Египтянинът – въстаникът, с когото объркват Павел

• Кой е египтянинът от Деяния 21:38?
• Защо объркват Павел с него?
• Защо е важен за разказа в Деяния?
• Защо е важен за нас?

Споделяне

---

Статията е от раздела БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК

СЕРИЯ:

„Юдейски въстаници в Новия Завет“

---

И когато щяха да въведат Павел в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да кажа нещо? А той каза: Знаеш ли гръцки? Не си ли тогава онзи египтянин, който преди известно време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци? (Деяния 31:37-38)

I. Какво се знае за египтянина

1. Източници на информация

За този египтянин нямаме друга информация в библейските текстове. За него пише накратко юдейският историк Йосиф Флавий – съвременник на описаните събития – в две от книгите си: Юдейската война и Юдейски древности:

„Още по-голяма вреда нанесъл на юдеите египетският псевдопророк. Дошъл в страната като шарлатанин, който спечелил доверието на хората като пророк, събрал около 30 000 измамени, завел ги от пустинята до планината на маслините и оттам вече можел да нападне Йерусалим, да овладее римската стража и да властва над народа със заобикалящите го щитоносци. Феликс изпреварил нападението му, като го пресрещнал с римските тежковъоръжени войници, и целият народ се включил в защитата, така че като се завързало сражение, египтянинът избягал с малцина, много от неговите хора били убити и пленени, а останалите се пръснали и всеки се укрил в родината си.“^[1]

Почти две десетилетия по-късно Йосиф Флавий пише книгата си „Юдейски древности“^[2], в която отново разказва за египтянина, макар и разказът да е малко променен.

„По това време в Йерусалим се яви един египтянин, който казваше, че е пророк; той убеждаваше народа да дойде с него в Елеонската планина, която се намира на пет стадия от града. Твърдеше, че иска да им покаже как по негова заповед ще паднат стените на града и те ще могат да влязат свободно. Щом Феликс узна за това, заповяда войниците да се въоръжат и като се отправи от Йерусалим с много конници и пехота, нападна привържениците на египтянина, четиристотин от тях уби, а двеста хвана живи. Самият египтянин избяга след битката и изчезна.“^[3]

 

2. Трите текста за египтянина

Приликите между описанията в трите текста показват ясно, че става дума за един и същ въстаник:

• Той няма посочено име, но явно произхожда от Египет.
• Събира въстаници срещу Рим, като думата в „Деяния“, преведена на български в повечето преводи като „убийци“, в старогръцкия текст е много специфично понятие, което се отнася конкретно за юдейски убийци, които са насочени срещу римската власт (за тях ще бъде отделена специална статия!).
• Според текста в Лука египтянинът ги отвежда в пустинята, а според първия текст на Йосиф Флавий – от пустинята. Подразбира се, че толкова хиляди души не са си живеели там, т.е. отново, първо ги е завел в пустинята. В по-късния разказ на Йосиф Флавий пустинята не е спомената. Според двата разказа на Йосиф Флавий египтянинът се представя за пророк. В текста в Деяния това не е упоменато, но фразата на Лука „изведе в пустинята“ допуска възможността да очаква читателят да направи подобна връзка с Мойсей. Особено чест подход при Лука е не да посочва директна връзка към старозаветни текстове, а само да намеква за такава. В текста в „Деяния“ това го разказва римски военен служител и за разлика от Йосиф Флавий, той не би следвало да се вълнува от връзка със старозаветни пророци.
• И според трите разказа въстанието е неуспешно, но предводителят е все още жив. Докато в текстовете на Йосиф Флавий това се казва директно, в Деяния го показва контекстът – римската власт явно още го издирва (което говори за неуспешно въстание и избягал водач).

  

  Египтянинът – поражение на въстанието и бягство

• Първият разказ на Йосиф Флавий показва отношението на жителите на Ерусалим: „целият народ се включил в защитата“. Контекстът на описаното от Лука показва подобно отношение срещу Павел: „целият град се развълнува“ (21:30); „целият Йерусалим е размирен“ (21:31); „целият народ вървеше отзад и викаше: Премахни го“ (21:36), след което хилядникът, чието име е Лисий (Деяния 23:26; 24:7,22), предполага, че вероятно това е избягалият въстаник.

Разлики в разказите:

• Йосиф Флавий описва повече детайли, но не са еднакви и в двата му текста. Например, в първия разказ египтянинът отвежда въстаническата си войска „да нападне Йерусалим, да овладее римската стража“ (т.е. стените следва да бъдат превзети с битка), а според втория: „по негова заповед ще паднат стените на града и те ще могат да влязат свободно“ (т.е. битка за превземане на стените не се налага).
• Броят на въстаниците не съответства и в трите текста, като странното е, че силно се разминава и в двете книги на Йосиф Флавий. Някои обясняват разликата между описаните 4000 в Деяния и 30 000 в първия разказ на Йосиф Флавий с това, че са изписвани не с арабски числа, а с гръцки букви, които, точно както римските, са обозначавали числа. В случая са две сходно изглеждащи букви с една чертичка разлика: „Δ“ (делта) = 4 и „Λ“ (ламбда) = 30.^[4] Такова обяснение предполага някой някъде да е допуснал грешка – при записването или при прочита, като тук не става дума непременно за грешка на Лука или на Йосиф Флавий. И двамата изписват числата си с думи^[5], но грешката може да се е случила по-рано в източниците, които използват.^[6] Така или иначе, всички учени, изследващи текстовете на Йосиф Флавий считат, че той често завишава числата.^[7] Показателно е, че във втория си разказ драстично намаля броя на въстаниците. Без да заявява колко са общо, описва, че Феликс „четиристотин от тях уби, а двеста хвана живи“. Ако все още е вярно твърдението от първия разказ, невключващо числа: „египтянинът избягал с малцина… а останалите се пръснали и всеки се укрил в родината си“, тогава тези вероятно две групи хора (избягалите с него и разпръснатите), ако биха се добавили към убитите и пленените, възможно е да се окажат близка бройка до описаните четири хиляди в „Деяния“. Убийците, за които говори хилядникът Лисий не са подразделение на редовна войска, че да са кръгло число, а и според разказите на Йосиф Флавий не са убити или пленени всички, че да могат да ги преброят римляните. Бройката, която посочва хилядникът е със сигурност приблизителна. Важно е тук да се има предвид нещо съществено. Докато Йосиф Флавий си поставя за цел да разкаже за въстаника, макар и накратко, Лука не го прави. Той разказва за Павел. Предава думите на хилядника, за които явно знае от апостола и е напълно възможно да ги повтаря дори дословно. Самата информация на хилядника Лисий за броя на въстаналите може да е достатъчно точна или да не е, но в случая става дума за различна бройка, която дават Йосиф Флавий и Лисий (а не непременно Лука).

3. Египтянин?

Въпреки че е наречен „египтянин“, въстаникът явно е юдеин, живеещ в римската провинция Египет, а не езичник. Иначе е твърде невероятно да бъде последван от юдеи,^[8] а и както посочват ясно двата текста на Йосиф Флавий, привържениците му са юдеи от Палестина. Юдеи емигрират в Египет още през VI в. пр. Хр., но запазват тесни връзки с Ерусалим, като често предприемат поклоннически пътувания до храма.^[9]

4. Датировка и място на въстанието

От краткото описание на хилядника не може да се заключи много за времето и мястото на въстанието, но текстовете на Йосиф Флавий помагат за това.

• Време. И в двата си разказа Йосиф Флавий описва, че въстанието е по времето на Феликс, който все още е управникът когато хилядникът залавя Павел (Деяния 23:24-24:27; 25:14). Феликс е управител на Юдея в периода 52-60 г. сл. Хр.^[10], като последните две години от управлението си държи Павел в затвора (Деяния 24:27), т.е. въстанието е преди 58 г. сл. Хр. Поради тази причина библейските изследователи поместват въстанието между 54-56 г. сл. Хр.[11]

• 

  Юдейската пустиня
  и Ерусалим

  Място. Въпреки че Йосиф Флавий също не дава името на пустинята, въстаниците са се изкачили на Елеонската планина (наричана още „Елеонски хълм“; „Планина на маслините“), явно пътувайки през Юдейската пустиня и изкачвайки хълма от изток, за да превземат Ерусалим.^[12] Самата Юдейска пустиня започва от източните покрайнини на днешния Ерусалим,^[13] което обяснява защо дори не е нужно за палестински юдеин като Йосиф Флавий да дава име на пустинята.

5. „Знаеш ли гръцки?“

Явно е, че Павел на гръцки задава въпроса си „Позволено ли ми е да кажа нещо?“ Последвалият ответен въпрос на хилядника – дали Павел знае гръцки – създава противоречия между библейските тълкуватели относно това дали египтянинът знае гръцки или не и как това го свързва с Павел. Ето някои от възможностите:

1) Египтянинът не знае гръцки

Хилядникът предполага, че египтянинът е варварин (т.е. не знае гръцки). Това предположение, заедно с отговора на Павел, че е евреин от Тарс – важен град в Киликия, предполага селски произход на египетския бунтовник.^[14] Други обяснения на тази възможност са хилядникът или да не знае, че много египтяни говорят гръцки и че това е предпочитаният език от юдеите в Египет, или да разполага с информация, че този конкретен египетски въстаник не говори гръцки.^[15] Ако случаят е такъв, Лисий подозира, че Павел е египетският въстаник до момента, в който апостолът проговаря на гръцки.

2) Египтянинът знае гръцки

Александър Македонски завладява Египет през 332 г. пр. Хр., а след смъртта му през 323 г. пр. Хр. Египет остава владение на генерала му Птолемей I и неговата елинистична (древногръцка) династия – Птолемеи – до 30 г. пр. Хр. Въпреки че гръцкият не е наложен като единствения официален език, а е запазен и египетският, гръцкият е езикът на управляващата класа. Създават се елинистични градове, като Александрия, силно се разпространяват елинската култура и език, дори сред египетското население. По времето на Апостол Павел юдеите в Египет живеят най-вече в Александрия, но също и в други от по-големите елинистични градове. Особено в Александрия повечето юдеи използват гръцкия като писмен език, а вероятно и като говорим.^[16] Ето защо, въз основа на познатата информация, може да се заключи, че египетски юдеин се е очаквало, че знае гръцки.

Ако такова е значението на текста, римлянинът е изненадан, че Павел знае гръцки и именно това го кара да направи връзка с въстаника. Изглежда е предполагал, че причинителят на смут в храма е юдеин с груб характер и без образование, а вместо това чува любезно обръщение на изискан гръцки.^[17] Нещо повече, Йосиф Флавий разказва една особеност на юдеите в онзи период, точно докато говори за гръцкия език: „…У нас не уважават много тези, които знаят много чужди езици, тъй като се смята, че това умение принадлежи не само на свободните, но и на робите. Само тези, които знаят с точност закона и умеят да тълкуват Писанието, се признават за истински образовани хора“.^[18] Щом е така, дори причината за смута да би бил образован юдеин, отново, презумпцията е, че няма да знае гръцки на добро ниво.^[19] В този момент хилядникът се опитва да помести Павел сред потенциалните размирници от чужд произход, говорещи гръцки и избягалият египтянин отговаря на тези условия. Следващият въпрос може да се преведе като „Значи не си онзи египтянин…?“ или „Не си ли тогава онзи египтянин…?“. Вторият вариант на превод изглежда граматически по-оправдан. Съдържа в себе си елемент на изненада, но и на заключение – предполага положителен отговор – явно като следствие от това, че египтянинът знае гръцки.^[20]

3) Египтянинът би следвало да говори гръцки със специфичен диалект

Трета група библейски тълкуватели считат, че въпросът на хилядника е провокиран не от това, че чува няколко думи на гръцки, но от качеството им. При тази възможност хилядникът е наясно, че египетските юдеи говорят гръцки. Презумпцията е, че ще говорят с отчетлив египетски акцент. Дори юдейският аристократ Йосиф Флавий се оплаква, че гръцкият му език издава арамейски акцент поради произхода му.^[21] Гръцкият език на Павел, обаче, е оформен от израстването му в гръкоговорящ град на Мала Азия и от годините, прекарани в други подобни градове, включително в провинция Ахая (днешна Гърция) – в градове, като Атина и Коринт (Деяния 17:15-34; 18:11; 19:8–10; 21:39). От друга страна, името на хилядника и фактът, че е купил римското си гражданство, показват, че е грък^[22], т.е. способен е да отчете качеството на езика на Павел.

Не може да се заключи със сигурност, че само една от трите възможности е правдоподобна, но като че ли историческата информация и старогръцката граматика предполагат, че според хилядника самият факт, че Павел проговаря на гръцки го кара да направи връзка конкретно с египетския въстаник (без да е важен за случая някакъв диалект), понеже владеенето на този език би бил прилика между двамата, а не разлика.

6. Защо в пустинята

Една от причините да бъдат събрани въстаниците в пустинята е чисто прагматична – въстаникът е можел по-безопасно да събира там тълпи, без да бъде прекъснат от римската власт. Малко по-късни въстаници считат пустинята за подходящо място, където да избегнат римски нападения.^[23] Но освен това има и богословска причина. Старозаветни пророци говорят за нов изход в пустинята. Един такъв текст е от пророк Осия, където поетично е представена любовта на Бог към народа му Израел:

Но, ето, Аз ще я привлека

и като я заведа в пустинята,

ще ѝ говоря по сърцето ѝ.

И още оттам ще ѝ дам ханаанските лозя

и долината Ахор за врата на надежда;

и там тя ще се отзове, както в дните на младостта си

и както в деня, когато излезе от египетската земя. (Осия 2:14-15)

Друг такъв текст е от пророк Исая, цитиран и в четирите евангелия:

Глас на един, който вика:

Пригответе в пустинята пътя за Господа,

направете в безводното място прав път за нашия Бог. (Исая 40:3)

Някои юдейски въстанически движения е явно, че черпят вдъхновение от тези текстове.^[24]

II. Значение на египетския въстаник за библейския разказ

1. Защо Павел е взет за египтянина

Лисий очевидно обърква Павел с този египетски революционер, който, сякаш се е завърнал на мястото на дейността си и е заловен от хора, които го познават и са решени да го убият, за да отмъстят за смъртта на последователите му.^[25] Жителите на Ерусалим вече са съдействали на Рим срещу въстаническата войска на египтянина и сегашното им масово желание да убият Павел показва добрата възможност да става дума за един и същ човек.^[26] Залавянето на толкова търсен от римската власт революционер би се отразило отлично на кариерата на хилядника.^[27]

2. Защо е важен този разказ в „Деяния“

Важният въпрос е: защо авторът на „Деяния“ счита за важно да ни запознае си диалога между Лисий и Павел? Лука полага значителни усилия да покаже, че всеки, който е последовател на Исус, се съобразява със социалните и религиозните норми в обществото. Никога не е подстрекател на обществени или политически безредици – както в Палестина, така и извън нея (Лука 1:6; 2:22, 24, 39, 51 и др.; Деяния 13:45, 50; 14:2, 19; 17:5–8; etc.). Фактът, че Павел е оправдан по обвиненията срещу него (Деяния 23:29; 25:25–27; 26:31–32), подкрепя това. За разлика от участниците в юдейските въстания срещу Рим, този епизод от „Деяния“ косвено потвърждава лоялността на Павел като римски гражданин. Освен това, Павел е представен в „Деяния“ като истинския представител на Бога. Тези, които са представлявали различни духовни интереси, включително египтянинът, би следвало да се разбират като подведени и подвеждащи.^[28]

III. Някои приложения за съвременния християнин

1) Всеки християнин живее в конкретна държава. Не винаги тя бива управлявана от неговия народ или от най-съвестните управници. Подобно на юдеите в онзи исторически момент, които често са потискани от римската власт, съвременният християнин нерядко е жертва на недобросъвестни управници. Както ясно осъзнава Павел, основната мисия на християнина е да достигне света за Христос и обикновено противопоставянето на властта би било пречка, а не част от мисията. Затова и заявява:

„Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са определени от Бога. Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят, ще навлекат осъждане на себе си“ (Римляни 13:1-2).

Това не значи, че е невъзможно Бог да призовава християни на ръководни позиции в държавата и да им съдейства да я направят по-добро място за живот. Самият Павел свидетелства на управници за Христос (Деяния 24:10-25, ст.24-25; 26:1-29), без да прави и намек, че следването на Христос трябва да доведе до слизането им от власт. Но основният призив към християнина винаги е благата вест – че БОЖИЕТО ЦАРСТВО наближава (Матей 3:3, 4:17, 10:7, 24:14 Марк 1:14-15, 16:15, Деяния 1:8). Ето защо е от съществено значение политическите нагласи на християнина да не спъват по никакъв начин мисията за разпространение на благата вест (1 Коринтяни 9:12), но да пораждат поведение, което съдейства първо на тази мисия (1 Коринтяни 9:19-23).

Нека се има предвид, обаче, че правилото за покорство към властта има едно важно изключение. Нерядко властта е враждебно настроена срещу благовестието. В конкретния случай с Павел върховната римска власт се вълнува да няма бунтовническо поведение, а не дали се разпространява евангелието. Но местната юдейска власт в Ерусалим е често враждебно настроена срещу благовестието на Павел (Деяния 23:2; 23:12-16, 20-21; 24:1-9; 25:2-3). В по-ранен случай апостолите ясно заявяват на тези свои юдейски водачи, че що се отнася до разпространение на евангелието, следва „да се покоряваме на Бога, а не на човеците.“ (Деяния 5:30). Ето защо, подобно на Павел, длъжни сме да се покоряваме на властта в името на разпространението на благата вест, освен в случаите, когато тя забранява именно благовестието и в по-широк смисъл – ако издава закони срещу основни Библейски принципи за християнския живот. Такива случаи не са повод за цялостно непокорство към властта, а само относно наредбите, които са в пряк разрез с основните библейски принципи. Покорни сме първо на Бога! След това идва и важното покорство към властта.

2) Имало е множество хора в историята, които подбуждат революционни или военни движения, водени от заблудата, че това е, което Бог желае. Вероятно най-известен пример са кръстоносните походи. Не можем да предвидим в кой момент и къде биха се появили условия множество християни да бъдат заблудени от някого, че определено революционно движение или война са водени в името на свети мотиви. Ако подобно нещо се случи, нека последователите на Христос, подобно на Павел, се разграничат и да служат на това, на което действително Христос е призовал последователите си – разрастване на Божието царство чрез разпространяване на благата вест и изграждане на ученици на Христос (Матей 28:19-20, Марк 16:15-16).

СПОДЕЛЯНЕ

---

СПОДЕЛЕТЕ С ПРИЯТЕЛИ! 

Статии от серията:

• Галилеянинът Юда – въстаникът „месия“ от Деяния 5:37
• Тевда – въстаникът „месия“ от Деяния 5:36
• Варава – разбойник или народен герой?

Споменати статии:

• Лисий – хилядникът, спасил Павел от смърт
• Хилядник
• Арамейски език

За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата статия в блога:

АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

(Можете да се отписвате!)

Системата не изпраща спам,
единствено новите статии.

---

Обратно към БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК

---

Бележки

^{[1] Йосиф Флавий, Юдейската война, II.11.5}

^{[2] G.W. Poole, “Flavius Josephus.” Encyclopedia Britannica, October 15, 2025. https://www.britannica.com/biography/Flavius-Josephus.}

^{[3] Йосиф Флавий, Юдейски древности, Том 3 (София: Изток-Запад, 2024), 20.169-171}

^{[4] The Anchor Yale Bible Dictionary, by Wilkins J. Michael, ed. David Freedman (Yale, CT: Yale University Press, 1992), s.v. “Egyptian, the,” by S. Kent Brown.}

^{[5] “5070. tetrakischilioi,” Bible Hub, accessed October 30, 2025, https://biblehub.com/greek/5070.htm. https://biblehub.com/greek/5070.htm; “Liber II: Φλαυίου Ἰωσήπου ἱστορία Ἰουδαικοῦ πολέμου πρὸς Ῥωμαίους βιβλίον β´,” Π α ρ α κ ά λ υ ψ ι ς, accessed October 30, 2025, https://www.patrologia-lib.ru/hebraica/jos/bj/02.htm.; “τρισμύριοι,” Μορφω, accessed October 30, 2025, https://logeion.uchicago.edu/morpho/τρισμύριοι.}

^{[6] C. K. Barrett, A Critical and Exegetical Commentary on the Acts of the Apostles (New York, NY: T&T Clark, 2004), 2: 1759-1764 / 4444,epub.}

^{[7] Craig S. Keener, Acts: An Exegetical Commentary (Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2014), 3:2039-49 / 7952,epub.}

^{[8] The Anchor, s.v. “Egyptian, the.”}

^{[9] The Baker Illustrated Bible Dictionary, ed. Tremper Longman III (Grand Rapids, MI: Baker Books, 2013), s.v. “Egyptian, the”, epub.}

^{[10] Richard Gottheil and Samuel Krauss, “Felix (Antonius Felix),” Jewish Encyclopedia, accessed October 30, 2025, https://www.jewishencyclopedia.com/articles/6067-felix-antonius-felix.}

^{[11] Bible Dictionary, ed. Charles W. Draper, Holman Illustrated (Holman Reference, 2003), under “Egyptian, the,” by Chad Brand and Archie England; Keener, Acts: An Exegetical, 3:2039-49 / 7952.}

^{[12] The Anchor, s.v. “Egyptian, the.”}

^{[13] “Judean Desert,” Welcome to Israel, accessed November 1, 2025, https://israelwelcome.com/judean-desert.}

^{[14] Bible Dictionary, “Egyptian, the.”}

^{[15] Echhard J. Schnabel, Acts, ed. Clinton E. Arnold, Zondervan Exegetical Commentary on the New Testament (Grand Rapids, MI: Zondervan, 2012), 5671-5674 / 7327, epub.}

^{[16] The Anchor, s.v. “Egyptian, the.”}

^{[17] William J. Larkin Jr., Acts, The IVP New Testament Commentary (Downers Grove, IL: Intervarsity Press, 1995), 1372 – 1376 / 2196.}

^{[18] Йосиф Флавий, Юдейски древности, Том 3 (София: Изток-Запад, 2024), 20:11.1 (264)}

^{[19] Ben Witherington, The Acts of the Apostles: A Socio-Rhetorical Commentary (Grand Rapids, MI: William B. Eerdmans, 1998), 4289 / 11491, epub.}

^{[20] Larkin Jr., Acts, 1372 – 1376 / 2196; Darrell L. Bock, “Apologetics Commentary on the Acts of the Apostles,” in The Gospels and Acts, The Holman Apologetics Commentary on the Bible (B & H, 2013), 1834 / 1950, epub.; Barrett, A Critical, 2: 1759-1764 / 4444.}

^{[21] Йосиф Флавий, Юдейски древности, Том 3 (София: Изток-Запад, 2024), 20.263}

^{[22] Craig S. Keener, Acts, New Cambridge Bible Commentary (Cambridge University Press, 2020), 525.}

^{[23] Йосиф Флавий, Юдейската война, 6.6.3}

^{[24] Keener, Acts: An Exegetical, 3:2039-49 / 7952.}

^{[25] The Anchor, s.v. “Egyptian, the.”}

^{[26] Barrett, A Critical, 2: 1759-1764 / 4444.}

^{[27] Keener, Acts: An Exegetical, 3:2039-49 / 7952; Schnabel, Acts, 5671-5674 / 7327, epub; Witherington, The Acts, 4289 / 11491.}

^{[28] The Anchor, s.v. “Egyptian, the.”}

Библиография

Флавий, Йосиф. Юдейската война. София: Изток-Запад, 2020.

Флавий, Йосиф. Юдейски древности. Том 3. София: Изток-Запад, 2024. 

“Egyptian, the.” In The Baker Illustrated Bible Dictionary, edited by Tremper Longman III. Grand Rapids, MI: Baker Books, 2013. epub.

Barrett, C. K. A Critical and Exegetical Commentary on the Acts of the Apostles. Vol. 2. New York, NY: T&T Clark, 2004, epub.

“5070. tetrakischilioi.” Bible Hub. Accessed October 30, 2025. https://biblehub.com/greek/5070.htm. 

Bock, Darrell L. “Apologetics Commentary on the Acts of the Apostles.” In The Gospels and Acts. The Holman Apologetics Commentary on the Bible. B & H, 2013. epub.

Brand, Chad, and Archie England. “Egyptian, the.” In Bible Dictionary, edited by Charles W. Draper. Holman Illustrated. Holman Reference, 2003. 

Brown, S. Kent. “Egyptian, the.” In The Anchor Yale Bible Dictionary, by Wilkins J. Michael, edited by David Freedman. Yale, CT: Yale University Press, 1992.

Gottheil, Richard, and Samuel Krauss. “Felix (Antonius Felix).” Jewish Encyclopedia. Accessed October 30, 2025. https://www.jewishencyclopedia.com/articles/6067-felix-antonius-felix.

Keener, Craig S. Acts: An Exegetical Commentary. Vol. 3. Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2014, epub.

Keener, Craig S. Acts. New Cambridge Bible Commentary. Cambridge University Press, 2020.

Larkin Jr., William J. Acts. The IVP New Testament Commentary. Downers Grove, IL: Intervarsity Press, 1995.

Poole, G.W. “Flavius Josephus.” Encyclopedia Britannica, October 15, 2025. https://www.britannica.com/biography/Flavius-Josephus.

Schnabel, Echhard J. Acts. Edited by Clinton E. Arnold. Zondervan Exegetical Commentary on the New Testament. Grand Rapids, MI: Zondervan, 2012.

“Judean Desert.” Welcome to Israel. Accessed November 1, 2025. https://israelwelcome.com/judean-desert.

Witherington, Ben. The Acts of the Apostles: A Socio-Rhetorical Commentary. Grand Rapids, MI: William B. Eerdmans, 1998. epub.

“τρισμύριοι.” Μορφω. Accessed October 30, 2025. https://logeion.uchicago.edu/morpho/τρισμύριοι. 

“Liber II: Φλαυίου Ἰωσήπου ἱστορία Ἰουδαικοῦ πολέμου πρὸς Ῥωμαίους βιβλίον β´.” Π α ρ α κ ά λ υ ψ ι ς. Accessed October 30, 2025. https://www.patrologia-lib.ru/hebraica/jos/bj/02.htm. 

Изображения:

Египтянинът - AI

Юдейска пустиня и Ерусалим – Даули, Тим. Учебен библейски атлас. Българско Библейско Дружество, 1997, София;