06 януари 2022

Десетоградие – Декапол, Декаполис, Гадаринска страна

Време за четене:

Какво отличава Десетоградието от съседните райони и защо е важно в служението на Исус.






Статията е от раздела БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК

„Декапол“ или „Декаполис“ буквално означава „десет града“[1] или най-точно: „Десетоградие“, както е в по-нови библейски преводи.[2] Това е област в Южна Сирия и Североизточна Палестина, която се състои от градове с елинска (старогръцка) култура и прилежащите им по-малки селища. В Евангелието е наречена също „Гадаринската страна“ или „Страната на герасините“. Посещенията на Исус в Десетоградието са предвестник на църковното служение сред езичниците и разкриват безграничната природа на неговата месианска власт.

Библейски споменавания (поименно)

Матей 4:25; Марк 5:20; 7:31.[3] Конкретни места от Десетоградието са споменати многократно в библейския текст.

Включени градове

Десетоградие: Хипос, Дион (предполагаемо място), Абила (Авила), Гадара, Скитопол (Ветсан), Пела, Гераза, Филаделфия (Рава)
Дестетоградие (северна част) - Дамаск, Рафана, Хипос, Дион (предполагаемо място), Абила (Авила), Гадара
Плиний Стари, римски писател и съвременник на Исус и апостолите,[4] признава, че няма съгласие за точния списък на градовете в Десетоградието. Все пак, счита, че повечето посочвани списъци включват следните градове[5] (споменатите в Писанието са с удебелен шрифт, а хипервръзките са към местоположенията на съвременната карта на Гугъл):
Както се вижда, половината от градовете се срещат в Писанието!
  • Надпис от 134 г. сл. Хр. посочва и града „Абила от Декаполис“.[13] Това е съвременният Куеилбех (Qweilbeh)[14]
Птолемей, географ от II в. дава списък на градовете, който включва всички изброени, освен Рафана, но добавя и девет други града от Южна Сирия. По-късно Стефан от Византия (VI в. сл. Хр)[15], отбелязва, че по едно време Десетоградието е включвало 14 града. Това е допълнително доказателство, че броят на градовете, които са част от областта „Десетоградие“, се е променял.[16]

Най-западният от тези градове е Скитопол (библейският Ветсан) и е единственият западно от река Йордан. Разположен е всъщност в южната част на областта Галилея.[17] Най-южният е Филаделфия (библейският Рава – столицата на амонците, днешен Аман – столицата на Йордания). Най-северният е Дамаск[18] (днешната столица на Сирия). Юдейският историк Йосиф Флавий, който пише през първи век, споменава Скитопол като “най-големия в областта на десетте града“[19], което кара някои изследователи да се съмняват дали по-големият Дамаск действително е бил част от Десетоградието.[20] Според други, Дамаск заменя Гадара като главен град на Десетоградието.[21]

Библейските истории относно Десетоградието стават значително по-ясни, когато читателят има представа от историята на Десетоградието и от общото между градовете в тази област.

Кратка история на Десетоградието


1) Елинистически период

Въпреки, че повечето градове от Десетоградието показват признаци на населеност от по-рано, твърдят, че са основани от Александър Македонски (356-323 пр. Хр)[22] или от един от наследниците му.[23]
Антиох III, Селевкидско царство, 223-187 пр. Хр., изсечена ок. 202 г. пр. Хр.
Монета на Антиох III, Селевкидско царство (223-187 пр. Хр.), изсечена 202 г. пр. Хр.
Антиох III през 200 г. пр. Хр. завладява Десетоградието и то става част от Селевкидската империя (най-обширната част от наследничките на империята на Александър Македонски)[24]. В края на втори и началото на първи век пр. Хр. Селевкидската империя отслабва и от това се възползват Юдейското царство и царството Набатея. Юдейският цар Александър Янай от династията Хасмонеи (наричани още Макавеи) превзема градовете Скитопол, Гадара, Абила, Дион и Пела.[25] Стреми се да наложи юдейските религия и обичаи, и да заличи елинската култура.[26] Жителите на Пела се възпротивяват на това и градът е разрушен.[27] Набатеите (арабите) превземат Филаделфия.[28]

2) Римски период

Скитополис (библейският Вестан, днешен Бет Шеан) - римски разкопки
Скитопол (библейският Вестан, днешен Бет Шеан, Израел) - разкопки от римско време
През 63 г. пр. Хр. римският генерал Помпей успява да завладее региона. На градовете от Десетоградието е дадена значителна свобода на самоуправление, като са прикрепени към провинция Сирия.[29] Някои от градовете са силно разрушени от войните и Помпей ги застроява наново.[30] Абила, Каната, Дион, Гадара, Гераса, Хипос, Пела, Филаделфия и Скитопол по време на римския период прилагат към своите собствени монети и надписи система на датиране според т.н. Ера на Помпей, която отбелязва освобождението им.[31]

Император Октавиан Август дава на цар Ирод I (Матей 2, Лука 1:5) областта северно от Ауран след 23 г. пр. Хр. През 30 г. пр. Хр. добавя Гадара и Хипос към царството на Ирод.[32] След смъртта на Ирод през 4 г. пр. Хр., Гадара и Хипос си връщат самоуправлението, отново прикрепени към провинция Сирия,[33] а областта северно от Ауран, включително градовете Каната и Рафана, са дадени на четвъртовластника Филип (Лука 3:1), а след смъртта му – на Ирод Агрипа I (цар Ирод от Деяния 12). След известен период на връщане към провинция Сирия, тези земи са дадени на Ирод Агрипа II (цар Агрипа от Деяния 25-26) до смъртта му през 93 г. [34]

При юдейското въстание, когато Ерусалим е обсаждан от Рим, нарастващата християнска общност намира убежище в околностите на града Пела в Десетоградието.[35]

Краят на Десетоградието е поствен от император Траян. През 106 г. сл. Хр. той създава провинция Арабия и разделя градовете от Десетоградието на провинциите Сирия, Арабия и Палестина.[36]

Общото между градовете в Десетоградието


Обща политика

Учените дълго време са считали, че Десетоградието е съюз или конфедерация на гръцки градове, организирани от римския генерал Помпей, след като той завладява областта през 64-63 г. пр. Хр.[37] Нито един древен източник, обаче, не споменава такъв съюз. Няма доказателства, че е имало някакво политическо, военно или търговско споразумение сред разглежданите градове, нито, че е имало някаква обща форма на държавна организация. Вместо това, източниците назовават Десетоградието като регион или област, изградена от съседните територии на гръцките градове. Гръцки надпис от Балканите от края на първи век споменава римски управител на Десетоградието в Сирия. Това предполага, че по онова време въпросната общност е била прикрепена към провинция Сирия. Всеки от градовете запазва правото си на местно самоуправление и управлява обширен селски район.[38]

Население

Гърци се заселват в този район в междузаветния период.[39] Според легенди, някои от тези градове дори са основани от гърци. Повечето от населението, обаче, е образувано от съседните региони. Набатеи (араби) се заселват в някои от гадовете и най-вече в Гераса. За някои от градовете в Десетоградието Йосиф Флавий изрично посочва, че имат юдейско малцинство, но вероятно такова има във всеки един от тях.[40] За всички тези градове става характерна елинската (древногръцка) култура, която ги отличава от съседите им: юдеи на изток, набатеи на юг, планински племена или полу-номади на север.[41]

Религия и култура

Мраморна глава
на богинята Атина,
открита до Скитопол
(Ветсан, днешен
Бет Шеан, Израел)
Божествата и поклонението в Десетоградието са познатите от старогръцката митология, макар и да има белези на източното влияние. В тези градове се раждат известни оратори, учени, поети и юристи.[42] Елинската им култура и практики, обаче, създават продължителни търкания и конфликти с юдеите в района. За гърците е обидна юдейската практика на обрязване. Юдеите пък биват отвратени от гръцкото обичайно хомосексуално поведение, идолопоклонството и отглеждането на свине.[43]

Десетоградието и Старият Завет

Племето Манасия владее Ветсан (Скитопол) и околностите му (Исус Навиев 17:11-16; 1 Летописи 7:29). Територията на Десетоградието в по-ранно време е част от царството на Давид (2 Царе 4:1-12; 8:5-15)[44] Империята на Давид вероятно е поставила стандартите за юдейските надежди и очаквания спрямо този регион[45], макар и насилственото налагане на юдейската вяра от Александър Янай да се различава силно от действията на Месията Исус.

Исус и Десетоградието

Исус рядко излиза извън земите, населени с евреи. Но Десетоградието е споменато в няколко случая. Пасажите за него в Евангелието са:
  • Матей 4:24-25 – големи множества следват Исус, включително от Десетоградието;

  • Матей 8:28-34; Марк 5:1-20; Лука 8:26-39 – историята за обладания (двамата обладани според Матей) от демони и стадото свине;
  • Марк 7:31-37 – Исус изцелява глух човек, хората разгласяват за чудесата Му;

  • Марк 8:1-9 – второто чудо с преумножаване на хляб и риба. В Марк тази история е дадена веднага след предишната (за глухия човек) и явно се случва също в Десетоградието.
Пасажите, описващи присъствието на Исус в Десетоградието, са с цел да наблегнат, че Той е в земи, населени с езичници.[46] Макар и да е видимо от новозаветния текст, че църквата се насочва към масово достигане на езичници за Христос след убийството на Стефан (Деяния 11:19-21), този процес е започнат при самото служение на Исус. Второто чудо на преумножаване на хляба обхваща по-малко множество от първото (четири хиляди души, вместо пет хиляди; Матей уточнява, че в това число не са прибавени жените и децата – Матей 14:21; 15:38). Но това събитие не е по-маловажно, понеже се случва именно в този район.

Вече стана ясно защо история със стадо свине се случва именно в тези земи – в юдейски би било немислимо, а за населението на Десетоградието това е обичайно животновъдство, както е и у нас днес. За съвременния читател в повечето случаи е шокиращо защо Исус позволява на демоните след прогонването им да отидат в стадото свине и да го издавят, но за юдеите те са ритуално нечисти животни, които са дори нарицателни с нечистотата си (Притчи 11:22; Исая 65:4; 66:3,17). В Евангелието от Марк обладаният от демони, когото Исус освобождава, е първият, изпратен от Исус да разгласява за Него. Изрично е посочено, че освободеният разпространява фактите за случилото му се не просто в родното си селище, а в Десетоградието (Марк 5:11). Но в историята и от трите евангелия се вижда още нещо: Исус е помолен да си тръгне от тези области (Матей 8:34; Марк 5:17; Лука 8:37). Този момент дава предварителното усещане не само за бъдещото служение на църквата сред езичниците, но и за съпротивата, която евангелието ще срещне и сред тях.[47]

Привличането на множества от земите на Десетоградието (Матей 4:24-25; 8:34; Марк 5:14; Лука 8:34-36) и проявената Божия сила сред езичниците (и над демоните там), както и одобряването на тази сила сред езичници, в езическа земя (Марк 5:20; 7:37; Лука 8:39) – всичко това служи, за да покаже безграничната власт на Месията. Чрез освобождаването на обладания от демони човек, идентичността на Исус като Месията е разпозната дори в езическа територия (Матей 8:29; Марк 5:7; Лука 8:28).[48]

Списъкът с имена на места от Матей 4:24-25: „цяла Сирия... Галилея и Декапол ... Йерусалим и Юдея и ... другата страна на Йордан…“, напомня за цитата от Исая 9:1-2, записан съвсем малко преди това в Матей 4:15-16:
Завулоновата земя и Нефталимовата земя,
край езерото, отвъд Йордан, езическа Галилея;
народът, който седеше в тъмнина,
видя голяма светлина;
и на онези, които седяха в страната на мрачната сянка,
на тях изгря светлина.“ (Исая 9:1-2)
В този текст ролята на Десетоградието е да подчертае, че пророчеството се изпълнява именно в достигане от Исус на региони, населени с езичници.[49]


Както стана ясно, Десетоградието е област със специално значение в Евангелието. Населено е предимно с езичници, пропито с елинска култура и недолюбвано от юдеите. Но то е сред съвсем малкото езически общности, които Исус посещава, при това неколкократно. Има важна роля в изявяването на Исус като Месията и сред езичниците. Предвестник е на бъдещата мисия на църквата за достигане на езическия свят.

Споделете с приятели!


Свързани страници:

За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата статия в блога:


[e-mail%255B2%255D.gif]

АБОНИРАЙТЕ СЕ

ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

(Можете да се отписвате!)

Системата не изпраща спам,
единствено новите статии.



Обратно към БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК



БЕЛЕЖКИ


[1] Десислава Тодорова. Старогръцко-български речник на Новия Завет (София: Госпъл, 2010), „1179 Δεκάπολις“.
[2] Ревизирано издание на Българско библейско дружество 2015; Нов превод от оригиналните езици 2013; В Разширен превод 2020 е добавено като пояснение.
[3] Тодорова. Старогръцко-български речник, „1179 Δεκάπολις“
[4] Jerry Stannard, “Pliny the Elder,” Encyclopedia Britannica, last modified August 20, 2021, accessed December 29, 2021, https://www.britannica.com/biography/Pliny-the-Elder.
[5] Aikaterini Laskaridis Foundation, “Pliny the Elder, Natural History 1-11,” Topos Text, accessed December 29, 2021, https://topostext.org/work/148.
[6] Дж. Мей, Хърбърт; Хамилтън Р.У. Оксфордски библейски атлас. Нов Човек 1998, София, стр.142
[7] The Anchor Yale Bible Dictionary, ed. David Freedman (Yale: Yale University Press, 1992), s.v. “Decapolis,” by Jean-Paul Rey-Coquais.
[8] Jordan Tourism Board, “Umm Qays,” Visit Jordan, accessed December 29, 2021, https://international.visitjordan.com/Wheretogo/UmmQays.aspx.
[9] “Horvat Susita (Hippos),” 360 Holy Places, accessed December 29, 2021, https://360holyplaces.com/horvat-susitah/.
[10] Нов Завет: съвременен превод и Разширен превод 2020, както и Ревизирано издание на Българско библейско дружество 2015 за Лука 8:26. Този библейски разказ споменава като място „Гадара“ в едни старогръцки текстове, а „Гераса“ – в други. Всъщност, във втората група текстове в Марк и Лука срещата с демонично обладания се случва в Гераса, а в Матей – в Гадара. Някои ръкописи дори съдържат вместо това „Гергеса“ за всеки от текстовете. Гадара е на разстояние около 10 км. от Галилейското езеро, а Гераса – на около 53 км. Предполага се, че Гергеса е на мястото на съвременното село Курси, което е на Галилейското езеро, точно извън Десетоградието, северно от Хипос, но в езическа земя. По-добрите ръкописи изглежда, че поддържат Гераса (за Марк и Лука) и Гадара (за Матей). Не е нужно да се счита, че авторите на Писанието са имали оскъдни знания за областта, както често е заключавано. Напълно възможно е всеки от авторите да споменава най-близкото място, което да счита, че първоначалните му читатели биха разпознали. Dictionary of the New Testament Background; Anchor Bible Dictionary.
[11] Ивалина Ненова, „Джераш - разкошните останки от една златна епоха,“ Nasam-natam, последна промяна 31 юли 2015, достъпно на 30 декември 2021, https://www.nasamnatam.com/statia/Djerash_razkoshnite_ostanki_ot_edna_zlatna_epoha-1156.html.
[12] J. Andrew Overman, “Decapolis,” Oxford Biblical Studies, accessed December 23, 2021, http://www.oxfordbiblicalstudies.com/article/opr/t256/e276.
[13] Overman, “Decapolis,” Oxford Biblical Studies.
[14] “Abila City (Modern Qweilbeh),” Unesco, last modified June 18, 2001, accessed December 30, 2021, https://whc.unesco.org/en/tentativelists/1557/.
[15] Oxford University Press, “Stephen of Byzantium,” Oxford Reference, accessed December 30, 2021, https://www.oxfordreference.com/view/10.1093/oi/authority.20110803100531375.
[16] Overman, “Decapolis,” Oxford Biblical Studies.
[17] Пак там.
[18] “Decapolis,” Britannica, accessed December 30, 2021, https://www.britannica.com/place/Decapolis-ancient-cities-Palestine.
[19] Йосиф Флавий. Юдейската война, книга III, 9.7
[20] Ciampa, R. E. “Decapolis.” In Dictionary of New Testament Background: A Compedium of Contemporary Biblical Scholarship, Kindle edition ed., edited by Craig A. Evans and Stanley E. Porter. The IVP Bible Dictionary. Downers Grove, Il: Intervarsity Press, 2020.
[21] “Decapolis,” Britannica.
[22] A&E Television Networks, “Alexander the Great,” History, last modified November 24, 2020, accessed December 31, 2021, https://www.history.com/topics/ancient-history/alexander-the-great.
[23] A&E Television Networks, “Alexander the Great,” History.
[24] Joshua J. Mark, “Seleucid Empire,” World History Encyclopedia, last modified October 22, 2019, accessed December 31, 2021, https://www.worldhistory.org/Seleucid_Empire/.
[25] Йосиф Флавий, Юдейски древности, книга XIII, глава 15.3-4; Dictionary of New Testament, s.v. “Decapolis.”
[26] Йосиф Флавий. Юдейската война, книга I. 4.8; Юдейски древности, книга XIII.15.3–4.
[27] The Anchor, s.v. “Decapolis.”
[28] Йосиф Флавий. Юдейската война, книга I. 6.3
[29] Йосиф Флавий, Юдейски древности, книга XIV 4.4; Юдейската война, книга I, 7.7; The Anchor, s.v. “Decapolis.”
[30] The Anchor, s.v. “Decapolis.”
[31] The Baker Illustrated Bible Dictionary, ed. Tremper Longman III (Grand Rapids, MI: Baker Books, 2013), s.v. “Decapolis,” epub.
[32] Йосиф Флавий, Юдейски древности, книга XV. 7.3.
[33] Йосиф Флавий, Юдейски древности, книга XVII.11.4; Dictionary of New Testament, s.v. “Decapolis.”
[34] The Anchor, s.v. “Decapolis.”
[35] Евсевий Кесарийски. История на църквата 3.5.3; Епифаний Кипърски, Против ересите 29.7; The Anchor, s.v. “Decapolis.”
[36] Dictionary of New Testament, s.v. “Decapolis.”
[37] Това по-старо становище може да се види, например в “Decapolis,” Britannica.
[38] Overman, “Decapolis,” Oxford Biblical Studies.
[39] The Baker, s.v. “Decapolis.”
[40] Mark A. Chancey, The Myth of a Gentile Galilee, Society for New Testament Studies (Cambridge, UK: Cambridge Univeristy Press, 2004), 132, pdf.
[41] The Anchor, s.v. “Decapolis.”
[42] Пак там.
[43] The Baker, s.v. “Decapolis.”
[44] Също: Йосиф Флавий, Юдейски древности, книга VII. 5.3.
[45] Dictionary of New Testament, s.v. “Decapolis.”
[46] Dictionary of New Testament, s.v. “Decapolis.”
[47] Пак там.
[48] Пак там.
[49] Craig S. Keener, A commentary on the Gospel of Matthew (Grand Rapids, MI: Wm. B. Eerdmans Publishing, 1999), 416/2597, epub.


БИБЛИОГРАФИЯ
 

1. Йосиф Флавий. Юдейската война. София: Изток-Запад, 2020.

2. Ненова, Ивалина. „Джераш - разкошните останки от една златна епоха.“ Nasam-natam. Последна промяна 31 юли 2015. Достъпно на 30 декември 2021.   https://www.nasamnatam.com/statia/Djerash_razkoshnite_ostanki_ot_edna_zlatna_epoha-1156.html.

3. Тодорова, Десислава. „2877 κορασίου, τό.“ Старогръцко-български речник на Новия Завет. София: Госпъл, 2010.

4. A&E Television Networks. “Alexander the Great.” History. Last modified November 24, 2020. Accessed December 31, 2021. https://www.history.com/topics/ancient-history/alexander-the-great.

5. “Abila City (Modern Qweilbeh).” Unesco. Last modified June 18, 2001. Accessed December 30, 2021. https://whc.unesco.org/en/tentativelists/1557/.

6. Aikaterini Laskaridis Foundation. “Pliny the Elder, Natural History 1-11.” Topos Text. Accessed December 29, 2021. https://topostext.org/work/148.

7. Chancey, Mark A. The Myth of a Gentile Galilee. Society for New Testament Studies. Cambridge, UK: Cambridge Univeristy Press, 2004. pdf.

8. Ciampa, R. E. “Decapolis.” In Dictionary of New Testament Background: A Compedium of Contemporary Biblical Scholarship, Kindle edition ed., edited by Craig A. Evans and Stanley E. Porter. The IVP Bible Dictionary. Downers Grove, Il: Intervarsity Press, 2020.

9. “Decapolis.” Britannica. Accessed December 30, 2021. https://www.britannica.com/place/Decapolis-ancient-cities-Palestine.

10. “Decapolis.” In The Baker Illustrated Bible Dictionary, edited by Tremper Longman III. Grand Rapids, MI: Baker Books, 2013. epub.

11. Eusebius of Caesarea. "Church History (Book III)." New Advent. Accessed January 1, 2022. https://www.newadvent.org/fathers/250103.htm.

12. “Horvat Susita (Hippos).” 360 Holy Places. Accessed December 29, 2021. https://360holyplaces.com/horvat-susitah/.

13. Jean-Paul Rey-Coquais. “Decapolis.” In The Anchor Yale Bible Dictionary, edited by David Freedman. Yale: Yale University Press, 1992.

14. Jordan Tourism Board. “Umm Qays.” Visit Jordan. Accessed December 29, 2021. https://international.visitjordan.com/Wheretogo/UmmQays.aspx.

15. Josephus, Flavius. The Antiquities of the Jews. Translated by William Whiston. Project Gutenberg, 2009. epub e-book.

16. Keener, Craig S. A commentary on the Gospel of Matthew. Grand Rapids, MI: Wm. B. Eerdmans Publishing, 1999. epub.

17. Mark, Joshua J. “Seleucid Empire.” World History Encyclopedia. Last modified October 22, 2019. Accessed December 31, 2021. https://www.worldhistory.org/Seleucid_Empire/.

18. Overman, J. Andrew. “Decapolis.” Oxford Biblical Studies. Accessed December 23, 2021. http://www.oxfordbiblicalstudies.com/article/opr/t256/e276.

19. Oxford University Press. “Stephen of Byzantium.” Oxford Reference. Accessed December 30, 2021. https://www.oxfordreference.com/view/10.1093/oi/authority.20110803100531375.

20. Stannard, Jerry. “Pliny the Elder.” Encyclopedia Britannica. Last modified August 20, 2021. Accessed December 29, 2021. https://www.britannica.com/biography/Pliny-the-Elder.

21. Williams, Frank, trans. The Panarion of Epiphanius of Salamis: Book I (Sects 1-46). 2nd ed. (Nag Hammadi and Manichaean studies 63. Leiden, NL: Brill, 2009.


ИЗОБРАЖЕНИЯ

Карти на Десетоградието  – Дж. Мей, Хърбърт; Хамилтън Р.У. Оксфордски библейски атлас. Нов Човек 1998, София;
Монета на Антиох III – Wildwinds;
Скитопол  Because of Grace;
Мраморна глава на богинята Атина  The Israel Museum;
Исус с обладания и глухия  Freebibleimages.

0 коментара :

Публикуване на коментар