Възкресението в четирите евангелия

 Към статията: 



Марко 16:1-20
  1. А когато се мина съботата, Мария Магдалена, Мария, майката на Яков, и Саломия купиха благоуханни масла, за да отидат и Го помажат.
  2. И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, когато изгря слънцето.
  3. И говореха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата?- Защото беше твърде голям.
  4. А като повдигнаха очи, видяха, че камъкът беше отвален.
  5. И като влязоха в гроба, видяха, че един юноша седеше отдясно, облечен в дълга бяла дреха, и много се уплашиха.
  6. А той им каза: Не се плашете; вие търсите Исус Назарянина, Разпънатия. Той възкръсна! Няма Го тук; ето мястото, където Го положиха.
  7. Но идете, кажете на учениците Му и на Петър, че Той отива преди вас в Галилея; там ще Го видите, както ви каза.
  8. И те излязоха и побегнаха от гроба, понеже трепет и ужас ги бяха обзели; и на никого нищо не казаха, защото се бояха.
  9. И като възкръсна рано в първия ден на седмицата, Исус се яви първо на Мария Магдалена, от която беше изгонил седем зли духа.
  10. Тя отиде и извести на тези, които Го бяха придружавали, които Го жалееха и плачеха.
  11. Но те, като чуха, че бил жив и че тя Го видяла, не повярваха.
  12. След това Исус се яви в друг образ на двама от тях, когато вървяха, като отиваха в едно село.
  13. И те отидоха и известиха на другите; но и на тях не повярваха.
  14. После се яви на самите единадесет ученика, когато бяха на трапезата, и ги смъмра за неверието и коравосърдечието им, защото не повярваха на тези, които Го бяха видели възкръснал.
  15. И Исус им каза: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание.
  16. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден.
  17. И тези знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят;
  18. змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват.
  19. И така, след като им говори, Господ Исус се възнесе на небето и седна отдясно на Бога.
  20. А те излязоха и проповядваха навсякъде, като Господ им съдействаше и потвърждаваше словото със знаменията, които ги придружаваха.
(Може да затворите този прозорец (или подпрозорец) и да се върнете към статията) 


Матей 28:1-20
  1. А като мина съботата, в първия ден от седмицата дойдоха Мария Магдалена и другата Мария да видят гроба.
  2. И, ето, стана голям трус; защото ангел от Господа слезе от небето и пристъпи, отвали камъка и седна на него.
  3. Изгледът му беше като светкавица и облеклото му бяло като сняг.
  4. И в страха си от него стражарите трепереха и станаха като мъртви.
  5. А ангелът проговори на жените: Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпънатия Исус.
  6. Няма Го тук; защото възкръсна, както и каза. Елате и вижте мястото, където е лежал Господ.
  7. Идете бързо да кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите. И, ето, Той отива преди вас в Галилея; там ще Го видите; ето, казах ви.
  8. И те излязоха бързо от гроба със страх и голяма радост и се завтекоха да известят на учениците Му.
  9. И, ето, Исус ги срещна и каза: Здравейте! А те се приближиха и се хванаха за нозете Му, и Му се поклониха.
  10. Тогава Исус им каза: Не бойте се. Идете и кажете на братята Ми да идат в Галилея и там ще Ме видят.
  11. Когато те отидоха, ето, някои от стражата дойдоха в града и известиха на главните свещеници всичко, което беше станало.
  12. А те, след като се събраха със старейшините и се съвещаваха, дадоха на войниците доста пари и казаха:
  13. Кажете, че учениците Му дойдоха през нощта и Го откраднаха, когато ние спяхме.
  14. И ако слухът за това стигне до управителя, ние ще го убедим да не ви наказва и така ще ви избавим от тревоги.
  15. А те взеха парите и постъпиха, както бяха научени. И това, което те казаха, се разнесе между юдеите и продължава даже и до днес.
  16. Заветът на възкръсналия Исус Христос към учениците Му
А единадесетте ученика отидоха в Галилея, на хълма, където Исус им беше посочил.
  17. И като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.
  18. Тогава Исус се приближи към тях и заговори: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.
  19. И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух,
  20. като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на века.
(Може да затворите този прозорец (или подпрозорец) и да се върнете към статията) 


Лука 24:1-53
  1. А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, като носеха аромати, които бяха приготвили.
  2. И намериха камъка отвален от гроба.
  3. И като влязоха, не намериха тялото на Господ Исус.
  4. А докато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с ослепително облекло.
  5. И обзети от страх, те наведоха лица към земята; а мъжете им казаха: Защо търсите Живия между мъртвите?
  6. Няма Го тук, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,
  7. като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден на грешни човеци, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.
  8. И си спомниха думите Му.
  9. И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други.
  10. А това бяха Мария Магдалена, Йоанна и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите.
  11. А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха.
  12. А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя саваните, положени отделно; и отиде у дома си, като се чудеше за станалото.
  13. И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия от Йерусалим.
  14. И те разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.
  15. И докато разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
  16. но силата на очите им бе отслабена, за да не Го познаят.
  17. Той им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си по пътя? И те се спряха натъжени.
  18. И един от тях, на име Клеопа, Му отговори: Нима само Ти ли си пришълец в Йерусалим и не си узнал това, което стана там тези дни?
  19. И ги попита: Кое? А те му отговориха: Станалото с Исус Назарянина, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред целия народ;
  20. и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха.
  21. А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израел. И освен всичко това вече е трети ден, откакто стана това.
  22. При това и някои от жените измежду нас ни смаяха, като отишли рано сутринта на гроба
  23. и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
  24. И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха всичко така, както казаха жените; а Него не видели.
  25. И Той им каза: О, неразумни и мудни по сърце, да вярвате във всичко, което са говорили пророците!
  26. Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?
  27. И като почна от Моисей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.
  28. И приближиха селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.
  29. Но те Го задържаха и казаха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.
  30. И когато седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и им го подаде.
  31. Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; а Той стана невидим за тях.
  32. И разискваха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията?
  33. И в същия час станаха и се върнаха в Йерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,
  34. които казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.
  35. Те пък разказаха за станалото по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
  36. И когато говореха за това, сам Исус застана между тях и им каза: Мир вам!
  37. А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
  38. И Той им каза: Защо се смущавате и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
  39. Погледнете ръцете Ми и нозете Ми - Аз съм същият; пипнете Ме и вижте, защото дух няма плът и кости, както виждате, че Аз имам.
  40. И като каза това, им показа ръцете и нозете Си.
  41. Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене?
  42. И Му дадоха парче печена риба и меден сок.
  43. И взе и яде пред тях.
  44. Исус им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.
  45. Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията.
  46. И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,
  47. и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се започне от Йерусалим.
  48. Вие сте свидетели за това.
  49. И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Моя Отец; а вие стойте в града Йерусалим, докато се облечете със сила отгоре.
  50. И ги заведе до едно място срещу Витания; и вдигна ръцете Си да ги благослови.
  51. И като ги благославяше, отдели се от тях и се възнесе на небето.
  52. А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост;
  53. и прекарваха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога.
(Може да затворите този прозорец (или подпрозорец) и да се върнете към статията) 


Йоан 20:1-31
  1. В първия ден на седмицата Мария Магдалена дойде на гроба сутринта, докато още беше тъмно, и видя, че камъкът е отвален от гроба.
  2. Затова се завтече и дойде при Симон Петър и при другия ученик, когото Исус обичаше, и им каза: Отнесли са Господа от гроба и не знаем къде са Го положили.
  3. И така, Петър и другият ученик излязоха и отидоха на гроба;
  4. и двамата тичаха заедно, но другият ученик изпревари Петър и стигна пръв на гроба.
  5. И като надникна, видя плащениците положени, но не влезе вътре.
  6. След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащениците положени
  7. и кърпата, която беше на главата Му, не сложена при плащениците, а свита на отделно място.
  8. Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя, и повярва.
  9. Защото още не бяха разбрали Писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.
  10. И така, учениците се върнаха пак у дома си.
  11. А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така, както плачеше, надникна в гроба
  12. и видя двама ангели в бели дрехи, седнали там, където беше лежало тялото на Исус, единият откъм главата и другият откъм краката.
  13. И те я попитаха: Жено, защо плачеш? Отговори им: Защото са отнесли моя Господ и не знам къде са Го положили.
  14. Като каза това, тя се обърна и видя Исус, че стои, но не позна, че беше Той.
  15. Исус й каза: Жено, защо плачеш? Кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, Му отговори: Господине, ако ти си Го изнесъл, кажи ми къде си Го положил и аз ще Го взема.
  16. Исус й каза: Мария! Тя се обърна и Му каза на еврейски: Равуни! (Което значи "Учителю!".)
  17. Исус й каза: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и им кажи: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.
  18. Мария Магдалена дойде и извести на учениците, че е видяла Господа и че Той й казал това.
  19. А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, където бяха събрани учениците, беше заключена поради страх от юдеите, Исус дойде, застана на средата и им каза: Мир вам!
  20. И като изрече това, им показа ръцете и ребрата Си. И учениците се зарадваха, като видяха Господа.
  21. И Исус пак им каза: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.
  22. И като изрече това, духна върху тях и им каза: Приемете Святия Дух.
  23. На които простите греховете, простени са им; на които задържите, задържани са.
  24. Исус Христос и Тома
А Тома, един от дванадесетте, наречен Близнак, не беше с тях, когато бе идвал Исус.
  25. Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им отвърна: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа пръста си в раните от гвоздеите, и не сложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.
  26. И след осем дни учениците Му пак бяха вътре; и Тома беше с тях. Исус дойде, когато вратите бяха заключени, застана на средата и каза: Мир вам!
  27. Тогава каза на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, и дай ръката си и я сложи в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.
  28. Тома Му отговори: Господ мой и Бог мой!
  29. Исус му каза: Понеже Ме видя, Тома, ти повярва; блажени онези, които, без да видят, са повярвали.
  30. А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са описани в тази книга.
  31. А това бе написано, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.
(Може да затворите този прозорец (или подпрозорец) и да се върнете към статията)