ е дадена именно Ханаанската земя. Тя съдържа в себе си пустинни райони, а и около нея има големи пустинни площи. Както ще се види в тази статия, пустинята в Библията е място с духовно значение. Бог целенасочено завежда там множество свои служители. Същото продължава да прави и днес. Разликата е единствено в това, че пустинята в живота на вярващия не е географско понятие, а духовно състояние, в което Самият Бог го завежда.

Ако си решил да следваш Христос, пустинята в Библията ще ти даде добра представа за нещо значително, което Бог ще извърши, в момента прави или вече е сторил в живота ти.

Библейската идея за пустинята като духовно състояние е конкретна. Погрешно е да я тълкуваме със свои си значения! Неправилни значения, които бихме могли да вложим са, например: лошо емоционално състояние, липса на съзнание за посока в живота, несполуки и т.н. Нито е време, в което си далеч от Бога! Напротив, в пустинята Бог е с теб и те изгражда, въпреки, че усещанията ти може да говорят за обратното.

Най-сигурният начин да разберем това състояние, до което желае Бог да ни заведе, е като се придържаме към библейската идея за пустиня. Едва тогава ще можем ясно да разберем какво представлява това, през което Бог желае да ни превежда и защо е нужно.

БИБЛЕЙСКАТА ИДЕЯ ЗА ПУСТИНЯ

Най-ранната случка в Библията, в която Бог изгражда човек в пустинята, не е свързана с никого от големите герои на вярата. Не е пророк като Мойсей, нито цар като Давид. Това е един от библейските герои, които по-скоро биват пренебрегнати от читателите - Агар.
  • АГАР
Тогава Сарая каза на Аврам: Заради тебе ми дойде тази обида. Дадох слугинята си в твоите обятия; а като видя, че зачена, започна да ме презира. Господ нека съди между мен и теб. А Аврам отговори на Сарая: Ето, слугинята ти е на твое разположение; направи с нея, както намериш за добре. И така, Сарая се отнасяше зле с нея, така че Агар избяга от нея. Но ангел Господен я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур, и каза: Агар, слугиньо на Сарая, откъде идваш и къде отиваш? А тя отвърна: Бягам от лицето на господарката си Сарая. А ангелът Господен й каза: Върни се при господарката си и се покори под властта й. Ангелът Господен й каза още: Ще увелича потомството ти дотолкова, че да не може да се изброи поради своето множество. После ангелът Господен й каза: Ето, ти си заченала и ще родиш син; да му дадеш име Исмаил, защото Господ те чу в скръбта ти. (Битие 16:5-11.)
Понякога в нормалното ни ежедневие нито сме в състояние да чуем какво Бог желае от нас, нито бихме го послушали. Затова Бог ни довежда до състояния като несигурност, неуспехи, дори провали. В резултат на това излизаме от обичайния си ритъм на живот. Често това е  средството, което Бог ни предлага, за да се откъснем от всички други мисли и да чуем ясно гласа му. Пустинята е добро място, където Бог ни учи на смирение и покорство. На Агар каза да се покори на Сарая и я успокои, че не я е изоставил.

Пустинята е място, където Бог показва, че ни чува. Разкрива ни волята си. Учи ни на покорство.

Стигна се до момент, в който Сарая сама отпрати Агар да си ходи.
Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мях с вода и ги даде на Агар, като ги сложи на рамото й; даде й още детето и я изпрати. А тя тръгна и се заблуди в пустинята Вирсавее. Но водата в меха се изчерпа; и майка му хвърли детето под един храст и отиде и седна насреща, далече колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака. А Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и й каза: Какво ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е. Стани, вдигни момчето и го хвани с ръката си, защото ще направя от него велик народ. Тогава Бог й отвори очите и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие. Бог беше с момчето, което, като порасна, се засели в пустинята и стана стрелец. Засели се във Фаранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя. (Битие 21:14-21)
На Агар и Исмаил сме склонни да обръщаме изключително малко внимание, понеже най-често се съсредоточаваме върху Авраам и Исак. Те обаче са рядък пример за вяра. Рядък пример за хора, които не само са чули Божия призив в живота си, но и си вземат поука. И за разлика от много вярващи днес, са научили урока за пустинята.

Накъде тръгна да бяга първия път Агар, преди да я срещне ангела? Лесно можем да се досетим. Сур (Шур) е точно преди Египет. Беше египтянка и бягаше към родината си (Barnes' Notes on the Bible). Не можем толкова лесно да кажем накъде тръгна да бяга, след като Сара я пропъди. Но Бог отново я срещна в пустиня. След като отново Бог й показа, че ги чува в пустинята и ги избавя, и Агар, и Исмаил научиха незаменим урок: по-добре да останат в пустинята, където Бог ги чува и е с тях, отколкото да отидат в богатата родина на Агар. Затова и Агар взе за сина си жена от Египет, но него не го върна там.

Ние също е добре да научим този урок:

По-добре да сме в пустинята, но с Бог!

Какво става, ако не научим този урок ли? Нека се върнем малко по-назад.


  • АВРААМ.
Той също имаше своята пустиня, но там нещата се случиха по обратния начин. Не Авраам отиде в земята, която е пустиня. Пустинята сама дойде в земята, в която е Авраам.
 И Аврам пропътува земята до местността Сихем, до дъба Море. В това време ханаанците живееха в тази земя. Тогава Господ се яви на Аврам и каза: На твоето потомство ще дам тази земя. И там Аврам издигна жертвеник на Господа, Който му се яви. (Битие 12:6-7)
 А в земята настана глад; затова Аврам слезе в Египет да поживее там, понеже гладът беше се усилил в Ханаанската земя. (Битие 12:10)
Известно време след тази случка Бог се яви на Авраам и му каза още малко подробности:
Тогава Господ каза на Аврам: Знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще бъде поробено; и те ще го потискат четиристотин години. (Битие 15:12)
В коя земя щяха да са роби? - В Египет. А в коя земя реши да потърси спасение бащата на вярата, без каквито и да е съветвания с Бога? В същия този Египет.

Авраам реши точно обратното на Агар: по-добре да съм чужденец в богатия Египет, отколкото да умрем от глад в земята, която Бог ми каза, че ще ми даде.

Не бягай от пустинята! Колкото и да е тежка, там е Бог. Затова няма по-добро място за теб.
  • МОЙСЕЙ
А Моисей пасеше овцете на тъста си Йотор, мадиамския жрец; и като докара овцете навътре в пустинята, се изкачи на Божията планина Хорив. Там ангел Господен му се яви в огнени пламъци изсред един бодлив храст. (Изход 3:1-2)

Според евреите, Мойсей е най-великият пророк (най-великата личност, която се е раждала). За да стане, обаче толкова велик, прекара общо 80 години от живота си в пустиня. Дякон Стефан ни казва, че 40 години от живота на Мойсей са изминали в Мадиамската пустиня (Деяния 7:29-30). Това не се споменава в Петокнижието, но е част от еврейската традиция и имайки предвид факта, че се е случило след смъртта на фараона, имаме основание да се доверим (Barnes' Notes on the Bible). Тези първи 40 години на пръв поглед изглеждат безсмислени. Бог нищичко не му каза за цели 40 години. Имаше, обаче, няколко неща, на които Бог научи Мойсей точно през този негов първи пустинен период.

Мосей израсна като принц при най-богатия владетел на тогавашния свят. Знаеше какво е да живее в разкош и не знаеше нищо друго. Ако Бог беше спестил на Мойсей живота в пустинята, когато извеждаше Божия народ, пръв щеше да се оплаче от недоимъка в пустинята този, който беше свикнал на най-много лукс. Несъмнено Мойсей беше до момента най-непригоден да издържи на тези условия, всички други бяха роби и бяха свикнали на по-малко.

Когато Бог изведе евреите от Египет в пустинята, само един човек беше обучен да се справи с такава мисия. Само Мойсей беше изживял вече 40 години в пустинята. Божието първоначално желание не беше народът да скита 40 години, но е предвидил тази възможност. Само Мойсей беше придобил издържливостта да преживее 40 години в пустинята, без да започне да хули Бога.
Престоят в пустинята е време за незаменимо обучение. Понякога курсът на обучение е твърде дълъг. По-кратък не би бил достатъчен, за да се справим.

  • БОЖИЯТ НАРОД В ПУСТИНЯТА.
Можеше ли евреите някак да избегнат пустинята и направо да отидат в обещаната земя?
 А когато фараонът пусна народа, Бог не ги преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият път; защото Бог каза: Да не би народът да се разкае, като види война, и да се върне в Египет. Но Бог поведе народа по заобиколен път през пустинята към Червеното море. А израелтяните излязоха от Египетската земя въоръжени. (Изход 13:17-18)
Прекият път би отнел на израелтяните около 10 дни (според Абен Езра) или дори само три дни (според Филон Александрийски) (Gill's Exposition of the Entire Bible). Въпреки, че последното може да се преведе и като "...излязоха от Египетската земя строени.", т.е. в боен ред, няма никакви индикации, че евреите са били разоръжени от египтяните. Населявали са граничен район, който често е бил нападан от номадски народи от пустинята и затова се е налагало да могат да си служат с оръжие (Barnes' Notes on the Bible). Въпреки това, филистимците били много войнствени и трудно биха пропуснали да попречат на израелтяните да преминат към Ханаан, от който владеели много голяма част. Но евреите не са били подготвени за такъв сблъсък, както ясно личи от отчаянието им при наближаването на египетската войска до Червено море (Изход 12:10) (Keil and Delitzsch Biblical Commentary on the Old Testament).

Понякога щом влезем в Божия път, решаваме, че веднага искаме да му служим с големи неща. Най-доброто, което Бог може да ни предложи в този момент често е пустиня. Иначе ни чакат филистимци. Това са трудности, с които нямаме духовния опит да се справим, колкото и да смятаме, че сме близо до Бог в момента. А Той желае да ни направи силни, така че да не се налага да ни спасява с чудо всеки път.

Глупостта е да си мислиш, че само Божието присъствие ти е достатъчно, за да се справиш с всякакви трудности във всеки момент. Не е така! Нужен ти е и духовен опит, а той се трупа най-вече в пустинята.

Точно обратната глупост залива множество съвременни църкви! Неблагоразумно е да си мислиш, че независимо от духовното ти състояние пред Бога и без да отдаваш значение на това -какво Бог желае от теб, ти просто трябва да служиш, защото опитът идва със служенето. Пустинята в такъв случай се явява като оправдание за липса на вяра. Ето какво става, обаче, в тези случаи:
На сутринта, като станаха рано, изкачиха се на планинския връх и казваха: Ето ни; и ще вървим напред към мястото, което Господ ни е обещал; защото съгрешихме. А Моисей каза: Защо престъпвате така Господнето повеление, тъй като това няма да успее? Не вървете напред, защото Господ не е между вас, да не би да ви поразят неприятелите ви... Обаче те дръзнаха да се изкачат на планинския връх; но ковчегът на Господния завет и Моисей не излязоха от стана. Тогава амаличаните и ханаанците, които живееха на онази планина, слязоха и ги разбиха, и ги поразяваха чак до Хорма. (Числа 14:40-45)
Доста съвременни църкви правят грешка, подобна на описаната. Без дори да търсят Божието водителство, залагат на програми и готови методи, които са научили, че някъде работят. В България особено преди около петнадесетина години имаше множество поучения и семинари от служители (най-вече идващи отвъд океана), които ни учеха как да водим хора до Христос. Лично успях да се убедя в това, че много вярващи хора, които се вкопчиха в тези методи и ги прилагаха с готовност, не доведоха и един човек в църквите си. Като че ли повечето църкви си взеха поука, но пък продължават да разчитат на други готови програми, които с готовност внасят. В тази връзка Джордж Барна, основател на компания за християнски проучвания, заключава:
"Църковните събития не могат ефективно да конкурират това, което светът може да предложи. Единственото нещо, което само църквата е в състояние да даде, е животопроменяща, действителна среща и взаимоотношение с любящия Бог, както и с хора, променени от такива срещи. Докато тази връзка не бъде направена, съсредоточаването върху допълнителни мерки, програми и полезни неща, различни от животоформиращата среща, е по-вероятно да ни направи да загубим основата си, отколкото да я изградим." (Barna Group. Number of Unchurched Adults Has Nearly Doubled Since 1991)

Доста съвременни църкви и служения не са нищо различно от правене на програми. Църковното служение се разбира просто като организирана дейност на група християни. Не, че в това число не влиза и молитвено служение, но често то по нищо не се различава от останалите програми на църквата. Божието водителство там нито се търси, нито се намира. Основна цел не е заставане пред Бога заради самия Него, а в най-добрия случай - молене за нужди.

Когато мислим за служението като за планирана програмна дейност, пустинята само може да ни свари неподготвени:

Не можеш  да предвидиш в графика си кога Бог ще те заведе в пустиня! Нито кога ще изведе теб или служението ти от пустинята!
Всичко това съвсем не означава, че не трябва да има планиране в служението или да липсват програми, но да се търси първо Божието водителство.

Преди да преминем към следващия Библейски пример, който добре демонстрира важността на Божието водителство, да погледнем каква е била целта на пустинята при Божия народ. Мойсей сам обяснява защо Бог ги е завел на това странстване:
...Tвоят Бог, те е водил през тези четиридесет години в пустинята, за да те смири и да те изпита, за да узнае какво има в сърцето ти, дали ще пазиш заповедите Му или не... за да те научи, че човек не живее само с хляб, но че човек живее с всяко слово, което излиза от Господните уста... (Второзаконие 8:2-3)

  • ДАВИД.
За разлика от Божия народ в пустинята, ето какво правеше Давид преди да предприеме важни действия:
Затова Давид се допита до Господа: Да ида ли да нападна тези филистимци? И Господ каза на Давид: Иди и нападни филистимците и избави Кеила. А мъжете, които бяха с Давид, му казаха: Ето, нас тук в Юдея ни е страх, а колко повече, ако отидем в Кеила против филистимските войски! Затова Давид пак се допита до Господа. И Господ му отговори: Стани и слез в Кеила, защото ще предам филистимците в ръката ти. (1 Царе 23:2-4)
Докато служеше на Саул, Давид вече беше побеждавал всякакви филистимци, като започна от най-силния. Имаше и опита, и вярата, че ще успее. За съвеременните църкви, за които стана дума, това да имаш вяра и опит е достатъчно. Просто правиш програми и служиш. Но Давид, когото сам Бог нарича човек по Своето сърце (1 Царе 13:14), не си позволяваше това. 

От гледна точка на съвременното програмно християнство, Давид си беше дълго време неуспешен служител - само бягаше по пустини, без да свърши нищо особено. Ето ги пустините на Давид:
А Давид живееше в пустинята, в недостъпни места, и пребиваваше в хълмистата част на пустинята Зиф. А Саул го търсеше всеки ден; но Бог не го предаде в ръката му. (1 Царе 23:14)
 ...А Давид и мъжете му бяха в пустинята Маон, в полето на юг от Есимон. И така, Саул и мъжете му отидоха да го търсят. (1 Царе 23:24-25)
След това Давид излезе оттам и отиде в недостъпните места на Ен-гади. И когато Саул се върна от преследването на филистимците, му известиха, че Давид е в пустинята Ен-Гади. (1 Царе 24:1)
 В това време Самуил умря. Целият Израел се събра и го оплакаха, и го погребаха в къщата му в Рама. И Давид стана и отиде в пустинята Фаран. (1 Царе 25:1)
След толкова пустини, Давид все още беше способен да се държи на моменти като Саул. Именно това показа във Фаранската пустиня. Мъжете на Давид бранеха овчарите и стадата на богаташа Навал от разбойници и Давид реши, че Навал в знак на благодарност, би му изпратил храна за криещите се заедно с Давид. Вместо това, Навал дори се подигра с пратениците. Щом узна, Давид тръгна към Навал с намерението да избие всеки от мъжки пол в рода на богаташа. Единствено мъдрата постъпка на съпругата на Навал не само предотврати изтреблението, но и Давид си даде сметка какво е щял да извърши.

В крайна сметка, пустините дадоха резултат при Давид. По-късно в живота му, когато синът му Авесалом се разбунтува и узурпира царството, Давид знаеше къде да отиде и какво да прави:
Царят каза още на свещеника Садок: Нали си ясновидец? Върни се в града с мир... Аз ще се бавя при бродовете в пустинята, докато дойде вест от вас, за да знам какво да направя. (2 Царе 15:27-28)
Очакваната вест след време пристигна. Изпратените свещеници предадоха известие от Хусай - съветник на Авесалом, който помогна на Давид да спечели достатъчно време, за да премине Йордан. А ето и съвета:
Не оставай тази нощ при подходите на пустинята, а непременно премини Йордан, за да не бъдат погълнати царят и целият народ, който е с него! (2 Царе 17:16)
В пустинята Давид узна какво да прави - да се прехвърлят отвъд Йордан, където по-късно Бог предаде Авесалом в ръцете на Давидовите служители.

Дори праведния и успешен цар Давид Бог отведе отново в пустинята.
Ако смяташ, че щом си имал някаква пустиня, вече няма да има други, най-вероятно грешиш.
Да разгледаме пустинята на още няколко Божии човека.


  • ИЛИЯ
Илия доказа пред целия народ, че единствено неговият Бог е истински, а не Ваал. После се наложи да заколи 450 пророка на Ваал. Ето какво се случи след това:
Тогава Езавел прати човек до Илия да каже: Така да ми направят боговете - да! - и повече да прибавят, ако утре около този час не постъпя с твоя живот, както с живота на всекиго от тях. А като чу това, Илия стана и отиде да спасява живота си... А той самият отиде на еднодневен път в пустинята и спря, и седна под една хвойна. И поиска за себе си да умре, като каза: Стига сега, Господи. Вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си. (3 Царе 19:2-4)
Няма нищо недуховно в състоянието на Илия в този момент и е само привидно, че си е загубил вярата. Когато четем за библейските личности, които ни вдъхновяват, никога не бива да забравяме това, че са хора от кръв и плът като нас. Затова и Самият Христос в Гетсимания, знаейки, че го очаква смърт на кръста, моли Отец ако е възможно да го отмине това, но все пак да бъде волята на Отец.

Виждаме в мислите, думите и действията на Илия много от класическите симптоми на депресията: оттегляне или бягство, промяна в настроенията, страх или мрачно предчувствие; самосъжаление, чувство на безполезност, загуба на надежда и увереност, гняв, раздразнителност, болезнено и погрешно мислене, физическо изтощение. (J. Hampton Keathley). 

Освен симптомите, характерни за депресията, вижда се и още нещо - настойчивото му желание към Бог да умре. За медицината е ясно, че при определени преживявания на човек, често следствие са мислите за самоубийство. Вярващият Илия не би извършил такова нещо, но   настояването му Бог да вземе душата му, дава представа за състоянието му. Предвид това, че Илия собственоръчно изпълнява смъртна присъда над 450 човека (или дори 850, ако е изклал и пророците на Ашера - 3 Царе 18:19-20; 19:1). Последвалото му състояние е сравнимо с нещо, което се случва често на военни ветерани - посттравматичен стрес. Измежду нещата, които водят до това човек да изпадне в такова състояние са лична намеса в събития, включващи смърт или опасност да се стигне до смърт; наблюдаване на събития, които включват смърт, нараняване; научаване за неочаквана или насилствена смърт, тежко посегателство и т.н. Последвалата реакция е страх и безпомощност. Но и още нещо. Наличието на депресия и посттравматичен стрес значително увеличават рисковете от самоубийство, отколкото ако е налично само едното състояние. (Cleveland Clinic Journal of Medicine). За по-реална представа, при Фолкландската война между Аржентина и Великобритания през 1982 г. по време на бойните действия от британска страна загиват 256 войника, а впоследствие са извършили самоубийство още повече - 264  човека (Canadian Medical Association).

Смъртната присъда, която Илия изпълнява, надвишава многократно условията за изпадане в посттравматичен стрес. Предвид това, съчетанието и с депресия, дават на Илия естествената за моментното му състояние мисъл - да моли Бог да не живее повече. Не се случва в този момент нищо недуховно! Господ знае слабостите на физиката и психиката ни. Затова и не укорява Илия, но му помага да се възстанови.

Времето на Илия в пустинята има две страни. От една страна е проявлението на описаните психологически състояния, но от друга - Божията грижа, в следствие на която Илия постепенно се съвзема.

Пустинята може да е тежко време, но е и време за възстановяване.
Понякога Бог дава доста по-тежка пустиня и от тази на пророк Илия. Такъв е следващият случай.

  • ЙОВ. 
Дойде силен вятър от пустинята и удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху децата ти и те умряха; и само аз се отървах да ти известя. (Йов 1:19)
Както при Авраам, не беше нужно Йов да иде в пустинята, за да му се стовари пустинята със всичката си сила. Тук даже Библията ни казва откъде идват ветровете, които са съборили къщата на Йов. И, както знаем от историята за Йов, това с къщата беше само началото на пустинята му.

Поуката от пустинята, която изживя Йов, като че ли няма сравнение с нито една друга пустиня в Библията. Но Бог дава такива пустини и на други хора днес. А ето и поуката:

Понякога изобщо няма да разберем защо Бог изпраща пустиня в живота ни.

Ние, които четем Библията, имаме някаква представа за разговора между Бог и Сатана, но Йов не узнава за него.

Пустинята никак не е само старозаветна идея.


  • ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

Ето как живееше Йоан Кръстител:
А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустинята до деня, когато се яви на Израел. (Лука 1:80)
Той идва като отговор на пророчество в Исая:
Глас на един, който вика: "Пригответе в пустинята пътя за Господа, направете в безводното място прав път за нашия Бог." (Исая 40:3)
А ето го и изпълнението на пророчеството:
В онези дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня, като казваше: "Покайте се, понеже наближи небесното царство." (Матей 3:1-2) 
Понякога Бог желае просто да му направим път докато сме в пустинята. Път, по който той ще мине след това.
 Почти целият живот на Йоан Кръстител премина в пустинята и имаше съвсем малко време на друго служение.

  • ИСУС
А Исус, пълен със Святия Дух, когато се върна от брега на Йордан, беше воден от Духа в пустинята четиридесет дни, където беше изкушаван от дявола. (Лука 4:1-2)
Дори Исус беше отведен от Святия Дух в пустинята не за друго, а да бъде изкушаван от дявола.
През пустиня премина и Самият Христос. Ако го следваш, няма как и ти да не минеш от там.
Важно е да се отбележи също, че Исус беше отведен в пустинята точно преди да започне  служението Си сред хората. Ако желаеш да служиш на Бога, много вероятно е Бог първо да те преведе през пустиня. Както беше разгледано при случая с Божия народ, ако Бог не би направил това, чакат те филистимци - премеждия, с които не би се справил без предварително време за изграждане в пустинята.

  • АПОСТОЛ ПАВЕЛ.
Апостол Павел също изглежда имаше своята пустиня. На галатяните казва:
А когато Бог... Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат, благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, аз не се допитах още в същия час до плът и кръв, нито отидох в Йерусалим при онези, които бяха апостоли преди мен, а заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск. Тогава, след три години, отидох в Йерусалим... (Галатяни 1:15-18)
Павел не пояснява причината, поради която е заминал за Арабия. Поради това и не може да се даде напълно сигурно обяснение с каква цел е бил там. Основно надделяват две възможности. Първата е евангелизиране на арабите. Обикновено в подкрепа на това твърдение се изтъкват думите на Павел, според който, за разлика от описаното от Лука в Деяния, причината да напусне Дамаск е, че управителят на цар Арета е искал да го арестува (2 Коринтяни 11:32). Арета е владетелят на арабската държава Набатея, която по времето на Павел заема значителни територии, включително и Дамаск. М. Хенгел разглежда детайлно Набатея и заключава, че населението й в този момент е много благоприятна почва за благовестие (M. Hengel). Дори да има момент, в който Павел се е отдал на благовестие из Арабия и точно с това е предизвикал негодуванието на набатейския управител, придържам се към втората възможна причина, поради която Павел заминава за Арабия - време за размишление в пустинята. Тази теза е по-добре обоснована. Добре е изложена от изследователя на Новия Завет Н.Т. Райт. (N.T. Wright)

Споменаването на Арабия от Павел е предшествано непосредствено от следните думи: 

Защото сте чули за някогашната моя обхода в юдейската религия, как чрезмерно гонех Божията църква и я разорявах. И напредвах в юдейската религия повече от мнозина мои връстници между съотечествениците ми, като бях по-голям ревнител за преданията от бащите ми. (Галатяни 1:14-15)
Според Н.Т. Райт, тази ревност при Павел не е единичен случай. Сред по-голямата част от фарисеите е битувал идеалът за служене на Бога в духа на Финеес (Числа 25:11) и на пророк Илия. В Числа 25 е описано това защо Финеес среща Божието одобрение. В момента, в който Израелтяните започват да блудстват с моавските жени и дори да принасят жертва на боговете им, Господ издава заповед да бъде обесен всеки, който се е отдал на идолопоклонство. Докато целият Израел ридае пред Бога пред шатъра за срещане поради язва, която Бог им нанася за греха, един израилтянин довежда мадиамка и пред погледа на Моисей и цялото ридаещо общество, я вкарва в спалнята си. Финеес като вижда това, грабва копие и пред всички влиза в спалнята и пробожда и двамата. Едва тогава спира язвата от Бога, която е убила двадесет и четири хиляди души. Самият Бог обяснява защо:
Финеес, син на Елеазар, син на свещеника Аарон, отвърна яростта Ми от израелтяните; понеже показа ревност сред тях, подобна на Моята, така че Аз не изтребих израелтяните в ревността Си. (Числа 25:11)
Другият човек, който е служил на фарисеите като пример в същия вид ревностен дух, е Илия, поради спомената по-горе случка, в която избива четиристотин и петдесет пророка на Ваал.

Фарисеите предават на смърт Христос именно защото, преценявайки го погрешно като богохулник, считат, че така имат ревност подобна на Божията, както беше при Финеес и Илия. По същата причина, Павел продължава да гони и учениците на Христос. След като му се изявява Христос, обаче, осъзнава, че ревността му е насочена срещу Самия Бог. Това изглежда го подтиква да последва друг пример от живота на Илия - времето му в пустинята, където накрая Бог му показва своя начин за победа - като ръкоположи двама души за царе и Елисей за негов наследник като пророк. Това действие съответства изцяло на казаното от Павел. Той обяснява като причина за заминаването си в Арабия това, че не се е допитал до кръв и плът (т.е. до другите апостоли). Мисълта продължава логически с описанието, че вместо да отиде при апостолите в Ерусалим, Павел се е допитал до Бога. Явно това оправдава спонтанното му пътуване към Арабия. 


Както при Давид, когато беше гонен от Авесалом и Илия след чудото на планината Кармил, Павел изглежда е избрал пустинния полуостров за място, където да потърси Божието водителство.

Пустинята е и време за пренасочване - в посоката, която Бог желае.

ПУСТИНИТЕ ДНЕС

Библейските истории за това как Бог е употребявал пустините във и около Палестина, за да изгражда свои служители, ясно показват, че пустините представят духовни опитности, през които Бог ни привежда и днес. За да не звучи твърде абстрактно, обаче, ще посоча пример за пустиня, случила се наскоро в моя служителски опит.

Наскоро успях да се докосна до историята на мисионер в азиатска държава от около 10 години (спестявам подробностите от съображения за сигурността на мисията). След разказа на мисионера, успях да си дам сметка какво се случваше и при мен в същия момент.

Въпреки всеотдайността на този служител на мисионерското поле, предвид дългогодишната мисия, за страничен вярващ резултатите изглеждаха незначителни. Самият мисионер едва спомена, че през последните години е изпадал и в депресии, но бях в точния момент, в който успях ясно да разбера какво се е случило. След толкова години, мисионерът заяви, че след известен престой в родината си (подобно на пророк Илия се нуждаеше от почивка), ще отиде като мисионер в друга държава. Не изглеждаше обезсърчен, дори се усещаше духовно израстване и се стараеше в България активно да придава духовния си опит на много други служители. Но държавата, в която служеше толкова години, беше пустинята за този мисионер. Без съмнение това беше, което Господ е желаел, но плодовете от служението са били много по-малки от предполагаемото. С изключение на един - израстването на самия него като служител.
Служителят в пустия не е особено плодоносен, но израства!

Моята пустиня.

Когато слушах този мисионер, осъзнах през какво преминавам в съшия момент и как да постъпя. От седем години служих като младежки ръководител към църквата си. Служението се развиваше с променлив успех. През първите две години се развиваше твърде добре, имах и достатъчно много помощници, на които можех да разчитам, но след това доста бързо цялата група се подмени. Никой от предишните подходи не беше успешен и през почти цялото време в следващите пет години нямах помощници, на които да мога да разчитам. Стараех се да се приспособя към тези условия, но всичко ми се струваше, че става много по-трудно и със слаби резултати. През последната седма година вече имах чувството, че нищо не върви както трябва, а и че аз съм все по-изтощен. Дори да виждах какво може да се промени, нямах силите да го постигна. Цялата последна година служех в състояние, близко до депресията, а през последните години молитвите и постенето за служението сякаш не даваха резултат. Никога не съм се безпокоил от мисълта да поверя служението на друг, но макар, че веднъж опитах да го сторя, резултатът не бе успешен. Когато и тази учебна година приключи, обявих лятна ваканция за служението, с надеждата да се съвзема до есента. Беше ми ясно, обаче, че още една такава година надали ще мога да издържа.


Пустинята не е безкрайна.

Едва през лятото, в служението се случиха неща, които ми дадоха насока какво да правя. Изведнъж се появиха трима зрели и опитни служители, които приключиха ангажиментите си към други служения в църквата си и изявиха готовност да се включат в младежкото (към момента беше на практика изцяло тинейджърско). Освен тримата служители, които решиха да се включат, доста родители също се намесиха ползотворно през ваканцията и организираха събития, които подействаха сплотяващо и ободряващо за групата. Нещо повече, изведнъж броят на тинейджърите нарасна поне два пъти, а също и ентусиазмът им. Едва в този момент, особено след срещата със споменатия мисионер, осъзнах какво се случва. Въпреки, че вече бях склонен да гледам на себе си като на провалил се служител, оказа се, че съм бил част от служение, което Бог е превел през пустинята, както беше водил и Своя народ. Още по-ясно това пролича от последствията.

Дори да виждах, че служението се съвзема, осъзнавах, че самият аз се нуждая от време за възстановяване, за да мога да продължа да служа. Поверих тинейджърската група изцяло на тримата служители и се оттеглих. Чувствах, че ще ми е нужно много време, може би цяла година, преди да съм готов отново да вляза в служение. Но не стана точно така.

В момента, в който излязох от тинейджърското служение, усетих желание в себе си да продължа да се занимавам с по-големи младежи в църквата - над 19 години (които вече не са ученици). Към този момент имаше твърде малко такива и започване на постоянна група с тях беше немислимо. Но скоро нещата започнаха да се променят. Изведнъж започнаха да се появяват новоповярвали младежи на тази възраст. Други от същата възрастова група започнаха да се завръщат в църквата. Само четири месеца след като преустанових своето служене сред тинейджърите, вече се чувствах напълно възстановен. Всеки от новопоявилите и завърнали се младежи се съгласи да е част от новата младежка група, която им предложих. Имах вече и ясно водителство за мисията на групата, както и конкретни цели, към които да се стремим.

В деня на откриването на новата младежка групата се виждаше, че ентусиазмът е пълен. Това продължава да е и до днес, месец след започването. Непрекъснато се вижда как групата нараства. Жизнена е и мотивирана. Какво ще стане оттук нататък - не знам, но е ясно едно - това няма вече нищо общо с пустиня.

За себе си успях да отчета някои неща, с които Бог ме изгради през пустинния период на служенето ми. Може би основното виждам в това - сега не си и помислям, че благодарение на мои служителски способности и опит служението успява. Тези неща в пустинния период  не успяваха да променят нищо значително.



ОБОБЩЕНИЕ

Ето какво научаваме чрез библейските герои, преминали през  пустинята:

АГАР: В пустинята Бог ни показва, че ни чува. Разкрива ни волята си. Учи ни на покорство. В пустинята сме с Бог!
АВРААМ: Колкото и да е тежко в пустинята, не бягай от там - няма по-добро място за теб.
МОЙСЕЙ: Престоят в пустинята е време за незаменимо обучение и понякога курсът му е твърде дълъг, защото с по-малък просто не бихме се справили.
БОЖИЯТ НАРОД: В пустинята Бог ни води, за да ни смири и изпита, за да узнае дали ще го следваме. Да ни научи, че не само с хляб ще живее човек, но и с всяко слово, което излиза от Божията уста.
ДАВИД: Вероятно е Бог да даде повече от една пустиня в живота ни.
ИЛИЯ: Пустинята може да е тежко време, но и време за възстановяване.
ЙОВ: Понякога изобщо няма да разберем защо Бог изпраща пустиня в живота ни.
ЙОАН КРЪСТИТЕЛ: Понякога Бог желае просто да му направим път докато сме в пустинята. Път, по който той ще мине след това.
АПОСТОЛ ПАВЕЛ: Пустинята е и време за пренасочване - в посоката, която Бог желае.
ИСУС ХРИСТОС: През пустиня премина и Самият Христос. Ако го следваш, няма как и ти да не минеш от там.

ДОБРЕ ДОШЛИ В ПУСТИНЯТА!



Ако намирате статията за полезна, споделете я с приятели! 
Ако нещо конкретно ви е впечатлило, моля, коментирайте.

e-mail
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ
БИБЛИОГРАФИЯ:
1. Barna Group. Number of Unchurched Adults Has Nearly Doubled Since 1991, May 4, 2004, http://www.barna.org/barna-update/article/5-barna-update/140-number-of-unchurched-adults-has-nearly-doubled-since-199?q=unchurched, достигнато: 3.09.2012
2. Barnes, A. Notes on the Bible., 1834 г. Internet Sacred  Text Archive. http://www.sacred-texts.com/bib/cmt/index.htm, достигнато на 01.03.2013г.
3. Gill, J. Exposition of the Entire Bible, 1746-63. Internet Sacred  Text Archive. http://www.sacred-texts.com/bib/cmt/index.htm, достигнато на 01.03.2013г.
4. Hengel, M. Paul in Arabia. Bulletin for Biblical Research 12.1.2002, 47-66. Institute for Biblical Research, http://www.ibr-bbr.org/files/bbr/BBR_2002a_04_Hengel_PaulInArabia.pdf, достигнато на 01.03.2013г.
5. Keathley, J. H. Studies in the Life of Elijah. http://bible.org/series/studies-life-elijah, достигнато на 01.03.2013г.
6. Keil, C. F., Delitzsch, F. Biblical Commentary on the Old Testament, 1857-78. Internet Sacred  Text Archive. http://www.sacred-texts.com/bib/cmt/index.htm, достигнато на 01.03.2013г.
7. Sher, Leo. Posttraumatic stress disorder, depression, and suicide in veterans, 8.12. 2011. Cleveland Clinic Journal of Medicine. http://www.ccjm.org/content/79/2/92.full, достигнато на 01.03.2013г.
8. Spooner, M. H. Suicide claiming more British Falkland veterans than fighting did, 28.05.2012. Canadian Medical Association. http://www.cmaj.ca/content/166/11/1453.2.full, достигнато на 01.03.2013г.

Картинка: G. Steinmetz