ХРИСТИЯНСКИ РЕЧНИК
на извънбиблейски понятия от статиите в
БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК
Тук са изведени някои понятия от статиите в Библейския речник и са обяснени накратко. Целта е да не се отежняват излишно статиите от Библейския речник с обяснителна информация за неща, които не са пряко свързани с Библията.
СЪДЪРЖАНИЕ
Апостолски постановления
Апостолските постановления са ранен християнски наръчник с инструкции за богослужение, доктрина и практика, в осем книги. Предназначен е за църковните водачи и в някаква степен за миряните. Той претендира за група от изтъкнати автори – всичките дванадесет апостоли (като Матия замества Юда), Яков и Павел. Традицията твърди, че произведението е съставено и редактирано от Климент Римски. Апостолските постановления, обаче са псевдоепиграфия (т.е. с други автори от обявените). Написани, съставени и редактирани са от анонимен автор или автори, вероятно през четвърти век сл. Хр.
Не е ясно колко е написал самият редактор на Апостолските постановления и колко е заимствал от предишни християнски писания, въпреки че изглежда голяма част от постановленията са извлечени от по-ранни източници. Много съвременни учени считат, че редакторът от четвърти век е имал симпатии към арианската ерес (според която Исус Христос не е Бог и е сътворен). Шестият вселенски събор през 692 г. анулира повечето от постановленията поради предполагаемото еретично влияние, като така намалява въздействието на произведението върху църквата.
--
Източници:
"What is the book known as Apostolic Constitutions?," Got Questions, last modified January 25, 2022, accessed August 3, 2022, https://www.gotquestions.org/Apostolic-Constitutions.html.John Bertram Peterson, "Apostolic Constitutions." The Catholic Encyclopedia. Vol. 1. New York: Robert Appleton Company, 1907. , accessed August 3, 2022, http://www.newadvent.org/cathen/01636a.htm.
Гностици, Гностицизъм
Гностицизъм
Гностицизмът е съвременен термин, обхващащ няколко секти от II век с някои общи елементи в тях.
Гностици
Гностиците вярват във върховен Бог, който е напълно откъснат от този свят. Той няма нищо общо с творението, осъществено от немарливо и некадърно нисше божество, което често е отъждествявано със старозаветния Бог. Нашият свят на злото е отделен от върховния Бог с цяла йерархия божествени същества. Нашите физически тела са част от този свят, а в душите ни е заложена божествената искра, хваната в тялото като в капан. Спасението, това е бягството на душата от тялото и възнасянето й нагоре към Царството небесно. За да достигне върховния Бог, душата трябва да мине през царствата над този свят, където властват звездите и планетите, божествени същества, които могат и да са враждебно настроени. Спасението се постига чрез знанието (от гр. „гносис“). Това може да се тълкува или в чисто магически смисъл, като знание на паролите, необходими, за да минеш покрай божествените същества по пътя към върховния Бог, или в по-философски смисъл, като екзистенциално самопознание.
Гностицизмът е религия, коренно различна от ортодоксалното християнство. Различните гностични секти си имат свои писания. Те се позовават и на тайни предания, за които твърдят, че са получили от един или друг апостол.
--
/Източник: Тони Лейн, Християнската мисъл през вековете, 1999, София, 21/
Евсевий Кесарийски
Евсевий Кесарийски е познат предимно като историк – като бащата на историята на църквата.
Роден е в началото на 60-те години на III в. в Палестина. Учи и работи при Памфил, който оглавява библиотеката на големия богослов Ориген в Кесария и загива като мъченик през 309 г. или 310 г. Евсевий е преди всичко учен, но през 313 г. и 314 г. става епископ на Кесария. Умира през 339 г. или 340 г.
Най-големият труд на Евсевий Кесарийски е „История на църквата“, която проследява развитието на църквата от първите й дни до 324 г., когато Константин става император и на Източната, и на Западната Римска империя.
--
/Източник: Тони Лейн, Християнската мисъл през вековете, 1999, София, 36/
Есеи
Есеите са древна еврейска религиозна общност, съществуваща от II в. пр. Хр. до края I в. сл. Хр. Според Филон Александрийски и Йосиф Флавий, броят им е над четири хиляди души в Палестина. Вероятно са имали голяма общност до Мъртво море и по-малки на други места. Влизащите в общността й прехвърлят имуществото си. Споделят се дори храната и дрехите. Членовете са мъже и не се женят. Йосиф Флавий, обаче, споменава и втори вид общност на есеите, която позволява брака.
Моисей и законът са почитани от есеите. Като част от своята преданост към закона, те са много стриктни в спазването на съботата, не готвят, не местят съдове, дори когато се облекчават.
Есеите се интересуват от изучаването на „писанията на древните“, което включва библейски книги и най-вероятно и други книги, тъй като Йосиф Флавий отбелязва, че есеите са използвали тези писания, за да „изследват лечебните корени и свойствата на камъните“. Те също смятат „имената на ангелите“ за важни. Вярват, че всичко в живота на човека е предопределено.
Някои есеи са били пророци. Йосиф Флавий заявява, че рядко, ако изобщо се случва, те грешат в своите предсказания.
Подобно на гърците, според Йосиф Флавий, есеите вярват, че тялото е затвор на душата и след смъртта си, тя се освобождава. Иполит, обаче, твърди, че есеите са вярвали и в телесно възкресение.
Източник: T. Beall. “Essenes.” In Dictionary of New Testament Background: A Compedium of Contemporary Biblical Scholarship, Kindle edition ed., edited by Craig A. Evans and Stanley E. Porter. The IVP Bible Dictionary. Downers Grove, Il: Intervarsity Press, 2020.
Иполит Римски
Иполит Римски е ученик на Ириней Лионски. Роден е около 170 г. Бил е епископ на Рим. Починал като мъченик на остров Сардиния към половината на III век (вероятно около 235 г.)
---
Източник:
Илия Цоневски, Проф., "Св. Иполит, Римски епископ и мъченик," Православието, достъпно на 3 август 2022, http://www.pravoslavieto.com/life/01.30_sv_Ipolit_Rimski.htm.
Ириней Лионски
Ириней е роден в Мала Азия, в семейството на гръцки християни. Като момче слуша Поликарп, епископ на Смирна, познавал лично апостол Йоан. Като младеж Ириней заминава за Лион в Галия (Франция), където става презвитер. През 177 г. заменя епископа, загинал като мъченик. Смята се, че е починал в началото на III в.
Основната заслуга на Ириней е това, че опровергава ересите и излага същността на апостолското християнство. Най-важният му труд е „Опровержение и отхвърляне на учението, погрешно наричано познание“, известен с по-късото заглавие „Против ересите. Ириней го пише най-вече за да се противопостави на Гностицизма .
--
/Източник: Тони Лейн, Християнската мисъл през вековете, 1999, София, 21-22/
Керинт
Керинт е ранен гностик. Юдеин по раса и реглигиозен произход. Учи в Александрия (провинция Египет). Според Ириней Лионски, Керинт се появява през 88 г. и е известен на Апостол Йоан. Отново според Ириней, Йоан пише евангелието си в отговор на лъжеучението на Керинт. Появява се в Палестина, но е най-деен в Мала Азия.
Керинт учи, че светът не е създаден от Бога, но от сила, която е била значително отделена от Него. Исус е естествен син на Йосиф и Мария, въпреки, че е по-праведен, разумен и мъдър от другите хора. При кръщението на човека Исус, Христос слиза върху него в образа на гълъб и му дава чудодейни сили. При смъртта на Исус, Христос се отделя от него, така че само човешкият син умира и възкръсва. Тези възгледи за Христос стават известни с името керинтианство.
--
Източник:
"Cerinthus," Bible Gateway: Encyclopedia оf тhe Bible, accessed August 3, 2022, https://www.biblegateway.com/resources/encyclopedia-of-the-bible/Cerinthus.
Климент Александрийски
Тит Флавий Клеменс е роден в средата на II в. в семейството на гърци езичници. След като приема християнството, пътува много и „седи в нозете“ на мнозина християнски учители. Най-много му допада шестият и последен: Пантен, който ръководи християнска философска школа в Александрия. Климент остава при него и след смъртта му (ок. 190 г.) става негов приемник. Напуска Александриянякъде през 202 или 203 г., когато в града започват гонения на християните, и никога повече не се връща. Умира преди 216 г. в Мала Азия.
Запазили са се три основни труда на Климент, отговарящи на трите етапа от християнското обучение:
- „Обръщение към гърците“;
- „Наставник“;
- „Стромати“.
--
/Източник: Тони Лейн, Християнската мисъл през вековете, 1999, София, 29/
Мишна
Мишна е най-старата авторитетна следбиблейска колекция и кодификация на еврейските устни закони. Систематично са съставени от множество учени (наречени танаим) за период от около два века. На кодификацията е дадена окончателна форма в началото на III в. сл. Хр. Целта на Мишна е да допълни писмените Библейски закони, които се намират в Петокнижието (първите пет книги от Библията). Мишна представя различни тълкувания на избрани правни традиции, които са запазени устно поне от времето на Ездра (ок. 450 г. пр. Хр.)
Източник: Britannica, T. Editors of Encyclopaedia. "Mishna." Encyclopedia Britannica, August 21, 2014. https://www.britannica.com/topic/Mishna.
Синедрион
Синедрионът е върховният еврейски религиозен, политически и правен съвет в Йерусалим по време на Новия Завет. Терминът се използва и за по-малките съдилища, управляващи делата на еврейските общности в цяла Палестина и диаспората. По време на Новия завет, ключовите фигури в синедриона са първосвещениците. Това вероятно са били бившите първосвещеници и членове на свещеническата аристокрация, от която са били избирани първосвещениците. Принадлежали са към партията на садукеите. Глава на синедриона е действащият първосвещеник. Втори по ранг след него е началникът на храмовата стража.
Поне теоретично, сферата на власт на Ерусалимския синедрион се простира върху духовните, политическите и правните въпроси на всички евреи. Но сферата на власт и географската област, върху която Йерусалимският синедрион упражнява юрисдикция, варират значително във времето според свободата, която имат евреите докато са под властта на чужда държава.
Източник: G. H. Twelftree. “Sanhedrin.” In Dictionary of New Testament Background: A Compedium of Contemporary Biblical Scholarship, Kindle edition ed., edited by Craig A. Evans and Stanley E. Porter. The IVP Bible Dictionary. Downers Grove, Il: Intervarsity Press, 2020.
Талмуд
Талмудът е текстов запис на поколения равински дебати относно правото, философията и тълкуване на библейския старозаветен текст. Съставен е между 3-ти и 8-ми век сл. Хр. Структуриран е като коментар на Мишна с преплетени истории.
Талмудът съществува в две версии: по-често изучаваният Вавилонски Талмуд е съставен в днешен Ирак (ок. 500 до 600 г. сл. Хр.), а Йерусалимският Талмуд е съставен в Израел (вероятно от около 400-450 г. сл. Хр.). Вавилонският е значително по-дълъг и е преминал през повече редакции.
Източници:
"Talmud." Sefaria. Достъпно на 12 април 2023. https://www.sefaria.org/texts/Talmud.
H. Maccoby. “Rabbinic Literature: Talmud.” In Dictionary of New Testament Background: A Compedium of Contemporary Biblical Scholarship, Kindle edition ed., edited by Craig A. Evans and Stanley E. Porter. The IVP Bible Dictionary. Downers Grove, Il: Intervarsity Press, 2020.
Тертулиан
Квинт Септимий Флоренс Тертулиан е първият значителен християнски автор, писал на латински език и е основоположник на латинското, западно богословие.
Роден е ок. 160 г. в Картаген (днешен Тунис) в семейството на римляни езичници. Получава образование по риторика и право. Някъде преди 197 г. приема християнството. До края на живота си пише множество трудове в защита на християнската вяра. В началото защитава ортодоксалната съборна църква, но някъде преди 207 г. се разочарова от църковните водачи и застава на страната на движението монтанизъм („Новото пророчество“, както го наричат последователите му), появило се през 70-те години на II век. Няма доказателства, че Тертулиан е напуснал Съборната църква, за това започва да се говори много по-късно. Но от един момент нататък той критикува Съборната църква и защитава монтанизма.
Тертулиан пише като адвокат – защитава своето становище и напада противниците си с всички риторични средства, с които разполага. Автор е на над тридесет съчинения, които биха могли да бъдат обединение в три основни групи:
1) апологетика (защита на вярата). Най-известното му произведение е „Апология на християнството“;
2) догматически трудове и съчинения, насочени против ересите;
3) практически трудове.
--
/Източник: Тони Лейн, Християнската мисъл през вековете, 1999, София, 24-26/
0 коментара :
Публикуване на коментар