17 октомври 2012 г.

Докога да обичаме

Давид Йоав
В християнския живот често се налага да избираме между любов и справедливост. И двете са качества на Бога. Ще ги разгледаме с помощта на две личности от Библията  цар Давид и военачалника му Йоав. Чрез тяхната история Писанието ни дава ценен урок: докога да обичаме.



1. Давид и Йоав


За пръв път за Йоав можем да прочетем във 2 Летописи 2:13-16, където разбираме, че Давид и Йоав са роднини – Давид е вуйчо на Йоав (Йоав е син Саруя - сестра на Давид).

Второто нещо, което ни се казва за Йоав, вече показва някои особени разлики между него и Давид. Това е случка, в която Давид вече е цар, но само над племето Юда. Над останалите предели военачалникът на покойния цар Саул е взел властта. Името му е Авенир. Той явно преди е бил в приятелски взаимоотношения и с Давид, и с Йоав. Дружините на Давид и на Авенир се срещат и започват да се бият. Авенир губи битката и побягва. Един от братята на Йоав – Асаил го подгонва. Асаил не може да се мери по сила с Авенир, но пък тича много бързо. Авенир моли Асаил да спре да го гони, защото не иска да убива брата на приятеля си Йоав. И понеже Асаил продължава да го гони, Авенир се обръща и го убива с обратната страна на копието си (може би защото е искал само да го рани). Ето каква е после реакцията на Йоав:
2 Царе 2: 27-39 И когато се върна Авенир в Хеврон, Иоав го отведе на страна в портата, за да му говори уж тайно; и там го удари в корема за кръвта на брата си Асаил; и той умря. А по-после, като чу Давид, рече: Невинен съм аз и царството ми пред Господа до века за кръвта на Авенир Нировия син; нека остане тя на Иоавовата глава и на целия му бащин дом; и нека не липсва от Иоавовия дом такъв, който има семетечение, или е прокажен, или който се подпира на тояга, или пада от меч, или е лишен от хляб. Така Иоав и брат му Ависей убиха Авенир, защото беше убил брата им Асаил в сражението при Гаваон. Тогава Давид каза на Иоав и на всичките хора, които бяха с него: Раздерете дрехите си, и препашете се с вретище, та плачете пред Авенир. И цар Давид вървеше след носилото. И погребаха Авенир в Хеврон; и царят плака с висок глас над Авенировия гроб; също и всичките хора плакаха. И царят плака над Авенир, и каза: - Трябваше ли Авенир да умре, както умира безумен? Ръцете ти не бяха вързани, нито нозете ти сложени в окови; Както пада човек пред тези, които вършат неправда, така падна ти. И всичките хора плакаха пак над него. После дойдоха всичките хора, за да предумат Давид да яде хляб, докато беше още видело; но Давид се закле, казвайки: Така да ми направи Бог, да! и повече да прибави, ако вкуся хляб, или какво да било нещо, преди да зайде слънцето. И всичките хора  научиха за това, и им стана угодно, както беше угодно на всичките хора и всичко, което правеше царят. Защото в оня ден, всичките хора и целият Израил познаха, че не беше от царя да бъде убит Авенир Нировият син. И царят каза на слугите си: Не знаете ли, че велик военачалник падна днес в Израил? Днес аз съм слаб, ако и да съм помазан за цар; а тези мъже, Саруините синове, са много жестоки за мене. Господ да въздаде на злодееца според злодеянието му.
Какво разбираме от тук за Йоав и Давид:
  • Йоав е коварен и отмъстителен;
  • Давид може да обича враговете си и искрено да скърби за смъртта им.
С тази случка библейският автор сякаш ни предупреждава какво можем да очакваме по-нататък от Йоав. Въпреки това, за Йоав изобщо не ни са написани само лоши неща. До смъртта на Давид, Йоав е военачалник над цялата войска на Давид. Ето какво го довежда до тази позиция:

И така, всичките Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон; и Давид направи завет с тях пред Господа в Хеврон; и те помазаха Давид за цар над Израил, според Господното слово чрез Самуил. Тогава Давид и целият Израил отидоха в Ерусалим (който бе Евус), къето бяха жителите на земята, евусите. А жителите на Евус казаха на Давид: Няма да влезеш тук. Обаче, Давид превзе крепостта Сион; това е Давидовият град. И рече Давид: Който пръв удари евусите, той ще бъде военачалник и вожд. И Иоав, Саруиният син, се качи пръв; и стана военачалник. (1 Летописи 11:3-6)
Разбираме, че Йоав е изключително смел и със своята смелост си спечелва правото да бъде военачалник на Божията армия. Нека прочетем още малко за това:
А като видяха амонците, че станаха омразни на Давид, амонците пратиха та наеха двадесет хиляди пешаци от вет-реовските сирийци и совенските сирийци, и хиляда мъже от царя на Мааха, и дванадесет хиляди души от товските мъже. И когато чу това Давид, прати Иоав и цялото множество силни мъже. И амонците излязоха та се строиха за бой при входа на портата; а сирийците от Сова и Реов, и мъжете от Тов и Мааха бяха отделно на полето. А Иоав, като видя, че бяха се строили за бой против него отпред и отзад, избра измежду всичките отборни Израилеви мъже, та ги опълчи против сирийците; а останалите хора даде в ръката на брата си Ависей, който ги опълчи против амонците. И каза: Ако сирийците надделеят над мене, тогава ти ще ми дойдеш на помощ; а ако амонците надделеят над тебе, тогава аз ще ти дойда на помощ. Бъди смел, и нека бъдем мъжествени за хората си и за градовете на нашия Бог; а Господ нека извърши каквото Му се вижда угодно. И така, Иоав и хората, които бяха с него, стъпиха в сражение против сирийците; а те побягнаха от него. (2 Царе 10:6-13)
Освен, че поради изключителната си смелост Йоав си спечелва правото да ръководи Божията армия, виждаме, че е и много способен за това. Може много бързо да съобрази как да победи врага дори когато е нападнат от двете страни. Трябва да вземем под внимание нещо много важно. Земите, които в този момент завладява Израел, му бяха обещани от Бога още по времето на Мойсей (Изход 23:31). Давид докато е жив, успява да завладее напълно земите, които са обещани. Понякога ни е трудно да го възприемем като новозаветни християни, но това е основното, за което беше призван Давид. Мойсей беше призван да изведе народа от Египет, Исус Навиев – да ги въведе в обещаната земя и да започне завладяването й, но Давид беше призван да изпълни Божието обещание до край. Както обаче разбираме, има сражения като това, в които Давид лично не участва, а заслугите за победите са на Йоав. С други думи, Бог изпълнява обещанията си не само чрез човека по Божието сърце - Давид, но и чрез служителя си Йоав.

Йоав има и други качества на служител на Бога.
2 Царе 12:26-29 А Иоав воюва против Рава на амонците и превзе царския град. И Иоав прати вестители до Давид, да кажат: Воювах против Рава, и даже превзех града на водите. Затова сега събери останалите хора, та разположи стана си против града и завладей го, да не би аз да завладея града, и той да се нарече с моето име. Затова Давид събра всичките хора, та отиде в Рава, би се против нея, и я завладя.
Колкото и успешен да беше Давид, не забравя, че всичките му успехи са най-вече Божии заслуги и затова нито веднъж не се възгордява и не ги приписва на себе си. Макар и да  е велик, Давид е смирен пред Бога. Такова качество показва и Йоав. Макар, че изцяло той спечелва сражението, не пожелава славата за себе си, а я отдава на този, който е над него.

В същия този момент, докато Йоав вярно изпълнява Божието дело, Давид се разхожда по покрива и съгрешава с жената на съседа си. И това не е единственият случай, когато докато Давид съгрешава, Йоав остава верен на Бога:
Но Сатана се подигна против Израил, и подбуди Давид да преброи Израил. И така, Давид каза на Иоав и на първенците на хората: Идете, пребройте Израил от Вирсавее до Дан, и доложете ми, за да науча броя им. А Иоав рече: Господ дано прибави на народа Си стократно повече отколкото са! но господарю мой царю, те всички не са ли слуги на господаря ми? Защо господарят ми желае това? Защо да стане причина за вина в Израил? Обаче, царската дума надделя над Иоав. И така, Иоав тръгна, и като обходи целия Израил, върна се в Ерусалим. И Иоав доложи на Давид броя на преброените хора. И целият Израил беше един милион и сто хиляди мъже, които можеха да теглят нож; а Юда, четиристотин седемдесет хиляди мъже, които можеха да теглят нож. А между тях той не брои левитите и вениаминците; защото царската дума беше гнусна на Иоав. (1 Летописи 1-6)
Поради първия голям грях на Давид, за който знаем от Библията, Бог му казва, че няма да липсват размирици в рода му. И наистина, стига се до там, че един от синовете му - Авесалом -  въстава срещу него и му отнема царството и войската. Давид побягва от Йерусалим с някои верни свои войници, между които е и военачалникът Йоав. Авесалом тръгва след тях заедно с редовната армия с намерението да убие баща си и така да осигури трайно царуването си над Израел. Ето какво се случва после:
И случи се Авесалом да се срещне с Давидовите слуги. А Авесалом яздеше на мъска; и като влезе мъската под гъстите клони на един голям дъб, главата му се хвана в дъба, и той увисна между небето и земята: а мъската мина изпод него. И един човек го видя та извести на Иоав, казвайки: Ето, видях Авесалом увиснал на дъб. А Иоав каза на човека, който му извести: Ето, ти си го видял; а защо не го порази там до земята? и аз бих ти дал десет сребърника и един пояс. А човекът рече на Иоав: И хиляда сребърника, ако бяха претеглени в шепата ми, не бих дигнал ръката си против царския син; защото ние слушахме царят как заповяда на тебе, на Ависей и на Итай, казвайки: Внимавайте всички, никой да се не докосне до младежа Авесалом. Иначе, ако бях постъпил невярно против живота му, нищо не се укрива от царя, и тогава сам ти би се обърнал против мене. Тогава рече Иоав: Не трябва да губя време така с тебе. И като взе в ръката си три стрели, прониза с тях сърцето на Авесалом, като беше още жив всред дъба. (2 Царе 18:9-14)
А ето и реакцията на царя:
А царят покри лицето си; и царят викаше със силен глас: Сине мой Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой! Тогава Иоав влезе при царя в къщата и каза: Ти посрами лицата на всичките си слуги, които опазиха днес живота ти и живота на синовете ти и на дъщерите ти, живота на жените ти и живота на наложниците ти. Понеже обичаш онези, които те мразят, а мразиш онези, които те обичат; защото ти показа днес, че за тебе не са нищо военачалници и слуги; защото днес познах, че ако бе останал Авесалом жив, а ние всички бяхме измрели днес, тогава щеше да ти е угодно. (2 Царе 19:4)
От една страна, Авесалом е син на Давид и е естествено Давид да скърби за смъртта му. От друга страна, Авсалом е тръгнал да убие Давид и естествената реакция на Йоав като военачалник е да защити царя си и да му върне царството. В такава ситуация за един военачалник е съвсем в реда на нещата да убие предводителя на въстаниците, дори и да е син на царя. Постъпката му е справедлива!

Замислете секой е по-прав в случая – Давид или Йоав?

Тук Йоав показва, че не само не постъпва като Давид, а изобщо и не го разбра. Както беше споменато в началото, Давид може да продължава да обича враговете си, а Йоав винаги търси справедливото отмъщение. Ето защо Давид бива наречен „човек според Божието сърце“. Грехът е бунт срещу Бога и всички ние когато грешим, се бунтуваме срещу Него. Господ обаче не забравя, че сме Негови деца и продължава да ни обича. Затова Давид не забравя, че Авесалом е негов син и продължава да го обича дори когато Авесалом търси смъртта му.

В Стария Завет виждаме Бог най-вече като справедлив – благославя праведните и наказва неправедните. Освен това, обаче, Бог и ни обича безусловно – независимо какво сме сторили. Такъв е и Давид. Толкова е трудно и неестествено да се обича безусловно в ситуации като неговите, че Йоав дори не успява да го разбере. За Йоав естественото е да се отмъщава на врага. Но Бог отрежда на всеки от двамата според способността им да обичат. В крайна сметка Бог спазва завета си с Давид завинаги и затова от неговото потомство няколко века по-късно се ражда Исус. Йоав пък свършва зле. Йоав пожелава вместо Соломон да царува друг син на Давид – Адония, защото вероятно счита миролюбивия Соломон за мекушав. Поради всичките злодеяния на Йоав, Давид преди смъртта си посъветва Соломон щом се възцари да убие Йоав.

2. Докога да обичаме


При ситуации като тъкмо представената ни, ако сме честни пред себе си, повечето от нас сигурно ще сме по-склонни да постъпим като Йоав, отколкото като Давид. Бог обаче не прави така с нас, а продължава да ни обича. В много други ситуации от живота, много по-леки, ние – християните, сякаш не можем да продължим да обичаме.

Нека си спомним за притчата за сеяча, в която той сее семето – Божието Слово (Лука 8:5-15). В повечето случаи то не попада на добра почва и дори когато пониква, изсъхва. Апостол Павел добавя и важна подробност относно сеенето:

 Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте. (1 Коринтяни 3:6)
Кое е по-важно за семето - сеенето или поливането? Еднакво важни са. Не поливаме ли, посятото изсъхва и умира. Неправилното е да смятаме, че другият единствено е отговорен за това, че е увехнал плодът на Духа в него. Видите ли, че някой изсъхва, не забравяйте – призовани сме да го поливаме, за да се съвземе. Дори напълно да умре плода, в притчата за сеяча човекът не е представен като семето или плода. Той е почватаТам пак може да се сее! Може първо да се наложи, обаче, да се грижим за почвата, т.е. за човека, преди да садим Божието Слово. Всеки разумен земеделец преди да сее семената, обработва почвата.

Възможно е дълго да се грижим за почвата, но тя да не дава плод. Това не е загуба на време!!! Замислете се – всички ние имаме нужда лично Бог да ни полива поне от време на време, за да не изсъхнем. Вероятно повечето от вас са имали достатъчно много сухи и безплодни периоди в християнския си живот. Бихте ли предпочели след известно време, ако по един или друг начин сте се оказали неблагоприятна почва, Бог да се откаже да сее Словото си у вас? 

Разгледахме двама служители на Бога – Давид и Йоав. Поставени са в някои сходни и дори общи ситуации, в които единият продължава да обича, а другият търси справедливо отмъщение. Затова единият е човекът по Божието сърце, а другият не успява вече да разбере Бога и застава срещу Неговия по-нататъшен план. Ако не продължаваме да обичаме, спираме да разбираме Бога и е възможно един ден да се окаже, че вървим срещу Божия план и Той да ни отстрани като служители.

Винаги в живота ни Бог желае от нас да продължаваме да обичаме. Както Бог е много милостив и до последно има надежда за нас, така желае и ние да продължаваме да обичаме и да се грижим за грешниците – без значение дали са невярващи или охладнели вярващи. Призовани сме да сме като сеещия Павел и като поливащия Аполос в живота им. Ще можем да го постигнем, обаче, само ако продължаваме да ги обичаме и да се грижим за тях.

Продължавайте да обичате!




(Ако намирате статията за полезна, споделете я с приятели!)


Още подобни статии:



[e-mail%255B2%255D.gif]
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ
(Можете да се отписвате!)



Снимка: alzar.org