Обичаят на Пилат за освобождаване на затворник на Пасха

Наистина ли Пилат е имал обичай да освобождава затворници на Пасха?
Споделяне

Статията е от раздела БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК

Евангелията разказват за обичай, според който Пилат пуска за празника Пасха по един затворник. Конкретният повод за споменаването е, че е арестуван Исус, когото Пилат счита за невинен и търси причина да убеди насъбраното множество да го освободи. Вместо това тълпата пожелава да бъде пуснат бунтовникът Варава, а Исус да бъде разпънат на кръст.

За съвременния човек от индустриализирания свят това е странен обичай. Можем ли да си представим, например, терорист, който е освободен от затвора, само защото е настъпил голям религиозен празник? Звучи напълно неприемливо! А дали действително е имало такъв обичай?

Четирите евангелия относно обичая

Матей, Марк и Йоан говорят за обичай, а Лука представя практиката като задължение в Лука 23:17. Самият стих по неизвестна причина не присъства в някои ранни старогръцки ръкописи.^[1] Въпреки това, пасажът в Лука 23:18-23 потвърждава заявеното от другите трима евангелисти и дори без стих 17 се синхронизира напълно с техния разказ за обичая на Пилат. Матей и Марк твърдят, че това се случва „на всеки празник“ (Матей 27:15; Марк 15:6,8). Не би следвало да се разбира всеки възможен юдейски празник през годината. Йоан уточнява, че става дума конкретно за празника Пасха (Йоан 18:39).

Измислица на евангелските автори ли е обичаят?

Някои учени считат, че този обичай е исторически недостоверен.^[2] Например, Барт Ерман – изследовател на Новия Завет, автор и редактор на над 30 книги, сред които 7 бестселъра,^[3] твърди точно относно този обичай в евангелията:

„Не виждам как това може да е исторически вярно; изглежда е изкривен спомен.“^[4]

Действително извън евангелията няма сведения за такъв обичай в Юдея, но има косвени потвърждения за подобни практики. Изброените тук са подредени от по-косвени към по-преки.

1. Египетският папирус

Според парче от египетски папирус, през 85 г. сл. Хр. в римската провинция Египет, управителят на провинцията заявява:

„Ти беше достоен за бичуване, но аз те предадох на тълпата“.^[5]

От толкова неясен текст не бива да се вадят големи заключения. Приликите тук се свеждат само до това, че отново има управител на римска провинция (какъвто е Пилат за Юдея) и че предава провинил се на тълпата, но по-леката присъда предполага далеч по-леко престъпление от случая с бунтовника и убиеца Варава от евангелията.

2. Фестивалът в Рим

Тит Ливий разказва за един религиозен фестивал в Рим:

„…Дори оковите са били свалени от затворниците през този период“.^[6]

Приликите тук отново не са големи, но както в евангелския разказ, отново римски управител издава решението за политическо освобождаване поради религиозен празник.

3. Римски закон за амнистията

В римското право са съществували две форми на амнистия:

abolitio – оправдаване на затворник, който все още не е осъден;
indulgentia – помилване на вече осъден.

В случая с Исус е явно, че Пилат се опитва да приложи първата форма, като предлага да го освободи по повод Пасхата, понеже на този етап от съдебното производство все още не е бил осъден. Съществува паралел на евангелската история в римското право, който показва, че имперски магистрат е можел да помилва и освобождава отделни затворници в отговор на виковете на населението.^[7]

4. Освободените сикарии

Юдейският историк Йосиф Флавий, съвременник на апостолите, разказва, че „по време на настъпилия празник“ сикариите (юдейска терористична група срещу римската власт) се промъкват в Ерусалим и отвличат писаря на храма. Обещават на първосвещеника, че ще го освободят, ако убеди Албин (римският управител на Юдея след Фест от Деяния 25-26) да пусне десет от заловените от него сикарии. Първосвещеникът успява да издейства освобождаването им.^[8] Описаното изглежда като от сценарий на холивудски филм, но от значение тук са сходните детайли с евангелския разказ. Въпреки че Йосиф Флавий не описва кой е празникът, много вероятно е да има предвид Пасха, точно както Матей и Марк пишат „на всеки празник“ и явно би следвало читателят да подразбира, че става дума за Пасха. Отново става дума за затворници в Ерусалим, които са освободени от римския управител на Юдея. Изглежда празникът е използван като повод от сикариите (и съответно от първосвещеника), иначе споменаването на това събитие е излишно в историята. Самите затворници са не друг вид престъпници, а срещу римската власт, точно какъвто е случаят с Варава. В описаното от Йосиф Флавий не е освободен един затворник, както е представен обичаят в евангелията, а цели десет, но са налични отвличане и изнудване, като празникът (и съответно обичаят) са само повод.

5. Текстът в Мишна

В еврейските писания Мишна съществува разпоредба относно принасяне на пасхалното агне в случая, когато управникът е обещал да освободи някого от затвора в пасхалната вечер.^[9] Текстът гласи:

„Силно скърбящ, т.е. оплакващ в деня на смъртта на близък роднина; и такъв, който разчиства купчина камъни, срутила се върху човек, като в този случай има вероятност погребаният отдолу човек да е мъртъв и трупът му да предаде ритуална нечистота на човека, който разчиства купчината; и по подобен начин такъв, за когото управителният орган е обещал да го освободи от затвора в нощта на Пасха… заколва се пасхалното агне от тяхно име, тъй като в момента са годни да ядат пасхалното агне. Обаче, по отношение на всички тях, това е вярно само когато са включени в група с други хора, които със сигурност ще могат да се включат в агнето.^[10]“

Пояснено накратко, пасхалното агне е можело да бъде заклано само за онези, които са способни да го ядат. Затова Мишна установява правилото, че лицата, които евентуално биха могли да станат негодни да го ядат, не могат да образуват независима пасхална общност. Такъв е случаят с тези, на които управителят е дал обещание, че ще бъдат освободени, понеже все пак съществува възможността това да не се случи.^[11]

Щом има такова постановление в Мишна, явно е, че освобождаване на затворник на Пасха не е бил еднократен случай, а повтарящо се явление.

Недоверието към достоверността на библейските разкази

В заключение, четирите евангелия са в съгласие относно обичая на Пилат. Въпреки че днес са част от една и съща книга – Библията, някога не са били, което ги прави четири източника на информация. Защо изобщо е нужно за някого да търси още източници, които да потвърдят обичая? Не би следвало да има друга причина, освен недоверие в достоверността на Библията. Както се вижда от изложените примери, макар и да няма напълно точни описания за такъв обичай извън новозаветните книги, той е напълно правдоподобен и в духа на времето си.

Недоверието в достоверността на Библията се появява като тенденция сред множество библейски изследователи в епохата на Просвещението (XVII – XI в. в Европа)^[12], но все още я има и днес. За достоверно започва да се счита само онова, което може да се докаже посредством научния метод. Библията съдържа значително количество разкази за Божието действие, в това число и за извършени чудеса. Подобен род библейски истории в периода на Просвещението започват да се възприемат като исторически недостоверни, т.е. несъществували. Ето защо и самите евангелия, според този тип библейски изследователи, по подразбиране се разглеждат като исторически недостоверни. Така дори едно събитие да е ясно описано в три или четири от евангелията, както в случая, то бива възприемано от тези учени като недостоверно, освен ако не е потвърдено от извънбиблейски исторически източници.

Важно е за вярващия да осъзнава, че към библейските разкази е излишно да се подхожда със скептицизъм. Посочените данни няма да помогнат с нищо на нежелаещия да повярва в истинността на Писанието! Ако читателят не вярва в достоверността на библейските текстове, дори обичаят на Пилат да е многократно и точно потвърден от други древни източници, това не променя почти нищо. Основното библейско послание не се отнася до обичая на Пилат и изисква вяра, а не доказателства. То е, казано накратко:

Има един Бог в три лица, който е създал света и човечеството, с което желае да има близко общуване. Но понеже човекът съгрешава, грехът го отделя от Бога завинаги. Самият Бог става човек (Исус Христос) и умира на кръста, за да изкупи греховете на цялото човечество. Всеки, който повярва в това спасително дело и позволи на Христос да е Господар на живота Му, ще бъде спасен. За повярвалите Бог е приготвил нова реалност – Божие царство, в което участниците ще царуват заедно с Христос – в близко общуване по между си и с Бога, както е предвидено от самото начало.

Може ли чрез научни методи да бъде доказано подобно твърдение? Не може, точно както не може и да бъде отречено.

СПОДЕЛЕТЕ С ПРИЯТЕЛИ!

Споменати статии:

Обяснено понятие от статията:

Мишна

За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата статия в блога:

АБОНИРАЙТЕ СЕ

ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

Бележки

^{[1] Bruce M. Metzger, A Textual Commentary on the Greek New Testament, 3rd ed. (Tyndale, 2005), 179-180.}
^{[2] Други примери, освен посочения са: James Bishop, “Is Pontius Pilate's Custom of Releasing Prisoners Historical?: The Barabbas Episode,” Bishop's Encyclopedia of Religion, Society, and Philosophy, last modified June 23, 2022, accessed July 8, 2025, https://jamesbishopblog.com/2022/06/23/is-pontius-pilates-custom-of-releasing-prisoners-historical-the-barabbas-episode/; Hyam Maccoby, Revolution in Judaea: Jesus and the Jewish Resistance (NY: Taplinger, 1981), 19.; Revolution in Judaea - Jesus and the Jewish Resistance (Hyam Maccoby), 19 ; Paul Winter, On the Trial of Jesus, Studia Judaica (De Gruyter, 1974), 91.}
^{[3] “Bart's Biography,” The Bart Ehrman’s Blog, accessed July 8, 2025, https://www.bartehrman.com/barts-biography/.}
^{[4] Bart Ehrman, “Are the Gospels Right? Did Pilate Really Release a Prisoner at Passover?,” The Bart Ehrman's Blog, accessed November 1, 2020, https://ehrmanblog.org/21862-2/.}
^{[5] “Would Pontius Pilate have Released a Prisoner at Passover?,” Apologetics UK, last modified April 2, 2015, accessed July 8, 2025, https://apologeticsuk.blogspot.com/2012/04/would-pontius-pilate-have-released.html; Michael Green, The Message of Matthew, The Bible Speaks Today (Downers Grove: Intervarsity, 2000), 551 / 675, epub; Craig S. Keener, New Testament, The IVP Bible Background Commentary (Downers Grove: Intervarsity Press, 1993), 456 / 2195, epub.}
^{[6] Canon Roberts, Rev., ed., “Titus Livius (Livy), The History of Rome, Book 5,” Perseus Digital Library, accessed July 11, 2025, https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0026%3Abook%3D5%3Achapter%3D13.}
^{[7] William L. Lane, The Gospel of Mark, The New International Commentary on the New Testament (Grand Rapids, MI: William B. Eerdmans, 1974), 552-553, epub.}
^{[8] Йосиф Флавий, Юдейски древности, Том 3 (София: Изток-Запад, 2024), XX.9.3}
^{[9] Adin Steinsaltz, trans., “Pesachim: 91a,” Chabad, Steinsaltz Center, accessed July 11, 2025, https://link.chabad.org/torah-texts/5445504/The-Talmud/Pesachim/Chapter-8/91a.}
^{[10] “Mishnah Pesachim,” Sefiaria, accessed July 11, 2025, https://www.sefaria.org/Mishnah_Pesachim.8.6?lang=bi.}
^{[11] Josef Blinzler, The trial of Jesus (Westminster: Newman, 1959), 359.}
^{[12] Brian Duignan, “Enlightenment,” in Britannica, last modified July 1, 2015, accessed July 11, 2025, https://www.britannica.com/event/Enlightenment-European-history.}

Библиография

Флавий, Йосиф. Юдейски древности. Том 3. София: Изток-Запад, 2024.

Bishop, James. "Is Pontius Pilate's Custom of Releasing Prisoners Historical?: The Barabbas Episode." Bishop's Encyclopedia of Religion, Society, and Philosophy. Last modified June 23, 2022. Accessed July 8, 2025. https://jamesbishopblog.com/2022/06/23/is-pontius-pilates-custom-of-releasing-prisoners-historical-the-barabbas-episode/.

Blinzler, Josef. The trial of Jesus. Westminster: Newman, 1959.

Duignan, Brian. “Enlightenment.” In Britannica. Last modified July 1, 2015. Accessed July 11, 2025. https://www.britannica.com/event/Enlightenment-European-history.

Ehrman, Bart. “Are the Gospels Right? Did Pilate Really Release a Prisoner at Passover?” The Bart Ehrman's Blog. Accessed November 1, 2020. https://ehrmanblog.org/21862-2/.

Ehrman, Bart. “Bart's Biography.” The Bart Ehrman's Blog. Accessed July 11, 2025. https://www.bartehrman.com/barts-biography/.

Green, Michael. The Message of Matthew. The Bible Speaks Today. Downers Grove: Intervarsity, 2000. epub.

Keener, Craig S. New Testament. The IVP Bible Background Commentary. Downers Grove: Intervarsity Press, 1993. epub.

Lane, William L. The Gospel of Mark. The New International Commentary on the New Testament. Grand Rapids, MI: William B. Eerdmans, 1974. epub.

Maccoby, Hyam. Revolution in Judaea: Jesus and the Jewish Resistance. NY: Taplinger, 1981.

Metzger, Bruce M. A Textual Commentary on the Greek New Testament. 3rd ed. Tyndale, 2005.

“Mishnah Pesachim.” Sefiaria. Accessed July 11, 2025. https://www.sefaria.org/Mishnah_Pesachim.8.6?lang=bi.

Winter, Paul. On the Trial of Jesus. Studia Judaica. De Gruyter, 1974.

“Would Pontius Pilate have Released a Prisoner at Passover?” Apologetics UK. Last modified April 2, 2015. Accessed July 8, 2025. https://apologeticsuk.blogspot.com/2012/04/would-pontius-pilate-have-released.html.

Roberts, Canon, Rev., ed. “Titus Livius (Livy), The History of Rome, Book 5.” Perseus Digital Library. Accessed July 11, 2025. https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0026%3Abook%3D5%3Achapter%3D13.

Steinsaltz, Adin, trans. “Pesachim: 91a.” . Steinsaltz Center. Accessed July 11, 2025. https://link.chabad.org/torah-texts/5445504/The-Talmud/Pesachim/Chapter-8/91a.

Изображение – от филма „Страстите Христови“, 2004