Узнайте за неясната група книжници:

Защо и как се противопоставят на Исус;
Как са отговорни за смъртта Му;
Има ли книжници, последователи на Исус;
Как днес постъпваме като книжниците.

Статията е от раздела БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК

КНИЖНИЦИТЕ ДО НОВИЯ ЗАВЕТ

Ролята на книжниците е описана в предната статия – Книжници – В Стария Завет и междузаветния период и прочитането й е препоръчително, за да бъдат разбрани по-добре. В кратко обобщение на статията, книжниците в Стария Завет се срещат на множество места, но това трудно се улавя от читателя, понеже преводачите използват множество различни думи, с които да обозначат по-точно ролята им в юдейското общество. За разлика от книжниците в Новия Завет, към описаните в Стария Завет е отправено обвинение само веднъж – малко преди Вавилонския плен в Йеремия 8:8. Във всички останали случаи, описаното за тях е или с неутрален тон, или със силно положителен – след плена те са представени като достойни Божии служители.

От времето на книжника Ездра до Исус (което обхваща и периода от около четиристотин години между написването на Стария и Новия Завет), книжниците обхващат разнообразна група – селски писари, царски писари, книжници мъдреци, както и автори на голямо количество литература, в това число определената в последствие като неканонична или апокрифна. Книжниците често имат видно положене в обществото и политиката, понеже въпреки разнообразието си, те споделят общата роля на пазители, тълкуватели и учители на еврейските писания и традиции. Това ги поставя в неизбежен сблъсък с Исус, който поучава народа, без да се поставя под авторитета им, не следва техните тълкувания на Писанието и не отговаря на техните представи за очаквания Месия.

С ДРУГИ ГРУПИ СРЕЩУ ИСУС

В Новия завет книжниците почти винаги се срещат като група. Често, обаче, са заедно с други групи – с фарисеите (осемнадесет пъти) и с главните свещеници (двадесет и един пъти). Трите групи никъде не са описани заедно. Изрази, като „книжниците от фарисеите“ (Марк 2:16; Деяния 23:9) водят до извода, че през първи век книжниците биват свързани с различни секти и религиозни групи сред юдеите – както сред фарисеите, така и сред садукеите.^[1] Обединяващият фактор е, че тези групи юдейски водачи се противопоставят на Исус.

Книжници и фарисеи

В Евангелието от Матей книжниците и фарисеите са представени като преобладаващата група на обучените в юдейската вяра и практики.^[2] Когато Матей споменава двете групи заедно, те са обект на силни обвинения от страна на Исус. Всъщност, Матей разграничава книжниците по принцип и книжниците, които се съюзяват с други групи срещу Исус. Затова в Матей 23, когато Исус отправя най-силните си обвинения срещу книжниците и фарисеите, в един момент ги нарича и само фарисеи (стих 26).^[3] В този момент Матей описва книжниците наред с фарисеите в Ерусалим (Матей 23:2-34; както в Матей 15:1). Тази сцена е непосредствено преди оплакването на Ерусалим и пророчеството на Исус за разрушението на града и за края на света. С това Матей намеква, че тези две групи по-специално носят отговорността за Божия съд над Ерусалим (Матей 23:35-36) или са представителни за цялото еврейско ръководство.^[4]

В Лука и Деяния книжниците са по-трудно разграничими като самостоятелна група и когато влизат в спорове с Исус са по-скоро като притурка на фарисеите. Това личи от изрази, като: „фарисеите и техните книжници“ (Лука 5:30) или „книжниците, които бяха от страната на фарисеите“ (Деяния 23:9).^[5]

Основно противопоставяне на Исус, когато са заедно книжници и фарисеи, е:

ритуалната чистота (Матей 15:2; Марк 7:5);
близостта му с грешниците и отхвърлените от обществото (Марк 2:16, Лука 7:34, 15:2);
спорове за съботата (Лука 6:7, 14:3);
отхвърлянето на Йоан Кръстител (Лука 7:30).

В Евангелието на Йоан единственото споменаване на книжниците е историята за блудницата, хваната в самото дело на прелюбодейство (Йоан 8:3). Този откъс не присъства в повечето по-ранни ръкописи и се счита от повечето библейски изследователи за по-късно добавен (това не значи, че описаното не се е случило!). Но какъвто и да е произходът му, показва типичната сцена на книжници и фарисеи от другите три евангелия – стараят се да хванат Исус в непознаване или неизпълнение на Мойсеевия закон.^[6]

Книжници и главни свещеници

цар Ирод с книжници,м главни свещеници, мъдреците

В началото на Евангелието от Матей главните свещеници и книжниците са събрани от цар Ирод I в Ерусалим (Матей 2:1-4), за да ги разпита къде трябва да се роди очакваният от юдеите Месия (Матей 2:4-5). Тълкуванието им е правилно – според Михей 5:2 мястото е Витлеем. Евангелският разказ не дава основание да се смята, че подкрепят Ирод в коварния му план да убие бебето Исус. Ирод е разбрал за родения Месия от мъдреците от Изток, които изглежда още са в двореца му или някъде в близост и поне пред тях се преструва, че желае да отдаде почит на бебето (Матей 2:8). Едва след като мъдреците, предупредени от Бога, не се завръщат при Ирод, той се разярява и става ясно за пъклените му намерения да убие бебето Исус. Така главните свещеници и книжници участват в първия опит да бъде убит Исус, но без да го осъзнават.

В останалата част от Евангелието от Матей, главните свещеници и книжниците също се срещат заедно само в Ерусалим. Но при останалите описани случаи, съпротивата им срещу Исус е недвусмислена (Матей 16:21, 20:18, 21:15). В някои моменти съюзът е описан като „старейшините, главните свещеници и книжниците“ (Матей 16:21) или „книжниците и старейшините“ (Матей 26:57; 27:41). Това подчертава, че тяхното обединяване срещу Исус разполага не само с религиозно влияние, но и със законова власт в юдейския съд – Синедриона , част от който са и старейшините на народа (Лука 22:66).

Характерно за Евангелието от Марк е, че там книжниците са най-вече свързани с Ерусалим и главните свещеници. Явно е, че са част от управляващата религиозна прослойка. За някои книжници, които се появяват в Галилея, е записано, че идват от Ерусалим (3:22, 7:1).^[7] Само веднъж са споменати „книжниците от фарисеите“, също в Галилея (Марк 2:16). Изглежда, че Марк (за разлика от Матей) не набляга на фарисейска връзка в Ерусалим, но свързва фарисеите с Галилея, а книжниците с Ерусалим.^[8]

В Лука, както при Матей и Марк, когато е описан заговор за убиването на Исус, фарисеите не са споменати заедно с книжниците, а вместо тях са първосвещениците и старейшините.

Съюзът на книжници и главни свещеници (и евентуално старейшините) винаги е свързан с две неща: поставяне под съмнение на авторитета (властта) на Исус и неговата смърт.

1) Авторитетът на Исус

Съюзът книжници – главни свещеници (и старейшини) е явно, че се състои от хора на власт. Затова за тях властта, авторитетът на Исус е основният проблем. (Матей 21:15; Марк 11:15-19; Лука 20:1-2; 22:66-67; Деяния 4:5-7).

2) Смъртта на Исус

Съюзилите се книжници, главни свещеници и старейшини се опасяват, че влиянието на Исус върху голяма част от народа застрашава крехкия мир с Рим, защото отчитат това като предпоставка за бунтове (Йоан 11:47-48). Естественото им решение е, че е по-добре да бъде убит този, когото считат за причинител на размириците, отколкото когато дойдат римските легиони и потушат бунта, да избиват както бунтовници, така и много други от народа (Йоан 11:49-50). А и най-вероятно римляните биха премахнали тези, които в момента са на власт в Синедриона, защото не са успели да омиротворят народа.

Както е разгледано в статията за фарисеите, те избягват смъртната присъда. За разлика от тях, садукеите са сочени като най-ревностни в изпълняването й при грехове, които считат за по-тежки. Първосвещениците и главните свещеници са най-вече садукеи и действащите заедно с тях книжници или са също със садукейски убеждения, или поне в това отношение са единодушни със садукеите. Ето защо, макар и фарисеите да са сред основните противници на Исус, те никъде не са описани като пряка причина за смъртта Му. Също и съюзът фарисеи-книжници, както беше отбелязано, има за цел да бъде изобличен Исус за това, че не познава или че престъпва Закона на Мойсей и преданието, включващо допълнителни разпоредби. Но съюзът от главни свещеници и книжници е посочен многократно в опитите да бъде убит Исус:

Несъзнателно стават част от плана на цар Ирод I да убие бебето Исус (Матей 2:1-4);
Исус предрича на няколко пъти, че те ще го осъдят на смърт (Матей 16:21; 20:18; Марк 8:31, 10:33: Лука 9:22);
Планират как да го арестуват и убият (Марк 11:18; 14:1; Лука 19:47, 20:19);
Нареждат ареста му (Марк 14:43);
Участват в Синедриона, който осъжда Исус на смърт (Матей 26:57; Марк 14:53; 15:1; Лука 22:66; 23:10);
Подиграват му се на кръста (Матей 27:41; Марк 15:31).

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ МЕЖДУ КНИЖНИЦИТЕ И ИСУС

След като стана ясно различният вид противопоставяне на книжниците спрямо Исус, когато са в съюз с фарисеите и когато са с първосвещениците и старейшините на народа, може да бъде обобщен цялостният сблъсък между Исус и книжниците:

Книжниците срещу Исус

Отправят обвинения:

– Богохулства:

Счита, че може да прощава грехове (Матей 9:2-3; Марк 2:5-7; Лука 5:21-22);
Твърди, че е Божият Син (Лука 22:66-71; Матей 23:63-65).

– Престъпва преданието на старейшините:

Учениците му не си мият ръцете, когато ядат (Матей 15:2; Марк 7:5);
Яде с грешниците и бирниците (Марк 2:16; Лука 5:30; 15:1-2);

– Изцелява в събота, т.е. нарушава Божията заповед за съботата (Лука 6:6-7);

– Изгонва демоните чрез Сатана (Марк 3:22);

– Никой (от юдейските водачи) не му е дал власт:

да извършва чудеса и знамения (Мк.11:28);
да проповядва благовестието (Лука 20:1-2).

– Не може да слезе от кръста, т.е. не е Царят на Израел и Божият Син (Матей 27:41-43; Марк 15:31-32)

Предизвикват го:

Да извърши знамение (Матей 12:38-39);
Да каже неща, в които да го обвинят (Лука 11:53-54);
Да слезе от кръста (Матей 27:41-43; Марк 15:31-32).

Довеждат до смъртта Му

Преследват го (Лука 11:53);
Стараят се да го убият (Марк 11:18; Лука 19:45-48; 20:15-20; 22:2);
Арестуват го (Марк 14:43; Лука 22:66);
Обвиняват го в синедриона и го осъждат на смърт (Марк 14:53; 15:1; 22:71; 23:10).

Няма да е преувеличен изводът, че книжниците са основните противници на Исус, понеже участват в почти всяка възможна съпротива спрямо Него!

Исус срещу книжниците

Освен, че поучава народа на Божието Царство и го показва с делата си, Исус отправя многократно обвинения към книжниците.

– Праведността им е недостатъчна за Божието царство (Матей 5:20):

лицемерстват (Матей 23:5,27-28; Марк 7:6; Лука 11:44);
обичат показността и почестите (Матей 23:5-7,14; Лука 11:46-47);
според делата им не трябва да се постъпва, понеже съветват другите, а те не вършат (Матей 23:3; Лука 11:46);
отнасят се несправедливо към вдовиците (Матей 23:14а; Лука 20:47а).

– Седнали са заедно с фарисеите на мястото на Мойсей да поучават (Матей 23:2), но:

слепи водачи на народа са, които създават погрешни правила (Матей 23:16-22,24);
заради своето предание престъпват Божиите заповеди (Матей 15:3; Марк 7:7-13);
стремят се към изпълняване на по-маловажните неща от закона, но пренебрегват важните (Матей 23:23-24);
затварят небесното царство за желаещите, но и сами не влизат в него (Матей 23:13; Лука 11:52);
стремят се да създават прозелити (езичници, обърнати в юдейската вяра), но не истински вярващи (Матей 23:15).

– Самите те не желаят поправление от Бога:

отказват да послушат Божиите пратеници (Марк 11:29-33; Лука 7:29-30),
затова Бог няма да им даде друго знамение, освен смъртта и възкресението на Исус (Матей 12:39-40);
избиват Божиите пратеници до народа и са отговорни за наказанията, които предстоят (Матей 23:29-37; Лука 11:47-51).

В крайна сметка, заради духовни водачи като книжниците, Ерусалим отново бива разрушен от езичници, точно както се е случило много по-рано след упрека на пророк Йеремия към книжниците, че заблуждават народа (Йеремия 8:8).

ЗАКОНОУЧИТЕЛИ, ЗАКОННИЦИ

Освен думата „книжник“, Лука използва неколкократно и две други понятия със същото значение: „законоучител“ (Лука 5:17, Деяния 5:34) и „законник“ (Лука 7:30; 10:25; 11:45,46,52, 14:3, както и в Матей 22:35 и Тит 3:13). Лука показва ясно, че има предвид съвсем същите книжници. В Лука 5:17 са споменати „фарисеи и законоучители“, а в стих 23 същите две групи са наречени „книжниците и фарисеите“. По подобен начин, в Лука 11:37-54 Исус е поканен в къщата на фарисей и той се учудва, че Исус не си измива ръцете преди обяда, което в случая е свързано с правила за ритуална чистота, а не само с хигиена. Исус в отговор на това изобличава фарисеите в стремежа им да прилагат външна чистота, но пренебрегват вътрешната. Тогава „един от законниците“ също се почувства засегнат от думите на Исус (стих 45), но Месията изобличава и законниците. След като Той си тръгва, същите две групи – наречени вече „книжниците и фарисеите“, започват да го преследват, за да го уловят в думите му.

С употребата на тези две понятия, е възможно намерението на Лука да подчертае пред читателите си – езичници функцията на книжниците като учители на юдейския закон. Гръко-римската употреба на основната дума за книжник в Новия Завет – „граматеус“, обозначава длъжностно лице в държавната администрация и не показва връзка със свещени текстове или техния престижен статус, както в еврейския контекст. Ето защо, думата се споменава сравнително рядко в писания на юдеи, които пишат извън Палестина (като Филон Александрийски) или за римски читатели (като Йосиф Флавий).^[9]

КНИЖНИЦИТЕ В ДЕЯНИЯ И ПОСЛАНИЯТА

В книгата Деяния книжниците са споменати само пет пъти. Подобно на случая в евангелията, те отново са посочени като два вида групи – книжници, заедно с първосвещениците и старейшините (Деяния 4:5, 6:12) и книжници сред или заедно с фарисеите.

Ролята на първите остава непроменена – първо залавят Петър и Йоан и отново оспорват авторитета (на Исус): „С каква сила или в кое име вие извършихте това?“ (Деяния 4:5) Във втория случай отвеждат Стефан в Синедриона, което завършва с осъждането му на смърт.

Ролята на съюза книжници – фарисеи, обаче, рязко се променя от спорещи с Исус в евангелията, на защитаващи апостолите в Деяния. В тази роля се явява първо „фарисей на име Гамалиил, законоучител“, който с речта си избавя Петър и Йоан от смъртна присъда. В Деяния 23:9 „книжниците, които бяха от страната на фарисеите“ защитават Павел пред Синедриона от садукеите.

Думата „граматеус“ е употребена и веднъж, не в юдейската й употреба, а в гръко-римската – за градския писар (чиновник) в Ефес – Деяния 19:35. По подобен начин, в Тит 3:13 Павел споменава „законника Зина“, но болшинството библейски изследователи считат, че в случая е по-вероятно да става дума за законник не относно юдейския закон, а за юрист, вещ в римското право.^[10]

В посланията Павел споменава реторично книжниците:

„Къде е мъдрият? Къде е книжникът? Къде е участникът в разискванията на този век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?“ (1 Коринтяни 1:20)

Тези въпроси донякъде обобщават опитите на книжниците да оборят Исус. Макар и да смятат, че се основават върху Писанията, които са отражение на Божията мъдрост, всъщност черпят от светската мъдрост, която не успява да разпознае Христос и следователно е глупост.

„НЕ КАТО КНИЖНИЦИТЕ“

Важен момент от разбирането на проблема при книжниците е представен още в началото на служението на Исус:

„А те се чудеха на учението Му; защото ги поучаваше като Един, Който има власт, а не като книжниците.“ (Марк 1:22; подобно е в Матей 7:29)

Другите юдейски учители редовно цитират мненията на по-ранни мъдреци и по-късните учители понякога започват да смятат тази своя традиция на тълкуване за равносилна на Божието Слово.^[11] Исус не поучава по този начин. Следващият текст изяснява какво означава, че поучава с власт. В синагогата идва човек, обладан от нечист дух и Исус го освобождава. Реакцията на очевидците е:

„И всички се смаяха и започнаха да разискват помежду си: Какво е това? Едно ново учение! С власт заповядва и на нечистите духове и те Му се покоряват!“ (Марк 1:27)

Подчертаната тук разлика при новото учение не е толкова в различния тип идеи, а това, че е придружено с власт. Думата за власт е използвана още няколко пъти в същото евангелие и показва това. Следващата употреба е:

„Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове (каза на паралитика): На тебе казвам: Стани, вдигни постелката си и си иди у дома.“ (Марк 2:10-12)

Още два пъти Марк набляга на власт над нечистите духове. Исус дава тази власт на своите ученици (Марк 3:14-15; 6:7). Последното споменаване е, когато в Ерусалим „главните свещеници, книжниците и старейшините“ настояват да им каже с каква власт прави тези неща. Исус заявява, че ще им отговори, ако му кажат дали Йоановото кръщение е било от небето или от хората. Водачите не смеят да отговорят, каквото смятат и не получават отговора от Исус. Неколкократното споменаване в този откъс на „от небето“ и „от човеците“ отново показва разликата между учението и властта на Исус, спрямо тази на книжниците. Учението на Исус не е като това на книжниците (което е „от човеците“), понеже е придружено с власт от небето.

КНИЖНИЦИ, ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА ИСУС?

След написаното дотук, нека се има предвид, че не всичко, споменато в Библията относно книжниците е обвинение към тях.

Както беше разгледано при книжниците в Стария Завет, там образът им е представен положително и единственото обвинение спрямо тях откриваме в Йеремия 8:8. Отнася се до книжниците в конкретен момент на масово отстъпление от Бога сред юдеите, но след плена във Вавилон, те са представени като всеотдайни Божии служители.

Лука разказва момент, в който дванадесетгодишният Исус е с родителите си на ежегодното за тях поклонение в Ерусалим. На връщане Йосиф и Мария не осъзнават, че детето не е сред пътуващата група от роднини и познати, а е останало в Ерусалим, в храма:

И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, да ги слуша и да им задава въпроси. И всички, които Го слушаха, се чудеха на разума Му и на отговорите Му. (Лука 2:46-47)

Тук самото дете Исус слуша законоучителите (книжниците) и им задава въпроси. Няма и намек за несъгласие помежду им, а дори напротив – разговорът и за двете страни изглежда е интригуващ и увлекателен. И без да са ни изяснени подробностите около неестествената обстановка, която създава присъствието на самичко дете в храма за толкова дълго време, без знанието на родителите си, този разговор явно е продължил три дни. Старците Симеон и Анна, описани дванадесет години по-рано (Лука 2:25-38), никак не са били последните в Ерусалим, искрено търсещи Бога в храма. Имало е такива и сред книжниците.

Освен, че книжниците са сред свиканите от Цар Ирод експерти, които правилно му заявяват, че Месията трябва да се роди във Витлеем, Исус се съгласява и със заключението на книжниците, че първо пророк Илия има да дойде. Но това се оказва недостатъчно, понеже не успяват да разпознаят, когато това се случва в лицето на Йоан Кръстител и го отхвърлят, както Месията след него (Матей 17:10-12).

Марк описва случка, в която Исус е в Ерусалим и с него идват да спорят главните свещеници, книжниците и старейшините (Марк 11:27). След това идват някои от фарисеите и иродианите със същата цел (Марк 12:13). Следват и садукеите (Марк 12:18).

Книжник пита Исус коя е най-голямата заповед

Един от книжниците се впечатлява от отговора на Исус към садукеите и го пита коя заповед е най-важната от всички (Марк 12:18). Когато Исус му отговаря с двете най-големи заповеди – да възлюбиш Бога и ближния, книжникът искрено се съгласява с Исус. Затова Исус му заявява: „Не си далеч от Божието царство“ (Марк 12:34).

Матей е особено склонен да изтъкне моменти, в които книжници търсят искрено Христос. Описва един такъв:

„И дойде един книжник и Му каза: Учителю, ще вървя след Тебе, където и да идеш.“ (Матей 8:19)

Макар и от отговора на Исус да не става напълно ясно дали действително книжникът е тръгнал след Исус, от стих 21 се подразбира, че той е определен като един от учениците извън групата на дванадесетте апостоли.^[12]

В друг момент, когато Исус е само с учениците си, той им разказва и разяснява притчи за Небесното царство. Накрая историята приключва със следния разговор:

„Исус им казва: Разбрахте ли всичко това? Те Му отвърнаха: Разбрахме. А Той им каза: Затова всеки книжник, който е бил научен за небесното царство, прилича на стопанин, който изважда от съкровището си ново и старо.“ (Матей 13:51-52)

Старо в случая не значи непотребно (то е част от съкровището!), но Писанията, чрез които Бог се е разкрил до идването на Христос. Новото е благата вест за царството на Христос.^[13] Отново, това показва, че повярвали в благата вест за Царството книжници има още по време на служението на Христос.

Дори в Матей 23, където са отправени най-лютите обвинения към групата на книжници и фарисеи, Исус заявява:

„Затова, ето, Аз изпращам до вас пророци, мъдреци и книжници; едни от тях ще убиете и ще разпънете, други от тях ще биете в синагогите си и ще ги гоните от град в град…“ (Матей 23:34)

В Лука в съответния пасаж „мъдреци и книжници“ е заменено с „апостоли“. Исус ясно заявява, че книжници са измежду неговите пратеници сред израелтяните.

ПРИЛОЖЕНИЯ

Изучаване на Писанието и служене на Бога

Ако си склонен към антиинтелектуализъм или мързел в изучаването на Божието слово, възможно е да оправдаваш себе си, че така се предпазваш да не станеш като книжниците, които не отиват на добре именно заради многото си четене на Библията и други книги за Бога. Това би било напълно погрешно заключение! Желанието за изучаване и изследване на Библията често може да доведе до самозаблуда, но причината е напълно различна.

Бог действително се разкрива чрез Словото си на всяко сърце, което иска да Го познае! Но не винаги подхождаме към библейския текст със сърце, което се стреми да открие Всевишния. Често търсим само знание, информация за Бога. Това понякога са две много различни неща. Да научиш много факти за живота на известна личност, не означава, че сте се познавали. Книжниците очакват Месията и от изследване на Писанията знаят къде ще се роди и че първо има да дойде пророк Илия. Но не разпознават Месията, когато идва. Исус бива възприет като Месията от учениците му, които го следват, близко са до Него и имат възможността да се опознаят взаимно. Христос един ден ще отхвърли тези, които не е познавал, макар и да са считали, че са Негови служители (Матей 7:22-23). Затова, изследването на Писанието и желанието да служиш на Бога са свети стремежи, но без близко общуване с Христос, си като множеството книжници, които Христос в крайна сметка отхвърля.

Не като книжниците

Исус не поучава като книжниците, а с власт (Матей 7:28; Марк 1:22; Лука 4:32). Но как можеш ти да бъдеш като Исус, а не като книжниците? Исус дава тази своя власт на учениците си (Матей 10:1; Марк 3:15). Те са хората, които са изоставили всичко, за да следват Исус и за да са близко до Него. По подобен начин, единственият начин да не си като книжниците, е да имаш власт, дадена от Притежателя на цялата власт (Матей 28:18). Значението тук е на сила, способност^[14] и дума със същото значение на оригиналния език на Новия Завет бива преведена като „сила“.^[15] Тази сила бива дадена чрез Святия Дух (Деяния 4:8). Подобно на учениците на Христос, необходима е сила чрез кръщение в Святия Дух (Деяния 2:4,17-18; 4:33). Нерядко вярващите се надяват, подобно на Симон Магьосника, да придобият тази власт за своя облага (Деяния 8:19). Тогава, естествено, не я получават. Дори в по-лошия случай те придобиват сила от нечисти духове, въпреки твърденията им, че служат в името на Исус (Матей 7:22). Силата на Христос ни бива дарена чрез познаване на Христос и тя се изявява първо в това: да водим живот, угоден на Бога (2 Петър 1:2-3). Този начин на живот е, за който Христос упреква книжниците, че нямат (Марк 12:38-40; Лука 20:46-47). За разлика от книжниците, за да имаш сили както за ежедневния живот с Бога, така и за служене на Него, единственият начин е създаване и поддържане на близки взаимоотношения – с Христос, чрез Святия Дух. Основният начин за постигане на това е чрез време в молитва – не изливане на непрестанни молби, но да прекарваш време с Христос. Да изследваш Словото Му, но не толкова, за да трупаш нова информация за Бога, а понеже желаеш Той да ти се разкрива и да те доближава до Себе Си. И никак на последно място – поддържане на близки, любящи взаимоотношения с другите вярващи (църквата) – белег, че си ученик на Христос (Йоан 13:34-35).

СПОДЕЛЕТЕ С ПРИЯТЕЛИ!

Споменати статии:

За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата статия в блога:

АБОНИРАЙТЕ СЕ

ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

Бележки

^{[1] Dictionary of New Testament Background: A Compedium of Contemporary Biblical Scholarship, kindle edition ed., ed. Craig A. Evans and Stanley E. Porter, The IVP Bible Dictionary (Downers Grove, Il: Intervarsity Press, 2020), s.v. “Scribes,” by G. H. Twelftree.}
^{[2] The Anchor Yale Bible Dictionary, ed. David N. Freedman (London, GB: Yale University Press, 1992), s.v. “Scribes,” by Anthony J. Saldarini.}
^{[3] Dictionary of New Testament, s.v. “Scribes.”}
^{[4] Dictionary of Jesus and the Gospels: A Compendium of Contemporary Biblical Scholarship, 2nd ed., ed. Joel B. Green, Scot McKnight, and Howard Marshall (Downers Grove, IL: IVP Academic, 1992), s.v. “Scribes,” by G. Thellman.}
^{[5] Dictionary of Jesus, s.v. “Scribes.”}
^{[6] Пак там.}
^{[7] The Anchor, s.v. “Scribes.”}
^{[8] Dictionary of Jesus, s.v. “Scribes.”}
^{[9] Dictionary of Jesus, s.v. “Scribes.”}
^{[10] Philip H. Towner, The Letters to Timothy and Titus, The New International Commentary on the New Testament (Grand Rapids, MI: Wm. B. Eerdmans Publishing, 2006), 1581 / 2781, epub; Gordon D. Fee, 1 and 2 Timothy, Titus, Understanding the Bible Commentary Series (Grand Rapids, MI: Baker Books), 386 / 800, epub; William Hendriksen and Simon J. Kistemaker, Thessalonians, the Pastorals, and Hebrews, New Testament Commentary (Grand Rapids, MI: Baker Books, 1955), 1310 / 2257, epub.}
^{[11] Craig S. Keener, Matthew, The IVP New Testament Commentary (IVP Academic, 1997), 302 / 855, epub.}
^{[12] D. A. Carson, Matthew, Expositor's Bible Commentary (Grand Rapids, MI: Zondervan Academic, 1995), 199 / 572, PDF; Keener, Matthew, 920 / 2347; R. T. France, The Gospel of Matthew, The New International Commentary on the New Testament (Grand Rapids, MI: Wm. B. Eerdmans, 2007), 273/1381, PDF.}
^{[13] Keener, Matthew, 1162 / 2597}
^{[14] Десислава Тодорова. Старогръцко-български речник на Новия Завет (София: Госпъл, 2010), „1849 ἐξουσία, ας, ἡ“}
^{[15] Пак там, „1849 ἐξουσία, ας, ἡ“ ; „1411 δύναμις, εως, ἡ“.}

Библиография

Тодорова, Десислава. „1849 ἐξουσία, ας, ἡ“ ; „1411 δύναμις, εως, ἡ“. Старогръцко-български речник на Новия Завет. София: Госпъл, 2010.

Anthony J. Saldarini. “Scribes.” In The Anchor Yale Bible Dictionary, edited by David N. Freedman. London, GB: Yale University Press, 1992.

Carson, D. A. Matthew. Expositor's Bible Commentary. Grand Rapids, MI: Zondervan Academic, 1995. PDF.

Fee, Gordon D. 1 and 2 Timothy, Titus. Understanding the Bible Commentary Series. Grand Rapids, MI: Baker Books. epub.

France, R. T. The Gospel of Matthew. The New International Commentary on the New Testament. Grand Rapids, MI: Wm. B. Eerdmans, 2007. PDF.

G. H. Twelftree. “Scribes.” In Dictionary of New Testament Background: A Compedium of Contemporary Biblical Scholarship, Kindle edition ed., edited by Craig A. Evans and Stanley E. Porter. The IVP Bible Dictionary. Downers Grove, Il: Intervarsity Press, 2020.

G. Thellman. “Scribes.” In Dictionary of Jesus and the Gospels: A Compendium of Contemporary Biblical Scholarship, 2nd ed., edited by Joel B. Green, Scot McKnight, and Howard Marshall. Downers Grove, IL: IVP Academic, 1992.

Hendriksen, William, and Simon J. Kistemaker. Thessalonians, the Pastorals, and Hebrews. New Testament Commentary. Grand Rapids, MI: Baker Books, 1955. epub.

Keener, Craig S. Matthew. The IVP New Testament Commentary. IVP Academic, 1997. epub.

Towner, Philip H. The Letters to Timothy and Titus. The New International Commentary on the New Testament. Grand Rapids, MI: Wm. B. Eerdmans Publishing, 2006. epub.

Изображения

Заглавна картинка – Israel My Glory

Цар Ирод с книжниците, главните свещеници и мъдреците – Slavaguide

Петър и Йоан пред Синедриона – Christian Publishing House Blog

Дванадесетгодишният Исус – Christian Publishing House Blog
Книжникът пита Исус коя е най-голямата заповед – The Gospel for You