27 август 2020

10 неща, които ръководят живота ни

10 неща, които ръководят живота ни
Събитие от живота на Апостол Павел разкрива нещата, които ръководят живота ни.
/с видео/









Това е проповед по темата. Съдържа ЧАСТИ от написаното тук.
Моля, продължете надолу към самата статия!



Към края на своята книга Деяния на апостолите, Лука описва нещо странно:
Карта на провинция Италия и Сицилия - градовете Сиракуза, Ригия (Региум) и Потиоли
Градовете Сиракуза, Ригия (Региум) и Потиоли
„И така, след три месеца отплавахме с един александрийски кораб, който беше презимувал на острова и който имаше за знак Близнаците. И като стигнахме в Сиракуза, престояхме там три дни. А оттам, като лъкатушехме срещу вятъра, стигнахме в Ригия; и след един ден, като повя южният вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли…“
(Деяния 28:11-13)

Кое е странното ли? Ето тази част: „кораб, който беше презимувал на острова и който имаше за знак Близнаците“. В съвременен вариант това би звучало, като например: „Дойдохме с кола, чийто регистрационен номер е PВ 0498“. Естествено е, ако чуем такова нещо, да очакваме историята да продължи по начин, по който да разберем защо е спомената тази подробност. Но както става ясно от продължението на описаното в Деяния (а може да се види и да края на тази последна глава), авторът Лука не споменава повече нищо за този знак на кораба. Бихме могли да предположим, че Лука просто е решил да опише всичко, което се е случило в този момент или да добавя на моменти подробности, за да звучи разказа по-достоверен. Но библейските автори не постъпват по този начин. Йоан завършва своето евангелие с думите: 

Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят нямаше да побере написаните книги. (Йоан 21:25) 

Малко по-напред пояснява: 

А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са описани в тази книга.“ (Йоан 21:25) 

Останалите автори на евангелия постъпват по същия начин, а книгата Деяния е ясно описана като продължение на Евангелие от Лука (Деяния 1:1). По подобен начин, Лука не си задава въпроса какво още да включи от случилото се с Исус и апостолите, а какво да изключи. Но въпреки това, в края на книгата си споменава за този знак на кораба, който най-вероятно не свързваме с нищо. 

Има известна разлика между начина, по който четем това днес и по който са чели ранните читатели на книгата, живели в гръко-римската култура. Те не са се чудили кои са тези близнаци от знака на кораба. Но със сигурност са се чудили какво място може да има споменаването им в тази свята история. 

Лука споменава знака с близнаците напълно преднамерено. Желае да прикове вниманието на читателите си, като има напомни за нещо, което вече е описал по-рано. Припомня го по художествен начин. Лука често споменава детайли в една история, които да помогнат на читателя сам да направи връзката с друга история – от същата книга или от друга библейска, най-вече от Стария Завет. 

В пасажа, който беше записан в началото (Деяния 28:11-13), има три детайла, с които Лука се стреми да ни подсети за по-предна история. Те са: 

1) „александрийски кораб“; 

2) той плава за провинцията в Римската Империя, чието име е Италия (в нея са градовете Ригия и Потиоли от 28:13, както се вижда на горната карта); 

3) „южен вятър“. 

И трите неща са споменати само на още едно друго място в цялата Библия – в предната глава:
И като преплавахме Киликийско и Памфилийско море, стигнахме в ликийския град Мира. Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи в него. И след като бяхме плавали бавно много дни и едва стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на завет под Крит срещу нос Салмон. И като преминахме и него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей. Но след като беше минало много време и плаването вече беше опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше: Господа, виждам, че плаването ще бъде придружено с повреда и големи щети не само на товара и на кораба, но и на живота ни. Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на думите на Павел. И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа на югозапад и северозапад, и там да презимуват. И когато подухна южен вятър, като мислеха, че са постигнали целта си, те вдигнаха котвата и плаваха близо покрай Крит.“ (Деяния 27:5-13)
Карта - Александрия, Мира, Книд, Ласей (Ласея), нос Салмон (Салмоне) и Феникс
Александрия, Мира, Книд, Ласей (Ласея), нос Салмон (Салмоне) и Феникс

Съвсем целенасочено знакът „Близнаците“ цели да напомни за тази част от пътуването. Лука написва по особен начин тази история. Никак няма за цел да разкаже просто част от пътуването на Павел. Чрез нея предава важно послание. Тук ще бъде разгледана една специфична част от него – нещата, които ръководят живота ни. Десет от тях са изложени тук и подредени според реда им в историята. Тях ги има, независимо дали сме вярващи или не.

Съвсем накратко, случилото се точно преди това е, че Павел е заловен в Ерусалим от разгневени юдеи, които го обвиняват, че поучава неща против народа на Израел, против Божия закон и против храма, като дори е завел езичници в храма (Деяния 21:28). Докато се опитват да го убият, началникът на местния римски полк – римският хилядник Лисий – го изтръгва от ръцете на гневната тълпа и го оковава. Още на същата нощ Господ се явява на Павел и му казва, че трябва да свидетелства за него и в Рим (Деяния 23:13). Поради заговор за убийството на апостола, той е препратен в затвора в Кесария. След две години случаят му още не е разрешен от римския управник Феликс. След изслушване от новия управител Фест и от Ирод Агрипа II, царят на провинция Юдея, Павел се позовава на правата си като римски гражданин. Заявява, че желае делото му да бъде разгледано пред императора в Рим. На стотника Юлий е поверена задачата да превози Павел до Рим. 


1. Господ предупреждава

„Но след като беше минало много време и плаването вече беше опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше: Господа, виждам, че плаването ще бъде придружено с повреда и големи щети не само на товара и на кораба, но и на живота ни.“ (стихове 9-10) 
Както е описано по-напред в книгата Деяния, Павел има богат опит с мисионерски пътувания, голяма част от които е осъществявал на дълги разстояния и с кораб. Със сигурност е можел да се ориентира вече из Средиземно море и до голяма степен да предвижда кога плаването би било рисковано. Но от цялостното описание на делата на Павел и от по-нататъшното напомняне на Павел за това предупреждение (ст. 21-26), се подразбира, че не интуицията на Павел се е опитала да го предпази. Бил е по някакъв начин предупреден от Господ за наближаващата опасност. 

Това Божие предупреждение не идва в момент, в който не е търсено. Дори напротив. Древният философът Епиктет отбелязва: „Никой не отплава от пристанище, без първо да е принесъл жертва на боговете и да измоли помощта им.“[1]

Бог предупреждава хората по множество начини. В някои моменти се намесва и предупреждава човека лично – вярващия, а понякога и невярващи хора. Всички предупреждава за определени неща и чрез гласа на съвестта – поне до момента, в който тя прегори (1 Тимотей 4:2). И макар че при вярващите Бог може да се намесва чрез лично водителство, най-често предупреждава чрез Своето Слово – Библията. Тя е основен наш ръководител в ежедневието. Ако сме предприели действия с разрушителни последствия, често причината е, че не сме се вслушали в това, на което Бог учи чрез Библията. Било то и защото не сме се постарали да я опознаем. 


2. Знаещите 


Въпреки, че Бог отправя своето предупреждение чрез Павел:
„…Стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на думите на Павел.“ (ст. 11)
Кормчията и стопанинът на кораба биха могли да бъдат поместени в обща категория – „знаещите“. И двамата са запознати добре, макар и в различна степен с пътя, състоянието на кораба, товара му, способностите на екипажа си, рисковете при пътуване по това време. При това положение най-естествено е стотникът да се довери на тях, а не на затворника си Павел. 

Веднъж след пренасяне на тежък предмет, получих болки в коремната област. Заместникът на личната ми лекарка ме изпрати на ехограф и заключи, че проблемът е с коремните мускули – вероятно скъсани мускулни влакна. Нищо страшно – успокои ме той – просто им трябва малко време да зараснат. По-късно диагнозата, поставена от личния ми лекар беше подобна – разтеглени коремни мускули. Отново – нищо страшно, само е нужно време да оздравеят. Все пак ме изпратиха при един от именитите хирурзи в града – човекът с още повече познания. Прегледа ме и доста набързо заключи, че имам херния. Посъветва ме да си насроча операция сравнително скоро. Реших да се посъветвам и с друг препоръчан хирург. Той, както и още няколко след това бяха единодушни, че херния нямам. 

Правилно е да се допитваме до хората със знания! Но както ми показа първият хирург, безрезервното доверие на хората със знания също е неразумно. Предполагам, че е имал финансови мотиви да ми постави погрешна диагноза. В историята в Деяния 27, желанието за печалба от извозване на товара и пътниците вероятно е водело капитана и собственика на кораба към това да рискуват, вместо да са предпазливи. Не винаги знаещите са ръководени изцяло от познанията си. Но дори и да са, продължението на историята показва човешките ограничения. Нужно е да търсим Божието водителство в живота си и да не разчитаме само на човешките познания – чужди или свои. 


3. Мнозинството


„И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа на югозапад и северозапад, и там да презимуват.“ (ст. 12) 
Карта на остров Крит - Ласей (Ласея), Добри пристанища, Феникс
Остров Крит по времето на Павел
Корабът в момента е спрян на място, наречено „Добри пристанища“. Но това е по-скоро рекламното му име. Всъщност в онзи момент е малко рибарско селище.
[2] Би било доста нежелано място за всичките 276 пътуващи с кораба (ст. 37). Градските условия на пристанището Феникс[3] са естественото предпочитание за мнозинството. И за разлика от знаещите на кораба, както е обикновено в подобни случаи, мнозинството не разполага с достатъчно информация, за да прецени рисковете. Вместо това, то се ръководи от своите желания.

Добър пример за това е съвременната масова тенденция в индустриализирания свят за съжителство без брак. Към 2018 г. повечето деца в България (59%) са родени без брак и по този показател сме на второ място в Европейския съюз след Франция.[4] Общо становище на мнозинството е, че съжителството без брак предпазва от развод. Но хората със знания – редица учени – отдавна изследват дали това е вярно. Научните проучвания установяват точно обратното – това е вредно взаимоотношение. (Това може да бъде прочетено в НА СЕМЕЙНИ НАЧАЛА – доказано грешна тенденция, но може да продължите, връзката ще бъде посочена и след статията). 

Подобно на пътуващите на кораба, мнозинството се ръководи не от най-доброто, но най-вече от своите желания, удобства и т.н. За съжаление, с гласа на мнозинството обикновено сме най-склонни да се съобразим. То може да представлява различни неща – повечето от приятелите ни, роднините ни, по-голямата част от семейството, мнението на мнозинството, отразено в медиите, както и дори просто мнозинството от мнения, които чуваме по дадена тема. 

Едва ли има по-сигурен начин да се отидем в нежелана от Бога посока от това да послушаме гласа на мнозинството. Според думите на християнския мислител от миналия век Николай Бердяев,
„Правдата и истината могат да бъдат в малцинството, а не в мнозинството и дори винаги са в малцинството.[5]
Това важи дори и в църквата! В повечето случаи мнозинството от вярващи са непосветените. Да се вслушаме в мнението на повечето вярващи не е толкова мъдро, колкото да се вслушаме в тези, които поддържат по-близко общуване с Бога. 

Както в случая с кораба на Павел, най-често мнозинството е решаващият глас, който ни отвежда към гибел. 


4. Обстоятелствата 


„И когато подухна южен вятър, като мислеха, че са постигнали целта си, те вдигнаха котвата и плаваха близо покрай Крит“ (стих 13).
Не винаги хора ни подтикват към определени решения. Ръководим се и от обстоятелства (подходящи случаи).

Феникс е на северозапад от Добри пристанища. Вятър от юг е отлична възможност. Достатъчно е само корабът да се движи близо до брега. 

Решението да се достигне Феникс е свързано и с голяма доза прагматичност. Добри пристанища е определено от самия Лука, като „неподходящо“[6] за презимуване. С други думи, това е неблагоприятно обстоятелство. Корабът вече е отклонил курса си поради неподходящия силен вятър. Пътуващите са схванали ясно, че вече са заставени да избират между това да изкарат цялата зима на неподходящо място или да плават при опасен насрещен вятър. Това не е лесно решение и именно затова предупреждението от Бога е дошло в точния момент. Но както най-често се случва, Бог бива търсен при нужда, ала не и когато нещо друго ни дава надежда, че сме „постигнали целта си“ (стих 13)[7] без Бога. Подухването на южен вятър изглежда като подходящият случай, за да се избегнат и двете лоши обстоятелства наведнъж. Стига само да се улови бързо този момент, докато не се промени вятърът. 

Мой вярващ приятел от дълги години беше на висока ръководна позиция в печеливша компания. Сметна, че е подходящият момент да изтегли от банка кредит за апартамент. Изтегли кредит, който да бъде изплащан ежемесечно в продължение на 25 години. Но малко след това беше уволнен. Половин година прекара в търсене на подобно работно място някъде из България, понеже не можеше да си изплаща апартамента с по-нископлатена работа. Междувременно, поради пролуки в законодателството ни, банката увеличи изискваните му месечни вноски почти двойно. Ако би могъл да предвиди подобен развой, вероятно нямаше да изтегли кредит точно в този момент. 

По подобен начин, вятърът в морето южно от остров Крит, по това време на годината, бързо изменя посоката си от южен на северен.[8] Подходящият вятър е създал погрешна представа за благоприятно обстоятелство. 


5. Желанията 


Под повърхността на описаната история се вижда и още нещо, което ръководи живота ни. То вече не е свързано с неща извън нас – хора или обстоятелства, но е в самите нас – желанията ни. 

Времето на това пътуване е след поста, т.е. след еврейския празник Йом Кипур („Ден на изкуплението“). Провежда се през септември или октомври – сменя се всяка година. По това време плаването по море се счита за опасно и рисковано. Дори в приблизителния период 10 ноември – 10 март, всякакво плаване е прекратявано.[9] Основното предназначение на кораба е да превози не пътници, а товар – жито (ст. 38). След като Рим завладява Египет, му налага тежък данък – доставяне на голямо количество зърно, предимно жито. То се е превозвало с кораби, най-вече от Египетското пристанище в града Александрия. В този момент корабите не са собственост на империята, а частни. С други думи, товарът с нищо не е облагодетелствал провинцията Египет, но превозването му е носело печалба за собствениците на корабите, ангажирани с това. Пътят е бил дълъг и обикновено се е правил един курс годишно през лятото. В някои случаи желанието за печалба е карало собствениците да предприемат и рискован курс през есента. Именно такъв е случаят в Деяния 27. Товарът и големият брой пътници носят печалба за собственика и екипажа на кораба.[10]

Една от силите, която интензивно движи живота ни, са нашите желания. Конкретният случай изглежда е свързан най-вече с желание за печалба. Но могат да бъдат и много други – за удоволствие, власт, известност, успех и т.н. Често нашите желания надделяват в избора кое всъщност е добре за нас. В библейския разказ това се вижда още при първото изкушение за човека. Желанието да е „като Бога“ го подтиква към дърво „желано“ (Битие 3:5-6). 

Дори когато сме вярващи, това ръководене от желанията остава. Апостол Павел го описва така: 
„Защото това, което грешната ни природа желае, е против Духа и това, което Духът желае, е против грешната ни природа. Това са две напълно противоположни неща, следователно не може да правите каквото си поискате.“ (Галатяни 5:17 – Новият Завет, Съвременен превод). 
При вярващия основният проблем е не, че не е наясно какво е добре за него, а желанията на грешната ни природа. Когато позволим на Бога, Той дори променя желанията ни да стават все повече съобразно това, което Той желае за нас. Но дори тогава, желанията на грешната природа често вземат превес, понеже, както го изразява Павел, „желание за доброто имам, но не и сила да го върша. (Римляни 7:18б)“ Откъде да вземем тази сила ли? Добре описва това Апостол Петър: 
Благодат и мир да ви се умножи чрез познаването на Бога и на Исус, нашия Господ. Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила...“ (2 Петър 1:2-3)
Тук няма да бъде разглеждан подробно този текст, но той дава отговор на въпроса откъде да вземем силите, за да живеем праведно, което включва и борбата с грешните желания: 

1) Тази сила по никакъв начин не идва от нас, но е от Бога. Призовани сме чрез силата на Христос и тя е, чрез която можем да живеем благочестиво; 

2) Не опира до нашите огромни заслуги в стремежа към праведен живот, но силата ни е подарена; 

3) Получаваме като подарък тази сила чрез познаване на Христос. Не чрез трупане на знания за Него, като за любим футболист или друга известна личност, а опознаване чрез близко, лично взаимоотношение с Христос.[11]

Сдобиването със сила, чрез която да се борим с греховните желания, не се постига с придобито познание, овладяване на нещо, духовни техники, подходящите думи или дори правилно поведение пред Бога. Начинът за сдобиване с тази сила не е овладяване на нещо, а взаимоотношение с Някого – с Христос. (Повече относно силата от Христос – в статията Служене с красиви думи, с мъдрост или... Отново, връзка ще бъде поставена под четената статия.) 


6. Бурите


„Но малко след това от острова се спусна бурен вятър, наречен евраквилон, и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.“
(ст. 14-15)
Името на вятъра – „евраквилон“ указва посоката му – североизток. Този вятър е бил считан за най-опасният.[12] Но освен неподходящата му посока, уточнено е, че е бурен, ураганен.[13]

Един от най-безценните уроци в живота на всеки човек са бурите. Да, вероятно това е и най-нежеланият урок. Не само бурите във физическия свят, както в историята, но и в преносен смисъл – страданията, които връхлитат живота ни. От някои бури Господ ни избавя. В други ни държи задълго. От трети не ни избавя изобщо и не получаваме ясен отговор на въпроса „защо“. 

Въпреки уменията и опитите на екипажа на кораба, стига се до неизбежното: „оставихме се на вълните да ни носят“. От тук нататък единствено бурята ръководи живота. Това е моментът на осъзнаване на човешката безпомощност. В гордостта си хората – невярващи и вярващи, разчитаме на собствените си сили. Но когато ни връхлети тежка буря, осъзнаваме колко сме безсилни всъщност.

Може ли в такъв момент дори да мислим, че нещо друго, освен бурята, би могло да ръководи живота ни? Да, и това ще бъде изяснено.


7. Можещите 


Историята продължава: 
„И като минахме на завет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да запазим лодката; и когато я извадиха, употребяваха всякакви средства и препасваха кораба отдолу; и като се бояха да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така. И понеже бяхме в голяма беда поради бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара. И на третия ден те, със собствените си ръце, изхвърлиха корабното оборудване.“ (16-19 ст.)
Този откъс показва две неща. От една страна, много детайлно са описани действията на екипажа на кораба (Също по-нататък в ст. 27-29, 39-40). Именно екипажите на египетските кораби са били считани за най-способните.[14]

Освен от хора, които считаме за знаещи, в живота се ръководим и от друга група хора, която може да се нарече „можещите“, т.е. способните. 

Ако сме на дълъг път с кола и сред пътуващите е продавач в магазин за авточасти, при внезапна повреда може да не е възможно най-полезният човек. Вероятно е да познава отлично устройството на автомобила (т.е. спада към групата на знаещите). Но ако в колата пътува автомонтьор с поне някакъв свой набор от инструменти, може да се окаже изключително полезен за отстраняване на повредата. Дори да не се стигне до авария, присъствието му може би значително би увеличило усещането за сигурност и спокойствие по време на пътуването.

Хората със способности са друга група, от която се ръководим в живота. Знаем, че на тях можем да се доверим за нещата в областта на уменията им. Но в тази история заедно с техните удивителни способности се вижда и  пълната им безпомощност. Нито хората със знания успяват да предвидят правилно обстановката в морето, нито тези със способностите успяват да се преборят с него. Дали ще са нашите собствени познания и способности или тези на други хора, те са твърде ограничени, за да могат да ръководят успешно живота ни. 


8. Егоизмът 


Малко по-нататък в историята е описано още нещо, което ръководи живота ни – егоизмът. 
„…Моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили лодката в морето под предлог, че щели да пуснат котви откъм носа... Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да се носи в морето.“ (ст. 30, 32). 
Хора от опитния екипаж, които до този момент се надяват да спасят целия кораб, вече не смятат, че това е по силите им. Но в подходящия момент решават, че поне няколко от тях могат да се спасят в лодката, без значение какво ще се случи с всичките останали пътници. От грехопадението насам, егоизмът е дълбоко загнезден в нас и мощно ръководи живота ни в съгласие само със собствените интереси и в ущърб на всички останали, с които тези интереси се сблъскват. 


9. Последната надежда 


Тук идва моментът с Близнаците от началото на историята. 

В Деяния 27, Лука изглежда умишлено включва детайли, които да накарат читателя да направи връзка към друга известна библейска история – със старозаветния пророк Йона. Както Апостол Павел, Йона е изпратен до езически народ, политически враг на израелтяните. По това време Ниневия е столица на най-могъщата империя – Асирия, която не след дълго унищожава Северното царство Израел, от което е Йона. Ето защо, нежеланието на Йона да е пророк в столицата на асирийците е разбираемо от националистична гледна точка. Както става ясно от книгата Йона, Божията действителна цел е била покаяние, подобно на целта, с която е пратен и Павел от Бога в Рим. Естествено е читателят да направи разлика между начина, по който двамата Божии пратеници се отнасят към призива си. Спори се точно къде се намира градът Тарсис, но единодушно е, че е в посока запад. С други думи, Йона и Павел се оказват в едно и също море (Средиземно), в кораб, с други пътници, плават на запад и ги хваща бурен вятър. Ето още някои детайли, които Лука е описал по начин, по който да напомня за историята за Йона от Йона 1: 

Сравнение между Деяния 27 и Йона 1 

Пророк Йона (Йона 1)

Апостол Павел

(Деяния 27)

Изпратен до столицата на вражеската империя – Ниневия.

Изпратен до столицата на вражеската империя – Рим.

Йона „намери“ кораб.

Стотникът „намери“ кораб.

„Господ повдигна силен вятър по морето и настана голяма буря в морето, така че имаше опасност корабът да се разбие.“

Идва бурен вятър (27:14). Павел предупреждава, за повреда и големи щети – за товара и живота на хората (27:10) и че корабът ще бъде разбит (27:22).

Капитанът на кораба призовава Йона да призове Бога си (ст. 6)

Капитанът на кораба е причина да не бъде послушан Павел (ст. 11)

Моряците изхвърлят стоките в кораба

Гребат усилено, за да се върнат към сушата, но не могат, защото морето става все по-бурно против тях.

Срещуположен вятър ги застига и не могат да контролират кораба, само се носят.

Всички се уплашват от Бога, принасят Му жертва и правят оброк.

Всички чуват за Бога на Павел, но това дава спокойствие.

Както се вижда, включени са детайли, като това кой „намери“ кораба, споменат е капитанът на кораба. Всичките изброени детайли явно са там с цел читателят да си припомни  старозаветната история за Йона, но не и да представят идентични неща. Обаче има важни неща в историята за Йона, които ранният читател на Деяния 27 би очаквал да бъдат включени по някакъв начин, а те учудващо липсват.

В историята за Йона пътниците четири пъти се обръщат към богове: 

1) Извикват всеки към своя бог (ст. 5); 

2) Хвърлят жребий, за да определят у кого е причината (ст. 7) – това е допитване до боговете; 

3) Извикват към „Небесния Бог, който създаде морето и сушата“ (ст. 9,14); 

4) Принасят жертва на Бога и правят оброци. 

За съвременния човек от индустриализирания свят може и да е естествено така да е описана историята, но със сигурност не е за ранните читатели на Деяния. Беше споменато, че богове са били търсени за подкрепа при напускане на пристанище. Би се очаквало в тази вече критична ситуация всеки да се обърне към божествата си, точно както е в историята за Йона. Но в Деяния 27 това обръщане към езически богове сякаш липсва.[15]

Ето, тук се проявява важността на Близнаците от следващия александрийски кораб, описан в историята. 

Близнаците - Кастор и Полидевк (Полукс)
Кастор и Полидевк (Полукс)
Близнаците са гръко-римски божества. Ето защо, вероятно за ранните читатели е било странно отбелязването им в историята. Те са единствените споменати божества по време на цялото пътуване. Имената им са Кастор и Полидевк (който на латински бива наричан Полукс). Синове са на Зевс и Леда (царица на Спарта) и братя на Хубавата Елена, която причинява Троянската война в „Илиада“ на Омир.
[16] На тях е кръстено съзвездието „Близнаци“.[17] От там идва името на зодията, с която са широкоизвестни и днес, макар и без да се прави връзка с богове от старогъръцката митология. Но те са важни в историята само поради една причина – считало се е, че те са божествата, пазещи мореплавателите от корабокрушения. На тях са принасяни жертви за благоприятни ветрове.[18] Били са на особена почит в провинцията Египет, откъдето е корабът.[19]

Обръщението към божества е изненадващо пропуснато в историята на Лука, вероятно за да няма съмнение кой Бог спасява всичките 276 пътуващи. Когато вече историята е приключила и посланието за Бога спасител е ясно, Лука символично напомня за близнаците. 

Не, че пътуващите не са се молели. Най-вероятно всички са призовавали божествата си, както в кораба на Йона. Те са били последната надежда. Почти сигурно е, че измежду споменатите божества са отправяни молитви и към Близнаците. 

Точно както в историята за Йона, и явно в Деяния 27, нашата последна надежда са божествата ни. В днешния свят хората не се обръщат така ясно към своите божества и това по-скоро обърква вярващите. 

Като вярващи, вероятно мислим, че в живота ни най-голямата надежда е в Бога. Най-често това не е така. Имаме свои други божества. Подобно да начина, по който е описана Деяния 27, тези божества остават скрити. Обикновено и от самите нас. Но поклонението ни към тях е много повече от това към Христос. Както божествата в древността, нашите също са много и различни: пари, удоволствия, слава, близки хора… Дори да сме вярващи, често дълбоко в сърцето си, всъщност вярваме, че някое от тези неща ще доведе до успех в живота ни. Библейски примери за това има в изобилие, но ето само два: 
„Затова умъртвете природните си части, които действат за земята: блудство, нечистота, страст, пагубни похоти и сребролюбие, което е идолопоклонство.“ (Колосяни 3:5)
Тук сребролюбието е директно назовано като идолопоклонство, т.е. служене на друг бог. Нарушение на заповедта „Да нямаш други богове освен Мене“ (Изход 20:3; Второзаконие 5:7) е изразена от Исус и по друг начин:
Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мен; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мен; и който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене. Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си заради Мене, ще го намери.“ (Матей 10:37-39) 
Тук са дадени два други примера за божества, налични и днес – роднини, които поставяме преди Бога и собствените ни представи за най-добър живот, които за нас са по-важни от Бога. (Библейско разглеждане за все по-масовото идолопоклонство към удоволствията може да бъде прочетено в статията „Стремежът към удоволствия“, още повече за идолопоклонството днес - в статията Какво довежда Соломон (и теб) до идолопоклонство“. Връзки и към двете по-долу също са посочени).

На такива видове божества служим, дори без да го признаваме и пред себе си. Обикновено те са основната ни надежда в живота. 


10. След последната надежда...


„И понеже в продължение на много дни не се виждаше нито слънце, нито звезди и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.“ (ст. 20) 

Едва след като изчезва надеждата във всяко от споменатите неща, включително лъжливите божества, Господ се намесва. Разказът продължава: 
„А след дълго гладуване Павел застана между тях и каза: Господа, трябваше да ме слушате да не вдигаме котва от Крит, за да не ни постигнат тези повреди и щети. Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът; защото ангел от Бога, на Когото аз принадлежа и на Когото служа, застана до мене тази нощ и каза: Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Цезаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе. Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде така, както ми беше казано. Но ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.“ (ст. 21-26)
Както бе отбелязано, Лука пише книгата Деяния като част от двутомник. Авторът поддържа характерния си стил на напомняне. Прави го и в тази част на историята. Този път препратката е към история от първата му книга – Лука 8:22-25. Исус и учениците Му са в лодка в Галилейското езеро. Надига се буреносен вятър. Макар и да изглежда нищожно сравнението на буря в Галилейското езеро с такава в Средиземно море, учениците на Исус, част от които са опитни рибари, се изплашват, че ще загинат. В същия момент, подобно на Йона, Исус спи в лодката. Способностите и познанията на учениците за справяне в бурно море се оказват недостатъчни. Остава им само една надежда: 
И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставнико! Наставнико! Загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и те се успокоиха и настана тишина. Исус им каза: Къде е вярата ви? А те, уплашени, се чудеха и си казваха един на друг: Кой ли ще е Този, Който заповядва на ветровете и водата и те Му се покоряват?“ (Лука 8:24-25) 
Деяния 27 е разказана така, че да прилича на тази история не само по опасността от удавяне в бурята. Причината да са по това време в езерото е, че Исус „влезе в една ладия с учениците Си и им каза: Да минем на отсрещната страна на езерото“ (ст. 22). Причината Павел да е в разглеждания момент на кораб в морето е подобна. Още докато Павел е затворник в Ерусалим, една нощ „Господ застана до него и каза: Дерзай, защото както си свидетелствал за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.“ (Деяния 23:11). Исус упреква учениците в маловерие, понеже се усъмняват, че ще загинат, въпреки че Исус им е казал да преминат от другата страна. По същата причина, Павел би следвало да има увереност, че щом Исус го е призовал да свидетелства за Него в Рим, то няма как да загине по пътя до там. Насред бурята, ангел отново потвърждава да не се бои, понеже трябва да застане пред Цезаря. Но този път думите на ангела имат за цел не само да вдъхнат смелост на Павел, а и на останалите пътници.

В бурното Галилейско езеро, учениците на Исус решават, че единственото, което ръководи живота им в този момент е бурята. Така пропускат да видят правилното нещо. – Макар и да са насред бурята, са водени от Христос. Това е правилният поглед, когато животът ти е връхлетян от буря!

В Йона 1 Бог се разкрива на пътуващите с кораба, като „Небесния Бог, който създаде морето и сушата“. В Лука 8:22-26 Исус се разкрива като „Този, Който заповядва на ветровете и водата и те Му се покоряват“. Така, макар и да не е посочен по име Спасителят, Лука показва кой всъщност ще избави пътниците на александрийския кораб. 

Ясна препратка от Деяния 27 към история от Евангелието от Лука се вижда и в следващ момент: 
„А на съмване Павел канеше всички да похапнат, като казваше: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нищо. Затова ви моля да похапнете, защото това ще спомогне за вашето избавление; понеже на никого от вас нито косъм от главата няма да падне. И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички и разчупи, и започна да яде. От това всички се ободриха и ядоха и те.“ (ст. 33-36) 
Това е описано по начин, който да напомни на известна история за Исус от евангелието – с петте хляба и двете риби. За улеснение – сходните елементи в двете истории са отбелязани с еднакви цветове:
„А Той взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.“ (Лука 9:16) 
Когато Исус взема хляба, поглежда към небето, благославя и разчупва, няма съмнение, че ще се случи чудото. Когато Павел прави почти същото, няма съмнение Кой ще извърши избавлението. 

Посланието от тези сравнения е ясно:

Истинската надежда може да е само в Христос! Той е единственият, който ще ръководи във вярна посока живота ни. Дори животът ти да е връхлетян от буря, насред нея може да бъдеш воден от Христос. Той е и избавлението.


Има много неща, които оставяме да ръководят живота ни, дори като вярващи. В Деяния 27 са посочени някои от тях: 

1) Божиите предупреждения;

Но освен тях:

2) Знаещите хора; 

3) Можещите хора; 

4) Мнозинството; 

5) Обстоятелствата; 

6) Бурите; 

7) Желанията; 

8) Егоизмът; 

9) Нещата, които сме направили свои богове; 

и в добрия случай: 

10) Христос. 

Една от причините, поради които Бог допуска бури в живота ни е, за да премахнем множество неща, на които се надяваме, че ще ръководят живота ни правилно.

Позволи единствено на Христос да ръководи живота ти!


СПОДЕЛЕТЕ С ДРУГИ ВЯРВАЩИ!




За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата статия:


[e-mail%255B2%255D.gif]

АБОНИРАЙТЕ СЕ

ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

(Можете да се отписвате!)

Системата не изпраща спам,
единствено новите статии.

СТАТИИ, ПОСОЧЕНИ В НАСТОЯЩАТА:


ДРУГИ СТАТИИ ОТ СЪЩИЯ ВИД:








БЕЛЕЖКИ:

[1] Epictetus, The Loeb Classical Library, ed. T. E. Page, vol. 2, The Discourses as Reported by Arrian, the Manual and Fragments (Cambrige, MA: Harvard University Press, 1958), Book III, XXI, p. 127.
[2] Craig S. Keener, Acts: An Exegetical Commentary (Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2015), 4:824/6482, digital file.
[3] Пак там.
[4] Божидарка Чобалигова, „Над половината от новородените у нас са в семейства без брак,“ investor.bg, последна модификация 7 юли 2020, достъпно на 22 август 2020, https://www.investor.bg/evropa/334/a/nad-polovinata-ot-novorodenite-u-nas-sa-v-semeistva-bez-brak-308471/
[5] Николай Бердяев, Философия на неравенството (София: Прозорец, 1995), 123.
[6] ἀνεύθετος, ον (анеутетос) – недобре разположен; неподходящ, неудобен, непригоден. Десислава Тодорова. Старогръцко-български речник на Новия Завет (София: Госпъл, 2010), „428 ἀνεύθετος.“
[7] Използваният глагол е κρατέω (кратео) – в този стих означава „постигам, достигам (цел, намерение“). Пак там, „2902 κρατέω“
[8] Craig S. Keener, New Testament, The IVP Bible Background Commentary (Downers Grove, IL: InterVarsity Press, 1993), 1134,5 / 2538, epub., 1058 / 2195
[9] Пак там, 1057 / 2195
[10] Keener, Acts: An Exegetical, 4:782/6482
[11] Повече относно силата за живот – в проповедта на Михаил Стефанов „Сила за живот“: https://www.youtube.com/watch?v=F4q35f2Ql10
[12] Keener, Acts: An Exegetical, 4:649 / 5432
[13] Десислава Тодорова. Старогръцко-български речник на Новия Завет, „5189 τυφωνικός.“
[14] Keener, Acts: An Exegetical, 4:781/6482
[15] Все пак, трябва да се отбележи, че една дума от стих 29 затруднява преводачите - εὔχομαι (èухомай). В някои преводи е „чакаха да съмне“ (Ревизирано издание ББД 2015, „Библейска лига“ 2001 и др.), докато в други – „и се молеха да съмне“ (Нов превод, 2013), „и се молеха да се развидели“ (Новият завет: съвременен превод, 2001). Използваната старогръцка дума позволява и двата превода но конкретната обстановка предполага, че по-подходящият превод е „желаеха“, „чакаха“ (Десислава Тодорова. Старогръцко-български речник на Новия Завет, „2172 εὔχομαι.“ – уточнено след устна консултация с автора). Би било много неестествено Лука да описва, че при цялата буря, продължила много дни наред, единственият повод за молитва към божествата е видян в този късен момент и то за да се развидели.
[16] Encyclopaedia Britannica, s.v. "Dioscuri," by Amy Tikkanen, last modified February 15, 2018, accessed August 22, 2020, https://www.britannica.com/topic/Dioscuri.
[17] F. F. Bruce, The Book of the Acts, rev. ed., The New International Commentary on the New Testament (Grand Rapids, MI: William B. Eerdmans Publishing Company, 1988), 2504 / 2616, epub.
[18] Encyclopaedia Britannica, s.v. “Dioscuri.”
[19] Darrell L. Bock, Acts, Baker Exegetical Commentary on the New Testament (Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2007), 1713 / 2039, epub.

БИБЛЕЙСКИ ПРЕВОДИ:
Библия. Ревизирано издание. Българско библейско дружество, София, 2015
Новият Завет. Съвременен превод. New World Bible Translation Center. 2001


ИЗОБРАЖЕНИЯ:
Основна картинка; кораб в буря; Кастор и ПолидевкБиблейски карти - Оксфордски библейски атлас