Защо Исус и апостолите са сравнени с въстаника Тевда и последователите му в речта на Гамалиил пред синедриона? Направил ли е Лука историческа грешка с Тевда?

Статията е от раздела БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК
СЕРИЯ:
„Юдейски въстаници в Новия Завет“

I. Обстановката

В Деяния 5, авторът на книгата – Лука, разказва за това как чрез апостолите на Исус, Бог върши много чудеса, особено изцеления, и все повече хора от Ерусалим и околностите се присъединяват към последователите на Исус (Деяния 5:12-16). Това никак не допада на някои от религиозните водачи на народа – първосвещеникът и други садукеи, поради което в крайна сметка апостолите биват арестувани и изправени на съд пред юдейския съвет – синедриона. Първоначалното намерение на съвета е да постъпят както с Исус – да издадат смъртна присъда за апостолите (Деяния 5:33). Тогава почитаният от целия народ Гамалиил – фарисей и законоучител, нарежда да изведат апостолите извън заседателната зала и започва речта си с думите:

„…Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тези човеци. Защото в миналото въстана Тевда и се представяше за голям човек, и към него се присъединиха около четиристотин мъже на брой; той бе убит и всички, които му се подчиниха, се разпиляха и изчезнаха.“ (Деяния 5:35-36)

Крайната цел на Гамалиил чрез това въведение е да оставят апостолите, понеже ако делото им е човешко (както на Тевда), няма да устои, но ако е от Бога, членовете на синедриона рискуват да се окажат в ролята на противници на Бога. Поради съвета на Гамалиил, животът на апостолите е пощаден. Но противно на заръките му, все пак е издадена присъда – апостолите да бъдат бичувани и заплашени „да не говорят в Исусовото име“ (Деяния 5:38-40).

II. Информация за Тевда извън Новия Завет?

След примера на Гамалиил с Тевда, следва втори – с друг юдейски въстаник – Галилеянинът Юда, разгледан в предната статия. В нея е пояснено, че за този Юда има информация от юдейския историк Йосиф Флавий, съвременник на апостолите. Йосиф Флавий пише и за въстаник на име Тевда:

„По време на управлението на Фад в Юдея някой си Тевда, измамник, убеди множество хора да вземат имуществото си и да го последват до река Йордан. Той се смяташе за пророк и ги уверяваше, че ще заповяда на реката да се раздели и да ги пропусне. Така заблуди мнозина. Но Фад не позволи удовлетворяването на тяхното безумие и изпрати срещу тях конен отряд, който ги нападна неочаквано, много от тях изби и много хвана живи, а самия Тевда го заловиха, отсякоха му главата и я отнесоха в Йерусалим. Това беше по-забележителното по времето на наместничеството на Куспий Фад.“^[1]

Разказаното в Деяния за Тевда е по-кратко и без особени подробности, но все пак между двата текста се виждат някои прилики:

Тевда в книгата „Деяния“	Тевда според Йосиф Флавий
„и се представяше за голям човек“	Представя се за пророк, който като Исус, Навиновия син, ще раздели река Йордан (Исус Навин 3)
„към него се присъединиха около четиристотин мъже на брой“	„заблуди мнозина“
„той бе убит“	„самия Тевда го заловиха, отсякоха му главата и я отнесоха в Йерусалим“
„и всички, които му се подчиниха, се разпиляха и изчезнаха“	„Фад… много от тях изби и много хвана живи“

Въпреки приликите, този текст на Йосиф Флавий създава повече проблеми за библейските тълкуватели, отколкото разрешава. Причината е, че описва събития по времето на Куспий Фад. Той е римски управник (прокуратор) на провинция Юдея след смъртта на цар Ирод Агрипа I (от Деяния 12). Изпратен е там през 44 г. сл. Хр.^[2] и управлява до 46 г. сл. Хр.^[3] Това води до две значителни несъответствия между двата разказа:

Описаният Тевда от Йосиф Флавий въстава около десетилетие след речта на Гамалиил.
Гамалиил продължава с думите: „След него въстана галилеянинът Юда“ (Деяния 5:37). Този Юда, за когото Гамалиил разказва, че въстава след Тевда, го прави почти 40 години преди управлението на Фад и въстанието на Тевда от разказа на Йосиф Флавий.^[4]

Историческа грешка на Лука?

Намират се библейски тълкуватели, включително автори на библейски коментари, които сравнявайки описаното от Лука и от Йосиф Флавий, по един или друг начин заявяват, че Лука е допуснал сериозна историческа грешка в твърдението си за Тевда.^[5] Основанието им е точно този текст на Йосиф Флавий. Но дали това е достатъчно основание за подобно заключение?

Йосиф Флавий – мерило за историческата достоверност на Деяния?

Действително сведенията на Йосиф Флавий за юдеите във времето около периода на Новия Завет са ценен, пространен източник на информация и в много отношения – единствен. Но това не прави Йосиф Флавий безпогрешен историк. Ето няколко примера за очевидни грешки при Йосиф Флавий:

1) Приспособяване на старозаветния разказ

Йосиф Флавий прекроява старозаветния разказ, за да отговаря на елинизирана публика и елинистични стилистични идеали, дори до толкова, че описва дълги речи на библейските герои, които не се намират в старозаветния текст, нито дори в други еврейски писания. Щом Йосиф Флавий, макар и да се определя като „Йерусалимски свещеник“^[6] , може да си позволи тази волност със своите свещени писания, едва ли е изненадващо, че би го сторил, когато пише за по-късна еврейска история. Например, в книгите си „Юдейската война“, I.19.4 и „Юдейски древности“, XV.5.3 записва една и съща реч на цар Ирод I (от Матей 2), по един и същ повод, но с много различно съдържание. Но Йосиф Флавий в никакъв случай не третира толкова свободно само речевия материал. Когато срещне труден за разбиране библейски текст, позволява си да пренареди, редактира или изтрие материал. Такива примери са разказите му за Вавилонската кула и за синовете на Ной.^[7]

2) Разлики в собствените трудове на Йосиф Флавий

Коен, изследовател на произведенията на Йосиф Флавий, твърди, че когато се сравняват основните произведения на Йосиф Флавий едно с друго, има чести противоречия в имената, числата и в реда, в който се съобщава за събитията.^[8]

3) Отклонения в историческата последователност

Когато се сравнява автобиографията на Йосиф Флавий с „Юдейската война“, има също така разлики в поредността на шест важни епизода.^[9] Заключението на Коен е, че „обикновено Йосиф Флавий перифразира езика на своя източник, като запазва съдържанието му, въпреки че дори то може да бъде пожертвано, ако е необходимо.“^[10] Добавя още за Йосиф Флавий: „...При преработването на езика, известно преразглеждане на съдържанието е неизбежно. Детайлите се добавят, пропускат или променят, не винаги с причина. Въпреки че неговата привързаност към драматичното, патетичното, еротичното и преувеличеното е очевидна навсякъде, като правило Йосиф Флавий остава доста близо до своя оригинал. Дори когато той променя източника да отговаря на определена цел, той все още възпроизвежда същността на историята. Най-важното е, че той не се ангажира със свободното измисляне на епизоди.... Когато анализираме хронологията на Йосиф Флавий, трябва винаги да имаме предвид възможността Йосиф Флавий умишлено да се е отклонил от историческата последователност по литературна причина.“^[11] Всичко това би следвало да доведе изследователите до следващата възможност.

Погрешна хронология на Йосиф Флавий относно Тевда?

С оглед на заключенията на Коен, изглежда напълно възможно Лука и Йосиф Флавий да пишат за един и същ Тевда, но да е въстанал не по времето на управника Фад, както твърди Йосиф Флавий, а преди Галилеянина Юда, както твърди Лука в Деяния.^[12] Въстаникът Юда Галилеянинът е важен за разказа на Йосиф Флавий, понеже, както е разгледано в предната статия, той е създателят на четвъртото юдейско учение, след тези на фарисеите, садукеите и есеите. Затова, този Юда е споменат неколкократно в двата най-големи труда на Йосиф Флавий. За разлика от това, Тевда присъства само веднъж във всичките му трудове – в цитирания по-горе пасаж в „Юдейски древности“. Ако действително Тевда е нагласен хронологически в този по-късен исторически момент, трудно е да се каже каква би могла да е причината. Една възможност е за да опише, че неприятната за юдеите политическа обстановка е довела до въстание. Римският управник Фад е изпратен да управлява Юдея точно след смъртта на Ирод Агрипа I. Последният е юдейски цар от Иродовата династия, който печели доверието на римския император и постепенно бива поставен да управлява над почти всички земи, над които е управлявал дядо му Ирод I. Въпреки че този юдейски цар е силно отрицателен образ в книгата „Деяния“, дори Лука подчертава, че той успява да се хареса на юдеите (Деяния 12:3). След внезапната му ранна смърт (Деяния 12:20-23), синът му Ирод Агрипа II (цар Агрипа от Деяния 25-26) е преценен от римския император като твърде млад, за да поеме управление над толкова обширни земи. Затова над тях бива поставена римска управа, като над областта Юдея това е прокураторът Фад. Обстановката е много сходна на времето, когато след смъртта на цар Ирод I и неуспешното според римския император царуване на сина му Архелай (Матей 2:22), Юдея е поставена под пряко римско управление, което в крайна сметка довежда до въстанието на Галилеянияна Юда (както е разгледано в предната статия). Дали тази нова загуба на юдейско самоуправление над Юдея може да е подтикнала Йосиф Флавий да опише въстание, което не се е състояло? Или се е състояло въстание, начело на което по някаква причина е решил да опише, че е стоял по-ранен въстаник? Всичко това може да остане единствено в сферата на предположенията.

Двама въстаници с името Тевда?

Дори на пръв поглед това да изглежда малко вероятно, не е. Йосиф Флавий разказва за четирима въстаници с име Симон и трима с името Юда^[13]. Двама от тези с име Юда дори биват считани от някои за един и същ човек – Галилеянинът Юда^[14], обаче детайлите показват доста ясно, че е съвпадение на имената и областта (Галилея). Тевда е също достатъчно често срещано име в онзи период, съкращение на Теодор, Теодот и Теодосий.^[15] Тевда от речта на Гамалиил би могъл да е един от многото бунтовнически водачи, които се надигат в Палестина след смъртта на цар Ирод I (4 г. пр. Хр.).^[16] Според Йосиф Флавий това е време на много размирици и той посочва като пример само някои въстания с водачите им, като дори уточнява: „където се събираше тълпа от недоволни хора, веднага си избираше цар и тръгваше към обща гибел“.^[17] Тевда, за когото говори Гамалиил, лесно би влязъл в това описание. Четиристотин въстаници са крайно недостатъчни, за да постигнат каквото и да е освобождение от римляните. Минималното число въстаници от този период, за които Йосиф Флавий решава да разкаже нещо по-конкретно, е две хиляди човека, при това не спонтанно организирана тълпа, формирование от бившите войници на цар Ирод I).^[18] За някои от тези въстания не назовава името на водачите им^[19], т.е. Тевда от Деяния би могъл да е един от тях.

Въпреки че по-горното сравнение в таблицата показва някои сходства между Тевда на Лука и този на Йосиф Флавий, приликите са всъщност доста повърхностни. Няма нито едно съвпадение на посочени подробности, освен името. При Лука отбелязан детайл е само бройката последователи, но пък точно тя липсва при Йосиф Флавий. И в двата случая Тевда бива убит, но това е обичайният край на въстаналите срещу римската власт, а липсата на подробности за смъртта на Тевда в Деяния не позволява търсене на допълнително сравнение между двамата описани персонажи.

След всичко изложено дотук, става доста ясно, че заключението, че Лука е направил историческа грешка с Тевда, е крайно неоснователно. Възможността за двама въстаници с еднакво име (или прозвище), но от различен период, е напълно правдоподобна.^[20] Ето защо, при тълкуване на Деяния 5:36, разказаното от Йосиф Флавий за Тевда не би следвало да служи за разяснение. Може да се има предвид само като допълнителна възможност (например, ако Йосиф Флавий погрешно е поместил същия Тевда в по-късен момент), за да подкрепи заключение, което може да се изведе и от самия библейски стих.

Важно! Съветвам вярващите читатели да избягват прибързаните заключения за грешки в библейските текстове. Това не е просто научно изследване или търсене на истината! Библията е боговдъхновеното Божие Слово (1 Петър 1:20-21; 2 Тимотей 3:16-17). Но когато вярващият християнин започне да се усъмнява в това по някакви причини (най-често неоснователни), може трайно да загуби вярата си. Като богослов съм наблюдавал това множество пъти сред свои колеги, преди това посветени християни.

III. Тевда и Исус

Чрез примера с Тевда в речта на Гамалиил, Лука изтъква някои важни характеристики на Исус и последователите му.

1) „…И се представяше за голям човек“

По този начин Лука поставя Тевда до служители на Сатана, като Симон магьосника, който „представяше себе си за някаква велика личност“ (Деяния 8:9). Двете определения на Лука са много сходни, а за Симон хората са казвали: „Този е така наречената велика Божия сила“ (Деяния 8:10). Като използва подобно определение за Тевда, явно има предвид, че се е представял за човек, на когото по един или друг начин му е дадена Божията сила, с която ще е способен да отхвърли властта на могъщата Римска империя над юдеите. Причината Гамалиил да прави сравнение между апостолите и двама въстаници е единствено защото, както беше уточнено в предната статия, тези въстаници са се считали и са били възприемани от последователите си като очаквания от времето на старозаветните Писания Месия (Христос), за когото се е вярвало, че ще освободи израелтяните (Деяния 1:6).

В евангелието си Лука предава думите на Исус:

„Защото всеки, който възвисява себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.“ (Лука 14:11).

Притчата за фарисея и бирника също завършва с думите:

„…всеки, който въздига себе си, ще се снижи, а който смирява себе си, ще бъде въздигнат“ (Лука 18:14).

Няколко стиха по-нагоре от споменаването на Тевда, апостолите заявяват в защитната си реч пред синедриона относно Исус:

„Него Бог въздигна отдясно на себе си за началник и спасител“ (Деяния 5:31).

Показателно е, че въстаникът Тевда представя себе си за голям човек, а самият Господ Исус бива въздигнат от Отец, точно защото:

„...Като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст..“ (Филипяни 2:8).

В същата глава на Деяния е разказано:

„...И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа...“ (Деяния 5:12).

Въпреки това, апостолите, обратно на Тевда, отказват да приемат почести от хората (Деяния 10:25–26; 14:14–15).

2) „Въстана“

Подборът на думи в Лука е много показателен, особено за първоначалните му читатели. Тевда (както и Галилеянинът Юда от следващия стих) „въстана“. „Въставам“ в старогръцкия текст на Новия Завет е същата дума, която Лука използва за Исус, но в нейното съвсем различно значение – „възкръсвам“.^[21] На български език днес е трудно да мислим за обща дума при двете понятия, но в цариградския превод от 1871 г., Матей 27:52 гласи: „и гробовете се разтвориха, и много телеса на умрелите светии възстанаха“. В разглежданата защитна реч на апостолите пред синедриона, те заявяват: „Бог на бащите ни възкреси Исус“ (стих 30). Всъщност, навсякъде в книгата Деяния, където Лука използва тази дума за възкресението на Исус, уточнява в същия стих или в контекста му, че Бог (Отец) е, който го възкресява (2:24,32; 3:22,26, 5:30, 7:37, 10:40-41, 13:30,33-34, 17:3,31). Подчертано е чрез този подбор на думи, че Тевда върши сам делото си, а Исус – чрез Отец.

3) „…Които му се подчиниха“

Тевда набира последователи, които му се подчиняват. Съвсем същото е казано и за тези на Галилеянина Юда (на старогръцки думата за „подчиниха“, „покориха“ е еднаква и в двата стиха)^[22]. От своя страна Петър и апостолите пред синедриона започват защитната си реч с думите:

„Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.“ (Деяния 5:29).

4) „…От човеци… от Бога“ (стихове 38-39)

Чрез заключението на Гамалиил, Лука обобщава разликите между Исус и апостолите му, и въстаниците, последвали Тевда. Той представя сам себе си за голям човек, сам той повдига въстание (Бог не го подбужда) и последователите му се покоряват на него, вместо на Бога, понеже делото му е „от човеци“. Поради това, краят е предсказуем: „ще пропадне.“ (стих 38). Делото на Исус и апостолите му е „от Бога“ и признаците са явни: Исус се смирява напълно (дори до смърт), поради което Бог го възкресява и издига. Последователите му отказват човешки почести и се покоряват на Бога, а не на хората. Ето защо делото им не само не изчезва, както въстанието на Тевда, но продължава до днес. Ще трае и за цяла вечност в Божието царство.

Приложение

Към какво се стремиш в живота си? Не би ли ти се искало чрез твоите усилия или чрез щастливо стечение на обстоятелства, да можеш да покажеш ясно на всички, че си „голям човек“? Да си някой, на когото другите да се възхищават и да го следват. Може и да не знаеш как да го постигнеш или животът ти да се е стекъл така, че да не позволява такова издигане. Но не би ли го желал, ако би било възможно? Това, на което ни учи Писанието чрез примера с въстаника Тевда е, че подобен род „намерение“ или „дело“ не би могло да е от Бога и поради това ще пропадне – рано или късно.

Разглежданият Тевда явно е считал себе си за Месията, когото Бог ще употреби да освободи народа Си от властта на Римската империя. За да звучи по-ясно на съвременния християнин, Тевда наподобява на всеки друг вярващ, който се стреми да служи на Бога, но с човешките методи. И както много други такива служители, има своите последователи. Ако си християнин, ти би могъл да се окажеш в ролята на такъв „Божий“ служител или на негов последовател. И в двата случая краят е пагубен, както уверява Лука чрез Гамалиил. За да избегнеш това, описаното за Тевда показва някои характеристики на Божието дело:

Призвани сме да почитаме Божиите служители (1 Тимотей 5:17), но да се покоряваме на Бога.
Божият служител:

не се възприема и не представя себе си като голям човек.
Не търси и не приема почит от хората.
Не се стреми да издига себе си, но името на Христос.

СПОДЕЛЕТЕ С ПРИЯТЕЛИ!

Споменати статии:

Обяснени понятия от статията:

За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата статия в блога:

АБОНИРАЙТЕ СЕ

ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

Бележки

^{[1] Йосиф Флавий, Юдейски древности, том 3. В българското издание името на въстаника е транслитерирано като „Февда“. Това не е различно име, а само различен начин да се транслитерира Θευδᾶς (буквата Θ в случая е транслитерирана като „Ф“, както в руското име Фьодор, вместо Теодор).}
^{[2] Йосиф Флавий, Юдейски древности, том 3. В българското издание името на въстаника е транслитерирано като „Февда“. Това не е различно име, а само различен начин да се транслитерира Θευδᾶς (буквата Θ в случая е транслитерирана като „Ф“, както в руското име Фьодор, вместо Теодор).}
^{[3] Jacob L. Wright, “Tiberius Alexander: The Jewish General Who Destroyed Jerusalem,” The Torah, Project TABS, accessed March 30, 2025, https://www.thetorah.com/article/tiberius-alexander-the-jewish-general-who-destroyed-jerusalem. Флавий, Юдейски древности, XX.V.2}
^{[4] C. K. Barrett, A Critical and Exegetical Commentary on the Acts of the Apostles (New York, NY: T&T Clark, 2004), 1:1031 / 4333,epub.}
^{[5] До категорично заключение за грешка стига Барет в Barrett, A Critical, 1:1031 / 4333.. Макар и с неохота и опит да смекчи проблема за грешката, такава счита, че има и Craig S. Keener, Acts: An Exegetical Commentary (Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2013), 2:1230-33.}
^{[6] Йосиф Флавий, Юдейски древности, Том 1 (София: Изток-Запад, 2021), I.1}
^{[7] Флавий, Юдейски древности, I.4-5.1 и 5.1-4 ; Ben Witherington, The Acts of the Apostles: A Socio-Rhetorical Commentary (Grand Rapids, MI: William B. Eerdmans, 1998), epub, 2147 / 11491.}
^{[8] Shaye J. D. Cohen, Josephus in Galilee and Rome: His Vita and Development As a Historian, Columbia Studies in the Classical Tradition viii (Leiden, NL: Brill, 1979), 6–7.}
^{[9] Пак там.}
^{[10] Пак там, 32}
^{[11] Пак там, 233}
^{[12] Witherington, The Acts, 2140-2161 / 11491.}
^{[13] Пак там, 1160 / 11491}
^{[14] Richard Gottheil and Samuel Krauss, “Coponius,” in The Jewish Encyclopedia (Kopelman Foundation, n.d.), accessed March 30, 2025, https://www.jewishencyclopedia.com/articles/4641-coponius.}
^{[15] William J. Larkin, Acts, The IVP New Testament Commentary (Downers Grove, IL: Intervarsity Press, 1995), 1839 / 2196, epub. Не всички са съгласни с честата употреба на името (Craig S. Keener, Acts: An Exegetical Commentary (Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2013), 2:1233)}
^{[16] Frederick F. Bruce, The book of the Acts, rev. ed., The New International Commentary on the New Testament (Grand Rapids, MI: Wm. B. Eerdmans, 1988), 633 / 2616, epub.}
^{[17] Флавий, Юдейски древности, XVII.10.4,8}
^{[18] Флавий, Юдейски древности, XVII.10.4,10}
^{[19] Флавий, Юдейски древности, XVII.10.4,6,8,10}
^{[20] Предвид следващото ми твърдение относно доверието в Писанието и въздействието върху вярващия християнин, не бих подкрепил лесно довод, като на Кийнър за това, че е по-вероятно да става дума за грешка на Лука, основавайки се на „обичайния историографски метод“. Когато действително съществуват други възможности, както в случая, изводи за грешки в Писанието би следвало да се избягват. Считам, че ролята на библейския изследовател е не само научна, но и пастирка, понеже носи отговорност за значението на текстовете от Божието слово и цялостното отношение към него.}
^{[21] “Acts 5,” Bible Hub.}
^{[22] “Acts 5,” Bible Hub.}

Библиография

Тодорова, Десислава. „450 ἀνίστημι.“ Старогръцко-български речник на Новия Завет. София: Госпъл, 2010.

Флавий, Йосиф. Юдейски древности. Том 1. София: Изток-Запад, 2021.

Флавий, Йосиф. Юдейски древности. Том 3. София: Изток-Запад, 2024.

Флавий, Йосиф. Юдейската война. София: Изток-Запад, 2020.

“Acts 5.” Bible Hub. Accessed April 2, 2025. https://biblehub.com/interlinear/acts/5.htm.

Barrett, C. K. A Critical and Exegetical Commentary on the Acts of the Apostles. Vol. 1. New York, NY: T&T Clark, 2004, epub.

Bruce, Frederick F. The book of the Acts. Rev. ed. The New International Commentary on the New Testament. Grand Rapids, MI: Wm. B. Eerdmans, 1988. epub.

Cohen, Shaye J. D. Josephus in Galilee and Rome: His Vita and Development As a Historian. Columbia Studies in the Classical Tradition viii. Leiden, NL: Brill, 1979.

Gottheil, Richard, and Heinrich Bloch. “Fadus Cuspius.” In The Jewish Encyclopedia. Kopelman Foundation, n.d. Accessed March 30, 2025. https://www.jewishencyclopedia.com/articles/5977-fadus-cuspius.

Gottheil, Richard, and Samuel Krauss. “Coponius.” In The Jewish Encyclopedia. Kopelman Foundation, n.d. Accessed March 30, 2025. https://www.jewishencyclopedia.com/articles/4641-coponius.

Keener, Craig S. Acts: An Exegetical Commentary. Vol. 2. Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2013.

Larkin, William J. Acts. The IVP New Testament Commentary. Downers Grove, IL: Intervarsity Press, 1995. epub.

Witherington, Ben. The Acts of the Apostles: A Socio-Rhetorical Commentary. Grand Rapids, MI: William B. Eerdmans, 1998. epub.

Wright, Jacob L. “Tiberius Alexander: The Jewish General Who Destroyed Jerusalem.” The Torah. Project TABS. Accessed March 30, 2025. https://www.thetorah.com/article/tiberius-alexander-the-jewish-general-who-destroyed-jerusalem.