Съществува един вид говорене, от който Давид се моли на Бога да бъде избавен. Срещу него са насочвани "думи като стрели". Често изстрелваме точно такива думи, с които пронизваме и най-близките си хора.
1 За първия певец. Давидов псалом.
Послушай гласа ми, Боже, като се оплаквам;
опази живота ми от страх от неприятеля.
2 Покрий ме от тайния съвет на злодеите,
от сганта на беззаконниците,
3 които острят езика си като меч
и прицелват горчиви думи като стрели,
4 за да прострелят тайно непорочния;
внезапно го прострелват и не се боят.
5 Насърчават се в едно зло намерение,
наговарят се да поставят скришно примки и казват:
Кой ще ги види?
6 Измислят беззакония; казват:
Изпълнихме добре обмислено намерение.
А и вътрешната мисъл и сърцето на всеки от тях са дълбоки.
7 Но Бог ще ги простреля;
от внезапна стрела ще бъдат ранени.
8 Така собственият им език, като ги осъжда, ще ги спъне;
всички, които ги гледат, ще поклащат глава.
9 И всички хора ще се убоят;
ще разгласят делото на Бога,
защото ще разберат действието Му.
10 Праведният ще се развесели в Господа и ще уповава на Него;
и ще се хвалят всички, които са с право сърце.
Какво причинява страданията на псалмопевеца?
Псалмът съдържа няколко части, които са характерни за жанра "плач".[1]
- Призив: ст. 1а;
- Молба за помощ от Бога: ст. 1б;
- Едно или повече оплаквания ( в случая – едно): ст. 3-6;
- Изповед за грях или изтъкване на нечия праведност (в случая - второто): ст. 4;
- Проклятие към враговете: ст. 7-8;
- Увереност, че Бог ще отговори: ст. 7;
- Химн или благословение (в случая - химн): ст. 9-10.
Ще бъде обърнато най-много внимание на враговете и техните злини. В какво се състоят злите им дела спрямо молещия се в псалма? В едно основно действие: зло говорене. Изразено е по няколко начина. Това е най-повтарящата се идея в псалма – за говоренето.
- послушай гласа ми
- острят езика си
- горчиви думи
- наговарят се
- казват
- собственият им език
- ще разгласят.
Това не е всякакъв вид зло говорене, а специфичен вид – говорене против някого, което се случва тайно:
- Тайния съвет на злодеите
- За да прострелят тайно непорочния
- Наговарят се да поставят скришно примки
- И казват: Кой ще ги види?
- Обратно на техните действия, накрая: Всички, които ги гледат, ще поклащат глава.
Поради това, че говоренето е тайно, то нанася изненадващи поражения и е сравнено с прострелване със стрела:
- И прицелват горчиви думи като стрели
- За да прострелят тайно непорочния
- Внезапно го прострелват, и не се боят.
- Но Бог ще ги простреля;
- От внезапна стрела ще бъдат ранени.
Тези, които извършват това, са определени като неприятели, злодеи, беззаконници:
- Опази живота ми от страх от неприятеля
- тайния съвет на злодеите
- Насърчават се в едно зло намерение
- От сганта на беззаконниците
- Измислят беззакония.
Както се вижда от тук, действат групово („тайния съвет“, насърчават се“). Извършваното от тях е добре премислено:
- Измислят беззакония
- Казват: Изпълнихме добре обмислено намерение.
- А и вътрешната мисъл и сърцето на всеки от тях са дълбоки.
Този, срещу когото извършват всичкото това, е праведен:
- За да прострелят тайно непорочния
- Праведният ще се развесели в Господа
- И ще се хвалят всички, които са с право сърце.
Конкретната му молитва съдържа не само молба Бог да го избави от тези неприятели, но и от това да не се страхува от тях:
- Опази живота ми от страх
- Те, обратно на него: Внезапно го прострелват, и не се боят.
- А крайният резултат е, че всички хора ще се убоят.
В този псалм е несъмнена вярата на молещия се в Божието действие. Бог е централната и решаваща фигура в псалма:
- Послушай гласа ми, Боже
- Но Бог ще ги простреля
- Ще разгласят делото на Бога
- ще разберат действието Му
- Праведният ще се развесели в Господа, и ще уповава на Него.
Бог ще отговори точно според техните действия:
- Внезапно го прострелват, и не се боят.
- Но Бог ще ги простреля;
- От внезапна стрела ще бъдат ранени.
В какво по-точно се състои злината на нечестивите?
Със сигурност разбираме, че става дума за зло, групово говорене. Няма намек за лъжливо говорене, каквото имаме например в Псалм 34:13:
Пази езика си от злоИ устните си от лъжливо говорене.
Ето защо, вероятно не става дума за хора, които се наговарят да наклеветят някого.
Самият Давид е виждал до какво може да довежда език, който говори верни неща, но за зло. Поради такова говорене на едомеца Доик пред цар Саул, са убити 85 свещеника и цял един град – мъже, жени, деца, кърмачета, дори животните в него (1 Царе 22:9-22).
Друг случай, който ни е даден в Писанието за такъв вид зло говорене, свързано с наговаряне и казване на верни неща, е в книгата Данаил 6:1-15, заради което Данаил е хвърлен при лъвовете.
Злото говорене в Псалм 64 би могло да се отнася за случай като тези. Но може да бъде и нещо много, много по-често срещано...
Злото говорене в Псалм 64 би могло да се отнася за случай като тези. Но може да бъде и нещо много, много по-често срещано...
Клюки
Според юдаизма, еврейското понятие за клюки е „лашон хара.“[2] То е действие, което е изрично забранено на много места в писанието. Най-очевидният старозаветен текст е конкретната забрана в Левит 19:16:
Да не обикаляш сред народа си да клюкарстваш, нито да застрашаваш живота на ближния си. Аз съм Господ. (Левит 19:16, Библейска лига).
(Забележка: в някои преводи е „клеветник“. Думата значи буквално „разказвач на истории“ и според съвременните равини в този текст се отнася най-вече до клюкарстване.)[3]
"Лашон хара" буквално се превежда „злият език“:
лашон – "език",
ха – определителен член,
"ра" – зъл.
Тези думи присъстват на еврейски в псалма: „лашон“ (ст. 3,8) и производна дума на „ра“ - в ст. 2 - „рау-ах“ (злодеи).[4]
Клюките напълно могат да съответстват на описаните злини в псалма:
- Клюката е зло говорене на неща относно друг човек, които не са лъжа, но може да са преувеличени (иначе би било клевета).
- С клюката човек не поразява пряко. Тя е като стрела. Удареният от клюката може и да не разбере кой точно го е пронизал (т.е. кой е създал клюката). Ако някой ви е наклеветявал, вероятно сте разбирали кой е, но при клюка често това е по-трудно.
- Клюката се създава в групови условия. Много семейства, компании и по-големи общества (включително църковни) обичат да прекарват време в това да обсъждат в лош смисъл някого, който не е сред тях.
- Макар че не винаги е такъв случаят, клюката често бива създавана съзнателно, като обмислено намерение, за да навреди на някого. (Например, не харесвам някого и затова започвам да говоря пред познатите му хора неща, които го поставят в лоша светлина. Така се опитвам чрез верни, според мен, определения, да ги накарам да не го харесват).
Кои са беззаконниците?
Псалмът, като че ли подсказва, че на мястото на тези беззаконници може да е всеки от нас: „А и вътрешната мисъл и сърцето на всеки от тях са дълбоки.“ Но въпреки това, клюкарстващите изглежда не могат да принадлежат към тези, които са „с право сърце.“
Когато участваме в клюки – като ги създаваме или ги слушаме с удоволствие, без да реагираме, ние сме като „тайния съвет на злодеите“. Ако не се поправим, Божията присъда според псалмиста е ясна – каквато злина сме причинили с клюките, от такава ще пострадаме.
Божията справедливост
Дали наистина Бог ще отдаде такава справедливост спрямо нас – вярващите, които сме пронизвали ближния с думите си? Това не можем да кажем със сигурност. Но освен, че в това вярва псалмопевецът, такова изглежда е убеждението и на библейския автор, описал историята за един от най-праведните мъже в Библията - Йосиф, синът на Яков.
В съзнанието на повечето вярващи, Йосиф е описан като напълно праведен и безупречен. Но забележете как започва историята за ранните му години:
Ето словото за Якововото потомство. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Йосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение. (Битие 37:2).Това, на което набляга историята, действително не е поведението на Йосиф, а различното отношение на Яков към синовете от четирите си жени. Последвалото отношение на братята на Йосиф е основно по вина на Яков:
Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всички тях, го намразиха и не можеха да му говорят спокойно. (Битие 37:4)
Като осъзнава привилегированото си положение, юношата Йосиф не успява да прецени правилно някои свои постъпки: "съобщаваше на баща им за лошото им поведение". Това е вид говорене, който е много близък до клюките, понеже отново е свързан с говорене на отрицателни, макар и верни неща, за неприсъстващи хора. Можем да го определим с думите "ковладене" и "доносничество". Но Йосиф не спира до тук, а дори се самозабравя. Историята продължава така:
А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече. (ст. 5)Следствието е описано и по още един начин:
И го намразиха още повече заради сънищата му и заради думите му. (ст. 8б)
Отново ни е подсказана втора причина за омразата им към Йосиф. Не е само поради факта, че е сънувал нещо (което читателят ще разбере от следващите глави, че е пророчество). Начинът, по който представя нещата, е явно дразнещ за братята му. Твърде неуместно поведение, предвид това, че те вече са предостатъчно подразнени. Когато разказва втория си сън, Йосиф е смъмрен и от баща си (Битие 37:10). При случая със сънищата, Писанието ни учи на следствията от още един вреден вид говорене спрямо ближния, който е сходен с клюките - нетактичност. Отново е говорене на верни неща, но за зло. Този път, обаче, е в присъствието на самия човек. Тук не е проблемът в това какво точно казваме, а как го казваме. Имаме си дори поговорка, с която оправдаваме този вид говорене: "Истината боли."
Рядко боли от самата истина. Обикновено е поради нашата нетактичност!
Може да казваме една и съща "истина", но да предизвикаме с нея различни чувства у другия (и съответно – действия). Може да сме много невнимателни (нетактични), когато казваме истини на ближния, но обикновено бихме негодували силно срещу начина, по който на нас биват казани някои неща.
Авторът на Битие 37 и последвалите глави основно цели да ни предаде поуката какво се случва, когато Божият човек има няколко жени и потомство от тях. Подобно нещо е предадено в Писанието и относно други праведни мъже - Давид и Соломон. Но покрай тази поука, не бива да пропускаме и другата, прокрадваща се в историята - как да не говорим на ближния. Юношата Йосиф, според описаното, си навлича зло чрез два вида зло говорене.
Библейският автор като че ли подчертава проблема с бедите, които нанася злото говорене дори и в по-късния момент, когато Йосиф вече не е сред братята си.
В дома на Потифар, праведността и личните качества на Йосиф, както и Божията грижа за него, водят до изключителни резултати. Но точно когато всичко изглежда цветущо, самият Йосиф е пронизан от друг вид зло говорене - клевета.
Жената на Потифар наклеветява Йосиф. "Като чу господарят му думите, които му каза жена му..." (Битие 39:19). Поради тези думи, Йосиф прекарва няколко години в затвора. В един момент изглежда се появява надежда за свобода. След като Йосиф разтълкува съня на попадналия в затвора виночерпец на Фараона, и го обнадеждава, го моли: "Но си спомни за мене, когато те постигне благополучието, смили се, моля, над мен и продумай на фараона за мен, и ме избави от този дом." (Битие 40:14). Но тогава Йосиф страда от друг вид злина, свързана с говорене – да пропуснеш да кажеш добри неща. Подобна идея е изразена от новозаветен автор, но в по-общ смисъл: "И така, ако някой знае да прави добро и не го прави, той си навлича грях." (Яков 4:17)
Виночерпецът не решава да се отблагодари на Йосиф, като говори в негова полза пред Фараона. Това струва на Йосиф още две години в затвора. И биха могли да бъдат много повече, но Библейският автор ни показва дали наистина е малък проблем това да пропуснеш да кажеш добри неща: "Тогава началникът на виночерпците говорѝ на фараона: Днес се сещам, че съм виновен." (Битие 41:9) Чак след две години виночерпецът осъзнава какво е трябвало да направи - да говори на фараона - и разбира вината си. Добрите думи към фараона най-после водят до това Йосиф да бъде освободен и щедро награден от Бога за праведността си.
В разказа за Йосиф, библейският автор ни представя четири вида съгрешаване с думи. Първите два ги извършва Йосиф. От другите два, после страда тежко. С тази история, авторът ни дава ценен урок:
Библейският автор като че ли подчертава проблема с бедите, които нанася злото говорене дори и в по-късния момент, когато Йосиф вече не е сред братята си.
В дома на Потифар, праведността и личните качества на Йосиф, както и Божията грижа за него, водят до изключителни резултати. Но точно когато всичко изглежда цветущо, самият Йосиф е пронизан от друг вид зло говорене - клевета.
Жената на Потифар наклеветява Йосиф. "Като чу господарят му думите, които му каза жена му..." (Битие 39:19). Поради тези думи, Йосиф прекарва няколко години в затвора. В един момент изглежда се появява надежда за свобода. След като Йосиф разтълкува съня на попадналия в затвора виночерпец на Фараона, и го обнадеждава, го моли: "Но си спомни за мене, когато те постигне благополучието, смили се, моля, над мен и продумай на фараона за мен, и ме избави от този дом." (Битие 40:14). Но тогава Йосиф страда от друг вид злина, свързана с говорене – да пропуснеш да кажеш добри неща. Подобна идея е изразена от новозаветен автор, но в по-общ смисъл: "И така, ако някой знае да прави добро и не го прави, той си навлича грях." (Яков 4:17)
Виночерпецът не решава да се отблагодари на Йосиф, като говори в негова полза пред Фараона. Това струва на Йосиф още две години в затвора. И биха могли да бъдат много повече, но Библейският автор ни показва дали наистина е малък проблем това да пропуснеш да кажеш добри неща: "Тогава началникът на виночерпците говорѝ на фараона: Днес се сещам, че съм виновен." (Битие 41:9) Чак след две години виночерпецът осъзнава какво е трябвало да направи - да говори на фараона - и разбира вината си. Добрите думи към фараона най-после водят до това Йосиф да бъде освободен и щедро награден от Бога за праведността си.
В разказа за Йосиф, библейският автор ни представя четири вида съгрешаване с думи. Първите два ги извършва Йосиф. От другите два, после страда тежко. С тази история, авторът ни дава ценен урок:
Греховете с думите имат тежки последствия!
Става ясно, че греховете с говорене нанасят големи беди дори в живота на праведници като Йосиф. Какви са последствията конкретно при клюките? Псалмистът моли Бог за справедливо наказание над тези, които са отпратили към него "думи като стрели" – Бог да им отвърне със същото. Още по-тежко е последствието според Псалм 15:1-3:
Господи, кой ще обитава в Твоя шатър?
Кой ще живее на Твоя свят хълм?
Онзи, който ходи незлобливо, който върши правда
и който говори истина от сърцето си;
който не одумва с езика си,
нито струва зло на приятеля си,
нито приема да хвърли укор против ближния си.
Давид започва този псалм категорично с изявлението, че ще обитава в Божия шатър онзи, който не е клюкар. “Не одумва” изглежда не просто вметнато измежду други грехове, а се засяга няколко пъти. Чрез поетичния си стил, този текст описва по три различни начина, че клюкарят няма да обитава заедно с Господа:
- Положителен. Тук са общите общи условия за да може човек да обитава в Божия шатър: "ходи незлобливо", "върши правда" и "говори истина от сърцето си". Нито едно от тях не може да се каже за клюкаря.
- Пряко назован. "Не одумва с езика си" (т.е. не клюкарства). "Одумва" е синоним на "клюкарства".
- Отрицателен. Тук пък е описано какво не прави човекът, който ще живее на Божия свят хълм: "нито струва зло на приятеля си, нито приема да хвърли укор против ближния си". Всичко това прави клюкарят. Не просто върши злини, но ги върши срещу “приятеля си” и “ближния си”.
Отношението към клюкарстващите не става по-меко, когато се разгледа в новозаветните текстове. Един пример за това е Римляни 1:28-32:
И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично, изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, алчност, омраза; пълни със завист, убийство, свада, измама и злоба; клюкари, клеветници, богомразци, нахални, горделиви, самохвалци, изобретатели на злини, непокорни на родителите си, безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви; които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тези, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват онези, които ги вършат.
Как да се избавим
За избавяне от клюките, нужно е някои неща да бъдат осъзнати, а други - признати.
ОСЪЗНАЙ:
Вероятно докато четеше написаното дотук за клюките, си се сетил за много клюкари. Много по-малко вероятно е да си определил себе си като клюкар, дори и да знаеш, че се е случвало да създаваш или разпространяваш клюки. А може би си участвал в тях и по още един начин...
2. Няма клюки, ако няма слушатели! Ето защо...
ПРИЗНАЙ:
1. Признай своето участие! Припомни си неотдавнашните разговори с хората, особено с приятелите си. Направи си изводи как протичат: обсъждат ли се неприсъстващи лица и ако да - какво казвате за тях. Ако често в разговорите ви са отсъстващи страни, клюките са неизбежни. Няма много значение точно кой разказва клюките – вината е обща! Едно е да дочуеш клюка в случаен разговор и съвсем друго е, когато съзнателно и често участваш в такива. Най-вероятно е да си бил както доволният слушател, така и клюкарстващият.
2. Признай греха си!
Поради такива като тебе, псалмистът плаче пред Господа и го моли за справедливост. Не се учудвай, ако на мястото на псалмопевеца се окаже някой от братята или сестрите ти, когото си одумвал. Важно е да осъзнаеш, че клюките не са просто порочна и вредна практика, както например тютюнопушенето, а многократно определени в Библията като тежък грях. Трябва да се отнасяме и борим с тях, както с всеки друг грях.
Писанието разглежда злото говорене в различните му форми - ковладене, нетактичност, клевета, вредно премълчаване и много други. Едно от най-често срещаните в ежедневието е клюката. Тя е тежък грях! Прави ни злодеи и беззаконници, поради които плаче и срещу каквито се моли праведният псалмопевец. Много Божии служители биват прострелвани ежедневно чрез клюките ни. Не всички са еднакво праведни, но това не ни дава право да стреляме по тях. Може и да не се оплачат на Бога, но Той остава справедлив.
За да се справиш с клюкарстването, пази езика си да не създава и разпространява клюки, дори неусетно! Пази ушите си, за да не насърчаваш клюкарстването! Доколкото е възможно, избягвай среди, в които се клюкарства, понеже те са като
„тайния съвет на злодеите“!
„тайния съвет на злодеите“!
Ако намирате статията за полезна, споделете я с приятели!
Ако нещо конкретно ви е впечатлило, моля, коментирайте.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЦърквоРазбивачът: КЛЮКИ
ЦърквоРазбивачът "КЛЮКИ". Част 2: "Как да се избавим"
ОЩЕ БИБЛЕЙСКИ ПОУЧЕНИЯ:
Тайният грях
10 личности в Евангелието от Матей според историята
Добре дошли в пустинята
Докога да обичаме
Приятелство по Божие подобие
Последните желания на Исус
За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата статия:
АБОНИРАЙТЕ СЕЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ |
[1] Walter C. Kaiser, Preaching and Teaching from the Old Testament. A Guide for the Church, Grand Rapids: Baker Academic, 2004 MI, p. 123-124
[2] Citron, A., Rabbi. Laws of Lashon Hara. Chabad-Lubavitch Media Center, http://www.chabad.org/library/article_cdo/aid/922039/jewish/Laws-of-Lashon-Hara.htm, Достигната на 06.09.2016
[3] Mishneh Torah, Hilchot De’ot, Chapter 7, Chabad-Lubavitch Media Center, http://www.chabad.org/library/article_cdo/aid/910347/jewish/Deot-Chapter-Seven.htm, Достигната на 06.09.2016
БИБЛЕЙСКИ ПРЕВОДИ:
Библия. Библейска лига, С. 2002