17 ноември 2016

Как да обичаме ближния

Време за четене:

Бог не само желае да обичаме ближния. Учи ни и точно как.


Когато Исус назовава най-голямата заповед, всъщност ни насочва към текст от Писанието, който е ръководство за обичане на ближния.


/С видео/



Това е проповед по темата. Текстът е сходен, но не е идентичен.
Самата статия е под клипа.



Когато Исус е запитан за най-голямата заповед в Закона, отговаря: 
Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“ Това е първа и най-голяма заповед. А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“ На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците. (Матей 22:37-40).
Тези две заповеди, които Исус представя сякаш като една, основателно могат да бъдат наречени и сърцевината на новозаветното учение, въпреки че са цитати от старозаветния текст (Второзаконие 6:5 и Левит 19:18). Да възлюбиш Бога и ближния са две неразделни части от едно цяло. Затова апостол Йоан пише:
Ако някой каже: Обичам Бога, а мрази брат си, той е лъжец; защото който не обича брат си, когото е видял, не може да обича Бога, Когото не е видял. (1 Йоан 4:20)
Ето защо, да обичаме Бог и ближния е еднакво важно. Тук ще бъде разгледана по-подробно втората част от цялото – любовта към ближния. 

В проповедта на планината Исус за пръв път говори за това кой е ближният ни и защо трябва да го обичаме: 
Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си, а мрази неприятеля си.“ Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят, за да бъдете синове на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните. Защото ако обичате само онези, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците? И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец. (Матей 5:43-48) 
С думите „чули сте, че е било казано”, Исус поправя една силно изопачена част от Библията, която под формата на предание е била известна на народа, струпан около Исус на планината. Не е част от Писанието да се мрази неприятелят! Библейска е само първата част от това, което народът е чувал: „Обичай ближния си”. В тази поправка на изопаченото, Исус дава общи насоки за разбиране на това кой е ближният, както и обяснява защо да го обичаме – за да бъдем съвършени както Отец. Когато Исус по-нататък в евангелието изтъква най-голямата заповед в закона, насочва и за това как да обичаме ближния – „както себе си”. Когато се замисляме как обичаме себе си (в случай, че е вярно), можем да си създадем някаква представа за това как да обичаме и ближния. Но нашите представи биха могли и да са погрешни. Дори себе си можем да обичаме по неправилни начини. Ето защо, Бог не ни е оставил само нашата представа да ни насочва. Онази част от Писанието, която народът наполовина правилно е цитирал, дава много ясни насоки за това как да обичаме ближния си. Намира се в Левит 19:9-18 и ще бъде разгледана подробно. Въпреки, че е казана на израелтяните в контекста на Стария Завет с тях, от текста могат да бъдат извлечени важни принципи за любовта към ближния. 
9 Когато жънете в земята си, не жънете до границите на нивата си и не събирайте падналите в жътвата си класове.
10 Да не обираш повторно лозето си, нито да събираш баберки от лозето; да го оставиш на сиромаха и на чужденеца. Аз съм Господ, вашият Бог.
11 Да не крадете, нито да мамите и никой да не лъже ближния си.
12 И да не се кълнете лъжливо в Моето Име, нито да оскверняваш Името на Бога си. Аз съм Господ.
13 Да не притесняваш ближния си, нито да го ограбиш; да не остава в тебе заплатата на надничаря ти през нощта до сутринта.
14 Да не кълнеш глухия, нито да сложиш препънка пред слепия, а да се боиш от Бога си. Аз съм Господ.
15 Да не извършвате неправда в съд; да не показваш лицеприятие към сиромаха, нито да се притесняваш от личността на големеца, а по правда да съдиш ближния си.
16 Да не обикаляш между народа си като клеветник, нито да извършваш покушение против живота на ближния си. Аз съм Господ.
17 Да не мразиш брат си в сърцето си; да изобличаваш смело ближния си, за да не се натоварваш с грях поради него.
18 Да не отмъщаваш, нито да храниш злоба против онези, които са от народа ти, а да обичаш ближния си, както себе си. Аз съм Господ.

I. КАК ДА СЕ ОТНАСЯМЕ С БЛИЖНИЯ


За по-лесно разглеждане, заповедите в този текст ще бъдат обединени в няколко групи.

1. Заповеди, свързани с хора в по-ниско положение 


Посочени са две такива групи хора – бедни и недъгави. 

  • Бедни 

Когато жънете в земята си, не жънете до границите на нивата си и не събирайте падналите в жътвата си класове. Да не обираш повторно лозето си, нито да събираш баберки от лозето; да го оставиш на сиромаха и на чужденеца. Аз съм Господ, вашият Бог. (ст. 9-11[1])
Моавката Рут събира оставеното жито
Моавката Рут събира
оставеното жито
Макар и да започва със забрани, това е всъщност заповед, чиято цел е да покаже какво да се направи: да го оставиш на сиромаха и на чужденеца.

Първото, което е важно да схванем тук е причината за тази заповед. Това е заповед към израелтяните да правят за другите това, което самият Бог е направил за тях: 
Земята да не се продава завинаги, понеже земята е Моя; защото вие сте пришълци и заселници при Мене. (Левит 25:23). 
Собственикът на земята е Бог. Той е милосърден и е дал на своя народ земята Си, за да я обработват и така да изкарват прехраната си. Подобно нещо е изказано и по друг начин, малко по-нататък в Левит 19: 
Когато някой чужденец се засели при вас в земята ви, да не му правите зло; чужденецът, който се е заселил при вас, да ви бъде като ваш местен и да го обичаш като себе си; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя. Аз съм Господ, вашият Бог. (Стих 33-34)
а също и в този текст: 
…[Вашият Бог,] Който отдава правото на сирачето и вдовицата и обича чужденеца, като му дава храна и облекло. И така, обичайте чужденеца, защото и вие сте били чужденци в Египетската земя. (Второзаконие 10:18-19)
Израелтяните са призвани да правят нещата, които Бог е направил за тях. Да обичат чужденеца както себе си и да се грижат за него, както Бог се е грижил за тях, докато са били чужденци в Египет. Ето защо, призивът на Исус е обобщаване на това:
...Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. (Лука 6:36)
Всичките тези заповеди имат една цел и тя е заявена ясно в началото на главата:
Господ каза още на Моисей: Кажи на цялото общество израилтяни: Бъдете святи, защото Аз, Господ, вашият Бог, съм свят. (ст.1-2)
Да сме свети като Бога и да сме съвършени като Него (към което призовава Исус в Матей 5:48), са едно и също нещо. Да сме милосърдни като Отец е един от начините да сме свети и съвършени като него.

Заповедта за несъбиране на цялата реколта звучи неактуално за съвременния човек. Не е пряко насочена към нас. Но тя не е само това, което изглежда на пръв поглед – материална грижа за бедния. Ако беше така, заповедта можеше да е – да дариш част от пожънатото на бедния. Но когато го оставиш той да си го събере, не само му показваш тази грижа. Той трябва да се потруди за прехраната си. Така Бог се грижи за тези, които са бедни не поради мързел. Леността не бива поощрена. Това е крайно важно да се има предвид, когато в социалните служения към църквите се грижим за бедните. Някои хора наистина не са в състояние да се трудят за прехраната си. Но при други, ако им дадем наготово, ще им навредим. 

Това е заповед с три измерения:

1) към имащия – да помисли за нямащия;

2) срещу лицеприятието. Нямащият може да е чужденец и това е специално подчертано;

3) към нямащия – да се потруди. 

  • Недъгави

Да не кълнеш глухия, нито да сложиш препънка пред слепия, а да се боиш от Бога си. Аз съм Господ. (стих 14) 
С други думи – да не им вредиш с думи и действия. Тази заповед е относно хора, които не могат да се защитят, докато им навреждаш. Но Господ се грижи за тях. Затова призивът е израелтяните да се боят от Него и да не вършат такива неща.

2. Заповед, свързана с отнемане на живота на ближния. 

…Нито да извършваш покушение против живота на ближния си. Аз съм Господ. (ст. 16б).
Това звучи точно като шестата Божия заповед - „не убивай“. Но думите точно преди това по-скоро показват, че тук става дума за това да не станеш причина ближния ти да бъде убит. Може би е свързано с предната забрана: да не разпространяваш истории за него (верни, полу-верни или неверни), които ще изложат живота му на опасност. Това е можело да се случи поради смъртно наказание в съд или човекът да стане жертва на гнева на хора, до които са достигнали историите за него. По тези начини не убиваш ближния си, но си допринесъл за това да бъде убит.

3. Заповеди, свързани с онеправдаване на ближния 

  • Да не крадете (11а).
Тук е ясно – да не отнемаш нещо, което принадлежи на някой друг.
  • Да не притесняваш ближния си, нито да го ограбиш; да не остава в тебе заплатата на надничаря ти през нощта до сутринта. (ст. 13) 
От тази заповед разбираме, че има втори вид ограбване на ближния, който не е кражба – като откажеш да му дадеш нещо, което му се полага. Тук е даден само един пример за такова непряко ограбване – да не изплатиш навреме заплатата на работника. И понеже не всички стават работодатели в някакъв смисъл, могат да бъдат дадени примери и за друг вид подобни ограбвания. Например, когато откажеш да върнеш заем. Ближният ти се е доверил, вероятно понеже сте си близки. Помогнал ти е в нужда, като ти е дал заем. Ти, обаче, не правиш всичко възможно да върнеш заема в уговорения срок. Така го лишаваш от нещо, което е негово. 

Ако тези Божии заповеди бяха писани за българските вярващи от времето след падането на социалистическия тоталитарен режим, вероятно щеше да има и още един пример за ограбване на ближния – като го въвлечеш във финансова пирамида. Немалко български вярващи въвличаха приятелите си в такива пирамиди – уж с идеята и те, и приятелите им да спечелят от това. И даже ти да си се оказал малко по-способен да извлечеш изгода от пирамидата, преди да се срути, повечето ти въвлечени приятели остават ограбени от нея. Тук принципът е като при друга разгледана заповед. Подобно на стих 16, ставаш причина за това – зло да сполети ближния. Но не му бива отнет животът, а значителна част от финансите. 
  • Да не извършвате неправда в съд; да не показваш лицеприятие към сиромаха, нито да се притесняваш от личността на големеца, а по правда да съдиш ближния си. (ст. 15)
Извършването на „неправда в съд“ е подчертано и в стих 35 - „да не вършите неправда, когато съдите”. С това е свързана и една от 10-те заповеди – „не лъжесвидетелствай”. Да отсъдиш несправедливо, можеш и извън съдебна обстановка – например, когато съдействаш за разрешаване на някакъв спор.

В този стих е посочен още един начин, по който не помагаш на бедния, а му вредиш. Първият начин е, като му дадеш наготово, когато той може да си го изработи и така го учиш на леност. Вторият начин е, като му покажеш несправедлива милост в съд или друга подобна обстановка. Например, беден човек е откраднал нещо. Ти се смиляваш поради това, че е беден. Правиш така, че ощетеният да не получи своето. Така, освен, че нарушаваш справедливостта, също учиш бедния, че недоимъкът му го имунизира срещу някои от Божиите заповеди. А те са за всички! По същия начин, не трябва да показваш на големеца в съда, че положението или финансите му са оправдана причина да бъде отсъдено в негова полза.

Причината за тази заповед – да не вършим неправда в съд – е отново за да бъдем както „Бог, който не показва пристрастие и не приема подкуп.“ (Второзаконие 10:17б, ББД 2013)

4. Заповеди, свързани с говорене 

  • …Никой да не лъже ближния си. (ст. 11а)
Някои вярващи са с впечатлението, че понеже в Десетте заповеди е писано „не лъжесвидетелствай“, то няма заповед „не лъжи“. Има. Ето я. Заповедите в Левит 19:9-18 са един по-разширен вид на повечето от десетте заповеди, които регулират взаимоотношенията между хората. Тази заповед бива нарушавана нерядко от много вярващи. Често се случва по метода на Авраам.
Авраам моли Сара да казва че му е сестра
Авраам моли Сара
да казва, че му е сестра
За да не изложи живота си на риск в Египет (Битие 12:10-20) и по-късно в Герар (Битие 20), той моли жена си да казва, че му е сестра. Това се оказва полуистина, понеже Сара му е полу-сестра (от единия му родител). Но на практика, твърдението е пълна лъжа, понеже Сара и Авраам са изцяло съпрузи. Именно от това се интересуват владетелите на Египет и Герар. Биват излъгани. Когато им спестява важната част от истината, Авраам наврежда и на фараона, и на Авимелех. Също и на много хора от народа им. А изненадващо в историята, Авимелех дори се бои от същия Бог, в Когото е повярвал Авраам. Налага се самият Бог да му каже, че страда поради злината, сторена му от Авраам. Още по-важно за библейския разказ е, че така Авраам застрашава плана на Бог да му даде потомство именно от съпругата му Сара. Примерът на Авраам заразява и потомъка му Исак (Битие 26:1-11). И той със същите страхове излъгва жителите на Герар и владетеля Авимелех, че Ревека му е сестра. И въпреки че Исак и Ревека също са роднини, този път дори не е вярно, че тя му е сестра (Исак е братовчед на баща й). Тази история нагледно показва какви са последствията от една лъжа – полуистина, много преди да бъде дадена заповедта в Левит 19:11а.
  • Нито да мамите. (ст. 11б)
Обикновено маменето също е свързано с думи. Но може и да е само с действия.
  • И да не се кълнете лъжливо в Моето Име, нито да оскверняваш Името на Бога си. Аз съм Господ. (ст. 12)
Някои коментатори считат, че стихове 11-12 се отнасят към едно и също нещо. Когато някой открадне нещо, често лъже и мами, за да прикрие престъплението си. Когато бъде обвинен, е изкушен да започне да се кълне, че е невинен.[2] В някои случаи клетвата в Божието име е било легитимното средство за разрешаване на спор: 
Ако някой даде на ближния си осел или вол, или овца, или каквото и да било животно да го пази и то умре или се нарани, или бъде откарано, без да види някой, спорът ще бъде решен, когато пазачът се закълне в името на Господа, че не е сложил ръката си върху имота на ближния си, и стопанинът му да приеме това свидетелство, а пазачът няма да плаща. (Изход 22:10-11) 
Клетва в Божието име е бил законов начин за разрешаване на спор. Но когато тя се използва за да се прикрие кражба, така „оскверняваш Името на Бога си”.
  • Да не злословиш глухия (ст. 14а, ББД 2013).
Това вече беше разяснено. Тук само бива изброено сред заповедите, свързани с говорене.
  • Да не обикаляш като одумник (ст. 16а, „Библейска лига”; в други преводи: "клеветник").
Някои съвременни равини считат, че това е заповед най-вече срещу клюкарстването[3] и че проказата е била наказание най-вече срещу този грях.[4] Жалко е, че вярващите в България не се отнасяме с такава сериозност към клюките и често ги считаме просто като начин на общуване, срещу който Библията няма нищо против. А тя на много места определя клюките като тежък грях. (Може да прочетете статиите по темата "ЦърквоРазбивачът - КЛЮКИ" и "Думи като стрели". За предпочитане е първо да довършите тази статия, а връзки към другите две са дадени и под нея).
  • …Да изобличаваш смело ближния си, за да не се натоварваш с грях поради него. (ст. 17б)
Тук има още един случай на заповед, която казва не какво да не правим, но какво да правим. Грях може да се допусне не само чрез погрешно говорене, но и с липса на говорене. Конкретният случай тук е, че не трябва да задържаш тайно омраза в сърцето си. Вместо това, изобличи човека лице в лице! Не като разказваш зад гърба му колко зле е постъпил и така създаваш клюки. Лице в лице! Така ти няма да трупаш отрицателни чувства като омраза, а той може и да се поправи.
Пророк Натан разказва историята за сиромаха и агнето
Пророк Натан разказва историята
за сиромаха и агнето
Но за да се поправи, важно е не само да изкажеш нещата в лицето на човека. Кажи ги по подходящия начин - с тактичност. На това ни учи библейската история за пророк Натан. Той изобличава цар Давид за греховете, свързани с Витсавее (II Царе 12). Изявява му вината лице в лице. Прави го толкова мъдро и внимателно, че Давид вместо да се ядоса, се покайва и се поправя. 

5. Заповеди, свързани със състоянието на сърцето 

  • Да не мразиш брат си в сърцето си. (ст. 17а)
Не е свързано само с чувства, както мислим днес, а с действия, които произтичат от това наше отношение. Следват точно такива действия:
  • Да не отмъщаваш, нито да храниш злоба против онези, които са от народа ти. (ст. 18а)
Отмъщаването е действие, подбудено от омраза. Подхранването на злоба - също. Не е просто отрицателно чувство, което изпитваш към другия. То е отношение, което решаваш да поддържаш и подхранваш.
  • ...А да обичаш ближния си, както себе си. Аз съм Господ. (ст. 18 б) 
Последната група отношения към ближния е свързана със състоянието на сърцето. В него не трябва да има отрицателно отношение като омраза, злоба, мисли за отмъщение. Вместо това, ближният трябва дори да бъде обичан. Това е последната и най-висша фаза на отношение към ближния. Тя прави отношението към него да е напълно изправно – както Бог желае. Едва тогава може да си свят, както Бог е свят и съвършен, както Той е съвършен. 

II. „Кой е моят ближен? 


Въпреки че Исус загатва това в споменатия вече текст (Матей 5:43-48), важно е да разбираме ясно кой е ближният. Иначе, може да се окаже, че се стремим да изпълняваме заповедта да обичаме ближния, но само към тези, за които сме си решили, че са ни ближни.

Законникът пита Исус А кой е моят ближен
Законникът пита Исус:
„А кой е моят ближен?”
Кой е моят ближен? В Лука 10:29 този въпрос е зададен на Исус от един законник. Последният знае добре заповедта в Левит 19 да възлюбиш „ближния като себе си”. Но за да се оправдае, попита: „А кой е моят ближен?”. По подобен начин реагира и Пилат, когато Исус му каза, че дойде да свидетелства за истината. Римският управник решава да философства и го пита: „Що е истина?” (Йоан 18:38). Това е често измъкване и днес на много вярващи. За да оправдаят себе си, представят някоя библейска истина като сложен проблем. Например, съвременната култура ни кара да вярваме, че хомосексуалните отношения трябва да са равнопоставени във всичко на хетеросексуалните. Поради това, не малко християни представят простите и ясни библейски становища относно хомосексуалните отношения като сложен и неясен проблем.[5]

Каква връзка има това със заповедта да се обича ближния ли? Законникът доста ясно трябваше от тези заповеди да знае кой е неговият ближен. Действително думата на еврейски се появява в старозаветния текст 186 пъти и с няколко различни значения. Думата за „ближен” на еврейски означава „съсед, приятел, другар, колега, друг”.[6] Това различно значение би могло да служи за оправдание на този, който търси оправдание: как да се изпълнява заповед, без да се разбира точно какво казва тя? Но текстът в Левит 19 не само учи да обичаме ближния. Показва и кой е ближният:
  • Сиромахът и чужденецът, който се е заселил при вас (ст. 10, 34, 35) 
  • работникът ти (ст. 13) 
  • недъгавият (ст. 14) 
  • сиромахът и големецът в съда (ст. 15) 
  • човек от народа ти (ст. 16,18) 
  • брат ти (приятелят ти), който е съгрешил против теб (ст. 17) 
Защо всичките тези неща трябва да се отнасят къмвъпроса кой е ближният ти? Заедно с тях, в този кратък текст думата „ближен“ е повторена пет пъти. С други думи, целият текст се отнася за ближния, не само стих 18, който е най-познат.

Кой е ближният ти? – На практика всеки, с когото имаш или ще имаш взаимоотношения. В разгледания още в началото пасаж Матей 5:43-48, Исус посочва, че ближен е дори неприятелят ни.

Притчата за самарянина
Притчата за самарянина
В съзвучие с текста от Левит 19:9-18, Исус дава пример за ближен чрез Притчата за самарянина. Според Левит 19, ближен е бедният и онеправданият. В притчата пътникът е бит и онеправдан. Също, тук е подчертано силно, че ближен е и чужденецът в земята ти. В притчата това сравнение е подсилено, като ближният е от самаряните, които юдеите са ненавиждали вероятно повече от всеки чужденец.[7]


Иди и ти прави така
- Иди и ти прави така!
Притчата завършва с това, че ближен на нападнатия от разбойниците страдалец е бил самарянинът. Накрая прозвучава призивът на Исус:
„Иди и ти прави така” (Лука 10:37).
С други думи… 

Създавай си ближни чрез грижа! 

III. Защо да обичаме ближния? 


Защо да обичаме ближния по всичките тези начини ли? Както и с някои от предните заповеди, в Библията е посочена причината за тази заповед. Казва я и Самият Исус: „…Да се любите един друг; както Аз ви възлюбих“ (Йоан 13:34; 15:2). Така правим за другите това, което Бог е направил за нас. По този начин ставаме свети и съвършени, както е Той.

Тези заповеди са точно толкова актуални днес, колкото са били и в Стария завет. Показват ни как да обичаме. Любовта не е просто израз на чувства, а нещо, което градим ежедневно – с неща, които правим и с такива, които не правим. 

Важни изводи за това как да обичаме 


1) Прави добро! Любовта е дейна! За да обичаш ближния, нужно е да вършиш някои неща. Сред тях е това – да се погрижиш за него, когато е в нужда. Така да се погрижиш, че не просто да го съжалиш и да му дадеш от каквото има нужда, но да го изграждаш.

2) Не прави! За да обичаш, нужно е да не вършиш някои неща – такива, които могат да изложат на опасност живота на ближния, да го онеправдаваш, да говориш зло за него...

3) Имай изрядно сърце! Необходимо е дори сърцето ти да е в изрядно състояние спрямо ближния. Това включва:
  • Да не поддържаш. В сърцето ни не трябва да пуска корен каквото и да е лошо отношение към ближния. Едва след това, може да е налично и следващото условие за изрядно сърце.
  • Да поддържаш. Божията цел за нас не е безразличие към другия. Поради това, не е достатъчно да не поддържаш лошо отношение към него. Нужно е да подхранваш добрите отношения, като желание за близост. Едва тогава в сърцето си може да поддържаш съвършеното отношение към ближния – любов.

Редът на тези заповеди е много показателен. Първо си създаваш ближен чрез грижа – вършиш нещо добро за него. След това, гледаш да опазиш тази близост, като избягваш да вършиш неща, които ще повредят взаимоотношенията ви. Междувременно, пак се стараеш да му правиш добро (заповедите за това какво да правиш и какво да не правиш, се преплитат). Накрая, за да е близостта пълна, следиш да е изрядно и състоянието на сърцето ти спрямо него.

Едва когато си изряден и в трите неща:
вършене на добро,
невършене на зло
и състояние на сърцето,
постигаш онова, което всъщност желае Бог
– обичаш ближния както себе си.



Ако намирате статията за полезна, споделете я с приятели! 
Ако нещо конкретно ви е впечатлило, моля, коментирайте.

[e-mail%255B2%255D.gif]

АБОНИРАЙТЕ СЕ

ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

(Можете да се отписвате!)

  


БЕЛЕЖКИ:
[1] В почти всички случаи са използвани цитати от Библия. Ревизирано издание. Българско библейско дружество, 2015, Bible.com. В случаите, когато е предпочетен друг превод, той е посочен.
[2] Sklar, Jay. Leviticus: An Introduction and Commentary (Tyndale Old Testament Commentaries). IVP Academic, 2014, e-book, p. 501.1 / 735
[3] Chabad-Lubavitch Media Center. "Gossip and Slander - Lethal Words." Judaism, Torah and Jewish info - Chabad-Lubavitch. http://www.chabad.org/library/article_cdo/aid/920718/jewish/Gossip-and-Slander.htm (accessed 11 17, 2016).
[4] Holzkenner, Rochel. "The Gossiper and the Priest." Judaism, Torah and Jewish info - Chabad-Lubavitch. http://www.chabad.org/parshah/article_cdo/aid/1176443/jewish/The-Gossiper-and-the-Priest.htm (accessed 11 17, 2016).
[5] Това не е тема, която може да бъде разгледана тук, но нека читателят забележи, че давам пример с хомосексуални отношения, а не с хомосексуални влечения. По отношение на хомосексуалните отношения Библията е ясна и недвусмислена, независимо дали ни харесва или не.
[6] "7453. rea." Bible Hub: Search, Read, Study the Bible in Many Languages. http://biblehub.com/hebrew/7453.htm (accessed 11 17, 2016).
[7] От Библията е известна причината за ненавистта към самаряните. След като Асирия превзема Северното царство Израел (със столица Самария), изселва голяма част от евреите по други места в империята. В тяхната земя заселват други завладени народи. С течение на времето, в областта живее население, което е етнически смес между останалите евреи и доведените народи. То изповядва смесени вярвания от древната еврейска вяра и от верите на други народи. Тези два вида смесвания карат останалите евреи да считат самаряните за изключително нечисти.

БИБЛЕЙСКИ ПРЕВОДИ:
   Библия. Ревизирано издание. Българско библейско дружество, С. 2015

   Библия, нов превод от оригиналните езици. Българско библейско дружество, С. 2013
   Библия. Библейска лига, С. 2002

Картинки:  Free Bible imagesLa gaceta bíblica