Ирод – противникът на Йоан Кръстител и Исус

– Защо Исус нарича Ирод "ЛИСИЦА"?

– Какъв е "КВАСЪТ НА ИРОД"?

– За какво ПО-ТОЧНО Йоан Кръстител изобличава Ирод?

– Кои са иродианите?

Баща	цар Ирод I (Матей 2)
Майка	Малтака
Братя, споменати в Библията	- Архелай (Матей 2:22) - Филип четвъртовластник (Лука 3:1); - Филип, първи съпруг на Иродиада (Матей 14:3, Марк 6:17, Лука 3:19).
Съпруги	- Фазелис – дъщеря на Арета IV – цар на Набатея (2 Коринтяни 11:32); - Иродиада (Матей 14:3-11, Марк 6:17-28, Лука 3:17).

Ирод Антипа е управник – четвъртовластник (т.е. владетел на четвърт; в по-стари преводи: „четверовластник“, наричан още и „тетрарх“ – от гръцки). Владее областите Галилея и Перея във времето 4 г. пр. Хр – 39 г. сл. Хр.^[1] Това е най-споменаваният Ирод в Библията. Исус и Йоан Кръстител са негови поданици.^[2] Син е на цар Ирод I Велики (Матей 2). Възприема династичната титла „Ирод“ след като брат му Архелай – етнарх на Юдея – е свален от власт през 6 г. Управлението на Ирод Антипа, което трае цели 43 години, от политическа гледна точка е сравнително добро и проспериращо.^[3]

Библейски споменавания

Матей 14:1-10, Марк 6:14-22, 8:15, Лука 3:1,19-20, 9:7-9, 13:31-32, 23:7-15, Деяния 4:27

Произход

Антипа е син на цар Ирод I (Матей 2, Лука 1:5) от Малтака – трета от десетте му жени, майка и на Архелай – самарянка, която е за кратко царица – около 40 г. пр. Хр.^[4] Така, като се вземе предвид произходът и на цар Ирод, Антипа е със самарянска, арабска и идумейска (едомска) кръв, но не и юдейска.

Владения

Областите Галилея и Перея

Галилея и Перея по времето на Ирод Антипа

Галилея и Перея (в зелено)

Галилея и Перея не са съседни области в Палестина, но и двете са важни за библейския разказ. Исус израства в Галилея и служи най-вече в тази област. Всичкото това се случва по времето на Ирод Антипа. Областта Перея пък е, в която кръщава Йоан Кръстител.

Столици

Първоначално Ирод Антипа управлява от града Сепфорис, близо до Назарет (където израства Исус).

Монети на Ирод Антипа от Тивериада

По-късно създава нова столица на брега на Галилейското езеро, която нарича Тивериада (Йоан 6:23), по името на тогавашния римски император Тиберий.^[5] Поради името на столицата, Галилейското езеро е наречено също и Тивериадско езеро в Евангелието от Йоан (6:21, 21:1).

Ирод и Иродиада

В шестата по ред версия на завещанието на цар Ирод I (но предпоследна), Антипа е посочен като негов наследник (заменен в по-късното завещение с Архелай). Поради това, Ирод му урежда брак с Фазелис – дъщеря на Арета IV – цар на Набатея. (Цар Арета е споменат в Новия Завет от Апостол Павел във II Коринтяни 11:32, а Набатея е арабско царство, името на което идва от Навайот – син на Исмаил и внук на Авраам – Битие 23:15.^[6]) По това време Антипа е деветнадесетгодишен, а Фазелис – едва дванадесетгодишна.^[7]

След като живее с дъщерята на цар Арета известно време, в един момент Ирод се влюбва в Иродиада. Тя е негова племенница, дъщеря на брат му Аристобул, и съпруга на брат му Филип, който също е неин чичо. Това не е управителят на области Филип, описан в Лука 3:1. Ирод и Иродиада тайно се съгласяват за брак. Уговорката включва и развод на Ирод.^[8]

Бракът на Иродиада с Филип е уреден от цар Ирод Велики, още докато тя е дете. Изглежда този брак не я удовлетворява и тя напуска мъжа си, за да се омъжи за Ирод Антипа.^[9]

Разводът и повторният брак на Ирод създават два вида проблеми – морален и политически.

Моралният проблем

Според евангелския текст в Марк 6:17, както и според древния юдейски историк Йосиф Флавий (роден в края на управлението на Ирод Антипа), Ирод сключва законен брак с Иродиада. Не е ясно дали тя само напуска мъжа си или се „развежда“ с него по своя инициатива. И в двата случая, това действие е в противоречие с юдейския закон. Жена не може да се разведе без да получи писмено съгласие от мъжа си (т.е. той само може да се разведе с нея). Отново, според евангелските разкази и този на Йосиф Флавий, Филип не е инициатор на развода и явно не дава съгласието си.^[10]

Йоан Кръстител и Ирод

Това взаимоотношение е описано както от евангелистите Матей, Марко и Лука, така и от Йосиф Флавий.

Според Библейския текст

За този морално неправилен брак, Ирод получава директни упреци от Йоан Кръстител:

Йоан Кръстител, укоряващ Ирод / Роджърс Хърбърт, 1848 г./

„Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш жената на брат си!“ (Марк 6:18, както и Матей 14:4, Лука 3:19).

Важно е да се има предвид, че Ирод не е само управник на области, заселени с юдеи. Самият той по вяра е юдеин. Поне привидно, той се съобразява с по-важните наредби на еврейската вяра и отива до Ерусалим, за да празнува празниците.^[11] Ирод залавя Йоан и го хвърля в тъмница. Според библейския разказ, пряката причина за това са изобличенията на Йоан за брака му. Поради тях, Иродиада иска да убие Йоан, но Ирод го пази. Макар и да не му харесват тези изобличения, Марк пояснява:

„Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.“ (Марк 6:20)

Въпреки това, на банкет сред големци, Иродиада успява да принуди Ирод да обезглави Йоан, като хваща владетеля в примката на обещанията и клетвите към дъщерята на Иродиада – да й даде всичко, което поиска, заради танца, с който тя му угажда. Подчертан е капанът, в който Иродиада хваща Ирод:

„И царят се наскърби много; но пак заради клетвите си и заради седящите с него не поиска да ѝ откаже.“ (Марк 6:26)

Според Йосиф Флавий

Йосиф Флавий също отбелязва конфликта между Ирод и Йоан Кръстител. Но набляга на малко по-различна причина за убиването на Йоан. Ползва се с голямо влияние сред народа, което би могло да е застрашително, ако народът би се надигнал на бунт. Ето го и точният текст за Йоан Кръстител:

„А той беше добър човек, който изискваше от юдеите да живеят добродетелно, както по отношение на правдата един към друг, така и в чистота към Бога, и така да дойдат до кръщение. Затова, измиването [с вода] би било приемливо за него, само ако те извлекат полза от това. Не [само] за да им бъдат премахнати [или опростени] някои от греховете, но за очистване на тялото. Предполага се, че душата е била старателно пречистена предварително чрез праведност. Сега, когато [много] други идваха на тълпи около него, защото бяха много развълнувани [или доволни] от думите му, Ирод се страхуваше, да не би голямото влияние, което Йоан имаше върху народа да му даде власт и склонност да вдигне бунт. Понеже те изглежда бяха готови да сторят всичко, което той ги посъветва, [Ирод] мислеше, че е най-добре, като го убие, да предотврати някоя неприятност, която той би могъл да причини и да не се затруднява, като щади човек, човек, който би могъл да го накара да се покае за това, когато би било твърде късно. Съобразно с това, той беше изпратен като затворник, поради подозрителния нрав на Ирод, в Махера, замъкът, който споменах преди, и там беше убит.“^[12]

Различни причини?

Не са описани две взаимоизключващи се причини за това Ирод да реши да убие Йоан. Само е наблегнато на различни детайли. Всъщност, според разказа на Лука, Йоан не изобличава Ирод само за взаимоотношенията му с Иродиада, но „и поради всички други злини, които беше сторил Ирод“ (Лука 3:19). Лука не поставя върху Иродиада каквато и да е отговорност за убиването на Йоан. Всичко се свежда до самопризнанието на Ирод:

„Йоан аз обезглавих“ (Лука 9:9)

Война с цар Арета IV

Арета IV (бронзова монета)

Разводът на Ирод с Фазелис, дъщерята на царя на Набатея, не създава само морален проблем, но и политически. Набатейското царство граничи със земите на Ирод, а двамата владетели имат несъгласие за границите около града Гамла. Фазелис се завръща при баща си и го информира за случилото се. В следствие на това, от двете страни на границата се събират войски. Когато генералите на двете страни влизат в сражение, войската на Ирод е унищожена. Ирод пише за случилото се до господаря си – император Тиберий. Разгневен, Тиберий изпраща римска войска от два легиона да накаже Арета. Но малко преди легионите да достигнат Набатея, Тиберий умира. Римската войска е отзована обратно и Арета остава ненаказан.^[13]

Йосиф Флавий отдава това унищожение на войските на Ирод на Божие наказание заради Йоан Кръстител. Точно преди горния пасаж, в който е описан Йоан Кръстител, описанието е предшествано с думите:

Сега някои от юдеите смятаха, че унищожението на войската на Ирод дойде от Бога, и то много справедливо, като наказание за това, което направи на Йоан Кръстител, защото Ирод го уби.^[14]

За да подчертае още по-силно, завършва горното описание за Йоан Кръстител по подобен начин:

„Сега юдеите бяха на мнение, че унищожението на войската му беше изпратено като наказание за Ирод и като знак за Божието недоволство към него.“^[15]

Ирод Антипа и Исус

Ирод и Исус в евангелията според Матей и Марко

Иродиани

Матей и Марко не включват в разказа си пряко взаимоотношение между четвъртовластника Ирод и Исус. Ирод единствено чува за нещата, които Исус върши и заключва, че това е Йоан Кръстител, когото той е обезглавил (Матей 14:1-2, Марк 6:14). Въпреки това, една от групите противници на Исус са така наречените иродиани. Участват заедно с фарисеите в заговор да убият Исус (Марк 3:6). Изглежда с тази цел се опитват да му заложат капан с въпроса за данъците към императора, за да го провокират да се обяви против римската власт (Матей 22:16-22, 12:12-17). Дали вършат това изцяло по своя инициатива, в стремежа си да се харесат на Ирод, или действат под преките му заповеди – това не се разбира със сигурност. Без съмнение е, че те следят за интересите на Ирод. Повече за тях може да бъде прочетено в статията за иродианите.

Квасът на Ирод

Исус предупреждава учениците си да се пазят „от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод“ (Марк 8:15). Квасът в Новия Завет в общия случай описва зла тенденция при човека, която макар да изглежда малка, покварява целия човек. Но в самото Евангелие от Марко, метафората не е пояснена.^[16]

Доста различаващи се неща биват дадени като обяснение за „кваса на Ирод“. Сред тях са: светщината и статуквото, които управляващата династия на Ирод поддържа^[17]; прелюбодейство, убийство, прибързаност в клетвите^[18], политически опасен национализъм^[19] и други.

Исус отправя това предупреждение към учениците си до Галилейското езеро, в земите на Ирод, в момент, в който фарисеите спорят с него и искат знамение. Но не за да повярват в Него, а за да го изпитат (Марк 8:10-15). Изглежда такова поведение Исус нарича не само квас на фарисеите, но и на Ирод. Подобно на фарисеите в този разказ на Марко, според Лука, Ирод желае да види Исус заради чудесата, за които е чул (Лука 9:9; 23:8). Самите ученици на Исус са застрашени от подобно неверие (Марк 4:41; 6:52; 8:17–21). Ето защо, спрямо тази обстановка,

най-вероятното значение за „кваса на Ирод“ е неверието. То се изразява в:

неспособността да се разпознае Исус като Месията (Христос);
склонносттта да се повярва само ако са приведени знамения, които да насилят вярата.^[20]

Исус и Ирод в Евангелието от Лука

В Евангелието от Лука, Ирод заема допълнителна част от историята на служението на Исус.

Сред последователите на Исус, които пътуват с него из градове и села, е и жената на Хуза – настойник (иконом)^[21] на Ирод (Лука 8:1-3).

„Ирод иска да Те убие“

„В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и си иди оттук, защото Ирод иска да Те убие.“ (Лука 13:31)

Към конкретния момент Ирод вече е убил Йоан Кръстител, а Исус твърде много му напомня за него (Лука 9:7-9). Лука не описва какво по-точно стои зад това предупреждение. Има поне две възможности:

Ирод желае да убие Исус и фарисеите го предупреждават добронамерено. Макар и в общия случай фарисеите да са противници на Исус, това не винаги е така (Лука 6:37, 7:36, 11:37, 14:1; Йоан 3:1-2, 7:50-51, 9:16, 19:39).
Ирод не желае действително да убие Исус, а го заплашва, за да го прогони от областите си. В този случай, Ирод и фарисеите се опитват да измамят Исус. Вероятно е Ирод да не желае да събира още недоволство от страна на народа, както след смъртта на Йоан Кръстител. Затова, прогонване на Исус чрез хитрост би свършило работа.^[22] От друга страна, в случай, че Исус се оттегли в Юдея (накъдето действително пътува в този момент – към Ерусалим), там фарисеите разполагат с по-голямо влияние, с което да противодействат на Исус.^[23]

„Кажете на тази лисица“

Независимо какви са точните причини за предупреждението на фарисеите, Исус изпраща по тях съобщение на Ирод:

„Исус им каза: Идете, кажете на тази лисица: Ето, изгонвам бесове и изцелявам днес и утре, и на третия ден ще свърша. Обаче днес и утре, и други ден трябва да пътувам; защото не е възможно пророк да загине извън Йерусалим.“ (Лука 13:32-33)

Определението за Ирод, като лисица, привлича вниманието. Но отново, информацията, която дава Лука, не позволява да бъде определено точното значение със сигурност. Ето някои възможности за значение на думата „лисица“ в този пасаж:

Личност без особено значение (Неемия 4:3).
Измамник, хитър човек. Това е както българското преносно значение на думата „лисица“, така и равинското, и обичайното значение в гръцката култура. В случай, че думите на фарисеите представляват измама, скроена съвместно с Ирод, това определение за владетеля отразява опита да измамят Исус. Няма друг библейски пасаж, който да показва това значение.
Разрушител (Езекиил 13:4; Плачът на Еремия 5:18). Това значение съответства най-точно на начина, по който Матей, Марко и Лука описват как Ирод премахва Йоан Кръстител, най-великият „между родените от жена“ (Лука 7:28) и който по-късно се противопоставя на Исус (Деяния 4:26-28).^[24]

Останалата част на отговора на Исус тук няма да бъде разглеждана подробно. Накратко, Исус знае за смъртта си и е наясно, че тя няма да се случи във владенията на Ирод, а в Ерусалим (Лука 9:31; 18:31-33). Според описаното в Евангелието от Лука, Исус вече пътува натам, но не за да избяга от Ирод, а за да изпълни божественото намерение в определеното време.

Исус на съд пред Ирод

Исус пред Ирод /Дучо ди Буонинсеня, 1308-11 г./

В крайна сметка, желанието на Ирод да види Исус, изразено по-рано в евангелието (Лука 9:9), се сбъдва частично. Пилат, управникът на провинция Юдея, му изпраща Исус арестуван. Но в този момент Исус нито му угажда със знамения, нито му отговаря на който и да е от многото зададени въпроси. Последвалото поведение на Ирод ясно показва, че се интересува от Исус не поради вяра в Него, но от чисто любопитство. Отнася се към Исус с презрение и заедно с войниците си, допълнително се стреми да го унизи. Но според Пилат, действията на Ирод показват, че и той смята Исус за невинен (Лука 23:7-15).

В следствие на това общо участие в съдебния процес срещу Исус, Ирод и Пилат загърбват предишната си вражда и се сприятеляват (Лука 23:12). Единствено от Лука днес имаме информация за вражда между двамата управители на области. Тя не е спомената от други древни източници. Но Лука също описва и събитие, което би могло да е довело до тази вражда – че по-рано Пилат смесва кръвта на хора от областта Галилея (под властта на Ирод) с кръвта на жертвените им животни (Лука 13:1).^[25]

Край на управлението на Ирод

Агрипа, племенник на Ирод Антипа, отива при император Тиберий с оплакване срещу чичо си. Обвинението не е прието. Докато Агрипа е в Рим, установява добро приятелство с благородника Гай, син на Германик. По време на обяд, Агрипа изразява желанието си Гай да стане император след Тиберий. Това достига до Тиберий и той хвърля Агрипа в затвор. Шест месеца по-късно Тиберий умира. След смъртта си, той е наследен именно от този Гай – приятелят на Агрипа, по-известен с името Калигула. За Агрипа това се оказва щастлив развой на събитията, защото четвъртовластникът Филип, брат на Антипа, вече също не е жив. Император Калигула дава на Агрипа владенията на Филип (леко увеличени) и титлата цар (Деяния 12:1).^[26]

„Заради Иродиада“

Това издигане на Агрипа подбужда завист у Иродиада. В живота на четвъртовластника за пореден път се проявява злината, наречена „заради Иродиада“ (Матей 14:3, Марк 6:17, Лука 3:19).

Император Калигула
/бюст в броня, Копенхаген/

Иродиада е всъщност сестра на Агрипа. Настоява мъжът й Ирод да се яви пред новия император и да моли също за титлата цар. Ирод й отказва, предвиждайки, че може така да си навлече проблеми с Рим. Но след продължително настояване от страна на Иродиада, и двамата заминават при императора. Междувременно Ирод Антипа е обвинен от Агрипа в заговор за бунт, съвместно с Персия. Като доказателство е посочено, че Ирод Антипа разполага с арсенал от оръжия, достатъчни за 70 000 мъже. Калигула решава да повярва на обвиненията. Императорът отнема всичките владения и богатства на Ирод Антипа и ги дава на племенника му цар Агрипа (наречен „цар Ирод“ в Деяния 12). Заточва Ирод Антипа в Лион, провинция Галия. Щом Калигула узнава, че Иродиада е сестра на Агрипа, решава да й даде нейната част от богатството й. Тя отказва. Ядосан, Калигула я отпраща на заточение заедно с Антипа, като дава също и целия неин имот на брат й Агрипа. Според оценката на Йосиф Флавий, по този начин Бог наказва Иродиада за завистта й, както и Ирод за това, че се е поддал на суетните съвети на жена.^[27] Ирод Антипа умира в изгнаничеството си в Галия.^[28]

Споделете с приятели!

Свързани страници:

За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата статия в блога:

АБОНИРАЙТЕ СЕ

ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

Обратно към БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК

БЕЛЕЖКИ:

^{[1]
Dictionary of Jesus and the Gospels: A Compendium of Contemporary
Biblical Scholarship, 2nd ed., ed. Joel B. Green, Scot McKnight, and
Howard Marshall (Downers Grove, IL: IVP Academic, 1992), s.v.
“Herodian Dynasty,” by Helen K. Bond.}

^{[2]
Harpercollins Bible Dictionary, 3rd rev. ed., ed. Mark Allan Powell
(n.p.: Harpercollins, 2011), s.v. “Herod,” by Francisco O.
Garcia-Treto.}

^{[3]
Dictionary of Jesus, s.v. “Herodian Dynasty.”}

^{[4]
“Malthace (fl. 40 BCE) .” Women in World History: A Biographical
Encyclopedia. Encyclopedia.com. (September 30, 2020).
https://www.encyclopedia.com/women/encyclopedias-almanacs-transcripts-and-maps/malthace-fl-40-bce}

^{[5]
Dictionary of Jesus, s.v. “Herodian Dynasty.”}

^{[6]
Според Йосиф Флавий, Набатея е област, простираща се от река Ефрат до
Червено море, в която живеят потомците и на дванадесетте сина на
Исмаил (Йосиф Флавий. Юдейски древности, книга I, 12:4).}

^{[7]
Aryeh Kasher, King Herod: A Persecuted Persecutor: A Case Study in
Psychohistory and Psychobiography, Studia Judaica 36 (Berlin: Walter
de Gruyter, 2007), 384.}

^{[8]
Йосиф Флавий. Юдейски древности, книга XVII, 5:1}

^{[9]
G. J. Goldberg. The Flavius Josephus Home Page.
http://www.josephus.org/JohnTBaptist.htm#Salome. Достъпно: 11 октомври
2020.}

^{[10]
Пак там.}

^{[11]
Milwitzky, William. “Antipas (Herod Antipas).” Jewish Encyclopedia.
Accessed October 25, 2020.
http://www.jewishencyclopedia.com/articles/1597-antipas-herod-antipas.}

^{[12]
Йосиф Флавий. Юдейски древности, книга XVII, 5:2}

^{[13]
Йосиф Флавий. Юдейски древности, книга XVII, 5:1,3}

^{[14]
Йосиф Флавий. Юдейски древности, книга XVII, 5:2}

^{[15]
Пак там.}

^{[16]
C. E. B. Cranfield, The Gospel According to Saint Mark, Cambridge
Greek Testament Commentary (1977; repr., Cambridge, UK: Cambridge
University Press, 2005), 260.}

^{[17]
Боб Ътли, Евангелието според Петър: Марк и I и II Петър, Учебни
коментари Нов Завет 2 (Marshal, TX: Bible Lessons International,
2001), 125.}

^{[18]
Cranfield, The Gospel, 261}

^{[19]
Robert H. Stein, Mark, Baker Exegetical Commentary on the New
Testament (Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2008), 382}

^{[20]
Guelich, Robert А. Mark 1–8:26. Word Biblical Commentary 34a.
Dallas, TX: Word Books, 1989. pdf.; William L. Lane, The Gospel of
Mark, The New International Commentary on the New Testament (Grand
Rapids, MI: William B. Eerdmans, 1974), 446/1485, epub.}

^{[21]
Така е преведена думата в Новият Завет: съвременен превод. New
World Bible Translation Center. 2001}

^{[22]
Darrell L. Bock, Luke: Volume 2: 9:51–24:53, Baker Exegetical
Commentary on the New Testament (Grand Rapids, MI: Baker Academic,
1996), 451/4577, epub e-book.}

^{[23]
William Hendriksen, Exposition of the Gospel According to Luke,
New Testament Commentary (Grand Rapids, MI: Baker Book House,
1978), 1513/2289, epub ebook.}

^{[24]
Joel B. Green, The Gospel of Luke, The New International
Commentary on the New Testament (Grand Rapids, MI: William B.
Eerdmans, 1997), 1211 / 2360, epub e-book.}

^{[25]
Dictionary of Jesus, s.v. “Herodian Dynasty.”}

^{[26]
Йосиф Флавий. Юдейски древности. Книга XVIII, 6:10; Юдейската
война. Книга II, 9:6.}

^{[27]
Йосиф Флавий. Юдейски древности. Книга XVIII, глава 7; Юдейската
война. Книга II, 9:6.}

^{[28]
Йосиф Флавий. Юдейската война. Книга II, 9:6.}

БИБЛЕЙСКИ ПРЕВОДИ:

Библия. Ревизирано издание. Българско библейско дружество, София, 2015

Новият Завет: съвременен превод. New World Bible Translation Center. 2001

БИБЛИОГРАФИЯ:

1. Даули, Тим. Учебен библейски атлас. София: Българско Библейско Дружество, 1997.

2. Йосиф Флавий. Юдейската война. София: Изток-Запад, 2020.

3. Ътли, Боб. Евангелието според Петър: Марк и I и II Петър. Учебни коментари Нов Завет. Marshal, TX: Bible Lessons International, 2001.

4. Bock, Darrell L. Luke: Volume 2: 9:51–24:53. Baker Exegetical Commentary on the New Testament. Grand Rapids, MI: Baker Academic, 1996. Epub

5. Bond, Helen K. "Herodian Dynasty." In Dictionary of Jesus and the Gospels: A Compendium of Contemporary Biblical Scholarship, 2nd ed., edited by Joel B. Green, Scot McKnight, and Howard Marshall. Downers Grove, IL: IVP Academic, 1992.

6. Goldberg, G. The Flavius Josephus Home Page. http://www.josephus.org/. . Достигнато: 29 март 2016.

7. Cranfield, C. E. B. The Gospel According to Saint Mark. Cambridge Greek Testament Commentary. 1977. Reprint, Cambridge, UK: Cambridge University Press, 2005.

8. Garcia-Treto, Francisco O. "Herod." In Harpercollins Bible Dictionary, 3rd rev. ed., edited by Mark Allan Powell. N.p.: Harpercollins, 2011.

9. Green, Joel B. The Gospel of Luke. The New International Commentary on the New Testament. Grand Rapids, MI: William B. Eerdmans, 1997. epub e-book.

10. Guelich, Robert А. Mark 1–8:26. Word Biblical Commentary 34a. Dallas, TX: Word Books, 1989. pdf.

11. Hendriksen, William. Exposition of the Gospel According to Luke. New Testament Commentary. Grand Rapids, MI: Baker Book House, 1978. epub ebook.

12. Josephus, Flavius. The Antiquities of the Jews. Translated by William Whiston. Project Gutenberg, 2009. epub e-book.

13. Kasher, Aryeh. King Herod: A Persecuted Persecutor: A Case Study in Psychohistory and Psychobiography. Studia Judaica 36. Berlin: Walter de Gruyter, 2007.

14. Lane, William L. The Gospel of Mark. The New International Commentary on the New Testament. Grand Rapids, MI: William B. Eerdmans, 1974. epub.

15. "Malthace (fl. 40 BCE)." In Encyclopedia.com. Last modified September 30, 2020. Accessed October 2, 2020. https://www.encyclopedia.com/women/encyclopedias-almanacs-transcripts-and-maps/malthace-fl-40-bce.

16. Milwitzky, William. "Antipas (Herod Antipas)." Jewish Encyclopedia. Accessed October 25, 2020. http://www.jewishencyclopedia.com/articles/1597-antipas-herod-antipas.

17. Stein, Robert H. Mark. Baker Exegetical Commentary on the New Testament. Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2008.

ИЗОБРАЖЕНИЯ:

Основна картинка; монети на Ирод; монети на Арета IV; Йоан Кръстител, укоряващ Ирод; Исус пред Ирод; Калигула; Библейска карта – Учебен библейски атлас.