30 март 2012 г.

Последните желания на Исус


Молитвата на Исус в Гетсимания
Малко преди да бъде разпънат на кръст, Исус отправя в молитва своите последни и най-големи желания към Бога. Те показват какво най-силно желае и от нас.







За момент си представете, че ви остава два-три дни живот и сте с ясен разсъдък. Каква би била последната ви молитва към Бога?

Докато смятаме, че ще живеем още дълго, желаем твърде много неща и се стремим към много неща – прехрана, брак, по-хубав дом, повече пари и т.н. В момент като този обаче най-вероятно първо бихме си пожелали това, което считаме, че е най-важното в живота ни, независимо доколко сме се борили да го постигнем.

Веднъж на самия Исус действително се случи това, което ви помолих да си представите. В Гетсиманската градина, точно преди да бъде разпънат на кръст, Христос изяви най-голямото си желание към Бога. Но и към нас. 


I. ПРЕДСМЪРТНИТЕ ЖЕЛАНИЯ НА ИСУС

Молитвата в Гетсимания е записана и в четирите евангелия. Матей, Марко и Лука отразяват най-вече това, което Исус преживява по време на молитвата - агонията при мисълта за скорошната Му смърт. Йоан отделя повече внимание на съдържанието на молитвата. Затова ще бъде разгледана молитвата според това евангелие - Йоан, глава 17. В нея Исус споменава различни неща, но начинът, по който го прави, говори за това, че придава по-голяма важност на някои от тях. Някои желания заявява повече от веднъж и по-настоятелно. Ще бъдат разгледани именно те:

(Ако предпочитате да видите целия текст – натиснете тук )

1. Като изрече това, Исус вдигна очите Си към небето и каза: Отче, настана часът; прослави Сина Си, за да Те прослави и Синът Ти,
2. както си Му дал власт над всяко създание да даде вечен живот на всички, които си Му дал.

5. И сега, прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света.

11. Не съм вече на света, а тези са на света; и Аз идвам при Теб, Отче святи; опази в името Си тези, които си Ми дал,
 за да бъдат едно, както сме и Ние едно.

20. И не само за тях се моля, но и за
 онези, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение,
21. да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.
22. И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно;
23. Аз в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си възлюбил тях, както си възлюбил Мен.
24. Отче, желая където съм Аз, да бъдат с Мен и тези, които си Ми дал, за да гледат Моята слава, която си Ми дал; защото си Ме възлюбил преди създанието на света. 
Основно изпъкват две неща:

1). Единствената лична молба на Исус към Отец в тази молитва, според както я представя Йоан,  е: Прослави ме“.

2) Почти цялата молитва е относно апостолите. Главното повтарящо се в нея е апостолите и повярвалите чрез тях „да бъдат едно“.


II. КОЕ Е НАЙ-ВАЖНО В ХРИСТИЯНСКИЯ ЖИВОТ?

Тази молитва на Исус се отличава от всички други по това, че е точно преди Той да бъде хванат и разпънат на кръст – нещо, което отлично знае, че ще се случи. Апостол Йоан не отделя толкова внимание на начина, по който Исус като човек се ужасява от мисълта за смъртта, но останалите трима евангелисти представят това ясно – Исус дори моли Отец ако е възможно да го отмине това, но само ако Отец иска. Агонията от мисълта за смъртта е реална, затова и в тази молитва Исус действително изразява предсмъртните си желания – най-големите. Изглежда има различна степен на настойчивост, понеже някои от нещата ги заявява повече от веднъж.

Ако ние сме в подобна ситуация, вероятно първата ни мисъл и молитва биха били да избегнем смъртта. Нещо подобно е и молитвата на Исус в Гетсимания, според описанията на Матей, Марко и Лука. Йоан набляга на следващото нещо, което вероятно бихме повтаряли многократно - ако ще умрем, да бъдем при Бога. Затова не е чудно, че Исус започва настойчиво с молбата „прослави Сина Си. Исус отлично знае целта на смъртта Си и затова случаят само частично наподобява нашия. Възкръсналият по-късно Исус ще заяви изпълнението на това да бъде прославен: 
„Даде Ми се всяка власт на небето и на земята (Матей 28:18).

Следващото нещо, за което бихме се молили пред мисълта за сигурна смърт, вероятно ще е семейството и най-близките ни хора, особено тези, които са зависими от грижите ни и ще трябва да ги предадем на Божията грижа. Подобно е отношението на Исус към апостолите и затова с тях е свързана цялата останала част от молитвата. Без съмнение в тази молитва Той заявява нещата, които счита, че са най-важни за учениците Му.

Според юдейски богослови, няма библейски писмен формат, сравним със съвременните като удебеляване на буквите, курсив и подчертаване, с които да се предаде по-изразено значение. Има обаче стилистична техника на повтаряне, за да се посочи наблягане. Повторение в по-широк смисъл – последователни повторения на думи и фрази, които може и да са раздалечени една от друга. Основното правило е, че библейското повторение включва в себе си неуточнен начин на наблягане, изразяван в съвременните техники на форматиране с удебеляване, подчертаване, курсив. /Biblical Formatting: Visual and Virtual. Proceedings of the Bridges Conference, Coimbra, 2011, pp. 279-286/

Явно е, че това, което най-много се повтаря в тази молитва, е “да бъдат едно. Естествено е да приемем, че тази настойчивост говори и за степента на важност, която Исус отдава на единството. Придадена му е абсолютна важност.

Нека видим още две теми, споменати в молитвата, на които Новият Завет като цяло придава значение от първа степен:

1) Вечен живот.

Темата за вечния живот е спомената няколко пъти в Гетсимания. Молитвата започва с думите:
„Отче, настана часът; прослави Сина Си, за да Те прослави и Синът Ти, както си Му дал власт над всяко създание да даде вечен живот на всички, които си Му дал. (Ст. 1)“

Макар и в началото на молитвата да изглежда, че Исус просто се моли за Себе Си – Бог да Го прослави, причината за това е веднага изяснена: „да даде вечен живот на всички, които си Му дал. Тези първи думи обобщават всичко, което ще каже Исус по-нататък в молитвата. Първата цел на всеки от нас е вечният живот. Първата цел на Христос за нас е същата, поради което и отиде на кръста. Затова и в края на молитвата изрича:
„Желая където съм Аз, да бъдат с Мен и тези, които си Ми дал. (ст. 24)
Въпреки всичко, Исус не набляга най-много на вечния живот в тази молитва. Според новозаветното учение не всичко се свежда само до това да постигнем вечния живот. Затова Павел ни казва:
Защото никой не може да положи друга основа освен положената, която е Исус Христос… На всеки работата ще стане явна каква е, защото Господният ден ще я изяви… А този, на когото работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но като през огън. (1 Коринтяни 3:11-15)
И също:
И така, който наруши една от тези най-малки заповеди и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство. (Матей 5:19)
Ето защо, не е чудно, че в своята последна молитва Исус не свежда всичко само до вечния живот, а до това, което представлява самото Божие царство, дори още на тази земя: „Аз в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство (ст. 23).

За Христос явно най-важното не е да живеем така, че да достигнем до Божието царство, а нещо повече: да живеем както в самото Божие царство – съвършени в единство.


2) Спасението на невярващите.

Въпреки, че преди да се възнесе, Исус изпраща учениците Си в света, в тази молитва дори заявява: „не се моля за света (ст. 9). Изтъква, че вместо за света, се моли за апостолите. Да разгледаме какви причини посочва за това:

„Не се моля…
Посочена причина
„Аз за тях се моля; не се моля за света    (ст. 9)
- …човеците, които Ми даде от света… Аз за тях се моля (ст. 6-9)
- … Те бяха Твои и Ти ги даде на Мен, и те опазиха Твоето слово (ст. 6)
- Сега знаят, че всичко, което си Ми дал, е от Тебе (ст.7)
- …думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях и те ги приеха; и наистина знаят, че излязох от Теб, и вярват, че Ти си Ме пратил. (ст. 8)
- ...защото са Твои (ст. 9)
- ...Аз се прославям в тях (ст. 10)
„Не се моля да ги вземеш от света“ (ст. 15)
- Не съм вече на света, а тези са на света (ст. 11)
- Те не са от света, както и Аз не съм от света. (ст. 16)
- „…онези, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение“ (ст. 20)
- за да повярва светът, че Ти си Ме пратил. (ст. 21)
- за да познае светът, че Ти си Ме пратил (ст.23)

Изводи:

1) „Не се моля за света може да изглежда като омаловажаване на света, но Исус просто изразява, че апостолите са му с приоритет пред целия свят и посочва множество причини за това.

2) „Не се моля да ги вземеш от света показва, че всъщност не светът е маловажен, а начинът, по който той ще се спаси е чрез апостолите. Това светът да повярва, Исус пояснява на два пъти (ст. 21 и 23), че е следствие от това вярващите „да бъдат едно.

Условието да познае светът Христос и да повярва в Него, е това да бъдем едно.


III. ЗАЩО ИСУС ЖЕЛАЕ НАЙ-СИЛНО ТОВА ДА БЪДЕМ ЕДНО

Има още едно място в Новия завет, където Христос заявява най-голямото си желание към нас:
Обичай Господа, твоя Бог! Обичай го с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си разум! Това е първата и най-важна заповед. И втората най-важна заповед е като първата: Обичай ближния си както себе си! Всичко в закона и писанията на пророците е основано на тези две заповеди.“ (Мат.22:37-40)
Не казва ли Исус тук, че това за ближния е сякаш втора заповед, следствие на първата? Той казва обаче: „втората най-важна заповед е като първата. Йоан добре обяснява това:
Който казва: „Обичам Бога“, а мрази брат си, е лъжец. Лъжец е, защото който не обича брат си, когото е видял, не може да обича Бога, когото не е виждал. ( 1 Йоан 20)
Според Йоан няма начин да изпълним първата заповед, ако не изпълняваме втората. Дори и изпълнението на най-голямата заповед е следствие на това да обичаме ближния. Двете най-големи заповеди са взаимно подчинени една на друга. Обратното също е вярно: ако не обичаме Бога, няма да имаме способността да обичаме и ближния. Можем да обичаме съвършено и Бога, и хората, единствено чрез самата Божия любов, която е излята в нас чрез дадения ни Свят Дух“  (Римляни 5:5).

В молитвата в Гетсимания, Исус изразява тази любов към ближния по-конкретно – ние, вярващите, да сме едно. Това е последното и явно най-голямо желание на Исус. Ето защо не можем да си позволим да действаме срещу единството, с оправданието, че изпълняваме Божията воля.

Често доста слабо изпълняваме това последно най-голямо желание на Христос към нас – да бъдем едно. Причината е, че сме склонни да смятаме множество други неща за по-важни от това: стремежът да не съгрешаваме, изучаване на Библията, ходене на църква, молитва, помагане на бедните по света, благовестие. Всичко това са неща, без които не можем да имаме пълноценен духовен живот! Но можем ли да четем Библията и да не сме единни? Можем. Можем ли да ходим на църква и да не сме единни? Показвали сме го. Можем ли да се молим, а да не сме едно? За съжаление можем. Можем ли да помагаме на бедните, а да не сме единни? Явно можем. А да благовестваме без да сме единни? – Доказваме го непрекъснато.

Бог наистина в Писането е дал различни заповеди, които изразяват волята Му, т.е. желанията Му към нас. Но най-голямата му заповед несъмнено е „Да възлюбиш - Бога и ближния. Защото:

Най-голямото желание на Исус е да бъдем едно.




(Ако намирате статията за полезна, споделете я с приятели!)

Още подобни статии:




[e-mail%255B2%255D.gif]
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ
(Можете да се отписвате!)

ИЗТОЧНИЦИ:

© Моля, не публикувайте копия от статията! Споделената част от нея (или ваше описание) да са с действаща връзка към тази страница. Свободно я използвайте за църковни цели.