03 януари 2020

Служене с красиви думи, с мъдрост или...


Какво е нужно за да служим на Бога според Апостол Павел?
/С видео/







Това е проповед по темата. Текстът е сходен, но не е идентичен.
Моля, продължете надолу към самата статия!



Представете си разговор между вярващи от църквата в Коринт по времето на Апостол Павел (имената на разговарящите са измислени): 
Крисп: – Чух, че Павел се кани да праща Тимотей при нас. Онзи, младичкия. Искам си Павел, има си мъдрост човекът, не ща такива слабо обучени. Мен Павел ме е кръстил. Ще се уча за вярата само от Павел, от други – не!

Гай: – Ти сякаш не си бил тази сутрин на служба. Чу ли каква брилянтна проповед направи Аполос? Как ниже думите си… Като ходих да се съдя с онзи уж-вярващ Филип от нашата църква, даже адвокатът ми не приказваше толкова убедително, колкото Аполос. А Павел – пише добре, ама като почне да ти приказва и те приспива. Господ иска добре да се изразяваме! Иначе кой от образованите невярващи ще ни слуша? Ето, затова, аз признавам само Аполос.

Димитрий: – Не сте прави и двамата! Чувал съм, че има още по-добър учител от тях. Самият Исус го нарекъл Кифа (или Петър). От апостолите на Исус той пръв видял Исус, че възкръснал. После като проповядвал на еврейския празник Петдесятница, три хиляди души станали християни. Аполос така може ли? Ето, на това му се казва учител! А познайте какво – вашите учители Аполос и Павел даже не са били с Исус!

Стефаний: – Май сте прави, ама и бъркате. Като ви слушам, стигам до извода, че трябва да се уча само от Христос. От тези, дето ми ги казвате, няма да се уча – на всеки нещо му има. Най-добре да се моля сам вкъщи и да искам Христос да ме учи. От днес само той е моят учител! От хора не искам да се уча. Като продължавам да се замислям, вие също сте хора. И от вас не искам да се уча. Хайде, тръгвам си.
Макар и да се крепи на зрънца библейска информация, това е само творчески начин да вникнем в конфликта. За него имаме недостатъчна информация в Новия Завет. Както и да се развива по-точно разправията, Павел научава какво се случва в църквата в Коринт и пише на вярващите: 
„Моля ви се, братя, заради името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие и да няма раздори между вас, а да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл. Защото някои от Хлоините домашни ми известиха за вас, братя мои, че помежду ви имало разпри. Имам предвид това, че всеки от вас казва: „Аз съм на Павел“; „Аз пък съм на Аполос“; „Аз съм на Кифа“; „Аз пък съм на Христос“. Нима се е разделил Христос? Павел ли бе разпънат за вас? Или в Павловото име се кръстихте? Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас, освен Крисп и Гай, да не би да каже някой, че сте били кръстени в мое име. Кръстих още и дома на Стефаний; освен тези, не помня да съм кръстил някой друг.“(1 Коринтяни 1:10-16)
Какъв проблем вижда Павел? – „Нима се е разделил Христос“? (1:13) Налице е разделение в църквата в Коринт. Как се справя с проблема? Насочва се към нещата, които коринтяните ценят. 

1. Първият проблем


Павел продължава:
Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, но да проповядвам благовестието; не с мъдри думи, да не се лиши Христовият кръст от значението си. (1:17)
Има ли проблем в това думите да са мъдри? – Не и ако са думи, дошли от устата на мъдрия. Но тук изразът „мъдри думи“ се отнася до красноречие и ораторски умения.[1] В този текст, обаче, Павел също използва ораторското майсторство, което познава.[2] Защо тогава да говори срещу нещо, с което си служи?

Проблемът е в това, че поне някои в събранието ценят грешното нещо. В римската империя красноречието е символ на по-висша класа, каквато повечето от вярващите в Коринт не са (1:26). Използва се например в съда. То е умението да убедиш някого със силата на думите си, а не непременно с това, че казваш важни или верни неща. Римските ораторите се вълнуват не толкова от стойността на речта си, колкото от степента й на одобрение от слушателите.[3]

Веднъж вярващ човек ми препоръча окултен филм. Не знаех какво точно ми пуска и ми обясни: „От начина, по който говори тази жена, много се впечатлих“. Красноречието може да има неподозирана сила и да ни отведе в твърде погрешна посока. И днес много вярващи се впечатляват от проповедници (и други видове говорители), които говорят пленително. Такива, които ги разтърсват с думите си, с чувствата, които придават, с умението да ги разплачат, да ги разпалят или да ги накарат да се чувстват по особен начин. Казват ту верни неща, ту излишни или вредни. Но сякаш няма значение – важно е как го казват. Ако това е, което цениш, то е грешното нещо! 

Може би в съзнанието ти се е появил поне един проповедник, който притежава красноречие. Но Павел в това писмо не критикува нито един служител. Даже напротив – говори много добре и за Аполос, и за Петър[4]. С други думи, тук няма обвинение към служители, които впечатляват с думите си. Обвинението е към търсещите красиви или убедителни думи. В крайна сметка и към тебе, ако това цениш и търсиш. 

Красноречието е първото грешно нещо, което коринтяните ценят и ги довежда до липсата на единство. 

2. Вторият проблем


Апостолът продължава: 
„Защото словото за кръста е безумие за тези, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила. Понеже е писано:
„Ще унищожа мъдростта на мъдрите
и разума на разумните ще отхвърля.“  
Къде е мъдрият? Къде е книжникът? Къде е участникът в разискванията на този век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост? Защото, понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите. Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост; а ние проповядваме разпънатия Христос, за юдеите – съблазън, а за езичниците – глупост; но за самите призвани, и юдеи, и гърци, Христос, Божия сила и Божия премъдрост. Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците и Божието немощно е по-силно от човеците.  
Понеже, братя, вижте какви сте вие, призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни. Но Бог избра онова, което е безумно в този свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, което е слабо в този свят, за да посрами силните; Бог избра онова, което е долно и презряно в този свят и което е нищо, за да съсипе онова, което е нещо, за да не се похвали никое създание пред Бога. А от Него сте вие в Христос Исус, Който стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление; така че, както е писано, „който се хвали, с Господа да се хвали“.“ (1 Коринтяни 1:18-31)
Към красноречието Павел се отнася пренебрежително, като го нарича „мъдри думи“. Едно е само думите да звучат мъдро, друго е, обаче, да живееш мъдро. Нали така? Едно е сигурно – мъдростта е много важна в цялата Библия. Без красиви думи може и да минем, но без мъдрост – не. Затова една голяма част от книгите в Стария Завет, като Притчи, Еклисиаст и Йов, има да ни научи именно на мъдрост. 

Какво е мъдрост? Да знаеш много, не значи, че си мъдър. Мъдростта е свързана с това как използваш това, което знаеш, за да живееш добре.[5] Може да знаеш малко, но да го използваш правилно в живота си – това е мъдрост. Може да знаеш много и да го използваш правилно в живота си – и това е мъдрост. Може да умееш нещо – ако го използваш правилно в живота си, това е мъдрост. Ако знаеш много или умееш много, но не ги използваш правилно в живота си – това е липса на мъдрост. 

Защо Павел говори срещу мъдростта? Всъщност, не го прави. Пише за два вида мъдрост и се противопоставя само на едната. Нарича я „светската мъдрост“ (1:20). Павел не си служи с такава. Тя може да впечатлява вярващите, но според Павел, тя не води до това човек да познае Бога. Другият вид мъдрост Павел нарича „Божия тайнствена премъдрост“ (1:24, 2:7). Тайнствена не значи, че никой не я знае, а че е неразбираема за света.[6] Тази премъдрост е описана, като „разпънатият Христос“ (1:24). Получаваме я чрез Святия Дух (2:10). Накратко, ако си повярвал, че Христос те е спасил, като е умрял за греховете ти, това е поради Божията тайнствена премъдрост. Разбрал си го не защото си много умен или мъдър, а защото Святият Дух ти го е открил. 

Как днес вярващите използваме светска мъдрост 


Правим го по много начини. 

След падането на комунизма у нас, много църкви се разделиха, защото вярващите имаха разногласие как да се управлява – пасторът над всички или демократично. Но да се повярва в демокрацията, не е много по-различно от това да се повярва в комунизма – това е светска мъдрост![7]

Много вярващи се учат как се ръководи църква от това как се ръководи бизнес или светска организация. Това е светска мъдрост! Не, че няма никакви сходни неща. Навсякъде, където има групи хора, има и някои общи принципи при ръководенето им. Но обикновено в тези случаи се впечатляваме от погрешното нещо – светска мъдрост! 

Много от вярващите, без да осъзнават, оставят медиите да им казват какво е добро и зло, правилно и неправилно. През този филтър прецеждат и Библията. Призвани сме на точно обратното![8]

3. Тогава какво е важното според Павел? 


Относно благовестието, Павел пише за красноречието и светската мъдрост:
Не с мъдри думи, да не се лиши Христовият кръст от значението си. Защото словото за кръста е безумие за тези, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.“ (1:17б-18) 
„И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията тайна. (2:1) 
„И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, а с доказателство от Дух и сила; за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила.“ (2:4-5). 
На красноречието и светската мъдрост Павел противопоставя нещо, което нарича „сила“. Тук тя не значи всичко, което решим, че може да означава. Основно послание в Новия Завет относно силата е: тя е от Христос[9]. Ето няколко примера за това: 
Лука 4:36 „И всички се смаяха и разискваха помежду си: Какво е това слово, защото Той с власт и сила заповядва на нечистите духове и те излизат?“
Лука 6:19 И цялото множество се стараеше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всички.
Лука 8:46 Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от Мене.
Марк 13:26 Тогава ще видят Човешкия Син, идещ на облаци с голяма сила и слава. (Същото – в Матей 24:30 и Лука 21:27). 
Силата е от Христос! Не е от твоите красиви думи, познание, нито даже от твоята святост! 

1 Коринтяни 1:18-2:5 за силата 


1) Чия е силата? Наречена е Божия сила (1:18,24). Не е твоя и не е от твоите способности, ум или мъдрост! 

2) За какво е силата? Тя е сила да спасява „вярващите“ (1:18,21). Вяра е нужна. И както стана ясно, тази вяра се изразява във взаимоотношения с Христос. 

3) С какви наши действия е свързана силата? Божия сила е наречено: „Словото за кръста“ (1:18) и „проповядването на разпънатия Христос“ (1:23). Не при всяко споменаване пред невярващи на думата „Бог“ можем да очакваме Божията сила. Богове има много според този свят. Според Павел, Божията сила ни се дава, когато говорим за това, което Христос е направил за нас на кръста, за да ни спаси. Това не превръща благата вест в точна формула от думи. Бог насочва човешката воля към себе си, но не я пречупва. Но дори когато човекът откликне, Бог не спасява чрез твоето красноречие, нито чрез това колко мъдро те виждат, че живееш. Спасителна сила има в думите за това, което Христос е направил за нас на кръста. 

4) Какво трябва да основем върху тази сила? „...За да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила“ (2:5). От кого се учиш в какво да вярваш? От хора, които говорят убедително? От хора с много познания? От хора, които считаш, че живеят мъдро? Всичко това може да води до разделения. Вместо това, търси Божията сила! Никой служител на Бога не я притежава. Никой не може да се похвали с нея. Тя е на Христос! 

5) Какво е силата? „Христос, Божия сила и Божия премъдрост“ (1:24) Кой е Божията сила? – Христос. Това е начинът на Павел да предаде новозаветното учение, че силата е от Христос – че самият Той е силата. Това не означава, че Христос е нещо безлично, което може да се нарече сила. Тъкмо обратното! Сдобиването с тази сила не се постига с овладяване на нещо, придобито познание, духовни техники, подходящите думи или дори правилно поведение пред Бога. 

Силата е Личност! Начинът за сдобиване с тази сила не е овладяване на нещо, а взаимоотношение с Някого – с Христос. 

Божията сила в ежедневието 


По-нататък в посланието Павел пренасочва разговора за силата – от силата, която Христос му е дал, към силата на коринтяните:
4:19-20 „Но ако е Господнята воля, аз скоро ще дойда при вас и ще изпитам – не думите, а силата на тези, които са се възгордели. Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.“
Важно е за коринтяните да разберат, че трябва да търсят сила, понеже им е нужна в ежедневието. Веднага след това започва да ги упреква, че са допуснали много сериозни грехове сред тях: блудство и че се съдят едни други в градския съд пред невярващите. С други, думи, впечатлили са се от грешното нещо: красиви думи и човешка мъдрост, а каквото им трябва, го нямат – сила, за да живеят свято. Ето още два новозаветни текста в тази връзка: 
2 Петър 1:3а Божествената сила ни даде всичко, което ни е нужно, за да живеем и служим предано на Бога…“
За да живееш и служиш праведно на Бога, ти е нужна Божията сила! 
Колосяни 1:9б-11 „…Не преставаме да се молим за вас и да искаме от Бога да се изпълните с познанието на Неговата воля чрез пълна духовна мъдрост и разбиране, за да постъпвате достойно за Господа, да Му бъдете угодни във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога; подкрепяни с пълна сила, съобразно с Неговата славна мощ, за да издържите и дълготърпите всичко с радост…“
За да сме угодни на Бога във всичко, за да принасяме плод, за да растем в познанието на Бога, за да имаме дълготърпение, нужна ни е Божията сила! 

Заключение 


Какво те впечатлява в Божиите служители? Красивите думи? Способността на някого да те учи на вяра чрез светски познания и мъдрост? С такъв род умения ли би желал да служиш на Бога и самият ти? Всичко това ни разделя! Търси Божията сила от Христос! Силата е личност – Христос – и я придобиваме чрез взаимоотношения с Него. Приближавай се до Христос, за да имаш сили за живота с Бога всеки ден, в борбата с греха, за дълготърпение.
Служи на Бога не с красиви думи или човешка мъдрост, а със сила от Христос!




Ако намирате статията за полезна, СПОДЕЛЕТЕ Я с приятели! 
Ако нещо конкретно ви е впечатлило, моля, КОМЕНТИРАЙТЕ.

За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата статия:


[e-mail%255B2%255D.gif]

АБОНИРАЙТЕ СЕ

ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

(Можете да се отписвате!)

Системата не изпраща спам,
единствено новите статии.



БЕЛЕЖКИ:

[1] Craig S. Keener, New Testament, The IVP Bible Background Commentary (Downers Grove, IL: InterVarsity Press, 1993), 1399 / 2538, epub.
[2] Пак там, 1403 / 2538.
[3] David E. Garland, 1 Corinthians, Baker Exegetical Commentary on the New Testament (Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2013), 178/ 2631, epub.
[4] 1 Коринтяни 3:5-6, 4:6, 22, 9:5, 15:5, 16:12.
[5] По време на Новия завет именно такова е значението на старогръцката дума за мъдрост – „софия“. Theological Dictionary of the New Testament, ed. Gerhard Kittel (n.p.: Wm. B. Eerdmans Publishing, 1977), s.v. “sophia, sophos,” by U. Wilckens.
[6] Garland, 1 Corinthians, 250/ 2631.
[8] Метафорите в Матей 5:13-16 – „солта на земята“, „светлината на света“ и „град, поставен на на хълм“, говорят за това. Ако медиите нас учат как да солим, сме като обезсоляла сол (Матей 5:13).
[9] Theological Dictionary of the New Testament, ed. Gerhard Kittel (n.p.: Wm. B. Eerdmans Publishing, 1977), s.v. “dunamai, dunatos,” by W. Grundmann.


ИЗОБРАЖЕНИЯ:
St. Paul Center; Drive Thru History; Хуманитарна разходкаУикипедияFree Bible Images