Ирод I Велики

Ирод I Велики
Ирод I, наричан също Ирод Велики
, е цар на римската провинция Юдея в периода 37 (40.) г. пр. Хр. – 4 г. сл. Хр.[1]

Библейски споменавания

Матей 2, Лука 1:5.


Начало на управлението на Ирод

Поставен е на тази позиция от Римската империя, след като Помпей завладява Палестина през 63 г. пр. Хр.[2]

Произход

Една от основните причини за това голяма част от юдеите до последно да не приемат Ирод за свой цар е етническият му произход. Бащата на Ирод е Антипатър  по произход от областта Идумея (Едом). Майка му е Кипрос – от знатен арабски род, роднина на царя на Набатея (арабско царство). Ирод е вторият им син.[3]

Идумея е област, която е принудена насила да приеме юдаизма през 127 г. пр. Хр.[4] от Йоан Хиркан – юдейски владетел от династията на хасмонеите. Макар и юдаизирането да е успешно, това насилие на хасмонеите не бива забравено.[5]


Противоречива слава

Медна монета на Ирод Велики
Монети на Ирод Велики
Умел дипломат, Ирод успешно се възползва от гражданските войни в Рим, за да увеличи властта си над повече римски територии. Извършвa доста неща, които са в услуга на Римската власт, но му спечелват презрението на юдеите. Сред тях са избиването на почти всички членове на Синедриона и наследниците на династията на хасмонеите.[6]

Избиването на бебета във Витлеем

Въпреки че за избиването на децата във Витлеем нямаме сведения извън Евангелието на Матей (2:16-18), образът, който библейският автор придава на Ирод, е в пълно съзвучие с цялостното засвидетелствано поведение на владетеля.

Страховете на Ирод

През 1988 г. д-р Графини разказва за семинар в Еврейския университет в Йерусалим, на който са събрани историци и археолози, специалисти по периода на Втория храм, заедно с психиатри и психолози. Диагнозата, която поставят на Ирод е параноична шизофрения. Установяват повтарящо се поведение у него. В даден момент той чува слух, че някой замисля да превземе престола му и го убива, поради което изпада в период на депресия. След време се съвзема и започва да строи, стори, строи… Но после пак чува такъв слух и нещата се повтарят отново и отново. В резултат на това, множество хора са убити, като сред тях са една от десетте му съпруги и трима от синовете му.[7]

Първото несъмнено засвидетелствано потвърждение на жестокостта във Витлеем е параноичната склонност на Ирод към убийства, дори на най-близки, щом заподозре, че някой би претендирал за трона му. Матей описва точно такъв вид безпокойство от страна на Ирод от нещо, което чува, макар и то да не представлява действителна опасност за властта му:
А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Йерусалим. И казаха: Къде е родилият се Юдейски Цар, защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним. Като чу това, цар Ирод се смути...  (Матей 2:1-3а).

Сходната заповед

Второто свидетелство е още по-специфично. Латинският писател Макробий пише относно управляващия по времето на Ирод римски император Октавиан Август:
Когато той чу, че Ирод, царят на юдеите, заповядал момчета в Сирия под двегодишна възраст да бъдат убити и че царският син бил сред тези убити, казал: „По-скоро бих бил свиня на Ирод, отколкото негов син“.[8]
За сравнение – библейският текст в Матей 2:16:
Тогава Ирод, като видя, че беше подигран от мъдреците, разяри се много и прати да погубят всички момченца във Витлеем и във всичките му околности, на две години и по-малки, според времето, което внимателно беше разучил от мъдреците.
Макробий само изразява реакцията на римския император, който явно е запознат с отношението на юдеите към свинете. Латинският писател не отделя повече внимание в книгата си нито на Ирод, нито на посоченото събитие. Градчето Витлеем не е в провинцията Сирия, а в Юдея. Макар да става дума за друго масово убиване на деца по нареждане на Ирод, то косвено потвърждава описаното в Матей 2. Поне една заповед от Ирод да бъдат масово избити момчета под двегодишна възраст е потвърдена и от извънбиблейски, нехристиянски писмен източник.

Строителна дейност

Вторият храм в Ерусалим, възстановен от Ирод Велики
Вторият храм в Ерусалим,
възстановен от Ирод Велики
Отличителна черта на управлението на Ирод са неговите удивителни строителни проекти, с които се старае да спечели симпатията на юдеите, но не постига особен успех. Сред тях е неколкократно спомения в книгата Деяния град Кесария (наричан още Кесария Маритима; Цезарея). Това е римска столица на Средиземно море с пристанище на изкуствено построен залив. Най-значителният строителен проект на Ирод е храмът в Ерусалим. Построен от Соломон и разрушен от Навухудоносор, храмът е частично възстановен по времето на Ездра (Ездра 3:11-12). Ирод го реконструира изцяло.[9] За този архитектурен шедьовър свидетелстват евангелистите Матей и Марко, като описват възхитата на учениците на Исус от камъните и сградите на храма (Матей 24:1; Марк 13:2).

Палестина по времето на Христос
Палестина по времето на Христос.
Оградени са териториите, владени от Ирод,
разделени след смъртта му
на неговите наследници.
/Налична е също:
Детайлна карта на Палестина по времето на Ирод/

Наследници

Дългият период на царуване на Ирод толкова отрицателно въздейства върху хората в Галилея и Юдея, че при смъртта му пратеници на народа отиват до Рим, за да молят никой от синовете на Ирод да не наследява трона му. Отговорът на император Октавиан Август е, че разделя царството му между неговите трима синове:
  • на Архелай – дава Юдея (Матей 2:22);
  • на Антипа (наричан в Новия Завет също Ирод) – Галилея и Перея (Матей 14:1-10, Марк 6:14-22, 8:15, Лука 3:1,19-20, 9:7-9, 13:31-32, 23:7-15, Деяния 4:27);
  • на Филип – Батанея, Трахонитида и Ауран в Северна Трансйордания (Лука 3:1).[10]

СПОДЕЛЕТЕ С ПРИЯТЕЛИ!


Очаквайте:
  • Ирод Антипа.

Свързани страници:

Вижте също:





Обратно към БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК



БЕЛЕЖКИ

[1] Според някои източници се възцарява през 40 г. пр. Хр - Joseph Jacobs, Isaac Broydé. Jewish Encyclopedia. “Herod I”. http://www.jewishencyclopedia.com/articles/7598-herod-i, Достигнато: 28 септември 2020.
[2] Stewart Henry Perowne. Encyclopædia Britannica. “Herod, King of Judea”. http://www.britannica.com/biography/Herod-king-of-Judaea. Достигнато: 28 септември 2020.
[3] Йосиф Флавий. Юдейската война. Книга I, VI:2, VIII:9.
[4] Joel B. Green, Scot McKnight, Howard Marshall. Dictionary of Jesus and the Gospels: A Compendium of Contemporary Biblical Scholarship, p. 379
[5] Richard Gottheil, Meyer Kayserling. Jewish Encyclopedia. “Hyrcanus, John (Johanan) I”. http://www.jewishencyclopedia.com/articles/7972-hyrcanus-john-johanan-i, Достигнато: 28 септември 2020.
[6] Joseph Jacobs, Isaac Broydé. Jewish Encyclopedia. “Herod I”. http://www.jewishencyclopedia.com/articles/7598-herod-i, Достигнато: 28 септември 2020.
[7] Isaiah Gafni. Jewish Virtual Library. “Augustus.”, 28.5.2006. Достигнато: 28 септември 2020. http://www.jewishvirtuallibrary.org/jsource/judaica/ejud_0002_0002_0_01605.html
[8] Амбросий Теодосий Макробий. Сатурналии, книга II:IV, стих 11. / Macrobius. The Saturnalia. New York and London, Columbia UP, 1969. Records of Civilization: Sources and Studies LXXIX, p. 172 /
[9] Encyclopædia Britannica. “Herod, King of Judea”. http://www.britannica.com/biography/Herod-king-of-Judaea.
[10] Margaret M. Mitchell, Frances M. Young. The Cambridge History of Christianity, Volume 1: Origins to Constantine, p. 39

БИБЛИОГРАФИЯ
Даули, Тим. Учебен библейски атлас. София: Българско Библейско Дружество, 1997.
Йосиф Флавий. Юдейската война. София: Изток-Запад, 2020.
Macrobius. The Saturnalia. New York and London, Columbia UP, 1969. Records of Civilization: Sources and Studies LXXIX.
Encyclopaedia Britannica. Encyclopaedia Britannica, Inc. Chicago, IL, http://www.britannica.com/, достигнатo на 28 септември 2020.
Jewish Encyclopedia. 1906, West Conshohocken, PA. http://www.jewishencyclopedia.com/, достигнатo на 28 септември 2020.
Mitchell, M., Young, F. The Cambridge History of Christianity, Volume 1: Origins to Constantine. 2006, Cambridge University Press, Cambridge.


ИЗОБРАЖЕНИЯ
Изображение на ИродHaikudeck
Вторият храм: Уикимедия
Карта на Палестина по времето на Христос: Даули, Тим. Учебен библейски атлас. София: Българско Библейско Дружество, 1997.