Арамейски език

Арамейският е третия библейски език, на който са написани малки части от Писанието. Присъства както в Стария Завет, така и в Новия.

Споделяне

---

Статията е от раздела БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК

---

Име

Името на езика може да създава объркване. Арамейският език произхожда от района на днешна Сирия – област, чието древно име от края на второто хилядолетие пр. Хр. е било Арам.^[1] Намира се на север – северозапад от Ханаан.

Разположение на Арам спрямо Ханаан
(най-горе вдясно)

След Александър Македонски, когато старогръцкият език започва да се налага на Изток, ново име на района започва да влиза в широка употреба. Древните гърци използвали наименованието Сирия за областта Арам. Наричат сирийци местния народ арамейци, както и езика им – сирийски. В старогръцкия превод на Стария Завет тези понятия съответно биват превеждани като Сирия, сириец, сирийски^[2] и това се отразява в повечето преводи на български. Други български преводи предпочитат да запазят Арам, арамеец, арамейски^[3] , както съответства на оригиналния еврейски език на Стария завет.

Важно е да не се бъркат понятията и с близкозвучащите аморейци (2 Царе 21:2; Езекиил 16:3,45), аморейски (Второзаконие 3:8, 4:47, Исус Навин 2:10, 5:1, 9:10, 10:5,6, 24:12), които в Библията са свързани с един от ханаанските народ (на изток от река Йоардан, както се вижда на горната карта).

Вид език

Като език арамейският принадлежи към северозападните семитски езици. Най-близък е до еврейския, но други близки до него езици са финикийския, акадския и арабския.^[4]

Употреба

Присъствието на арамейците в Арам (Сирия) е известно от около 2000 години преди Христос. Самите те никога не създават империя, нито дори голяма национална държава. До XI в. пр. Хр. установяват няколко малки държави в Сирия. Въпреки това, езикът им бива използван от Египет до Персия.^[5] Ето как се случва.

През IX-VIII в. пр. Хр. арамейският става езикът на дипломацията за Асирийската империя. Установява се като международен език по време на Нововавилонската империя (около 626–539 г. пр.Хр.). Персийската империя (около 539–332 г. пр.Хр.) по времето на цар Кир също въвежда арамейския за целите на своята администрация и комуникация, с което измества акадския като новия международен език.^[6]

Стела с посветителен арамейски надпис на божеството Салм.
Пясъчник, V в. пр. Хр., намерена в Тайма, Северозападна Арабия.

Aрамейският език вероятно е бил говорен от много от народите, които асирийците заселват в Самария след падането на Северното царство Израел (2 Царе 17:24-33), а юдеите, завърнали се от Вавилонския плен, изглежда са възприели арамейския като разговорен език. В Неемия 8:8 обяснението на Божия закон за народа вероятно е включвало и превод.^[7]

Исторически периоди

Разделянето на арамейския език на отделни исторически диалекти е сложно за определяне, но следните разграничения са общопризнати като полезни:

• Стар арамейски (950-600 г. пр. Хр.). Най-старите надписи са намерени в Сирия, около 800 г. пр. Хр.
• Имперски (официален) арамейски (600-200 г. пр. Хр.). Продължава да бъде широко използван дори по време на елинистичния период.^[8]
• Среден арамейски (200 г. пр. Хр. - 200 г. сл. Хр.)
• Късен арамейски (200-700 г. сл. Хр.)
• Съвременен арамейски (700 г. сл. Хр. - наши дни)^[9].

Шрифт

Юдеите усвояват и така наречения „квадратен“ шрифт на арамейската азбука, с който започват да пишат не само на арамейски, но и на еврейски. Предишният им шрифт е от финикийски тип и бива наричан палео-еврейски (или староеврейски).^[10] Юдейските книжници в междузаветния период се заемат с планове за издигане на юдейската вяра на по-високо интелектуално ниво и затова придават на еврейската азбука този по-изящен и подходящ начин на изписване. В последствие това довежда до възраждане на еврейската писменост, която е до известна степен забравена по време на плена във Вавилон, именно поради това, че е била използвана арамейската.^[11]

Староеврейската азбука и еврейската (арамейската) с квадратен шрифт
(четат се от дясно на ляво)

Арамейският език в Библейския текст

Старият Завет е написан на еврейски език, Новият Завет – на старогръцки, наричан „койне“. Но защо арамейският бива считан за третия библейски език?

1. В Стария Завет

• Библейското понятие

Думата „арамейски“ (на еврейски: „арамит“^[12]) присъства в старозаветния текст, но както беше уточнено, най-често бива превеждана в българските преводи като „сирийски“ (4 Царе 18:26, Ездра 4:7, Исая 36:11, Данаил 2:4).

• По-ранни появи на арамейския

Най-ранния библейския текст, в който откриваме думи на арамейски език, е в следния пасаж:

Яков каза още на братята си: Натрупайте камъни. И те взеха камъни и направиха грамада; и ядоха там край грамадата. Лаван я нарече Иегар Сахадута, а Яков я нарече Галаад. (Битие 31:46-47)

Областта Падан-арам
спрямо Ханаан
(горе вдясно)

Тук Лаван, наречен „арамееца“^[13] („сириеца“ – Битие 25:20), живеещ в Падан-арам (Битие 28:2-7), използва арамейско наименование, а Яков – еврейско. И двете значат „свидетелска грамада“ ^[14]

Когато арамейският става официален език за асирийската дипломация, той е достатъчно различен от еврейския и жителите на Ерусалим не го разбират:

Тогава Елиаким, Хелкиевият син, Шевна и Йоах казаха на Рапсак: Говори, молим, на слугите си на сирийски, защото го разбираме; недей ни говори на юдейски, за да не чуе народът, който е на стената. (4 Царе 18:26; като Исая 36:11)

Появяват се някои арамейски имена на места и хора в Стария Завет, като Табриммон^[15] (Тавримон – баща на сирийския цар в 3 Царе 15:18) и Хазаел^[16] (сирийският цар Азаил – 4 Царе 8:8).^[17]

• Текстове на арамейски в Стария Завет

Текстове на арамейски се появяват в пасажи, като целия стих Йеремия 10:11, който описва отговор на юдеите към техните завоеватели, говорещи арамейски, които ще ги съблазняват да се покланят на идоли:^[18]

Така ще им кажете:

Онези богове, които не са направили небето и земята –

да! – те ще изчезнат от земята и изпод това небе. (Йеремия 10:11)

По-големи пасажи от Стария Завет, които са изцяло на арамейски (от периода на имперския арамейски)^[19], са Ездра 4:8-6:18, 7:12-26 и Данаил 2:4б-7:28. Те отразяват факта, че арамейският бива усвоен от юдеите по време на Вавилонския плен и персийския период.^[20]

2. В Новия Завет

По времето на Новия Завет в Палестина широко се използва старогръцки език, но еврейски все още се говори, особено в Юдея. Общопризнато е обаче, че в този период арамейският език е преобладаващият говорим в Палестина, особено в Галилея, и е най-говоримият език сред юдеите.^[21]

Надгробен надпис на цар Азария (Озия - 4 Царе 14:21; 2 Летописи 26:1) на арамейски, ок. 50 г. сл. Хр.
Превод: „На това място бяха донесени костите на Озия, юдейския цар – не отваряйте!“

Арамейският не е изрично посочен в Новия Завет. Когато в Деяния 1:19 се уточнява „на техния език“ (на йерусалимските жители), наименованието Акелдама (Кръвна нива) е арамейско. Според мнозина учени, когато в Новия Завет е уточнено, че някои фрази или понятия са на еврейски език (Йоан 5:2; 19:13, 17, 20; 20:16; Деяния 21:40; 22:2; 26:14, Откровение 9:11; 16:16), следва най-често да се има предвид арамейски, но доказателствата са слаби. Обикновено това е сигурно, когато става дума за имена: Витесда (Йоан 5:2), Гавата (Каменната настилка – Йоан 19:13), Голгота (Лобно място – Йоан19:17) и други.^[22]

Почти сигурно е, че арамейският е майчиния език на Исус.^[23] В старогръцкия текст на Новия Завет (и в преводите ни) са запазени някои арамейски думи, изговорени от Него: абба (авва - Марк 14:36; Римляни. 8:15; Галатяни 4:6), еффата (Марк. 7:34), Елои, Елои, лама савахтани (Матей. 27:46; Марк. 15:34), талита куми (Марк. 5:41), Кифа (скала – името на Петър в Йоан 1:42), рака (празноглавецо – Матей 5:22). Вероятно арамейският е бил и езика на ранната юдейска християнска църква, както се вижда от думата „мараната“ („Господ иде“ – 1 Кор. 16:22),^[24] запазена в някои български преводи.

Както се вижда, арамейският език е оставил своя отпечатък като трети от Библейските езици. На него биват написани части от Стария Завет, но също и множество други думи – както в Стария, така и в Новия Завет.

СПОДЕЛЯНЕ

---

СПОДЕЛЕТЕ С ПРИЯТЕЛИ! 

Спомената статия:

Книжници – В Стария Завет и междузаветния период

Предишна статия:

Тевда – въстаникът „месия“ от Деяния 5:36

За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата статия в блога:

АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

(Можете да се отписвате!)

Системата не изпраща спам,
единствено новите статии.

---

Обратно към БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК

---

Бележки

^{[1] Dictionary of Jesus and the Gospels: A Compendium of Contemporary Biblical Scholarship, 2nd ed., ed. Joel B. Green, Scot McKnight, and Howard Marshall (Downers Grove, IL: IVP Academic, 1992), s.v. “Languages оf Palestine,” by M. Graves.}

^{[2] Dictionary of New Testament Background: A Compedium of Contemporary Biblical Scholarship, kindle edition ed., ed. Craig A. Evans and Stanley E. Porter, The IVP Bible Dictionary (Downers Grove, Il: Intervarsity Press, 2020), s.v. “Aramaic language,” by R. Buth.}

^{[3] Например в Библия, Издателство Верен, София 2001}

^{[4] The Baker Illustrated Bible Dictionary, ed. Tremper Longman III (Grand Rapids, MI: Baker Books, 2013), s.v. “Aramaic,” epub.}

^{[5] Bible Dictionary, Revised ed. ., ed. Charles W. Draper, Chad Brand, and Archie England. Holman Illustrated (Holman Reference, 2003), s.v. “Aramaic.” by Thomas Smothers.}

^{[6] Zondervan Illustrated Bible Dictionary, 2nd ed., ed. James Dixon Douglas, Merrill Chapin Tenney, and Moisés Silva (Grand Rapids, Mi: Zondervan, 2011), s.v. “Aramaic.”; Dictionary of Jesus and the Gospels, s.v. “Languages оf Palestine.”; T&T Clark Encyclopedia of Second Temple Judaism, ed. Daniel M. Gurtner and Loren T. Stuckenbruck (London, UK: Bloomsbury, 2019), s.v. “Aramaic,” by Steven E. Fassberg.}

^{[7] Dictionary of Jesus and the Gospels, s.v. “Languages оf Palestine.”}

^{[8] Bible Dictionary, s.v. “Aramaic.”}

^{[9] Разделението е от The Baker Illustrated Bible Dictionary, s.v. “Aramaic.”}

^{[10] Zondervan Illustrated, s.v. “Aramaic.”}

^{[11] Isidore Singer et al., “Scribes,” Jewish Encyclopedia, accessed November 8, 2023, https://www.jewishencyclopedia.com/articles/13356-scribes.}

^{[12] “758. Aram,” Bible Hub, accessed May 30, 2025, https://biblehub.com/hebrew/758.htm.}

^{[13] “Genesis 25:20,” Bible Hub, accessed May 30, 2025, https://biblehub.com/interlinear/genesis/25-20.htm.}

^{[14] T&T Clark, s.v. “Aramaic.”}

^{[15] “2886. Tabrimmon,” Bible Hub, accessed May 30, 2025, https://biblehub.com/hebrew/2886.htm.}

^{[16] “2371. Chazael or Chazahel,” Bible Hub, accessed May 30, 2025, https://biblehub.com/hebrew/2371.htm.}

^{[17] Zondervan Illustrated, s.v. “Aramaic.”}

^{[18] Zondervan Illustrated, s.v. “Aramaic.”}

^{[19] Dictionary of New Testament Background, s.v. “Aramaic language.”}

^{[20] Zondervan Illustrated, s.v. “Aramaic.”; Bible Dictionary, s.v. “Aramaic.”}

^{[21] Zondervan Illustrated, s.v. “Aramaic.”; R. Buth Dictionary of New Testament Background, s.v. “Aramaic language.”; Dictionary of Jesus and the Gospels, s.v. “Languages оf Palestine.”}

^{[22] Zondervan Illustrated, s.v. “Aramaic.”; Essential Bible Dictionary, epub ed., ed. Moisés Silva, Essential Bible Companion (Grand Rapids, MI: Zondervan, 2017), s.v. “Aramaic.” e-pub.}

^{[23] Пак там.}

^{[24] Dictionary of Jesus and the Gospels, s.v. “Languages оf Palestine.”}

Библиография

Хърбърт Дж. Мей, Р.У. Хамилтън, Оксфордски библейски атлас, Нов Човек 1998, София.

“758. Aram.” Bible Hub. Accessed May 30, 2025. https://biblehub.com/hebrew/758.htm.

“Genesis 25:20.” Bible Hub. Accessed May 30, 2025. https://biblehub.com/interlinear/genesis/25-20.htm.

“2371. Chazael or Chazahel.” Bible Hub. Accessed May 30, 2025. https://biblehub.com/hebrew/2371.htm.

“2886. Tabrimmon.” Bible Hub. Accessed May 30, 2025. https://biblehub.com/hebrew/2886.htm.

R. Buth. “Aramaic language.” In Dictionary of New Testament Background: A Compedium of Contemporary Biblical Scholarship, Kindle edition ed., edited by Craig A. Evans and Stanley E. Porter. The IVP Bible Dictionary. Downers Grove, Il: Intervarsity Press, 2020.

“Aramaic.” In Essential Bible Dictionary, еPub ed., edited by Moisés Silva. Essential Bible Companion. Grand Rapids, MI: Zondervan, 2017. e-pub.

Fassberg, Steven E. “Aramaic.” In T&T Clark Encyclopedia of Second Temple Judaism, edited by Daniel M. Gurtner and Loren T. Stuckenbruck. Vol. 2. London, UK: Bloomsbury, 2019.

M. Graves. “Languages оf Palestine.” In Dictionary of Jesus and the Gospels: A Compendium of Contemporary Biblical Scholarship, 2nd ed., edited by Joel B. Green, Scot McKnight, and Howard Marshall. Downers Grove, IL: IVP Academic, 1992.

Singer, Isidore, M. Seligsohn, Wilhelm Bacher, and Judah David Eisenstein. “Scribes.” Jewish Encyclopedia. Accessed November 8, 2023. https://www.jewishencyclopedia.com/articles/13356-scribes.

“Aramaic.” In The Baker Illustrated Bible Dictionary, edited by Tremper Longman III. Grand Rapids, MI: Baker Books, 2013. epub.

Thomas Smothers. “Aramaic.” In Bible Dictionary, edited by Charles W. Draper, Chad Brand, and Archie England. Revised ed. Holman Illustrated. N.p.: Holman Reference, 2003.

“Aramaic.” In Zondervan Illustrated Bible Dictionary, 2nd ed., edited by James Dixon Douglas, Merrill Chapin Tenney, and Moisés Silva. Grand Rapids, Mi: Zondervan, 2011.

Изображения

Заглавна картинка – палмирски арамейски

Карти на Палестина и на Падан-арам: Хърбърт Дж. Мей, Р.У. Хамилтън, Оксфордски библейски атлас, Нов Човек 1998, София, стр. 56, 57

Стела на бог Салм, Музей Лувър

Aзбуки, наследнички на финикийската  – Robert R. Cargill

Надгробен надпис на цар Озия, Израелски музей, Ерусалим – Center for Online Jewish Studies