27 април 2016 г.

10 личности в Евангелието от Матей според историята

10 личности в Евангелието от Матей според историята
Каква съпротива предизвикват Йоан Кръстител и Исус според Евангелието и историята? 10 исторически личности разкриват това.

Йосиф и Мария, Йоан Кръстител и Исус – животът на всички тях бива силно повлиян от няколко човека от политическия и религиозния елит. За тях има исторически данни извън евангелския разказ. Тук са разгледани накратко десет личности, които са описани от Матей. Историческата информация за тях извън новозаветния текст помага за много по-доброто разбиране на евангелията.



Десетте разглеждани исторически личности от Евангелието на Матей са:

1. Ирод

2. Архелай

3. Ирод Антипа

4. Йоан Кръстител

5. Иродиада

6. Филип

7. Дъщерята на Иродиада

8. Кесаря

9. Пилат

10. Каяфа



I. ЮДЕЙСКИ УПРАВНИЦИ ОТ ДЕТСТВОТО НА ИСУС



1. Ирод


Ирод, наричан също Ирод Велики, е цар на Юдея (37 (40.[1]) г. Пр. Хр. – 4 сл. Хр.). Поставен е на тази позиция от Римската империя, след като Помпей завладява Палестина. Той е с арабски произход,[2] от Идумея. Това е област, която е принудена насила да приеме юдаизма през 127 г. пр. Хр.[3] от юдейския владетел от династията на хасмонеите Йоан Хиркан. Макар и юдаизирането да е успешно, това насилие на хасмонеите не бива забравено. [4]

Умел дипломат, Ирод успешно се възползва от гражданските войни в Рим, за да увеличи властта си. Извършвa доста неща, които са в услуга на Римската власт, но му спечеллват презрението на юдеите. Сред тях са избиването на почти всички членове на Синедриона и наследниците на династията на хасмонеите.[5]

Въпреки че за избиването на децата във Витлеем нямаме сведения извън Евангелието на Матей, образът, който авторът придава на Ирод, е в пълно съзвучие с цялостното засвидетелствано поведение на владетеля. През 1988 г. д-р Графини разказва за семинар в Еврейския университет в Йерусалим, на който са събрани историци и археолози, специалисти по периода на Втория храм, заедно с психиатри и психолози. Диагнозата, която поставят на Ирод е параноична шизофрения. Установяват повтарящо се поведение у него. В даден момент той чува слух, че някой замисля да превземе престола му и го убива, поради което изпада в период на депресия. След време се съвзема и започва да строи, стори, строи… Но после пак чува такъв слух и нещата се повтарят отново и отново. В резултат на това, множество хора са убити, като сред тях са една от десетте му съпруги и трима от синовете му.[6] Знаейки за юдейското отношение към свинете, император Август, щом чува за екзекуцията на един от синовете на Ирод – Антипатър, заявява, че по-скоро би бил свиня на Ирод, отколкото негов син.[7]

Дългият период на царуване на Ирод толкова отрицателно въздейства върху хората в Галилея и Юдея, че при смъртта му пратеници на народа отиват до Рим, за да молят никой от синовете на Ирод да не наследява трона му. Отговорът на Август е, че разделя царството му между неговите трима синове. На Антипа дава Галилея и Перея, на Архелай – Юдея, на Филип – Батанея, Трахонитида и Ауран в Северна Трансйордания.[8]

2. Архелай.


Управлява Юдея от 4 г. пр. Хр. – 6 г. сл. Хр. Той е най-злият от тримата си братя, наследници на Ирод I[9]. Преместването на Йосиф и Мария от Юдея в Галилея не е само поради спомена за бащата на Архелай и предупреждението от ангела. Новият владетел толкова оскърбява с управлението си поданиците си[10], че делегация от Юдея и Самария отива до Рим, за да моли Август да го свали от власт.[11] Короната му е отнета, а той – заточен във Виена, провинция Галия.[12]


II. ЮДЕЙСКАТА АРИСТОКРАЦИЯ И ЙОАН КРЪСТИТЕЛ. [13]


В историята за Йоан Кръстител се виждат няколко други личности от юдейската аристокрация: Ирод Антипа, Иродиада, Филип и дъщерята на Иродиада. Поради това, че са толкова свързани помежду си в евангелието, ще бъдат разгледани заедно. 

Ирод Антипа е управник (тетрарх) на Галилея и Перея във времето 4 г. пр. Хр – 39 г. сл. Хр.[14] Неговото дълго управление изглежда е сравнително добро и процъфтяващо.[15] По негово време служат Исус и Йоан Кръстител.

Сведенията на юдейския историк Йосиф Флавий за това какво прави Йоан Кръстител и на какво учи юдеите, отговарят на тези от евангелията. Той поучава хората да проявяват добродетелност в отношението си към Бога и един към друг. Умиването на тялото при кръщението е знак за покаяние, при което бива умита и душата.[16]

Антипа заповядва Йоан да бъде арестуван и хвърлен в подземията на неговата крепост Махера на източния бряг на Мъртво море.[17] Според Йосиф Флавий, Ирод убива Йоан Кръстител по малко по-различна причина от посочената в евангелията. Известността на Йоан (Марк 6:14, Матей 14:1) с призива му за справедливост и загриженост за бедните (Лука 3:3-14), би могъл да стане причина за въстание. Това би било счетено за сериозен провал в очите на императора, понеже местните зависими владетели биват толерирани само ако могат да осигурят стабилност и вярност към Рим и неговите ценности.[18]

Йосиф Флавий описва, че Антипа се развежда с първата си жена, дъщерята на царя на арабската държава Набатея – Арета IV и се жени за Иродиада. [19] Еврейска принцеса, родена около 15 г.[20], тя е жена на брата на Антипа – Филип (не управникът), който е неин братовчед. Бракът с Филип е уреден от Ирод Велики, още докато Иродиада е била дете. Изглежда този брак не я удовлетворява и тя напуска мъжа си, за да се омъжи за Ирод Антипа. Това действие е в противоречие с юдейския закон. Жена не може да се разведе по своя инициатива, без да получи писмено съгласие от мъжа си. Според евангелските разкази и този на Йосиф Флавий, Филип не е инициатор на развода и явно не дава съгласието си.[21]

Разводът на Ирод Антипа разгневява Арета. Той обявява война на Ирод и в последвалите бойни действия унищожава цялата му войска. Следва коментар от Йосиф: „Сега някои от евреите смятат, че унищожаването на войската на Ирод дойде от Бога, много справедливо, като наказание за това, което той извърши срещу Йоан, наречен Кръстител.” Йосиф държи да подчертае силно тази причина за наказанието на Ирод и няколко реда по-надолу в разказа си, отново повтаря твърдението.[22]

Дъщерята на Иродиада е описана от Йосиф Флавий с името Саломе (или Салумия). Танцът й може да се датира към 28-29 г. сл. Хр. Матей и Марк я наричат на гръцки „корасион”, т.е. момиче. Същата дума е използвана и за дванадесетгодишната дъщеря на Яир (Лука 8:42). Като се има предвид и постъпката й да попита майка си какво да поиска от царя, явно е, че тя е още дете. Не дълго след танца й, тя е омъжена за управителя Ирод Филип. Когато той умира през 33 г. бездетен, тя е едва на седемнадесет години. Към 41 г. сл. Хр. Саломия сключва втори династичен брак с твърде по-младия от нея Аристовул, цар на Халкида и Мала Армения (57-92 г.). Той също е неин роднина, защото е пра-правнук на Ирод Велики. Тя му ражда трима сина – Ирод, Агрипа и Аристовул.[23]

„Заради Иродиада” (Матей 4:13) е повтаряща се злина, която погубва не само Йоан Кръстител и армията на Антипа, но накрая му отнема и царството. Поучен от Иродиада да моли император Калигула да разшири земите му, последният го осъжда на изгнание в Лугдунум, Галия, където умира скоро след това. Всичките му владения са предадени на сина на Ирод Филип – Ирод Агрипа.

Въпреки, че Йосиф Флавий и евангелията представят малко различаващи се причини, поради които Ирод убива Йоан Кръстител, образът на Иродиада и влиянието й върху управника съвпадат напълно. Ето защо, конкретният повод, посочен от евангелистите – изобличителните думи на Йоан за незаконния брак, следва да бъде приет с достатъчно доверие. Евангелският разказ не си поставя за цел да опише всички причини за смъртта на Йоан, но явно намеква за връзка с друга история. Описаните исторически данни за противниците на пророка правят тази препратка още по-явна. Когато Йоан бива разгледан на фона на Ирод Антипа и Иродиада, лесно може да се съпостави със старозаветния пророк Илия, с когото Исус го сравнява без особени пояснения (Матей 11:14, 17:10-13). Илия също така безстрашно се противопоставя на царя и животът му бива застрашен от властната жена на цар Ахав – Езавел. Така думите на Исус, че Илия вече е дошъл, не звучат само образно. Двамата пророци имат сходен вид политическа съпротива.


III. РИМСКИ УПРАВНИЦИ ПО ВРЕМЕ НА СЛУЖЕНИЕТО НА ИСУС


1. Цезаря (Тиберий)


Тази титла е използвана от Матей, Марко и Лука във връзка с данъците, които юдеите са принудени на плащат на римския император. Единствено Йоан не го свързва с данъците, а показва, че юдейските водачи обявяват Исус като „враг на цезаря” (Йоан 19:12) и подчертават, че нямат друг цар, освен цезаря (Йоан 19:15). Единствено Лука споменава името му, когато датира започването на служението на Йоан Кръстител – „в петнадесетата година на император Тиберий” (Лука 3:1).

Тиберий е вторият римски император. Управлява в годините 14-37 сл. Хр. Ранните години на управлението му като цяло го определят като мъдър и сдържан владетел с далновидна политика. Не се отдава на нови завоевания, въпреки че има зад гърба си кариера на успешен военен главнокомандващ. В резултат на всичко това, при смъртта му, римската хазна е двадесет пъти по-богата от времето преди него.[24] Ето защо, споменаването на Цезаря по отношение на събираните данъци не бива да учудва, но поради умерената му политика и военната му сдържаност, авторите на евангелията изглежда не намекват за прекомерно високи или извънредни данъци.

За хората от провинциите това е мирно и добре подредено време.[25]

Въпреки несъмнените заслуги за укрепването на Римската империя, късният период на управлението на Тиберий е по-скоро мрачен. Сам избира заточение на остров Капри и никога повече не се завръща в Рим. Но след опит на най-близкия му приятел да узурпира трона, той се превръща в жесток и тираничен владетел. Такъв е Цезарят във времето на служението на Христос.[26]

2. Пилат


Пилат Понтийски е префект (управник) на Юдея от 26-36 г.[27] Нищо не е известно за него преди да пристигне в Юдея. Живее в римската щаб квартира Кесария (Цезарея Маритима) с малък отряд от помощни войски, с които посещава Йерусалим, за да поддържа реда по време на еврейските празници.[28]

Известни са няколко случая на юдейски протести поради действия на Пилат, които са против еврейския закон (като че ли в повечето случаи допуснати несъзнателно от него). В един от случаите Филон Александрийски описва, че Пилат поставя в щабквартирата си в Йерусалим позлатени щитове в чест на императора – с имената на Тиберий и титла „Син на божествения Август”. Това e възприето като издигане на езическо божество в Йерусалим. Пилат e помолен от четирима от синовете на Ирод Велики да премахне щитовете, но той отказва. Юдейското недоволство е изразено пред Тиберий, който гневно нарежда щитовете да бъдат преместени в храма на Август в Кесария. Това вероятно се случва в по-късния период от управлението на Тиберий, в който управниците на провинциите се стараят да изтъкнат верността си към императора. [29]

Известно време след този инцидент, Пилат трябва да реши дали да оневини юдеин, когото юдейските началници обявяват като „враг на цезаря.” Заявяват на управителя, че ако го помилва, значи не е „приятел на цезаря” (Йоан 19:12). Притиснат по този начин, Пилат едва ли би допуснал подобно оплакване да бъде отнесено до Тиберий. Да осъди на смърт обвиняемия, който му се струва невинен, явно му се струва по-разумното решение.


IV. ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ ПО ВРЕМЕ НА СЛУЖЕНИЕТО НА ИСУС


Според Йосиф Флавий, Каяфа е обявен за Първосвещеник на юдеите от префекта на Юдея преди Пилат - Валерий Грат – през 18 г. Отстранен е от тази позиция от консула Луций Вителий през 36 г. По същото време, Анна, известният тъст на Каяфа и първосвещеник от 6 до 15 г., продължава да оказва влияние, поради което Лука пише „По това време първосвещеници бяха Анна и Каяфа.” (Лука 3:2)[30]

Каяфа е, който дава пълномощия, за да бъде изграден в храма пазар на ритуално чисти животни, продавани за храмови жертви. Това е ненужно, понеже има узаконени пазари навсякъде другаде из града. Има годишен храмов данък, а гръцките и римски монети с изображения не са подходящи за плащането му. Каяфа въвежда и обменно бюро в храма, за да могат да бъдат обменяни пари в местните тирски монети, които са без изображения. При тази смяна на пари е позволена малка лихва за търговците. Измамата и изнудването също са налични.[31]

Тази обстановка вижда Исус при влизането си в храма и окачествяването му като „разбойнически вертеп“ явно не е пресилено. Разгонвяйки търговците, всъщност Той се противопоставя на Каяфа. Със сигурност това не е лична нападка към първосвещеника и от липсата на информация в текста можем да предположим, че той дори не присъства на тази сцена. Но тя е публична и скандална по същността си. Без съмнение, Каяфа е приел това като действие срещу авторитета му. Подобно на Йоан Кръстител, Исус със своите упреци и действия си навлича противник със значително политическо влияние. В Синедриона изразяват политически безпокойства, подобни на тези на Ирод Антипа спрямо Йоан, според Йосиф Флавий: „…Този Човек върши много знамения. Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните ще дойдат и ще отнемат и страната ни, и народа ни.“ (Йоан 11:48-49) Решението на Каяфа е недвусмислено и е подобно на това на Антипа според еврейския историк: „За нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ.“ (Йоан 11:50) Но за разлика от противника на Йоан, който притежава политическа власт, този на Исус има и върховната религиозна власт над юдеите. Сякаш е естествено да се очаква Каяфа да търси два вида обвинения срещу Исус – политическо – “прави себе си цар“, „противник на императора“ (Йоан 19: 12) и религиозно – „Чухме богохулството“ (Матей 26:25). 

Каяфа дължи позицията си на Рим и има добро взаимодействие с Пилат. И двамата желаят да поддържат мира, особено по време на Пасха.[32] Като глава на Синедриона, Каяфа е главният отговорен за присъдата над Исус от юдейските водачи, за предаването му на Пилат, както и последвалото настояване за смъртна присъда. [33]

---

Разглеждането на десетте исторически личности от Евангелието на Матей създава по-пълна картина на живота на Исус и Йоан Кръстител. За параноичния шизофреник Ирод Велики, раждането на бебе, наречено Цар на Юдеите, е еднин от многото случаи, в които се проявява склонността му да убива всеки заподозрян в узурпаторство. Злината на наследника му Архелай спрямо неговите поданици е явната причина Йосиф да се засели със семейството си в друга провинция. Персонажите от юдейската аристокрация показват близката връзка между живота на Йоан Кръстител и този на пророк Илия. Късният период на Тиберий и обстоятелствата около управлението на Пилат ни разкриват допълнително защо Исус е осъден от римската власт. Взаимоотношението й с първосвещеника Каяфа, както и някои детайли около първосвещенството му, допълнително изясняват обвиненията и присъдата над Исус. Тези и други от разгледаните детайли от живота на десетте исторически личности в Евангелието от Матей, дават ценни разяснения и нюанси на описаното в евангелския разказ.


Ако намирате статията за полезна, споделете я с приятели! 
Ако нещо конкретно ви е впечатлило, моля, коментирайте.

За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата статия:

[e-mail%255B2%255D.gif]

АБОНИРАЙТЕ СЕ

ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

(Можете да се отписвате!)


БЕЛЕЖКИ:


[1] Според други източници се възцарява през 40 г. пр. Хр - Joseph Jacobs, Isaac Broydé. Jewish Encyclopedia. “Herod I”. http://www.jewishencyclopedia.com/articles/7598-herod-i, Достигнато: 29 март 2016.
[2] Stewart Henry Perowne. Encyclopædia Britannica. “Herod, King of Judea”. http://www.britannica.com/biography/Herod-king-of-Judaea. Достигнато: 29 март 2016.
[3] Joel B. Green, Scot McKnight, Howard Marshall. Dictionary of Jesus and the Gospels: A Compendium of Contemporary Biblical Scholarship, p. 379
[4] Richard Gottheil, Meyer Kayserling. Jewish Encyclopedia. “Hyrcanus, John (Johanan) I”. http://www.jewishencyclopedia.com/articles/7972-hyrcanus-john-johanan-i, Достигнато: 29 март 2016.
[5] Joseph Jacobs, Isaac Broydé. Jewish Encyclopedia. “Herod I”. http://www.jewishencyclopedia.com/articles/7598-herod-i, Достигнато: 29 март 2016.
[6] Isaiah Gafni. Jewish Virtual Library. “Augustus.”, 28.5.2006. Достигнато: 29 март 2016. http://www.jewishvirtuallibrary.org/jsource/judaica/ejud_0002_0002_0_01605.html
[7] Associates for Biblical Research, Akron, PA. http://www.jewishvirtuallibrary.org/jsource/judaica/ejud_0002_0002_0_01605.html, достигнатo на 29 март 2016.
[8] Margaret M. Mitchell, Frances M. Young. The Cambridge History of Christianity, Volume 1: Origins to Constantine, p. 39
[9] David L. Brown. Logos Resource Pages. “Biographies of the Herods”. http://logosresourcepages.org/. Достигната на 26 март 2016
[10] Margaret M. Mitchell, Frances M. Young. The Cambridge History of Christianity, Volume 1: Origins to Constantine, p. 39
[11] David L. Brown. Logos Resource Pages. “Biographies of the Herods”. Пак там.
[12] Richard Gottheil, Louis Ginzberg. Jewish Encyclopedia. “Archelaus”. http://www.jewishencyclopedia.com/articles/1729-archelaus, Достигнато: 29 март 2016.
[13] Тук Йоан е разгледан от извънбиблейска, историческата перспектива, дадена от Йосиф Флавий.
[14] Jona Lendering. Livius. “Herod Antipas”, http://www.livius.org/he-hg/herodians/herod_antipas.html Достигнато: 29 март 2016.
[15] Joel B. Green, Scot McKnight, Howard Marshall. Dictionary of Jesus and the Gospels: A Compendium of Contemporary Biblical Scholarship, p. 382
[16] Bible Study Tools. The Works of Flavius Josephus: Antiquities of the Jews. Достигнато: 29 март 2016. Antiquities 18.5.1-2, http://www.biblestudytools.com/history/flavius-josephus/antiquities-jews/book-18/chapter-5.html
[17] Архим. доц. Павел Стефанов. Двери на православието. „Саломе – танцът на смъртта“. 28 Август 2009. http://dveri.bg/9r8 Достигнато: 29 март 2016.
[18] Margaret M. Mitchell, Frances M. Young. The Cambridge History of Christianity, Volume 1: Origins to Constantine, p. 40
[19] Bible Study Tools. The Works of Flavius Josephus: Antiquities of the Jews. Пак там.
[20] Архим. доц. Павел Стефанов. Двери на православието. „Саломе – танцът на смъртта“. Пак там.
[21] G. J. Goldberg. The Flavius Josephus Home Page. http://www.josephus.org/JohnTBaptist.htm#Salome. Достигнато: 29 март 2016.
[22] Bible Study Tools. The Works of Flavius Josephus: Antiquities of the Jews. Пак там.
[23] Архим. доц. Павел Стефанов. Двери на православието. “Саломе – танцът на смъртта”. Пак там.
[24] Frederik Pohl. Encyclopædia Britannica. “Tiberius”. http://www.britannica.com/biography/Tiberius. Достигнато: 29 март 2016.
[25] Garrett G. Fagan. De Imperatoribus Romanis. “Tiberius”. 22.12.2001. http://www.roman-emperors.org/tiberius.htm, Достигнато: 29 март 2016.
[26] Frederik Pohl. Encyclopædia Britannica. Пак там.
[27] Encyclopædia Britannica. “Pontius Pilate”. http://www.britannica.com/biography/Pontius-Pilate, Достигнато: 29 март 2016.
[28] Joel B. Green, Scot McKnight, Howard Marshall. Dictionary of Jesus and the Gospels: A Compendium of Contemporary Biblical Scholarship, p. 679-680
[29] Пак там.
[30] Reilly, W. (1908). Joseph Caiphas. In The Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company. Retrieved March 29, 2016 from New Advent: http://www.newadvent.org/cathen/03143b.htm
[31] Walter A. Elwell, Robert W. Yarbrough. Encountering the New Testament: A Historical and Theological Survey, e-book, p. 78
[32] Joel B. Green, Scot McKnight, Howard Marshall. Dictionary of Jesus and the Gospels: A Compendium of Contemporary Biblical Scholarship, “Pontius Pilate”, p. 680
[33] Reilly, W. “Joseph Caiphas”. The Catholic Encyclopedia. Пак там.


БИБЛИОГРАФИЯ

  1. Стефанов, П. Архим. доц. Двери на православието. "Саломе – танцът на смъртта". 28 Август 2009. Достигнато: 29 март 2016. http://dveri.bg/9r8
  2. Associates for Biblical Research, Akron, PA. http://www.biblearchaeology.org/, достигнатo на 29 март 2016
  3. Bard, M. Jewish Virtual Library. American-Israeli Cooperative Enterprise. http://www.jewishvirtuallibrary.org. Достигнато: 29 март 2016.
  4. Bible Study Tools. The Works of Flavius Josephus: Antiquities of the Jews. JupiterImages Corporation. http://www.biblestudytools.com/. Достигнато: 29 март 2016.
  5. Brown, D. Logos Resource Pages. "Biographies of the Herods". Logos Communication Consortium, Inc. Oak Creek, WI, http://logosresourcepages.org/. Достигната на 26 март 2016
  6. Carson, D., France, R. Motyer, J., Wenham, G. New Bible Commentary, 21st Century Edition. 1994, IVP Academic, IL.
  7. Elwell, W, Yarbrough, R. Encountering the New Testament: A Historical and Theological Survey. 2013, Baker Academic, MI
  8. Encyclopaedia Britannica. Encyclopaedia Britannica, Inc. Chicago, IL, http://www.britannica.com/, достигнатo на 29 март 2016
  9. Goldberg, G. The Flavius Josephus Home Page. http://www.josephus.org/. . Достигнато: 29 март 2016.
  10.  Green, J., McKnight, S., Marshall, H. Dictionary of Jesus and the Gospels: A Compendium of Contemporary Biblical Scholarship. 1992, IVP Academic, IL.
  11. Ham. K. Answers in Genesis. Hebron, KY https://answersingenesis.org. Достигнато: 29 март 2016.
  12. Jewish Encyclopedia. 1906, West Conshohocken, PA. http://www.jewishencyclopedia.com/, достигнатo на 29 март 2016
  13. Keener, C. The IVP Bible Background Commentary: New Testament. 1993, IVP Academic, IL.
  14. Knight, K. New Advent: The Catholic Encyclopedia. New York. Robert Appleton Company. Достигнато: 29 март 2016. http://www.newadvent.org/cathen
  15. Lendering, J. Livius. http://www.livius.org. Достигнато: 29 март 2016.
  16. Mitchell, M., Young, F. The Cambridge History of Christianity, Volume 1: Origins to Constantine. 2006, Cambridge University Press, Cambridge.
  17. Weigel, R. De Imperatoribus Romanis: An Online Encyclopedia of Roman Rulers and Their Families. http://www.roman-emperors.org, Достигнато: 29 март 2016.