Верникия е царица от Иродовата династия, сестра на цар Агрипа (Ирод Агрипа II). Свидетел е на защитата на Апостол Павел от обвиненията на юдеите (Деяния 25-26).

Статията е от раздела БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК

прадядо	цар Ирод I (Матей 2, Лука 1:5)
дядо	Аристобул, син на цар Ирод I
Баща	Ирод Агрипа I (Деяния 12:1-6,19-23)
Майка	Кипра
брат	Ирод Агрипа II (Деяния 25:13-14,22-26, 26:1-3,7,13,19,26-32)
Сестри	– Мариам – Друзила (Деяния 24:24)
Съпрузи	– Марк Юлий Александър – Ирод, цар на Халкида (неин вуйчо) – Полемон, цар на Киликия
Деца	Берникиан и Хиркан

Библейски споменавания

Деяния 25:13-14,23, 26:30-31.

Име

Името в оригиналния вариант е Бернùке^[1], но се среща на български също във варианти като Верника, Вереника, Береника…

Произход

Родена е през 28 г. Правнучка е на цар Ирод I. Баща й е цар Ирод Агрипа I, a майка й – Кипра^[2] (правнучка на Антипатър, бащата на цар Ирод I).^[3] Тя е най-голямата им дъщеря.^[4] Неин по-голям брат^[5] е Ирод Агрипа II (цар Агрипа – Деяния 25:13-26:32), а сестрите й са Мариам и Друзила (Деяния 24:24).^[6]

Първи брак

Александрия (в Египет)

Във времето, когато бащата – Ирод Агрипа I, все още не е владетел и е затънал в дългове, един от хората, които го снабдяват с голяма сума пари, е Александър – алабархът^[7] (брат на известния юдейски философ Филон Александрийски^[8]). Алабарх е титлата на длъжностно лице, което е начело на еврейската общност в Александрия (Египет) във времето на македонската династия и Римската империя.^[9] Алабархът Александър участва в дострояването на храма в Ерусалим, като облицова девет от входовете му със сребро и злато.^[10] След като Ирод Агрипа I е издигнат на трона от император Калигула, той омъжва дъщеря си Верникия за Марк Юлий Александър – синът на алабарха Александър.^[11] Това се случва през 41 г., т.е. когато Верникия е тринадесетгодишна. Скоро след това Марк умира.^[12]

Втори брак

Скоро след смъртта на Марк, през 44 г., когато Верникия е шестнадесетгодишна, баща й я омъжва за своя по-голям брат Ирод,^[13] за когото измолва император Клавдий да му даде областта Халикда и титлата цар.^[14]

Халкида (Халкис)
– на северозапад от Дамаск

Халкида е малко царство в планините на Ливан. С този брак Верникия става царица и запазва титлата си и след смъртта на своя съпруг. Бракът с нейния чичо не е уникално явление за този род, тъй като леля й Иродиада и нейната дъщеря (и двете споменати в евангелията), имат по два брака със свои чичовци.^[15] От този брак се раждат две деца – Берникиан и Хиркан^[16], но за тях не е известно нищо повече. Съпругът й Ирод умира през 48 г. Така, едва двадесетгодишна, Верникия става вдовица за втори път.^[17]

Царица Верникия и брат й цар Ирод Агрипа II

След смъртта на съпруга й, малкото му царство е дадено от император Клавдий на Агрипа – братът на Верникия.^[18] До този момент императорът не му дава владения, въпреки че бащата на Агрипа – цар Ирод Агрипа I (починал четири години по-рано) е владял обширно царство в Палестина и околностите.^[19] С преместването на Агрипа в новото му владение, братът-цар и сестрата-царица заживяват близко един до друг. Много източници посочват, че те често са заедно на официални събития. Дори надписи ги споменават заедно, като някои посочват първо Верникия.^[20]

Надпис, отбелязващ възстановяването на сграда в Бейрут от царица Верникия и цар Aгрипа.

Заедно са представени и в книгата Деяния.

Отношенията между Верникия и брат й, който е с година по-голям,^[21] стават обект на клюки. Биват интерпретирани като кръвосмешение. Римският поет Ювенал представя това като добре известен факт^[22]:

„…Огромни кристални вази,
големи буркани със смирна и известен диамантен пръстен
– с тях веднъж парадираше Верникия,
което добавя към цената им: подарък от брат й,
този варварски принц Агрипа,
като символ на тяхното кръвосмешение,
в земя, където монарсите спазват съботата боси
и традицията оставя прасетата да достигат до зряла възраст.
– Нима няма нито една жена, от толкова много, която да посреща стандартите ти?“^[23]

Йосиф Флавий също отбелязва тези слухове:

„…Когато дошли известията, че тя имала незаконно общуване с брат си, убедила Полемон, който бил цар на Киликия, да бъде обрязан и да се ожени за нея, като се предполага, че по този начин ще докаже, че тези клевети срещу нея са неверни.“^[24]

Йосиф Флавий дължи на цар Агрипа множество поправки и допълнения в своите писания. Вероятно е дори Агрипа да му ги е дал с цел да защити своите действия.^[25] Ето защо, отричането на този слух от страна на Йосиф Флавий е толкова предсказуемо и неубедително, колкото и пълното му приемане от страна на Ювенал.^[26] Няма истински доказателства и би следвало да се възприема не като факт, а като слух.^[27] Породен е вероятно от факта, че Верникия живее няколко години в къщата на брат си.^[28]

Трети брак

Провинция Киликия
(по средата,
в светлозелено)

Както стана ясно от горния цитат от Йосиф Флавий, Верникия се омъжва за трети път. За целта, Полемон II, царят на провинция Киликия^[29] се обрязва и приема юдаизма. Вероятно е подтикнат към този брак от богатството на Верникия (или на предишните й съпрузи).^[30] Проявената религиозна жертвоготовност не гарантира успешен брак. Верникия скоро след това напуска Полемон. Той пък приключва както с брака, така и с юдаизма.^[31] Верникия се завръща при брат си Ирод Агрипа II и явно възобновяват предишните си отношения.^[32]

Защитата на Апостол Павел

„Апостол Павел на съд“ – Николай Бодаревски, 1875 г.

Следващият момент от живота на Верникия, за който има сведения, е описаният в Деяния 25:13–26:32. Тя отива заедно с брат си до Цезарея за да поздравят Фест – новият управник на провинция Юдея. Това се случва през 60 г. ^[33] В това време Апостол Павел е окован в затвора в Цезарея от предишния управник Феликс. Юдеите го обвиняват, както се изразява Феликс пред цар Агрипа: „относно техните си вярвания и за Някой си Исус, Който бил умрял, за Когото Павел твърдеше, че е жив.“ Малко преди това апостолът се позовава на правото си като римски гражданин и настоява да бъде съден в Рим (Деяния 25:10-12). Получава позволение, но Фест е в недоумение с какво обвинение да препрати Павел към по-висшия императорски съд. Фест се възползва от визитата на Агрипа и Верникия. Решава да се посъветва с царя, вещ в юдейските вярвания, относно Павел. Апостол Павел получава възможността да изложи защитата си пред цар Агрипа. В съдебната зала влизат Агрипа и Верникия „с голям блясък“ (т.е. с бляскава церемония). Защитната реч на Павел е и свидетелство за Христос пред Агрипа, Верникия и останалите присъстващи. В крайна сметка съдебните заседатели потвърждават невинността на Павел.

Опит за предотвратяване на юдейското въстание

През 66 г. Верникия заминава за Ерусалим, за да изпълни свой обет. Йосиф Флавий не описва причината за обета, a само отбелязва, че в изпълнението му тя е с подстригана коса и ходи боса.^[34] В този момент в Ерусалим избухва юдейското въстание. Конкретният повод е управлението на Гесий Флор (62–64 г.) – римският управник на провинция Юдея, в която е и градът Ерусалим.^[35]

Верникия се опитва да се застъпи за юдеите пред управителя Флор. Моли го да се откаже от насилствените действия, които е предприел срещу еврейското население на Ерусалим. Молбата й е пренебрегната. Нещо повече, дори самата тя едва успява да се спаси от опустошенията на неговите вилнеещи войници.^[36] За да продължи застъпничеството си, се обръща към Цестий – римският управител на провинция Сирия. Оплаква му се от лошото управление на Флор. В отговор на нейното писмо, както и на други такива, Цестий изпраща свой пратеник, който се присъединява към брат й – цар Агрипа, идващ от Александрия (в провинция Египет).^[37] Агрипа изнася реч, в която основната идея е, че римляните са твърде силни, за да бъдат победени от въстание на юдеите.^[38] С това укротява за кратко духовете, но когато се опитва да убеди народа да се подчинява на управника Флор, докато императорът не изпрати негов приемник, тълпата се разгневява отново. Някои дори започват да хвърлят камъни по Агрипа. ^[39] Стигат и до там, че изгарят къщата на Агрипа и Верникия в Ерусалим.^[40] Братът и сестрата нямат друг избор, освен да се оттеглят. Вероятно по това време възстановяват сградата в Беритус (днешен Бейрут – столицата на Ливан), построена от прадядо им Ирод Велики, и заживяват там.^[41]

Верникия и бъдещият император Веспасян

Верникия не само се присъединява към римляните, но и подпомага генерал Веспасян с местна войска срещу въстаналите юдеи.^[42] По-късно финансира и борбата му за императорския трон в Рим.^[43]

Верникия и Тит

През 68 г. Верникия става любовница на Тит – синът на Веспасян, който по-късно разрушава Ерусалим и в крайна сметка наследява императорския трон от баща си.^[44] Тит е поне с десет години по-млад от Верникия.^[45]

Превземането на Храма в Йерусалим от легионите на Тит Флавий /Франческо Айец, 1867 г./

Превземането на храма в Ерусалим от легионите на Тит /Франческо Айец, 1867 г./

Сцена на арката на Тит в Рим
– изобразява плячката, взета от храма по време на падането на Ерусалим.

След като Тит е разрушил Ерусалим, потушил е остатъка от юдейското въстание и след като Веспасян е станал император, Тит се присъединява към баща си в Рим през 71 г. Но Верникия пристига при него чак през 75 г. заедно с брат си Агрипа. Възможна причина за това закъснение е Веспасян и Тит да избегнат политически скандал докато не установят пълен контрол над империята. Тит и Верникия заживяват в Рим.^[46] Според слуховете, Верникия е щяла да стане съпруга на Тит и вече е започнала да се държи като такава.^[47] Но ненавистта на римляните към юдеите в този момент е твърде значителна, за да търпят това поведение.^[48] Когато Тит разбира, че римляните негодуват, я отпраща от Рим.^[49] В определен момент, след като Тит става следващият император, Верникия се завръща в Рим. Макар и това да се случва без да е накърнена репутацията на Тит,^[50] той отново я отпраща. От този момент нататък нищо повече не знаем за царица Верникия.^[51]

Значение на Верникия в Библията

Ролята на Верникия в книгата Деяния може да изглежда твърде второстепенна, но не бива да се подценява. Авторът Лука е особено старателен в описанията на жените – както в Евангелието, така и в Деяния. Обрисува ги в тяхното различие – от робинята, която отваря вратата (Деяния 12:13-15), до имащите обществени привилегии и власт.^[52] Верникия е от последната група. От една страна към момента тя е уважаван от юдеите свидетел на процеса срещу Павел, завършил с обявяването на неговата невинност. От друга страна, тя е сред привилегированите управници, които имат възможността да чуят благата вест от самия Апостол Павел. Властимащите не са отхвърлена или пренебрегната група сред последователите на Христос. На тях е дадена същата възможност да го последват. Подобно отношение би следвало да имат и съвременните християни към своите управници.

Споделете с приятели!

Свързани страници:

За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата статия:

АБОНИРАЙТЕ СЕ

ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

(Можете да се отписвате!)

Системата не изпраща спам,
единствено новите статии.

Обратно към БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК

БЕЛЕЖКИ

^{[1] Десислава Тодорова, Старогръцко-български речник на Новия Завет, „959 Βερνίκη, ἡ.“}

^{[2] Йосиф Флавий. Юдейската война. Книга II, XXI.6}

^{[3] M. Brann, “Agrippa I,” Jewish Encyclopedia, достъпно на 22 април 2021, http://www.jewishencyclopedia.com/articles/912-agrippa-i.}

^{[4] F. F. Bruce, The Book of the Acts, rev. ed., The New International Commentary on the New Testament (Grand Rapids, MI: William B. Eerdmans Publishing Company, 1988), 2298 / 2616, epub.}

^{[5] Echhard J. Schnabel, Acts, ed. Clinton E. Arnold, Zondervan Exegetical Commentary on the New Testament (Grand Rapids, MI: Zondervan, 2012), 2607 / 3049, epub.}

^{[6] Йосиф Флавий. Юдейската война. Книга II, XXI.6}

^{[7] Йосиф Флавий. Юдейски древности, книга XVIII, 6.1}

^{[8] Йосиф Флавий. Юдейски древности, книга XVIII, 8.1}

^{[9] Jewish Encyclopedia, s.v. “Alabarch,” by Samuel Krauss, accessed April 23, 2021, https://www.jewishencyclopedia.com/articles/1055-alabarch.}

^{[10] Йосиф Флавий. Юдейската война. Книга V, V.3}

^{[11] Tal Ilan, “Berenice,” Jewish Women: A Comprehensive Historical Encyclopedia, Последна промяна: 21 април 2021, достъпно на 22.04.2021, Jewish Women's Archive, https://jwa.org/encyclopedia/article/berenice; The Anchor Yale Bible Dictionary, ed. David Freedman (Yale: Yale University Press, 1992), s.v. “ Berenice,” by David C. Braund.}

^{[12] The Anchor, s.v. “Berenice”.}

^{[13] Ilan, “Berenice,” Jewish Women: A Comprehensive Historical Encyclopedia.}

^{[14] Йосиф Флавий. Юдейски древности, книга XIX, 5.1}

^{[15] F. F. Bruce, The Book of the Acts, 2298 / 2616}

^{[16] Йосиф Флавий. Юдейската война. Книга II, XXI.6; Юдейски древности, книга XX, 5.2}

^{[17] Ilan, “Berenice,” Jewish Women: A Comprehensive Historical Encyclopedia; Йосиф Флавий. Юдейски древности, книга XIX, 5.1; XX, 5.2}

^{[18] Йосиф Флавий. Юдейски древности, книга XIX, 5.1}

^{[19] Zondervan Illustrated Bible Dictionary, 2nd ed., ed. James Dixon Douglas, Merrill Chapin Tenney, and Moisés Silva (Grand Rapids, Mi: Zondervan, 2011), s.v. “Herod.”}

^{[20] Ilan, “Berenice,” Jewish Women: A Comprehensive Historical Encyclopedia.}

^{[21] Darrell L. Bock, Acts, Baker Exegetical Commentary on the New Testament (Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2007), 1628/2039, epub.}

^{[22] Ilan, “Berenice,” Jewish Women: A Comprehensive Historical Encyclopedia.}

^{[23] Juvenal, Satires, VI. 159-160. Преводът е мой и не претендира нито за пълна преводаческа точност, нито за литературна издържаност.}

^{[24] Йосиф Флавий. Юдейски древности, книга XX, 7.3}

^{[25] “Agrippa II,” Jewish Encyclopedia, accessed February 2, 2021, http://www.jewishencyclopedia.com/articles/7601-herod-agrippa-ii.}

^{[26] The Anchor, s.v. “Agrippa.”}

^{[27] Zondervan Illustrated, “Bernice”.}

^{[28] Jewish Encyclopedia, s.v. ”Agrippa II”}

^{[29] Zondervan Illustrated, “Bernice”.}

^{[30] The Anchor, s.v. “Berenice”.}

^{[31] Йосиф Флавий. Юдейски древности, книга XX, 7.3}

^{[32] Jewish Encyclopedia, s.v. “Berenice,” by Richard Gottheil and Heinrich Bloch, accessed April 23, 2021, https://www.jewishencyclopedia.com/articles/3050-berenice.)}

^{[33] The Anchor, s.v. “Berenice”; Jewish Encyclopedia, s.v. “Berenice.”}

^{[34] Ilan, “Berenice,” Jewish Women: A Comprehensive Historical Encyclopedia.}

^{[35] Йосиф Флавий. Юдейската война. Книга II, XV.1}

^{[36] Йосиф Флавий. Юдейската война. Книга II, XV.1 и сл.}

^{[37] Йосиф Флавий. Юдейската война. Книга II, XVI.1 и сл.}

^{[38] Йосиф Флавий. Юдейската война. Книга II, XVI.1-5}

^{[39] Йосиф Флавий. Юдейската война. Книга II, XVII.1}

^{[40] Йосиф Флавий. Юдейската война. Книга II, XVII.6}

^{[41] The Anchor, s.v. “Berenice”.}

^{[42] Ilan, “Berenice,” Jewish Women: A Comprehensive Historical Encyclopedia.}

^{[43] The Anchor, s.v. “ Berenice”.}

^{[44] Ilan, “Berenice,” Jewish Women: A Comprehensive Historical Encyclopedia.}

^{[45] “Herod.” In The Baker Illustrated Bible Dictionary, edited by Tremper Longman III. Grand Rapids, MI: Baker Books, 2013. epub. Според други, разликата им е поне тринадесет години (Jewish Encyclopedia, s.v. “Berenice.”)}

^{[46] Ilan, “Berenice,” Jewish Women: A Comprehensive Historical Encyclopedia.}

^{[47] Cassius Dio, Roman Ristory, LXVI: 15:3-4}

^{[48] Jewish Encyclopedia, s.v. “Berenice.”}

^{[49] Cassius Dio, Roman Ristory, LXVI:15:3-4}

^{[50] The Anchor, s.v. “Berenice”.}

^{[51] Jewish Encyclopedia, s.v. “Berenice.”}

^{[52] Subby Szterszky, “Women in the book of Acts: Real, diverse and essential,” Focus on the Family Canada, accessed April 23, 2021, https://www.focusonthefamily.ca/content/women-in-the-book-of-acts-real-diverse-and-essential-2.}

БИБЛИОГРАФИЯ

Даули, Тим. Учебен библейски атлас. София: Българско Библейско Дружество, 1997.

Дж. Мей, Хърбърт; Хамилтън Р.У. Оксфордски библейски атлас. Нов Човек 1998, София

Йосиф Флавий. Юдейската война. София: Изток-Запад, 2020.

Тодорова, Десислава. „959 Βερνίκη, ἡ.“ Старогръцко-български речник на Новия Завет. София: Госпъл, 2010.

“Agrippa II.” Jewish Encyclopedia. Accessed February 2, 2021. http://www.jewishencyclopedia.com/articles/7601-herod-agrippa-ii.

Bock, Darrell L. Acts. Baker Exegetical Commentary on the New Testament. Grand Rapids, MI: Baker Academic, 2007. epub.

Bran, М. “Agrippa I.” Jewish Encyclopedia. Достъпно на 22.04.2021. http://www.jewishencyclopedia.com/articles/912-agrippa-i.

Braund, David C. The Anchor Yale Bible Dictionary, edited by David Freedman. Yale: Yale University Press, 1992.

Bruce, F. F. The Book of the Acts. Rev. ed. The New International Commentary on the New Testament. Grand Rapids, MI: William B. Eerdmans Publishing Company, 1988. epub.

Dio, Cassius. Roman History. Translated by Earnest Cary. Vol. VII of Books 56-60. London, 1924. Reprint, Cambridge, MA: Harvard University Press, 1955.

Gottheil, Richard, and Heinrich Bloch. “Berenice.” In Jewish Encyclopedia. Accessed April 23, 2021.

Green, Peter, trans. Juvenal: The Sixteen Satires. 3rd ed. Penguin Classics. Auckland, NZ: Penguin Books, 1974.

Ilan, Tal. "Berenice." Jewish Women: A Comprehensive Historical Encyclopedia. Последна промяна: 21 април 2021. Достъпно на 22.04.2021 Jewish Women's Archive. https://jwa.org/encyclopedia/article/berenice.

Josephus, Flavius. The Antiquities of the Jews. Translated by William Whiston. Project Gutenberg, 2009. epub e-book.

Krauss, Samuel. "Alabarch." In Jewish Encyclopedia. Accessed April 23, 2021. https://www.jewishencyclopedia.com/articles/1055-alabarch.

Schnabel, Echhard J. Acts. Edited by Clinton E. Arnold. Zondervan Exegetical Commentary on the New Testament. Grand Rapids, MI: Zondervan, 2012.

Szterszky, Subby. "Women in the book of Acts: Real, diverse and essential." Focus on the Family Canada. Accessed April 23, 2021. https://www.focusonthefamily.ca/content/women-in-the-book-of-acts-real-diverse-and-essential-2.

ИЗОБРАЖЕНИЯ

Верникия;

Александрия – Даули, Тим. Учебен библейски атлас. Българско Библейско Дружество, 1997, София;

Халкида – Дж. Мей, Хърбърт; Хамилтън Р.У. Оксфордски библейски атлас. Нов Човек 1998, София;

Киликия – Библейски карти: приложение към всяка Библия. Верен, 1996, София;

Надпис от Бейрут;

Aрката на Тит.