Книжници в Стария Завет? Да, има ги и заемат важна роля!

Какво им е книжното на книжниците?
Толкова рядко ли се срещат в Стария Завет, колкото ни се струва?
Божии служители ли са според старозаветните текстове?

ИМЕ И РОЛЯ

Думата „книжник“ е превод на еврейската „софер“, свързана с глагола „сафар“, който има няколко основни значения. С три от тях бива свързвана функцията на книжниците:

пиша;
подреждам, поставям в ред;
броя.

Книжниците са наречени с тази еврейска дума, защото са изписвали закона или са класифицирали и подреждали предписанията му, или защото са преброявали с щателна подробност всяка буква, която той съдържал.^[1]

В Новия Завет понятието е предадено със старогръцката дума „граматеус“, идваща от думата „грама“, което означава най-често написани букви. В различни комбинации този корен на гръцки се отнася до всички аспекти на писането и образованието. Както на еврейски, така и на старогръцки думата има широк обхват от значения, които се променят с времето и могат да обозначат няколко обществени роли. Вероятно най-близкият еквивалент от съвремието е секретар, защото се отнася до роли от тази на завеждащ делова работа в дребна фирма, до служител в кабинета на най-високото правителствено ниво. (За сравнение, държавните глави на Народна Република България са с длъжност, наречена „генерален секретар“ и „първи секретар“.) В еврейската и в старогръцката употреба, книжникът обикновено е бил правителствен служител на средно ниво, ‎например‎ секретар, ‎отговорен ‎за ‎градския ‎съвет ‎(като градския писар в Ефес – Деяния 19:35).^[2]

КНИЖНИЦИ В СТАРИЯ ЗАВЕТ

По време на съдиите

Първата употреба на думата „софер“ е в песента на Девора в Съдии 5:14, където е записано: „…онези, които носят жезъла на книжника“^[3]. Други преводи на български са: „жезъл на повелител“^[4], „боравещи с писарска тръст“^[5]; „онези, които държаха жезъл“^[6]. Явно е, че преводачите се затрудняват с определяне на точното значение на обществената роля, спомената в тази песен.

По време на царете

Царските служители, които били заети със записването в архивите на ежедневните дела, се наричали „софер“, т.е. книжници.^[7] Споменати са множество пъти в старозаветния текст.^[8] Думата бива преведена по множество различни начини, които да са по-понятни на българския читател: секретар, писар, писец, книжовник, бързописец и други.

Точно преди Вавилонския плен

Секретар на пророка

Точно преди Вавилонския плен е описан книжник, който не изпълнява описаните функции за царя, а за пророк. Варух е писар (книжник), който пише под диктовката на пророк Йеремия (Йеремия 36:4,18). Той също събира пророчествата му (36:32) и действа като негов представител (36:6-15).^[9]

Първо обвинение към книжниците

Също преди попадането на израелтяните в плен поради идолопоклонството им, е отправена единствената критика към книжници в старозаветния текст. Изрича я Самият Господ^[10]:

8 Как казвате: Ние сме мъдри
и законът Господен е с нас?
Ето, наистина и него
лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа.
9 Мъдрите се посрамиха,
уплашиха се и бяха хванати;
ето, отхвърлиха словото Господне;
и каква мъдрост има в тях? (Йеремия 8:8-9)

Тук за пръв път в Писанията книжниците са споменати като отделна класа. Oт I Летописи 2:55, където сред изброяванията са „семействата на писците“ (книжниците), може да се заключи, че са организирани на основата на фамилии или гилдии.^[11]

За да се разбере правилно конкретното обвинение към книжниците, трябва да се вземе под внимание, че тяхното поведение в онзи момент не е изключение, а правило сред духовните водачи на народа. Още следващият стих пояснява: „от пророк до свещеник – всеки постъпва лъжливо.“ От пасажа е ясно, че описаните книжници са били считани (или са считали себе си) за мъдри и че вече са имали някаква учителска функция спрямо народа, щом са обърнали Божия закон в лъжа.^[12] За да постигнат това, явно са добавили към него свои правила (така наречената устна традиция) или са го тълкували погрешно, така че истината да се превърне в лъжа (като, например, притъпяват Божията осъдителна сила срещу беззаконието).^[13] И в двата случая това е водило до отклоняване на народа от Бога. Въпреки тяхното самохвалство, че притежават Божия закон и това им дава мъдрост, на практика са се оказали безумни, защото не са се покорили на Божиите думи, изречени чрез пророк Йеремия.^[14] Този момент изглежда много сходен с новозаветната обстановка, при която книжниците и другите водачи на израелтяните не разпознават Божия пратеник – Месията, когото очакват и го отхвърлят, с което повлияват на голяма част от народа. И в двата исторически момента израелтяните понасят своето наказание от Бога и Ерусалим е разрушен.

В цялата останала част от старозаветните текстове книжниците не понасят обвинения, дори напротив.

По време на Вавилонския плен

В чуждата земя юдеите вече не разполагат с храма си (който е разрушен), а и гражданските закони, на които са длъжни да се подчиняват, са съвсем различни от постановените чрез Мойсеей. Ето защо, юдеите започват да разчитат на книжниците за тълкуване как да се прилага Мойсеевия закон в новата ситуация.^[15]

След Вавилонския плен

Ездра

Ездра (IV в. пр. Хр.) въплъщава това, което се очаква от книжниците в старозаветния период след плена.^[16]

Ездра моли Персийския цар Артаксеркс за позволение да завърне част от юдейските изгнаници обратно в Йерусалим. Царят нарежда на различни управници да му съдействат с всички необходими ресурси за изграждане на разрушения храм в Йерусалим (Ездра 7:21-22). Самият Ездра е „вещ в Мойсеевия закон“ (7:6), „утвърдил сърцето си да изучава Господния закон и да го изпълнява, и да учи в Израил наредби и закони.“ (7:10). Освен книжник, той е свещеник (7:11-12; 10:10). Дадени са му от владетеля на Персия и някои управнически функции – да поставя управници и съдии сред израелтяните (7:25). Служи по време на областния управител Неемия (Неемия 12:6). Под водачеството на Ездра, Божият закон бива четен пред народа и тълкуван, като това довежда до покаяние и подновяване на завета между Бог и народа Му (Неемия 8-10, 12:36).

Други книжници

В същия описан момент, заедно с Ездра, служат и други книжници. Докато той от зори до пладне чете закона пред народа, левити го тълкуват (Неемия 8). Описано е в книгите на летописите, че някои от левитите са и книжници (1 Летописи 24:6; 2 Летописи 34:13). По име е описан книжникът Садок, който е назначен заедно със свещеника и няколко левити да отговарят за складовете, в които народът носи като десятък в храма за левитите жито, вино и зехтин (Неемия 12:12-13).

Както от личността на Ездра, така и от описаното в тези текстове става ясно, че в този исторически момент функциите на свещеници, левити, книжници и други юдейски водачи донякъде са се застъпвали. Книжниците са част от управата на Йерусалим и поемат административни дела, но също отговарят и за духовна дейност от областта на свещениците и левитите.^[17]

В МЕЖДУЗАВЕТНИЯ ПЕРИОД

В периода между написване на Стария и Новия Завет (около четиристотин години) няма как да разполагаме с библейска информация за книжниците. Въпреки това, Исус влиза в конфликт с книжниците, които за разлика от времето на Ездра, не откликват никак положително на Божието действие. Ето защо е добре да бъде разгледана накратко историческата информация, която е налична за книжниците и от този период.

Възраждане на еврейската писменост

Още от времето на Ездра, книжниците се заели с планове за издигане на юдейската вяра на по-високо интелектуално ниво. В последствие това довежда до възраждане на еврейската писменост, която е до известна степен забравена по време на плена във Вавилон. Книжниците придават на еврейската азбука по-изящен и подходящ начин на изписване – познатата и до днес квадратна еврейска азбука^[18]

протосинайска, финикийска, староеврейска, еврейска, гръцка, латинска, българска азбука

Староеврейската азбука и квадратната еврейска, дело на книжниците
(в средата, чете се от дясно наляво).
Може да натиснете върху изображението за по-голям размер.

Книжници и хасидеи

По времето, в което земите, населени с юдеи са във владение на Селевкидската империя (най-голямата от наследилите тази на Александър Македонски), някои от владетелите се отнасят с подчертана враждебност към юдейските вярвания и обичаи. Това довежда до въстанието през 176-164 г. пр. Хр., по времето на Антиох IV Епифан, повдигнато от рода на Хасмонеите, наричани още Макавеи. Към тях се присъединява религиозната общност, наречена хасидеи, от която по-късно произлизат фарисеите и други религиозни групи. Хасидеите са описани като силни и храбри воини, до един верни на Божия закон. От краткия текст, в който са споменати заедно книжници и хасидеи, се разбира, че са свързани по някакъв начин, но не и точно как – дали книжниците са част от групата на хасидеите или хасидеите са част от книжниците. Става дума за събития по време на Деметрий – наследникът на Антиох IV Епифан. Левитът Алким, който предвожда нечестивите и безбожните сред израелтяните, се съюзява с неприятеля и е обявен от новия владетел за първосвещеник. Изпратен е обратно в юдейската земя с голяма войска, предвождана от военачалника Вакхид. При Алким и Вакхид се събират книжници, за да търсят справедливост. Веднага след това е уточнена причината – защото първите, които търсели мир, били хасидеите, понеже не вярват, че свещеник, потомък на Аарон ще им навреди (т.е. както и да са свързани книжниците и хасидеите, пристигат заедно и с еднакви мотиви). Но Алким нарежда да бъдат хванати и избити шестдесет мъже от тях.^[19]

От описаното могат да се направят някои заключения за книжниците в конкретния исторически момент:

Вярата им, че свещеник от рода на Аарон няма да им навреди, говори за голямо доверие в традиционните институции и закони на Израел и може би определена интерпретация на историята на Израел, която подчертава доверието в Бог и светостта на свещеничеството.
Свързани са със защитата на еврейския начин на живот.
Тъй като отиват при първосвещеника Алким като група и са обект на заговор за убийство, изглежда, че имат известно влияние или власт и са възприемани като заплаха от чуждите управници и техните юдейски наместници.
Част са от политическото ръководство на юдаизма, но в подчинена позиция, която дава възможността на първосвещеника Алким да им навреди.^[20]

Описана е и историята на Елеазар, водещ книжник^[21], който умира като мъченик в изпълнение на Божия закон и е посочен като пример за по-младите евреи. Авторът възприема книжниците като видни водачи в еврейското палестинско общество, забележителни със своето благородство, добродетел и отговорност към общността.^[22]

Юдейска неканонична и апокрифна литература

По време на елинистическия период юдаизмът създава огромно количество литература. Тази авторска дейност е доказателство за силно ядро от образовани евреи и образователна институция, включително книжници, изпълняващи нормалния си набор от задължения.^[23] В тази литература са включени както т.н. неканонични (т.е. небоговдъхновени) книги в синодалното издание на Библията, така и голямо количество апокрифна литература (която има претенции за боговдъхновена, но е единодушно отхвърлена като такава – както от трите християнски клона, така и в юдаизма).

Идеалът за книжник

Най-известното описание на книжника в еврейската литература от междузаветния период е дадено от Исус син Сирахов в началото на II век пр. Хр.^[24] Той приписва на идеалния книжник всички области на знанието, високо управленческо положение и трайна слава. Мъдростта на книжника е тясно свързана със зависимост от Бога, защото неговият основен източник на знание е законът на Всевишния. Изучаването му го води до търсене на ‎мъдростта на ‎предците и до това да се отдава на изследване на пророчествата. Той ‎също така‎ съхранява в паметта си казаното от именитите мъже, прониква в дълбокия смисъл и скритите значения на пословиците и притчите.^[25]

Исус син Сирахов възприема книжника като експерт в това, което тогава се е превърнало в трите части на еврейската Библия – законът, пророците и писанията. Книжникът не е просто учен или учител в съвременния смисъл, а високопоставен служител, съветник на управляващата класа, дори международен посланик.‎ Основата за водаческата роля на книжниците в обществото не е по рождение или поради богатство, а поради познаване на дисциплината му. В Исус син Сирахов разбирането за книжник е разширено дотолкова, че е почти идентично и с това на мъдреца. Самият Исус син Сирахов също изглежда, че се е възприемал като книжник^[26] и вероятно е бил учител в Йерусалимско училище.^[27]

Книжници с различен статус

Йосиф Флавий, който живее малко след Христос, докато пише за периода на цар Ирод I (в края на чието управление започва новозаветната история), говори за селски книжници с много нисък статус,^[28] както и за Диофант – книжник и висш служител на Ирод^[29]. Авторът разбира книжниците като висши и низши длъжностни лица, свързани с царя, храма и селото.^[30]

Юдейски книжници извън Палестина

При книжниците сред разпръснатите юдеи има някои особености, които ги отличават от палестинските. Причината е, че са потопени в гръко-римската култура и се приспособяват спрямо нея. Например, за тях е нужен и талантът да говорят относно Божия закон, понеже красноречието е основна ценност сред образованите древни гърци.^[31]

В кратко обобщение, книжниците от времето на Ездра до Исус, обхващат разнообразна група – селски писари, царски писари, книжници мъдреци, както и автори на голямо количество литература, в това число определената в последствие като неканонична и апокрифна. Книжниците често имат видни роли в обществото и политиката, понеже въпреки разнообразието си, те споделят общата роля на пазители, тълкуватели и учители на еврейските писания и традиции.^[32] Тази тяхна роля ги поставя в неизбежен сблъсък с Исус, който поучава народа, без да се поставя под авторитета им, не следва техните тълкувания на Писанието и не отговаря не техните представи за очаквания Месия.

(Информацията за книжниците продължава в статията „КНИЖНИЦИ – защо са срещу Исус и кога сме като тях“.)

ПРИЛОЖЕНИЕ

Изучаването на Писанието е неизменна част от доближаването до Бога. В Библията Бог се разкрива на тези, които го търсят искрено и желаят да опознаят Самия Него. Затова книжници като Варух и Ездра са сред безценните Божии служители в Стария Завет.

Както показва описаното от Йеремия за книжниците, обаче, изследването на Писанието само по себе си не води до нашата праведност. Както книжниците, към които Бог отправя обвинение, така и ние можем да опознаваме библейския текст, без да се доближаваме до Бога. И подобно на тях, сме способни да отклоняваме от Бога вярващите, които разчитат на това, че познаваме Писанието по-добре от тях.

Цялото Писание насочва към Месията (Христос). Когато то бива изследвано, но не само за трупане на информация, а за да бъде опознат Христос, ние се доближаваме до Него, водим други до Него и съдействаме за изграждане на Царството Му.

СПОДЕЛЕТЕ С ПРИЯТЕЛИ!

Другата статия по темата:

Книжници – защо са срещу Исус и кога сме като тях

Споменати и свързани статии:

За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата статия:

АБОНИРАЙТЕ СЕ

ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

Бележки

^{[1] “Scribes.” In Christian Bible Dictionary and Encyclopedia (Illustrated), Bible Dictionaries, 2012. azw3.}
^{[2] The Anchor Yale Bible Dictionary, ed. David N. Freedman (London, GB: Yale University Press, 1992), s.v. “Scribes,” by Anthony J. Saldarini.}
^{[3] Библия, „Верен“, 2001, София.}
^{[4] Библия, Ревизирано издание. Българско библейско дружество, 2015; Библия, „Библейска лига“, 2002.}
^{[5] Библия, Синодално издание, 1992.}
^{[6] Библия, Нов превод от оригиналните езици, 2013.}
^{[7] Isidore Singer et al., “Scribes,” Jewish Encyclopedia, accessed November 8, 2023, https://www.jewishencyclopedia.com/articles/13356-scribes.}
^{[8] 2 Царе 8:17; 20:25; 3 Царе 4:3; 1 Летописи 2:55; 4 Царе 12:10; 18:18; 18:37; 19:2; 22:3,8,9,10,12, 25:19; 1 Летописи 2:55; 18:16, 24:6, 27:32; 2 Летописи 24:11; 26:11; 34:13;15,18,20, Исая 36:3,22, 37:2, Йеремия 8:8, 36:10,12,20,21,26,32; 37:15; 52:25…}
^{[9] Dictionary of New Testament Background: A Compedium of Contemporary Biblical Scholarship, kindle edition ed., ed. Craig A. Evans and Stanley E. Porter, The IVP Bible Dictionary (Downers Grove, Il: Intervarsity Press, 2020), s.v. “Scribes,” by G. H. Twelftree.}
^{[10] Gerald L. Keown, Pamela J. Scalise, and Thomas G. Smothers, Jeremiah 26–52, Word Biblical Commentary (Dallas, TX: Word Books, 1995), 176 / 600, PDF. Някои считат, че тук са отразени не думите на Господ, а на Йеремия (Singer et al., “Scribes,” Jewish Encyclopedia.), но едва ли е нужно да се прави силно разграничение, след като в крайна сметка става дума за пророчество от Бога.}
^{[11] John Arthur Thompson, The New International Commentary on the Old Testament (Grand Rapids, MI: William B. Eerdmans, 1980), 519 / 1585, epub.; The New American Commentary 16 (Nashville, TN: Broadman & Holman, 1993), 90/402, PDF.}
^{[12] Thompson, The New International, 519 / 1585.}
^{[13] J. Andrew Dearman, Jeremiah and Lamentations, The Niv Application Commentary (Grand Rapids, MI: Zondervan Academic, 2011), 238 / 1215.}
^{[14] Huey, Jeremiah, Lamentations, 90/402.}
^{[15] Dictionary of New Testament, s.v. “Scribes.”}
^{[16] Пак там.}
^{[17] The Anchor, s.v. “Scribes.”; Dictionary of Jesus and the Gospels: A Compendium of Contemporary Biblical Scholarship, 2nd ed., ed. Joel B. Green, Scot McKnight, and Howard Marshall (Downers Grove, IL: IVP Academic, 1992), s.v. “Scribes,” by G. Thellman.}
^{[18] Singer et al., "Scribes," Jewish Encyclopedia.}
^{[19] 1 Макавеи 7:1-16; The Anchor, s.v. “Scribes.”}
^{[20] The Anchor, s.v. “Scribes.”}
^{[21] 2 Макавеи 6:18}
^{[22] The Anchor, s.v. “Scribes.”}
^{[23] Пак там.}
^{[24] Премъдрост на Исус, син Сирахов 38:24–39:11}
^{[25] The Anchor, s.v. “Scribes.”}
^{[26] 51:23, ако глава 51 е писана от него.}
^{[27] The Anchor, s.v. “Scribes.”}
^{[28] „Селски писари“, Йосиф Флавий, Юдейската война. Книга XXIV:3; думата е γραμματεῖς (граматеис): Patrick Rogers, ed., “The War, Book 1 (Greek and English Тext),” Biblical.ie: The Bible... and Related Texts, accessed November 9, 2023, http://www.biblical.ie/page.php?fl=josephus/War/JWG1#24.}
^{[29] „Царски секретар“, Йосиф Флавий, Юдейската война. Книга XXVI:3; думата е отново γραμματεὺς (граматеус): Rogers, “The War,” Biblical.ie: The Bible... and Related Texts, http://www.biblical.ie/page.php?fl=josephus/War/JWG1#26}
^{[30] The Anchor, s.v. “Scribes.”}
^{[31] Пак там.}
^{[32] Dictionary of Jesus, s.v. “Scribes.”}

Библиография

Библия. Верен, София, 2001.

Библия, Ревизирано издание. Българско библейско дружество, София, 2015.

Библия, Библейска лига, София, 2002.

Библия, Синодално издание, София, 1992.

Библия, Нов превод от оригиналните езици, София, 2013.

Йосиф Флавий. Юдейската война. София: Изток-Запад, 2020.

Anthony J. Saldarini. “Scribes.” In The Anchor Yale Bible Dictionary, edited by David N. Freedman. London, GB: Yale University Press, 1992.

Dearman, J. Andrew. Jeremiah and Lamentations. The Niv Application Commentary. Grand Rapids, MI: Zondervan Academic, 2011.

G. H. Twelftree. “Scribes.” In Dictionary of New Testament Background: A Compedium of Contemporary Biblical Scholarship, Kindle edition ed., edited by Craig A. Evans and Stanley E. Porter. The IVP Bible Dictionary. Downers Grove, Il: Intervarsity Press, 2020.

G. Thellman. “Scribes.” In Dictionary of Jesus and the Gospels: A Compendium of Contemporary Biblical Scholarship, 2nd ed., edited by Joel B. Green, Scot McKnight, and Howard Marshall. Downers Grove, IL: IVP Academic, 1992.

Huey, F. B., Jr. Jeremiah, Lamentations. The New American Commentary 16. Nashville, TN: Broadman & Holman, 1993. PDF.

Keown, Gerald L., Pamela J. Scalise, and Thomas G. Smothers. Jeremiah 26–52. Word Biblical Commentary. Dallas, TX: Word Books, 1995. PDF.

Rogers, Patrick, ed. “The War, Book 1 (Greek and English Тext).” Biblical.ie: The Bible... and Related Texts. Accessed November 9, 2023. http://www.biblical.ie/page.php?fl=josephus/War/JWG1#24.

“Scribes.” In Christian Bible Dictionary and Encyclopedia (Illustrated). Bible Dictionaries, 2012. azw3.

Singer, Isidore, M. Seligsohn, Wilhelm Bacher, and Judah David Eisenstein. “Scribes.” Jewish Encyclopedia. Accessed November 8, 2023. https://www.jewishencyclopedia.com/articles/13356-scribes.

Thompson, John Arthur. The New International Commentary on the Old Testament. Grand Rapids, MI: William B. Eerdmans, 1980. epub.

Winkel, Hetty Lalleman-de. Jeremiah and Lamentations. Tyndale Old Testament Commentaries 21. Nottingham, EN: Inter-Varsity Press, 2013. epub.

Изображения

Заглавна картинка – Faith Equip

Aзбуки – Robert R. Cargill