Узнайте за неясната група иродиани:

с кой от всичките Ироди са свързани;
политически или религиозни противници на Исус са;
защо искат „да го погубят“;
кога сме като тях.

Статията е от раздела БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК

БИБЛЕЙСКИ СПОМЕНАВАНИЯ

В Галилея

Иродианите са споменати относно два момента от служението на Исус, като и в двата случая са свързани с фарисеите. Първият е разказан само в Евангелието от Марк (Марк 3:6). Там Исус е в Галилея (вероятно в Каперанаум, както в Марк 1:21-34 и 2:1-12, но не е уточнено). Една събота в синагогата Исус изцелява човек с изсъхнала ръка. Описана е ракцията на фарисеите:

„И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с иродианите против Него, как да Го погубят.“ (Марк 3:6)

Това е първият заговор срещу Исус и в него са въвлечени иродианите. ^[1]

В Ерусалим

При следващия случай Исус е в Ерусалим. При него идват главните свещеници, книжниците и старейшините (Марк 11:27), за да оспорят властта му (правото му да служи сред народа). Исус ги провокира чрез връзка с Йоановото кръщение, което би следвало да покаже, че правото му е дадено „от небето“ (т.е. от Бога), а не „от човеците“ (Марк 11:30-32). След това им разказва притчата за стопанина на лозето и злите земеделци (Марк 12:1-9) и завършва думите си с цитат от Псалм 118 за „камъкът, който отхвърлиха зидарите“ (стих 12). Споменатите народни първенци разбират, че за тях говори и искат да го хванат, но се боят от народа (стих 13). Оставят го и си отиват, но веднага се заемат с нов план срещу Исус:

„Тогава пратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го впримчат в говоренето Му. (Марк 12:13)

Накратко, питат го дали е позволено да дават данък на римския император. Значението на въпроса и отговорът на Исус ще бъдат разгледани малко по-нататък.

Тази провокация на фарисеи и иродиани е отразена по доста подобен начин и от Матей (22:15-22), като това е единственият случай, в който той споменава иродианите. Лука също предава доста подробно историята, но за разлика от Марк и Матей, не назовава по име групата от фарисеи и иродиани. Продължава по следния начин плана на книжниците и главните свещеници:

И като Го наблюдаваха, пратиха съгледвачи, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума така, че да Го предадат на началството и на властта на управителя (Лука 20:20).

Както е разгледано и обяснено в статията за фарисеите, Лука неколкократно в евангелието си пропуска да назове по име фарисеите в случаи, в които Марк и Матей ги отбелязват ясно като група. В конкретния епизод това води до неназоваване и на иродианите.

КОИ СА ИРОДИАНИТЕ

Едно от обясненията за тях се извежда от самото им име. „Иродиани“ (на старогръцки: Ἡρῳδιανοί – „херодианой“^[2]) се счита за латинизъм в старогръцкия заради наставката „ан“ (-ianus)^[3]. Коренът на думата без съмнение идва от името на цар Ирод I (Матей 2), което впоследствие се среща неколкократно сред потомците му от т.н. Иродова династия. Думата не се среща в текстове отпреди Евангелието от Марк (най-ранно написаното от четирите), макар и подобна дума да е използвана от юдейския историк Йосиф Флавий, съвременник на апостолите – οἱ Ἡρῴδειοι (херодейой), когато говори за привържениците на Ирод I.^[4] Там терминът ясно обозначава симпатизанти и поддръжници на каузата на цар Ирод. В още един случай Йосиф Флавий говори за хората, които подкрепят Ирод I, но без да използва специално наименование на групата (οἱ τὰ Ἡρῴδου φρονοῦντες – поддържащите Ирод).^[5] От това, че понятието „иродиани“ не се появява в други древни текстове, може да се заключи, че те не са секта (обособена религиозна група, както фарисеите и садукеите), нито организирана политическа партия,^[6] а вероятно става дума за по-свободна форма на сдружаване.^[7]

От употребата на латинската наставка „ан“ са правени опити да се обясни и каква по-точно е тази група. Наставката не показва непременно организирана група, а може да обозначава също поддръжници, слуги, длъжностни лица на член от династията, който е имал влияние.^[8] Подобни думи са „цезариани“ – означава едновременно хората от дома на Цезар и слугите му, както и „помпеани“ – последователи на римския генерал Помпей, и естествено – християни – последователите на Христос (Деяния 11:26, 26:28; 1 Петър 4:16).^[9]

По време на служението на Исус, понятието иродиани би следвало да включва домашните прислужници на Ирод Антипа, който е четвъртовластник над областите Галилея (където най-вече служи Исус) и Перея (където кръщава Йоан Кръстител), заедно с неговите служители и придворни и всички онези, които се стремят да поддържат (и може би да разширят) управлението на Ирод в региона. Трудно е да се каже дали те конкретно са популяризирали Ирод Антипа или по-общо династията на Ирод.^[10] Иродианите от евангелския разказ не са представени като домашни слуги на Ирод, но като хора с политическо влияние, които подкрепят управлението на четвъртовластника, както и римското, от което то зависи.^[11]

Имат ли иродианите религиозни вярвания

Имат ли свои месиански очаквания

Епифаний Кипърски – християнски автор от IV в сл. Хр. твърди, че иродианите почитали цар Ирод I като очаквания Месия.^[12] Това не е невъзможно.

Храмът, построен от цар Ирод

Ирод престроява храма в Ерусалим и дори един от учениците на Исус се удивлява на постижението на Ирод (Марк 13:1). Това може да е карало привържениците му да го виждат като втори Соломон, новия „Давидов син“, какъвто книжниците са поучавали, че ще бъде очакваният Месия (Марк 12:35). Ирод I, макар и записван в българските преводи като „цар“, е местен владетел, подчинен на римския император. Но поддръжниците му със сигурност са считали, че това е най-добрата за онзи момент възможност, предвид все по-нарастващата мощ на Римската империя и разширението й на Изток. Четвъртовластникът Ирод владее само две области от царството на баща си Ирод I, но вероятно поддръжниците му са имали надеждата, че един ден ще бъде издигнат до цар, каквито амбиции той има и в крайна сметка ги заявява пред императора.^[13] Те, обаче, довеждат вместо това до неговото заточение и земите му са дадени на неговия племенник Ирод Агрипа I (цар Ирод от Деяния 12), който е внук на Ирод I и брат на втората му жена – Иродиада (Матей 14:3-11, Марк 6:17-28, Лука 3:17). Но месианската надежда спрямо Иродовата династия скоро бива възродена. Римският император връща на този Ирод Агрипа I титлата цар и постепенно му дава владенията на неговия дядо. Това със сигурност впечатлява привържениците му, а харизмата на този владетел е изумителна. Той успява да предотврати сигурна гражданска война в Рим, като убеждава римските сенатори кой да е следващият император.^[14] В някои от владенията си с преобладаващо езическо население, дори получава почит, като на божество (Деяния 12:20-22). Но управлението му е кратко (37-44 г.), а синът му Ирод Агрипа II (Цар Агрипа от Деяния 25,26) е последният владетел от династията.^[15] След юдейското въстание Ерусалим бива разрушен от римляните и земите на израелтяните минават изцяло под римско управление.^[16] Този момент със сигурност е довел и до края на иродианите.

Квасът на Ирод

Едно от предупрежденията на Исус към учениците му е:

„И Той им заръча: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод.“ (Марк 8:15)

Някои от фарисеите искат знамение от Исус (Матей 12:38; 16:1; Марк 8:11), като същото иска и Ирод (Лука 23:8). Най-общо, този квас може да се обобщи като неверие в това, че Исус е Месията (вижте за кваса на Ирод).

Някои от ръкописите на новозаветните текстове в Марк 8:15 вместо „кваса на Ирод“, съдържат текста „кваса на иродианите“.^[17] Ако това е верният първоначален текст, става дума за квас, предаван не само от един човек, но от група хора – иродианите. Такова записване има още от трети и четвърти век, но изглежда ясно, че става дума за промяна при преписването, повлияна от двата стиха в Марк, в които са споменати иродианите (3:6 и 12:13).^[18]

Квасът на садукеите

Матей, който пише евангелието си по-късно и използва части от Марк (както прави и Лука), предава същият описан момент с думите:

„И Исус им каза: Внимавайте и се пазете от кваса на фарисеите и садукеите.“ (Матей 16:6)

Защо Матей решава да замени кваса на Ирод с кваса на садукеите? Малко преди това е уточнено, че садукеите също са сред тези, които искат знамение от Исус (Матей 16:1) Едно и също нещо ли са садукеите и иродианите?

На пръв поглед изглежда невъзможно иродианите да са садукеи, понеже садукеите не подкрепят династията на Ирод, а предната – на Хасмонеите, наричани още Макавеи, която управлява в земите на Израел преди това, а Ирод I се старае всячески да дискредитира тази династия. Също така, той, както и внукът му Ирод Агрипа I никога не поставят за първосвещеник някого от садукеите.^[19] Добро възможно разрешение редица библейски изследователи намират в това иродианите да са от първосвещеническия род на Боетус. ^[20]

Боетусиани

Цар Ирод I издига в ранга първосвещеник Симеон, син на Боетус, понеже е пленен от красотата на дъщеря му. Решава по този начин да повиши обществения й статус, за да стане негова съпруга.^[21] Така този Симеон става глава на първосвещеническия род, наречен Боетусиани. Ирод I поставя първосвещеници само от този род. Въпреки това, обрат в тази политика настъпва след като синът на Ирод – Архелай (Матей 2:22) е свален от власт през 6 г. сл. Хр. От този момент Юдея (и съответно Ерусалим) е под пряко римско управление и повечето поставени от римските управители първосвещеници са от садукейския род на Анна (Лука 3:2, Йоан 18:13). Това продължава до момента, в който Юдея е включена в земите на Ирод Агрипа I (Деяния 12) през 41 г. сл. Хр.^[22]

Как този род разрешава проблема с това, че Матей заменя кваса на Ирод с този на садукеите ли? По-късни равински източници използват понятията „Боетусиани“ и „садукеи“ като взаимозаменяеми. Изглежда, че те са сходни, ако не и еднакви в религиозно отношение, но не и в политическо, тъй като Боетусианите подкрепят Иродовата династия. Различията им, обаче, се размиват, когато Ирод Антипа се жени за Иродиада. Тя, макар и да му е племенничка по бащина линия, т.е. от същия род, по майчина е от династията Хасмонеи, която садукеите подкрепят. Напълно възможно е този брак на Ирод Антипа да се случва и с цел да си осигури подкрепата на садукеите. От този момент Боетусианите (най-вероятните иродиани) и садукеите са на една и съща политическа страна – за Ирод и срещу фарисеите. Фарисеите в политическо отношение са както срещу Иродовата династия и Рим, така и срещу династията на Хасмонеите. Очакват месианско царство, което ще настъпи с катаклизъм и ще премахне управлението на династията на Ирод и на Рим. Въпреки това, иродианите и фарисеите се съюзяват срещу Исус, защото представя Месия и царство, каквото никоя от тези групи не желае.^[23]Поради това, иродианите не би следвало да се считат само за политически противници на Исус.

ЗНАЧЕНИЕ НА ИРОДИАНИТЕ В БИБЛЕЙСКИЯ ТЕКСТ

Библейските автори никога не се стараят да опишат събитие около Исус, само защото се е случило (Йоан 20:30; 21:35). Марк е особено кратък по отношение на доста детайли, като дори не описва раждането на Исус, но счита за важно на два пъти да спомене иродианите. Ето защо, по-важното от това какви са иродианите е какво послание предава авторът чрез тяхното участие.

И в двата описани случая не иродианите поемат инициативата срещу Исус, а духовни водачи на народа ги търсят за съдействие.

Заговорът в Галилея

Първо в Галилея фарисеите заговорничат с иродианите да унищожат Исус. Не е поради единичния случай на изцеляването в събота на човека с изсъхнала ръка, а на поредица от случаи, при които служението на Исус скандализира книжниците и фарисеите в Галилея (Марк 2:1-3:6). От тяхна гледна точка, думите и действията на Исус напълно подкопават тълкуванията им на Мойсеевия закон и така той застрашава истинската вяра и традиция, която са усвоили от предците си.^[24] Без съмнение, иродианите осигуряват подкрепа на фарисеите срещу Исус, понеже считат, че застрашава мира и стабилността в провинцията, управлявана от четвъртовластника Ирод. По време на Иродовата династия провинция Галилея е белязана от народни въстания под ръководството на бунтовници, считани за очаквания Месия. Вероятно иродианите са счели, че Исус е поредният самозванец от този вид.^[25]

Залагането на капан в Ерусалим

Докато присъствието на иродианите е естествено в Галилея, в Еруслим е възможно да се появяват заедно с Ирод Антипа покрай посещението му по време на празника Пасха (Лука 23:3).^[26] Идват като официални пратеници на главните свещеници, книжниците и старейшините (Марк 11:27, 12), но действат подмолно като шпиони (Лука 20:20):

Тогава пратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го впримчат в говоренето Му. И те, като дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Цезаря или не? Да даваме ли или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, им каза: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един динарий да го видя. И те Му донесоха. Тогава им каза: Чий е този образ и надпис? А те Му отвърнаха: На Цезаря. Исус им каза: Отдавайте цезаревото на Цезаря и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него. (Марк 12:13-17)

За да бъде схванато участието на иродианите в тази история, нужно е да бъде разбрано значението й. В какво се състои капанът ли? В това, че изискват от Исус да отговори с „да“ или „не“, а всеки от тези отговори се очаква да му създаде проблеми.

Политически или религиозен въпрос

Данък към римския император се е плащал в провинциите под пряк римски контрол, каквато е била в този момент Юдея (където е Ерусалим). Това се случва от 6 г. сл. Хр., след провала на Архелай, синът на Ирод I, на когото императорът дава за владение около половината от земите на баща му, сред които е Юдея.

В предишните случаи, когато израелтяните са попадали под чужда власт, отношението на духовните водачи на народа, и особено на пророците, е било, че това е ставало поради справедливо Божие наказание, което е трябвало да бъде понасяно докато Бог не го отмени. В този смисъл неплащането на данък на чуждия владетел се е считало за бунт срещу самия Бог. Но когато през 6 г. сл. Хр. юдейски земи попадат под пряка римска власт, по време на преброяване на населението с цел облагане с данък, Юда Галилеянинът (Деяния 5:37) заедно с фарисея Садук вдигат въстание.^[27] То бързо е потушено от римските войски, но не и породилата се в този момент четвърта религиозна школа сред юдеите. Наричали ги „зилоти“ (първите три са фарисеи, садукеи и неспоменатите в Библията есеи). В Новия Завет наименованието на четвъртата школа се среща покрай един от учениците на Исус – „Симон, наречен Зилот“. Според Йосиф Флавий идеите на зилотите в крайна сметка довеждат до въстанието през 66 г., завършило с унищожението на храма в Ерусалим през 70 г. Отличителна черта на учението е именно, че е несвято да се плаща данък на римляните.^[28]

Да или не

Идеите на зилотите изглежда трупат достатъчно привърженици сред народа и този данък се превръща най-малкото в омразен символ на подчинение към Рим. Ако Исус отговори, че е правилно да се плаща данъка, това ще го дискредитира пред тази част от народа.^[29] Общото очакване е, че Месията ще освободи Божия народ от чуждото потисничество и ще наложи справедливост (Деяния 1:6).^[30] Що се отнася до становището относно този данък у самите питащи, при отделни фарисеи е варирало и в двете крайности. Като цяло се възмущават от унижението, заложено в данъка, но въпреки това оправдават плащането му. Иродианите по принцип го одобряват,^[31] тъй като, както беше споменато, управлението на династията на Ирод зависи от Рим. И именно тук идва другият начин да се задейства капанът. Ако Исус се изкаже против данъка, това ще го представи пред римските власти като бунтовник, в което по-късно се стараят да го обвинят лъжесвидетели (Лука 20:20). Вече Марк е уточнил при първия заговор, че фарисеи и иродиани са се наговорили да унищожат Исус. Това изглежда е планираният момент. Дали като го дискредитират пред народа или като го предадат на властта – формата на унищожение би зависела от отговора.

Библейските тълкуватели не са напълно единни за значението на отговора на Исус, но все пак могат да се кажат някои неща. Когато Исус поисква да му донесат монета от един римски динарий, това е била всъщност валутата, в която единствено е можел да се плати данъкът към императора.^[32] Исус съсредоточава вниманието на запитващите го върху образа.

Динарий с изображение на император Тиберий

Монетата е имала изображение на императора с надпис „TI[berius] CAESAR DIV[i] AUG[usti] F[ilius] AUGUSTUS“ („Тиберий Цезар, Август, син на божествения Август“ – името на императора е Тиберий, а „Цезар“ и „Август“ са титли^[33]). Надписът на обратната страна пък е „Pontif[ex] Maxim[us]“ (Върховен жрец). Това всъщност е не само монета, но и донякъде преносим идол. С „Отдавайте цезаревото на Цезаря“, на практика Исус казва: „Върнете на императора идолите му“.^[34] С тази първа част, без съмнение, обаче, Исус дава и един от двата очаквани възможни отговора – положителният. Императорът е законният собственик на монетите, които имат неговото име и изображение. Има право да изисква това свое имущество и даването на данък на императора е просто признание на това негово право.^[35] По-късно Петър и Павел поясняват в посланията си: светската власт също е поставена от Бога и има неща, които й дължим, сред които е и данъкът (Римляни. 13:1–7; 1 Петър. 2:13–17).

Но отговорът на Исус не се свежда просто до „да“, защото следва уточнение: „и Божието на Бога“. Някои разбират това като: „но си плащайте и данъка към храма“,^[36] (с явното приложение: „плащайте си данъците на държавата, давайте и пари в църквата, които дължите на Бога“). Чувал съм не веднъж това обяснение, но контекстът тук подсказва друго. Парите са това, което е дадено да принадлежи на императора и затова носят неговия образ. Но по Божия образ сме създадени ние самите (Битие 1:27, 9:6). Цялата ни същност принадлежи на Бога и затова Христос пояснява, че най-голямата заповед е „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и всичкия си ум“ (Второзаконие 6:5, Матей 22:37, Марк 12:30, Лука 10:25-28).

„Отдавайте цезаревото на Цезаря и Божието на Бога“, показва повече, отколкото им се иска да чуят фарисеите и иродианите. Исус недвусмислено пояснява, че обратно на вярванията на зилотите, можем да имаме едновременно покорство към светската власт и вярност към Бога. Това, естествено, се случва само когато тази власт не превишава правата си, като поиска и това, което дължим само на Бога. Не дълго след тези думи на Исус, вярващите на много места ще страдат от последиците, че императорът ще изисква и преклонение пред себе си, като към бог. От друга страна, иродианите показват по-големия парадокс – отдаване на Божието на владетел, който дори не изисква това. В стремежа си да изразят подкрепа към Ирод Антипа и династията, са готови да унищожат Месията (Марк 3:6).

В следствие на отговора, фарисеите, иродианите и вероятно други присъстващи „много се зачудиха“. Не се оказват прави в изказаното под формата на ласкателство – Исус проявява пристрастие! Той не дава ясни отговори на тези, които не търсят искрено истината.^[37] Употребената дума носи смисъла не само на учудване, но и на удивление. Това показва, че Исус избягва капана, в който са се опитали да го вкарат.^[38] От този момент нататък съпротива на иродиани срещу Исус не е описана – те изчезват от библейския разказ.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мнозина са тези, които стигат до погрешния извод, че ако човек е с просветена християнска вяра – трябва да е всячески настроен срещу държавната власт. Дори напротив, управниците са поставени от Бога и е нужно да им отдаваме дължимото.
Когато държавата изисква да й бъде отдавано и отношение, което принадлежи само на Бога, това не следва да се прави. В България вярващите, живели по време на тоталитаризма знаят какво значи това и колко може да е висока цената на отказа. Днес не живеем в такъв строй, но никога не знаем кога държавата може да започне да изисква неща, които не можем да й дадем. Към момента най-типични са тенденциите да се изисква от обществото съгласие с някои нови ценности, които са в разрез с библейското учение. Примери за това са: разбирания за пол, различен от биологичния, налагане на деца чрез учебните заведения на ценности, противни на християнските, подвеждане под съдебна отговорност за проповядване дори в църква на библейски истини, като тази, че няма друг начин на спасение, освен чрез Христос и т.н. Засега този вид държавен контрол е по-характерен за държави в Западна Европа, отколкото у нас, но това би могло да се промени.
Нерядко християните, подобно на иродианите, доброволно отдаваме на държавната власт от частта, която дължим само на Бога:

Политическите проблеми в държавата и дори по света, обземат дотолкова вниманието ни, че ни пречат да обичаме Бога с целия си ум, сърце, душа и сила. Дори и да не го осъзнаваме, на практика така считаме, че за спасението на народа ни (или на света) е нужна избраната (или мечтаната) от нас политическа фигура или група, а не Христос. Така дори да се считаме за вярващи и да водим деен църковен живот, отхвърляме Христос като Спасителя на света.
Бихме заявявали многократно повече сред познатите си и в социалните мрежи политическите си убеждения, отколкото да прогласяваме Христос.
Понеже не винаги другите вярващи подкрепят политическата ни позиция, склонни сме на разгорещени спорове с тях до степен, която ни раздалечава и дори ни разделя. По този начин, осъзнаваме или не, точно както иродианите, заставаме срещу делото на Христос. В Гетсиманската градина Исус се моли повярвалите в Него да имат единство помежду си, за да може да повярва светът в Христос и да го познае (Йоан 17:21-23). Единството е задължително условие! Може да ни се струва, че само нашата политическа позиция е християнски оправдана, но води ли до разделение, тя е пречка пред това светът да познае единствения си Спасител – Христос!

СПОДЕЛЕТЕ С ПРИЯТЕЛИ!

Споменати статии:

Обяснени понятия от статията:

За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата статия:

АБОНИРАЙТЕ СЕ

ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

Бележки

^{[1] “Who Were the Herodians?,” Bible Study, accessed December 17, 2023, https://www.biblestudy.org/beginner/new-testament-groups/herodians.html.}
^{[2] Десислава Тодорова. Старогръцко-български речник на Новия Завет (София: Госпъл, 2010), „2265 Ἡρῳδιανοί, οἱ.“}
^{[3] Dictionary of New Testament Background: A Compedium of Contemporary Biblical Scholarship, kindle edition ed., ed. Craig A. Evans and Stanley E. Porter, The IVP Bible Dictionary (Downers Grove, Il: Intervarsity Press, 2020), s.v. “Herodian dynasty,” by H. W. Hoehner.}
^{[4] Helen K. Bond, “Herodians,” Bible Odyssey, accessed December 17, 2023, https://www.bibleodyssey.org/people/main-articles/herodians/ ; Patrick Rogers, Dr, ed., “The War, Book 1,” The Bible... and Related Texts, accessed December 28, 2023, https://www.biblical.ie/page.php?fl=josephus/War/JWG1 (1.319 = XVI.6)}
^{[5] Patrick Rogers, Dr, ed., “Antiquities (Greek Text) Book 14,” The Bible... and Related Texts, accessed December 28, 2023, https://www.biblical.ie/page.php?fl=josephus/Antiquities/AJGk14. (XIV.10 = 448)}
^{[6] William L. Lane, The Gospel of Mark, The New International Commentary on the New Testament (Grand Rapids, MI: William B. Eerdmans, 1974), 217 / 1485, epub.}
^{[7] Bond, “Herodians,” Bible Odyssey.}
^{[8] Dictionary of Jesus and the Gospels: A Compendium of Contemporary Biblical Scholarship, 2nd ed., ed. Joel B. Green, Scot McKnight, and Howard Marshall (Downers Grove, IL: IVP Academic, 1992), s.v. “Herodian dynasty,” by Helen K. Bond.}
^{[9] Bond, “Herodians,” Bible Odyssey.}
^{[10] Пак там.}
^{[11] Dictionary of New Testament, “Herodian dynasty.”}
^{[12] Епифаний Кипърски, Панарион 20.1. Frank Williams, trans., The Panarion of Epiphanius of Salamis. Book I (Sects 1-46), 2nd ed., Nag Hammadi and Manichaean Studies (Leiden, NL: Koninklijke Brill NV, 2009), 63:53.}
^{[13] Bond, “Herodians,” Bible Odyssey}
^{[14] The Anchor Yale Bible Dictionary, ed. David Freedman (Yale: Yale University Press, 1992), s.v. “Agrippa,” by David C. Braund}
^{[15] бележка 15 Zondervan Illustrated Bible Dictionary, 2nd ed., ed. James Dixon Douglas, Merrill Chapin Tenney, and Moisés Silva (Grand Rapids, Mi: Zondervan, 2011), s.v. “Herod.”}
^{[16] Zondervan Illustrated Bible Dictionary, 2nd ed., ed. James Dixon Douglas, Merrill Chapin Tenney, and Moisés Silva (Grand Rapids, Mi: Zondervan, 2011), s.v. “Herod.”}
^{[17] Отнася се за ръкописи P45, W, Θ ƒ1. 13. Institute for New Testament Textual Research, Novum Testamentum Graece: Nestle-Aland, 28th ed. (Peabody, MA: Hendrickson Publishers, 2012), 135.}
^{[18] Bruce M. Metzger, A Textual Commentary on the Greek New Testament (UBS4), 3rd ed. (Carol Stream, IL: Tyndale, 2005), 98.}
^{[19] Dictionary of New Testament, “Herodian dynasty.”}
^{[20] Dictionary of New Testament, “Herodian dynasty.”; “Boethusians,” Encyclopedia.com, accessed December 28, 2023, https://www.encyclopedia.com/religion/encyclopedias-almanacs-transcripts-and-maps/boethusians. ; Kaufmann Kohler, “Herodians,” Jewish Encyclopedia, accessed December 28, 2023, https://www.jewishencyclopedia.com/articles/7605-herodians.}
^{[21] Wilhelm Bacher and Jacob Zallel Lauterbach, “Simeon B. Boethus,” Jewish Encyclopedia, accessed December 28, 2023, https://jewishencyclopedia.com/articles/13686-simeon-b-boethus.}
^{[22] Dictionary of New Testament, “Herodian dynasty.”}
^{[23] Пак там.}
^{[24] Lane, The Gospel, 217 / 1485.}
^{[25] Пак там.}
^{[26] R. T. France, The Gospel of Mark: A Commentary on the Greek Text, The New international Greek Testament Commentary (Grand Rapids, MI: Wm. B. Eerdmans, 2002), 1117 / 1955.}
^{[27] F. F. Bruce, “Render to Caesar,” in Jesus and the Politics of His Day, ed. Ernst Bammel and C. F. D. Moule (Cambridge, EN: Cambridge University Press, 1984), 255-256; Йосиф Флавий, Юдейски древности XVIII.1.1. в “Antiquities of the Jews - Book XVIII,” The Geniuine Works of Flavius Josephus the Jewish Historian, accessed December 29, 2023, https://penelope.uchicago.edu/josephus/ant-18.html.}
^{[28] Bruce, “Render to Caesar,” 257}
^{[29] Lane, The Gospel, 667 / 1485.}
^{[30] бележка 30 Bruce, “Render to Caesar,” 257}
^{[31] Lane, The Gospel, 667 / 1485.}
^{[32] Пак там.}
^{[33] Bill Thayer, “The Name Augustus by Prof. F. Haverfieldof Roman Studies,” Bill Thayer's Web Site, last modified March 25, 2011, accessed December 29, 2023, https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Journals/JRS/5/Augustus*.html.}
^{[34] Garland, Mark, 987 / 1402}
^{[35] Bruce, “Render to Caesar,” 258}
^{[36] Bruce, “Render to Caesar,” 261}
^{[37] Garland, Mark, 985 / 1402}
^{[38] France, The Gospel of Mark, 1117 / 1955.}

Библиография

Тодорова, Десислава. „2265 Ἡρῳδιανοί, οἱ.“ Старогръцко-български речник на Новия Завет. София: Госпъл, 2010.

“Antiquities of the Jews - Book XVIII.” The Geniuine Works of Flavius Josephus the Jewish Historian. Accessed December 29, 2023. https://penelope.uchicago.edu/josephus/ant-18.html.

Bacher, Wilhelm, and Jacob Zallel Lauterbach. “Simeon B. Boethus.” Jewish Encyclopedia. Accessed December 28, 2023. https://jewishencyclopedia.com/articles/13686-simeon-b-boethus.

“Boethusians.” Encyclopedia.com. Accessed December 28, 2023. https://www.encyclopedia.com/religion/encyclopedias-almanacs-transcripts-and-maps/boethusians.

Bond, Helen K. “Herodians.” Bible Odyssey. Accessed December 17, 2023. https://www.bibleodyssey.org/people/main-articles/herodians/.

Bran, М. “Agrippa II.” Jewish Encyclopedia. Accessed February 2, 2021. http://www.jewishencyclopedia.com/articles/7601-herod-agrippa-ii.

Braund, David C. “Agrippa.” In The Anchor Yale Bible Dictionary, edited by David Freedman. Yale: Yale University Press, 1992.

Bruce, F. F. “Render to Caesar.” In Jesus and the Politics of His Day, edited by Ernst Bammel and C. F. D. Moule, 249-63. Cambridge, EN: Cambridge University Press, 1984.

France, R. T. The Gospel of Mark: A Commentary on the Greek Text. The New international Greek Testament Commentary. Grand Rapids, MI: Wm. B. Eerdmans, 2002.

Garland, David E. Mark. EPub ed. The NIV Application Commentary. Grand Rapids, MI: Zondervan, 2011.

H. W. Hoehner. “Herodian dynasty.” In Dictionary of New Testament Background: A Compedium of Contemporary Biblical Scholarship, Kindle edition ed., edited by Craig A. Evans and Stanley E. Porter. The IVP Bible Dictionary. Downers Grove, Il: Intervarsity Press, 2020.

Helen K. Bond. “Herodian dynasty.” In Dictionary of Jesus and the Gospels: A Compendium of Contemporary Biblical Scholarship, 2nd ed., edited by Joel B. Green, Scot McKnight, and Howard Marshall. Downers Grove, IL: IVP Academic, 1992.

“Herod.” In Zondervan Illustrated Bible Dictionary, 2nd ed., edited by James Dixon Douglas, Merrill Chapin Tenney, and Moisés Silva. Grand Rapids, Mi: Zondervan, 2011.

Institute for New Testament Textual Research. Novum Testamentum Graece: Nestle-Aland. 28th ed. Peabody, MA: Hendrickson Publishers

Kaufmann Kohler, “Herodians,” Jewish Encyclopedia, accessed December 28, 2023, https://www.jewishencyclopedia.com/articles/7605-herodians.

Lane, William L. The Gospel of Mark. The New International Commentary on the New Testament. Grand Rapids, MI: William B. Eerdmans, 1974. epub.

Metzger, Bruce M. A Textual Commentary on the Greek New Testament (UBS4). 3rd ed. Carol Stream, IL: Tyndale, 2005.

Rogers, Patrick, Dr, ed. “Antiquities (Greek Text) Book 14.” The Bible... and Related Texts. Accessed December 28, 2023. https://www.biblical.ie/page.php?fl=josephus/Antiquities/AJGk14.

Rogers, Patrick, Dr, ed. “The War, Book 1.” The Bible... and Related Texts. Accessed December 28, 2023. https://www.biblical.ie/page.php?fl=josephus/War/JWG1.

Thayer, Bill. “The Name Augustus by Prof. F. Haverfield.” Bill Thayer's Web Site. Last modified March 25, 2011. Accessed December 29, 2023. https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Journals/JRS/5/Augustus*.html.

“Who Were the Herodians?” Bible Study. Accessed December 17, 2023. https://www.biblestudy.org/beginner/new-testament-groups/herodians.html.

Williams, Frank, trans. The Panarion of Epiphanius of Salamis. Book I (Sects 1-46). 2nd ed. Vol. 63. Nag Hammadi and Manichaean Studies. Leiden, NL: Koninklijke Brill NV, 2009.

Изображения

Заглавна картинка – А Christian Piligrimage

Вторият храм: Уикимедия

Монета на Дарий – Classical Numismatic Group