Лисий – хилядникът, спасил Павел от смърт

Кой е Клавдий Лисий?
Защо спасява Павел?
Защо е важен за разказа на Лука?
Защо е важен за нас?

Статията е от раздела БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК

Лисий, описан в Библията и като Клавдий Лисий, е римски хилядник, който арестува апостол Павел, но и го спасява от смърт.

Библейски споменавания

Лисий присъства в Деяния 21:31-24:22. Това, че е споменат цели 17 пъти, показва ясно важността му в библейския разказ. В общия случай е наречен само „хилядникът“.

Произход

Самият Лисий заявява, че не е роден с римско гражданство, т.е. по произход не е римлянин, но е добил гражданството си с много пари (Деяния 22:28). Името му Клавдий Лисий – Κλαύδιος Λυσίας ( Клàудиос Люсѝас)^[1], записано в Деяния 23:26, показва, че по произход вероятно е етнически грък.^[2] По времето на император Клавдий е разпространена практика третата му жена Месалина да продава римско гражданство на мнозина, първоначално на много висока цена, но постепенно тя силно се понижава. Обичайно купувачът на гражданство е приемал името Клавдий,^[3] какъвто е случаят и с Лисий.

Като хилядник, Лисий е най-високопоставеният военен в Ерусалим и е отговорен за опазване на реда.^[4]

Спасяване на Павел от юдеите

Първо спасяване на Павел

Апостол Павел е в храма в Ерусалим. Там е видян от юдеи, чули слухове, че Павел учи навсякъде юдеите, които живеят сред езичници, да не изпълняват Закона на Мойсей (21:21). Погрешно решават и че Павел е въвел езичници в храма и така го е осквернил (21:28-29). На езичниците е било забранено да влизат в по-вътрешните места на храмовия комплекс. Дори има запазени надписи за смъртна заплаха спрямо нарушителите: „Никой чужденец не бива да влиза в балюстрадата и предния двор около свещения участък. Който бъде хванат, сам ще носи отговорност за последващата си смърт.“^[5] При обвинение срещу Павел в такова нарушение, бързо се събира голяма тълпа, която го извлича вън от храма и започват да го бият с намерение да го убият (21:30-31, 23:27).

От северната страна на храмовия хълм има издигната крепост, добре защитена, наречена Антония. В нея е разположен римският гарнизон. В случай на безредици из храмовия комплекс по време на празници, войниците имат възможност да изтичат надолу по два чифта стълби и да се намесят.^[6] За безредицата около Павел е известен хилядникът Лисий, командващ този гарнизон. Той пристига във външния двор на храмовия комплекс с войниците си, които, след като са ръководени от повече от един стотник (21:32), са най-малко 120 души или много повече, ако са имали време да се организират напълно.^[7] Щом виждат хилядника (и съответно войниците), юдеите престават на бият Павел. Лисий в този момент не идва с намерение да спаси Павел, но да въдвори ред. Затова арестува Павел. Насилието на тълпата и виковете за смъртно наказание (21:36) го карат да заключи, че се налага незабавен арест, дори преди да е получена по-конкретна информация. Нарежда Павел да бъде завързан с две железни вериги. В случай, че са били окови, Павел е окован за двете си ръце към двама войници.^[8] Лисий опитва да разбере от тълпата кой е Павел и какво е направил, но поради шумотевицата не успява и нарежда на войниците си да отведат Павел в крепостта (21:33-34, 23:27).

Тъкмо да отведат Павел в крепостта, той се обръща към хилядника и го моли да му позволи да поговори на народа. Обръщението към Лисий явно е отправено на гръцки, което изненадва Лисий.^[9] Военачалникът пита Павел дали той не е избягалият египетски въстаник, който преди време е размирил и отвел в пустинята 4000 мъже убийци (21:37-39) (за египтянина и за убийците скоро предстоят отделни статии).

Второ спасяване на Павел

Хилядникът позволява на Павел да говори, явно надявайки се, че ще успее да разбере повече за случая му. Павел разказва на юдеите как и той като тях е гонил последователите на Христос, но че самият Христос го е срещнал и го е изпратил да свидетелства за него сред езичниците. След това споменаване на езичниците, юдейската тълпа спира да слуша Павел и отново с викове настоява да бъде убит. Лисий вероятно не разбира речта на Павел, която е на еврейски (Деяния 21:40, 22:2) или на арамейски. Така отново не узнава защо настояват Павел да бъде убит. Нарежда да бъде отведен в крепостта и да бъде разпитан чрез бичуване. Става дума за особено жесток вид бичуване, който се е прилагал за разпит или наказание. По време на такова измъчване човекът е можело да умре или да остане осакатен за цял живот. Ето защо, става ясно, че Лисий не е воден от хуманност или съжаление спрямо бития. На фанатизма, който е склонен да убива, Лисий отговаря с прагматизъм, който е готов да измъчва жестоко, за да получи самопризнания.^[10]

Варианти на римския бич: а) верига и кокалчета; б) кожени ремъци; в) кожа и кокалчета; г) кожа и оловни сачми.

Едва когато завързват Павел и се канят да го бичуват, той им заявява, че е римлянин (римски гражданин).

Лисий узнава, че Павел е римски гражданин

Лисий се уплашва, че го в вързал и е щял да го бичува без да е осъден. Действително негова е отговорността да установи статуса на задържания, като му зададе няколко въпроса преди да премине към разпитa. Римските граждани са били освободени от мъчения като средство за разпит, освен ако не им е издадена смъртна присъда, при което бичуването се извършва точно преди екзекуцията. Поради това, че Павел е римски гражданин, с него не могат да постъпят както с Исус.^[11]

Фактът, че Лисий е трябвало да плати висока цена за римското си гражданство, докато Павел е роден в него, предполага, че макар статутът му като висш римски командир в Ерусалим да е над този на Павел, това е вярно само на местно ниво. Навсякъде другаде Лисий има по-нисък статут от Павел. Това допълнително усложнява положението на Лисий. Би могъл да бъде обвинен не само в нарушаване на римските закони за оковаване и мъчение на римски гражданин, но и в злоупотреба над римски гражданин с по-висок статут.^[12] Ето защо уплахата му, описана от Лука, е поради съвсем действителна опасност от наказание.

От този момент хилядникът осъзнава, че трябва да процедира с арестанта си според правото, което се полага на римските граждани. Ако до момента спасяването на Павел не е било поради действителна загриженост за него, а единствено за да бъде поддържан реда, вече невредимостта на задържания е не по-малък приоритет за Лисий.

Трето спасяване на Павел

Понеже разпитът чрез бичуване се проваля, Лисий продължава да не разбира истинската причина, поради която тълпата желае смъртта на Павел. Решава, че ще го постигне, като заповяда на юдейския съд – синедриона, да се събере (22:30; 23:28). След като е изяснено, че Павел е римски гражданин, Лисий събира синедриона не в качеството му на окончателен съд, а като предварително изслушване, което да даде препоръчително становище преди да се произнесе окончателният римски съд.^[13]

Още при започването на речта на Павел, първосвещеникът Анания, противно на юдейските наредби, заповядва да ударят Павел по устата. Павел явно осъзнава, че в тази обстановка няма да може да свидетелства за Христос. Позовавайки се на фарисейското си минало, успява да създаде спор между фарисеи и садукеи. В събранието има книжници с фарисейски убеждения, които започват да спорят със садукеите в защита на Павел. Спорът прераства в голяма разпра и Лисий, „боейки се да не би да разкъсат Павел“, заповядва на войниците си „да слязат и да го грабнат отсред тях“, и да го върнат в крепостта (23:1-10).

Четвърто спасяване на Павел

Юдеите явно осъзнават, че Павел, макар и арестуван, вече е под защитата на римските закони, а съгласно тях той няма причина да бъде осъден на смърт (23:29). Ето защо, повече от 40 души се обвързват с клетва да не вкусят нищо, докато не убият Павел. Наговарят се с главните свещеници да помолят Лисий да заведе Павел в синедриона, под претекст, че искат да узнаят по-подробно случая му. Целта е всъщност убийците да нападнат по пътя Павел (въпреки, че е ясно, че той ще бъде придвижен с охрана от римски войници). Племенникът на Павел (син на сестра му) успява да чуе този заговор и го предава на Лисий.

В отгoвор на това, Лисий нарежда на двама от стотниците си да приготвят 200 пехотинци, 70 конници и 200 копиеносци, както и „добиче, на което да качат Павел“. Заминават вечерта по тъмно^[14] в Цезарея при Феликс – управителят на провинция Юдея, където Павел да бъде съден според римските закони. Нужна е подсилена охрана, понеже големият брой заговорници-убийци означава, че възнамеряват не просто да нападнат Павел, но и да преодолеят съпротивата на охраняващите го войници. В този период различни хора с висок статут биват убити от сикарии (юдейски убийци, за които предстои отделна статия).^[15] От друга страна, опасност представлява и самият път до Цезарея. Малко преди времето на управителя Феликс, императорски роб, носещ значителна сума пари, е нападнат на главния път за Ерусалим и ограбен.^[16] Лисий явно счита, че опасност за Павел и охраняващите го войници би имало най-вече в Ерусалим и околностите, поради което щом ескортът стига до Антипатрида (на около 55-60 км. от Ерусалим по римския път)^[17], според дадената от Лисий заповед, до Кесария Павел е придружен от 70-те конници, а останалите 400 войници се връщат в Ерусалим.

Писмото на Лисий до Феликс

Лисий не придружава Павел, а известява Феликс за случая на апостола чрез писмо, чието съдържание е описано в Деяния 23:26-30. Писмото има пет части: въведение (стих 26), арестуването на Павел (стих 27), разследване (стих 28), заключение (стих 29) и причината Павел да е изпратен в Цезарея (стих 30).^[18] В писмото за пръв път бива споменато името на хилядника и само в него е цялото му име – Клавдий Лисий.

В писмото Лисий уведомява накратко Феликс за случая на апостола. Лисий обяснява, че юдеите са се канили да убият Павел, римски гражданин, когато Лисий го спасил. Това, че Лука първо разказва събитията, а после в писмо хилядникът ги предава на управителя на провинцията, помага да се придобие допълнителна представа за Лисий. Вярно е, че описанието е кратко, но в него не са споменати обстоятелства, за които управниците над Лисий е по-добре за него да не научават. Няма нищо споменато за суматохата сред юдеите пред храма. Вероятно е, понеже това би поставило под въпрос способността му да взема предпазни мерки срещу размирици в Ерусалим. Още повече, случва се в храмовия комплекс, което е точно „под носа“ на Лисий и войниците му в крепостта Антония. Не уведомява за подозренията си, че Павел е египетският въстаник и най-важното – че го е оковал и е издал заповед за мъчения, без да провери идентичността на задържания.^[19] Вместо всичките тези пропуски, в писмото изтъква себе си изцяло в положителна светлина. Той героично спасява римски гражданин от тълпата юдеи, която е щяла да го убие (което е възможно да се е случило само в синедриона, но не и преди това). Такова описание е типичен пример за способността на властимащите да изопачават истината, за да съответства на техните цели, и да останат на власт.^[20] Нещо повече, Лисий се постарава не само чрез описанието в писмото си. Павел е ескортиран с голям брой войници, но и Лисий се погрижва Павел да не върви пеш. Възможно е това да е с цел по-бързо придвижване на групата. Конниците са малка част от ескорта, но едва ли се очаква задържаният да върви с темпото на тренирани войници, освен под натиск. Действително след Антипатрида вече никой не се придвижва пеш, но дали не е можело да бъде осигурено ездитно животно за Павел в самата Антипатрида? А може би целта на Лисий е и Павел да се почувства добре обгрижен. Напълно възможен политически ход е Лисий да осъзнава, че изпраща на Феликс арестант, който е не само римски гражданин, но и много красноречив. Ясно е, че Павел ще разказва делото си пред римския съд. За Лисий е изключително важно, след като делото приключи, по-високопоставените да останат с впечатлението, че той се е справил отлично със своята част.^[21]

От писмото става ясно, че Лисий вече е осъзнал, че освен обвинения по юдейския закон, юдеите не могат да отправят никакво обвинение, което да предполага смърт или по-сериозно наказание. Издал е и заповед обвинителите на Павел да се явят в съда в Цезарея пред Феликс. За пръв път тук е писмено заявено от управник, че Павел е невинен според държавния закон. Оценката, че Павел не е извършил нищо достойно за смърт, е подобна на тази на Пилат за Исус в Лука 23:14-15, като са използвани същите термини.^[22]

Съдът в Кесария пред Феликс

Последният случай, в който Лисий е споменат, той не е присъстващ на събитията. В обвинителната реч на юдейските водачи срещу Павел, техният говорител – ораторът Тертил, преразказва събитията по начин, неспоменат нито от Лука, нито от Лисий в писмото му:

„...Който се опита и храма да оскверни; но ние го хванахме и поискахме да го съдим по нашия закон; но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилие го изтръгна от ръцете ни и заповяда на обвинителите му да дойдат при теб. А ти, като сам го разпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме. “ (Деяния 24:6-8).

Този текст, обаче, не присъства в повечето авторитетни древни ръкописи и бива определян от болшинството изследователи, че по-скоро не е част от оригиналния текст.^[23] На български това становище е отразено в Новият Завет: Съвременен превод (2000), където текстът изключва Лисий:

„6 Той дори се опита да оскверни храма, но ние го заловихме. 8 Разпитай го и сам ще можеш да научиш всичко, в което го обвиняваме.“

Други изследователи считат, че това допълнение е в толкова пълно съответствие с останалата част от речта на Тертил, че човек е склонен да го приеме за автентично.^[24] В случай, че все пак текстът е автентичен, юдеите разказват трета версия за случилото се в храма, различна от описания разказ на Лука и от писмото на Лисий. Допълнението в тези стихове, присъстващи като основен текст в почти всички български преводи, изразява ясен протест срещу Лисий. Според версията на Тертил, насилници са не хора от тълпата. Те са искали да съдят Павел справедливо според юдейския закон. Вместо това, намесва се Лисий, който с голямо насилие се противопоставя на тяхното желание за въздаване на законност и справедливост. Тертил на практика се оплаква на управителя, че Лисий е превишил правата си. Римляните са дали на юдеите властта да накажат със смърт всеки, който оскверни храма им. Следователно, като е отстранил Павел от храмовия двор, хилядникът очевидно е нарушил правомощията на юдеите. Също така, Тертил изразява недоволството на юдейските водачи от Лисий и за това, че е заповядал на обвинителите да пътуват чак до Кесария.^[25] Ако добавката е автентична, след тези обвинения към Лисий, Тертил вероятно призовава Феликс да разпита Лисий, а не Павел.^[26]

Дори да не е сигурно това споменаване на Лисий в съда от Тертил, несъмнено военачалникът е посочен от Феликс в решението му да отложи делото. Това е и последното изрично споменаване на хилядника Лисий в Библията:

„А Феликс, като познаваше доста добре това учение, отложи делото, като каза: Когато слезе хилядникът Лисий, ще разреша делото ви.“ (Деяния 24:22)

Речите на Тертил и Павел изразяват ясно противоречие в обстоятелствата относно Павел в храмовия комплекс. Ето защо, възможно е Феликс да счита, че са необходими по-подробни показания на Лисий като трета страна, независима относно техния верски спор. От друга страна, възможно е също изчакването на Лисий да е използвано като удобна причина Феликс да отлага делото, тъй като вече разполага с написаното становище на хилядника по случая с Павел.^[27] По-нататък Лука уточнява, че Феликс позволява на приятелите на Павел да го посещават (24:23), но също и че вика често апостола при себе си, защото се надява да получи пари от него (явно дадени от приятелите, които го посещават). Също така, Феликс осъзнава, че печели благоволението на юдеите, като държи Павел в окови, вместо да го освободи. В крайна сметка Феликс проточва делото на Павел поне за две години и то не е разрешено, докато не е назначен следващия управител на провинция Юдея – Порций Фест (24:26-27). Ето защо, може да се заключи, че в крайна сметка Лисий бива използван от Феликс по-скоро като подходящо оправдание. Целта не е приключване на делото. А относно очакваното пристигане на Лисий в Цезарея, Лука не споменава нищо повече.

Оценката на Павел за Лисий

Въпреки че текстът в Деяния не споменава директно повече Лисий, Павел частично го прави. В защитата си пред следващия управител – Фест, Павел заявява:

По тази причина юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият. Но с помощта, която получих от Бога, стоя до този ден и свидетелствам – пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че ще бъде, а именно, че Христос трябваше да пострада и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ, и на езичниците. (26:21-23)

Чрез думите на Павел, Лука показва поради каква причина решава да отдели толкова значителна част от разказа си, в която да присъства хилядникът Лисий. За запознатите с текста отпреди тази реч на Павел е ясно, че макар и Лисий първоначално да не е никак благоразположен да опазва Павел, в крайна сметка се оказва Божият инструмент за съхраняването му. Посочена е и конкретна причина: за да е свидетел за Христос и вечния живот чрез Него, включително и пред високопоставени управници.

Приложение

Библията учи вярващите как да живеят по множество различни начини. Директните заповеди и правила са само част от тях. Като че ли в много повече случаи това библейско поучение се случва чрез разкази за хора. Разказът на Лука относно хилядника Лисий също може да служи за житейски поуки. Примерите на невярващи библейски персонажи могат да са особено показателни, когато вярващи хора допускат подобен вид поведение. Следват няколко от възможните поуки.

1) Лисий се подвежда от тълпата и дори не полага старание да узнае необходимото за задържания. Самата тълпа от гневни юдеи също е изградена от индивиди, които вземат за даденост обвиненията, без да ги проверят. А цялата суматоха започва от малък брой юдеи, които в храма се надигат срещу Павел поради слухове за него и решават, че несъмнено е осквернил храма им (т.е. надигат се в Божието име). Всичкото това би следвало да ни покаже, че слуховете и клюките са измамливи. Поведението на тълпата – също. Погрешно е да си вадим заключения и още повече – да насочваме поведението си срещу някого, ако не познаваме лично конкретния случай. Така е осъден Христос, едва не е убит и Павел – все в Божието име. Ние също сме напълно способни да навредим на множество Божии служители, като действаме според чутото от други – вярващи или невярващи.

2) За разлика от юдеите, които са готови да убият Павел, понеже вярват, че е осквернил храма им, Лисий е готов чрез бичуване да го доведе до смърт или трайно осакатяване поради прагматизъм. Това означава: отричане на необходимостта от познаване на обективните закони на действителността и признаване за истина на онова, което дава практически полезни резултати.^[28] В случая с Павел това ще рече, че не са от особено значение за Лисий животът и физическото му здраве, нито дори дали е обвиняван справедливо от тълпата, стига в крайна сметка да бъде извлечена информация за задържания. Подобен е и случаят с Феликс спрямо Лисий и Павел. Воден от желание за печалба и благоволение сред юдеите, Феликс се възползва от отсъствието на Лисий, за да забави делото срещу Павел и в крайна сметка дори не го подновява. Неговата цел също не е да постъпи правилно, но да извлече изгода в конкретната ситуация. Християните са призвани първо да се водят от най-висши принципи, като този за любовта към Бога и ближния (Матей 22:35-40, Марк 12:28-34). Не винаги това ще носи пряка полза в житейските ситуации, но е необходимото поведение за постигане на вечния живот (Лука 10:25-28).

3) Лисий изопачава истината пред Феликс, за да се представи като герой, вместо да излезе наяве, че е допуснал груба грешка при установяване статута на задържания. Всеки християнин може да попадне в подобно изкушение – пред работодател, пред служител на закона (например пред полиция) и т.н. В краткосрочен план може да ни се стори, че лъжата или поднасянето на информация по начин, по който да създаде погрешно впечатление, ще ни избави от моментни неудобства (големи или малки), но отново, призвани сме да се ръководим първо от по-големите принципи (като любов към Бога преди любов към себе си). Любовта първо към Бога включва и доверие в Него, че когато постъпим правилно и признаем вината си, това в крайна сметка води до нашето най-добро.

4) Павел би могъл още при първия удобен случай да каже, че е римски гражданин, но не го прави. Непосредственото му намерение е да свидетелства за Христос на тълпата, която тъкмо се е опитала да го убие. Те го обвиняват в погрешно отношение спрямо езичниците и позоваването на римското гражданство само би затвърдило тази представа. Затова заявява римското си гражданство в момент, в който вече не е в присъствието на юдеи.^[29] Противно на прагматизма на Лисий, Павел не поставя на първо място ползата в конкретната ситуация. Воден е първо от призива си да свидетелства за Христос, дори това да му струва и живота. Да свидетелстваме за Христос (с живота си и с думи) е призив към всеки християнин, даже ако цената за това е изключително висока.

5) Лисий се оказва Божият инструмент за съхраняване на Павел, макар и първоначално да действа по-скоро в обратна посока. Нерядко невярващи управници действат в ущърб на християните. Разказът за Лисий, обаче, показва без съмнение, че Бог може да ги употребява и за наша защита. Оценката на Павел за намесата на Лисий е важна, за да бъде разбрано какво библейският текст действително посочва: „Но с помощта, която получих от Бога, стоя до този ден и свидетелствам…“ (Деяния 26:21). Бог опазва Павел не само защото е вярващ. Христос желае апостолът да свидетелства за Него пред високопоставени управници, та дори и в Рим (Деяния 23:11). До момента, в който Исус очаква вярващият да свидетелства за Него, ще го опазва по всички възможни начини, дори и това да е свързано с големи страдания, както при Павел.

СПОДЕЛЕТЕ С ПРИЯТЕЛИ!

Споменати статии:

Обяснено понятие от статията:

синедрион

За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата статия в блога:

АБОНИРАЙТЕ СЕ

ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

Бележки

^{[1] Десислава Тодорова, „3079 Κλαύδιος, ὁ; 3079 Λυσίας, ὁ.“ Старогръцко-български речник на Новия Завет. София: Госпъл, 2010.}
^{[2] Craig S. Keener, Acts: An Exegetical Commentary (Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2014), 3: 2036 / 7952, epub; Echhard J. Schnabel, Acts, ed. Clinton E. Arnold, Zondervan Exegetical Commentary on the New Testament (Grand Rapids, MI: Zondervan, 2012), 5666 / 7327, epub.}
^{[3] Cassius Dio, “Roman History, 60.17,” Lexundria, accessed November 30, 2025, https://lexundria.com/dio/60.17/cy; J.P.V.D. Balsdon, Romans and Aliens (Duckworth, 1979), 89.}
^{[4] Schnabel, Acts, 5665 / 7327}
^{[5] “Biblical Artifact: Temple Warning Inscription,” CBN Israel, last modified September 13, 2022, accessed November 30, 2025, https://cbnisrael.org/2022/09/13/biblical-artifact-temple-warning-inscription-2/.}
^{[6] Йосиф Флавий, Юдейската война, 1.2.10, 5.5.8, 5.5.8}
^{[7] Keener, Acts: An Exegetical, 3: 2020 / 7952}
^{[8] Schnabel, Acts, 5665 / 7327}
^{[9] Пак там, 5671 / 7327}
^{[10] Пак там, 5779-5798 / 7327}
^{[11] Ben Witherington, The Acts of the Apostles: A Socio-Rhetorical Commentary (Grand Rapids, MI: William B. Eerdmans, 1998), 4396-4400 / 11491}
^{[12] Schnabel, Acts, 5806 / 7327}
^{[13] Пак там, 5810 / 7327}
^{[14] Между 21:00-21:30 ч, в зависимост от това за кое време на годината е. Witherington, The Acts, 4485 / 11491.}
^{[15] Witherington, The Acts, 4488 / 11491.}
^{[16] Флавий, Юдейската война, 2.12.2; Юдейски древности, Том 3 (София: Изток-Запад, 2024), 20.113}
^{[17] Witherington, The Acts, 4510 / 11491; Colin J. Hemer, The Book of Acts in the Setting of Hellenistic History (J. C. B. Möhr (Paul Siebeck), 1989), 128 n. 79; Shimon Dar and Shimon Applebaum, “The Roman Road from Antipatris to Caesarea,” Palestine Exploration Quarterly 105, no. 1 (1973): 91-99.}
^{[18] Darrell L. Bock, Acts, Baker Exegetical Commentary on the New Testament (Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2007), 1627 / 2039, epub.}
^{[19] Schnabel, Acts, 5858 / 7327}
^{[20] Witerington, The Acts, 4511-4517 / 11491}
^{[21] Пак там.}
^{[22] Bock, Acts, 1572 / 2039}
^{[23] Bruce M. Metzger, A Textual Commentary on the Greek New Testament, 3rd ed. (Tyndale, 2005), 490.; William J. Larkin Jr., Acts, The IVP New Testament Commentary (Downers Grove, IL: Intervarsity Press, 1995), 6100 / 7381, epub.}
^{[24] F. F. Bruce, The Book of the Acts, rev. ed., The New International Commentary on the New Testament (Grand Rapids, MI: William B. Eerdmans Publishing Company, 1988), 2228 / 2616, epub.}
^{[25] Larkin Jr., Acts, 6102 / 7381}
^{[26] Bruce, The Book of the Acts, 2228 / 2616}
^{[27] Witherington, The Acts, 4610 / 11491; Bruce, The Book of the Acts, 2246 / 2616}
^{[28] Български тълковен речник, „Прагматизъм.“, Л. Андрейчин и др.}
^{[29] Witherington, The Acts, 4392 / 11491.}

Библиография

Андрейчин, Л., Л. Георгиев, Ст. Илиев и др. „Прагматизъм.“ Български тълковен речник.

Тодорова, Десислава. „3079 Κλαύδιος, ὁ; 3079 Λυσίας, ὁ,“ Старогръцко-български речник на Новия Завет. София: Госпъл, 2010.

Флавий, Йосиф. Юдейската война. София: Изток-Запад, 2020.

Флавий, Йосиф. Юдейски древности. Том 3. София: Изток-Запад, 2024.

Balsdon, J.P.V.D. Romans and Aliens. Duckworth, 1979.

“Biblical Artifact: Temple Warning Inscription.” CBN Israel. Last modified September 13, 2022. Accessed November 30, 2025. https://cbnisrael.org/2022/09/13/biblical-artifact-temple-warning-inscription-2/.

Bock, Darrell L. Acts. Baker Exegetical Commentary on the New Testament. Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2007. epub.

Bruce, F. F. The Book of the Acts. Rev. ed. The New International Commentary on the New Testament. Grand Rapids, MI: William B. Eerdmans Publishing Company, 1988. epub.

Dar, Shimon, and Shimon Applebaum. “The Roman Road from Antipatris to Caesarea.” Palestine Exploration Quarterly 105, no. 1 (1973).

Dio, Cassius. “Roman History, 60.17.” Lexundria. Accessed November 30, 2025. https://lexundria.com/dio/60.17/cy.

Hemer, Colin J. The Book of Acts in the Setting of Hellenistic History. J. C. B. Möhr (Paul Siebeck), 1989.

Keener, Craig S. Acts: An Exegetical Commentary. Vol. 3. Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2014, epub.

Larkin Jr., William J. Acts. The IVP New Testament Commentary. Downers Grove, IL: Intervarsity Press, 1995.

Metzger, Bruce M. A Textual Commentary on the Greek New Testament. 3rd ed. Tyndale, 2005.

Schnabel, Echhard J. Acts. Edited by Clinton E. Arnold. Zondervan Exegetical Commentary on the New Testament. Grand Rapids, MI: Zondervan, 2012.

Witherington, Ben. The Acts of the Apostles: A Socio-Rhetorical Commentary. Grand Rapids, MI: William B. Eerdmans, 1998. epub.

Изображения

Заглавна картинка и следващи филмови кадри – от филма „Свети Павел“, 2000

Варианти на римския бич – Witherington, Ben. The Acts of the Apostles: A Socio-Rhetorical Commentary. Grand Rapids, MI: William B. Eerdmans, 1998.