Как да изграждаме приятелство, каквото Самият Бог гради

В Библията думата „приятелство“ не е от най-често срещаните. Това може да ни заблуди, че в християнския живот има неща, които са много по-важни. Писанието, обаче, ни учи на особен вид приятелство, което може да се нарече „приятелство по Божие подобие“. Именно на такова приятелство сме призвани.

/Вече и във видео формат/

1. Най-голямата любов

Божията представа за приятелство е различна от това, което чуваме обикновено за приятелството, особено в света около нас. Според Библията това е най-голямата проява на любов. За Самия Бог няма нищо по-важно от приятелството. Това ще е първото нещо, което ще бъде разгледано. Второто ще бъде това как ние да постигаме такова приятелство.

Ето как Христос разбира приятелството:

„Няма по-голяма любов от това да дадеш живота си за приятелите си.“ (Йоан 15:13)

И продължава:

„Вие сте мои приятели, ако вършите това, което ви заповядвам. Вече не ви наричам «слуги», защото слугата не знае какво прави господарят му. Наричам ви «приятели», защото ви известих всичко, което чух от своя Баща.“ (Йоан 15:14-15)

Съвсем ясно ни е казано, че най-голямата любов е насочена към приятелите. Тя е всъщност да им се посветиш дотолкова, че ако се наложи, да дадеш и живота си за тях. Защо ако се наложи ли? Най-голямата любов не зависи от това дали ще дадеш живота си за приятелите си. За да е по-ясно: мислите ли, че преди да умре за нас на кръста, Исус ни е обичал по-малко? – Не. Любовта не зависи от това дали ще се наложи да дадеш живота си! Всъщност, както ясно се вижда от начина, по който продължават думите на Исус в стиховете 14-15, тук Той не набляга на самата жертва, а на приятелството. Казва ни, че неговата най-голяма любов е към тези, които са негови приятели (и поради това е готов на толкова голяма жертва).

2. Равенство и стремеж към равенство

Има един основен и универсален принцип при приятелството – равенство. Колкото по-голяма е степента на равенство, толкова по-близко може да е приятелството. Няколко примера за взаимоотношения ще покажат това. Всички те имат отношение към взаимоотношението между нас и Бога, но това ще бъде показано малко по-нататък. Сега само ще илюстрират принципа за равенство и стремеж към равенство.

Пример 1. Дете и родител могат да имат най-близко приятелство, когато вече са и двамата възрастни, т.е. в това отношение има равенство (възрастен – възрастен). Неравенството при дете и родител идва от това, че единият е в положение на покорство и зависимост спрямо другия. Равенството в случая идва естествено с времето, понеже децата стават възрастни. В този случай равенството просто се случва и не изисква стремежи от някоя от двете страни.

Пример 2. Пълноценно приятелство не би могло да има и между роб и прекия му господар. Взаимоотношенията в този случай може и да са близки, но в основата им е покорството. Робът няма право да откаже да изпълни волята на господаря си. При приятелството пък всичко е на добра воля. Само едно нещо в приятелството може да задължи единия да извърши нещо за другия - вътрешното чувство за дълг. За разлика от случая родител - дете, равенството тук не идва по естествен начин и по-вероятно е дори никога да не се случи. Единственият възможен начин да има пълноценно приятелство е на роба да бъде дадена свобода от господаря му. Робът сам не може да вземе такова решение. Единствено господарят му може да създаде тази по-голяма степен на социално равенство.

Пример 3. Ако твой приятел стане президент, в социално отношение той е много над теб. Дори и да сте приятели, той вече е твой президент. Има два възможни начина да запазите приятелството си непокътнато. Единият, който е напълно възможен в държавата ни, е той да се възползва от положението си и да те постави на висок пост като министър или с негова помощ при следващи избори да се окажеш вице-президент или премиер. Вторият начин, който не изисква такива сложности, е докато сте заедно, той да се абстрахира от това, че е президент и да се държи просто като твой приятел. Тук и при двата варианта нямаме равенство, но имаме стремеж към равенство.

Да обобщим:

Приятелството изисква равенство и ако го няма, то трябва да се компенсира със стремеж към равенство.

Ако използваме сравнението с президента, взаимоотношението с Бог е малко по-различно – то е подобно на това президентът, с когото до този момент не сте се познавали, по някаква причина да реши, че си заслужава да създава приятелство с теб. За тази цел първо започва да общува с теб не като президент, а като обикновен приятел. И понеже знае, че въпреки всичко, той си остава президент, ти помага ти самият да се издигнеш до такова ниво в социалната структура, че да може да управлявате заедно.

За всички ни е ясно - приятелства като това от последния пример не се създават и не се случват. Те са само в приказки като „Принцът и просякът”. Това, обаче, се случва в бого-човешките взаимоотношения и то показва по-различен начин на приятелство. И именно това приятелство по Божие подобие сме призвани да създаваме с хората около нас.

3. Божият стремеж за равенство с нас

3.1. Покорство или приятелство

Отново втората част от горния библейски пасаж:

„Вие сте мои приятели, ако вършите това, което ви заповядвам. Вече не ви наричам «слуги», защото слугата не знае какво прави господарят му. Наричам ви «приятели», защото ви известих всичко, което чух от своя Баща.“ (Йоан 15:14-15)

Както се разбира от тук, за Бога приятелството стои по-високо и от покорството – „Вече не ви наричам «слуги»… Наричам ви «приятели»“.

В случая с Бога няма как да сме негови приятели, ако не сме покорни на заповедите му: „Вие сте мои приятели, ако вършите това, което ви заповядвам.“ Това донякъде напомня на горния пример с господаря и роба, а той беше за да покаже, че в такива взаимоотношения не може да има пълноценно приятелство. При взаимоотношенията ни с Бога, обаче, ситуацията е различна. Ако не изпълняваме заповедите му, това ни отдалечава от Него, понеже Той е свят. Но думите на Христос показват, че крайната цел на Бога не е покорство, а приятелство. Покорството е само средството, което ни прави по-близки приятели с Бога, понеже ни издига по-близо до Неговото равнище. Покорството е жертвата от наша страна, но и стъпка нагоре към Него в стремежа към равенство. Такива стъпки към нас и жертви има и от Божия страна. Много повече!

3.2. Божието снишаване и нашето възвисяване

„Словото стана човек и живя между нас“ (Йоан 1:14).

Преди жертвата на кръста, която ни очиства от греховете ни, за да можем да бъдем свети, е тази, че Бог става човек. Човек става именно за да е наш приятел, понеже приятелството изисква равенство. За да ни управлява като владетел, не е нужно да става човек! Така, обаче, хората биха могли да са му единствено слуги, но не и приятели.

Това, че Бог става човек и по този начин слиза на нивото ни, като че ли не е достатъчно, понеже Той продължава да има и божествена природа. Затова беше примерът с президента, който не само слиза на твоето ниво за да изгради приятелство с теб, но и те издига до поста на управляващ. Нещо подобно е сторил Бог. От Петдесятница насам, излива от Духа Си в нас. Може и да не го осъзнаваме поради грешния си начин на живот, но всъщност Той оставя в нас от своето божествено естество – Духа Си. Оставя го като част от нас. Затова на много места в Новия Завет ни се казва, че Божият Дух ЖИВЕЕ в нас:

„Бог възкреси Исус от мъртвите и сега във вас живее Божият Дух. Онзи, който възкреси Христос от мъртвите, ще даде живот на вашите смъртни тела чрез своя Дух, който живее във вас.“ (Римляни 8:11)

(Други такива текстове има, например, в Римляни 8:9, 1 Коринтяни 3:16, 1 Коринтяни 6:19, 2 Тимотей 1:14 и други.)

Всъщност, Петдесятница не е първият момент, в който Бог ни е дал от Духа Си, като го е оставил като част от нас. Направил го е още веднъж, много по-рано:

„И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.“ (Бит.2:7)

Това, че сме хора (а не животни) и сме личности, е понеже Бог е вдъхнал в нас от Духа Си. Още по-ясно се вижда това, когато Яков описва нещо, което се е случило в Стария Завет:

„Или може би мислите, че Писанието напразно казва: "Духът, който Бог е вложил да живее в нас, копнее ревностно да бъдем само негови"?“ (Яков 4:5)

Поради това вдъхване, което при сътворението Бог е извършил, всички хора имаме духовно естество, без значение дали сме праведни или грешни. Това е защото духовното естество, което ни е дал Бог, е останало като дар за нас завинаги. Ето защо, освен рай, има и ад, но на никого духовното естество не загива след смъртта на тялото.

Накрая Бог ще ни даде и нетленни тела, с което ще ни приближи още повече до своята природа:

„Така е и възкресението на мъртвите. Тялото, което се заравя в земята, е тленно, а тялото, което възкръсва, е нетленно.“ (1 Коринтяни 15:42)

Подобно нещо е описано и тук:

„А нашата родина е в небесата и оттам очакваме Спасителя, Господ Исус Христос, който с властта, чрез която може да покори всичко на себе си, ще преобрази унизените ни тела, за да станат като неговото славно тяло.“ (Филипяни 3:20-21)

Както посочихме, прави това чрез Духа Си, който е вложил в нас:

„Онзи, който възкреси Христос от мъртвите, ще даде живот на вашите смъртни тела чрез своя Дух, който живее във вас.“ (Римляни 8:11б)

Накрая ще слезе да царува завинаги сред нас:

„И тогава видях ново небе и нова земя. Първото небе и първата земя бяха изчезнали и морето вече го нямаше. И видях святия град, новия Ерусалим. Той идваше от Бога и се спускаше от небето, приготвен като невеста, красиво пременена за своя съпруг. И чух силен глас от престола, който каза: „Сега Божието обиталище е с хората и той ще живее с тях. Те ще бъдат неговият народ, а сам Бог ще бъде с тях и ще бъде техният Бог. Той ще изтрие всяка сълза от очите им и смърт вече няма да има, нито ридание, плач или болка, защото старото изчезна.“ (Откровение 21:1-4)

Както се разбира, след всичките тези актове на стремеж към равенство между нас и Бога, които най-вече Той извършва, целта Му е именно взаимоотношение тип приятелство.

3.3. Роб на Бога или съвладетел

Макар и да говорим за Божие царство, не става дума за един, който властва, а останалите му слугуват. Примерът с роба и господаря целеше да покаже, че в това взаимоотношение няма пълноценно приятелство. Ето защо, както каза Исус на учениците си, той не ги нарича вече слуги, а приятели. Ние сме приятелите на Христос, с които Той желае да сподели царството си:

„На този, който победи, ще позволя да седне с мен на моя престол, както и аз седнах с моя Баща на неговия престол, когато победих.“ (Откровение 3:21)

И също:

„Вие приехте не дух, който ви прави роби и отново ви кара да се страхувате, а Духа, който ви прави Божии деца. Чрез него викаме „Авва, Отче!“ и същият този Дух заедно с нашия дух свидетелства, че сме Божии деца. И понеже сме негови деца, ние също сме Божии наследници и наследници заедно с Христос, и след като страдаме заедно с него, ще получим и слава като неговата.“ (Римляни 8:15-17)

3.4. Дете на Бога или приятел на Бога

От последния библейски пасаж се вижда, че това, което прави възможно да управялваме заедно с Христос в Неговото царство, е че Бог ни е осиновил, като ни е дарил от своята духовна природа. Затова Христос казва:

„...Aко човек не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. Това, което се ражда от плътта, е плът, а това, което се ражда от Духа, е дух.“ (Йоан 3:5-6)

От просто слуги на Бога (в Стария Завет), Той ни прави и Свои деца. Но както беше посочено в примера с родителя и детето, това макар и да е проява на близки взаимоотношения, все още не е приятелство.

Крайната цел на Бога не е това да сме негови деца. Целта му е да бъдем и негови приятели. Това избираме сами. До края на живота си:

„Виж! Стоя пред вратата и хлопам. Ако някой чуе гласа ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще ям с него, и той ще яде с мен. На този, който победи, ще позволя да седне с мен на моя престол, както и аз седнах с моя Баща на неговия престол, когато победих.“ (Откровение 3:20-21)

Това, което ни прави Божии деца, е нашето новорождение - чули сме гласа Му и сме отворили вратата. Понякога то е свързано с решение, което първо дълго сме обмисляли, но в други случаи не е. В моя случай Бог ми се яви в момент, в който сякаш беше невъзможно да реша да не го следвам. Но от там нататък, Бог желае моето приятелство. След като вече си отворил вратата, сега е важно и да победиш - да успееш да запазиш приятелството си с Бога близко.

(Повече за това как съм станал вярващ, може да видите в “От полтъргайсти до Христос - моята истинска история”. Но първо препоръчвам да дочетете тази статия).

Бог те прави свое дете, за да бъдеш Негов приятел!

4. Как да създаваме приятелство по Божие подобие

Майка Тереза споделя в книгата си нещо, което може да ни даде насока (подчертаването е мое):

„Любовта не може да бъде снизходителна и милосърдието не е продиктувано от съжаление, а от любов. Милосърдието и любовта са едно и също – ти даряваш любов чрез милосърдие, затова недей просто да даряваш пари, а протегни ръка.“ (Майка Тереза. Обикновеният път. ИК „Прозорец”, стр. 59)

„Ако делата ти не произтичат от копнежа да си с някого, те са просто социална помощ.“ (Майка Тереза. Обикновеният път. ИК „Прозорец”, стр. 62)

Майка Тереза ни показва нещо много важно - колкото и да е нуждаещ се другият, най-голямата нужда на всеки човек е “копнежът да си с някого”. Затова и най-нуждаещите се от грижа, също толкова се нуждаят и от човек, който да копнее да е с някого, т.е. да копнее да бъде приятел.

Както стана ясно, Бог непрекъснато протяга ръката си надолу към нас, за да ни вади от калта и да ни издига все повече - дори до Себе Си. Затова е сторил и най-голямата жертва за нас – Самият Той е умрял за нас на кръста. И днес ни избавя в неволите ни, които животът ни поднася. Но това не е понеже като Бог не може да устои на това да върши добрини. Нищо подобно!

Всеки жест на Бога към отделния човек е покана за приятелство.

Ние сме призовани на същото – да подаваме ръка на хора в нужда, но не просто с мисълта, че вършим добро и да си заминаваме, а като покана за приятелство.

Замислете се, какво е създало най-големите ви приятелства? – Най-често в някой момент или ти си паднал в калта и другият те е измъкнал, или той е изпаднал, а ти си го извадил оттам.

Грижата е тази, която те сближава с другия – независимо дали ти си се погрижил за него или той за теб.

Никога не правете нещата с мисълта: грижа се за другите, понеже така Бог иска. Така може да се погрижиш за хиляди хора, но с никого да не изградиш приятелство.

Не във всеки момент хората имат нужда от помощ, но винаги имат нужда от приятел.

Уточенение: Това не значи да си приятел с всички. Самият Бог не е приятел с всеки. Да, Той би желал да е приятел с всички нас. Един ден ще бъде приятел с всеки, който е избрал това приятелство. Но в Божието царство. Засега все още не е приятел с всеки един от нас.

Ясно е, че понякога нямаме и възможността да изградим приятелство. Ето защо, в Новия Завет има нещо съществено в тази връзка:

„Грижи се за него.“

Сещате ли се къде е написано това? – В притчата за самарянина в Лука 10:28-37. Самарянинът първо се погрижва лично за наранения, но понеже няма възможност да остане, го поверява в ръцете на гостилничаря.

Ти не можеш да се сприятелиш с всеки, на когото ще подадеш ръка. Но НИЕ можем.

Приятелството не е само твоя лична мисия, но и на цялата Христова църква. Понякога ти ще си този, който среща пребития на пътя, а аз ще съм гостилничарят. Друг път ще е обратното. Думите на самарянина обаче продължават:

„…А каквото похарчиш в повече, ще ти платя на връщане“ (Лука 10:35)

– „Аз планирам да се върна“ – това заявява самарянинът пред гостилничаря, а може би и пред човека, на когото е помогнал. Когато се върне, може би човекът ще е още там и ще може пак да се видят. Ако за теб някой стори това, което е направил самарянинът за пребития, и знаеш, че той би се върнал сравнително скоро (както изглежда е според притчата), вероятно ще го дочакаш или ще се постараеш даже сам да го намериш и да му благодариш.

Притчата е разяснение на най-голямата заповед – да възлюбим Бог и ближния и завършва с думите на Исус:

„Постъпвай и ти по същия начин.“ (Лука 10:37)

Може би, както самарянина, ще можем да се върнем при човека, който вече е наш ближен (грижата ни е сближила). И може той още да е там. Може би тази среща ще е чак в Божието царство. Но намерението на самарянина да се върне, показва подадената ръка за приятелство.

Постъпвай и ти по същия начин!

Няма по-голяма любов от това да бъдеш приятел. Затова Бог, който е любов, желае във вечността да сме му не нещо друго, а именно приятели. Основното, на което сме призвани, е да бъдем приятели – на Бога, но и помежду си.

Приятелство по Божие подобие се създава с ГРИЖА. Но само ако нашата грижа за хората е ПОКАНА ЗА ПРИЯТЕЛСТВО.

(Ако намирате статията за полезна, споделете я с приятели!)

Още подобни статии:

Последните желания на Исус

Най-големият разрушител на любовта

Майка Тереза: „Служенето е плод на любовта”

АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

ИЗТОЧНИЦИ:

Използвана литература: Майка Тереза. Обикновеният път. ИК „Прозорец"
Библейски превод: Новият Завет. Съвременен превод. World Bible Translation Center. 2001
Снимки в статията: Wikipedia