Галилеянинът Юда – въстаникът „месия“ от Деяния 5:37

Галилеянинът Юда (Юда Галилееца) е юдейски въстаник, споменат в Деяния 5:37 в речта на Гамалиил пред Синедриона. Какво още се знае за него, защо е в Писанието и защо е важен за нас?

Споделяне

---

Статията е от раздела БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК

СЕРИЯ:

„Юдейски въстаници в Новия Завет“

---

Библейско споменаване

Лука предава речта на Гамалиил – уважаван фарисей, от когото се е учил апостол Павел. Гамалиил убеждава синедриона да не наказват със смърт Петър и Йоан за това, че проповядват в името на Исус. Част от речта на Гамалиил е описана по следния начин:

„След него въстана галилеянинът Юда по време на преброяването и отвлече след себе си някои от народа; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.“ (Деяния 5:37)

За този Юда информация дава и юдейският историк от първи век Йосиф Флавий, съвременник на апостолите.

Предпоставките за въстанието

Цар Ирод I поддържа стабилен контрол над подчинените си и няма значителни вътрешни бунтове, докато е жив.^[1] След смъртта му през 4 г. пр. Хр.^[2], настроени към бунт юдеи се обръщат към наследника – сина му Архелай – с настояване за някои реформи, но двете страни не постигат съгласие. По време на празника Пасха, когато юдеи се стичат от различни места за поклонение в храма, бунтовниците успяват да повлияят и на други от поклонниците, и замерват с камъни няколкото изпратени от Архелай за преговори войници. Архелай решава, че единственият начин да спаси царството си е като изпрати цялата си войска, която убива около три хиляди души от поклонниците в храма. Въпреки че Архелай е обявен в последното завещание на Ирод за основния наследник на царството му, властта е трябвало да бъде потвърдена от римския император и Архелай отпътува за Рим. Щом се отдалечава от земите на Палестина, народът отново започва да се бунтува. Въстаници се надигат не само в Ерусалим, но и из други части на Палестина, като много от ръководещите групи бунтовници се самопровъзгласяват за царе. На два пъти римските  легиони от провинция Сирия се налага да потушават въстанията сред юдеите.^[3]

В Рим императорът, научил за събитията, дава на Архелай не титлата цар, а етнарх (местен владетел) и само една част от владенията на баща му, като други две са дадени на братята му, обявени за четвъртовластници – Ирод Антипа (Матей 14:1-10, Марк 6:14-22, 8:15, Лука 3:1,19-20, 9:7-9, 13:31-32, 23:7-15, Деяния 4:27) и Филип (Лука 3:1). Самата бунтовна провинция Юдея (където е Ерусалим), бива присъединена към римската провинция Сирия, управлявана в този момент от Квириний (Лука 2:2). Така Юдея е поставена под пряко римско управление. Римската управа изисква преброяване на населението и описание на имуществото му. Това веднага създава настроения сред народа за нов бунт, но първосвещеникът Йоазар, син на Боет, убеждава народа да се подчини.^[4]

Намесата на Галилеянина Юда

Макар че първосвещеникът Йоазар убеждава юдеите да не въстават отново, не всички се съгласяват с духовния водач на народа си. Въпреки че положението изглежда овладяно, галилеянин на име Юда, заедно с фарисея Садук, започват да подбуждат народа към съпротива, твърдейки, че ако допуснат преброяване на имуществото, това ще ги доведе до робство. Същите твърдят, че са налице всички благоприятни условия и че Бог ще им окаже помощ, особено ако в духовния си стремеж към велики неща, не отстъпят пред трудностите по пътя. Народът ги слуша и добива все по-голяма дързост.^[5]

Галилеянин?

Йосиф Флавий посочва, че „Галилеянин“ е само прозвище, прякор.^[6] В действителност този Юда е от града Гамала,^[7] източно от р. Йордан^[8], който става юдейски по времето на владетеля Александър Янай^[9] (103-76) пр. Хр.^[10] от юдейската династия на Хасмонеите (познати също като Макавеи).

провинция Галилея и градът Гамала

Зилоти?

Галилеянинът Юда се различава по нещо съществено от предишните въстаници. Той, подпомогнат от фарисея Садук, става родоначалник на четвъртото учение в юдейските вярвания, след фарисеите, садукеите и есеите.^[11] Според Йосиф Флавий, „причина за гибелта на нашата държава станаха именно ревностните последователи на това учение измежду нашата младеж“.^[12] Става дума за по-късното юдейско въстание (по-познато като Първoто Юдейско въстание – 66-70^[13]), довело до разрушаване не Ерусалим от римския генерал Тит и до пълната загуба на самоуправление, каквото юдеите имат в една или друга степен при Ирод I и наследниците му. Вярванията на привържениците на четвъртата школа сред юдеите, Йосиф Флавий описва в „Юдейски древности“ по следния начин: „…Във всичко се доближават до учението на фарисеите. Затова у тях се наблюдава непобедима любов към свободата, като за единствен свой господар те признават само Бог. Не признават отиването на смърт, така както смятат за нищо смъртта на приятели и роднини, само за да не признаят върховенство на човек над себе си.“^[14] На връзката между учението на Юда и това на фарисеите, вероятно не би следвало да се набляга много, понеже в по-ранната си творба „Юдейската война“^[15], явно писана с по-различни цели, описва за същия Юда: „Този учител основал своя секта, която нямала нищо общо с другите“.^[16]

Въпреки че при тези описания Йосиф Флавий не посочва името на школата от последователи на Юда, която за гръко-римските си читатели нарича „четвъртата философия“, много учени ги индентифицират като зилоти^[17]. Наименованието „зилоти“ той дава конкретно за по-късните въстаници по време на Първото Юдейко въстание (66-70). От там идва и прозвището на един от учениците на Исус – „Симон, наречен Зилот“ – в описанията на Лука (Лука 6:15, Деяния 1:3), което пък показва, че зилоти са споменати още в началото на служението на Исус. Според други, това е некоректно приписвано име за четвтъртото учение и правилното би следвало да е описаното от Йосиф Флавий за също малко по-късен момент – сикарии.^[18] Според трети, двете имена са взаимозаменяеми^[19] или пък сикариите са по-екстремна група сред зилотите.^[20]

Занятие

Юда Галилеянинът е описан с понятие, което затруднява преводачите^[21]: изкусен софист^[22]; проницателен дебатьор^[23]; „изключителен писар“^[24]. Като се има предвид, че живее в юдейските земи на Палестина и като се вземе под внимание сътрудничеството му с фарисей (Садук), не се предполага да е човек от простолюдието (Йоан 7:49), а вероятно става дума за юдейското библейско понятие книжник. Новозаветните автори често показват сътрудничество между книжници и фарисеи, както и това, че измежду книжниците някои са с фарисейски убеждения, както е описан и Гамалиил (Деяния 5:34). (Повече по темата и конкретната връзка с фарисеите – в статията за книжниците в Новия Завет)

Въстанието

Според Лука, предавайки речта на Гамалиил, Юда Галилеянинът е въстанал с „някои от народа“. Точната година не се знае, но вероятно се случва през 6 г. сл. Хр.^[25] За това въстание Йосиф Флавий не дава особено конкретна информация, а в книгата си „Юдейски древности“ само изтъква, че учението му е станало причина за много последвали въстания.^[26] В по-ранната си книга „Юдейската война“ разказва, че когато на провинция Юдея напълно й е отнето самоуправлението и е изпратен първият римски управител: „В същото време един галилеец на име Юда повел местните хора на въстание, обявявайки, че е позорно юдеите да дават данък на римляните и освен Бог да признават за свои господари смъртните.“^[27] Отново, няма подробности за въстанието, но тук вече детайлите доста добре се синхронизират с описаното в Деяния, където „някои от народа“ Йосиф Флавий ги е нарекъл „местните хора“. За края на това въстание узнаваме само от Деяния: Юда е убит и последователите му се разпръскват. Около 40 години след проблематичното преброяване, по времето, когато римски управител на Юдея е Тиберий Юлий Александър (46-48 г. сл. Хр.)^[28], Йосиф Флавий разказва, че синовете на Юда Галилеянина – Яков и Симон, които „по време на цензорството на Квириний подбудиха народа да се отцепи от римляните, Александър заповяда да ги разпънат на кръст“^[29]. Явно е, че и според Йосиф Флавий до конкретно въстание се е стигнало. Тези двамата синове са били измежду предводителите му. Макар и по-късно, римската власт решава да премахне възможността те отново да разбунтуват народа отново, като покаже публично последствията от надигане срещу Рим.

Месията

Защо изобщо се налага Гамалиил да сравнява Исус с Галилеянина Юда, след като Исус не повдига въстание? Точно преди разглеждания стих – Деяния 5:37, Гамалиил дава пример с друг въстаник – Тевда. Има само една възможна причина – и двамата въстаници също са  считали себе си или са били считани от последователите си за Месията – обещаният в Стария Завет Божи помазаник, за когото израелтяните са очаквали, че ще установи царството на Израел (Деяния 1:6). В подкрепа на това твърдение, Юда има син (или внук^[30]) Манаим (Менахем), който е явно, че възприема себе си като Месията.^[31]

Никой от двамата автори няма за цел просто да опише всички факти, които знае. Йосиф Флавий разказва тези събития, за да обясни, че са станали „причина за гибелта на нашата държава“. Ето защо, това, че Юда Галилеянинът е основоположникът на гибелното учение е нещото, което най-вече изтъква, а не едно от многото въстания. Съвсем различна е причината за включване на този персонаж от Лука: „и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха“, както и заключителните думи на Гамалиил: „ако това намерение или това дело е от човеци, ще пропадне; но ако е от Бога, няма да можете да го опропастите“ (5:38-39). Читателят лесно може да направи сравнение с Исус и последователите Му. Юда привлича „някои от народа“, Исус и последователите му – „множество“ (в конкретния текст: Деяния 5:14,16). Исус и учениците му не повдигат въстание. Исус също бива убит и последователите му се разпръсват (Марк 14:27,50), но приликите свършват до тук. Гамалиил защитава апостолите пред синедриона, където те тъкмо са завили: „Бог на бащите ни възкреси Исус, Когото вие убихте…“ (5:30). Исус, за разлика от Юда Галилеянина, възкръсва, и разпръснатите му ученици не само се събират, но и броят им нараства многократно. Нещо повече, самите те в конкретния текст извършват множество чудеса и знамения между народа – изцеляват болни, дори само чрез сянката на Петър и освобождават измъчваните от нечисти духове, като извършват всичкото това в името на Исус и проповядват благовестието (Деяния 5:12-16,28). Казано с други думи, самите те вършат делата на Месията (Матей 11:2-5; Лука 7:20-22).

Приложение

Самият Господ Исус се ражда като подвластен на Римската империя. Не предприема нищо относно това да няма земен господар, въпреки че народът желае да Го направи цар (Йоан 6:15) и в крайна сметка бива убит от римската власт. Вместо това, проповядва Божие царство, което престои да дойде. Действително Той ще е Царят, но и всички, които изберат това Царство, Бог Отец осиновява (1 Йоан 3:1, Римляни 8:15,23, Галатяни 4:5, Ефесяни 1:5), така че да бъдем не просто подчинени на поредната власт, но щом „сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос“ (Римляни 8:17). Това не означава лесен живот на тази земя, но „ако устоим, то и ще царуваме с Него“ (2 Тимотей 2:12). Нужно е устояване, защото щом изберем Христос да бъде Господар в нашия живот, всъщност въставаме – срещу Сатана, който е „князът на този свят“ (Йоан 12:31; 14:30, 16:11; 1 Йоан 5:19; 2 Коринтяни 4:4). Въпреки че Сатана владее хора и ги изправя срещу нас, борбата ни не е насочена срещу тях (Ефесяни 6:12). Поради тази причина, обратно на учението на Галилеянина Юда, не можем да постигнем Божиите цели по никакъв начин със земни методи – въоръжена или друг вид съпротива срещу политическата власт. Както уверява Лука чрез думите на Гамалиил, нищо от подобни наши опити няма да устои. В България основателно бихме счели, че държавната власт е в ущърб на християнството – както по време на тоталитарния режим, така и в не малко случаи след това. Политическата активност сред християните може и да би била полезна за обществото ни. Но не към това ни призовава Христос! Начинът Му за постигане на Божието царство е напълно различен – благовестие и изграждане на Христови ученици. Към същото призовава и нас:

„Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.“ (Матей 28:18-20)

---

СПОДЕЛЕТЕ С ПРИЯТЕЛИ! 

СПОДЕЛЯНЕ

Споменати статии:

• Тевда – въстаникът „месия“ от Деяния 5:36
• Ирод I Велики
• Архелай, син на Ирод I
• Четвъртовластик, четверовластник, тетрарх
• Ирод Антипа – четвъртовластник на Галилея и Перея
• Филип четвъртовластникът 
• Фарисеи – кои са, защо са срещу Исус и кога сме като тях
• Садукеи – кои са, защо са срещу Исус и кога сме като тях
• Книжници – В Стария Завет и междузаветния период
• Книжници – защо са срещу Исус и кога сме като тях

Обяснени понятия от статията:

• легион
• синедрион
• есеи
• Боет

За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата статия в блога:

АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

(Можете да се отписвате!)

Системата не изпраща спам,
единствено новите статии.

---

Обратно към БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК

---

Бележки

^{[1] Dictionary of New Testament Background: A Compedium of Contemporary Biblical Scholarship, kindle edition ed., ed. Craig A. Evans and Stanley E. Porter, The IVP Bible Dictionary (Downers Grove, Il: Intervarsity Press, 2020), s.v. “Jewish wars with Rome,” by L. L. Grabbe.}

^{[2] Тази година не се разминава с библейските събития, описани в Матей 2. Грешка е направена при традиционното датиране на годината на раждането на Христос, при която е въведено новото летоброене. Megan Sauter, “When Was Jesus Born—B.C. or A.D.?,” Biblical Archaeology Society, last modified December 12, 2024, accessed February 28, 2025, https://www.biblicalarchaeology.org/daily/people-cultures-in-the-bible/jesus-historical-jesus/when-was-jesus-born-bc-or-ad/.}

^{[3] Йосиф Флавий, Юдейски древности, Том 3 (София: Изток-Запад, 2024), XVII.9.}

^{[4] Флавий, Юдейски древности, XVIII.1.1-3}

^{[5] Флавий, Юдейски древности, XVIII.1.4-6}

^{[6] Флавий, Юдейската война, II.8.8}

^{[7] Флавий, Юдейски древности, XVIII.1.4}

^{[8] Хърбърт Дж. Мей, Р.У. Хамилтън, Оксфордски библейски атлас, Нов Човек 1998, София, стр. 86}

^{[9] Йосиф Флавий, Юдейски древности, Том 2 (София: Изток-Запад, 2023), XIII.15.3}

^{[10] W.A. Khalidi, G.R. Bugh, R.I. Khalidi, P.M. Fraser, N.A. Faris, I.J. Bickerton, W.C. Brice, A.H.M. Jones, K.M. Kenyon, W.F. Albright, “Palestine.” Encyclopedia Britannica, January 22, 2025. https://www.britannica.com/place/Palestine.}

^{[11] Флавий, Юдейски древности, XVIII.1.9, 6}

^{[12] Флавий, Юдейски древности, XVIII.1.4-11. Подчертава отново същото в XVIII.1.6}

^{[13] Encyclopedia Britannica, s.v. “First Jewish Revolt,” last modified February 7, 2025, accessed March 1, 2025, https://www.britannica.com/event/First-Jewish-Revolt.}

^{[14] Флавий, Юдейски древности, XVIII.1.6}

^{[15] Написването на Юдейската война е датирано между 75-79 г. сл. Хр., а на „Юдейски древности“ – 93 г. сл. Хр. Gary William Poole, “Flavius Josephus”, Encyclopedia Britannica, 12 Feb. 2025, https://www.britannica.com/biography/Flavius-Josephus. Accessed 28 February 2025.}

^{[16] Флавий, Юдейската война, II.8.1}

^{[17] The Anchor Yale Bible Dictionary, ed. David Freedman (London, GB: Yale University, 2014), s.v. “Judas,” by Gareth Lee Cockerill.}

^{[18] Jona Lendering, “Judas the Galilean,” Livius, last modified April 16, 2020, accessed March 1, 2025, https://www.livius.org/articles/religion/messiah/messianic-claimant-4-judas-the-galilean/.}

^{[19] Kaufmann Kohler, “Zealots (Hebrew, Ḳanna'im),” Jewish Encyclopedia, accessed March 1, 2025, https://www.jewishencyclopedia.com/articles/15185-zealots.}

^{[20] Encyclopedia Britannica, s.v. “Zealot,” last modified April 14, 2014, accessed March 1, 2025, https://www.britannica.com/topic/Zealot#ref143943.}

^{[21] σοφιστὴς δεινότατος - Josephus Flavian, “The War... Book 2,” The Bible... and related texts, accessed March 1, 2025, http://www.biblical.ie/page.php?fl=josephus/War/JWG2#17.}

^{[22] Josephus Flavius, “Of the War — Book II,” Sir Thomas Browne, accessed March 1, 2025, https://penelope.uchicago.edu/josephus/war-2.html.}

^{[23] Flavius, “The War...,” The Bible... and related texts.}

^{[24] Флавий, Юдейската война, II.17.8}

^{[25] Holman Illustrated Bible Dictionary, rev ed., ed. Chad Brand, Charles W. Draper, and Archie England (Nashville, TN: Holman, 2003), s.v. “Judas,” by Gerald Cowen; Lendering, “Judas the Galilean,” Livius.}

^{[26] Флавий, Юдейски древности, XVIII.1.7}

^{[27] Флавий, Юдейската война, II.8.1}

^{[28] Jona Lendering, “Julius Alexander Jr,” Livius, last modified April 16, 2020, accessed March 1, 2025, https://www.livius.org/articles/person/julius-alexander-jr/.}

^{[29] Флавий, Юдейски древности, XX.5.2}

^{[30] Jona Lendering, “Menahem,” Livius, last modified November 1, 2017, accessed March 1, 2025, https://www.livius.org/articles/religion/messiah/messianic-claimant-12-menahem/.}

^{[31] Пак там.}

Библиография

Дж. Мей, Хърбърт; Хамилтън Р.У. Оксфордски библейски атлас. Нов Човек 1998, София

Флавий, Йосиф. Юдейската война. София: Изток-Запад, 2020.

Флавий, Йосиф. Юдейски древности. Том 3. София: Изток-Запад, 2024.

Флавий, Йосиф. Юдейски древности. Том 2. София: Изток-Запад, 2023.

Cockerill, Gareth Lee. “Judas.” In The Anchor Yale Bible Dictionary, edited by David Freedman. London, GB: Yale University, 2014.

Cowen, Gerald. “Judas.” In Holman Illustrated Bible Dictionary, Rev ed., edited by Chad Brand, Charles W. Draper, and Archie England. Nashville, TN: Holman, 2003.

“First Jewish Revolt.” In Encyclopedia Britannica. Last modified February 7, 2025. Accessed March 1, 2025. https://www.britannica.com/event/First-Jewish-Revolt.

Flavius, Josephus, and Patrick Rogers, Dr, trans. “The War... Book 2.” The Bible... and related texts. Accessed March 1, 2025. http://www.biblical.ie/page.php?fl=josephus/War/JWG2#17.

Khalidi, W.A., Bugh, G.R., Khalidi, R.I., Fraser, P.M., Faris, N.A., Bickerton, I.J., Brice, W.C., Jones, A.H.M., Kenyon, K.M., Albright, W.F. “Palestine.” Encyclopedia Britannica, January 22, 2025. https://www.britannica.com/place/Palestine.

Kohler, Kaufmann. “Zealots (Hebrew, Ḳanna'im).” Jewish Encyclopedia. Accessed March 1, 2025. https://www.jewishencyclopedia.com/articles/15185-zealots.

L. L. Grabbe. “Jewish wars with Rome.” In Dictionary of New Testament Background: A Compedium of Contemporary Biblical Scholarship, Kindle edition ed., edited by Craig A. Evans and Stanley E. Porter. The IVP Bible Dictionary. Downers Grove, Il: Intervarsity Press, 2020.

Lendering, Jona. “Judas the Galilean.” Livius. Last modified April 16, 2020. Accessed March 1, 2025. https://www.livius.org/articles/religion/messiah/messianic-claimant-4-judas-the-galilean/.

Lendering, Jona. "Julius Alexander Jr." Livius. Last modified April 16, 2020. Accessed March 1, 2025. https://www.livius.org/articles/person/julius-alexander-jr/.

Lendering, Jona. “Menahem.” Livius. Last modified November 1, 2017. Accessed March 1, 2025. https://www.livius.org/articles/religion/messiah/messianic-claimant-12-menahem/.

Poole, Gary William. “Flavius Josephus”. Encyclopedia Britannica, 12 Feb. 2025, https://www.britannica.com/biography/Flavius-Josephus. Accessed 28 February 2025.

Sauter, Megan. “When Was Jesus Born—B.C. or A.D.?” Biblical Archaeology Society. Last modified December 12, 2024. Accessed February 28, 2025. https://www.biblicalarchaeology.org/daily/people-cultures-in-the-bible/jesus-historical-jesus/when-was-jesus-born-bc-or-ad/.

“Zealot.” In Encyclopedia Britannica. Last modified April 14, 2014. Accessed March 1, 2025. https://www.britannica.com/topic/Zealot#ref143943.

Изображения

Заглавна картинка – Christian Publishing House

Галилея и Гамала: Хърбърт Дж. Мей, Р.У. Хамилтън, Оксфордски библейски атлас, Нов Човек 1998, София, стр. 86