22 януари 2021

Ирод Агрипа I – цар на Юдея, „изяден от червеи“

Време за четене:

Ирод Агрипа I – цар на Юдея
Цар Ирод, който убива Яков и хвърля Петър в затвора (Деяния 12).

Ирод Агрипа I е цар на Юдея (37– 44 г. сл. Хр.), който постепенно наследява всичките владения на дядо си цар Ирод I. Гонител е на ранната църква.


Статията е от раздела БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК


Дядо

цар Ирод I

(Матей 2, Лука 1:5)

Баща

Аристобул, син на цар Ирод I

Майка

Верникия

Сестра

Иродиада (Матей 14:3-11, Марк 6:17-28, Лука 3:17)

Съпруга

Кипра – правнучка на Антипатър – бащата на цар Ирод I

Деца

– Агрипа

(бъдещият цар Ирод Агрипа II – Деяния 25:13-14,22-26, 26:1-3,7,13,19,26-32)

 Верникия

(Деяния 25:13-14,23, 26:30-31)

 Мариам

– Друзила

(Деяния 24:24)

 


Библейски споменавания 


Деяния 12:1-6,19-23 

Името Ирод Агрипа и това, че в Библията е наречен „цар Ирод“, води до объркване с трима други владетели:

Произход и семейство 


Ирод Агрипа I е роден през 10 г. пр. Хр.[1] Баща му е Аристобул (син на Ирод I и Мариам от династията Хасмонеи[2], познати още с името „Макавеи“). Майка му е Верникия[3] (не споменатата в книгата Деяния – тя му е дъщеря). Брат е на Иродиада[4] (Матей 14:3-11, Марк 6:17-28, Лука 3:17). 

Агрипа се жени за Кипра. Тя е негова втора братовчедка – правнучка на Антипатър, бащата на цар Ирод I.[5] Имат четири деца: Агрипа (бъдещият цар Ирод Агрипа II), Верникия (25:13-14,23, 26:30-31), Мариам и Друзила (Деяния 24:24).[6]

Ранни години 


В императорския двор

Изпратен е в Рим на шестгодишна възраст,[7] заедно с майка си,[8] малко преди смъртта на дядо си Ирод I, за да бъде образован в компанията на Друз – сина на император Тиберий, и на Клавдий (бъдещ император).[9] В императорския двор създава и други връзки, които се оказват важни за него в по-късния му живот. Чрез майка си се свързва с Антония – съпруга на по-възрастния Друз, който пък е брат на император Тиберий.[10]

Дългове и затвор

Основно покрай стремежа си към контакти от императорския двор, Агрипа взема дългове и харчи огромни суми пари. След преждевременната смърт на другаря му Друз през 23 г., Агрипа се завръща в Юдея в състояние на значителна бедност. Дори планира да извърши самоубийство. По това време се жени за Кипра. Тя успява да му спечели помощта на съпруга на сестра му Иродиада – четвъртовластникът Ирод. Той му осигурява пари и позиция в столицата си Тивериада като ръководител на пазара. Скоро след това, обаче, Агрипа започва да възприема този пост като унизителен. Скарва се с четвъртовластника Ирод и започва да разчита на други за покриване на дълговете си. Планира пътуване за Италия, но не му достигат финанси. Тогава римският прокуратор Херений Капито иска да го арестува поради неизплатените дългове към императорската хазна. Агрипа с мъка успява да му се изплъзне, като отплава за Александрия. Там с посредничеството на жена си успява да вземе нов заем. С него отплава за Италия.

В Италия е посрещнат топло от император Тиберий. В същия момент пристига писмо от римския прокуратор Капито за дълговете на Агрипа към императорската съкровищница. От този момент Тиберий му отказва приема, докато не изплати тези дългове. Антония – жената на брата на Тиберий, му дава нужната сума. Тогава Тиберий отново го приема и го поставя в обкръжението на внука си Тиберий Гемел. Междувременно, Агрипа също търси компанията на Гай – внук на Антония.[11] Веднъж, в пияно състояние, Агрипа изявява желанието си Гай да бъде император вместо Тиберий.[12] След време това достига до императора. Той оковава и хвърля Агрипа в затвора.[13] Влиянието на Антония му осигурява там някои привилегии, макар да го дебне непрекъснатата заплаха от екзекуция.[14]

На власт


Издигане

Шест месеца след като Агрипа е хвърлен в затвора, Тиберий умира. През 37 г. [15] за император е обявен именно Гай – приятелят на Агрипа, по-познат като Калигула. Той освобождава Агрипа от затвора със собствените си ръце. Поставя го владетел над областите, управлявани от четвъртовластника Филип (Лука 3:1). Филип няма деца и след смъртта му неговите владения са прибавени към провинция Сирия[16] от император Тиберий.[17] Калигула поставя Агрипа и над областта, управлявана от четвъртовластника Лисаний (Лука 3:1). Освен това му дава и титлата цар.[18] През 38 г. Ирод Агрипа I се завръща в земите на Юдея, като по пътя минава през Александрия (провинция Египет). Там засенчва римския префект (управител) на Египет в своя блясък.[19]

Завистта на Иродиада

Този невероятен обрат в съдбата на Агрипа поражда завист у сестра му Иродиада. Тя настоява съпругът й Ирод Антипа също да поиска от новия император титлата цар.[20] Ирод Антипа и Иродиада заминават за Рим, но съобщение от Агрипа проваля намеренията им. Той уличава Ирод Антипа в заговор за бунт съвместно с Персия, като посочва, че Ирод Антипа разполага с арсенал от оръжия, достатъчни за 70 000 мъже. Калигула решава да повярва на обвиненията. През 39 г.[21] заточва Антипа и Иродиада в Лион, провинция Галия. Дава на новия цар Агрипа земите на Ирод Антипа (областите Галилея и Перея) и цялото му богатство.[22]

Срещу заповедта на Калигула

Около това време (39 г.), Калигула издава заповед да се сложи статуя с неговото изображение в храма в Ерусалим. Поради добрите си взаимоотношения с императора и дипломатическите си умения, цар Ирод Агрипа I успява да предотврати поставянето на статуята.[23]

Цар на Юдея

Ирод Агрипа - Гийом Руйе, 1553 г.
Ирод Агрипа I
(Гийом Руйе, 1553 г.)
Отново в Рим, през 41 г., след като Калигула е убит, цар Агрипа взема важна роля в обтегнатите преговори за това кой да бъде провъзгласен за император. В резултат на това бива избегната гражданска война и за нов император е издигнат Клавдий. Като награда за помощта, Клавдий дава на някогашния си съученик и останалата част от областите, владени от дядо му цар Ирод I[24] – Юдея и Самария.[25] С това управлението на Юдея чрез римски прокуратори (какъвто е в един период Пилат Понтийски), е временно преустановено.[26] Освен това, на Агрипа е даден рангът консул и спечелва в полза на брат си Ирод управлението над малката област Халкида[27] (в южната част на планина Ливан).[28]

Обичан от юдеите

Ирод Агрипа I монета Кесария
Изображение на Ирод Агрипа I
и езическото божество Тихе
– монета от Кесария
За разлика от Ирод I, Ирод Агрипа I постига своята власт със съгласието и благосклонността на юдеите. Старата юдейска вражда към идумейския (едомския) произход на династията при Ирод Агрипа I вече не съществува. Това, че произхожда и от владетелите от предната династия – Хасмонеи чрез баба си Мариам, също допринася за положителното отношение.[29] Дори фарисеите, които са сред най-отявлените противници на предишните владетели от династията на Иродите, с Агрипа I са помирени.[30] Старае се да намали данъците, като дори опрощава налозите върху къщите в Ерусалим. По подобие на владетелите от династията Хасмонеи, Агрипа I почита Мойсеевия закон[31] (явно с изключения – монетите му от Кесария са с образа му, както и с изображение на езическо божество). Една част от Тамлуда разказва за момент, в който цар Ирод Агрипа I чете публично от книгата Второзаконие. В един момент стига до пасажа: 
…Тогава да си поставиш за цар онзи, когото избере Господ, твоят Бог; от братята си да си поставиш цар; не бива да поставяш над себе си чужденец, който не ти е брат. (Второзаконие 17:15) 
В този момент очите му се изпълват със сълзи, понеже не е от чисто юдейско потекло. Тогава юдейските мъдреци започват да викат: „Агрипа, ти си наш брат! Ти си наш брат!“ (Сота 7:8). 

Гонител на ранната църква в Ерусалим

„Около това време цар Ирод сложи ръка на някои от църквата, за да им стори зло. Уби с меч Йоановия брат Яков; и като видя, че това се понрави на юдеите, той освен това хвана и Петър. Това беше през дните на безквасните хлябове. И като го задържа, хвърли го в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, с намерение да го изведе пред народа след Пасхата.“ (Деяния 12:1-4) 
Както се вижда, Ирод Агрипа I се появява в новозаветната история като злодей (в съвсем буквалния смисъл – „за да им стори зло“ – 12:1).[32] Той е първият, който убива един от дванадесетте апостоли – Яков. Щом вижда, че това се харесва на юдеите, възнамерява да убие и Петър. В Рим Агрипа усвоява стратегията да унищожава престъпниците за забавление на народа. Йосиф Флавий разказва за него, че след като построява театър в Берит (днешния Бейрут, Ливан), в гладиаторска битка изтребва 1400 престъпници наведнъж.[33] За разлика от ограничените права на Синедриона (юдейския съд), цар Ирод Агрипа I може свободно да издава смъртни присъди. С това издига гонението към църквата на ново ниво. По време на предишното гонение, апостолите остават в Ерусалим (Деяния 8:1). От този момент то става толкова сурово, че дори самият Петър след като е освободен от ангел от Господа от затвора (Деяния 12:5-11), напуска Ерусалим (12:17), макар и за известно време (12:23; 15:7).[34]

Завистта на римляните

У някои римски управници се поражда завист от бързото издигане на Агрипа. Когато започва да поправя стените на Ерусалим, внезапно му е заповядано да спре. Опитите му да се сближи със съседни народи, васали на Римската империя, се тълкували като опит за бунт. Ето защо, внезапната му смърт някои я считат за причинена от римски политици.[35]

Смъртта на Ирод Агрипа I 


Смъртта на Ирод Агрипа I е предадена чрез доста шокираща история в книгата Деяния. Потвърдена е в по-дългия разказ на юдейския историк Йосиф Флавий, съвременник на царя. Приликите в двете описания са отбелязани с еднакви цветове:
А Ирод беше много разгневен от тирците и сидонците; и те дойдоха заедно при него и като спечелиха на своя страна Власт, който се грижеше за царските покои, молеха за помирение, защото тяхната област се изхранваше от царската. И в един определен ден Ирод, облечен в царски одежди, седна на престола и държа реч пред тях. А народът извика: Глас Божий, а не човешки! И понеже не въздаде слава на Бога, в същия миг един ангел от Господа го порази и беше изяден от червеи, и умря. (Деяния 12:20-23) 
Разказът на Йосиф Флавий уточнява, че мястото на това събитие е фестивал в Кесария в чест на императора. Ето го и описанието (със съкращения, изразени с многоточия): 
Голямо множество дойде заедноНа втория дентой облече дреха, изработена изцяло от сребро … озарена от свежото отражение на слънчевото отражение върху нея… В този момент неговите ласкатели извикаха, един от едно място, друг от друго [макар и не за негово добро], че той е бог, и добавиха: „Бъди милостив към нас!“След този момент царят нито ги смъмри, нито отказа тяхното несвято ласкателствои внезапно разбра… Тежка болка също се появи в корема му и започна по най-насилствения начин… И когато беше изморен от болката в корема си в продължение на пет дни, той си отиде от този свят. (Йосиф Флавий. Юдейски древности, книга XIX, 8:2).
Смъртта на Ирод Агрипа I
Смъртта на Ирод Агрипа I
– картина от XVIII в.

Лука описва физическата причина за смъртта на Ирод Агрипа I с една дума, която на български се превежда като „изяден от червеи“.[36] От гледна точка на съвременната медицина са правени опити да се диагностицира чревното заболяване, описано от Лука чрез този приет израз в неговите дни. Изказаните предположения са: видима, бурна и агонизираща перисталтика,[37] перфориран апендикс, остра чревна непроходимост и други, между които и отравяне с арсен. „Изяден от червеи“ е израз, използван от няколко древни автори относно смъртта на хора, за които считат, че заслужават толкова неприятен край.[38]

Наследник


Агрипа умира през 44 г. на петдесет и четири години. След смъртта му Палестина попада изцяло под римско управление. Това е улеснено от обединяването на всички области на Ирод I под властта на Ирод Агрипа I. Директното римско управление довежда до значителни безредици през следващите четири години. 

Ирод Агрипа I оставя наследник, също с име Агрипа, който е едва шестнадесетгодишен. Поради тази причина, император Клавдий счита, че е прекалено млад, за да управлява толкова голямо царство. През 48 г. го прави управител на областта Халкида. През 53 г. добавя към земите му областите, които по-рано са управлявали Филип четвъртовластникът и Лисаний, заедно с област от западната страна на Галилея, включваща и града Тивериада. От тази момент наследникът управлява под името цар Ирод Агрипа II – последният цар от Иродовата династия.[39]

Значението на Ирод Агрипа I в Библията


Името на царя

Книгата Деяния е единственият източник, който нарича владетеля с името Ирод.[40] От една страна, целта на автора Лука е да го разграничи от Ирод Агрипа II, наречен „цар Агрипа“, който не гони християните. Но по-важната причина е читателят лесно да направи връзка между владетеля, убил Яков (и възнамеряващ да убие Петър) и този, който погубва Йоан Кръстител – чичо му Ирод Антипа, наречен в предишната книга на автора (Евангелие от Лука) със същото име – Ирод.[41] Лука дори не отбелязва причината, поради която точно Яков е екзекутиран, но посочва средството – меч, което да напомня на обезглавяването на Йоан Кръстител.[42]

Препратки към Стария Завет

Описанието в историята около Ирод Агрипа I има да напомни и на библейски личности от Стария Завет. Разказът на Лука за смъртта на царя е по-кратък от този на Йосиф Флавий, но само в него присъстват детайли, като жителите на Тир и Сидон. С това е дадена още една подсказка към възгорделия се княз на Тир[43] в книгата на пророк Езекиил, за когото Бог казва: 
…Понеже се е надигнало сърцето ти и ти си казал: Аз съм бог… Тогава ще кажеш ли пред онзи, който те убива: Аз съм бог? Но ти си човек, а не бог… (Езекиил 28:2-9) 
Поставянето на събитието около Пасха, макар и бегло, напомня на друг противник на Бога – египетския фараон.[44] Той потиска Божия народ и се противопоставя на Божия пророк Мойсей, който е пратен, за да го избави. Ирод Агрипа I макар и да смята, че прави услуга на вярващите юдеи, всъщност застава срещу Божиите пратеници, които носят вестта за спасение – чрез Христос.

Грижата за общественото мнение

Старае се да „се понрави на юдеите“ (Деяния 12:3). Но като не отдава „слава на Бога“ (12:23) и по този начин приема да бъде наречен бог, Ирод Агрипа I извършва най-тежкия грях, който според юдеите би могъл юдеин да извърши – срещу първата заповед.[45] Грижата му за общественото мнение води до собственото му унищожение по-късно в същата глава. По подобен начин, противопоставянето на Ерусалим на Божиите пратеници води в крайна сметка до унищожението му,[46] предречено от Исус:
…И ще те разорят, и ще избият жителите ти в теб, и няма да оставят в тебе камък върху камък; защото ти не разпозна времето, когато беше посетен. (Лука 19:44) 

Божият отговор на злото

Яков е убит, а Петър е избавен. Това може да обърка доста последователи на Христос. Тази библейска история има да покаже, че Божият отговор на злото е различен. В едни случаи допуска страдание, дори до степен на мъченическа смърт, но в други избавя чудодейно. Изявена е и силата на молитвата[47]
…Пазеха Петър в тъмницата, а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него. (Деяния 12:5)


Божието могъщество

Разказът в Деяния 12, не е съсредоточен върху цар Ирод. Показва контраста между могъщия потисник и безсилните свети хора, които зависят от Бога.[48] Набляга на това, че Бог е по-могъщ от човешките сили, които се опитват да унищожат църквата на Христос.[49]
 
Споделете с приятели!


Свързани страници:

За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата статия:


[e-mail%255B2%255D.gif]

АБОНИРАЙТЕ СЕ

ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

(Можете да се отписвате!)

Системата не изпраща спам,
единствено новите статии.





Обратно към БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК



БЕЛЕЖКИ

[1] The Anchor Yale Bible Dictionary, ed. David Freedman (Yale: Yale University Press, 1992), s.v. “Agrippa,” by David C. Braund.
[2] AICE, “Herodias,” Jewish Virtual Library, last modified 2008, accessed November 15, 2020, https://www.jewishvirtuallibrary.org/herodias.
[3] The Anchor, s.v. “Agrippa.”
[4] Harpercollins Bible Dictionary, 3rd rev. ed., ed. Mark Allan Powell (n.p.: Harpercollins, 2011), s.v. “Herod,” by Francisco O. Garcia-Treto
[5] M. Brann, “Agrippa I,” Jewish Encyclopedia, accessed January 15, 2021, http://www.jewishencyclopedia.com/articles/912-agrippa-i.
[6] Йосиф Флавий. Юдейската война. Книга II, 11:6; Юдейски древности. Книга XVIII, глава 9.1
[7] Harpercollins Bible, s.v. ”Herod.”
[8] The Anchor, s.v. “Agrippa.”
[9] Harpercollins Bible, s.v. ”Herod.”
[10] The Anchor, s.v. “Agrippa.”
[11] Пак там.
[12] Edna Elazary, “Agrippa I,” Jewish Virtual Library, accessed January 3, 2021, https://www.jewishvirtuallibrary.org/agrippa-i.
[13] Brann, “Agrippa I,” Jewish Encyclopedia.
[14] The Anchor, s.v. “Agrippa.”
[15] Пак там.
[16] Dictionary of Jesus and the Gospels: A Compendium of Contemporary Biblical Scholarship, 2nd ed., ed. Joel B. Green, Scot McKnight, and Howard Marshall (Downers Grove, IL: IVP Academic, 1992), s.v. “Herodian Dynasty,” by Helen K. Bond."
[17] David Noel Freedman (Ed.) The Anchor Yale Bible Dictionary. 1992, Yale, Yale University Press, “Philip (person)”.
[18] Brann, “Agrippa I,” Jewish Encyclopedia.
[19] Philo. In Flaccum, 25–30
[20] Brann, “Agrippa I,” Jewish Encyclopedia.
[21] The Anchor, s.v. “Agrippa.”
[22] Йосиф Флавий. Юдейски древности. Книга XVIII, глава 7; Юдейската война. Книга II, 9:6.
[23] Philo. De Legatione ad Gaium, 261ff.
[24] The Anchor, s.v. “Agrippa.”
[25] Harpercollins Bible, s.v. ”Herod.”
[26] Elazary, “Agrippa I,” Jewish Virtual Library.
[27] Cassius Dio. Roman History, 60.8.2–3
[28] Uriel Rappaport, “Chalcis, Lebanon,” Jewish Virtual Library, accessed January 3, 2021, https://www.jewishvirtuallibrary.org/chalcis.
[29] F. F. Bruce, The Book of the Acts, rev. ed., The New International Commentary on the New Testament (Grand Rapids, MI: William B. Eerdmans Publishing Company, 1988), 1207 /2616, epub.
[30] Zondervan Illustrated Bible Dictionary, 2nd ed., ed. James Dixon Douglas, Merrill Chapin Tenney, and Moisés Silva (Grand Rapids, Mi: Zondervan, 2011), s.v. “Herod.”
[31] Brann, “Agrippa I,” Jewish Encyclopedia.
[32] Това е буквалният превод на гръцкия глагол – „правя зло на някого“. Десислава Тодорова. Старогръцко-български речник на Новия Завет (София: Госпъл, 2010), „2559 κακόω.“
[33] Йосиф Флавий. Юдейски древности, книга XIX, 7:5
[34] Craig S. Keener, Acts: An Exegetical Commentary (Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2013), 2:1864, epub.
[35] Brann, “Agrippa I,” Jewish Encyclopedia.
[36] Тодорова, Старогръцко-български речник на Новия Завет, „4662 σκωληκόβρωτος.“
[37] Zondervan Illustrated, s.v. “Herod.”
[38] Bruce, The Book of the Acts, 1244 /2616.
[39] Zondervan Illustrated, s.v. “Herod.”
[40] The Anchor, s.v. “Agrippa.”
[41] Keener, Acts: An Exegetical, 2:1867
[42] Darrell L. Bock, Acts, Baker Exegetical Commentary on the New Testament (Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2007), 992 / 2039, epub.
[43] Bock, Acts, Baker Exegetical, 1010 / 2039
[44] Keener, Acts: An Exegetical, 2:1871
[45] Schnabel, Acts, 1414/3049, epub.
[46] Keener, Acts: An Exegetical, 2:1877
[47] Keener, Acts: An Exegetical, 2:1871-1872
[48] Пак там, 2:1865
[49] Schnabel, Acts, 1409/3049, epub.

БИБЛИОГРАФИЯ

Йосиф Флавий. Юдейската война. София: Изток-Запад, 2020. 

Тодорова, Десислава. „2877 κορασίου, τό.“ Старогръцко-български речник на Новия Завет. София: Госпъл, 2010. 

Bock, Darrell L. Acts. Baker Exegetical Commentary on the New Testament. Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2007. epub. 

Bran, М. “Agrippa I.” Jewish Encyclopedia. Accessed January 15, 2021. http://www.jewishencyclopedia.com/articles/912-agrippa-i. 

Braund, David C. “Agrippa.” In The Anchor Yale Bible Dictionary, edited by David Freedman. Yale: Yale University Press, 1992. 

Bruce, F. F. The Book of the Acts. Rev. ed. The New International Commentary on the New Testament. Grand Rapids, MI: William B. Eerdmans Publishing Company, 1988. epub. 

Dio, Cassius. Roman History. Translated by Earnest Cary. Vol. VII of Books 56-60. London, 1924. Reprint, Cambridge, MA: Harvard University Press, 1955. 

Elazary, Edna. "Agrippa I." Jewish Virtual Library. Accessed January 3, 2021. https://www.jewishvirtuallibrary.org/agrippa-i. 

Garcia-Treto, Francisco O. "Herod." In Harpercollins Bible Dictionary, 3rd rev. ed., edited by Mark Allan Powell. N.p.: Harpercollins, 2011. 

“Herod.” In Zondervan Illustrated Bible Dictionary, 2nd ed., edited by James Dixon Douglas, Merrill Chapin Tenney, and Moisés Silva. Grand Rapids, Mi: Zondervan, 2011. 

Josephus, Flavius. The Antiquities of the Jews. Translated by William Whiston. Project Gutenberg, 2009. epub e-book. 

Keener, Craig S. Acts: An Exegetical Commentary. Vol. 2. Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2013. epub. 

Rappaport, Uriel. "Chalcis, Lebanon." Jewish Virtual Library. Accessed January 3, 2021. https://www.jewishvirtuallibrary.org/chalcis. 

Schnabel, Echhard J. Acts. Edited by Clinton E. Arnold. Zondervan Exegetical Commentary on the New Testament. Grand Rapids, MI: Zondervan, 2012. 

Yonge, Charles D., trans. The Works of Philo: Complete and Unabridged. Updated ed. N.p.: Hendrickson Publishers, 1991.


0 коментара :

Публикуване на коментар