11 декември 2020

Дъщерята на Иродиада – коя е и защо е важна в Писанието

Време за четене:

Дъщерята на Иродиада
– Как се казва?
– Кой е баща й?
– Еротичен ли е танцът й пред Ирод?
– Защо е важна в Писанието?
– Какво се случва с нея след танца?




Статията е от раздела БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК


Дядо

цар Ирод I

(Матей 2, Лука 1:5)

Баща

Филип

син на цар Ирод I

(Матей 14:3, Марк 6:17, Лука 3:19)

Майка

Иродиада (Матей 14:3-11, Марк 6:17-28, Лука 3:17)

Първи съпруг

Филип четвъртовластникът – неин полу-чичо,

син на цар Ирод I

(Лука 3:1)

Втори съпруг

Аристобул,

цар на Халкида

– също неин полу-чичо, син на цар Ирод I

Синове (от втори брак)

Ирод, Агрипа, Аристобул

 


Дъщерята на Иродиада е известна от Библията със своя танц, който довежда до смъртта на Йоан Кръстител.

Библейски споменавания


Матей 14:6-8; Марк 6:22-28 

Име


В евангелските текстове името й не е посочено, но според юдейския историк Йосиф Флавий, неин съвременник, тя се казва Саломе.[1] Това е същото име, като на една от последователките на Исус[2], записано в българските преводи като „Саломия“ (Марк 15:40; 16:1).

Произход


Саломе произхожда от династията Ирод, както по майчина линия – от Иродиада, така и по бащина. Баща й – син на цар Ирод I (Матей 2, Лука 1:5), е посочен в евангелията от Марк и Матей с името Филип (Матей 14:3, Марк 6:17, Лука 3:19). Това не е четвъртовластникът Филип[3]. Тъй като този Филип е чичо на Иродиада[4], дъщерята им Саломе е едновременно внучка на цар Ирод I по бащина линия и правнучка по майчина. По майчина линия произхожда и от предишната юдейска царска династия – Хасмонеи, познати още с името „Макавеи“[5]. Както става ясно, четвъртовластникът Ирод, пред когото тя танцува в евангелския разказ, въпреки че е вторият съпруг на майка й, е и неин чичо – по бащина линия. 

Танцът на дъщерята на Иродиада 


Танцът на дъщерята на Иродиада

„Танцът на Саломе“

Арман Поен, 1898

Танцът е описан в Матей 14 и в Марк 6. Йоан Кръстител изобличава четвъртовластника Ирод за това, че няма право да има за съпруга жената на брат си Филип, който е жив и явно неразведен с нея. Това довежда до хвърлянето на Йоан Кръстител в затвора, но за Иродиада това не е достатъчно. На пир по повод рождения ден на Ирод, той кани своите висши управници, военачалници и най-видните в Галилея. На тържеството дъщерята на Иродиада танцува пред всички. Така доставя огромно удоволствие на Ирод и гостите му. Поради това, Ирод желае да я награди, като обещава да й даде каквото пожелае, дори да е до половината от владението му. Тя излиза и пита майка си какво да поиска. Отговорът е „главата на Йоан Кръстител“ (Марк 6:24). Момичето иска от Ирод веднага да й донесат главата му на поднос. Управникът се натъжава, но заради клетвите пред гостите си, изпраща войник в затвора веднага да изпълни заповедта. Той отсича главата на Йоан, дава я на момичето, а тя – на майка си. 

Еротичен ли е танцът? 


Съществува тенденцията този танц на момичето да бъде възприеман като еротичен.[6] Действително, същата история за Ирод показва неговата склонност да се стреми към други жени. Историкът Йосиф Флавий, съвременник на дъщерята на Иродиада, подкрепя този образ на четвъртовластника Ирод (вижте в статията за Иродиада). Но е важно да се има предвид, че библейският текст не показва непременно еротично естество на танца. 

И в двете евангелия, които разказват историята, за дъщерята на Иродиада, е използвана старогръцката дума „корàсион“ – момиче, девойка.[7] Тя се отнася за момиче в доста млада възраст, вероятно около дванадесетгодишна.[8] Същата дума в Новия Завет е използвана само за още един случай, за да опише дъщерята на Яир, която е дванадесетгодишна (Марк 5:42; Лука 8:42). Последната е наречена също и „детето“ (Марк 5:41). След като се има предвид това, танцът пред Ирод би могъл да се тълкува и като детско изпълнение.[9] Такива се срещат в гръко-римската култура (каквато е до голяма степен характерна за двора на владетелите от династията Ирод[10]). Някои римски богаташи възприемат дори съвсем безобидните детски изпълнения за действително забавление.[11] Предвид тези детайли около използваната дума за „момиче“ и характерните за времето детски изпълнения, не би следвало да се подразбира, че библейският разказ намеква за еротичен танц. 

Животът на Саломе след танца 


За живота на момичето след танца научаваме съвсем малко от Йосиф Флавий. Подобно на майка си, тя е омъжена за свой полу-чичо – четвъртовластникът Филип (Лука 1:1). Но този Филип умира, без да има деца от Саломе.
Монета на Аристобул и Саломе
Тогава тя е омъжена за друг свой полу-чичо – Аристобул, син на цар Ирод I и владетел (цар) на Халкида. Той е брат и на цар Ирод Агрипа I. Саломе има трима сина от Аристобул – Ирод, Агрипа и Аристобул.[12]

Важността на дъщерята на Иродиада в Писанието 


Както е изяснено в статията за Иродиада, разглежданата библейска история от Матей и Марк, целенасочено описва Иродиада така, че да напомня на владетелка от Стария Завет – Езавел. Детайли от текста относно дъщерята на Иродиада имат да напомнят също за старозаветна история. В Евангелието от Марк са описани най-детайлно обещанията на владетеля Ирод: 
„Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината от царството ми.“ (Марк 6:23) 
Такива обещания са вече изречени от персийския цар Асуир към еврейската му жена – царица Естир: 
„Какво искаш, царице Естир, и каква е молбата ти? Даже до половината от царството ще ти бъде дадено.“ (Естир 5:3)
За да е ясна категоричността в намеренията на персийския цар, той отправя тези свои обещания към царицата още три пъти (5:6, 7:2, 9:12). Желанията на Естир са ясни и следват внимателно обмислен план – да спаси народа на израелтяните от издадената заповед за изтребването му. Нейният приемен баща Мардохей (Естир 2:7), всъщност е съветникът й, предложил този план за спасение (Естир 2:10,20; 4:1-14). Има и други важни за сравнението детайли като, например, многократно изтъкнатото угощение (Естир 1:3,5,9; 2:18; 3:15; 5:4,5,6,8,12,14, 6:14; 7:1, 9:18-19,22). На първото споменато угощение, след като прекалява с виното, царят решава да изтъкне хубостта на своята царица Астин пред първенците си (Естир 1:10-11). 

За разлика от Естир, дъщерята на Иродиада е напълно неподготвена за толкова голяма награда по неин избор. Подобно на Естир, и тя си има свой родител, който е неин съветник. Излиза и се допитва до майка си (Марк 6:24). Майката от своя страна, е напълно наясно какво отдавна желае (Марк 16:19-20). Дали поради младата възраст на момичето или поради изключително властната му майка, удовлетворено е единствено желанието на Иродиада. Така големите обещания на владетеля, точно обратно на случая с Естир, биват използвани не за спасение, а за унищожение. Убит е изпратеният именно до народа на Израел вестител за Спасителя Христос и настъпването на Божието царство (Матей 3:1-3; Марк 1:1-4; Лука 1:14-17, 2:11, 3:2-16). 

Споделете с приятели!


Свързани страници:

За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата статия в блога:


[e-mail%255B2%255D.gif]

АБОНИРАЙТЕ СЕ

ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

(Можете да се отписвате!)

Системата не изпраща спам,
единствено новите статии.



Обратно към БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК


БЕЛЕЖКИ

[1] Йосиф Флавий. Юдейски древности, книга XVIII, 5:3.
[2] Zondervan Illustrated Bible Dictionary, 2nd ed., ed. James Dixon Douglas, Merrill Chapin Tenney, and Moisés Silva (Grand Rapids, Mi: Zondervan, 2011), s.v. “Salome”
[3] Harpercollins Bible Dictionary, 3rd rev. ed., ed. Mark Allan Powell (n.p.: Harpercollins, 2011), s.v. “Herodias,” by Francisco O. Garcia-Treto
[4] Пак там.
[5] AICE, “Herodias,” Jewish Virtual Library, last modified 2008, accessed November 15, 2020, https://www.jewishvirtuallibrary.org/herodias.
[6] Пример за това е пиесата от Оскар Уайлд „Саломе“ от 1891 г. Там Саломе е представена в образа на изкусителка, която в един момент опитва да съблазни дори Йоан Кръстител. Текст на пиесата на български може да бъде прочетен тук: https://chitanka.info/text/2017-salome
[7] Десислава Тодорова. Старогръцко-български речник на Новия Завет (София: Госпъл, 2010), „2877 κορασίου, τό.“
[8] Robert H. Stein, Mark, Baker Exegetical Commentary on the New Testament (Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2008), 306
[9] Пак там.
[10] David Noel Freedman (Ed.) The Anchor Yale Bible Dictionary. 1992, Yale, Yale University Press, “Herodias”
[11] “Salome: Was the 'Dancing' Daughter of Herodias a Child?,” Marg Mowczko, last modified December 18, 2012, accessed December 4, 2020, https://margmowczko.com/salome-was-the-dancing-daughter-of-herodias-a-child/.
[12] Йосиф Флавий. Юдейски древности, книга XVIII, 5:4


БИБЛИОГРАФИЯ

Тодорова, Десислава. „2877 κορασίου, τό.“ Старогръцко-български речник на Новия Завет. София: Госпъл, 2010. 

AICE. “Herodias.” Jewish Virtual Library. Last modified 2008. Accessed November 15, 2020. https://www.jewishvirtuallibrary.org/herodias.

Freedman, David. (Ed.) The Anchor Yale Bible Dictionary. 1992, Yale, Yale University Press. 

Garcia-Treto, Francisco O. "Herod." In Harpercollins Bible Dictionary, 3rd rev. ed., edited by Mark Allan Powell. N.p.: Harpercollins, 2011.

Josephus, Flavius. The Antiquities of the Jews. Translated by William Whiston. Project Gutenberg, 2009. epub e-book. 

“Salome.” In Zondervan Illustrated Bible Dictionary, 2nd ed., edited by James Dixon Douglas, Merrill Chapin Tenney, and Moisés Silva. Grand Rapids, Mi: Zondervan, 2011.

"Salome: Was the 'Dancing' Daughter of Herodias a Child?" Marg Mowczko. Last modified December 18, 2012. Accessed December 4, 2020. https://margmowczko.com/salome-was-the-dancing-daughter-of-herodias-a-child/.

Stein, Robert H. Mark. Baker Exegetical Commentary on the New Testament. Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2008.