Какви са последствията от тайните ни грехове? Как да се справим с тях?

Библейско поучение за греховете, които старателно прикриваме.

(Вече и с видео)

Това е проповед по статията. Текстът е сходен, но не е идентичен.

Известна е библейската история за града Йерихон. Превзет е от израелтяните, след като стените му се срутват по чуден начин. Точно след този момент, в книгата „Исус Навиев”, глава 7, следва история, която показва нагледно последствията от тайния грах. Да насочим първо вниманието си към библейския текст.

1 А израилтяните извършиха престъпление относно обреченото: Ахан, син на Хармий, син на Завдий, син на Зара, от Юдовото племе, взе от обреченото, така че Господният гняв пламна против израилтяните.

2 Междувременно Исус прати съгледвачи от Йерихон в Гай, който е близо до Витавен, на изток от Ветил; и им каза: Изкачете се и съгледайте земята. И така, хората се изкачиха и съгледаха Гай.

3 И като се върнаха при Исус, те му казаха: Нека не отива там целият народ, а две или три хиляди мъже да се изкачат и да поразят Гай; не повеждай целия народ натам, защото онези са малко на брой.

4 И така, около три хиляди мъже от израилтяните се изкачиха там, но побегнаха пред гайските мъже.

5 Гайските мъже поразиха около тридесет и шестима мъже от тях. Прогониха ги от портата си до Сиварим и ги поразиха в надолнището, поради което сърцата на хората се стопиха и станаха като вода.

6 Тогава Исус раздра дрехите си и падна по лице на земята пред Господния ковчег, където той и Израилевите старейшини лежаха до вечерта, и посипаха пръст върху главите си.

7 И Исус каза: Ах! Господи Йехова, защо преведе този народ през Йордан, за да ни предадеш в ръцете на аморейците да ни погубят? О, да бяхме били доволни да си седим оттатък Йордан!

8 О, Господи, какво да кажа, след като Израил обърна гръб пред неприятелите си?

9 И като чуят ханаанците и всичките други жители на земята, ще ни обкръжат и ще заличат името ни от земята. Какво ще сториш за великото Си Име?

10 А Господ каза на Исус: Стани, защо си паднал така по лице?

11 Израил е съгрешил, а именно, престъпили са завета Ми, за който им дадох заповед. Да! Те са взели от обреченото, също са откраднали и са излъгали, и са сложили откраднатото между своите вещи.

12 Затова израилтяните не могат да устоят пред неприятелите си, а обръщат гръб пред тях, защото станаха проклети. Аз няма да бъда вече с вас, ако не изтребите проклетия човек изсред вас.

13 Стани и освети народа! И им кажи: Осветете се за утре! Защото така казва Господ, Израилевият Бог: Нещо обречено има сред теб, Израилю. Не можете да устоите пред неприятелите си, докато не махнете обреченото изсред вас.

14 И така, приближете се утре според племената си; и племето, което Господ посочи, да се приближи според семействата си; и семейството, което Господ посочи, да се приближи според домовете си; а домът, който Господ посочи, да се приближи според мъжете.

15 И който бъде посочен с обреченото, да бъде изгорен с огън – той и всичко, което има, понеже е престъпил Господния завет и е извършил беззаконие в Израил.

16 Тогава Исус, като стана рано сутринта, извика Израил според племената им; и беше посочено Юдовото племе.

17 След като извика Юдовите семейства, беше посочено семейството на Заровците. И като свика семейството на Заровците, мъж по мъж, беше посочен Завдий.

18 А като свика неговия дом мъж по мъж, беше посочен Ахан, син на Хармий, син на Завдий, син на Зара, от Юдовото племе.

19 Тогава Исус каза на Ахан: Сине мой, въздай сега слава на Господа, Израилевия Бог, и Му се изповядай. Кажи ми какво си направил, не скривай от мен.

20 Ахан отговори на Исус: Наистина аз съгреших пред Господа, Израилевия Бог, като направих следното:

21 Когато видях между плячката една хубава вавилонска дреха, двеста сикъла сребро и една златна плочка, тежка петдесет сикъла, харесаха ми и ги взех. Сега са скрити под земята в шатъра ми, а среброто е най-отдолу.

22 Тогава Исус прати хора, които се завтекоха в шатъра. Откраднатото беше скрито в шатъра на Ахан и среброто беше най-отдолу.

23 Хората взеха всичко от шатъра и го донесоха при Исус и при всичките израилтяни, като го положиха пред Господа.

24 Тогава Исус и целият Израил хванаха Ахан, Заровия син, заедно със среброто, дрехата и златната плоча, синовете му, дъщерите му, говедата му, ослите му, овцете му, шатъра му и всичко, каквото имаше, и ги изведоха в долината Ахор.

25 И Исус каза: Защо си ни навлякъл беда? Днес Господ тебе ще вкара в беда. Тогава целият Израил уби Ахан с камъни и го изгориха с огън, след като го убиха с камъни.

26 После натрупаха върху него голяма грамада от камъни, която стои и до днес. Така утихна Господният гняв. Затова онова място се нарича и до днес долина Ахор (т.е. "Смущение").

Разказът започва с обяснение за причината, предизвикала Божия гняв, а в края му разбираме как той утихва. Затова, може да бъде озаглавен „Божият гняв”. Осем пъти в историята е подчертана и причината за този гняв – престъпление против прокълнатото. Шест пъти авторът пряко е подчертал и още нещо важно около този грях – това, че е таен, скрит:

„и са сложили откраднатото между своите вещи.” (ст. 11), т.е. скрили са го.
„не скривай от мен” (ст. 19)
„скрити под земята в шатъра ми” (ст. 21)
„скрито в шатъра” (ст. 22)
„а среброто е най-отдолу” (ст. 21)
„и среброто беше най-отдолу” (ст. 22).

Освен това е подчертано, макар и не така забележимо, че грехът е таен, като постепенно е разкрито кой точно съгрешава и с какво. За целта, престъплението е споменато на няколко пъти, но в началото са скрити някои детайли. В ст. 1 е пропуснато какво е взето. Дори в ст. 11, когато говори Самият Бог, не е споменато нито какво точно от прокълнатото е взето, нито от кого. Пълните подробности за престъплението научаваме едва в ст. 20-21, когато самият престъпник изповядва какво е извършил. Едва тогава, грехът вече не е таен. Накрая бива положен пред Господа (ст. 23).

Наличието на престъпление против прокълнатото, разгневява Бога. А фактът, че грехът е таен, води до особени последствия. Първоначално никой не разбира, че има грях и че Бог е разгневен. Случва се и още нещо, което не позволява на Исус Навиев да разбере навреме, че Господ е гневен.

Изглежда защитниците на Гай са малко и градът ще падне лесно. В този момент Исус Навиев и целият Израел се намират до развалините на Йерихон. Нужно е Исус Навиев само да погледне към срутените стени на града, за да стигне до извода, че Бог е с народа си и явно никой град не може да бъде достатъчно голяма пречка. Той изпраща шпиони в Гай и получава добри новини: защитниците са малко и няма причина за безпокойство, както е било в случая с Йерихон. Шпионите му го съветват да се изпрати малка войска. На Исус Навиев това му се струва разумно. Толкова разумно, че дори не си прави труда да потърси Бога за помощ в сражението. Затова, освен, че има тежък грях в Израел, който не става явен навреме, последвалият гняв на Бога също не се открива навреме.

Поражението на пръв поглед е незначително. Погубена е нищожна част от малката изпратена войска. Но народът е уплашен: „сърцата на хората се стопиха и станаха като вода.” Изглежда, че това, което военачалникът трябва да направи, е да изпрати по-голяма войска и да вдъхне кураж на войниците, че всичко ще бъде наред. Може би защитниците на Гай, когато видят голямата войска, сами ще се предадат. Друга възможност е Исус Навиев изцяло да смени тактиката и да помисли как да надхитри защитниците. В следващата глава е описано, че се случва точно това. Но Исус Навиев е не само военачалник, а духовен човек, който често прекарва време в молитва до Божия ковчег. И затова достига до правилния извод: по някаква причина Бог отказва победата. Най-важното в този момент за Исус Навиев е да разбере защо.

Както често се случва в живота ни, Исус Навиев е съкрушен от това, че Бог не прави онова, което се предполага и което дори е обещал. Божието действие изглежда пълно безумие. Исус Навиев разкрива своите чувства и мисли пред Бога. Няма да е пресилено, ако се каже, че това не е история само за Божия гняв. Тя е и за гнева на Исус Навиев спрямо Бога. Исус Навиев изглежда отправя гневни обвинения към Бога – че неоснователно Бог предава народа си в ръката на аморейците, каквито явно са жителите на Гай. Всички тези негодувания на Исус Навиев не са просто разказани, а са описани с литературния жанр „Плач”, който присъства в голяма част от псалмите и на още доста места в Библията. Бог няма никакъв проблем с това - да му кажем колко сме гневни от нещо, което Той е извършил или не е извършил за нас. Това е важен вид молитва – общуване с Бога, при което гневът ни към Него не ни отдалечава, а напротив - ни сближава. След като Исус Навиев излива цялото си негодувание към Бога, Бог отговаря. Не го обвинява в нищо. Само му обяснява защо пък Той се е разгневил. Нещо, което би могло да се случи и по-рано, ако Исус Навиев бе потърсил Бога преди битката.

Гневът на Бога вече не е скрит от Исус Навиев. С жребий постепенно е разкрит и виновникът за Божия гняв. По Божия наредба, Исус Навиев знае какво трябва да направи. Не тайно, а пред целия Израел, Ахан е бил убит с камъни и изгорен. И не само той, а цялото му семейство, животните му и имуществото му. Точно както е трябвало да бъде сторено с жителите на Йерихон, което Ахан тайно частично осуетява, като открадва от вещите, обречени на унищожение.

Наистина ли са убити и близките на Ахан? Според използвания по-горе превод (ББД 2015), изглежда, че не са убити, но са там, за да понесат и те срама от неговите действия. Въпреки, че роднините са доведени в долината Ахор, наказанието със смърт е само за Ахан: "Тогава целият Израил уби Ахан с камъни и го изгориха с огън, след като го убиха с камъни." (ст. 25) Според други библейски преводи (Цариградски, „Верен“, "Библейска лига", почти всички английски…) и те са били убити заедно с него: „И целият Израил го уби с камъни, и ги изгориха с огън, и ги замеряха с камъни.“ (Верен); "Тогава цял Израел го уби с камъни, после уби с камъни и останалите и ги изгори с огън" ("Библейска лига"). Придържам се към преводите, които считат, че и роднините му са били убити. Но всъщност, Бог не изглежда да е искал това. Заявил е волята си за изтребване на Ахан заедно с и имота му на три пъти (в стихове 12, 13, 15), но близките му не са споменати. Може би присъдата над тях се е случила по желание на разярената тълпа. За съжаление, подобно може да е последствието при таен грях. Когато такъв бъде разкрит, вярващите са най-често много по-осъдителни от Самия Бог.

Защо не е помилван Ахан, след като признава греха си ли? Той никога не е имал подобно намерение. Разкрит е единствено с Божия помощ и е принуден да си признае. Това е една от уловките с греха, който се стараем така добре да скрием, да заровим, да го сложим под нещо друго. По възможност и самите ние да забравим, че го имаме. Но когато пак ни потрябва този грях, знаем, че ще можем да си го изровим отново. Изравяме го тайно, наслаждаваме му се и пак си го заравяме.

С особена сила това изкушение може да важи за тези вярващи, които се стремят да служат на Бога и считат, че не трябва да се излагат пред онези, на които служат. Това, че грехът трябва да остане скрит от хората, на които служим, изглежда разумно. Но изведнъж се оказва, че нещо в служението не върви. Бог сякаш се е оттеглил от служителя и от цялото служение. А служителят толкова умело се опитва да крие греха си и дори забравя, че за пореден път го е изровил, за да му се наслаждава.

Неведнъж съм виждал как изведнъж грехът става явен. Служителят по някакъв начин бива разкрит. Грехът му, особено посредством клюки, става явен на всички, на които служи. Разкрит, служителят съжалява за греха си и изглежда искрен. Но всъщност, той не се е преборил с греха си. В доста от тези случаи, когато тайният грях става явен, много служения и цели църкви биват съсипани. Случва се много невинни други служители да пострадат от това и незаслужено да им бъде лепнато същото петно. Страдат заради чужд грях, както се случва със семейството на Ахан.

Нещо става ясно от историята:

Една е тежестта на греха, когато е открит и съвсем друга, щом е старателно прикриван.

Криенето на греха може да изглежда, че ще забави последствията му. Но ще го направи да бъде много по-унищожителен.

Как да се избавим

Всеки от нас изпитва желание да скрие някой свой грях. Как да избегнем разрушителните последствия от това скриване? Съвсем практичен съвет е даден в Яков 5:16: „И така, изповядайте един на друг греховете си и се молете един за друг, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния човек.” Праведни ни прави не това, че не сме съгрешавали никога, а че сме се излекували от греховете си. Да изповядваме греховете си един на друг и да се молим един за друг е единственото лечение срещу тайния грях. Само тогава не му позволяваме да бъде таен, а го полагаме пред Господа. Стремим се да се лекуваме, вместо да го заравяме.

Яков не посочва точния вид хора, пред които да споделяме греховете си и това понякога може да ни накара да смятаме нещата за трудни. Наистина, не всеки е достатъчно зрял, за да ни помогне с „молитвата на праведния”, вместо да се изкуши, макар и неволно, да създаде клюка от това, което сме споделили. Ето защо, необходимо е да сме крайно внимателни, когато някой разкрива греха си пред нас. Дори споделяне с близки хора, като брачен партньор, е напълно погрешно. Ако съгрешилият е желаел да сподели с двама човека, щял е да го стори. Но даже ако пожелае да сподели греха си с цяло църковно събрание – нека не считаме, че това прави греха му публичен и ни дава правото да го разпространяваме.

Мъдро е да преценяваме на кого да споделяме греховете си. Но не е никак мъдро, ако заключим, че никой не е достоен за такова доверие. Както ни показва разказът, нищо не е по-разрушително от тайния грях.

Поуки от тази история

Историята в Исус Навиев 7 е добре да ни даде поне три важни поуки. Всички те биха спестили множество беди в живота ни.

Да търсим Божието лице навреме – не след като пострадаме, а за да не пострадаме. Тогава може би Бог ще ни изяви навреме, че нещо в живота ни не е наред и следва да бъде поправено.
Ако сме счели, че Бог е постъпил с нас несправедливо и сме му гневни, да му го кажем в молитва, а не да се отдръпнем от Него.
Върху третата поука разказът набляга най-силно:

Да не допускаме скритите грехове да ни унищожат! Вместо това, нека ги изповядваме един на друг и да се молим един за друг, за да бъдем излекувани от тях!