До какво би искал да те доведе изразяването на чувствата ти – да те зароби или да те освободи?
Колко бързо ти кипва? Колко бързо ти писва? Колко бързо губиш търпение и вършиш неща, за които знаеш, че последствията са лоши? Апостол Павел веднъж се оказва в такава ситуация. Неговата история може да ни научи какво да правим, когато ни писне.
/С видео/
Това е проповед по темата. Текстът е сходен, но не е идентичен.
Моля, продължете надолу към самата статия!
Моля, продължете надолу към самата статия!
Тук е предпочетен разговорният израз „писва ми“, защото обикновено означава, че поне известно време си търпял нещо преди „да ти писне.“
1. КАКВО ПРАВИШ, КОГАТО ТИ ПИСНЕ?
Обстановката при Павел
 |
| Древният Филипи на съвременната карта |
Павел е на второто си мисионерско пътуване, на което е тръгнал заедно със Сила. Докато са в Мала Азия (днешна Турция), Бог дава на Павел видение (Деяния 16:9-10). Той и придружителите му разбират, че Господ ги призовава да проповядват благовестието в Римската провинция Македония, където се намира и градът Филипи.
Мисионерите постигат бърз резултат. Първите, обърнали се към Христос в града, са Лидия и семейството й, в чийто дом отсядат (Деяния 16:13-15).
От известно време не пътуват само Павел и Сила. Заедно с тях са Тимотей (Деяния 16:1; 17:4) и Лука – авторът на историята. Във Филипи също са заедно. Затова Лука описва ситуацията като пряк участник:
„И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една слугиня, която имаше предсказвателен дух и чрез врачуването си носеше голяма печалба на господарите си.
Тя вървеше след Павел и нас и викаше: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение. Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в името на Исус Христос да излезеш от нея. И излезе в същия час.“ (Деяния 16:16-18)
Разяснение на тази част от историята
Историята е специфична и за да се разбере по-точно проблемът, има нужда от известно разяснение.
За съжаление, твърде много хора, които се считат за християни, не познават Библията и когато стане дума за зли духове, не вярват, че такива неща изобщо съществуват. А те са доста срещани в книгите на Новия Завет. Исус, както ще бъде споменато, често освобождава хора от такива духове. Самият аз съм християнин поради това, че Христос се разкри на цялото ни семейство и ни освободи от двугодишни преживявания със зли духове, които се представяха като извънземни. (Повече за това може да прочете после тук; връзка ще бъде дадена и след статията.)
- Защо духът говори в полза на Павел и Сила?
Злият дух знае кои са Павел и Сила и на пръв поглед ги подкрепя. Исус също има подобна ситуация, но изобщо не позволява не демоните да казват на хората кой е Той:
Марк 1:23-25,34:
23-25 „И скоро след това в синагогата им дойде човек с нечист дух, който извика: Остави ни! Какво общо имаш Ти с нас, Исусе Назарянино? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си – Святият Божий. Но Исус го смъмра, като каза: Млъкни и излез от него!“
34 „И Той изцели мнозина, които страдаха от разни болести, и изгони много бесове; и не позволяваше на бесовете да говорят, понеже Го познаваха.“
В Евангелието от Марк злите духове са първите, които изявяват божествеността на Исус. Но Той не желае хората да го познаят чрез бесове. Във Филипи докато Павел и Сила благовестват, демонът на пръв поглед потвърждава думите им. Но всъщност, никой не се обръща към Христос за тези много дни. Злият дух изключително много пречи. Павел и Сила са наясно с това.
- Защо Павел не прогонва демона веднага?
Има две причини. Първата е свързана с покаянието. Исус разказва:
„Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места, за да търси покой, и не намира. Тогава казва: Ще се върна в къщата си, откъдето съм излязъл. И като дойде, намира я празна, пометена и подредена. Тогава отива и взема със себе си седем други духа, по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и с това нечестиво поколение.“ (Матей 12:43-45)
Павел разбира, че прогонване на духа няма да доведе до покаяние на слугинята или на господарите й. Както се разбира от последствията, щом злият дух излиза, те възприемат, че е излязла възможността им за печалба:
„И излезе в същия час. А когато господарите видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците.“ (16:18б-19)
Ясно е, че сърцата на господарите са вързани за печалбата от злия дух и те не могат да видят Божията освободителна намеса. Така не може да се стигне до покаяние на господарите (и съответно на самото момиче[3]).
Втората причина е свързана с правилата и законите в робовладелската култура. В нашия свободен свят е невъзможно да мислим по този начин, но тълпата и градските съдии подкрепят господарите на момичето. Господарите вероятно считат, че Павел и Сила увреждат собствеността им (робинята). Това е незаконно според робовладелските закони от дълбока древност и подлежи на съд. Поне до тук това са последствия, които Павел и Сила ясно могат да предвидят. Без съмнение Святият Дух дава на Павел мъдростта да не прогонва този дух. Затова няколко дни Павел просто го търпи.
- „Дух на питон“
Всъщност, собствеността на господарите е дълбоко ценена от народа. Това не е просто поредният зъл дух, за който четем в Новия Завет. Лука го нарича на гръцки с ясното за онзи регион определение „дух на Питон.“ Но понеже това за съвременния читател би било неразбираемо, библейските преводачи до един превеждат тази фраза не буквално, а обяснително – „предсказвателен дух“. А защо е наречен „дух на Питон?“
 |
| Аполон убива Питон |
 |
| Разстояние от Филипи до Делфи |
За гадателски способности, като на слугинята, от Филипи се е пътувало няколко века до храма в Делфи (около 490 км. по суша, без да има пряк път по море). А това момиче си е било във Филипи. Ето защо, няма как и народът да е доволен от прогонването на духа. Но явно господарите са сметнали, че по-силен аргумент за печелене на подкрепа от страна на тълпата и градските съдии ще е обвинението в опити да се проповядват обичаи, които да направят жителите по-малко римляни (стихове 20-22). Предвид високите права, с които се ползвали гражданите на Филипи, такава възможност е звучала силно обезпокоително.
На Павел му писва
Павел много добре разбира деликатната ситуация. Налага му се да търпи злия дух и неуспехите, които той му носи за благата вест. Обаче накрая му писва! Използваната дума на старогръцки означава: „силно раздразнен от провокативната дейност на някого или нещо“.[8]
„Заповядвам ти…“
„Заповядвам ти…“ – Тази фраза ясно показва духовната власт на Павел. На това заповядване авторът Лука е наблегнал доста:
Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в името на Исус Христос да излезеш от нея. И излезе в същия час. А когато господарите видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците.
И като ги изведоха при градските съдии, казаха: Тези човеци са юдеи и смущават града ни като проповядват обичаи, които на нас, като римляни, не е позволено да приемаме или да пазим. Тогава тълпата вкупом се надигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги. И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на началника на тъмницата да ги пази здраво; а той, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и стегна добре краката им в клада. (16:18-24)
Както се вижда, тази заповед спрямо предсказващия дух довежда до две други заповеди: да бъдат бити с пръчки Павел и Сила, и да бъдат пазени зорко. Още веднъж е наблегнато на същата дума на старогръцки за „заповед“, за да се подчертае, че тя е причината тъмничният началник да се отнесе толкова сурово с Павел и Сила.
Властта също много пъти е споменавана в тази история, като са посочени различни видове началници:
- господарите на момичето;
- началниците, които са на пазара;
- градските съдии;
- началникът на тъмницата
- палачите.
Капан
Ясно става от описаната история, че момичето с предсказвателния дух, което върви след Павел, не е просто дразнител. Това е примамка, заложена от Сатана. Павел и Сила осъзнават опасността и се пазят. Накрая Павел не понася повече дразнението и попада в капана. Възможно е Сила да е бил по-сдържан, но и върху него се стоварват неблагоприятните последици.
Тази история показва, че дори на посветен и изпълнен със Святия Дух вярващ като Павел, може да му писне и да попадне в клопката на нечестивия. При това без да е съгрешавал!
Често ли ти писва на теб? Колко време успяваш да търпиш? Чие дразнение не успяваш да понесеш и ти кипва? – На брачния партньор, децата, родителите, други роднини, началника, колегите, някои братя и сестри в църквата…? Колко време отнема до момента, в който губиш контрол и попадаш в клопката на Сатана, както Павел и Сила? Има начин да избегнем тази уловка, колкото и да ни е писнало.
2. КАК ДА СЕ СПРАВЯМЕ, КОГАТО НИ „ПИСНЕ“?
Лука не описва в тази история само проблем. Показва и разрешението. То присъства във втората част на историята.
Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха, внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха.
И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна меча си и щеше да се убие, като мислеше, че затворниците са избягали. Но Павел извика със силен глас и каза: Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тук.
Тогава началникът поиска светило, скочи вътре и разтреперан падна пред Павел и Сила; и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася?
А те казаха: Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш – ти и домът ти. И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му. И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните; и незабавно се кръстиха, той и домашните му.
И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.
А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да кажат: Пусни онези човеци.
И началникът съобщи думите на Павел, като каза: Градските съдии са пратили да ви пуснем; затова сега излезте и си идете с мир.
Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Така не става; но те нека дойдат и ни изведат.
И палачите съобщиха тези думи на градските съдии; а те, като чуха, че са римляни, се уплашиха; и дойдоха и ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха, поканиха ги да си отидат от града. А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидия и като се видяха с братята, увещаха ги и си заминаха. (16:25-40)
Тази втора част не съдържа нищо за зли духове и е доста по-лесна за разбиране. Обаче, за изясняване на посоченото от автора (Лука) разрешение на проблема с кипването, ще бъдат описани някои наблюдения върху текста.
Основно послание в историята
Когато има истории в Библията (каквато е по-голямата част от нея), най-важното послание обикновено е поставено в диалог между героите. Точно така е и тук. Намира се в първия представен диалог – между тъмничния началник и затворниците Павел и Сила:
„И ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася?
А те казаха: Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш – ти и домът ти.“ (16:30-31)
За доста хора е проблем да вярват, че има Бог. За много други не е, ала те не вярват, че Исус Христос е Бог (като второто лице от Троицата – Отец, Син и Свят Дух). Други вярват, че Исус е божество, но не искат да се ограничават само с Него, затова почитат и други. Трети вярват, че Исус е Бог, както и че няма друг Бог освен библейския. Дори са уверени, че спасението от греховете е само чрез Христос. Но „Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш“ не означава само това. „Господ“ означава „господар“. Да повярваш в Господ Исус Христос, означава да го приемеш като Господар на своя живот. Много хора искат да вярват в Исус, но без да е техен Господ! А това е
основното послание в историята:
„Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш“.
Правилното тълкуване на основното учение е нужно, за бъде схванано разрешението на проблема с „писването.“ Двете неща ще бъдат свързани малко по-късно. Първо е добре да бъдат направени някои уточнения.
Две уточнения
1) Ти и домът ти?
И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му. И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните; и незабавно се кръстиха, той и домашните му. (16:32-33)
Обещанието „ти и домът ти“ е дадено конкретно към тъмничния началник, защото Бог е предвидил, че всички те ще приемат учението на Христос и ще се кръстят. А за всеки от нас важи предната част: „Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш“.
Много вярващи мислят за библейските истории отзад напред. Виждат какво се е случило накрая – добро или зло и вярват, че непременно така е трябвало да се случи. В тази история накрая се спасява семейството на тъмничния началник. Затова много вярващи смятат, че Бог е принудил Павел да изгони духа, да стигне до затвора, за да може накрая да бъде спасен тъмничният началник. Текстът не показва това! Авторът на книгата много добре представя защо стават нещата и тази част от историята започва в старогръцкия текст просто със: „Случи се“. С други думи, не Господ е посочен като изпращач на тази гадателка, за да стигне Павел до затвора. Факт е, че после Бог обръща злото в добро и семейството на тъмничния началник е достигнато за благата вест.
2) Отзад напред или отпред назад?
Чувствата в историята
Библейските автори никога нямат за цел просто да разкажат една история с всичките й детайли. Дори не ни запознават с всички истории около библейските герои. Апостол Йоан пише към края на евангелието си:
„А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са описани в тази книга. А това бе написано, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име“ (Йоан 20:30-31).
Завършва евангелието си с думите:
„Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят нямаше да побере написаните книги.“ (Йоан 21:25)
Йоан е заявил ясно целта на включения от него материал: „за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име“. Макар и да не описват с тези думи, без съмнение тази цел следват и авторите на останалите три евангелия, едно от които е от Лука. Историята му продължава в книгата „Деяния на апостолите“, от която е разглежданата случка с Павел и Сила.
Лука в тази история не просто пресъздава събитията. На няколко пъти изразява и чувствата на героите. Но целта не е за да се разчувства повече читателят. Лука описва едни емоции, но умишлено пропуска други, за които е ясно от историята, че ги има и не са по-слаби.
- Неописани чувства
Лука спестява описването на значителни емоции у героите в историята. Ето няколко примера:
- на освободеното от злия дух момиче;
- на господарите й;
- на тълпата;
- на тъмничния началник, докато иска да се самоубие;
- на затворниците, които виждат вратите отворени.
Върху други чувства, обаче желае да привлече вниманието на читателите.
- Описани чувства
Ето на кои Лука предпочита да се спре:
- на Павел му дотяга;
- Павел и Сила пеят химни;
- тъмничният началник е разтреперан след думите на Павел, че всички затворници са там;
- тъмничният началник „повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом“;
- съдиите се уплашват, че Павел и Сила са римски граждани.
Всички тези чувства си струва да бъдат детайлизирани, но към разглеждания въпрос за „писването“ отношение имат само две от тях – описаните емоции на Павел и Сила.
След много дни провокация от страна на злия дух, Павел се чувства твърде зле и излива това, което е потискал в себе си. След това Павел и Сила са в ситуация, в която със сигурност се чувстват много по-зле.
„И като ги биха много…“ (стих 23)
Не само са бити, но много бити.
Цялата им свобода е отнета. Не само са в тъмница, а и крайниците им са пристегнати между дървени трупи. Това е крайно неудобно и болезнено. След толкова бой те са и болезнено пристегнати. Историята продължава с нещо, което се случва през нощта, а те са будни. Защо? Без да омаловажавам духовната страна на историята, най-вероятно Павел и Сила не могат да заспят от болка.
„Павел и Сила се молеха с химни на Бога“ (стих 25).
Според повечето други български преводи Павел и Сила правят и двете неща:
„Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога.“[10]
При това положение молитвите са очаквано действие. Но за химни, и като цяло за пеене, в Новия Завет пише доста малко, особено когато се сравни със Стария Завет. Защо е важно за Лука да подчертае, че не само се молят, но и пеят химни?
Защо химни?
Една от основните цели на християнските песни е да изразяваме чувствата си пред Господ. Toва може да е донякъде неразбираемо при съвременната християнска култура. Много по-голямата част от все по-известните християнски песни в САЩ и Австралия изтъкват само положителни чувства. Библейският пример обаче е доста различен. Най-голямата група псалми в Библията са така наречените „плачевни псалми.“ Около две трети от псалмите включват някакъв елемент на плач пред Бога (обикновено в началото), а няколко от псалмите са такива от началото до края си. Това са песни, които изразяват пред Всевишния протест, беда, страдание или болка. Някои от тях са плач на отделни индивиди, а други – на цяла общност."[11]
Лука не описва какви точно са били молитвите на Павел и Сила, нито химните им. Но от библейските примери за псалмите изглежда неестествено Павел и Сила да са се отдали на положителни настроения, преди да са заявили на Бога точно как се чувстват.
Трусът след молитвите напомня за друга история, разказана по-рано от Лука в същата книга. Там Петър и Йоан са заплашени от религиозните управници в Ерусалим на два пъти, за да не говорят, нито да поучават в името на Исус (Деяния 4:1-21). Когато се връщат при другите вярващи, те в молитва преди всичко останало изразяват чувствата си пред Бога, породени от заплахите. Правят го чрез Псалм 2:1-2:
Трусът след молитвите напомня за друга история, разказана по-рано от Лука в същата книга. Там Петър и Йоан са заплашени от религиозните управници в Ерусалим на два пъти, за да не говорят, нито да поучават в името на Исус (Деяния 4:1-21). Когато се връщат при другите вярващи, те в молитва преди всичко останало изразяват чувствата си пред Бога, породени от заплахите. Правят го чрез Псалм 2:1-2:
„И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и известиха всичко, което им казаха главните свещеници и старейшините. А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях, Ти чрез Святия Дух, Който говори чрез устата на слугата Ти, нашия баща Давид, си казал:
Защо се разяряваха народите
и хората намисляха суети?
Опълчваха се земните царе
и управниците се събираха заедно
против Господа и против Неговия Помазаник.
Защото наистина и Ирод, и Пилат Понтийски, с езичниците и Израилевия народ се събраха в този град против Твоя свят Син Исус, Когото си помазал, за да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане. И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост, докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Син Исус.“
И като се помолиха, потресе се мястото, където бяха събрани, и всички се изпълниха със Святия Дух и с дързост говореха Божието слово. (Деяния 4:23-31)
Изглежда, че самият Лука ни помага да направим връзка между молитвата с псалм в Деяния 4, завършила с разтърсване на мястото и моленето с химни при Павел и Сила, последвано от земетресение. Петър и Йоан към момента са пострадали единствено словесно (чрез заплахи), а Павел и Сила физически. Въпреки това, изглежда, че по сходен начин са изляли пред Бога това, което ги измъчва.
Да споделим пред Господ лошите си чувства не е никакъв проблем за Него. Самият Исус Христос дава най-яркия пример в това отношение. На кръста Той се обръща към Отец именно с първите – плачевни думи на един от псалмите (Псалм 22:1):
„Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?“ (Матей 27:46, Марк 15:34)
Изливането на лошите чувства пред Бога не ни отдалечава от Него. Напротив, приближава ни!
Кой трябва да те ръководи?
Има случаи, при които кипването се случва твърде бързо:
- Бърза избухливост поради болестно състояние (казано на прост език – ако не си добре с нервите).
- При незряло поведение. За децата е характерно да не могат да овладяват чувствата си, но при правилно развитие, с времето успяват да се владеят и не избухват за най-дребното нещо. Не малко възрастни завинаги остават като деца в изразяване на лошите си чувства.
Без значение дали сме по-избухливи или по-малко, дали причините са от тъкмо споменатите или не, когато вървим в Божия път, Той си намира начини да ни учи на търпение. Но търпението никога не е вечно.
Неслучайно беше изяснено основното послание на главата Деяния 16 – „Повярвай в Господ Исус Христос!“ Кой желаеш да те ръководи – чувствата ти или Исус? Или смяташ, че е достатъчно да позволяваш на Исус да те ръководи само тогава, когато не си под властта на чувствата си? Не! Да повярваш в Господ Исус Христос означава да му позволиш да управлява всяка област от живота ти. Включително чувствата ти. Ето защо, ако твърде често и лесно избухваш, моли Бог да изгражда твоето търпение. А в случаите, когато, както Павел, проблем няма с търпението, а с продължителен дразнител – изливай чувствата си пред Господ – в молитва, с песни… Не позволявай на чувствата ти да вземат власт над теб! Тази власт се полага единствено на Христос!
Освобождаване
Изливането на чувствата ни пред Бога, ни освобождава от тях. Когато ги изливаме пред близки хора, понякога това ни разтоварва, в други случаи натоварва тях. Но не винаги ни освобождава, когато нещата се повтарят. При Павел и Сила дразнението се случва в продължение на много дни. Ето защо, във втората част на историята не е описано как Павел и Сила в килията си споделят един на друг как се чувстват и от това им олеква. Те споделят емоциите си пред Бога!
Една идея се повтаря в цялата история – за свободата и нейното ограничаване. В първия момент това е свързано с освобождаване от злия дух, а след това е буквално – завличат Павел и Сила, пристягат крайниците им. Бог отваря вратите на затвора и в крайна сметка официално са освободени Павел и Сила. Както лишаването от свобода, така и освобождаването в тази история са свързани с това – какво двамата вярващи правят с насъбраните чувства. В първия случай отдаването на тези емоции отнема свободата им. Във втория случай изразяването на тези чувства пред Бога ги освобождава.
Заключение
Лошите ти емоции и настроения никога няма да свършат! Ще има много, много моменти, когато ще ти писва. До какво би искал да те доведе изразяването на чувствата ти – да те зароби или да те освободи? Ако желаеш да те освободи, не ги задържай в себе си. Не ги споделяй и само с хора. Изливай ги пред Самия Бог!
Нека Исус е Господ на твоя живот, не чувствата ти!
Ако намирате статията за полезна, СПОДЕЛЕТЕ Я с приятели!
Ако нещо конкретно ви е впечатлило, моля, КОМЕНТИРАЙТЕ.
За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата статия:
![[e-mail%255B2%255D.gif]](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh4gFk9PJPbWWJeBtGL-C9pbgkYbRN61WV628-IWBzVT9Z0EmZoqjYi_OIQcUCarU9QCmxJxfIEKMIXt-eZqlU_JOZvBbgdPLKGw86wNOeZPDd0m0dztB9rqHoX6QveoyVfgvSJaAYNxFOb/s1600/e-mail%25255B2%25255D.gif){kind=small} |
АБОНИРАЙТЕ СЕЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ |
[1] Craig A. Evans and Stanley E. Porter, “Philippi,” in Dictionary of the New Testament Background, The IVP Bible Dictionary Series (Downers Grove, Il: Intervarsity Press, 2000)
[2] Пак там.
[3] Думата значи едновременно „слугиня“ и „момиче.“ Десислава Тодорова. Старогръцко-български речник на Новия Завет (София: Госпъл, 2010), „3814 παιδίσκη, ἡ.“
[4] Н. А. Кун, Старогръцки легенди и митове, 4-то изд. (София: Наука и изкуство, 1969), 33-34
[5] The Aikaterini Laskaridis Foundation, “Hyginus, Fabulae, 140.” Topos text, accessed August 9, 2019, https://topostext.org/work/206.
[6] “Python“ in Karel van der Toom, Bob Becking, Pieter W. van der Horst. Dictionary of Deities and Demons in the Bible, 2nd ed. William B. Eerdmans Publishing Company, Grand Rapids, Michigan / Cambridge, U.K. 1999, p. 187
[7] A&E Television Networks, “Delphi,” HISTORY, last modified May 9, 2018, accessed August 9, 2019, https://www.history.com/topics/ancient-greece/delphi.
[8] Десислава Тодорова. Старогръцко-български речник на Новия Завет (София: Госпъл, 2010), „1278 διαπονέομαι.“
[9] Craig S. Keener, New Testament, The IVP Bible Background Commentary (Downers Grove, IL: InterVarsity Press, 1993), 1134,5 / 2538, epub.
[10] „Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога“ е в ревизираните издания „Верен“, „Библейска лига“, „Нов Завет: разширен превод (ФС 2019)“. Със същото значение са: „Павел и Сила се молеха и славеха Бога“ (Синодално издание; Нов превод - 2013), „Павел и Сила се молеха и с химни прославяха Бога“ (Нов Завет: Съвременен превод, 2000).
[11] Christopher G. H. Wright, How to Preach and Teach the Old Testament for All Its Worth (Grand Rapids, MI: Zondervan, 2016), 491 / 596, ePub.