Варава – разбойник или народен герой?

– Защо Варава е предпочетен пред Исус?

– Какъв е по-точно Варава?

– Защо му е отдадено значение и в четирите евангелия?

– Защо е важен за нас?

/с видео/

Споделяне

---

Това е проповед по темата, която препоръчвам повече и от самата статия! В статията е по-пълна информацията за Варава и отнема по-малко време, но в проповедта приложението е далеч по-съществено, особено в последната й част!

---

Статията е от раздела БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК

СЕРИЯ:

„Юдейски въстаници в Новия Завет“

---

1. Библейско споменаване

• Матей 27:16-17, 20-21, 26
• Марк 15:7, 11, 15
• Лука 23:18-19,25
• Йоан 18:40
• Деяния 3:14

2. Име

Син на баща?

Името Варава, на старогръцки Βαραββᾶς^[1] (Бараббас), е очевидно гърцизиран вариант на арамейско име.^[2] Въпреки че точният произход е спорен, повечето изследователи считат, че произхожда от арамейското Бар Абба^[3], което буквално значи „син на баща“,^[4] но може и просто да значи, че баща му има като лично име Абба (баща). Въпреки че не са намерени писмени сведения за такова име от времето на Исус, сведения за употребата му има около 75 г. сл. Христос и след това. Друга изказана възможност е, че Варава е син на известен равин (еврейски учител по верските въпроси), тъй като в това време изтъкнати еврейски учени и равини са били наричани Абба (Матей 23:9). В някои случаи името е изписвано и с двойно „р“, което говори за произход от Бар Рабба, т.е. „син на учител“ (равин).^[5] Някои търсят в името иронична игра на думи от библейските автори – че Варава бива предпочетен от тълпата пред истинския Син на Отец, но това трудно може да е търсен ефект, например от Марк, който пише на гръкоезични читатели.^[6]

Исус Варава?

Интересен вариант на името присъства в някои ранни старогръцки ръкописи в Матей 27:16-17. Там затворникът е наречен Исус Варава и в двата стиха. Въпреки че съществуващите ръкописни доказателства за тази употреба са слаби, ранният гръкоезичен богослов Ориген твърди, че повечето ръкописи по негово време (ок. 240 г. сл. Хр.) съдържат името Исус Варава.^[7] Множество изследователи предполагат, че този вариант на името в Матей е автентичен, но че е премахнат от по-късните преписи поради нежеланието Варава да бъде наричан с името на Спасителя, вероятно считайки тази промяна за несъществена, предвид липсата на името Исус Варава в Марк.^[8] Отново, наличието на това име в Матей е възможно, но не и сигурно!^[9] В случай, че все пак това е оригиналният вариант, тогава думите на Пилат в Матей 27:17 биха звучали по следния начин: „Кого искате да ви пусна: Исус Варава или Исус – наричан Христос?“^[10]

3. Какъв е Варава

Варава не е познат извън новозаветните писания и нищо не се знае за живота му след освобождението от затвора.^[11] Въпреки това, за него е разказано и в четирите евангелия, както и в Деяния, така че осмислянето на този библейски персонаж е от съществено значение за разбиране на библейското послание относно делото на Христос на кръста.

Прословут затворник

Матей описва Варава по следния начин:

„А тогава имаха един прословут затворник на име Варава.“ (Матей 27:16).

Определението „прословут затворник“ не дава информация за престъплението, а единствено за славата на Варава (добра или лоша) сред народа.

Крадец, разбойник?

Йоан нарича Варава просто „разбойник“:

„Тогава те пак закрещяха и казваха: Не Този, но Варава. А Варава беше разбойник.“ (Йоан 18:40)

Общото значение на думата е „крадец, грабител“, „разбойник“^[12] и самият Йоан я използва по-рано точно в този смисъл:

Истина, истина ви казвам: Който не влиза през вратата на кошарата на овцете, а прескача от другаде, той е крадец и разбойник. (Йоан 10:1)

Дали Йоан твърди, че вместо Исус е освободен един, чиито престъпления са, например, да краде чужди овце? Това, което със сигурност разбираме е, че Йоан, подобно на Матей, не счита за нужно да занимава читателите си с точните престъпления на Варава.

Престъпник срещу римската власт

Използваната от Йоан дума за Варава в старогръцкия текст е λῃστής (лестес).^[13] Същата е използвана от Матей и Марк за двамата разбойници, разпънати заедно с Исус.^[14] Макар и думата в общия смисъл да означава „разбойник“, „крадец“, Йосиф Флавий, съвременник на апостолите, използва най-вече тази дума, когато описва участващите във въоръжена съпротива срещу римската власт.^[15]

Социален разбойник?

Юдейската съпротива срещу римляните заема различни форми. В едни случаи се отнася за това, което може да бъде наречено „социално разбойничество“. Този вид разбойници (като легендарния средновековен Робин Худ) по принцип се появяват в земеделските общества, където селяните са експлоатирани от правителството или управляващата класа. Селяните обикновено са на тяхна страна, понеже ги считат за борци за справедливост. През 57 г. пр. Хр. Габиний, римски проконсул на провинция Сирия, дава по-голяма власт на местните благородници, като по този начин оказва изключителен натиск върху селяните. В отговор на това, селяните започват да се бунтуват и социалното разбойничество става неконтролируемо за властта. Дълго цар Ирод I се бори, докато унищожи напълно укрепилите се разбойници. До края на управлението на цар Ирод Агрипа I има съвсем откъслечни данни за социално разбойничество, но според някои библейски изследователи e възможно в това число да спадат Варава, както и осъдените на смърт заедно с Исус двама разбойници.^[16]

Пример за такъв юдейски социален разбойник е Юда, син на Езекия. Йосиф Флавий го описва като „главатар на разбойническа шайка“, когото цар Ирод I с големи усилия държи в подчинение, но след смъртта на царя, Юда събира около галилейския град Сепфорa „огромно множество отчаяни хора“. С тях заграбва царската оръжейна, богатствата в царския дворец и напада привърженици на Иродовата династия (която е поставена на власт от Римската империя). Подтикнат е от „желание за високо обществено положение и дори до царски сан“. Въпреки заблуждаващите прилики, това НЕ Е Галилеянинът Юда от Деяния 5:38, който повдига въстание по време на преброяване на населението. Йосиф Флавий не описва какво се случва в крайна сметка с Юда, син на Езекия, но римският военачалник Вар „отблъснал тези, които му се изпречили на пътя, превзел и запалил град Сепфора, а жителите му взел в робство“.^[17] Описаното показва, че не става дума единствено за разбойнически действия с цел грабеж, а за въстание с подкрепата на народа, което временно овладява града. Дали Варава не е социален разбойник, опитал да стори нещо подобно, но в Ерусалим?

Бунтовник, въстаник?

Издадените присъди от римската власт помагат в определянето на значението на думата за „разбойник“ в евангелието на Йоан. Нито кражбата, нито насилственият грабеж са наказвани от имперската власт със смърт. За разлика от тях, бунтът срещу властта е считан за углавно престъпление^[18] и разпъването на кръст е подходящо наказание.^[19] Фактът, че са приготвени три кръста, категорично предполага, че Пилат вече е заповядал да се направят приготовления за екзекуцията на трима бунтовници.^[20] Ето защо, най-подходящо е Варава (заедно с разбойниците, разпънати до Исус) да бъде възприеман в категорията: бунтовници, партизани, въстаници^[21] (поради което Варава е включен в настоящата серия от статии).

Марк и Лука описват Варава по-подробно:

А имаше един на име Варава, затворен заедно с онези бунтовници, които по време на бунта бяха извършили убийство. (Марк 15:7)

Но те всички изкрещяха в един глас: Премахни Този и ни пусни Варава. Който за някаква размирица, станала в града, и за убийство бе хвърлен в тъмница. (Лука 23:18-19)

И Пилат реши да изпълни искането им: пусна онзи, когото искаха, който беше хвърлен в тъмница за размирица и убийство; а Исус предаде на смърт според волята им. (Лука 23:24-25)

Марк и Лука описват ясно престъплението като στάσις (стасис) – въстание, преврат, бунт; метеж; вълнение, смут, заговор.^[22] За разлика от цитирания превод, в старогръцкия текст думата в трите стиха е една и съща, като в Марк употребата й е подчертана с това, че съучастниците на Варава са наречени с думата συστασιαστής (сюстасиастес) – съучастник в бунт или въстание.^[23] Ето защо, Варава не е обикновен разбойник (както би могло да се заключи само от Евангелието на Йоан). Той е известен престъпник (в това ни уверява Матей), понеже е бунтовник срещу чуждата власт – борец за свобода и следователно – народен герой!^[24]

Убиец

От описаното в Марк не може да се твърди дали самият Варава е извършил убийство или е по-скоро съучастник^[25]: „…затворен заедно с онези бунтовници, които по време на бунта бяха извършили убийство“ (Марк 15:7) Повече се подразбира това от текста в Лука: „А Варава беше хвърлен в тъмница заради бунт, станал в града, и убийство.“ (Лука 23:18) и „за някаква размирица, станала в града, и за убийство бе хвърлен в тъмница“ (ст.25). Според тези два текста отново не може да се каже категорично дали самият той е извършил убийството, но тъй като други съучастници не са споменати, по-скоро би следвало убийството да е извършено от Варава. Но пък готовността на Пилат да го освободи, не предполага самият той да е извършил убийство,^[26] особено ако по време на бунта е убит римски войник.^[27]

Отново Лука, но в книгата Деяния описва:

„Но вие се отрекохте от Светия и Праведния и поискахте да ви дари един убиец“. (Деяния 3:14).

Използваното в старогръцкия език понятие се отнася до лице, което извършва незаконно, предумишлено убийство на друго човешко същество.^[28] Затова Божията заповед „не убивай“ (Изход 20:13; Второзаконие 5:17) бива превеждана от авторите на Новия Завет със същото понятие (Матей 5:21, 19:18, Марк 10:19, Лука 18:20, Римляни 13:9, Яков 2:11).^[29] В речта си Петър не се занимава с въпроса дали убийството е оправдано в името на народната кауза за освобождение, нито дали Варава лично е извършил убийството или е бил съучастник. Но Петър е категоричен, че Варава е убиец според Божия закон. Извършеното убийство дори да се е нравило на някаква част от народа, не бива счетено за оправдано по никакъв начин от Бог. Книгата Деяния показва и други случаи, в които убийство бива одобрено от израелтяните или водачите им, но е противно на Бога (Деяния 8:1; 12:2-3; 22:4,22, 23:12-15,27). Ето защо, убийството в името на народната кауза на израелтяните не може да служи ни най-малко като оправдание за убийство, нито да смекчи вината на Варава пред Бога. Дори да е считан от някои за герой, Варава е просто убиец. Ако и да е изглеждало за мнозина оправдано, че го прави в името на възстановяването на царството на Израел, книгата Откровение ни уверява, че за убийците (използвана е в старогръцкия текст същата дума, като за Варава в Деяния 3:14),^[30] няма място в Божието царство, но участта им е „в езерото, което гори с огън и жупел“ (Откровение 21:8; 22:15).

4. Изборът: Исус или Варава

Изборът на тълпата

След като вече е ясно какъв е Варава, идва логичният въпрос – защо е предпочетен пред Исус, поне от тълпата? Все пак, евангелските разкази до този момент показват многократно, че Исус бива следван от големи множества (Матей 7:28, 8:1, 12:23, 13:2, 14:13-21, 15:30-31, 19:2, 20:29, 21:11; Марк 2:13; 3:7-8,32, 4:1-2; 5:21,24,31,34, 7:14,17, 8:1-10; 9:14-15, 10:46, 12:9-14,37; Лука 5:15, 6:17,19, 7:1,9,11,12,29, 8:4,40-42, 9:10-17,37; 12:1; 13:17; 14:25, 19:48, 20:19,45, 21:38, 22:2, 23:27; Йоан 6:1-15, 7:31-32, 8:2, 12:9,17-19). Пилат установява, че Исус не е извършил никакво престъпление. Със своята мрежа от шпиони, Пилат най-вероятно е наясно за известността на Исус сред народа като цяло и че само преди няколко дни е посрещнат в Ерусалим като цар (Матей 21:8-11, Марк 11:8-11, Йоан 12:12-13). Поради това, би следвало да счита, че Исус ще е масовият избор на затворник за освобождаване.^[31] Били са налични, обаче, някои фактори, които явно не е могъл да отчете. Като борец за свобода, Варава също би следвало да има своите поддръжници. Нещо повече, тълпата в Ерусалим е принципно по-малко вероятно да поиска освобождаване на галилеянин, докато един от техните хора е в затвора.^[32]

Това, че евангелията разказват за множества от народ, никак не значи, че всеки път те са с еднаква нагласа. Пред двореца на Пилат би следвало да е различна тълпа от приветствалите по-рано Исус като цар. Събраните рано сутрин пред двореца на управителя е логично да се предполага, че са местни хора от Ерусалим, докато поклонниците, дошли в Ерусалим за Пасха, би следвало да са в района на храма, където по-рано са заявили подкрепа на Исус. Също така, споменатите водачи на народа в случая не са книжниците и фарисеите, а главните свещеници и старейшини в Ерусалим. Напълно е възможно тези водачи да са подсигурили достатъчно количество свои поддръжници сред тълпата, както и поддръжници на Варава, в случай, че се е очаквало да дойде обичайното предложение на Пилат за освобождаване на затворник. Старогръцкият текст „а главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава“ (Матей 27:20), допуска и превода „вече бяха убедили народа“.^[33] Ако е трябвало тълпата да решава между избора на Пилат и този на водачите си, и особено ако водачите са завили, че Исус е осъден от синедриона за богохулство, няма много съмнение какъв ще е изборът.^[34] Щом Исус е обвинен от водачите в богохулство, той вече не би следвало да се възприема от народа като интересен проповедник, а като лъжеучител.^[35] И действително, ако Исус не би бил прав за нещата, които твърди за себе си, би се оказал точно такъв! В този момент сякаш им става ясно, че Исус не е обещаният Месия, понеже изглежда немислимо надеждата на народа да е в един, който е толкова безпомощен в ръцете на римляните.^[36] В условията на чужда власт, проповедите на галилеянина за любов към враговете би трябвало да намират много по-малко привърженици от преките действия на бунтовника Варава.

Не е описан методът на убеждаване, който са приложили водачите, но явно е, че успехът им е пълен, понеже тълпата не само иска Варава да бъде освободен, но и Исус да бъде разпънат на кръст.^[37]

Изборът на юдейските водачи

Тълпата е успешно манипулирана да направи своя избор:

„А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исус да предаде на смърт.“ (Матей 27:20)

Йоан разказва какво се случва по-рано, след като Исус възкресява Лазар:

„Затова главните свещеници и фарисеите свикаха съвет и си казваха: Какво правим ние? Този Човек върши много знамения. Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните, като дойдат, ще ограбят и храма ни, и народа ни. А един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете, нито вземате предвид, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ.“ (Йоан 11:47-50)

Юдейските духовни водачи се опасяват, че поради широката подкрепа, която има Исус сред народа, в крайна сметка Той би могъл да ги поведе в бунт срещу властта. Не считат, че подобен бунт може да е успешен, но че вместо това римляните, след като го потушат, може да унищожат храма в Ерусалим. Безпокойствата им по принцип са основателни. Точно това се случва малко по-късно – през 70 г. голямото юдейско въстание е потушено, огромен брой жители на Ерусалим са отведени в робство и храмът е разрушен от римляните.^[38] Но това не се случва поради множествата, следвали Исус, нито по-късно поради тези, които стават Негови последователи по времето на апостолите (Деяния 4:4). Причината са именно бунтовниците като Варава. Ето защо, за главните свещеници това е парадоксален избор. Какво ли би извършил прочут бунтовник, след като бъде освободен? Народът би очаквал от героя си не да кротува, но да организира по-успешен бунт.

Както правилно разпознава Пилат, Исус му е предаден от духовните водачи поради завист (Матей 27:18). За тях действията и поученията на Исус са по-опасни дори от евентуално разрушение на храма и ограбване на жителите на Ерусалим. Целесъобразността им има висока цена, понеже народът в по-голямата си част последва не Исус, а бунтовници като Варава.

Приложение

1) Като избралите Варава

Грехът може да доведе дори вярващите в Бога до заслепяване. При избор между учител по праведност и престъпник – убиец, тълпата може да избере второто. Това показва колко силна страст и враждебност може да предизвика религиозното отношение у хората, дори когато е към истинския Бог.^[39] Апостол Павел предупреждава:

„Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти…“ (2 Тимотей 4:3).

Исус проповядва Божие царство, което ще дойде… но някога си. Варава, макар и да не е учител, участва в действителен бунт срещу римската власт, т.е. бори се за политическо разрешение на момента. Нерядко вярващите се оказваме напълно неспособни да разпознаем Божието време, Божието действие и Божите служители. Надигаме се срещу тези служители и вместо това избираме да се доверим на водачи, чиито думи и действия греховното ни естество предпочита – които водят към неща, които считаме за по-добри за нас сега.

Нерядко медиите ни бомбардират с неблагоприятни политически новини. Това може да ни изкуши да се вглъбим в политическите проблеми и да отместим погледа си от Божието царство. Сторим ли го, всеки, когото възприемем като възможен борец за политическа справедливост (личност или група, като партия), заема по-важно място в съзнанието ни от Христос. По този начин, макар и да нямаме възможност да разпънем отново Исус на кръст, го отхвърляме поради съвременни еквиваленти на Варава.

2) Като Варава

Историята с освобождаването на Варава е нашата история! Исус умира на кръста, за да можем ние да живеем.

Макар и греховете на повечето от нас да не включват убийство, грехът в естеството си е бунт, но не срещу чужда власт, а срещу Бога (Псалм 2; Римляни 5:10). Този бунт не ни носи свобода, а ни отдалечава от Бога. Божията любов се изявява в това, че Исус умира вместо нас на кръста – не защото сме добри и праведни, а точно защото сме грешни бунтовници (Римляни 3:10, 5:8). Нужно е да повярваме, че Христос е умрял за греховете ни, да Го помолим да ни прости и да Му позволим да е Господар на живота ни. Тогава Той (подобно на помилването на Варава) прощава беззаконията ни спрямо Бога (1 Йоан 1:9; Римляни 4:7). Както името Варава означава „син на баща“, така с делото си на кръста Исус прави тези, които повярват в Него, да са синове и дъщери на Отец (Римляни 8:5, Галатяни 4:6). Бог не само ни осиновява, но с това ставаме „сънаследници с Христос“. Когато бъде установено Царството Му, ще царуваме заедно с Него (Римляни 8:17).

СПОДЕЛЯНЕ

---

СПОДЕЛЕТЕ С ПРИЯТЕЛИ! 

Статии от серията:

• Галилеянинът Юда – въстаникът „месия“ от Деяния 5:37
• Тевда – въстаникът „месия“ от Деяния 5:36

Споменати статии:

• Арамейски език
• Ирод I Велики
• Ирод Агрипа I – цар на Юдея, „изяден от червеи“
• Книжници – защо са срещу Исус и кога сме като тях
• Фарисеи – кои са, защо са срещу Исус и кога сме като тях
• Архелай, син на Ирод I

Обяснено понятие от статията:

• синедрион

За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата статия в блога:

АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

(Можете да се отписвате!)

Системата не изпраща спам,
единствено новите статии.

---

Обратно към БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК

---

Бележки

^{[1] “912. Barabbas,” Bible Hub, accessed May 18, 2025, https://biblehub.com/greek/912.htm.}

^{[2] John Nolland, Luke 18:35-24:53, Word Biblical Commentary (Dallas, TX: Word Books, 1993), 35C:290 / 529, PDF.}

^{[3] The Anchor Yale Bible Dictionary, by Wilkins J. Michael, ed. David Freedman (Yale, CT: Yale University Press, 1992), s.v. “Barabbas,” by Michael J. Wilkins.}

^{[4] Donald A. Carson, Matthew, Expositor's Bible Commentary (Grand Rapids, MI: Zondervan, 2017), 542/572 , PDF e-book.}

^{[5] The Anchor Yale Bible Dictionary, s.v. “Barabbas.”}

^{[6] Robert H. Stein, Mark, Baker Exegetical Commentary on the New Testament (Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2008), 700}

^{[7] The Anchor Yale Bible Dictionary, s.v. “Barabbas.”}

^{[8] The Anchor Yale Bible Dictionary, s.v. “Barabbas.”; Leon Morris, The Gospel According to Matthew, The Pillar New Testament Commentary (Grand Rapids, MI: Wm. B. Eerdmans, 1992), 500 / 797, PDF, 500 / 797; Donald A. Hagner, Matthew 14–28, Word Biblical Commentary 33b (Dallas, TX: Word books, 1995), 704 / 736, PDF.}

^{[9] Carson, Matthew, 542/572.}

^{[10] “Matthew 27.” Bible Hub. Accessed June 9, 2025. http://Matthew 27.}

^{[11] The Anchor Yale Bible Dictionary, s.v. “Barabbas.”; Stein, Mark, 700; Holman Illustrated Bible Dictionary, rev ed., ed. Chad Brand, Charles W. Draper, and Archie England (Nashville, TN: Holman, 2003), s.v. “Judas,” by Gerald Cowen.}

^{[12] “3027. léstés,” Bible Hub, accessed June 9, 2025, https://biblehub.com/greek/3027.htm; Страрогръцко-български речник, 3-то изд. (София: Отворено общество, 1996), s.v. „λῃστής, οῦ, ὁ,“ Михаил Войнов и др.; Eugene A. Nida and Johannes P. Louw, “λῃστής, οῦ.,” in Greek-English Lexicon of the New Testament: Based on Semantic Domains, 2nd ed. (Swindon, GB: United Bible Societies, 1999)}

^{[13] “John 18:40,” Bible Hub, accessed June 9, 2025, https://biblehub.com/text/john/18-40.htm; Десислава Тодорова, Новият Завет: старогръцко-български дословен превод, рев. изд. (София: ЕТ-Госпъл, 2011), Йоан 18:40, стр. 241.}

^{[14] “Matthew 27:38,” Bible Hub, accessed June 9, 2025, https://biblehub.com/interlinear/matthew/27-38.htm; “Mark 15:27,” Bible Hub, accessed June 9, 2025, https://biblehub.com/interlinear/mark/15-27.htm.}

^{[15] Martin Hengel, The Zealots: Investigations into the Jewish Freedom Movement in the Period from Herod I until 70 A.D. (Edinburgh, GB: T&T Clark, 1989), 24; Nida and Louw, “λῃστής, οῦ.”}

^{[16] Dictionary of Jesus and the Gospels: A Compendium of Contemporary Biblical Scholarship, 2nd ed., ed. Joel B. Green, Scot McKnight, and Howard Marshall (Downers Grove, IL: IVP Academic, 1992), s.v. “Revolutionary movements,” by W. J. Heard and K. Yamazaki-Ransom.}

^{[17] Йосиф Флавий, Юдейски древности, Том 3 (София: Изток-Запад, 2024), Йосиф Флавий, Юдейската война (София: Изток-Запад, 2020), II.4.1, 5.1}

^{[18] Carson, Matthew, 541-542/572.}

^{[19] Joel B. Green, The Gospel of Luke, The New International Commentary on the New Testament (Grand Rapids, MI: Wm. B. Eerdmans, 1997), 1749 / 2360, epub.}

^{[20] Carson, Matthew, 541-542/572; Craig L. Blomberg, Matthew, The New American Commentary (Nashville,, TN: Broadman & Holman, 1992), 22:332/ 345, PDF; R. T. France, The Gospel of Matthew, The New International Commentary on the New Testament (Grand Rapids, MI: Wm. B. Eerdmans, 2007), 752 / 1381, PDF.}

^{[21] Carson, Matthew, 541-542/572}

^{[22] Старогръцки речник (Отв. Общ), στάσις, εως, ή; Десислава Тодорова, Старогръцко-български речник на Новия Завет (София: Госпъл, 2010), „στάσις, εως, ή.“}

^{[23] Старогръцко-български речник на Новия Завет, „4955 συστασιαστής, ὁ“}

^{[24] Carson, Matthew, 541-542/572; France, The Gospel, 752 / 1381.}

^{[25] Craig A. Evans, Mark 8:27–16:20, Word Biblical Commentary (Nashville, TN: Thomas Nelson, 2001), 657-658 / 743, Pdf.}

^{[26] За сравнение: Флавий, Юдейски древности, XX.9.5}

^{[27] Evans, Mark 8:27–16:20, 657-658 / 743.}

^{[28] “5406. phoneus,” Bible Hub, accessed June 10, 2025, https://biblehub.com/greek/5406.htm; Nida and Louw, “20.82 φονεύω; φόνος, ου; 20.85 φονεύς, έως”,}

^{[29] “5407. phoneuó,” Bible Hub, accessed June 10, 2025, https://biblehub.com/greek/5407.htm.}

^{[30] “5406. phoneus,” Bible Hub.}

^{[31] Carson, Matthew, 541-542/572; France, The Gospel, 748 / 1381.}

^{[32] Morris, The Gospel According to Matthew, 499 – 500 / 797}

^{[33] France, The Gospel, 751 / 1381.}

^{[34] Carson, Matthew, 541-542/572.}

^{[35] France, The Gospel, 752 / 1381.}

^{[36] Hagner, Matthew 14–28, 704 / 736.}

^{[37] France, The Gospel, 752 / 1381.}

^{[38] Флавий, Юдейската война, VII.1.1}

^{[39] Darrell L. Bock, Luke, The NIV Application Commentary (Grand Rapids, MI: Zondervan, 2009), 1333 / 1584, epub.}

Библиография

Войнов, Михаил, Георгиев, Владимир и др. „λῃστής, οῦ, ὁ.“ Страрогръцко-български речник, 3-то изд. София: Отворено общество, 1996.

Тодорова, Десислава. Новият Завет: старогръцко-български дословен превод. Рев. изд. София: ЕТ-Госпъл, 2011.

Тодорова, Десислава. Старогръцко-български речник на Новия Завет. София: Госпъл, 2010. 

Флавий, Йосиф. Юдейски древности. Том 3. София: Изток-Запад, 2024.

Флавий, Йосиф. Юдейската война. София: Изток-Запад, 2020.

“912. Barabbas.” Bible Hub. Accessed May 18, 2025. https://biblehub.com/greek/912.htm.

“Matthew 27.” Bible Hub. Accessed June 9, 2025. http://Matthew 27.

“3027. léstés.” Bible Hub. Accessed June 9, 2025. https://biblehub.com/greek/3027.htm.

“3027. léstés.” Bible Hub. Accessed June 9, 2025. https://biblehub.com/text/john/18-40.htm.

“John 18:40.” Bible Hub. Accessed June 9, 2025. https://biblehub.com/text/john/18-40.htm.

“Matthew 27:38.” Bible Hub. Accessed June 9, 2025. https://biblehub.com/interlinear/matthew/27-38.htm.

“Mark 15:27.” Bible Hub. Accessed June 9, 2025. https://biblehub.com/interlinear/mark/15-27.htm. 

“5406. phoneus.” Bible Hub. Accessed June 10, 2025. https://biblehub.com/greek/5406.htm.

“5407. phoneuó.” Bible Hub. Accessed June 10, 2025. https://biblehub.com/greek/5407.htm.

Blomberg, Craig L. Matthew. Vol. 22. The New American Commentary. Nashville, TN: Broadman & Holman, 1992. PDF.

Bock, Darrell L. Luke. The NIV Application Commentary. Grand Rapids, MI: Zondervan, 2009. epub.

Carson, Donald A. Matthew. Expositor's Bible Commentary. Grand Rapids, MI: Zondervan, 2017. PDF e-book.

Draper, Charles W. “Barabbas.” In Holman Illustrated Bible Dictionary, Rev ed., edited by Chad Brand, Charles W. Draper, and Archie England. Nashville, TN: Holman, 2003.

Evans, Craig A. Mark 8:27–16:20. Word Biblical Commentary. Nashville, TN: Thomas Nelson, 2001. Pdf

France, R. T. The Gospel of Matthew. The New International Commentary on the New Testament. Grand Rapids, MI: Wm. B. Eerdmans, 2007. PDF.

Green, Joel B. The Gospel of Luke. The New International Commentary on the New Testament. Grand Rapids, MI: Wm. B. Eerdmans, 1997. epub.

Hagner, Donald A. Matthew 14–28. Word Biblical Commentary 33b. Dallas, TX: Word books, 1995. PDF.

W. J. Heard and K. Yamazaki-Ransom. “Revolutionary movements.” In Dictionary of Jesus and the Gospels: A Compendium of Contemporary Biblical Scholarship, 2nd ed., edited by Joel B. Green, Scot McKnight, and Howard Marshall. Downers Grove, IL: IVP Academic, 1992.

Hengel, Martin. The Zealots: Investigations into the Jewish Freedom Movement in the Period from Herod I until 70 A.D. Edinburgh, GB: T&T Clark, 1989.

Morris, Leon. The Gospel According to Matthew. The Pillar New Testament Commentary. Grand Rapids, MI: Wm. B. Eerdmans, 1992. PDF.

Nida, Eugene A., and Johannes P. Louw. Greek-English Lexicon of the New Testament: Based on Semantic Domains, 2nd ed. Swindon, GB: United Bible Societies, 1999.

Nolland, John. Luke 18:35-24:53. Vol. 35C. Word Biblical Commentary. Dallas, TX: Word Books, 1993. PDF.

Stein, Robert H. Mark. Baker Exegetical Commentary on the New Testament. Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2008.

Wilkins, Michael J. “Barabbas.” In The Anchor Yale Bible Dictionary, by Wilkins J. Michael, edited by David Freedman. Yale, CT: Yale University Press, 1992.

Изображение – от филма „Страстите Христови“, 2004