13 август 2014

Повече години в социалистическа държава = по-малко честност

Време за четене:

Повече години в социалистическа държава по-малко честност

Ново проучване показва: социализмът увеличава склонността на човека да мами, когато това би му донесло лична облага.







На 22 юни 2014 г. Лудвиг Максимилиан университет (Мюнхен) и Университетът „Дюк” (Северна Каролина) публикуват нестандартно проучване, което наричат „Истинско(то) наследство на две действително съществуващи политически системи”. Извършват го с игра на зарче. Изследователите заявяват:
Докато наскоро се твърдеше, че пазарите влошават морала (Falk and Szech, 2013), ние осигурихме доказателство, че други политически и икономически режими като социализъм, могат да имат дори по-пагубно влияние върху поведението на индивида.
Учените събират 259 случайни немски граждани от централните части на Берлин. За да е сигурно, че върху поведението няма да повлияе това, че са просто от различен регион на Германия, избрани са участници от 6 различни административни региона на Германия, включително такива, които граничат с някогашната Берлинска стена. Целта е да бъде установено дали произхождащите от Източна и Западна Германия ще покажат различно ниво на честност.

Всеки участник е помолен да хвърли зар 40 пъти. На ум трябва да прецени дали ще отчита точките от горната или от долната страна на зарчето, преди да го хвърли. Възможността за измама е именно тук – само участникът знае какво е избрал. След хвърляне на зара, би трябвало да запише на лист резултата от избраната страна. След като се сумират 40-те хвърляния, участниците получават по едно евро за всяка точка от зарчетата, която са записали, че им се е паднала. След експеримента участникът попълва анкета, от която се разбира повече за семейния му произход, семейното му положение, социален статус и други данни, които проучващите отчитат за по-точно анализиране на резултатите.

Ако всеки играе честно, би трябвало да се падат приблизително по равнен брой пъти страните от зарчето с резултат от едно до шест. Вместо това, обявените високи стойности (четири, пет и шест) са неестествено много повече. Това ясно означава, че много от участниците са мамили, посочвайки не страната, която са определили предварително, а срещуположната с по-висока стойност. Какво е заключението от нечестната игра ли?

Източногерманците, живели през социализма мамят два пъти повече от западногерманците. От значение се оказва и това колко време са живели в социализма.
Колкото по-дълго живее човек в социализъм, толкова повече мами за лична облага.
Живелите за 20 и повече години от източната страна на Желязната завеса са с 65% по-склонни да измамят. Дори живелите в източната част на страната след падането на социализма са по-склонни да са нечестни от останалите си западни сънародници.

От таблицата се вижда, че са докладвани неестествено повече пъти високи стойности на зарчето: 4, 5 и 6. Опит за мамене има и при двете разглеждани групи немци, но тези от западната част на Германия са заявили с около 10% повече високи стойности, а от тези от източната - с около 20% повече.

Ето как авторите тълкуват причините за тази разлика в морала:

Здраво се готвим да дойдем на смяна в цеха в завода край струга до стана
Бакшишът е причина за нарушаване реда и влошаване качеството на теляшките услуги Граждани не давайте бакшишПърво, [социалистическата икономическа система] не награждаваше работата според заслугите и правеше трудно да се забогатява или да се спестява в полза на семейството на работника. Това може да доведе до липса на смислена цел, което пък води до деморализация и вероятно до по-малка заинтересованост за спазване на стандарти на честност. Още повече, въпреки тогавашното твърдение на правителството, че съществува в служба на хората, то се провали в осигуряването на важни неща като действащи обществени системи и икономическа стабилност. Наблюдаването на това морално лицемерие на управлявашите, е разяло ценността "честност" сред гражданите. Накрая, и вероятно с най-голяма роля, политическата и икономическата система притискаше хората да работят извън официалните закони и да мамят, заобикаляйки системата. С течение на времето, хората изглежда нормализират този тип поведение.

Бихме могли да споменем и други причини за тази разлика в честността. В нормалния случай човек прави ясна разлика между своето имущество и онова, което е собственост на държавата. В страните, в които комунистическа партия завзема властта, тя отнема голяма част от собствеността на гражданите и ги принуждава да работят "за общото благо". Един от източниците на вдъхновение за създателя на комунистическата идеология Маркс очевидно е библейската история за първата църква: "И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо; и продаваха стоката и имота си, и разпределяха парите на всички, според нуждата на всекиго." (Деяния на апостолите, 2:44-45). Огромната разлика при социализма е, че гражданите не даряват собствеността си доброволно, тя им бива отнета. Естествена е последващата им реакция те да отнемат при възможност държавни неща (обикновено в дребни количества), със съзнанието, че това дори по право им принадлежи. Краденето на продукция и материали от държавни предприятия беше масова практика. По презумпция то принадлежеше на всички. Съвсем различно беше разбирането на работниците за кражба от частно лице.

С това наследство, днешните политици са естествено продължение на онова народно съзнание. Склонни са на нечестност за лично облагодетелстване, а то се извършва "по традиция" с неща за сметка на държавата. Няма особена разлика между обикновения работник, склонен да мами за лично облагодетелстване, и политика. Просто последният разполага с повече възможности. Щом все още важи нечестността по отношение на източногерманците (макар и отдавна да са част от добре действащата политическа и икономическа система, която възприемат от западните си сънародници), колко повече тази склонност към нечестност е валидна за нас. Обичаме да обвиняваме политиците си, но явно огромна част от нас биха постъпили по същия начин в момента, в който се домогнат до техните възможности за финансово облагодетелстване. Да се надяваме, че все пак и за нашата държава биха се оказали верни думите на изследователите, че "с течение на времето, хората изглежда нормализират този тип поведение."


Ако се сещате за нашенски примери, потвърждаващи или опровергаващи заключенията от проучването, както и ако желаете да споделите нещо друго по темата, моля, коментирайте.
Ако намирате статията за полезна, споделете я с приятели! 

СТАТИЯ ОТ СЪЩИЯ ВИД:



За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата статия:

e-mail
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ