Какво ни пречи да се доверим на Бога? Тук са изложени седем възможни причини.

/с видео/

Това е проповед по темата. Съдържанието е сходно, но не е идентично.
Моля, продължете надолу към самата статия!

Немалко християни в България разбират погрешно библейското понятие „вяра“, повлияни от социалистическото, безбожно минало. Да вярваш в Бога не значи само да вярваш, че Бог съществува. В Библията понятието „вяра“ би следвало да се разбира в смисъла на „доверие“. Не просто да вярваш, че има Бог, но да му се ДОВЕРИШ. Да му ПОВЕРИШ собствения си живот, без да се съмняваш, че Той ще го води в най-добрата посока.

Ако вярваш, че има Бог и че Той е създателят на вселената, защо тогава да не му се довериш и да му повериш живота си? Има много причини, поради които не го правим – дори когато считаме, че живеем като християни. С помощта на текст от Марк 8 ще бъдат посочени именно такива причини – седем пречки пред вярата. Подредени са според реда им в описаната в евангелието история.

Марк 8:1-9
1 През онези дни, когато пак се беше събрало голямо множество и нямаха какво да ядат, Исус повика учениците Си и им каза:
2 Жал Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат; 3 и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли отдалеч.
4 И учениците Му отговориха: Откъде ще може някой да ги насити с хляб в това уединено място?
5 Той ги попита: Колко хляба имате? А те казаха: Седем.
6 И заповяда на народа да насядат по земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даде на учениците Си, за да ги сложат. И ги сложиха пред народа.
7 Имаха и малко рибки; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.
8 И ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – седем кошници.
9 А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди души; и ги разпусна.

Има нещо, което много отличава чудото, при което Исус нахранва 4000 души от първото подобно, при което нахранва 5000 (Матей уточнява, че това е без да се броят жените и децата с тях – Матей 14:21; 15:38). Не става дума за различната бройка хора, нито за малко различния брой хлябове и риби (седем и малко риба, вместо пет хляба и две риби), нито за различния брой останали къшеи хляб, след като хората се насищат (седем, вместо дванадесет при първото чудо). Голямата разлика идва от мястото, а от там – и от самите хора, сред които се случва. Предното чудо става в земи, населени с израелтяни.^[1]От Марк 7:31 се разбира, че към момента на второто чудо Исус се намира в района Десетоградие (наричан в някои библейски преводи с гръцкото му име „Декаполис“ или „Декапол“).

8 от градовете в Десетоградието
(повече за тях – в статията за Десетоградието)

Този район не е част от земите на израелтяните. Това е област от десет града, където преобладава елинска (старогръцка) култура. Там има и евреи, но са малцинство. Мнозинството са езичници.^[2] (Още информация – в статията за Десетоградието; връзка ще бъде дадена и след края на тази). Ето защо, в този район е описана и история за стадо свине (Матей 8:30), каквито не се срещат сред юдеите, понеже са считани за нечисти (Левит 11:7). Поради тази особена разлика между двете чудеса, второто чудо не е по-маловажно.

Историята започва с препратка към първото чудо: „…пак се беше събрало голямо множество…“ (Марк 8:1). Обстановката е подобна, на уединено място са отново (8:4 – като 6:32). Хората пак изгладняват, което и Исус констатира:

„Жал Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли отдалеч.“ (стихове 2, 3)

Учениците отговарят: „Откъде ще може някой да ги насити с хляб в това уединено място?“ (стих 4) Със сигурност учениците в този момент имат ясен спомен за първото чудо. (Всеки, присъствал на такова необичайно събитие, би го запомнил ясно). Защо се чудят ли? Това е една от пречките пред вярата:

Пречка №1: Не се учим от духовния опит (своя и чуждия)

Бог прави неща в живота на вярващите, когато са поставени пред трудности. Понякога дори извършва чудеса. След месеци или години се случва подобно обстоятелство, а отново се чудим как ще стане – кой би могъл да помогне.

Има и друга важна разлика между двете истории за чудо с преумножаване на хляб и риба. В първия случай се свечерява – „вече е късно“ (6:35). Във втория, както е записано, изминават цели три дни. Едва тогава Исус споделя, че му е дожаляло за хората и решава да извърши чудото и да ги нахрани. Със сигурност му дожалява много по-рано, затова в предния случай нахранва хората още при свечеряването. Но този път не го прави. Подобно нещо вероятно се е случвало на всеки последовател на Христос – много време е в утеснение, затруднение, лошо здравословно състояние, недостатъчни финанси и т.н. Вярващият се моли. Минава време, но Исус не се намесва да поправи нещата. Вероятно в Десетоградието, щом се свечерява, учениците се надяват, че Исус отново ще нахрани хората, но той не го прави. Дали не си помислят същото нещо и на следващия ден? Не знаем. Но Исус и тогава не решава да ги нахрани. Защо? Какво би се случило, ако Исус би ги нахранил още първата вечер? Това се подразбира – хората биха си тръгнали. Не биха стояли три дни да слушат Исус. Но кое е по-важно за Него – да ги нахрани или да слушат Словото Му? Отговорът е ясен. А с него се очертава и следващата пречка пред вярата:

Пречка №2: Смятаме, че Бог трябва винаги да ни обгрижи в точния според нас момент

Когато вярващите сме в нужда, веднага се сещаме за Господ. Но не винаги е така през останалото време. Причините Бог да не ни отговаря или да забавя отговора може да са различни. Но както се разбира от този текст, една от тях е, че ако Христос бързо задоволи нуждата ни, сме склонни да престанем да го търсим – поне до следващия случай, в който осъзнаем, че не можем да се справим без Него. Може би на Исус му дожалява за нас много по-рано, отколкото предполагаме. Но със сигурност се натъжава повече, когато пренебрегваме общуването си с Него, поради което и духовното ни състояние се влошава.

Историята продължава с друг момент, здраво свързан с предходния.

Марк 8:10-13
10 И веднага влезе в лодката с учениците Си и дойде в Далманутанските околии.
11 А фарисеите излязоха и започнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.
12 А Той въздъхна дълбоко от сърце и каза: Защо това поколение иска знамение? Истина ви казвам: На това поколение няма да се даде знамение.
13 И ги остави, влезе пак в лодката и премина на отсрещната страна.

Тук обстановката е много различна. Исус и учениците му вече са преминали от другия край на Галилейското езеро – в Далманутанските околии. Там са сред израелтяните (повече за това - в статията за Далманута; връзка ще бъде дадена и под тази статия), но ги очакват и фарисеите. По-рано в историята Марк описва как законоучителите – друга група, която Исус често поставя в една категория с фарисеите (Матей 23:13-29; Лука 11:39-52) са си обяснили чудесата на Исус. Законоучителите стигат до извода, че Исус гони демоните чрез главатаря на демоните (Марк 3:22). Защо? – Защото Той не е от тяхната общност. Исус не е от книжниците, фарисеите, садукеите и другите водачи на Израел, които тези учители признават. Щом прави чудеса и хората го слушат, единственото им възможно заключение е, че върши чудесата си чрез Сатана. А това е следващата пречка пред вярата:

Пречка №3: Склонността да смятаме, че свръхестественото не е от Бога, ако се случва извън нашата общност.

Често вярващите се подават на изкушението да считат, че Господ едва ли действа особено дейно извън техния клон на християнството (православие, католицизъм, протестантство) или в някои случаи – дори извън тяхната конкретна църковна общност (освен, за да наказва).

Действително, не всичко свръхестествено е от Бога! Сатана се опитва да се „преправя на светъл ангел“ (2 Коринтяни 11:14), да имитира всякакви духовни дарби и чудеса. Това може да се случи във всяка една църковна общност и е нужно да сме внимателни. Затова Апостол Павел предупреждава как да сме предпазливи: 1 Солунци 5:19-21 „Духа не угасвайте. Пророчества не презирайте. Всичко изпитвайте, дръжте доброто.“ С това първо казва да не се забранява всичко духовно (свръхестествено) само от предпазливост! Съветът „всичко изпитвайте“ показва, че не е толкова грешно намерението на фарисеите решават да изпитат Исус. Грешното е, че не успяват да разпознаят доброто и да го задържат. Затова, изпитвайте, но дръжте доброто!

Фарисеите не искат чудо, а знамение. То пак е вид чудо, но е знак от небето (от Бога). За пояснение, първият случай, при който е спомената тази дума в Библията, е при Мойсей. Бог му казва с какви знамения водачите на Израел ще познаят, че Бог го праща (Изход 4:1-9). С други думи – не, че фарисеите не са дочули, че Исус прави чудеса. Те искат знамения, защото са уверени, че не Бог Го праща.^[3] Тук изпъква следващата пречка:

Пречка №4: Считаме, че са нужни знамения от Бога, които да насилят вярата ни.

Вярващите нерядко се блъскат между две крайности. Едната е, че отдават на почти всяко свръхестествено явление божествен произход. Както беше споменато, не умеят да изпитват. Другата крайност е тъкмо обратната – считат, че им е нужен специален знак, за да повярват, че нещо е от Бога (подобно на Гедеон - Съдии 6:36-39). Смятат, че ако Бог им се разкрие чрез знамение, изведнъж ще станат много по-вярващи. Както показват библейски примери като тези с фарисеите, книжниците и законоучителите, чудесата не водят непременно до вяра в Христос. Нашата вяра в Христос е решение и посвещение! Дали Бог ще се разкрие на човека чрез чудеса или не, може да няма абсолютно никакво значение за качеството на вярата му. Затова Исус казва на Тома, че са благословени тези, които без да видят, са повярвали (Йоан 20:29).

Историята продължава:

14 Но учениците Му забравиха да вземат хляб и нямаха при себе си в лодката повече от един хляб.
15 И Той им заръча: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод.

Квасът в съвремието ни е по-познат с думата „мая“. Сравнението е поради това, че малко количество мая след време обхваща цялото замесено тесто. Поради това, с изключение на една притча (Лука 13:20-21), в Библията квасът има значение на някакъв грах, било то и малък, който обаче обхваща целия човек.^[4] Що се отнася до кваса на Ирод, той се споменава само от Марк – в този текст. Като се вземе предвид най-близкото описано в това евангелие, изглежда, че квасът на Ирод има най-вероятно следното значение: неверие. Неверието по-конкретно в споменатия случай при фарисеите се изразява в това, че са нужни знамения, за да повярват. Не вярват и че Исус е очакваният Месия (Христос)^[5]. А що се отнася до Ирод, ето какво е записал по-рано Марк:

„…Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше“ Марк 6:20

Вижда се, че подобно на фарисеите, Ирод има интерес към Божиите неща. Също и като тях, върши много неща, но не пожелава да има променено сърце. Това е следващата пречка:

Пречка №5: Интерес към духовното, вършене на духовни неща, но не и променено сърце

Това е масово срещано сред християните и вероятно е налично във всяка една християнска общност. Исус предупреждава своите ученици да се пазят от кваса на фарисеите и на Ирод. С други думи, всеки Христов последовател би могъл да бъде заквасен с това, ако не е предпазлив. Поне два примера могат да бъдат дадени за това как може да се изпадне в този квас – тази пречка пред вярата.

Изучаване на Библията поради интерес към информацията в нея, но не с цел приближаване до Бога. Нещо подобно е споменато за Ирод. В съвремието доста вярващи обичат да слушат известни християнски говорители от Youtube. По подобен начин, Ирод затваря в тъмница известния говорител за времето си – Йоан Кръстител и с удоволствие си го слуша. Дори върши неща, които Йоан му казва. Но не след дълго е готов да обезглави любимия си говорител. Става ясно, че целият този интерес и стремеж към вършене на правилни неща, може по никакъв начин да не са свързани с променено сърце. Библейското изучаване е изключително полезно и дори необходимо, но не може да замести стремежа към близост с Христос. Този първи пример е доста характерен за отношение към християнството на Изток (включително Източна Европа, където сме ние). При западните християни, тенденция е предимно следващият пример за тази пречка пред вярата. Обаче, поради западното културно влияние, все повече бива налаган и върху източния свят.
Разбиране за християнския живот най-вече като действие. Пример са това може да са социални дейности и участие в различни църковни програми. Тези неща са ценни, дори биха могли да бъдат обосновани чрез Библията. Но когато християнинът смята, че само щом върши нещо (като участие в някаква църковна дейност), то сърцето му се е променило – примерът на Ирод показва, че това не е така. Едно е, когато желанието за служене идва от променено сърце и съвсем друго, когато е водено от мотива, че все нещо за Бога трябва да се върши. Ако по-източният вариант на кваса на Ирод е свързан повече с трупане на информация за Бога, то по-западният е свързан с вършене на определени неща. При този втори случай, нерядко, силно посветени на Бога служители стигат до там, че от много различни дейности не успяват да отделят време за близко, лично общуване с Христос „във вътрешната си стаичка“ (Матей 6:6). Изведнъж лъсват големи грехове, старателно прикривани с времето. Служенето може отлично да мами не само другите хора, но и самите служители, че духовното им състояние е съвсем наред. За съжаление, и те се превръщат като фарисеите във „варосани гробници, които отвън изглеждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота.“ (Матей 23:27)

Дали ще трупаме информация за Бога или упражняваме някакви действия, щом е с непроменено сърце, крайният резултат е един и същ. Това е споменатият квас и е голяма пречка пред вярата.

Веднага след като Исус предупреждава учениците си да се пазят от този квас, е описана и тяхната реакция:

16 И те разискваха помежду си, като казваха: Това е, защото нямаме хляб.
17 А Исус, като разбра това, им каза: Защо разисквате за това, че нямате хляб? Още ли не разбирате, нито схващате? Вкаменено ли е сърцето ви?
18 Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?
19 Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко коша, пълни с къшеи, вдигнахте? Казаха Му: Дванадесет.
20 И когато разчупих седемте на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи, вдигнахте? Казаха Му: Седем.
21 И им каза: Още ли не разбирате?

Макар и тъкмо да е минало още едно чудо на преумножаване на храна, учениците изразяват безпокойството си, че са забравили да вземат със себе си повече от един хляб (стих 14). За тринадесет мъже, наистина, той е твърде недостатъчен. Но с това се откроява следващата пречка пред вярата:

Пречка №6: Вторачваме се в ежедневните дребни проблеми

Двете многохилядни групи множества преди това слушат Исус, въпреки че така остават гладни. За разлика от тях, самите ученици на Исус в този момент се безпокоят именно за недостига на хляб.

Това напомня на историята за Марта и Мария в Лука 10:38-42. Жена на име Марта кани Исус у дома си. Мария стои до Христос, за да слуша Словото Му. Марта е улисана в голямо шетане и казва на Исус да подтикне Мария да й помогне. Но Исус й отвръща, че важно е именно това, което е избрала Мария – да слуша Словото Му. По този начин, Марта допуска именно разглежданата пречка пред вярата – вторачва се в ежедневните задължения, въпреки че Самият Исус е у тях.

Домашните задължения са нещо важно. Да подсигурят учениците ежедневния хляб, също е важно. Но за Исус, както стана ясно, е много по-необходимо хората да са с Него и да слушат Божието Слово, дори и три дни да са без хляб.

По подобие на учениците, вярващите хора и днес често смятат, че големите техни нужди може да бъдат посрещнати от Бога, но за по-малките и ежедневните ще трябва да се справят единствено сами. Сякаш Господ е Бог само на големите неща. Ако са ни нужни много пари – бихме се сетили за Него. Ако са ни нужни малко – оправяме се сами. Това, както в случая с Марта, може да води до пренебрегване на Христос поради вторачване в ежедневието.

В отговор на безпокойството на учениците относно недостатъчното им количество хляб, Исус ги упреква, че те нито чуват, когато слушат, нито виждат, когато гледат. Както, когато е направил двете чудеса с преумножаване на храна, сякаш не са запомнили чудото. С това Исус отново напомня и на нас, че трябва да се учим от духовния опит. Да вярваш, не значи да не разбираш нищо! Нужно е да виждаме, да чуваме, да помним какво прави Господ.

На два пъти Исус повтаря един и същ въпрос: „Още ли не разбирате?“ Какво трябва да разбират? Марк не отговаря. Всъщност, прави го, но не директно и е малко по-нататък в същата глава. Тогава Исус пита учениците си кой е Той според тях. Петър отговаря, че е Христос. До този момент, според същото евангелие, само демоните са се усетили за това. Въпреки всичките чудеса, които Исус извършва пред учениците си, изглежда дълго не проумяват, че това е чаканият Месия (Христос), когото израелтяните са очаквали. С това се изяснява и последната пречка пред вярата, която ще бъде разгледана тук:

Пречка №7: Вярваме, но не и в точното нещо – в Исус – че е Господ и Спасител.

Това има голямо значение. Да вярваш в Христос означава, че не се спасяваш сам. Библията не е като книга с рецепти – да изпълняваме точните правила, за да постигнем желания резултат (спасение). Библията е книга, която говори за подарък, който ни се дава от Бога. Ето защо е нужна вяра – да повярваш, че това, което Христос е извършил на кръста, го е сторил и заради теб. Това те спасява от греховете и ти дава сили в ежедневието. Но не го е сторил само за теб, а за Божието царство. Могат още много неща да се кажат относно това какво значи да се вярва в Христос, но посочените са част от основните.

След всички описани пречки пред вярата, неизбежно се поражда въпросът: „Как да се справим с неверието?“

КАК ДА СЕ СПРАВИМ С НЕВЕРИЕТО

Отново, това няма да се случи с човешки напъни!

2 Коринтяни 3:13-14 …И не сме като Моисей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше. Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато четат Стария Завет, същото покривало остава, защото то се сваля само чрез Христос.

Неверието се смъква само чрез Христос!

Това е основният проблем от времето на Исус. Фарисеите, Ирод и други не могат да разберат правилно Писанията, защото не успяват да видят в тях, че Исус е Христос (очакваният Месия). Днес множество вярващи имат подобен проблем. Ето как се разрешава той:

Да приемеш Христос в живота си (ако все още не си го сторил). Спасението и силата в ежедневния живот са от Него, заради делото му на кръста! Сам не можеш да си прибавиш вяра. Покривалото на неверието се смъква само, когато приемем Христос като Господар на живота си.
Чети Библията и в нея търси Христос! Не е във всеки стих, но ако го пропускаме, за нас Библията става само морална книга, в която сами се борим с греховете. И не се справяме.
Търси Близост с Христос в ежедневието! Отдалечиш ли се, вече му нямаш доверие (вяра) в живота си и не го търсиш, а се опитваш да се оправяш сам с всичко.
Помагай и на други да открият Христос! Той не е само лично твой спасител. Вярата в Христос е всъщност дейна вяра за Царството Му!

Споделете с приятели!

Свързани статии:

Други статии от същия вид:

За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата статия в блога:

АБОНИРАЙТЕ СЕ

ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

Бележки

^{[1] Лука посочва като място на първото чудо на преумножаване на хляб и риба необитавано място до Витсаида (Лука 9:10,12). Според Йоан 1:44 и 12:21, това е родното място на Филип, Петър и Андрей. Витсаида е определна като еврейско селище според Riesner, R. „Archeology and geography.“ In Dictionary of Jesus and the Gospels: A Compendium of Contemporary Biblical Scholarship, 2nd ed., edited by Joel B. Green, Scot McKnight, and Howard Marshall. Downers Grove, IL: IVP Academic, 1992. За допълнителна справка: The Anchor Yale Bible Dictionary, ed. David Freedman (Yale: Yale University Press, 1992), s.v. „BETH-SAIDA“. by James F. Strange.}

^{[2] Пак там.}

^{[3] „...Ние знаем, че този човек е грешник“ (Йоан 9:24б); „Ние знаем, че на Моисей Сам Бог е говорил, а Този не знаем откъде е.“ (Йоан 8:29)}

^{[4] C. E. B. Cranfield, The Gospel According to Saint Mark, Cambridge Greek Testament Commentary (1977; repr., Cambridge, UK: Cambridge University Press, 2005), 260.}

^{[5] Robert А. Guelich, Mark 1–8:26, Word Biblical Commentary 34a (Dallas, TX: Word Books, 1989), 420, pdf.}

Библиография

Cranfield, C. E. B. The Gospel According to Saint Mark. Cambridge Greek Testament Commentary. 1977. Reprint, Cambridge, UK: Cambridge University Press, 2005.

Guelich, Robert А. Mark 1–8:26. Word Biblical Commentary 34a. Dallas, TX: Word Books, 1989. pdf.

Riesner, R. „Archeology and geography.“ In Dictionary of Jesus and the Gospels: A Compendium of Contemporary Biblical Scholarship, 2nd ed., edited by Joel B. Green, Scot McKnight, and Howard Marshall. Downers Grove, IL: IVP Academic, 1992.

Strange, James F. “BETH-SAIDA” In The Anchor Yale Bible Dictionary, edited by David Freedman. Yale: Yale University Press, 1992.

Изображения

Заглавна картинка – Docplayer

Чудото с преумножаване – Pinterest.