Ирод Агрипа II (цар Агрипа) – последният юдейски цар

Ирод Агрипа II, наричан в Библията „цар Агрипа“, управлява територии в Палестина във времето 48-93 г. сл. Хр.^[1] Той е последният владетел от Иродовата династия.^[2] Апостол Павел се защитава пред него от обвиненията на юдеите.

Статията е от раздела БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК

прадядо	цар Ирод I (Матей 2, Лука 1:5)
дядо	Аристобул, син на цар Ирод I
Баща	Ирод Агрипа I (Деяния 12:1-6,19-23)
Майка	Кипра
Сестри	– Верникия (Деяния 25:13-14,23, 26:30-31) – Мариам – Друзила (Деяния 24:24)
Съпруга	(няма)
Деца	(няма)

Библейски споменавания

Деяния 25:13-14,22-26, 26:1-3,7,13,19,26-32

В Библията е наречен „цар Агрипа“. Не бива да се бърка с цар Ирод Агрипа I (баща му), който в книгата Деяния е наречен „цар Ирод“ (Деяния 12).

Произход

Роден е през 28 г. Баща му е цар Ирод Агрипа I, a майка му – Кипра^[3] (правнучка на Антипатър, бащата на цар Ирод I).^[4]

Ранни години

Ирод Агрипа II
(Гийом Руйе, 1553 г.)

Агрипа е отгледан в Рим, в двора на император Клавдий. Когато баща му умира през 44 г. сл. Хр. (Деяния 12:23), Агрипа е едва шестнадесетгодишен.^[5] Клавдий желае веднага да постави Агрипа на трона на баща си. Съветниците му го убеждават да отложи коронясването му поради младата възраст на наследника и важността на царството. Поради това, Клавдий поставя на мястото на Ирод Агрипа I римски управител.^[6]

Издигане на власт

Царството на Ирод Агрипа II

През 48 г. Клавдий поставя Агрипа над малката област Халкида (в Ливан),^[7] управлявана преди това от чичо му Ирод II. Поверява му и надзора над храма в Ерусалим с правото да назначава първосвещеника.^[8] През 52 г. (или 53 г.)^[9] Клавдий заменя владенията на Агрипа. Вместо Халкида му дава много по-големите някогашни владения на четвъртовластника Филип и малката област Авилиния^[10] – и двете в северната част на Палестина (и споменати в Лука 3:1). Едва при това ново назначение Агрипа получава и титлата цар.^[11] През 61 г. император Нерон прибавя още владения към царството на Ирод Агрипа II – значителни части от областите Галилея и Перея^[12] (владени от четвъртовластника Ирод в предишен период).^[13] Под римски контрол остават Юдея, Самария и големи части от Галилея.^[14] Агрипа увеличава размерите на столицата си Кесария Филипова (спомената в Матей 16:13; Марк 8:23) и в чест на императора я преименува на Нерония.^[15] Взема пряко участие в завършването на храма в Ерусалим и в последващата настилка на градските улици в бял мрамор.^[16]

Дворецът на Ирод Агрипа II в Кесария Филипова (Нерония)

Отношение към юдеите и вярата им

Докато Агрипа е все още в двора на император Клавдий и без владения, се застъпва за юдейски каузи.^[17] После настоява пред принцовете от езически народи, които ухажват красивите му сестри Друзила и Верникия, че трябва да бъдат обрязани, за да имат брак с тях.^[18] Според описаното в Новия Завет за цар Агрипа, той има интерес към юдейските вярвания и е добре запознат с тях (Деяния 25-26). Но юдеите не го харесват поради произволното му отношение към първосвещенството и поради приемането на езически емблеми върху монетите му.^[19]

Монета на Ирод Агрипа II (74/5 г.) с образа на Веспасян и богинята Нике

Монета на Ирод Агрипа II (74/5 г.)
с образа на император Веспасян и богинята Нике

Редица надписи свидетелстват и за факта, че той популяризира елинистическата култура.^[20] Личният му живот също не е с добра слава. Носят се слухове за неподходящ вид взаимоотношения със сестра му Верникия (те са разгледани в статията за Верникия).

Ирод Агрипа II и Апостол Павел (Деяния 25:13-26:31)

Причината за срещата

Апостол Павел е в затвора в Кесария (Цезарея) поради обвинение на юдеите в Ерусалим. Римският прокуратор Феликс, съпруг на Друзила – друга сестра на Ирод Агрипа II, го държи там в продължение на две години. Когато Феликс е сменен от Порций Фест през 60 г.^[21], той веднага се заема с обвиненията срещу Павел. На състоялия се съд (Деяния 25:6-12), Фест, за да угоди на юдеите, предлага на Павел да бъде съден в Ерусалим, без да знае, че целта им е да подготвят засада и да убият Павел по пътя (25:3). Павел отказва и в качеството си на римски гражданин заявява, че иска да бъде съден пред императора. Фест одобрява молбата му.

В този момент, на посещение при Фест идва цар Ирод Агрипа II със сестра си Верникия (Кесария не е част от царството на Агрипа). Фест споделя на Агрипа за случая с Павел. Заявява: „имаха възражения против него относно техните си вярвания и за Някой си Исус, Който бил умрял, за Когото Павел твърдеше, че е жив“ (25:19). Фест признава, че е бил в недоумение как да разследва такива неща и затова е предложил на Павел да бъде съден в Ерусалим. Агрипа му отвръща:

„Искаше ми се и на мене да чуя този човек.“ (25:22).

На старогръцки граматическото време на глагола, преведен като „искаше ми се“, би могло да означава, че Агрипа е искал от известно време да чуе Павел, понеже е дочул за действията му и за опитите на юдейските власти в Ерусалим да го осъдят на смърт. Предвид властта на Агрипа върху делата на храма, вероятно е бил информиран за този, когото юдеите наричат „заразител и размирник между всички юдеи по света, още и водач на назарейската ерес“ (Деяния 24:5).^[22] Все пак, Павел е заловен от юдеите именно в храма, с възгласи, че учи хората против закона, против храма, и че дори е въвел езичници в него (което всъщност не е сторил – 21:28-29).

Целта на изслушването от Ирод Агрипа II

Фест урежда това изслушване още за следващия ден. След като е взето решение Павел да бъде съден пред императорския съд в Рим, съдът пред Агрипа не може по никакъв начин да промени това. Но съдилището на по-ниско ниво е трябвало да предостави някакво обвинение към затворника до по-висшия императорски съд. Присъдата на по-нисшия съд, в крайна сметка, би могла да се окаже и окончателната.^[23] Като познавач на юдейските вярвания и верен васал на Рим,^[24] Агрипа би могъл да разбере по-добре случая и да помогне с предоставяне на информация за съда пред императора в Рим. По време на речта на Павел в своя защита, той заявява, че Агрипа е „вещ във всички обреди и разисквания между юдеите“ (26:3). Думата, използвана в старогръцкия текст за „обреди“, в случая се отнася до законите на юдеите. „Разисквания“ – имат се предвид противоречията, т.е. богословски и законови спорове между различните юдейски групи.^[25]

Кесария (Цезарея) - морският дворец на цар Ирод I

Кесария (Цезарея) – останки от морския дворец, построен от Ирод I, в който се счита, че цар Ирод Агрипа II изслушва Павел.

Апостол Павел предизвиква царя

Речта на Павел е прекъсната от Фест с думите: „Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.“ (26:24). Апостол изразява несъгласие, но се обръща към Агрипа:

„Царю Агрипа, вярваш ли на пророците? Зная, че вярваш.“ (26:27).

Речта на Павел не е просто защита срещу обвиненията на юдеите в Ерусалим, но и благовестие, свидетелстване за Христос пред царя и останалите високопоставени в залата. В речта си Павел заявява, че Исус е изпълнение на това, за което са пророкували пророците. Ето защо, царят разбира, че въпросът на Павел не е само дали вярва в пророците, а дали приема свидетелството на Павел за Исус като изпълнение на пророчествата за Него в Стария Завет. Дори до този момент да е слушал с интерес, царят не желае дори да изглежда, че подкрепя случая на Павел пред Фест, който счита обвиняемия за полудял. Не може и да отрече, че вярва в пророците, защото ще загуби влиянието си сред юдеите. Затова се измъква с репликата:

„Още малко и ще ме убедиш да стана християнин!“ (26:28)

Павел му отговаря:

„Бих се молил на Бога, така че, било с малко, било с много, не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, но без тези окови.“ (26:29)

Библейските изследователи не са напълно единодушни как точно би следвало да се възприема отговорът на Агрипа. Преобладава схващането, че е ироничен отказ да приеме думите на Павел или че изразява състояние между искрено обмисляне и ирония. Отговорът на Павел би могъл да предполага, че Агрипа е напълно сериозен в изказа си и без ирония.^[26]

Становището на Агрипа

Развоят от защитата на Павел пред Агрипа е, че царят, в качеството си на експерт по юдейските религиозни въпроси, потвърждава невинността на Павел пред Фест:

„Този човек можеше да бъде освободен, ако не беше се отнесъл до Цезаря.“ (26:32).

Юдейското въстание и разрушението на Ерусалим

През 66 г. Ирод Агрипа II пътува за Александрия, провинция Египет, за да поздрави римския управител на провинцията, който е от юдейски произход. В този момент избухва юдейското въстание. Конкретният повод за него е негодувание от управлението на Гесий Флор (62–64 г.) – римският управник на провинция Юдея, част от която е и градът Ерусалим. Агрипа веднага заминава за Ерусалим, за да успокои народа.^[27] Изнася реч, в която основната идея е, че римляните са твърде силни, за да бъдат победени от въстание на юдеите.^[28] Въпреки че речта му е добре аргументирана, постига само временен успех. Укротява за кратко духовете, но когато се опитва да убеди народа да се подчинява на управника Флор, докато императорът не изпрати негов приемник, тълпата се разгневява отново. Някои дори започват да замерват Агрипа с камъни. При така стеклите се обстоятелства му е оставена по-малка възможност за избор и той се присъединява към римляните.^[29] С това получава от тях значителна военна мощ и ресурси на свое разположение.^[30] Части от земите под негово владение също се присъединяват към бунта. Затова, Агрипа предпочита да управлява чрез пратеници, а самият той прекарва голяма част от времето си извън своите владения – в Бейрут (днешната столица на Ливан). Там остава до пристигането на римския генерал Веспасян през 67 г, който е изпратен да потуши въстанието. От този момент Агрипа е заедно с Веспасян и сина му Тит, който също е прекарал младежките си години в двора на император Клавдий.^[31] Бие се заедно с генерал Веспасян срещу въстаниците и дори е леко ранен в сражение близо до града Гамла.^[32]

След смъртта на Нерон през 68 г., Агрипа заминава за Рим заедно с Тит, за да поздрави новия император Галба. По време на пътуването, до тях достигат новините, че Галба е убит. Агрипа продължава пътя си към Рим, но Тит се връща при баща си. На 1 юли 69 г. Веспасян е обявен в Александрия за новия император. Следва гражданска война с другия претендент за императорския трон – Вителий. Тогава Агрипа се завръща от Рим заедно с Тит, който е изпратен от баща си да довърши потушаването на юдейското въстание.^[33]

Сцена на арката на Тит в Рим
– изобразява плячката, взета от храма по време на падането на Ерусалим.

Веспасян печели войната за императорския трон, а юдейското въстание е смазано. След това Агрипа е награден за верността си към Рим с още територии. Липсват детайли за новите му владения.^[34] Предполага се, че са някъде в северната част на Палестина.^[35] През 75 г. цар Ирод Агрипа II e удостоен и с римския ранг претор.^[36]

Краят на Иродовата династия

От този момент нататък цар Ирод Агрипа II повече не се споменава в историята. Изглежда, че той не сключва брак и няма деца.^[37] Това е най-дълго управлявалият владетел от Иродовата династия. В последните си години се премества да живее в Рим, където и приключва живота му.^[38] Вероятно умира по времето на по-младия син на Веспасян – император Домициан, около 93 г. сл. Хр.^[39] С това приключва Иродовата династия.^[40]

Важността на Ирод Агрипа II в Библията

Важността на Агрипа в библейския разказ следва да се търси предимно в диалозите и пряката реч, в които участва.^[41]

Сравнението между Апостол Павел и Исус

За Лука – авторът на книгата Деяния, защитата на Павел пред Ирод Агрипа е важна. Тя помага да се направи връзка между обвиненията на юдеите към Исус и тези към Павел. Единствено Лука отбелязва в своето евангелие, че Исус се явява на съд не само пред Пилат, но и пред Ирод четвъртовластника. Желанието на последния да види Исус е много преди да му го доведат арестуван (Лука 9:9). В Деяния 25, Фест представя на цар Агрипа обвиненията към Павел по съвсем конкретен начин – като спор между юдеите и Павел дали Исус е жив или не (Деяния 25:19). Подобно на Ирод четвъртовластника, преди да изслуша арестувания, цар Агрипа също заявява своя интерес да чуе за Исус. Макар че Ирод четвъртовластникът в крайна сметка се отнася с презрение към Исус, като допълнително се стреми да го унизи, според Пилат, действията на четвъртовластника показват, че смята Исус за невинен (Лука 23:7-15). Цар Агрипа проявява значително по-добро отношение и след като изслушва Павел, също заключава, че е невинен (Деяния 26:32).

Положителната оценка

Ирод Агрипа II не се стреми на всяка цена да угоди на юдеите, за разлика от баща си (Деяния 12:1-3). Неслучайно Лука науменува бащата Ирод, за да го свърже с другите противници на учението на Христос, като четвъртовластника Ирод (Деяния 4:27). Сина нарича Агрипа, за да го разграничи от тях.^[42] Ирод Агрипа II е единственият владетел от династията, за когото Библейски автор подчертава, че не се противопоставя на разпространението на евангелието, дори когато лесно може да го стори (12:24; 26:30-32).

Свидетелството

Защитната реч на Павел не е чисто изясняване на обстоятелства. Тя е свидетелство за Христос. Съвременното разбиране за толерантност все повече счита прогласяването на християнската вяра като форма на липса на толерантност (и дори на агресия спрямо вярванията на другия). Но Апостол Павел показва какво би било редно да е отношението на последователя на Христос. Завършва речта си с това, че директно (но тактично) предизвиква юдейския цар да повярва в Христос.

Универсалността на вярата

Павел отвръща на Агрипа, че би се молил на Бога както царят, така и всички високопоставени негови слушатели да станат такива като него (последователи на Христос). Заявява му: „...Свидетелствам – пред скромен и пред високопоставен“ (Деяния 26:22). С това историята около цар Агрипа има да покаже, че следването на Христос не е само за хора от ниските социални слоеве, отхвърлените, неуспешните в обществото. Дори и най-успешните и високопоставените имат нужда да са последователи на Христос. Вярващият е нужно да е готов да им свидетелства за Него. И не само да свидетелства, но и да се моли да приемат и последват Христос.

Споделете с приятели!

Свързани страници:

За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата статия в блога:

АБОНИРАЙТЕ СЕ

ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

Обратно към БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК

БЕЛЕЖКИ

^{[1] The Baker Illustrated Bible Dictionary, ed. Tremper Longman III (Grand Rapids, MI: Baker Books, 2013), s.v. “Herod,” epub.}

^{[2] Harpercollins Bible Dictionary, 3rd rev. ed., ed. Mark Allan Powell (n.p.: Harpercollins, 2011), s.v. “Herod,” by Francisco O. Garcia-Treto}

^{[3] Йосиф Флавий. Юдейската война. Книга II, XXI:6}

^{[4] M. Brann, “Agrippa I,” Jewish Encyclopedia, accessed February 1, 2021, http://www.jewishencyclopedia.com/articles/912-agrippa-i.}

^{[5] Йосиф Флавий. Юдейски древности, книга XIX, 9.1; според някои – седемнадесетгодишен: Harpercollins Bible Dictionary, s.v. “Herod”.}

^{[6] Йосиф Флавий. Юдейски древности, книга XIX, 9.2}

^{[7] Zondervan Illustrated Bible Dictionary, 2nd ed., ed. James Dixon Douglas, Merrill Chapin Tenney, and Moisés Silva (Grand Rapids, Mi: Zondervan, 2011), s.v. “Herod.”}

^{[8] Abraham Schalit, “Agrippa II,” Jewish Virtual Library, accessed February 2, 2021, https://www.jewishvirtuallibrary.org/agrippa-ii.}

^{[9] Zondervan Illustrated, s.v. “Herod.”}

^{[10] Йосиф Флавий. Юдейски древности, книга XIX, 7.1}

^{[11] Zondervan Illustrated, s.v. “Herod.”}

^{[12] The Anchor Yale Bible Dictionary, ed. David Freedman (Yale: Yale University Press, 1992), s.v. “Agrippa,” by David C. Braund.}

^{[13] Schalit, “Agrippa II,” Jewish Virtual Library.}

^{[14] Darrell L. Bock, Acts, Baker Exegetical Commentary on the New Testament (Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2007), 1627 / 2039, epub.}

^{[15] Йосиф Флавий. Юдейски древности, книга XX.9.4}

^{[16] Harpercollins Bible Dictionary, s.v. “Herod”}

^{[17] Йосиф Флавий. Юдейски древности, книга XX.1.1, 6.3}

^{[18] Йосиф Флавий. Юдейски древности, книга XX. 7:1, 3}

^{[19] “Agrippa II,” Jewish Encyclopedia, accessed February 2, 2021, http://www.jewishencyclopedia.com/articles/7601-herod-agrippa-ii.}

^{[20] Schalit, “Agrippa II,“ Jewish Virtual Library.}

^{[21] F. J. Buckley, “Festus, Porcius,” Encyclopedia.com, last modified 2020, accessed February 2, 2021, https://www.encyclopedia.com/religion/encyclopedias-almanacs-transcripts-and-maps/festus-porcius.}

^{[22] Echhard J. Schnabel, Acts, ed. Clinton E. Arnold, Zondervan Exegetical Commentary on the New Testament (Grand Rapids, MI: Zondervan, 2012), 2620 / 3049, epub.}

^{[23] Пак там, 2641 / 3049}

^{[24] Bock, Acts, Baker Exegetical, 1627/2039}

^{[25] Schnabel, Acts, 2630 / 3049, epub.}

^{[26] Schnabel, Acts, 2671 / 3049, epub; Bock, Acts, Baker Exegetical, 1662/2039}

^{[27] Йосиф Флавий. Юдейската война. Книга II, XV.1}

^{[28] Йосиф Флавий. Юдейската война. Книга II, XVI.1-5}

^{[29] Йосиф Флавий. Юдейската война. Книга II, XVII.1}

^{[30] Йосиф Флавий. Юдейската война. Книга II. 18.9, 19.3; The Anchor, s.v. “Agrippa.”}

^{[31] The Anchor, s.v. “Agrippa.”}

^{[32] Schalit, “Agrippa II,” Jewish Virtual Library.}

^{[33] Tacitus Historiae 2.1–2; 2.81; 5.1; The Anchor, s.v. “Agrippa.”}

^{[34] Photius, “Bibliotheca,” cod. 33; The Anchor, s.v. “Agrippa.”}

^{[35] Schalit, “Agrippa II,” Jewish Virtual Library.}

^{[36] Cassius Dio. Roman History, 65:15.}

^{[37] The Anchor, s.v. “Agrippa.”}

^{[38] Harpercollins Bible Dictionary, s.v. “Herod”}

^{[39] The Anchor, s.v. “Agrippa.”}

^{[40] “Agrippa II,” Jewish Encyclopedia.}

^{[41] Обичаен подход при библейските автори е да предават най-важното послание от историята (повествованието) в диалога между героите или чрез пряка реч. Повече информация може да се види, например, в Gordon D. Fee and Duglas Stuart, How to Read the Bible for All Its Worth, 4th ed. (Grand Rapids, MI: Zondervan, 2014), 184/542, epub.}

^{[42] Craig S. Keener, Acts: An Exegetical Commentary (Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2013), 2: 1867}

БИБЛИОГРАФИЯ

Дж. Мей, Хърбърт; Хамилтън Р.У. Оксфордски библейски атлас. Нов Човек 1998, София

Йосиф Флавий. Юдейската война. София: Изток-Запад, 2020.

“Agrippa II.” Jewish Encyclopedia. Accessed February 2, 2021. http://www.jewishencyclopedia.com/articles/7601-herod-agrippa-ii.

Bock, Darrell L. Acts. Baker Exegetical Commentary on the New Testament. Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2007. epub.

Bran, М. “Agrippa I.” Jewish Encyclopedia. Accessed January 15, 2021. http://www.jewishencyclopedia.com/articles/912-agrippa-i.

Braund, David C. “Agrippa.” In The Anchor Yale Bible Dictionary, edited by David Freedman. Yale: Yale University Press, 1992.

Buckley, F. J. “Festus, Porcius.” Encyclopedia.com. Last modified 2020. Accessed February 2, 2021. https://www.encyclopedia.com/religion/encyclopedias-almanacs-transcripts-and-maps/festus-porcius.

Dio, Cassius. Roman History. Translated by Earnest Cary. Vol. VII of Books 56-60. London, 1924. Reprint, Cambridge, MA: Harvard University Press, 1955.

Fee, Gordon D., and Duglas Stuart. How to Read the Bible for All Its Worth. 4th ed. Grand Rapids, MI: Zondervan, 2014. epub.

Garcia-Treto, Francisco O. "Herod." In Harpercollins Bible Dictionary, 3rd rev. ed., edited by Mark Allan Powell. N.p.: Harpercollins, 2011.

“Herod.” In The Baker Illustrated Bible Dictionary, edited by Tremper Longman III. Grand Rapids, MI: Baker Books, 2013. epub.

“Herod.” In Zondervan Illustrated Bible Dictionary, 2nd ed., edited by James Dixon Douglas, Merrill Chapin Tenney, and Moisés Silva. Grand Rapids, Mi: Zondervan, 2011.

Josephus, Flavius. The Antiquities of the Jews. Translated by William Whiston. Project Gutenberg, 2009. epub e-book.

„Photius. Bibliotheca or Myriobiblon.“ The Tertullian Project. Last modified July 3, 2002. Accessed February 2, 2021. http://www.tertullian.org/fathers/photius_03bibliotheca.htm.

Schalit, Abraham. “Agrippa II.” Jewish Virtual Library. Accessed February 2, 2021. https://www.jewishvirtuallibrary.org/agrippa-ii.

Schnabel, Echhard J. Acts. Edited by Clinton E. Arnold. Zondervan Exegetical Commentary on the New Testament. Grand Rapids, MI: Zondervan, 2012.

„Tacitus. Histories: Book II (beginning).“ Sir Thomas Browne. Accessed February 2, 2021. https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Tacitus/Histories/2A*.html.

ИЗОБРАЖЕНИЯ

Кесария Филипова; Монета на Ирод Агрипа II; Кесария; Aрката на Тит